Стратегически документи съдържание на първи документ



страница16/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

Критерий I: законова съгласуваност
Ниска степен на успех: институциите на държави A и B действат в различни правни рамки. Те декларират своето желание да си сътрудничат, но чакат осигуряването на законова основа.

Средна степен на успех: институциите на държави A и B декларират своята готовност за сътрудничество и са способни да се срещнат във връзка с най-важните правни актове като двустранни споразумения, или за това Европейското или международно право да управляват тяхното сътрудничество.

Висока степен на успех: институциите на държави A и B декларират готовността си за сътрудничество и разглеждат областта на сътрудничеството си като област, на която липсват законови наредби, следователно като област, където нищо не е категорично забранено. Те работят посредством свършени факти, следвайки принципите на честността, честната игра и прецедента. Те не търсят подкрепа в установеното право, а в политическата воля на партньорите. Те създават стандартите на сътрудничество, които след това международното и националното право да следват.
Критерий II: процеси на вземане на решения
Ниска степен на успех: процесите на взимане на решения в институциите на държава A са различни (например, крайните решения се взимат в столицата) от тези в държава B (например, крайните решения се взимат в регионалния административен център). Ходът на сътрудничество се определя от партньора, чиито процес на вземане на решения отнема повече време.

Средна степен на успех: институциите в държава A или B са ‘по-напред’ в процеса на взимане на решения посредством осъществяването на практически стъпки. Ходът на сътрудничество е по-бърз, отколкото хода на ‘по-бавния’ партньор, но по-бавен от този на ‘по-бързия’.

Висока степен на успех: ходът на процеса на взимане на решения на инстиуциите в държави A и B е сходен или от гледна точка на сходна структура, или поради делегирането на власт от страна на централните власти.
Критерий III: различни модели
Ниска степен на успех: ТГС се осъществява от институциите на държави A и B, които са типични за дадената държава.

Средна степен на успех: хибридни институции са създадени за нуждите на сътрудничеството, характеризиращи се със структурни елементи на национални модели.

Висока степен на успех: за нуждите на ТГС са създадени уникални институции с уникални структури.
Критерий IV: дълбочина на сътрудничеството
Ниска степен на успех: институциите на държави A и B си сътрудничат на ниво специализирани единици (например, отделите за международни контакти).

Средно ниво на успех: институциите на държави A и B си сътрудничат на определени нива от своите структури (например, отдели за международни контакти, отдели за връзки с обществеността, технически отдели, консултативни екипи, но не финансови, отдели за управление на човешките ресурси и правни отдели).

Висока степен на успех: почти всички нива на структурите в институциите на A и B си сътрудничат. Лакмусът е финансовото сътрудничество.
Критерий V: пропорция
Ниска степен на успех: институция A генерира 90% от инициативите, разпраща 90% от информацията за сътрудничеството, делегира 90% от участниците за съвместни начинания, и има 90% финансов принос или принос в натура. Ангажиментът на институция B възлиза на 10% във всички тези области.

Средна степен на успех: институция A генерира 60-70% от инициативите, разпраща 60-70% от информацията за сътрудничеството, делегира 60-70% от участниците за съвместни начинания, и има 60-70% финансов принос или принос в натура. Ангажиментът на институция B възлиза на 30-40% във всички тези области.

Висока степен на успех: пропорцията на приноса във всички гореизброени области е близка до 50-50.
Критерий_VI:_готовност_за_разходи'>Критерий VI: готовност за разходи
Ниска степен на успех: институция в държава A е готова да направи инвестиция в размер на X, при условие, че институция от държава B инвестира същото количество в ТГС.

Средна степен на успех: институция от държава A е наясно с по-доброто си финансово състояние и е готова да инвестира по-голямо количество в ТГС, отколкото количеството, предложено от институция от държава B, съразмерно с нивото на БВП на глава от населението. Институцията от държава B е наясно относно своето по-лошо финансово положение и приема собствения си по-нисък приност. Институция B не го разглежда като условие за сътрудничество и декларира, че би била готова да направи принос от 50%.

Висока степен на успех: и двамата партньори разглеждат сътрудничеството като свой приоритет и осъществяват принос в размер, какъвто всеки може да си позволи в дадения момент.
Критерий__VIII:_препокриване'>Критерий VII: удостоверения
(всички видове официални документи като медицински, финансови, данъчни, удостоверения за работа, дипломи, други удостоверения, и т.н.)

Ниска степен на успех: удостоверенията, издадени в държава B, се признават в държава A при условие, че са с удостоверена автентичност и/илипреведени на езика на A от дипломиран преводач и обратното.

Средна степен на успех: държава A признава удостоверенията без удостоверена автентичност и превод и обратното.

Висока степен на успех: и двете държави издават едни и същи, идентични с изискваните удостоверения.
Критерий VIII: препокриване
Ниска степен на успех: представителят на институция от държава A се явява инцидентно в институция от държава B и обратното.

Средна степен на успех: представителят на институция от държава A участва в събранията на институцията от държава B и обратното.

Висока степен на успех: представителят или част от институция от държава A постоянно пребивава / е разположен в държава B и обратното.
Критерий IX: многоезичност
Ниска степен на успех: съвместна комуникация: срещи и кореспонденция се превеждат от език A на B, както е нужно.

Средна степен на успех: комуникацията се осъществява на неутрален език (например на английски) и няма нужда от преводачи.

Висока степен на успех: комуникацията се осъществява на националния език без превод, което означава, че всяка страна говори на своя собствен език и е напълно разбирана от партньора.
ТГС може, и ако му бъде дадена достатъчно дълга времева перспектива трябва да доведе до появата на регионална идентичност. Регионалната идентичност се състои от три елемента: описателен (хората в държава A определят себе си като специален случай на идентичност на макро-група, чието описание включва елементи, типични за държава B), нормативен (граждани с трансгранична идентичност от територията на A/B трябва да имат някои общи характеристики) и аксиологически (хората с тази идентичност се чувстват в много аспекти превъзхождащи жителите на центъра). Тези елементи са степенуващи се, те могат да се проявят в по-малка или по-голяма степен, но оценяването им за Румънско-Българската гранична област е въпрос на далечното бъдеще. Поради това в нашето разглеждане на идентичността ние ще се съсредоточим върху друг въпрос, който е свързан с условията една трансгранична идентичност въобще да съществува. Нека подчертаем, че нашето допускане е, че в Румънско-Българската гранична област няма обща идентичност, или тя е минимална, че участниците в сътрудничеството настояват за неговото развитие, и че те трябва да отличат конкретни категории условия в своята дейност. Принципно условията могат да бъдат разделени на благоприятни (ако са налице те може, но не е задължително, да ускорят развитието на регионална идентичност), необходими (те трябва да са налице на първо място, ако ще се развива идентичност) и достатъчни (ако те се появят, то тогава обща идентичност непременно ще се появи рано или късно). Класификацията по-долу взима предвид възможността дадено условие да бъде съзнателно формирано от регионалните участници, или социално-технически дефинирано така че да се превърне в ясно и измеримо.

Следват условията за формиране на регионална идентичност.


Условие__3_(_благоприятно_):_емоционален_двигател'>Условие__2_(_благоприятно_):_неограничена_мобилност'>Условие__1_(_благоприятно_):_икономически_интерес'>Условие 1 (благоприятно): икономически интерес

Жителите на A имат явен икономически интерес на територията на B и обратното. За да реализират този интерес те насочват своето внимание към съседния район и са готови да отидат там лично, или поне да създадат контакти.

Условието може да бъде социално-технически формирано в умерена степен.
Условие 2 (благоприятно): неограничена мобилност

Жителите на A и B имат неограничена мобилност (всички форми на наблюдение и ограничения усилват схващането на тези от другата страна като ‘чужденци’).

Условието може да бъде социално-технически формирано във висока степен.
Условие 3 (благоприятно): емоционален двигател

Жителите на A и B имат общи емоционални точки на контакт. Например, имат общ минал или настоящ опит, който предизвиква силни емоции (като преместване, преследване, лошо отношение по такава причина, различност. Значими са също и взаимните конфликти, които причиняват чувство за вина. Това, което е странно, е , че опит, който трябва очевидно да ускори конфликтите, след известно време се превръща в положителен емоционален двигател).

Условието може да бъде социално-технически формирано в много ниска степен.
Условие 4 (необходимо): контакти при равни условия

Жителите на A и B общуват, имайки динамично балансирано чувство за самоуважение.

Бележка: жителите на гранични области винаги гледат един на друг в един значим контекст, определен от нивото на техния материален статус, печелейки сила от своята валута, икономическия потенциал на своята държава, националните културни постижения, историческите стереотипи, начините за печелене на пари, и т.н. Този контекст е решаващ за това кой има по-висока и по-ниска самооценка по време на първия контакт. Ако жителите на A са благоденстващи потребители на територия B, жителите на B са услужливи продавачи, или ако жителите на A са богати възложители на своята си територия, където жителите на B осигуряват евтин и неквалифициран труд, се появява сериозен дисбаланс в самооценката. Това никога няма да доведе до развитието на обща трансгранична връзка, а точно обратното, ще доведе до арогантност, презрение, неосведоменост и дистанция от страна на A, и до обида, завист, комплекс за малоценност и лишени от разум митове за повишаване на собствената самооценка от страна на B. Когато обаче чувството за самооценка е балансирано и в двете групи, вероятността за конфликти значително намалява, увеличава се взаимната готовност за сътрудничество, сравнително лесно се формират нови, общи принципи на сътрудничество, има взаимно доверие и лесно се формира чувство за общ успех.

Внимание!!! Условие__6_(_необходимо_):_транс-езичност'>Условието може да бъде социално-технически формирано във висока степен! Възможно е първоначално да има обективна несиметричност в самооценката, но благодарение на ‘балансиращи техники’, придобити от една или от двете страни, партньорите да си сътрудничат ‘като равни’.
Условие_5_(_необходимо_):_места_на_позитивна_памет'>Условие 5 (необходимо): места на позитивна памет

Жителите на държави A и B са способни да намерят или създадат символични места на своята обща история върху географската или мисловната си карта (битките, които са водили на една и съща страна, институции, които са създали съвместно, личности, които са се присъединили към тях и др.) Тези места на паметта могат да бъдат създадени чрез създаването на нови, общи символи, конструирането на съвместни обекти (виртуални региони, градове, маршрути, пейзажи), или просто създавайки идеи и имена, които свързват двете общности.

Условието може да бъде социално-технически формирано във висока степен.
Условие 6 (необходимо): транс-езичност

Жителите на A владеят, може би много добре, езика на B. Обратната ситуация е добре дошла, но не е задължителна.

Условието може дабъде социално-технически формирано в ниска степен от гледна точка на трудностите, срещани когато големи групи от населението трябва да бъдат ефективно научени на чужд език.
Условие 7 (достатъчно): лични връзки

Жителите на A имат роднини от или в държава B, или имат щастлив смесен брак.

Условието може да бъде социално-технически формирано в мниска степен.
Условие 8 (достатъчно): двойно заселване

Някаква част от съществуването на жител на A е разположена в A, а друга част в B (например, апартаментът е от едната страна, но работата е от другата, лекарят е от едната страна, а голф клубът или друга дейност е от другата страна и т.н.). Бележка: това двойно заселване трябва да бъде едновременно, трябва да се случва всеки ден. Ситуацията на кръгова миграция в търсене на заетост (редуващи се периоди на заетост в A и престои със семейството в B) не принадлежи на тази категория.

Условието може да бъде социално-технически формирано в ниска степен.
Условие 9 (достатъчно): обща враг (ние се обръщаме към този критерий само колкото да има завършеност работата ни, тъй като се надяваме, че жителите на Robulno никога не ще имат общ враг)

Жителите на A и B имат общ враг / противник, който носи на двете страни едно и също или сходно потисничество (например, полицейските сили и на двете държави противодействат на масовата контрабанда, която осигурява препитание на региона, или група от хора е административно управлявана от етнически чужда група и т.н.).

Условието може да бъде социално-технически формирано във висока степен, но от друга страна властите от едната или двете държави могат лесно да отчуждят жителите на граничните области, натоварвайки ги с такси, ограничения и проверки.
Условие 10 (достатъчно): крайност

Жители на A или B, или жителите на граничните области A1 и B1, са на върха (бидейки най-богатите) или на дъното (бидейки най-бедните) на социалната структура. Между тях се появяват силни децентралистки тенденции, често придружени с идентифициране с техните съседи.

Условието може да бъде социално-технически формирано в ниска степен.


  1. Заключения

Тъй като всяка подчаст от настоящия доклад завършва с препоръки за Румънската и Българската гранични области, тук ще представим само общи коментари. Преди всичко, изграждането на трансгранична идентичност е сложен, отнемащ време процес. Въпреки това, колкото по-дълго продължи сътрудничеството, толкова повече измерения на тази идентичност ще се появят. Второ, това е явление, стимулирано отгоре-надолу, но създавано отдолу-нагоре. Включването на административни структури, тяхната подкрепа и финансова помощ са необходими за създаването на рамка. Тя от своя страна има нужда от запълване с ангажираност в процеса от страна на отделни лица и други не-публични участници. Трето, тя е свързана с нео-функционалния подход, където символичните средства постепенно биват измествани с действия, основаващи се на нуждите и ценностите. На четвърто място, разнообразието на предприеманите инициативи осигурява по-големи шансове за успех. Често, само споделени области на действие не са достатъчни. Необходим е контекст за групи с различни цели.

Използвана литература:

Asher, A., & Jańczak, J. (2007). Transnational Mythmaking in Post-Soviet Europe: Cold War and EU Monuments in a Polish – German ’Divided City’. In L. Dovydaityte (Ed.). Art and Politics: Case-Studies from Eastern Europe (pp. 200-207). Kaunas: Vytautas Magnus University.

Blatter, J. (2004). ‘From Spaces of Place’ to ‘Spaces of Flows’? Territorial and Functional Governance in Cross-border Regions in Europe and Northe America. International Journal of Urban and Regional Research, 28, 530-548.

Ceran, P. (2009). Partnerstwo Odrzańskie. Nowa forma współpracy międzyregionalnej? In Pogranicze polsko-niemieckie po 2004 roku. Nowa jakość sąsiedztwa?, J. Jańczak, M. Musiał-Karg (Eds.), Toruń: Wydawnictwo Adam Marszałek, 74-86.

Dołzbłasz, S., Raczyk, A., Leśniak-Johann, M., (2012). Relacje współpracy i konkurencji na pograniczu polsko-nimieckim, Wrocław: Gaskór, 1-375.

Ehlers, N., Buursink, J., & Boekema, F. (2001). Introduction. Binational cities and their regions: From diverging cases to a common research agenda. GeoJournal, 54, 1-5.

Gasparini, A. (2008). Do European Towns Hold the Key to Cultural Integration, Incubation?. Footnotes, December, 1-3.

Jańczak, J. (2008). Społeczeństwo obywatelskie w polsko-niemieckim mieście podzielonym. Rola lokalnych organizacji pozarządowych w kreowaniu transgranicznych zachowań partycypacyjnych, In Przywództwo lokalne a kształtowanie demokracji partycypacyjnej, S. Michałowski, K. Kuć-Czajkowska (Eds), Lublin: Wydawnictwo Uniwersytetu Marii Curie-Skłodowskiej, 2008, 389-404.

Joenniemi, P., & Sergunin, A. (2011). When two aspire to become one: City-twinning in Northern Europe. Journal of Borderland Studies, 26, 231-242.

Lisiecki, S. (1995). Otwarta Granica. Raport z badań na pograniczu polsko-niemieckim 1991-1993 In Poznań: Instytut Zachodni, 37-39.

Musiał-Karg, M. (2010). Współpaca trans graniczna w Europie na przykładzie doświadczeń regionów i miast przygranicznych. In Pogranicze polsko-niemieckie na tle granic i pograniczy europejskich, J. Jańczak, M. Musiał-Karg, L. Wojnicz (Eds), Poznań: Wydawnictwo Naukowe WNPiD UAM, 155-170.

Nitschke, B. (2010). Handel przygraniczny jako egzemplifikacja form aktywizacji społeczno-gospodarczej w gminach przygranicznych w świetle polskiej prasy. In Pogranicze polsko-niemieckie na tle granic i pograniczy europejskich, J. Jańczak, M. Musiał-Karg, L. Wojnicz (Eds), Poznań: Wydawnictwo Naukowe WNPiD UAM, 37-48.

O’Dowd, L., & Wilson, T. (2002). Frontiers of sovereignty in the new Europe. In N. Alkan (Ed.). Borders of Europe (pp. 7-29), Bonn: Zentrum für Europäische Integrationsforschung.

Perkmann, M. (1999). Building governance institutions across European Borders. Regional and Federal Studies, 33, 657-667.



Polen-Analysen, nr 52 (2009). Meinungsumfragen zu den bilateralen Beziehungen, Deutsches Polen-Institut Darmstadt, Forschungsstelle Osteuropa Bremen, Deutsche Gesellschaft für Osteuropakunde e.V.,12-13.

Schultz, H. (2002). Twin Towns on the Border as Laboratories of European Integration. FIT Discussion Paper, 4, 1-75.

van Houtum, H., & Ernste, H. (2001). Re-imagining spaces of (in)difference: Contextualising and reflecting on the intertwining of cities across borders. GeoJournal, 54, 101-105.

Zago, M., (1999- 2000). The State of Cooperation between Border Towns. ISIG Quarterly of International Sociology, 4, 1-4.


Препоръки, базирани на добри практики в

Германо-чешкия трансграничен регион
Д-р Пьотр Кочиба и Илона Шерм

Увод (Пьотр Кочиба)

Трансграничното сътрудничество е важно за граничните региони преди всичко поради това, че голямата част от тях са неразвити. Посредством сътрудничество те не само ще спечелят предимство от местонахождението си, но и финансова подкрепа от ЕС. Освен това, Европа вече е осъзнала, че именно границите са тези, които “разделяха хората и икономическите райони и причиниха множество войни.” (Gabbe/Malchus 2008, 7) Във встъпителното обръщение на Асоциацията на Европейските гранични региони, което е обзор на 40-годишната история на Европейското трансгранично сътрудничество, беше заключено, че преодолявайки ограниченията, създадени от границите, и със създаването на транс-национални общности може да бъде осигурен дълъг мирен период в Европа. В допълнение ARGE споменава: “За граничните райони трансграничното сътрудничество е проява на големия Европейски съюз в миниатюр, в ежедневието на хората” (Gabbe/Malchus 2008, 11). Европейските гранични региони по този начин се явяват като лакмусен тест на по-общата Европейска интеграция. Дългогодишният главен рапортьор /докладчик/ на Конгреса на местните и регионални власти по въпросите на трансграничното сътрудничество, Карл-Хайнц Ламберц, изказва подробно четвърта причина за значимостта на трансграничното сътрудничество:

Обичам да описвам [граничните региони] като лабораториите и двигателите на Европейската интеграция. Къде, ако не в граничните региони, човек може да изпита какво означава да събереш хората, които идват от различни държави, говорят различни езици, имат различен манталитет и са различни и в други аспекти, заедно? Къде, ако не в граничните региони, човек може ежедневно да изпита, особено от историческа гледна точка, какво могат да представляват изкуствените граници и какви трайни движещи ги последствия може да съществуват в историята? Всичко това може да бъде анализирано, развито и подобрено за бъдещето по начин, който да служи за пример, в граничните региони. Поради това граничните региони са много важни. Вярвам, че повечето от потенциала на граничните региони лежи някъде скрит. Той трябва да бъде мобилизиран, за да получат Европа и Европейската интеграция необходимия импулс, от който се нуждаят, и за да се развие тази велика идея през идните години и десетилетия. (Lambertz 2010, 174)

Така успехът или провалът на сътрудничеството в граничните региони на Европа е от значение не само за тези региони; транс-националното трансгранично сътрудничество ще бъде гарант за мир, преживяващо се всеки ден измерение на Европейска интеграция, както и резервоар на потенциална енергия за забавения процес на интеграция в рамките на Европейския съюз.

В този контекст новите вътрешни граници на Европейския съюз са от особено значение. Когато ARGE заяви, че “същите онези граници, които разделяха Европейските нации, сега ни свързват заедно “ (Gabbe/Malchus 2008, 7), това със сигурност е случаят със старите вътрешни граници, като например между бившите врагове Франция и Германия. Що се отнася до новите вътрешни граници на ЕС, все още не е минало много време от началото на процеса на преодоляване на опита от някога много стриктния граничен режим. Степента в която свързващите пространства, които могат да бъдат определени като “опорните точки” на Европа, вече са се появили, ще бъде илюстрирана посредством примера на Саксонско-Чешката граница.

Причините да решим да се фокусираме точно върху Саксонско-Чешката граница са разнообразни. Преди всичко, има съществена разлика между Саксония и Бавария, първата бидейки 'нова' и бедна, а втората 'стара' и заможна Немска федерална провинция. Поради тази причина тези две Немски провинции имат твърде различна социално-икономическа основа /произход/. Освен това, след Обединението на Германия, Бавария можеше да се фокусира върху трансграничното сътрудничество, докато Саксония трябваше да срещне лице в лице последствията от промяната на нейната собствена система. Това е особено значимо, когато погледнем към бизнес ориентираното трансгранично сътрудничество. Освен това, общата история на Бохемия и Саксония зад Желязната завеса имат съществено влияние върху отношенията между тях. Така сътрудничеството между Чешката република и Бавария и Саксония, съответно, се различава.

След политическите промени e потърсен контакт с хората, взимащи решенията, от двете страни, по цялото протежение на Източната граница на Германия, включително от Саксонско-Чешкия граничен регион. Този първоначален контакт е корена на днешното интензивно сътрудничество. От организационна гледна точка създаването на Еврорегиони е съществено, имайки предвид тяхната цел да популяризират сътрудничество и развитие през националните граници, да се разширяват и успеят в съвместни дейности. Регионите срещат големи предизвикателства, от краткосрочното подобряване на техническата инфраструктура до дългосрочното разширяване на регионалното икономическо и социо-културно развитие, обосновавайки финансирането на съответни трансгранични проекти със средства от ЕС. Освен икономическите подобрения, въпросът за идентичността остава фокусираща точка: да се трансформира съществуването като съседи /гръб до гръб/ в отговорна връзка /лице в лице/. По-долу ще бъде направен анализ как тези усилия са представени в Саксонско-Чешкия граничен регион. Започваме с исторически преглед, за да обясним първоначалните причини за трансгранично сътрудничество в началото на 1990-те години. Ще продължим с описание на трансграничното сътрудничество и практиките на взимащите решенията, последвано от описание на трансгранично сътрудничество, създаващо бизнеси. Накрая ще обсъдим проекти в областта на образованието и НПО, както и работата на Еврорегионите.



Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница