Стратегически документи съдържание на първи документ



страница15/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

2.c Практики на ТГС на университети, НПО и медии
В следващите части ще бъде представено ТГС на 1) университети, 2) НПО и 3) медии от Немско-Полската гранична област. Първо обаче контекстът трябва да бъде описан чрез представянето на човешкия аспект на ТГС в Немско-Полската гранична област.

Вече беше споменато, че от социална и културна перспектива Немско-Полското съседство по протежение на Одер и Ниса е твърде ново явление. От национална гледна точка то е на хиляди години, но от местна гледна точка то се е развило през последните 200-300 години в друг район, а именно на територията, намираща се около 120 км на изток, по границата на Вартеланд (Wartheland) и западната част на Великополша. Остатъците от дву-религиозност, двуезичност и дву-културност там все още оцеляват, въпреки че територията е претърпяла ‘етническо прочистване’ през 1945-48 г. и е била част от Полша само за около седемдесет години.

Съседите по Одер и Ниса развиват типични трансгранични компетенции чак по време на второто или третото поколение. Това, което е най-важно, е че през последните двадесет години тяхното отношение към съседите им се е променило драматично. През 1991 г. само 3% от Германците и Поляците са способни да приемат представител на съседната нация за член на семейството чрез брак. През 2005 г. този процент възлиза на 65% за Германците и 62% за Поляците. През 1991 г. само 8% от Германците и 4% от Поляците са способни да приемат представител на съседната нация за съсед по местоживеене. През 2005 г. този процент възлиза съответно на 72% и 80% (Lisiecki 1995; Polen-Analysen 2009). Езиковата компетентност също се повишава. Преди двадесет години почти никой, докато днес 20% от Поляците и 3% от Германците декларират, че говорят езика на съседите. Въпреки всичко, това не е двуезичност, тъй като практически тя отсъства от трансграничната тритория и няма вероятност в обозримо бъдеще това да се промени. Причината е разликата в ‘силата’ на двата езика. В тази част на Европа Полският е местен език, който не е носител на прогреса на цивилизацията, затова Германците не биха го изучавали. Немският може да не е глобален език, но той осигурява определени възможности за населението от региона да намери по-добър доход и позиция в обществото. Трансграничният регион Одер-Ниса не понася някакви очевидни глобални тенденции, затова Английският език не би взел връх тук, което постепенно прави Немския все повече и повече значим.

Населението от двете страни бързо се сближава. Съществена роля в този процес играят антропологическите фактори, които са трудни за обяснение. Например, сравнително силната тенденция за смесени бракове продължава, но в 80% тя следва следния модел: Немски съпруг и Полска съпруга, която се заселва на Немската страна. Този модел не може да бъде обяснен единствено чрез икономическата гледна точка. Данните от 2009 г. сочат, че Полските жени са най-многобройната група чужденки, сключили брак с Немски граждани (4,200 души), много по-напред от Турските (1,900), Руските (1,700), Тайландските (1,500) и Украинските (1,100) жени. В граничната област тази тенденция разбираемо е по-силно изразена, отколкото в останалата част на Германия (въпреки че това заключение се прави единствено на базата на наблюдение, тъй като няма статистика, която да го потвърди). Това е още по-показателно в светлината на факта, че младите Германци напускат граничните градове и села в търсене на работа и е трудно да се състави ‘чисто Немско’ семейство. Докато този доклад се пишеше, децата от Немско-Полски бракове, или Полски бракове, които са се преместили на Немската страна, са значителна част в много Немски детски градини.

Взаимните предразсъдъци и стереотипи също са отслабнали. През ранните 1990 години, когато трансграничната престъпност достига своя връх, единствените знаци на Полски език в търговски обекти на Немска страна указват “Всяка кражба ще бъде съобщена на полицията.” Понастоящем тези знаци са махнати и повечето от Немските обекти се опитват да поканят Полски потребители чрез любезна покана и дори да назначават Полско-говорещи касиери. Няма ги вече актовете на агресия към съседите, които се случваха през 1990-те години. Въпреки че те са се случвали от двете страни на границата, се радваха на много по-голяма медийно внимание на Немската страна, където бяха представяни или възприемани, в десен, националистически контекст. Нито едно подобно събитие не се е случвало за почти едно десетилетие.

Беше също споменато, че има бързо увеличение на групата хора, чиито личен живот е организиран трансгранично, като техният апартамент, работа, данъчна регистрация и семеен лекар са от Немската страна, но вилата им, голф клубът, пазаруването и зъболекарят (да не споменаване съпругата или приятелката) са разположени на Полската страна. Когато периодът на ново съседство започва в началото на 1990-те години, такива случаи са уникални и често на границата на законността. Днес само в района на Франфурт на Одер/Слубице има няколко стотици такива случаи. Поне хиляда ученици /студенти/ там живеят трансгранично.

Последното, и може би най-значимо явление, не е нито определимо количествено, нито възможно за проучване посредством повечето познати научни методи. Това е антропологично явление. След като границата се отваря през 1991 г., ясни разлики в облеклото, поведението, символите на социалния статус (като коли и електродомакински уреди) и начина, по който Поляци и Германци ползват общественото пространство, са видими, и за хората отвън, и за местните, в продължение на много години. Поляците са по-зле облечени, карат по-лоши коли, нарушават всякакви правила и рядко са виждани да се разхождат в паркове или да посещават музеи. Днес разликите са размити до такава степен, най-вече в случая с младото поколение, че дори окото на специалист не би ги открило. Това уеднаквяване на жизнените стандарти и поведението заслужава да бъде наречено ‘антнропологическо чудо’.

1) Нека сега да се върнем на основната тема на този раздел, която е представянето на разнообразни примери на ТГС по протежение на Немско-Полската граница. Най-блестящият пример е академичното сътрудничество в региона Франкфурт (на Одер)-Слубице, а именно сътрудничеството между Европейски университет Виадрина и Университета Адам Мицкевич в Познан, което доведе до създаването на Колегиум Полоникум в Слубице. Европейски университет Виадрина е създаден през 1991 г. От началото неговата задача е да свърже академично Западна Европа с Източна Европа, и по-конкретно Германия с Полша. В началото на 1990-те години този малък университет (приблизително шест хиляди студенти, три факултета: по право, икономика и социални науки, 22 главни предмета и 24% чуждестранни студенти от над 80 държави по света) е единственият западен университет, който предлага на Полските студенти пълно безплатно обучени (а понякога дори субсидирано). Немските и други чуждестранни студенти имат възможността да запишат интензивен курс по Полски език, да проведат задълбочено изучаване на Полша, и дори да се запишат в програма, провеждана съвместно с УАМ, за да получат и Полска диплома. В момента университетът предлага обширен център за изучаване на Полша, който координира дейността на подобни центрове в Германия и по света. Първоначално броят на Полските студенти във Виадрина възлиза на 40%, но откакто Полша се присъедини към Европейския съюз и Поляците можеха да кандидатстват вече в стотици други Европейски университети, техният дял спадна до 12%.

Колегиум Полоникум е териториален комплимент за ролята на Виадрина на мост към Полша. Разположен на Полската страна на границата, той обхваща огромна сграда (20,000 квадратни метра) и комплекс от спални помещения (1,250 легла). Има три съвместни главни предмета, два Немски и четири Полски, които до известна степен се възползват от близостта до границата. Необикновеното на тази институция е факта, че сътрудничеството включва не само университетско обучение и изследвания, но той обхваща всички нива на структурата: организация, технически аспекти, финанси, трудово законодателство, комуникация и т.н. Във всички тези области е намерена изкусна комбинация от Немски и Полски решения или е създадено уникално ‘трето качество’.

Успехът на това заведение, което е на почти двадесет години, е превърнал академичното сътрудничество в региона Франкфурт–Слубице в най-блестящия пример, във флагман, на ТГС по Одер и Ниса. Той се смята за един от четирите най-важни проекта (заедно с Deutsches Poleninstitut Darmstadt, Немско-Полски младежки обмен и Фондация Крейсау), които обединяват Германци и Поляци и един от водещите проекти на ‘университетското трансгранично сътрудничество’ в Европа.


2) Ролята, изиграна от НПО в трансграничното сътрудничество и след това в създаването на споделено чувство за принадлежност, изглежда много важна в Немско-Полската гранична област. Съществуването на организациите, както и техните дейности, доказват, че дългосрочните инициативи на местните и централните администрации от двете страни на границата са били успешни, тъй като те са съвпаднали с ангажиментите, поети от отделните хора. Така че към усилията отгоре-надолу са се прибавили инициативи отдолу-нагоре.
Фигура 7. Сътрудничество между НПО-та във Франкфурт (на Одер)-Слубице

Източник: Jańczak 2008


Както показва проучване, проведено във Франкфур (на Одер) и Слубице, от огромното множество НПО от двете страни на границата, опитало се да инициира сътрудничество, почти половината са осъществили такова сътрудничество с партньори от съседната държава. Основните проблеми при сътрудничеството, споделени от активисти на НПО-та, са свързани с административни пречки, езика на комуникация (особено на Немската страна, доказателство за езиковата асиметричност на граничния район), както и с – изненадващо – липсата на информация за потенциални партньорски организации от другата страна. Информацията – въпреки няколкото години на сътрудничество – изглежда е най-решаващият елемент при взаимодействието.

За да представят най-добрите практики от Немско-Полската гранична област, авторите решиха да опишат инициативи, основани на два различни принципа: бъдещето и миналото.

НПО инициативите, ориентирани към бъдещето, са добре представени от организациите SłubFurt и Gubi.e.n. И двете са регистрирани в ГПГ и заявяват, че де факто няма отделни Немски и Полски градове, а единствено двойки.

SłubFurt (името е комбинация от Слубице и Франкфурт, www.slubfurt.net) е създадена като две организации (една според Немското законодателство, и една, основана на Полското законодателство) от местен Немски артист и изпълнител, Михаел Курцвели, който е прекарал дълъг период от живота си в Полша. Основната идея на двете организации е, че има един град, състоящ се от два съседни квартала: Słub и Furt (това е начинът, по който двата града винаги биват отбелязвани в проекти). В последствие този виртуален град трябва да бъде снабден с всички атрибути, които имат нормалните градове: герб (със символа на петела – присъстващ в официалните гербове и на двата града – със златно яйце под него), ежечасен звуков сигнал (петльови кукуригания са записани като резултат от състезание, в което участват стотици Поляци и Германци), градски съвет (избран на всеобщи избори като отново стотици хора участват в шоуто), лични карти (доказващи гражданската принадлежност към SłubFurt), трансгранични политически партии (например Партия на полиглотите Słubfurt или Без граници). Други проекти включват изграждането на градски стени, подготовка на Олимпийски игри, производство на вино SłubFurt, и други. Тази артистична поредица от проекти привлича вниманието и участието на хиляди жители на двата града, убеждавайки ги по хумористичен начин, че те принадлежат на един град и че независимо от езиковите, културните и религиозните разлики, те имат много общо едни с други. Този модел на инициатива отдолу-нагоре, разработен от граждани и техните организации, е копиран в други ГПГ от Немско-Полската гранична област, Губен и Губин. В последствие Gubi.e.n е основан като трансграничен виртуален и международен град.


Фигура 8. SłubFurt: герб и лична карта от виртуалния град

Източник: www.slubfurt.net

Огромният успех на различни местни инициативи при създаването на споделени виртуални прастранства кара техните автори да разработят друг проект, който в момента се изпълнява: Nowa Amerika (http://www.nowa-amerika.net). Това е усилие за създаване на нов, виртуален регион по протежение на цялата Немско-Полска граница, където се смесват езици, култури, традиции. Тази Нова Америка – подобна на САЩ от 19-ти век – ще бъде пространство на неограничени възможности, където всичко зависи единствено от човешката способност за творчество. Тази земя е била непозната, периферна и дива, сега обаче тя предлага неограничени възможности. Отново е създадено ново знаме, символи, език и т.н. Този проект поставя предишните дейности на НПО-тата на по-високо ниво и покрива целия граничен район.

НПО дейностите, ориентирани към миналото, са добре илюстрирани от проекта Моят живот. Този проект приема, че контекстът на биографичното разказване (когато Германец разказва история и Поляк слуша, или обратното) е единствената ситуация, когато съседи могат да се идентифицират един с друг без преградата на политическите възгледи, различните културни традиции и ценностни системи. По време на акта на разказването-слушането се активира естествената човешка съпричастност и човек е способен да се идентифицира с опита на разказвача до степен, позволяваща на слушателя да се постави от същата страна на барикадата, докато принципната жестокост на войната, драматичните житейски ситуации и идеологическата лудост се възприемат като стоящи от другата страна на барикадата. Това общо позициониране на разказвача и слушателя е началото на ретроспективна регионална идентичност, основаваща се на общ исторически опит (бидейки жертва на войната, на преместването или на тоталитарните системи). Проектът Моят живот се изпълнява от асоциация, създадена във Франкфурт на Одер и фондация, която работи в Слубице. Външният продукт на проекта включва стотици биографии на жители на Немската и Полската част на региона, събрани в Архива на човешката вяра, публикации, представляващи тематични колекции от снимки, и биографични вечери, организирани от двете страни на реката. Ахилесовата пета на проекта е в езиковата бариера. Въпреки това въздействието на проекта е оценено извън региона и през 2007 г. той получава награда от Президента на Германия.

Трансграничните НПО инициативи по Немско-Полската граница допълват дейностите на административните структури. Логиката на сътрудничество отгоре-надолу е обединена с фактори отдолу-нагоре. Пространството за трансгранична идентичност, замислено от властите, сега е изпълнено със съдържание от участието на гражданите. Така или иначе обаче техните проекти биха били невъзможни без финансовата и организационна подкрепа на административните структури и териториалните единици на местно и регионално управление. Следователно подкрепа за трансгранични активни НПО, както и за техни инициативи, е силно препоръчително за Румънско-Българската гранична област като решаващ фактор за създаването на трансгранична идентичност.
3) Създаването на трансгранична идентичност в Немско-Полската гранична област би било невъзможно без участието на медиите. Въпреки това, последните двадесет години не са създали съвместна медийна система, където и Поляци и Германци, в голям мащаб, да могат регулярно да гледат едни и същи телевизионни програми, да слушат едни и същи радио станции или да четат едни и същи вестници. Основната пречка изглежда е езиковата бариера. Като следствие националните медии (а също и техните регионални и местни форми) на съответните национални езици доминират от двете страни на границата. Въпреки това има съответни медийни инициативи, запълващи празнотата в създаването на общо обществено мнение. Те са представени от национални и местни инициативи.

На национално ниво най-добрата илюстрация на ролята на медиите във взаимното съгласие, взаимното опознаване и създаването на общо разбиране е телевизионна програма, наречена Ковалски и ШмитKowalski trifft Schmidt (Ковалски и Шмит са най-популярните Полско и Немско фамилни имена, по подобие на Британското Смит). Това е съвместен проект на държавната Полска телевизия (въпреки това не е продуциран от Варшава, а от регионално поделение във Вроцлав, град в Западна Полша), и Rundfunk Berlin-Brandenburg от Берлин (http://www.rbb-online.de/pl/kowalskitrifftschmidt/index.html). Програмата се подготвя съвместно от двама души на двата езика, идващи от двете държави, които представят интересни, често актуални и противоречиви аспекти от Немско-Полското съседство (концентрирайки се особено върху граничния район) от перспективата на обикновените хора. Версиите на съответния национален език се излъчват и в двете държави, обикновено веднъж седмично. За 18-те си години съществуване, програмата е добила голяма популярност и сред Немската, и сред Полската публика, и накрая започва да се излъчва на национално ниво и в Германия, и в Полша.

Подобна роля се играе от списание, наречено Диалог. Публикува се от 1987 г. на два езика (всяка статия се отпечатва на Немски и на Полски език) и се е превърнало в основния форум на Немско-Полските интелектуални, културни, политически и друг вид дебати (http://www.dialogonline.org).

На регионално ниво най-вече местните управления (особено в ГПГ) и НПО-тата се опитват да публикуват журнали или бюлетини с новини на два езика, като всяка тема е адресирана към местното население от двете страни на границата. Те обикновено обсъждат теми, които са от местно значение и интересни за хората, живеещи от двете страни на границата. Местните управления съобщават за трансгранични културни и спортни събития, а местни компании, които търсят клиенти от другата страна на границата, могат да публикуват реклами. Последното е изключително интересно явление. Местните, особено малките предприятия, сега са от една страна добре познати от другата страна на границата, а от друга страна те не биха могли да си позволят да рекламират в нормална медия. Местни, двуезични журнали, им позволяват да се появят на трансграничните пазари и да съществуват в съзнанието на местните трансгранични общности. Могат да бъдат изброени няколко примера на такива журнали, например Бюлетина на Център за сътрудничество Франкфурт-Слубице, или Цайтунг/Газета ПРОФИЛ, публикуван от асоциация Słubfurt.

Трансграничните медии по Немско-Полската граница, независимо от това че са в периферията на националните медийни системи на двете държави, изглежда играят значима роля във формирането на трансгранична идентичност, оказвайки влияние върху местните власти, местните предприемачи, и най-сетне местното население. Те комбинират регионални инициативи, подкрепени от центровете, както и малки проекти. Важно е да се отбележи обаче, че те винаги са финансово небалансирано и езиково консумиращо явление. Така че тяхното създаване е възможно само ако публичните институции ги координират, или поне ги финансират. Следователно за създаването на трансгранична идентичност в Румънско-Българската гранична област е препоръчително създаването на обща, двуезична и запълваща нишата трансгранична медия.
2.d Практики на клъстери през границата

Трансграничните клъстери по Немско-Полската граница представят най-съвременната тенденция за обединяването на Немския и Полския потенциал и получаването на синергичен ефект от неговото общо и по-добро ползване. Могат да бъдат наблюдавани поне два вида клъстери: разпростиращи се на територията на целите държави Немско-Полски клъстери, и типчино свързани с границата инициативи.

В случая на разпростиращите се на цялата държава клъстери могат да бъдат дадени няколко примера. Клъстер-Диалог Германия-Полша е мрежа, подкрепяща съдаването на връзки между участници, ангажирани със сектора на възобновяемата енергия в двете държави. Той е платформа за частни компании, университети и правителствени агенции (www.culserdialogue-germany-poland.de). Проектът Фотоволтаика е един от примерите. Мрежата Феникс, създадена през 2012 г., възнамерява да създава връзки между оптика-индустрията в регионите на Берлин и Варшава, включващи и пространството на Партньорство Одер. Понякога местни клъстери се появяват като резултат от по-големи международни проекти. През 2008 г. Трансграничният клъстер Нет Проджект произведе Метал Клъстер Lebuser в централната Полска част на граничния район. Клъстерът предлага подкрепа при организирането на сътрудничество с партньори от Немския регион Източен Бранденбург. Клъстерът няма трансграничен профил, но служи на трансгранични цели, и в допълнение е средство за трансфер на решения от Западна Европа към Полските граници.

Местните, гранични клъстери, имат обикновено различни профили и най-често ползват ориентирани към границата браншове и области. Те често са резултат от проекти, които планират тяхното създаване. Например, между 2009 и 2012 г. Бизнес и иновационен център Франкфурт (на Одер) и Лебусер фондация Западен икономически център изпълняваха проект Новаторски виадукт, който, измежду другото, трябваше да популяризира трансгранични клъстери. В последствие бяха създадени два: Образователен клъстер ЛобускиеБранденбург (с 39 членове) и Клъстер възобновяема енергия (12 членове). Река Одер и водният туризъм също се превърнаха в обект на клъстеризация. Клъстерът Река Одер 2012 беше инициатива на местните управления по протежение на двата бряга от централната част на реката, която формира границата. Беше планирано изграждането на два кораба, които да съживят туризма по реката. За съжаление проблеми с рентабилността (летният сезон е относително кратък и през по-голямата част от годината корабите не могат да оперират) принудиха членовете на клъстера да търсят нови финансови и организационни решения. Трансграничният туристически клъстер Берлин-Шчечин-Балтийски път (http://www.berlin-szczecin-baltyk.pl) е друг туристически клъстер, този път в северната част на границата между Шчечин и Берлин. Той обединява местни управления, частни компании и лица, които популяризират туристическото ползване на реката и на мрежата от канали, свързващи я с Берлин. Той ще бъде основната платформа за туристическо развитие на Еврорегион Померания.

Клъстерните инициативи са сравнително ново явление на Германско-Полската граница, но привличат вниманието на много участници. Те изглеждат интересни за целите на развитието и включват публичната администрация, бизнеса, академичната общност, НПО-та и местните граждани. Те наистина изискват съществуващи от миналото връзки в различни области и между отделните участници. Авторът препоръчва Румънско-Българската гранична област да концентрира своите административни усилия върху популяризирането, подкрепата и създаването на клъстери от гледна точка на преобладаващото местно и национално производство и услуги и възможно най-доброто възползване от река Дунав.
* * *
Ние бихме искали да завършим доклада за опита на Немско-Полската граница през последните десетилетия като предоставим полезни инструменти в подкрепа на онези, които възнамеряват да усъвършенстват ТГС и да поставят началото на появата на обща идентичност на хората, които живеят в граничната област.

Критериите за успех на ТГС в отделни, конкретни области, е един от инструментите. Инициаторите, и дори участниците, в ТГС задават, или би трябвало да зададат въпроса “Колко ценно е това, което правя? Дали моята дейност е несъществена дейност, която би трябвало да бъде очевиден стандарт на всяка граница, или е някакъв вид постижение? Ако е постижение, дали то е просто сносно, или е връхна точка в това, което може да бъде постигнато в ТГС”. По същество няма точен отговор на тези въпроси, но всеки отговор би бил по-добър, отколкото липсата на каквато и да е идея. Трябва също да си спомним и за Аристотел, който е казал, че човек може да търси прецизност във всяко нещо, доколкото естеството на това нещо му позволява. Поради това следните критерии могат да бъдат изведени:

• обективни мерки за трансформация от неутрално състояние (липса на сътрудничество или просто декларирано сътрудничество) до най-напредничавото състояние (активно сътрудничество, без което една институция не може да съществува),

• нормативни индикации относно какво трябва да бъде извършено, за да се развие и доведе сътрудничеството до по-висока степен.



Всеки критерии е разделен на три степени на успех: ниска, средна и висока.

Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница