Стратегически документи съдържание на първи документ



страница1/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪРВИ ДОКУМЕНТ:



ИНТЕГРИРАН ИДЕНТИЧНОСТЕН МОДЕЛ

НА БЪЛГАРО-РУМЪНСКИЯ ТРАНСГРАНИЧЕН РЕГИОН

Апостол, К.

Увод


1

Корнажева, М.

Raison d’être и методология за изследване на идентичности в Българо-румънския трансграничен регион

2

Митруц, К.

Статистически аспекти на изследователската методология




Попеску, К.

Обективни аргументи за силните страни на Българо-румънския трансграничен регион




Петков, A.

Субективни аргументи за силните страни на Българо-румънския трансграничен регион




Тудорел, A.

Потенциал за интегрирана идентичност на Българо-румънския трансграничен регион според политици и публична администрация. Румънска гледна точка.




Карапчански, С. и Т. Тодоров

Потенциал за интегрирана идентичност на Българо-румънския трансграничен регион според политици и публична администрация. Българска гледна точка.




Херцелиу, К.

Потенциал за интегрирана идентичност на Българо-румънския трансграничен регион според участници в икономическата дейност. Румънска гледна точка.




Косулиев,А. и Т. Тодоров

Потенциал за интегрирана идентичност на Българо-румънския трансграничен регион според според участници в икономическата дейност. Българска гледна точка.




Илеану, Б.

Потенциал за интегрирана идентичност на Българо-румънския трансграничен регион според граждани. Румънска гледна точка.




Попова, Ю. и Т. Тодоров

Потенциал за интегрирана идентичност на Българо-румънския трансграничен регион според според граждани. Българска гледна точка.



Увод


Проф. д.-р Константин Апостол
Представянето на Стратегическите документи, събрани в Зелена книга за българо-румънска трансгранична идентичностна политика е предизвикателство и привилегия.
Публикуваните текстове са резултат от изследователски проект BRAINS (Bulgarian-Romanian Area Identities, www.robulna.eu) по Програма за трансгранично сътрудничество България-Румъния 2007-2013, която е част от целта Териториално сътрудничество на кохезионната политика на Европейския съюз. Проектът се осъществи от академичен екип в рамките на БРИЕ (Българо-румънски интеруниверситетски Европа център, www.brie.uni-ruse.bg), структураза трангранично сътрудничество във висшето образование и изследванията, създадена през 2002 г. от Букурещката Стопанска академия /Румъния/, Русенски университет /България/, Конференцията на германските ректори и германски университети. .
Изследователски проект BRAINS се вписва изцяло в стратегията на Програма за трансгранично сътрудничество България-Румъния 2007-2013, която цели създаване на среда за съвместна дейност на партньори, чиято основна задача е развитието на регионалната идентичност на трансграничните области. Когато подготвяше проекта, нашият екип идентифицира един от най-значимите проблеми в този контекст - Българо-румънският трансграничен регион страда от липса на идентичност като общо пространство.
Ние се обърнахме към този проблем по две причини. Първо, поради европейскито му измерение: в ЕС25 трансграничното сътрудничество постепенно се превръща в интеграционен процес с обща визия за територията и общо управление, но в ЕС27 Българо-румънският трансграничен регион изостава и затруднява постигането на целите на европейското териториално сътрудничество. Второ, Програмата за трансгранично сътрудничество България-Румъния е в самото си начало и се нуждае от широк консенсус за идентичността и имиджа на региона. Този консенсус е крайъгълен камък за устойчиво развитие. BRAINS предлага средство за такъв консенсус – легитимната основа на научните аргументи за територията в нейната цялостност. Проектът изследва обективни доказателства и субективни представи на местните хора за региона и за съседите отвъд границата. Той задава въпроси, като например: Какво знаят местните хора за земите, на които принадлежат; Какво те и други хора трябва да знаят за това пространство на съседство и неговите уникални характеристики, за да бъдат мотивирани за идентификация с него. Отговорите търсим, като изследваме „мозъците” на повече от 4 000 местни хора, като създаваме и разпространяваме знание и по този начин правим видим профила на Българо-румънският трансграничен регион.

Съвместните гранични пункове по Българо-румънската граница бяха първите знаци за промяна от 2007 година насам. Граничната линия постепенно ще се заличава и ще възникват новите обозначения на транснационалното пространство. Това е сложен процес за трансформация на хора и територии. Надяваме се, че проект BRAINS и неговите резултати, които представяме в този триезичен том, ще добавят стойност и ще го подпомогнат. Оптимисти сме, защото основният извод, до който достигнахме, е, че съществува потенциал за развитие на трансгранична идентичност. С тази Зелена книга ние подаваме ръка на политици и всички заинтересувани страни да се възползваме от този потенциал.


Raison d’être и методология за изследване на идентичности в Българо-румънския трансграничен регион
Доц. д-р Мими Корнажева
1. Актуалност на проблема

Интересът към идентичността като предмет на изследване по проекта е породен както от интердисциплинарността на темата, така и от изключителната й актуалност1, а именно:



  • След края на Студената война и разпада на двуполюсната международна система стана ясно, че монополът на националната идентичност подлежи на преодоляване. Новата глобализационна вълна, катализирана и от бума на транспортни, информационни и комуникационни технологии, чрез които всяко кътче на света стана достъпно, отприщи аспирации за многообразие от идентичности, които започнаха борба за позициониране в контекста на всеобща конкуренция. И индивиди, и общности, и организации от различен вид и калибър видяха света, освободен от политическа разделителна линия и започнаха да откриват нови пазари за лоялност2, в които „националното” започва да изглежда по-скоро като бариера, отколкото залог за успех3. В речника на политическите науки започнаха да навлизат понятия като пост-суверенни и пост-национални формирования. Националната държава във външен план стана подвластна на центростремителност в контекста на процес, ускоряващ прегрупирането и новото обединяване на държави и определян като регионализация. Във вътрешен план националната държава преживя въздействия на центробежни сили надолу и настрани – претенции за пренасяне на управленски компетенции към области, общини, провинции и други подобни в зависимост от съответното й конституционно устройство, както и към структури на гражданското общество.

  • В интегрираща се Европа все по-ясно се откроява нерешеният проблем с идентичността. Макар че вътрешноевропейските отношения на политическите елити след края на Втората световна война в контекста на институционализирана общностна супранационална рамка затвърдиха принципа за сигурност4 чрез сътрудничество като новия конструкт на европейската идентичност, макар че беше доказан успехът на тази работеща формула, налице е тенденция към все по-слаба идентификация на гражданите в Европа с европейския интеграционен проект. Избирателната активност в преките избори за Европейски парламент бележи спад, а референдумите за ратификация на договорите за Европейския съюз крият рискове: негативен вот на датчаните за договора от Маастрихт, френското и холандското “не” за конституционния договор и ирландския скептицизъм спрямо Договора от Лисабон. Тези тревожни индикации, чийто генезис теоретици на интеграцията откриват в т.нар. “демократичен дефицит”5, доведоха до целенасочени усилия от страна на европейските институции6, включително и до промени в устройството на Европейския съюз чрез реформите, заложени в Лисабонския договор. Те са насочени към подкрепа за сложния и бавен процес по изграждане на европейска идентичност. Защото европейската идентичност е основен конституент на политическа лоялност и съответно – ключ към укрепването на политическата система на Европейския съюз. Самоидентификацията ни като европейци означава наличие на европейски демос, а оттам и функционираща евро-демо-крация7. Изграждането на европейската идентичност има изключително значение и за перцепцията на Европейския съюз на глобалната арена. Защото международните отношения се осъществяват от участници, които реагират спрямо фактори, гравитиращи около идентичността8. Разпознаваемата идентичност, конструирана с оглед на ценности, норми и интереси, катализира очаквания за предвидимо политическо поведение у останалите „актьори” на международната сцена. С Договора от Лисабон от 2009 г. Европейският съюз си постави целта да утвърди водещата си роля в света. Постигането й е свързано с все по-категорично припознаване на ЕС като „цивилна сила”, като „мека сила”9, като последователен застъпник на принципа „сигурност чрез сътрудничество” не само във вътрешните, но и във външните дела.

  • Проблемът за идентичността заема особено място в контекста на европейските териториални единици, които не са държави. За тях също се използва широкообхватният термин „регион”, чието значение съвпада с „не-държава”. Идентичността на европейските региони, разбирани в горепосочения смисъл, се основава на първо място на административното деление в съответните държави членки на ЕС. Този тип региони са познати като региони за междурегионално сътрудничество. Друг тип идентичност е основана на споделено културно наследство, на последици от войни и преначертавани граници или на специфична физико-географска и стопанска среда. Такива региони обхващат национални периферии и преодоляват политическата полоса на националните държави. Те се определят като региони за трансгранично сътрудничество. По-големите региони, които също преодоляват политически граници, но обхващат части от територията на повече национални държави, като например Дунавският или Балтийският региони, са познати като региони за транснационално сътрудничество. За последните два типа региони процесите на конструиране на идентичност са съпътствани от едно особено предизвикателство – преодоляване на предразсъдъците и негативните стереотипи за съседа отвъд границата10 в Европа и изграждане на доверие. Френският експерт Мишел Басанд11 отбелязва особената значимост на регионалната идентичност. Според него колкото по-силно е споделяна регионалната идентичност, толкова по-голямо е свободомислието и отвореността към надрегионалното. Един регион е толкова по-динамичен и по-успешен във взаимоотношенията си с други региони на Европа и света, колкото по-жизнена е собствената му идентичност. Ако един регион може да осигури консенсус между отделните съставящи го елементи – политици, интелигенция, индустриалци, банкери, медии и т.н. – той ще бъде в състояние да събере достатъчно влияние и да присъства ефективно не само на европейската сцена. Регионите имат предимството, че са относително нови образувания и по-малко натоварени с отговорности и бюрокрация от държавните или местните власти. Всъщност този съвременен процес може да бъде определен като ренесанс на регионите и градовете в Европа. Защото повече от пет века Европа е била доминирана от градове-държави и по-малко от два века – от национални държави. В своето Открито писмо до европейците12 Дени дьо Ружмон, влиятелен швейцарски философ, който лансира идеята за Европа на регионите, предсказва този ренесанс. Според него в Европа на утрешния ден регионите много бързо ще се формират, организират и утвърдят. Те ще бъдат млади и гъвкави, пълни с жизненост и откритост към света, ще проявяват склонност да се групират помежду си на базата на предпочитанията си и възможностите за взаимна допълняемост и според новите реалности, които ги създават. Тъкмо в такава посока – да подкрепи регионалното многообразие, се установи и политиката на ЕС за развитие на европейските региони13 с наднационално финансово осигуряване чрез съответни бюджетни инструменти. В рамките на тази политика сме свидетели на растяща конкуренция между регионални идентичности. Те се стремят към трансформация от национално пренебрегвани и занемарени територии към ревитализирани европейски центрове, които постигат високи нива на политическа, социално-икономическа и културна сигурност14.

В контекста на казаното дотук най-интригуващото предизвикателство на проект BRAINS е „тестването” на проблематиката за идентичността на територията и сред гражданите на Българо-румънския трансграничен регион. Този регион e конституиран с оглед на третата цел на регионалната/кохезионната политика на Европейския съюз15, съотносима с развитието на териториалното сътрудничество. Границите му отстоят от политическата граница между двете държави и съвпадат на север и на юг с границите на 7-те румънски и 9-те български области покрай река Дунав. Както е известно, след присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз границата помежду им е вътрешна, а след включването в Шенгенското пространство всички физически и други бариери пред свободното движение на хора и стоки следва да бъдат премахнати. С други думи, перспективата е за общо пространство, в което български и румънски граждани ще намират общ език (в пряк и преносен смисъл на това понятие), за да съжителстват, да се трудят, да се образоват, да се лекуват, да прекарват ваканциите си, да създават семейства, да ползват обща инфраструктура, да се сдружават за бизнес или в групи по интереси и т.н. За да се случи тази перспектива обаче, е необходимо опознаването на съседа и съседните земи и преосмисляне на понятието за „граница” от времето на раждането на националната държава. Ако през 19 век Европа вярва, че границите са включващи и изключващи, т.е. подчертават само-уподобяването със “своите” и експлицират само-разграничаването от “другите”, то от втората половина на 20 в. пост-националното формирование Европейски съюз проблематизира тази представа. Граничните земи вече се разглеждат като територия на човешки общности, за които перцепциите за “свои” и “други” започват да губят идентификационна релефност. Тук преходът от една система към друга и медиацията между култури стават начин на живот, а животът на границата – детерминанта на специфичната идентичност cross-borderer. Тя е продукт на отдалечеността от националните центрове и се основава на естествената близост с “другостта” като част от жизнедейността, от едно рутинно всекидневно формулиране и осъществяване на цели и удовлетворяване на личностни и общностни потребности. В различните европейски трансгранични региони тя е конструирана в различна степен. Например в основания през 1958 г. първи еврорегион – EURegio тази идентичност е дотолкова развита, че се експлицира чрез общо събрание (като трансграничен местен парламент), в което са представени гражданите на всичките 130 германски и холандски общини.

2. Обосновка на необходимостта от изследването

Същественият изследователски въпрос, който трябва да получи отговор в рамките на проект BRAINS, е съществува ли потенциал за интегрирана идентичност сред различни обществени групи в Българо-румънския трансграничен регион16, след като територията му на практика вече се възприема и използва като обща за гражданите, които го обитават.



Защо трябва да отговорим на този въпрос?

На първо място, защото развиване на идентичност у гражданите на региона е необходимост. Идентичностната проблематика е свързана със сигурността в най-широкия смисъл на понятието, сигурността17 на конкретна обществена реалност е благоприятна среда за физическо и духовно оцеляване и развитие на присъщите й обществени видове18 (индивидът, малката група, по-голямата общност). Постигането на тъкмо такава благоприятна среда в Българо-румънския трансграничен регион е целта на промяната, която трябва да се извърши по програмата на Европейския съюз за трансгранично сътрудничество.

В такъв контекст са значими две взаимовръзки:



  • Когато даден обществен вид идентифицира правото си на уподобяване с други обществени видове, правото си на взаимодействие с други обществени видове, правото си на съвместна жизнедейност, то този обществен вид възприема обществената реалност като среда със сигурност;

  • Когато даден обществен вид идентифицира правото си на разграничаване от други обществени видове, правото си на уникална жизнедейност, правото си да действа сам, то този обществен вид възприема обществената реалност като среда със сигурност.

Тези връзки са напълно релевантни за изследователския проект BRAINS. Ще се спрем накратко на необходимостта от уподобяване и разграничаване като предпоставка за осъществяване на благоприятна промяна в трансграничния регион.

Уподобяването с други обществени видове се извършва в ситуации при отношения на сътрудничество или поражда отношения на ссолидарност19. Когато казваме:И аз съм като теб”, „И аз мисля като теб”, „И аз бих постъпил като теб”, ние изразяваме доверие, ние подсказваме готовност за единство на думи и дела, за съгласувани поведения и общи действия. Тъкмо доверието е взаимовръзката в процесите на сътрудничество. Както вече стана ясно от представената по-горе актуалност на проблема, едно от най-големите предизвикателства на трансграничното сътрудничество е изграждане на доверие. Тук не става дума само за това българи и румънци да формират групи „ние”, да идентифицират общи ценности, общи истини, общи интереси, общи цели, да извършват общи дейности. Иде реч за това тези групи да развият устойчиви партньорства, за да осигурят така необходимия за трансграничния регион социален капитал, който представлява подобрено качество на живот и труд (акумулирани ресурси и ползи) в резултат от участие в общности/социални мрежи, чиято свързаност се основава на доверие20. Тъкмо в тези устойчиви партньорства се корени потенциалът за устойчивото развитие на този регион. Тези партньорства са най-надеждните участници в програмите за трансгранично сътрудничество на ЕС. Но не само. Те са и в основата на сътрудничество, което е възможно и извън финансовия стимул на ЕС. Защото такива партньорства стават устойчиви, когато са в състояние да осигуряват самостоятелно ресурсите за своето развитие.

От друга страна, освен уподобяване с национално различните, трябва да се осъществи безконфликтно разграничаване от националните групи. Необходимо е еднозначно да се разкрие синергичният ефект от съвместно съществуване на националната идентичност и на трансграничната идентичност. Експонирането на трансграничната идентичност като притежаваща собствена добавена стойност означава допълнителна добавена стойност и за националната идентичност. Идентичността в този контекст е пряко свързана с брандирането, със запазената марка на региона. Развитието на трансгранична идентичност води до кристализация на елементите на бранда на трансграничния регион, до извличане на най-релефните характеристики на трансграничния регион и до популяризирането им. Това популяризиране зависи в най-голяма степен от самите граждани и тяхната самоидентификация с тези най-открояващи се специфики на региона. Брандът като име и визуализирана символика на региона осигурява видимост и продава. С какво нашият трансграничен регион е по-различен? Какви са нашите общи „богатства”, с които можем да привлечем вниманието на потенциални политически, икономически и културни агенти от Европа и останалата част на света? Какво можем да предложим на потенциални инвеститори или клиенти от външния свят при спазване на основния принцип за устойчиво развитие на региона? Разкриването на уникалната привлекателност на трансграничния регион за многообразие от агенти означава по-голяма привлекателност и за двата национални бранда. Така двете национални държави се сдобиват с допълнителен потенциал за привличане на ресурс към части от своята територия, които и без друго са маргинализирали. За двете национални държави е по-изгодно да предостават възможността на трансграничния регион да се погрижи за развитието си сам, чрез самоосигуряване на ресурси, отколкото те самите да пренасочват от и без друго оскъдните си национални ресурси. По този начин разграничаването добавя, а не отнема стойност.

Следователно, отговорът на горепосочения изследователски въпрос е необходим, за да се потвърди или оспори хипотезата, че именно в териториите с преодоляна политическа граница възникват първите индикации за специфична идентичност, която в рамките на Европейския съюз може да се определи като един от многото видове европейска идентичност. Ако хипотезата се потвърди, ще бъде хвърлена светлина върху идентичност, различна от тази на политическите елити, създавали европейския проект за “интеграция отгоре” от 50-те години на миналия век. Нейната особена ценност се състои в това, че произтича пряко от гражданите, които доброволно се самоидентифицират с европейския проект, защото тъкмо той катализира развитието на трансграничния регион. Впрочем един от индикаторите за появата на такава идентичност е фактът, че все повече граждани инвестират собствени финансови средства и време за изучаване на съседния език21. Тъкмо така, в трансграничните взаимодействия и базираните върху многоезичие комуникации (английски, български, румънски и др.) на гражданите, на местните публични администрации, на местните правителствени и неправителствени структури, на местния бизнес, на местните медии се конструира трансгранична идентичност22, при която “АЗ” или “НИЕ” се формира от национално различните и се разграничава от национално своите. Тя е основана на общия интерес да се използват съвместно новоразкриващи се перспективи, произтичащи от разширяването на пространството за жизнедейност с територията на съседа, както и на общия интерес да се преодолее рутината на националните практики, които представляват бариера за осъществяване на трансграничните практики. Навлизането в конструктивни трансгранични отношения поражда неизбежни конфликти с националната среда. Те произтичат най-вече от правни и административни национални специфики, но и от конкретни участници, които възприемат себе си като губещи в контекста на новите процеси и чийто рационален интерес е свързан със запазване на монопола на националната държава, с недопускане на промяната, за която смятат, че заплашва политическата, социалната-икономическата и културната им сигурност. Тези процеси са безспорно много сложни. Ако някъде при някои съвместни Българо-румънски работни общности вече е възникнала някаква трансгранична идентичност, тя със сигурност е твърде крехка и се нуждае от подкрепа. Впрочем необходимостта от преодоляване на многобройните национални бариери пред европейското сътрудничество в ЕС е факт априори и се асоциира с така наречената негативна интеграция – елиминиране на националните ограничения пред свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали в ЕС23.

От казаното дотук произтича и формулираната цел на проекта – да се положат научните основи на обща стратегия за развитие на интегрирана идентичност на гражданите и на територията на целия Българо-румънски трансграничен регион, който сме назовали RO-BUL-NA (Romanian-Bulgarian Neighbourhood Area). BRAINS е интердисциплинарен изследователски проект с приложна стойност, който разработва Зелена книга за трансгранична идентичностна политика.



3. Методология на изследването

В научната литература24 са описани няколко метода за изследване на идентичността – анкетиране, контент анализ, анализ на дискурса, картографиране на знанието, експериментиране25. Анкетирането е най-широко прилагано. То позволява на изследователя директно да задава въпроси и да получава отговори за нагласи, ценности, отношения и практики, формиращи идентичността на респондентите. Въпросите може да са открити и закрити. Предимство на закритите е, че отговорите лесно се обработват статистически, но пък откритите дават възможност на респондентите да опишат себе си със свои думи и тематични категории.

Докато при анкетирането единица на анализ е мнението за идентичността на лицето, то при контент анализът и при анализа на дискурса се изследват текстове. Изследователят анализира текстове от вестници, списания, популярна и дори художествена литература, за да извлече идентичностите, които са описани в тях. Основната разлика между контент и дискурсен анализ е характерът на анализа. Контент-анализът е главно количествен метод, измерва честотата на употреба на ключови думи и тематични категории с помощта на съответен софтуер. Анализът на дискурса е качествен метод, който разчита на интерпретативните умения на изследователя, водещи го до изводи за идентичността по смисъла на текста в интерсубективен контекст.

Познавателното картографиране е също метод за анализ на текст, но при него водеща е целта за откриване на убеждения като имплицитни и експлицитни причинно-следствени връзки. Убежденията, извлечени от текста, се разполагат върху познавателна карта. Тази карта е вътрешният модел за света, който се асоциира с дадена идентичност. Чрез този модел хората се справят с предизвикателствата на средата, в която живеят.26 Всеки концепт има своето място на картата, като броят и вида на отношенията му с други концепти също са отбелязани. С оглед на позициите, отдалечеността и съотносимостта между концептите се правят изводи за съответните идентичности.

Идентификацията с група хора може да бъде измервана и експериментално. 27 В ситуации на ролеви игри, участниците в експеримента се организират в групи на случаен принцип и всяка група получава и се запознава с текстове, които описват бекграунд, норми, убеждения и поведения, присъщи на дадена идентичност. След това групата се поставя в хипотетична житейска ситуация и се наблюдават поведенията на участниците с оглед на приписаните им идентичности. Слабост на този подход е, че изследователите снабдяват лицата от експеримента с някаква идентичност, която не им е присъща. Няма гаранция, че реакциите на лицата с приписана идентичност кореспондират на реакции на хора с такава присъща идентичност. Експериментирането обаче позволява да се изучават идентичности на хора, до които нямаме пряк достъп.

Категорията „идентичност” е сред най-сложните и проблематизирани понятия в обществените науки. Това се дължи на нейната флуидност – и индивидите, и групите са склонни да се преобразяват или под въздействието на някаква среда и/или пък въздействайки върху някаква среда в името на своята сигурност, на своето оцеляване и развитие. В „Маси и власт” Елиас Канети посвещава цяла глава на преобразяването и допуска, че „навярно тъкмо дарбата на човека да се преобразява и изключителната гъвкавост на неговата природа е това, което го безпокои и го тласка да прибегне до устойчиви и неизменни ограничения”.28

Но комплексността на понятието произтича и от неговата многопластовост. Идентичността е множествена, тя е кластър от колективни идентичности – раса, етническа група, локална общност, национална общност, религиозна общност, семейство, пол, възраст, политическа партия, професионална гилдия, социална прослойка и т.н. Осмислянето на експлицитни и имплицитни различия29 прави възможна принадлежността към групата „ние” спрямо групите „вие” и „те”. Тъкмо осъзнатата принадлежност към колективи някои автори определят като идентичност30. Установено е, че именно в общности се усилва съотнасянето към определени публични интереси31. Пак в груповата среда се изявяват и усвояват ролеви поведения. Като осъществяват многобразие от функции, като „играят” редица роли, индивидите се движат от една общност в друга и осъществяват комуникации и други взаимодействия, адаптирайки се и интериоризирайки писаните или неписани норми на тези колективи. Същевременно обаче и във всеки случай индивидите преследват цели, съотносими с отговорите на следните въпроси: Кой съм аз и кой искам да бъда (като кои и за разлика от кои)?; Какво имам и какво искам да имам (като кои и за разлика от кои)? Какво правя и какво искам да правя (като кои и за разлика от кои)?32



Определен идентичностен пласт става релевантен в определен контекст. Например националната идентичност е уместна в интерактивни ситуации с международни участници. Там англичанинът се разграничава от французойката, българката – от индиеца и т.н. Религиозната идентичност пък става експлицитна при конфликти на конфесионална основа. Половата идентичност може да бъде определяща в защита на права в дискриминационни контексти. Примерите са неизброими поради неизброимостта на идентичностите.

Кои общности са значими и съответно какви идентичности следва да бъдат предмет на изследване в контекста на проекта за Българо-румънския трансграничен регион, който подлежи на развитие чрез финансираната от Европейския съюз, България и Румъния програма за трансгранично сътрудничество?

На първо място, това са политическите общности. От тях се очаква да генерират визията за благоприятна промяна в профила на трансграничния регион. Изключително важно е да установим как тези общности си представят, че трябва да изглежда този регион в дългосрочна перспектива. Какви решения трябва да се вземат сега, за да се превърне визията в реалност? От кого трябва да се вземат решенията – само от властите, съставляващи местното, областното и националното равнище, или трябва да се осигури широко гражданско участие? В такъв контекст се очертава и значимостта на политическата идентичност. Очевидно една от основните задачи на изследването трябва да бъде установяването на потенциала за интегрирана политическа идентичност. Какви са политическите решения, от които се нуждае трансграничният регион? Възможно ли е широко трансгранично гражданско участие при вземане на решенията в духа на многостепенното управление в Европейския съюз? Какви са шансовете на представителната и пряката трансгранична демокрация? Това са част от въпросите, на които изследването се стреми да даде отговор.

На второ място, това са социално-икономическите общности. От тях се очаква да осигурят инструментариума за осъществяване на политическата визия за благоприятна промяна в профила на трансграничния регион, а именно – социалната солидарност и икономическите ресурси. В този смисъл втората основна задача на изследването се отнася до установяване на потенциала за интегрирана социално-икономическа идентичност. Възможно ли е възникването на трансгранични групи по интереси? Мислим ли е доброволен принос на българи и румънци в общи дейности, които разрешават трансгранични проблеми? Съществува ли потенциал за създаване на общи компании? Може ли да бъдат създадени съвместни бизнес кластъри и в кои сектори? Последният въпрос е особено актуален за географското разположение на Българо-румънският трансграничен регион. Интегрирането на ресурси и компетенции може да доведе до възникване на критична маса, която би предпоставила ключова роля за трансграничния регион в даден бранш и би му осигурила устойчиво конкурентно предимство.

На следващо място, това са културните общности. По подобие на корпоративната култура33 трансграничната регионална култура е предпоставка за и последица от осъществяваната промяна.Тя е интегрираното самопознание за региона, без което оттласкването към ново развитие е невъзможно. Тя е контейнер на ценности, микс от вярвания, табута, символи, ритуали и митове, еманация на нашето най-значимо. Ако се изразим с думите на поета, тя е онова, което „любя, тача и милея” и което искам да пренеса напред във времето. Тъкмо затова установяването на потенциала за интегрирана културна идентичност е следващата задача на изследването. Необходимо е да установим какво знаем за културата на нашите съседи. Има ли предръзсъдъци и стереотипи спрямо съседа, от които трябва да започнем да се освобождаваме? Знаем ли какво почитат съседите ни? Кои са културните постижения, с които се гордеят? Лесно ли намираме „общ език” с тях? Изучавали ли сме съседния език? Знаем ли за съществуването на общи думи в двата езика? Възможно ли е да създадем трайни общи практики на трансграничната регионална култура?

За постигане на целта на изследването е концептуално важно да стъпим върху теоретичната основа на социалния конструкционизъм и да се разграничим от гледната точка на есенциалистите, които твърдят, че идентичността е веднъж завинаги дадена и не подлежи на промяна. Школата на социалните конструкционисти е основана от Петер Бергер и Томас Лукман в края на 60-те години на миналия век. В книгата си, озаглавена Социалното конструиране на реалността: трактат по социология на знанието34, авторите аргументират тезата, че цялото знание е социално конструирано, включително и нашето знание за това какво е “реалност” и че това конструиране се извършва чрез езика. Езикът не отразява реалността. Езикът създава реалността. Фактически двамата немски учени се занимават с философския въпрос относно природата на реалността и отхвърлят тезата на позитивистите, а именно, че истината за света е извън човешките индивиди и може да се установи по емпиричен път. Те приемат, че истините за света се правят и зависят от човешките индивиди, от техните вярвания, мисли и възприятия, че истините се конструират в резултат от социален диалог, т.е. във взаимоотношения между индивиди и групи, чрез езика. Така наречената “обективна реалност“ е социално конструирана, тя е повлияна от нагласите на конструиращите и е възникнала под въздействието на исторически, културни, политически и икономически условия. Тъкмо по тази причина знанието варира в зависимост от историческите периоди и от културната среда (ценности и свързаните с тях норми, вярвания, нагласи, традиции, практики на човешките индивиди и групи), в която възниква. Така че, за разлика от позитивизма, който приема света за даден, конструкционизмът вижда света като проект в процес на конструкция, като подлежащ на конструкция, като ставащ някакъв, а не като такъв, какъвто е веднъж завинаги даден. Като се занимават с динамичния свят, с условността на обществените отношения, с интерсубективно и колективно значими структури и процеси, конструкционистите приемат, че науката има етичен стандарт, а именно – да променя света, да го конструира по друг начин, да го подлага на предоговаряне, така че да го направи по-приемлив.

Прилагането на такава теоретична база означава да възприемем схващането, че идентичността се асоциира с процес на конструиране. Тук е уместно да се позовем на А. Копър35 и на гледна точка, която вижда идентичността като оформяне и трансформиране чрез борба за справяне с новите проблеми, с които групата се сблъсква. Идентичността не възниква като съотнасяне с абстрактни идеи, а като развиване на способност за разрешаване на проблеми. Идентичността е процес на непрекъснато социално конструиране чрез предоговаряне на „мои” и/или „наши” ценности, истини, интереси спрямо ценности, истини, интереси на „другия/другата” и/или „другите”.36

Този процес на конструиране може да бъде описан като обхващащ отделни етапи, а именно:



  • Самоидентификация или идентификация. Това е етап, на който се извършва автоконструиране на идентичност от страна на обществените видове (отделна личност, на група или на по-голяма общност), например кюрди, анти-глобалисти, технократи, леви/центристи/десни, еврооптимисти/евроскептици и т.н. На същия първи етап може да се извърши конструиране на идентичност от страна на властов център (етикиране), например професор; терорист; криминално проявен; хронично болен; адвокат; лицензиран превозвач и т.н.

  • Признаване или непризнаване на идентичността. Признанието на идентичност, към която обществените видове се стремят, е генератор на сигурност, т.е то им осигурява благоприятната среда за физическо и духовно оцеляване и развитие. Непризнанието на самоидентификацията или идентификацията подклажда съпротивата на обществените видове37. Когато не ни възприемат като такива, за каквито се мислим, когато ни отхвърлят или дори ни подлагат на репресии, ние се съпротивляваме. Когато не се възприемаме като такива, каквито сме етикирани, нашата реакция е същата – започваме да протестираме и да се противопоставяме38.

  • Ново самоидентифициране или идентифициране. Този етап от процеса е породен от проблемите, свързани с (не)признанието, защото според Крейг Калхун „…социално поддържани дискурси за това какъв е възможно, подходящо или ценно да бъдеш, неизбежно влияят върху начина, по който гледаме на себе си или конституираме себе си”39.

Тази сложност и конфликтност на процеса поражда “политика на идентичността”, за която горецитираният автор развива четири аргумента. На първо място става дума за политика, защото се осъществяват общи усилия, които могат да прераснат в колективни борби, а не просто “опипване на почвата”. Второ, защото се настоява за признание, легитимност и власт. Трето, защото се изисква и очаква отговор от други хора, групи и организации, включително държави и международни организации. Четвърто, защото самите проблеми не са просто въпрос на групови интереси, а и въпрос на конституиране на идентичности – нито идентичностите, нито интересите се предшестват едни други, борбата за това, което смятаме, че е в наш интерес, формира нашите идентичности толкова, колкото и идентичностите определят какво ще схванем като наш интерес. Съвременността все повече произвежда политика на идентичността и това е нейна вездесъща характеристика, обобщава авторът.

Като се придържаме към такова разбиране, ние твърдим, че приложимостта на изследването по проект BRAINS се състои в обосноваване на необходимостта от политика за интегрирана идентичност на гражданите на територията на Българо-румънския трансграничен регион. Фактически, ние се стремим към задвижване на процес на социално конструиране, като разкриваме пред граждани на трансграничния регион аргументи за самоидентификацията им като RO-BUL-NA cross-borderers и започваме договаряне на „нашите” ценности, истини, интереси спрямо ценности, истини, интереси на „другите”.

За изследването е изключително важно да отчетем вече установения факт, че самоидентификация възниква, когато членовете на група се асоциират с нещо ценно40. Това ценно придава особена стойност и престиж на идентичността. Още от древността един от най-съществените проблеми на човека е дали принадлежи към значима човешката общност. В този контекст нека си спомним един древногръцки диалог, цитиран от Берни Кьониг41: “When asked his identity, the Greek man said, “I am Timon of Athens”. В този пример Атина не е просто географско понятие, а общност от хора, установила престижен социален ред. За Тимон, както и за неговия събеседник, принадлежността към атинското общество е източник на достойнство и гордост. Самоидентификацията с някаква общност е толкова по-силна, колкото по-призната е общността, колкото по-ярък е профилът й във външната за нея среда - по отношение на други общности. “Горд съм, че съм американец” е характерно за средния американец мислене. На другия полюс е срамът42. Бенедикт Андерсън, авторът на най-цитираната в последно време дефиниция за нацията като “въобразена общност”, в едно свое интервю дава пример за преживяван срам от идентичност. Към трима от своите студенти, които по чертите на лицето и цвета на кожата определил като китайци, той се обърнал с въпроса какви са. Първият, с акцент на американски английски от западния бряг отговорил, че е китаец, но уточнил, че е роден в Америка и никога не е ходил в Китай43. Другият тихо казал: “Опитвам се да бъда тайванец.” И споделил, че по време на режима на Чан Кай Ши семейството му напуснало Китай и се преселило в Тайван. После твърдо заявил: “Не съм китаец”. Третият сърдито казал: “Аз съм сингапурец44. По дяволите, писна ми американците да мислят, че съм китаец. Не, не съм.” Фактически се оказало, че единственият китаец е американец45. Тъкмо затова в рамките на проект BRAINS е необходимо да изследваме силните, уникалните, най-ярките характеристики на Българо-румънския трансграничен регион. По този начин ние ще предоставим на гражданите на този регион аргументи за гордост, факти за престижност на трансграничната идентичност, които могат да катализират процеса на самоидентификация.

Бихме желали да подчертаем необходимото теоретично разграничение между идентичност на трансграничния регион и имидж на трансграничния регион. Идентичността се отнася до автопортретирането, автопрезентирането на региона, извършено от определен властов център (в случая това е българо-румънският екип на проекта) и адресирано както към вътрешни публики, т.е. принадлежащи на територията на региона, така и към външни публики, непринадлежащи към територията на региона. Това автопортретиране, както казахме, представлява експониране на най-силните страни на тази територия. Тъкмо в тези силни страни е скрит потенциалът за задвижване на воля за сътрудничество и интерес към взаимодействия. Имиджът от друга страна, представлява портретиране на региона, направено от значимите „други”, които не принадлежат към горепосочения властов център. Имиджът е възприемането на автопортретирането. Да се изследва имиджът означава да се установи дали това, което твърдим за нашия регион, е получило признание. Очевидно е, че имиджът на региона не е предмет на нашето изследване. Той може да бъде проучван на следващ етап, едва след като идентичността е комуникирана достатъчно широко и посланието за нея е достигнало до възможно най-широк кръг от заинтересувани страни. На етапа на проекта ние можем да положим началото на обществена дискусия за развитие на бранд на Българо-румънския трансграничен регион, който сме назовали в апликацията за проекта на английски език RO-BUL-NA (Romanian-Bulgarian Neighbourhood Area)46. В бранда трябва да кристализира консенсус относно най-ярката характеристика на региона, с която е готово да се идентифицира мнозинство от регионални агенти. Пътят до такъв консенсус е дълъг и нашият проект би могъл само да даде зелена светлина.

Освен събирането на първични данни, проучването се опира на вторични данни за трансграничния регион, които се изследват в първия етап на проекта.

Особено важно е прилагането и на сравнителен метод. Паралелно с работата на Българо-румънския изследователски екип германски партньори на БРИЕ ще проучват ситуацията в германо-полския и в германо-чешкия трансграничен регион. Тези региони са конституирани през 90-те години на миналия век. Тъкмо по-дългото им съществуване представлява интерес за изследването. Установяването на зависимост между продължителността на сътрудничеството и степента на самоидентификация с трансграничния регион би експонирало значим индикатор за устойчиво развитие в Европейския съюз.

И така, изследователската дейност по проекта води до създаване и внедряване на оригинална методология. Събраните от 4 000 респонденти данни се подлагат на статистическа обработка и се анализират, за да се направят заключения относно потенциала за конструиране на трансгранична политическа, социо-икономическа и културна идентичност. Извлечените чрез структурирани интервюта с трите фокус групи данни подпомагат синтеза относно най-силните страни на региона. Въз основа на резултатите от изследването се разработва Зелена книга за трансгранична идентичностна политика, която включва два основни компонента: Интегриран модел за развитие на идентичност на Българо-румънския трансграничен регион и Препоръки за стратегия относно утвърждаване на бранд на Българо-румънския трансграничен регион.

За постигането на изследователските резултати по проекта се извършват и две значими паралелни дейности.

По първата от тях се изготвя информационен пакет с промоционални материали, най-значим от които е триезична /български, румънски, английски/ книга с работно заглавие Welcome to RO-BUL-NA (Добре дошли в БРОД). В нея са представени най-атрактивните характеристики на региона при отчитане на мнението на изследователите по проекта и на фокус групата. Този пакет се предоставя на всеки от участващите 4000 респонденти, на 400 заинтересувани лица от четирите равнища на многостепенното управление в Европейския съюз - потенциални инвеститори, политици, представители на неправителствени организации, журналисти. По този начин се разпространява обобщено познание за уникалните страни на трансграничния регион.

По другата дейност се конституира epistemic community47 - устойчива мрежа за научни изследвания и комуникация на Българо-румънския трансграничен регион. Нейни основатели са участниците в проекта, 48-те лидери на обществено мнение от фокус групата, както и 16 представители на 16-те области, които преминават обучение за трансгранични сътрудници. Това следдипломно обучение, което оформя профила на областния „парадипломат”, се организира в рамките на БРИЕ и приключва с диплома за квалификацията cooperation facilitator. Тази мрежа се създава, за да осигури устойчивост на проекта и за да продължи усилията, свързани с провеждане на политика за интегрирана идентичност на трансграничния регион, и след неговото приключване през 2013 г.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница