Стратегически документи съдържание на първи документ



страница13/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   19

Концепцията за брандиране в оценката на гражданството, регионалната публична администрация и бизнес представителството

Проведеното представително социологическо проучване на мненията на гражданите, представителите на бизнеса и на публичната администрация в седемте български области и деветте румънски окръга на трансграничния регион обхваща общо 3976 респонденти. Целевата група на гражданите наброява 1999 души – 990 българи и 1009 румънциънци. Представителството на бизнеса е от 1203 респонденти – 452 българи и 751 румънциънци. Представителите на политическата класа и публичната администрация са 774, от които 360 българи и 414 румънциънци.

В анкетната карта бяха зададени 9 въпроса, които извличат мненията и оценките относно идеята за брандирането на региона чрез изразяване на съгласие или несъгласие с определени твърдения по 5-степенна скала на отговори. Първият от въпросите включваше 5 подвъпроса за регистриране на съгласие/несъгласие по същата скала.



    1. Оценката на гражданството

Българските и румънските представители на гражданското общество изразяват категорично съгласие, че като следствие от брандирането:

- регионът ще повиши привлекателността и потенциала си за хората, които живеят и работят там – 88,18% (българи), 91,11% (румънци);

- потенциалът и привлекателността на региона ще бъдат оценени и от хората извън територията му – 83,33% (българи), 85,85% (румънци);

- ще се създадат условия да се планира подходяща стратегия за развитието му – 88,89% (българи), 88,42% (румънци);

- ще се стимулира трансграничното сътрудничество – 91,61% (българи), 90,20% (румънци);

- регионът ще стане разпознаваем на европейско и световно равнище – 87,07% (българи), 87,03% (румънци).

Като имаме предвид, че подходът на брандиране на места и територии (региони) не е достатъчно широко познат, а също така липсва практически опит с него както у нас, така и в Румъния, няма основания различията в българските и румънските мнения да се преекспонират.

Гражданите споделят ясно изразено съгласие и по отношение на осем предимства на трансграничния регион, върху които може да се базира брандирането.

По мнение и на българските, и на румънските граждани, най-важното предимство на региона е река Дунав, която е паневропейски транспортен коридор. Тя свързва всички български и румънски гранични области помужду им, а също и с области от още 8 европейски страни – 97,28% (българи), 97,74% (румънци). На следващо място по значение са плодородната земя, силните традиции в земеделието и производството на разнообразни, качествени храни – 97,07% (българи), 96,85% (румънци) – това предимство се оценява малко по-високо от българска страна. Вероятна причина може да бъде положението, че независимо от трудностите в българския сектор на селското стопанство, земеделските производства и свързаните с тях хранителни индустрии запазват относителна устойчивост. Предлагането на алтернативни източници на кредитиране извън европейските фондове също се увеличава - чрез банковите услуги и услугите на небанкови кредитни институции.

Почти равна степен на подкрепа от българските и румънските граждани се дава на културно-историческото наследство, което е силен потенциал за развитие на културен, образователен и религиозен туризъм – 96,37% (българи), 96,16% (румънци).

С усреднена стойност от 96% природните богатства - разнообразен релеф, минерални извори, разнообразна флора и фауна (природни резервати) - се нареждат на следващо място. Румънските граждани им придават по-голяма тежест като предимство на региона в сравнение с българските си съседи – 95,86% (БЪЛГАРИ), 97,14% (РУМЪНЦИ). Това е обяснимо, като отчетем факта, че в България екологичният туризъм е съвсем нова практика, а не малка част от природните ни богатства остават недоценен бизнес потенциал.

Човешкият капитал на региона се оценява като предимство почти равностойно от българска и румънска страна – 94,75% (БЪЛГАРИ), 94,68% (РУМЪНЦИ). Толерантността на междуетническите отношения и мултикултурните традиции показват също близки стойности на подкрепа – 94,54% (българи), 94,19% (румънци).

Независимо от много високата средна оценка за геополитическото положение на региона като мост между Черно море и Централна Европа – 92,70%, румънските граждани му придават по-високо значение в сравнение с българските – 91,11% (българи), 94,39% (румънци). По-ниският процент при българските данни може да се обясни с недостатъчно добре развитите транспортни връзки през река Дунав, която за българската територия си остава най-директна и близка връзка с Централна Европа. За Румънциъния такъв проблем няма поради възможностите на прекия сухопътен транспорт.



Иновативният потенциал на малките и средните предприятия (МСП) също се нарежда сред съществените предимства на региона с подкрепа от 92,22% (българи) и 92,42% (румънци).

    1. Оценка на бизнеса

Анкетираните 751 румънски и 452 български представители на бизнеса регистрират същите високи проценти на положителна оценка на идеята за брандиране на региона, както гражданството.

Очакваните градивни последствия, посочени в 4.1., се споделят от над 90% от респондентите. При някои въпроси има различия, но те не нарушават общата много висока подкрепа на идеята. Например българските бизнесмени са по-въздържани в очакванията си за повишаване на привлекателността на региона за хората извън него – 86,28%, докато румънските им колеги са с по-оптимистични очаквания – 93,88%. Относно повишаването на привлекателността на региона за собствените жители картината е обратна – българите я споделят с 94,24%, а румънците – с 93,07%. Интересни данни дават мненията за стимулиране на трансграничното сътрудничество. В това са убедени 94,69% процента от българите, докато румънските бизнесмени с положително мнение са 88,70%. Този резултат не е изненадващ, тъй като настоящата практика показва, че по-активна страна в трансграничните инициативи е българската. Българите като цяло проявяват и по-голям интерес към изучаването на румънски език.

По темата за предимствата на региона, които бяха коментирани в 4.1., преобладават изцяло положителните мнения с над 95%. За бизнесмените водещи предимства на региона са река Дунав като паневропейски транспортен коридор и традициите в земеделието и производството на качествени храни с почти еднакви стойности на подкрепа – над 98%. Предимството на природните богатства, както беше регистрирано при гражданите, се оценява с по-високите 98,31% от румънците спрямо 96,01% от българите. Обратно, иновативният потенциал на МСП се смята за съществен потенциал от 97,12% от българите спрямо 94,92% от румънците. В случая определящ фактор за генериране на мненията е нивото на развитие на малкия и среден бизнес в двете погранични територии. Междуетническата толерантност и мултикултурните традиции се оценяват напълно равностойно от бизнес представителството – 96,90% от българите и 96,74% от румънците.

Оценките за значението на геополитическото разположение на региона на българските и румънските икономически агенти разкриват подобна картина, както при гражданите (разлика от 03,28%), макар че тук различието е по-слабо изразено (01,35%) – 95,13% (българи), 96,48% (румънци).



    1. Оценка на публичната администрация

Резултатите на представителите на политическата власт и публичната администрация не се различават от коментираните данни за гражданството и бизнеса. Положителните мнения се движат между 88,99% и 99,04%.

Подобно на бизнесмените, 98,34% от българските представители на публичната администрация очакват брандирането да стимулира трансграничното сътрудничество, докато това споделят чувствително по-малко - 91,81% от румънските им колеги. От своя страна, българските респонденти са по-скептични от румънските относно повишаването на привлекателността на региона за хората извън него – 88,99% (българи), 93,01% (румънци). Но и двете групи са категорично убедени, че брандирането ще направи региона разпознаваем – 96,11% (българи), 91,33% (румънци). Другите значими последствия от брандирането се вярват между 91,33% и 96,39% от целевата група.

Управленската администрация също сочи като най-важно предимство на региона река Дунав – 98,17% от българите и 99,04% от румънците. Нейната оценка за значението на реката е най-висока сред трите целеви групи. Природните богатства – както при граждажданите и при бизнеса, се ценят повече от румънската страна – 96,11% (българи), 97,59% (румънци).

За разлика от бизнеса и гражданите, чиито български и румънски мнения за значението на мултикултурния опит почти съвпадат, оценката за този потенциал на румънската публична администрация е чувствително по-висока от тази на българската – 95% (българи), 98,79% (румънци). Този висок процент при румънците вероятно е мотивиран от по-ясно фокусираната върху взаимоотношенията между етническите групи политика на Румънциъния, закрепена и в законодателството на страната.



Изводи

  • Идеята за брандиране на българо-румънския трансграничен регион се възприема и подкрепя от гражданството, бизнеса и публичната администрация в деветте румънски окръга и седемте български области като перспективен подход, който е в състояние да стимулира формирането на интегрирана идентичност и общосподеляно виждане за определен път на развитие на територията;

  • Брандирането на региона е вътрешен проект на общността, но той е дългосрочен политически проект за икономическо и социално развитие. Той може да бъде успешен подход, когато обединява в обща воля гражданството, бизнеса и политическата власт посредством такива водещи ценности, които създават ядрото на конкурентната идентичност. А това предполага създаването на работеща коалиция от политическо лидерство, гражданско представителство и научна експертиза, която да излъчи бранд мениджмънт за институционализиране и управление на процесите по брандиране.

  • Съществен елемент на брандирането е успешната комуникационна политика. Само тя може да постигне широка социална дистрибуция на конкурентните предимства на интегрираната идентичност и на самия бранд, с който те да се асоциират.

Използвана литература

  1. Aldersey-Williams, H. Cool Britania’s Big Chill. In: New Statesman, 10, April, 1998: 12-13;

  2. Anholt, S. Competitive Identity – The New Brand Management for Nations, Cities and Regions. Macmillan N.Y., 2007;

  3. Anholt, S. Place, Identity, Image and Reputation. Macmillan N.Y., 2011;

  4. Anholt, S. Nation-brands of the Twenty First Century. In: Journal of Brand Management, 5, 6, 1998: 395-406;

  5. Chernatony,L. De. Academic Perspective. Adapting Brand Theory to the Context of Nation Branding. In: Nation Branding: Concept, Issues, Practice. Oxford, 2008;

  6. Dinie, R, Nation Banding: Concept, Issues, Practice. Oxford, 2008;

  7. Doyle, P. Branding. In: The Marketing Book. Snd. Ed. Butterworth-Heinemann, UK, 1992;

  8. Gilmore, F. Branding for Success. In: Destination Branding: Creating the Unique Destination Proposition (N. Morgan, A. Pritchard, R. Price, eds.), L., 2002;

  9. Macral, C., Parkinson, S. and J. Sheerman. Managing Marketing’DNA: The Role of Branding. In: Irish Marketing Review, 18, 1995: 13-20;

  10. Michailovich, P. Kinship Branding: A Concept of Holism and Evolution for the Nation Brand. In: Place Branding, 2, 3, 2006: 47-229;

  11. Olins, W. Trading Identities: Why countries and companies are taking each other roles. The Foreign Policy Centre, L., 1999;

  12. Olins, W. Branding Germany, http://wolf-olins.com/germany;

  13. O’Shaughnessy, J., N. Jackson. Treating the Nation as a Brand: Some Neglected Issues. In: Journal of Macromarketing, 20, 1 2000: 56-64;

  14. Wilcox, D., P. Ault, W. Agee. Public Relations Strategies and Tactics. Harper Collins Coll. Pub. 4-th ed., 1995;

  15. Алексиева, С. Пъблик Рилейшънс. Книга за това, което не може да се купи, а трябва да се спечели. С., НБУ, 2008;

  16. Голблад, Д. Специални събития. С., 2006;

  17. Златева, М. Мостове към консенсуса. Пъблик Рилейшънс. Журналистика. Медии. С., УИ „Св. Кл. Охридски“, 2008;

  18. Кътлип, С., А. Сентър, Г. Бруум. Ефективен Пъблик Рилейшънс. „Рой Комюникейшън“, С. 1999;

  19. Кършакова, Р. Връзки с обществеността или бизнес на доверието. Русе, 2002;

  20. Назайкин, А. Медиа рилейшнз на 100%. Искусство взаимодействия с прессой. „Альпина Паблишерз“, Москва, 2010;

  21. Райков, З. Публична комуникация. С., 1999;

  22. Райков, З. Корпоративен имидж. С., 2001;

  23. Райков, З. Креативната комуникация. С., „Дармон“, 2010;

  24. Харис, Т. Л. Добавената стойност на Пъблик Рилейшънс. „Рой Комюникейшън“, С., 2002;

  25. Харис, Т. Л., П. Т. Уолън. ПР през ХХІ век. Пътеводител за специалисти по маркетинг. „Рой Комюникейшън“, С., 2006.

Препоръки, базирани на добри практики

в Германо-полския трансграничен регион
Д-р Ярослав Янчак и д-р Кшиштоф Войчеховски


  1. Увод

Границите съществуват, за да разделят, в оригиналния смисъл на понятието. Въпреки това, трансграничното сътрудничество (ТГС) днес е едно от най-важните явления в Европа. Местните власти, пограничните общности, но също и пограничния бизнес и НПО мислят за отворените граници като за възможност. От една страна, общите стратегии за развитие, резултат от трансгранични дейности, им дават възможност да преодолеят периферността, и в следствие на това проблемите на изостаналостта. От друга страна, те са подкрепени от финансовата помощ на Европейския съюз (ЕС), който вижда трансграничното сътрудничество като въплъщение на Европейския проект (Perkman, 1999). Намаляващата роля на държавните граници обаче означава, че духовните, културните и икономическите разделения са ставали все повече и повече практически при взаимоотношенията (Ehlers, Buursink, Boekema, 2001). Така че повече усилия трябва да бъдат посветени на преодоляването им посредством създаването на трансгранични идентичности, освен другите начини.

ТГС, неговите форми и прояви разкриват много за националните държави (O’Dowd, Wilson, 2002) и за връзките между тях, особено в конекста на процесите на Европейска интеграция. Формата на сегашната политика на ТГС на ЕС води началото си от Френско-Немската и Холандско-Немската граници от втората половина на 1950-те и 1960-те години, които са били установени на базата на следвоенни усилия за помирение (Perkman, 1999), които по-късно биват приложени и към други гранични райони на Общността. Следователно повечето гранични единици днес, както и техните жители, а също компании и НПО, произлизащи оттам, са заинтересовани от ТГС. Те очакват различни ползи и приемат своето собствено географско местоположение като възможност за развитие (Zago, 1999-2000).

В Европа процесът на формиране на национални държави постави началото на премахването на граничния характер на държавните граници. Пограничните райони със смесени езици, култури и суверинитети бяха заместени от държавни граници. Последните бяха предназначени да разделят структури от двете срещуположни страни на тези линии, но също отчуждиха тези структури една от друга посредством вътрешно обединяване на националната държава. Не беше оставено място за структури, простиращи се през границата и, следователно, не беше възможна трансгранична идентичност. Европейският процес на интегриране доведе до премахване на поставени по-рано граници, чиито резултат е промяната в схващанията за суверинитет, териториалност и идентичност. Беше отворен прозорец на възможностите за ТГС, а с това се създаде и възможност за чувства на взаимна принадлежност.

След падането на комунизма и ускоряването на процесите на интеграция в Европа, митът за свят без граници стана популярен сред коментаторите. Той описваше континент, където препятствията пред стоки, услуги, хора и кръговратът на капитала през държавните граници е бил елиминиран и където гранично-контролните режими биха били смекчени, и дори биха изчезнали. Пресметнато е, че 10% от европейците живеят на по-малко от 25 километра от държавна граница. (Gasparini, 2008). От тази гледна точка ТГС е не само символична политика, илюстрираща Европейския проект, но също и реалността на ежедневието за милиони хора.

Политиките на ЕС за границите се базират на предположението, че граничните единици, разположени от двете страни на една граница, изпитват сходни проблеми и препятствия при развитието си (van Houtum, Ernste, 2001), което по естествен начин ги насочва в посоката на сътрудничеството (Buursink, 2001). Освен това, в Европейските общности, а по-късно и в Европейския съюз, било прието, че (транс-) граничните региони могат да бъдат използвани като илюстрация на процесите на континентална интеграция в умален мащаб. Това е довело до концепцията за Европейски лаборатории по интеграция – пространства, където Европейският проект е тестван в мини размер (Jaenniemi, Sergunin 2011). Пограничните региони изменят предните линии на суверинитет в социално-икономически контактни зони. Това е стратегия за преодоляване на периферността (Blatter 2004). Има обаче и противоположно мнение в академичния дебат, твърдящо, че ТГС е всъщност ориентирано навътре. От тази гледна точка то служи като стратегия за спечелване на конкуренцията с други национални участници /действащи лица/ – други региони в рамките на държавата, които също се опитват да привлекат инвеститори, туристи и т.н. (van Houtum, Ernste 2001).





  1. Най-добрите практики за ТГС от Немско-Полската гранична област

По-нататъшната част на проучването ще представи най-добрите практики за ТГС от Немско-Полската гранична област, с бележки относно това как те могат да бъдат приложени в случая на Румънско-Българската гранична област. Тя ще бъде разделена – след кратко историческо въведение, на четири области: сътрудничество на 1) хората, които определят държавната политика и публична администрация, 2) бизнес, 3) университети, НПО и медии, и накрая 4) практики на трансгранични клъстери.



Авторите ще потвърдят, че разнообразието и продължителността на практики за сътрудничество отварят прозорци от възможности за конструирането на интегрирани идентичности в трансграничните региони на ЕС.

Формално съвременната история на Немско-Полската гранична област е дълга почти седемдесет години. Промяната на границите веднага слред Втората световна война и масовите миграции маркират ‘точка нула’ на Немско-Полската граница на реките Одер и Ниса, за които се отнася настоящия доклад. Границата, създадена по време на Потсдамската конференция, не се характеризира с нито една от чертите, типични за повечето гранични области: етническо малцинство от другата страна на границата, двуезичност, взаимни културни влияния, религиозно взаимо-проникване, икономически връзки, или лични връзки. Територията на Полската страна е била практически прочистена от своето местно Немско население, което е било заменено от Поляци, преместени там от източните територии на пред-военна Полша, което е разстояние от поне хиляда километра. Тези хора са срещали Германци само като агресори и окупатори по време на Втората световна война. Освен това, условията на живот на източните Поляци преди войната напомняли на условията, които преобладавали на Одер и Ниса приблизително в средата на 19-ти век. Полското население донесло своето ниво на цивилизация в сравнително модерна след-Германска инфраструктура, което не се отразило много добре на последната. Местното Немско население, което понесло сравнително по-големи щети от войната, отколкото населението на други Германски територии, било принудено да настани огромен брой бежанци от изток. Това довело до висока гъстота на населението, сравнена с инфраструктурата на Немската страна, и с обезлюдяването на Полската страна (в първите години след войната приблизително девет милиона Германски местни жители били изместени от около три милиона души, които дошли от Източна Полша на териториите, източно от Одер и Ниса). Въпреки това, факторите на заселването били само един от източниците за потенциални напрежения. Други включвали Полската травматична омраза към Германците след преживяното през Втората световна война, Немското пренебрежение към ‘Полските варвари’, които влезли във владение и унижили Германската родина, както и традиционно неблагосклонните взаимни стереотипи. Въпреки че тези фактори съществували, те започнали да влияят директно върху ТГС чак тридесет години по-късно, тъй като директно взаимодействие между Немското и Полското население от двете страни на границата нямало чак до 1972 г. По-рано напрежението, свързано с населението и народопсихологията, било засенчвано от много по-силни фактори, които ‘замразяват’ естествените процеси на образуване на граничната област, такива като смазваща бюрокрация и централистки подход по време на Сталинския период и пост-Сталинския социализъм, както и следвоенния манталитет на обсадената крепост, което означавало, че граничните проверки, дори в рамките на комунистическия блок, били стриктни до степен на непроходимост. Този период може да бъде пренебрегнат в дискусията за ТГС, ако не беше един фактор, а именно така нареченото ‘предписано приятелство’. В рамките на модела на приятелството между нациите и същественото сближаване на интересите на работещите хора, комунистическите власти на Източна Германия и Полската народна република (ПНР) организирали показни форми на ТГС (партньорство на гранични области и градове, взаимни посещения на заводи, училища, военни части, и други, спортни събития и т.н.).
Сега трябва накратко да представим преглед на времевата рамка, динамиката и общата характеристика на Немско-Полското ТГС в периода от 1945 до 2012 г.
Етап I: 1945-1972 – принудително приятелство

Границата практически е затворена за туризъм и преминаване на хора през нея. Граничната област е забранена зона, където даден човек може да се засели и остане изключително с разрешение от властите, и единствено на местното население е позволено движение от неговата собствена страна на границата. Икономическото сътрудничество не съществува. Основните прояви на ТГС включват официални събития, организирани от властите и изцяло наблюдавани от тайните служби.


Етап II: 1972-1980 – чудото на 1970-те години

Очевидно мотивирани от грандиозния процес на обединяване на Западна Европа, първите секретари на комунистическите партии в ГДР и ПНР, Хонекер и Герек, решават да въведат безвизово движение между двете държави. Броят преминавания на границата се повишил рязко от десетки хиляди до седемнадесет милиона на година. За първи път от Втората световна война огромни групи от различен характер (професионални групи, асоциации, местни власти, училища) и възрастови групи (основно млади хора) създали взаимни контакти без да бъдат наблюдавани от държавните власти. Сключени били приблизително десет хиляди смесени бракове. Развил се трансграничния туризъм. Започнало икономическо сътрудничество, главно под формата на Немски предприятия, разположени в околностите на границата, наемащи работна сила от Полската гранична област.

Чудото имало и своята тъмна страна: Поляците купували огромни количества стоки от магазини в Източна Германия, пораждайки там негодувание, което не можело да бъде официално изразено. Негодуванието, до степен на омраза, се задълбочавало, за да се прояви 15-20 години по-късно.
Етап III: 1981-1989 – митническа война

Ужасени от дейността на първия независим профсъюз в Източния блок, наброяващия десет милиона Солидарност, властите в ГДР въвели едностранно ограничение върху движението през границата (от граждани на ГДР, които влизали в Полша, било изисквано да имат изходна виза, издадена от полицията на ГДР. Обикновено полицията отхвърляла такива молби. От Полските граждани, които влизали в ГДР, било изисквано да имат покана, която предварително е потвърдена от полицията на ГДР, която също отхвърляла такива покани). Когато в Полша бил въведен военния закон на 13 декември, 1981 г., границата практически била затворена за частни лица и останала така за около три години. Докато ТГС умирало, икономическото сътрудничество продължило да живее (Полски гастарбайтери [гостуващи работници] в ГДР). Икономическата ситуация в Плоша била драматична. Полските работници в ГДР и на Запад донасяли огромни количества стоки или се опитвали да ги внесат контрабандно в Полша. Граничните служители на ГДР били изключително стриктни към тези ‘вносни стоки’. Понякога тяхната работа имала характера на ‘митническа война’. Взаимното негодувание разцъфтявало.



Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница