Стратегически документи съдържание на първи документ



страница14/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

Етап IV: 1990 – призраците на миналото

След падането на Берлинската стена ГДР става демократична държава с почти свободна преса за периода между март и октомври 1990. Чувството на неудовлетвореност и напрежение, коренящи се в миналото, са отслабнали. Поляците в ГДР са тормозени и унижавани. ТГС не е съживено и взаимоотношенията са значително влошени. Полската преса извежда стереотипа на омразния Германец.


Етап V: 1991-1997 – Дивият Запад

Падането на комунизма става факт. Отново обединена Германия подписва гранично споразумение за приятелсво и сътрудничество с демократична Полша. Границата е отворена за безвизово движение. Тя става също и външна граница на ЕС, границата между благоденствието и бедността, напомняща на Мексиканско-Американската граница. Трансграничните престъпления (контрабанда, незаконна миграция, трафик на хора, кражби и др.) достига огромни размери. Осемдесет милиона души на година пресичат границата. Нови форми на икономическо сътрудничество процъфтяват, като например трансграничните пазари. Оценено е, че Немските купувачи харчат сто милиона долара на година на Полската страна на границата. Някои Полски области се присъединяват към групата на най-богатите Полски области. Процъфтяват спонтанни форми на ТГС между местни власти, асоциации, културни и образователни организации. Идеята Европейски съюз започва да създава натиск за интегриране. Еврорегионите са създадени.


Етап VI: 1997-2007 – към нормалност

Границата видимо става все по-цивилизована: проверките са бързи и ефикасни, контрабандата е минимизирана, престъпленията са значително намалени. Инфраструктурата се разширява. Всички форми на сътрудничество динамично се развиват. За първи път се очертава една (малка) група от хора, която живее едновременно от двете страни на границата. Въпреки това стереотипите и взаимните предразсъдъци продължават да съществуват.


Етап VII: От 2007 – истинска Европа

През декември 2007 г. Полша се присъединява към Шенгенското споразумение. Границата се превръща в административно понятие. Голяма част от предразсъдъците и духовните бариери изчезват. Понататъшното развитие на ТГС обаче се забавя поради общият спад на социалната динамика в граничната област. Това води до заличаване на напрежението, тъй като условията на живот се изравняват и нивата на доход стават сравними. Поколението, което помни войната, си е отишло, и границата като пространствен елемент на идентичностите на местното население изчезва. Граничната област повече не съществува в общественото съзнание и се премества в посока превръщането й в обикновена провинция на двете държави. Регионът става свидетел на благоприятни процеси. Например, групата, която живее едновременно от двете страни на границата, се увеличава, естествените процеси на локална миграция се засилват, и е поставена основата на трансгранична идентичност.




2.a Практики на ТГС на хората, определящи държавната политика и на властите на публичната администрация на под-национално ниво
ТГС на публичните структури може да бъде характеризирано като динамичен процес, който е променил своя профил през последните две десетилетия. През пред-присъединителния период ТГС се определя от принципа на континенталната интеграция и включването на преди всичко местните управления от двете страни на Немско-Полската граница. След-присъединителните събития променят тенденцията: местното и регионално сътрудничество започва да доминира като основна детерминанта и ролята на местното население става много по-видима. Сътрудничеството отгоре-надолу (наложеното) е заменено (или допълнено) от сътрудничество отдолу-нагоре, включващо местните хора.


Фигура 1. Модели на ТГС на Немско-Полската граница

Източник: Авторите


В същото време символично проведени инициативи са маргинализирани от дейности, предизвикани от нуждата. Тази промяна в нео-функционалната логика на трансграничното сътрудничество отговаря в много по-голяма степен на очакванията на населението. Могат да бъдат изброени три етапа на описаните процеси (Schultz 2002): 1) общи проекти, 2) общи политики, 3) общи институции (Schultz 2002). В първия случай доминират единичните проекти. Често фактически те са ориентирани навътре и ТГС е само извинение за получаването на външна финансова помощ. Например, чрез убеждението за сътрудничество в образованието, двете страни получават пари за построяването на детски градини, които всъщност са независими една от друга. Тази фаза – където партньор от другата страна на границата служи за да се отговори на предварително изискване – е така или иначе необходима за създаването на редовни контакти между партньори от двете страни на една граница и за изграждането на доверие. Участниците са фокусирани върху своята собствена територия и своите собствени нужди, при все това те са включени във взаимодействие с другата страна. Втората фаза е белязана от факта, че страните виждат своите интереси и цели като взаимосвързани. Те започват да считат другата страна за реален партньор, с когото си струва да се сътрудничи. Започват да създават общи политики, ориентирани към реални нужди. Например, вместо построяването на независими детски градини, те конструират предучилищна образователна политика, включваща обмен на ученици, споделено езиково обучение и така нататък. Третата стъпка означава изграждането на общи институции, които са способни да взимат и изпълняват решения, оказващи влияние от двете страни на границата и които представляват общата институционална идентичност на граничната област. Тогава нивата на доверие и сплотеност са много високи.

Три нива на административно ТГС ще бъдат емпирично проучени, за да се илюстрират представените тенденции в Немско-Полската гранична област: 1) местно, 2) Евро-регионално и 3) централно.


1) Местните нива на проекти на административни структури са най-видими в случаите на гранични побратимени градове (ГПГ). Това са градове, които пряко си граничат, разделени от държавна граница – на практика реките Одер и Ниса. Те се появяват в Немско-Полската гранична област като резултат от Втората световна война и – в зависимост от приложените критерии – по границата могат да бъдат разпознати между три и шест ГПГ. Граничен град, където границата е разделител, но също и фактор, подсилващ идентичността. Границата е част от всекидневния живот на града, със своите преимущества и неудобства (Gasparini 2008). Поради териториалната близост процесите на ТГС са много по-интензивни и видими, за разлика от други райони.

Мнозинството от съвместните проекти на ГПГ на Немско-Полската граница са изпълнени през 1990-те години в областта на инфраструктурата и културата. Така всеки един от градовете Франкфурт и Слубице създава от своята собствена страна на границата зелени пространства като част от проекта Европейска Градина, и двата организират редовно Ханзейски дни и Дни на река Одер с културни събития от двете страни на реката. Някои от двойките (Франкфурт и Слубице, Гьорлиц и Згожелец) инициират процеса за създаване на трансгранична трамвайна връзка. Тези усилия са основно символични и международно ориентирани: градовете искат да пре-позиционират себе си във връзка с други градове в своята собствена хинтерланд. Слубице – както декларират властите – иска да бъде най-малкия Полски град с трамвайна линия, а Гьорлиц от друга страна, иска да настигне Лайпциг и Дрезден, които също имат трамвайни системи, но не международни. Основната цел тогава не е транспорта, а трамвайна линия сама по себе си. Освен това проектите са предложени отгоре-надолу и местното население не споделя ентусиазма на властите. В последствие във Франкфурт (на Одер) през 2006 г. населението отхвърля проекта на консултативен референдум (независимо от факта, че той е три четвърти финансиран от INTERREG IIIA).

След-разширителните инициативи на местните власти са по-интензивно белязани от общи политики. Гласовете на гражданите са взети под внимание в по-голяма степен и инициативите са повече продиктувани от нужди, отколкото символично ориентирани. Например, вместо трансгранична трамвайна връзка, Франкфурт и Слубице решават да създават обща система за обществен транспорт. През декември 2012 г. е открита трансгранична автобусна линия, предлагаща връзка между двата градски центъра на всеки половин час (без да се създава каквато и да било допълнителна инфраструктура). Губен и Губин са взели решение по-рано да третират съвместно отпадната вода посредством изграждането на общо канализационно стопанство на Полската страна на границата. Общото икономическо развитие измества инфраструктурата като доминираща цел на сътрудничеството. От друга страна инфраструктурните проекти се концентрират върху това, което е наистина общо: пешеходни мостове между градовете (стимулирайки жителите да посетят отсрещната страна на границата) и колоездачни маршрути, особено по протежение на двата речни бряга (което в края на краищата ще създаде двоен маршрут по протежение на цялата граница). Проблемът с мостовете изглежда е едно от основните безпокойства на местното управление. Независимо от факта, че обикновено централните власти координират планирането и изграждането на гранични мостове, местните власти също от време на време финансират такъв тип инвестиции или – по-често – силно лобират за построяването на мостове. Независимо от факта, че мостове има средно на всеки двадесет километра по протежение на Немско-Полската граница, множество малки общности заявяват, че мост (дори пешеходен мост) е абсолютно необходим за развитието на района и че неговата липса им поставя иконмически пречки. След присъединяването към Шенгенската зона се случва така, че местните хора дори реконструират мостове със собствени средства, както става в Маркошице и Грос Гастросе, където месната пожарна, разочарована от пасивността на централното правителство, използва руините на пред-военен мост, за да построи връзка.
Фигура 2. Новопостроени или реконструирани пешеходни мостове, свързващи Губен-Губин и Гьорлиц-Згожелец

Източник: Авторите


В съответствие с идеята за общи политики, Франкфурт и Слубице въвеждат Мрежата за сътрудничество за инвестиции (едновременно привличаща компании производители и стимулирайки ги да отворят клонове в побратименото населено място), създават Центъра за Полско-Немско сътрудничество и конкуренция (подготвящ и изпълняващ дългосрочна стратегия за развитие, със специален фокус върху икономическото измерение) и Образование без граници (създаващо обща образователна стратегия). Гьорлиц и Згожелец, в проекта Моят град, укрепват професионалните компетенции на учители, а в Интеркултурен мениджмънт координират културни инициативи.

Общите институции имат, на практика, полу-институционален характер, и се базират на координирането на работата на органи, които оперират независимо един от друг, според националните разпоредби. Тук от съществено значение са също личният контакт на местните политици и неофициалните срещи. Фигура 3 представя хоризонталното сътрудничество на изпълнителните органи на градовете, на общото събрание, състоящо се от две срещи на година на общинските съвети на градовете, и съвместната комисия, която работи върху секторни въпроси, свързани с общите политики и ежедневното сътрудничество. Цялостната структура е подкрепена от трансграничната Местна група за действие, която разработва стратегии и предлага решения.


Фигура 3. Създаване на обща ниституция във Франкфурт (на Одер) и Слубице

Executive Body

General Assembly

Joint session of Town Councils of Słubice and Frankfurt

Joint Commission

of European Integration of the Town Councils

General Assembly

Joint session of Town Councils of Słubice and Frankfurt

Frankfurt (O)

Słubice

Border
Polish-German Cross-Border Local Action Group (URBACT)

Steering Group

Working Groups

- economic development,

- marketing the towns,

- spatial planning

- international collaboration,

- culture and education

- projects

Източник: Musiał-Karg 2010


ТГС на ГПГ на Немско-Полската граница изглежда е в десетката на трансграничните отношетния и показва кака може да бъде ефективно създадена не само трансгранична институционална идентичност, но също и идентичност на граничната област. Три стъпки (проекти, политики, институции) изглежда посочват как инициативите отгоре-надолу (допълнително символично и вътрешно мотивирани) на местните власти водят до включването отдолу-нагоре (ориентирано към нуждата и концентрирано навън) на граждани, взимайки предвид техните нужди. Следователно, за укрепване на сътрудничеството между Румънско-Българските ГПГ е много препоръчително създаването на трансгранична идентичност. Тъй като там съществуват няколко двойки, изглежда те са тези, които генерират най-сериозния потенциал за трансгранична идентичност. Предпоставка за това обаче е да се предложи на градовете и съответното население и власти възможност за действителен контакт: фериботни връзки, лесно достъпни мостове (без гранични такси!) и обществен транспорт – за да могат те да се срещнат. Без това не е възможна трансгранична идентичност и дори ТГС.

Друг аспект на ТГС трябва също да бъде споменат тук, а именно символичните политики, които са играли съществена роля в създаването на трансгранични идентичности по протежение на Немско-Полската граница. Те осигуряват на местните власти и на местното население видими прояви на трансгранична взаимност, но в същото време подчертават характеристиките, които ги отличават от централните териториални единици и населението в централните части.

В случая на Немско-Полските ГПГ този символизъм е видим на две нива: териториален маркетинтг и символизма на обществените прастранства.

Териториалният маркетинт слага удранеие върху Европейския характер на градовете, представяйки ги като предшественици на интеграцията. Например Франкфурт (на Одер) и Слубице използват наименованието “Двоен Град” (“Doppelstadt”, “Dwumiasto”), докато Гьорлиц и Згожелец създават през 1998 г. бранда “Европейски Град Гьорлиц/Згожелец” (“Europastadt Görlitz/Zgorzelec”, “Europamiasto Zgorzelec/Görlitz”). Двете двойки използват също и мостове (с Европейските звезди и лозунга без граници) в своите лога (Фигура__5._Европейски_паметници__във_Франкфурт__(_на_Одер_),_Слубице_и_Згожелец'>Фигура__4._Европейски_брандове_на_ГПГ'>Фигура 4).


Фигура 4. Европейски брандове на ГПГ



Източник: официалните уеб-страници на градовете
Символизмът на обществените пространства се проявява в няколко Европейски паметника, издигнати в градовете. През 2004 г. е построен един във Франкфурт (на Одер), представляващ два геометрични елемента, допълнени от четири плочи с текстове на Романо Проди, Гюнтер Ферхойген и Гезин Шван. Той се намира пред Европейски университет Виадрина на “Европейски площад” (“Europeaplatz”). В Слубице 3-метров паметник “Интеграция” (“Integracja”) е открит през 2002 г. пред Колегиум Полониум (съвместна Немско-Полска образователна институция) в близост до моста през границата. В Гьорлиц –“Европейският камък на града” е създаден през 2003 г. (Ascher и Jańczak 2007). 2-метров камък е добавен през 2011 г. с цитат от Немския президент Кристиян Вулф.

Фигура 5. Европейски паметници във Франкфурт (на Одер), Слубице и Згожелец

Източник: Авторите


Символичните политики на Немско-Полската граница поставят ударение върху това, че граничните териториални единици и граничното население са участвали в Европейския проект много по-отдавна и много по-интензивно, отколкото останалите си сънародници. Това създава не само общо съзнание за трансгранична принадлежност, а също и общ, трансграничен имидж на предшественици на интеграцията. Символичните политики, целещи се в Европейско брандиране и подкрепящи аргумента на интеграцията са явно средство, което е много препоръчително за Румънско-Българските гранични области като метод за създаване на трансгранична идентичност сред местните власти и местното население.
2) Еврорегионите са смятани за значим инструмент на Европейската интеграция още от 1950-те години. Идеята за Еврорегионите по Немско-Полската граница се появява още през 1991 г. Поради липсата на опит и товара на други аспекти на трансформацията обаче, първите общности успяват да се обединят като Еврорегион чак през 1995 г. В момента съществуват четири Еврорегиона.

Фигура 6: Еврорегиони по Немско-Полската граница

mapka euroregiony de pl.png

Източник: Авторите

В тяхната история също могат да се отличат два значителни етапа:
I. Периодът 1995-2007 г.

Еврорегионите осигуряват основната формална платформа за ТГС, която е необходима, освен другото, заради асиметрията в държавните организации на Полша и Германия. Германия е федерална, децентрализирана държава, докато Полша е централизирана държава, в която най-важните решения се взимат в столицата. Централната власт също се наслаждава на формалния монопол върху чуждестранните контакти. В този смисъл Еврорегионите осигуряват легитимация за сътрудничество с чуждестранни партньори, най-малкото за обектите, съществуващи на Полска страна. Еврорегионите имат също значение за развитието, тъй като те разпределят средства от ЕС за трансгранични проекти. По това време теорията и практиката се различават много. Зад фасадата на трансгранични проекти се удовлетворяват местните нужди на различни нации. Още повече, че голяма част от тях имат тенденцията да са тривиални (подновяване на съоръжения и елементи на инфраструктурата). Партньорствата по проектите са често въображаеми и дългосрочният ефект почти не съществува. Битува неписано споразумение всяка страна да толерира проектите на другата, при условие, че последната няма да се меси при проектите на първата. Офисите на Еврорегионите са разположени на до деветдесет километра един от друг и не си сътрудничат ежедневно. НПО-тата са практически елиминирани от финансиране, логично и от дейностите на Еврорегионите, което е много неблагоприятен резултат от тази политика. Причината за тяхното отсъствие е изискването да направят финансов принос от 25%, а също и удължения период за уреждане на сметките и възстановяване на средствата, който можело да продължи до две години. Поради това бенефициентите практически включвали административните области и големи организации с фиксиран бюджет. Те подхождали към фондовете от ЕС като към средство за закърпване на собствените си бюджетни дупки, покривайки ги с много прозрачния смокинов лист на трансграничните проекти. Бенефициентите насърчавали също местни политици да си проправят път към комитетите, които разпределят тези ресурси. Единственият светъл елемент по това време е Фондът за малки проекти (ФМП), който финансира – и продължава да го прави и в наши дни – директни срещи и контакти между Германци и Поляци.


II. Периодът 2007-2013

Тогава Европейските програми за териториално сътрудничество и Европейският инструмент за добросъседство и партньорство влизат в сила. Те дават право на Съвместните технически секретариати да решават относно разпределянето на средства, което значително затяга сътрудничеството между партньори. Броят на фиктивните проекти намалява, както и политическият натиск, упражняван върху комитетите, които разпределят ресурсите. За съжаление, унищожителната бюрокрация и неформалните връзки продължават да съществуват и НПО-тата са практически изключени от финансиране. Напоследък Еврорегионите се превърнаха в маргинална платформа за ТГС, маргинализирани от директните контакти между институции и НПО, които стават все по-активни в ТГС.


3) Освен местното и регионално административно ТГС, централният чадър също има нужда от споменаване. През 1991 г. Варшава и Берлин решават да създадат Полско-Немска междуправителствена комисия за регионално и гранично сътрудничество. Тя е планирана като платформа за координиране на ТГС между двете централни правителства, но също и между регионалните и местните участници, включени в създаването на тези връзки. През 2006 г. в Комисията е предложена нова инициатива: Партньорство на река Одер. Това е нов подход към целия граничен регион по протежение на реките Одер и Ниса. Предложени са три приоритетнии области (също разкриващи нов, по-малко символичен и повече ориентиран към нуждите подход): 1) сътрудничество в иновациите, трансфера на технологии и малките и средни предприятия, 2) туризъм и 3) по-нататъшно развитие на транспортните връзки като стимул за икономическо развитие (Ceran 2009). Идеята обаче е оспорена политически (десните партии от Полска страна се страхуват от ново Немско „завладяване”) и функционално (Полската страна е икономически ориентирана, Немската желае да създаде по-обхватен инструмент). Източно-Западните връзки щели да се допълнят от Северно-Южната ос (три реки), свързвайки Скандинавия с Адриатическия регион.

Случаят с комисията показва, че дълбокото включване на централните власти и тяхната подкрепа в създаването на ТГС изглежда са решаващи за създаването на рамки, които могат да бъдат запълнени от регионални и местни участници. Би било препоръчително да се обърне внимание на Букурещ и София върху Румънско-Българската гранична област под формата на създаване на постоянни и мощни структури, отговорни за рамката на ТГС.


2.b Практики на ТГС за бизнеса
Икономическото сътрудничество в Немско-Полската гранична област се корени в ранните 1990 години и отварянето наново на границата. Обединението на Германия и икономическата трансформация на Полша бързо се отразяват във видими икономически асиметрии. Множеството стоки и услуги на Полската страна на границата са по-евтини, безработицата – от друга страна – по-висока. Качеството на наличните стоки е много по-добро на Немската страна, търсенето на работна ръка, законно или незаконно – сравнително високо. В съчетание с реконструираните мостове през границата и облекчаването на режима на пресичане на границата, това води до голям поток от Немски потребители към Полша и създаването на така наречените базари по протежение на цялата граница (Nitschke 2010). На тези огромни пазари на открито хиляди дребни предприемачи предлагат разнообразна продукция през 1990-те години. Акумулирането на капитал е последвано от изграждането на шопинг центрове от по-високо качество, а също и широка мрежа от услуги в областта на фризьорството, ресторантьорството, зъболечението и така нататък, предлагащи днес услуги с високо качество на цени три до четири пъти по-ниски от тези в Германия. Като резултат граничните области посрещат милиони посетители годишно, повечето от тях отиващи редовно на шопинг, в случая на граничните райони това често е ежедневен шопинг, в случая на Берлин и Дрезден това са еднодневни пътувания, често в съботите. В същото време Поляците са често наемани на Немската страна на границата и броят на хората, които ежедневно пътуват на работа през границата, расте.

След първоначалните, изключително интензивни посещения за шопинг и работа, въпросът със сътрудничеството между Немски и Полски компании става тема на стратегии за развитие от двете страни. Едно от решенията на Полската страна е специални икономически зони. Те са основно създадени посредством ключови транспортни коридори, в директна близост с границата. Те предлагат големи пространства за инвестиции, снабдени с транспортна и телекомуникационна инфраструктура и често правна и организационна подкрепа и финансови привилегии. В същото време, по-ниските цени на труда и непосредствената близост с Немските пазари и транспортна инфраструктура привличат дузини западни инвеститори.

Основният въпрос е дали компаниите от двете страни на границата са склонни да се конкурират или да си сътрудничат. Както показва скорошно проучване (Dołzbłasz, Raczyk, Leśniak-Johann 2012) (след интервюирането на представителна група от 600 компании по Немско-Полската граница), нивата на сътрудничество са относително ниски, въпреки това предприятията не се конкурират задължително. Това, което се вижда, е ефект на пробива: компании от Немската страна на границата се насочват към сътрудничество (продават продукти, разработват съвместни проекти и други) с Полски партньори от централната част на държавата (в големите столични градски центрове). Тези от Полската страна – си взаимодействат с партньори от „Западна” Германия. Следователно граничният контекст не се вписва в стратегиите на повечето компании, което се обяснява с периферността и недоразвитостта на Полско-Немската гранична област. Въпреки това се смята, че следващата стъпка – след вътрешното развитие – ще бъде директното ТГС на компаниите.

Бизнес сътрудничеството и икономическото развитие се превърнаха напоследък в основна отправна точка за трансгранични проекти на местно, регионално и централно нива. Това е отразено в институционалното измерение на ТГС. Например Франкфурт (на Одер) и Слубице решават да се борят за инвеститори заедно. Те създават агенция Организация за световна търговия, по-късно тези задачи са поети от Инвеститорски център Ost Brandenburg. За да се избегне конкуренцията, двата града се специализират в различни области. Единият от градовете трябва да привлича транспортни компании, а другият - от областта на хранителния бизнес. На практика обаче тенденциите в конкуренцията са видими, тъй като местоположението на дадена инвестиция определя къде ще бъдат плащани данъците.

Според оценката на заетите, бизнес сътрудничеството – за разлика от административните структури – носи по-малко видими ефекти поради своите разностранни цели. Административните структури често споделят сходни или еднакви цели (които се отразяват на административната идентичност) и са способни да ги формулират и да лобират за тях в центровете. Компании от двете страни на границата рядко имат сходни интереси. Има съвсем малко примери, където те действат в тандем (неуспешното лобиране на Немски и Полски организации на служащи за процедури за възстановяване на ДДС доказва това).

Представените примери позволяват да бъде формулиран следния съвет за Румънско-Българската гранична област: частните потребители и тяхното свободно движение подхранват трансграничната търговия и позволяват на производителите на стоки и услуги да използват своите преимущества. Това води до натрупването на капитал и по-модерни форми на местен бизнес. Ролята на административните структури при инициирането на икономически процеси и привличането на инвеститори изглежда решаваща. Разбира се, още веднъж, една от предпоставките е широко- и лесно-достъпна инфраструктура.





Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница