Стратегически документи съдържание на първи документ



страница17/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

Исторически обзор (Илона Шерм)

Преди да говорим за ситуацията и за настоящите перспективи на Саксонско-Чешкото сътрудничество, трябва да погледнем Саксонско-Чешката граница в миналото. Както Вернер Холи отбелязва, “отношението между Германци и Чехи е било деликатно, ако не експлозивно […] от 19-ти век, продължавайки до днес” (Holly 2002, 96).

Границата, дълга повече от 400 км, може да бъде считана за историческо регионално деление между Саксония и Бохемия. Докато на практика остава постоянна географски (с изключение на района на Лужица), границата варира политически в течение на историческото време, като разделителна линия между различни държави – нека спомена само няколко имена от различни периоди:

- от едната страна: кралство Саксония, Немска империя, Свободна държава Саксония, Ваймарска република, Третият райх, Съветска окупационна зона, ГДР и Федерална република Германия (като отново Свободна държава Саксония тук е една от федералните провинции);

- от другата страна: кралство Бохемия, Австрийската империя, Австро-Унгарската империя, Чехословашката република, Судетска област, Немска Бохемия, Чехословашка република, Чехословашка социалистическа република (ЧССР), Чехосоловашка федерална република (ЧСФР), и Чешка република (от 1992 г. до днес) (виж Meinhof/Galaszinski 2002, 16)

Има три повратни момента в Немско-Чешката и особено в Саксонско-Чешката история през 20-ти век. Тъй като създаването на обща идентичност е основната тема на насотящия текст, трябва да се вземе предвид факта, че “настоящата ситуация е толкова заровена в проблемите на споделената история, че продължава да оказва влияние, и помага да изградим картина на представата, която всяка страна има за себе си и за другата страна.” (Holly 2002, 96)

За средностатистическия гражданин граничната линия между Бохемия и Саксония е била едва забележима до 1914 г. или дори до 1919 г. Човек е можел да пресече границата, без да му бъде искан паспорт. Граничните власти само питали за стоки, които трябвало да бъдат декларирани. Само дето от едната страна на границата валутата била Марки, а от другата Крони. Освен това индустрията и търговията били еднакви от двете страни на границата, като текстилна индустрия или производство на музикални инструменти и др.

До 1945 г. мнозинството от населението на Северна Бохемия било Немско. Когато била създадена Чехословашката република през 1919 г., Чешки длъжностни лица и чиновници се преместили от вътрешността на страната, предимно учители и гранични служители. Въпреки това до 1930 г. животът бил нормален и оживен от двете страни на границата. Имало смесени бракове, културен обмен на ниво селски райони и до август, 1938 г. голям брой Судетски Германци работели в Саксонски предприятия. Това се дължало предимно на факта, че безработицата в Саксония била намаляла, след като Национал-социалистическата партия взела властта в Германия. Индустрията процъфтявала заради строежа на автомагистрали, заради превъоръжаването и заради въвеждането на задължителна военна служба. В същото време ситуацията в Северна Бохемия се влошавала. Дори ситуацията по границата се била променила: Не само гранични служители контролирали границата, на Немската стран имало също SA /СА, Щурмабтайлунг, „кафевите ризи”/ и СС. Годината 1938 става първата от няколкото повратни момента в Саксонско-Чешката история през 20-ти век.

След анексирането на Австрия през март 1938 г., контрастите в Северна Бохемия между Чехите, левите Германци и последователите на дясната “Судетско-Немска партия” (Судетско-Немски отечествен фронт) се задълбочават. През май, 1938 г. Чехословашки военни са преместени на границата; обявено е извънредно положение. През семтпември, 1938 г. Судетско-Немската партия окупира офиси в Судетска област; най-вече жп гари, пощенски клонове и офиси на политическата полиция. Тази провокация, очевидно, е планирана от Хитлер, и като последствие в региона е наложено военно положение. Граводете са контролирани от Чешки войници. Голяма част от Немските жители напускат района, поради страх от въоръжени конфликти и от това да бъдат насила накарани да служат в Чехословашката армия; много от тях избягват за кратко в Саксония. До края на септември, 1938 г. Чешките чиновници и войници напускат региона и Немското население се завръща. От 1 октомври, 1938 г. нататък, като резултат от Мюнхенското споразумение, Немска войска пресича границата по пътя си към Судетска област.

До днешния момент темата за 1938 г. не е ясно третирана /разглеждана/ от двете страни. “Това, което липсва от двете страни – еднакво на Немската и Чешката – е ясен, смел и трезв поглед към исторически събития, като тези от 1938 г., включително тяхната значимост на местно ниво, без нуждата от обвиняване или отбраняване.” (Holly 2002, 118)

Това заключение е истинно също и за следващия повратен момент в Саксонско-Чешката история: 1945 г. и годините след Втората световна война. След Втората световна война, особено през годините 1946 и 1947, се случва събитие, което от Чешка гледна точка се смята за “прехвърляне” (“odsun”), от Западногерманска гледна точка за “експулсиране /изгонване/” (“Vertreibung”), а от гледна точка на (бивша) Източна Германия, за “повторно заселване” (“Umsiedlung”) (Holly 2005, 55-83). По това време хиляди “прогонени” Судетски германци и Немски силезци преминават през Саксония. Много от тези хора се опитват да останат в околностите на границата, защото се надяват да се върнут скоро у дома. Считано от 1947/48 г. политиката на ГДР е да асимилира новите граждани, които понякога въобще не са добре дошли. През 1950 г. ГДР декларира, че “изгонването” /експулсирането/ е “справедливо” и окончателно. Задължителното прехвърляне на Германци в годините 1946-47 довежда почти до обезлюдяване на Северна Бохемия. Там отиват нови заселници, идващи от вътрешните части на Чешката държава и от Словакия (Meinhof et al. 2003, 52 f.). Към онези Германци, на които им било позволено да останат, (бидейки преди всичко или възрастни, или съпруги и съпрузи на Чехи, или специалисти в различни области) и които успели да си върнат домовете през 1952-53 г., се присъединили други с Немско наследство от други райони на Судетска област.

След войната в Рудните планини от двете страни на границата Съветските окупационни сили започват разработването на уранови мини. Много жители били повикани на задължителна служба във фирма “Wismut”. Освен това, тук намерили работа и миньори, които били „изгонени” от Бохемия или Силезия. Така след Втората световна война в Северна Бохемия се установило напълно „ново” население, което нямало местни корени. Те намерили селища, изоставени от предишните им жители.

По причина на това, че ЧСР следвала политика на определяне на граници през 1950-те години, съществуващата инфраструктура през границата била тотално орязана /намалена/. До края на 1950-те години властите развиват контактите с Чешките граждани и организации, защото контактите на двете социалистически държави били подпомогнати от политиката на Москва, а също така следвали политическите насоки на ГДР и ЧСР. Гражданите на Северна Бохемия и Саксонския граничен регион обаче можели да посещават съседните общности по околен път, защото имало само два гранични пункта за коли и един за влакове по протежение на 400-те км граница.

Последният повратен момент в Саксонско-Чешката история на 20-ти век била 1968 година. Като резултат от “Пражката пролет” през 1968 г., граничното наблюдение в района е засилено. През лятото на 1968 г. политическата агитация и контролът над гражданите в граничния район на ГДР се засилили.

През юли/август на същата година Съветски танкови единици вече били позиционирани в горите на Рудните планини и Горна Лужица. На 21 август Съветски танкове и войски на други държави от Варшавския договор проникват на няколко места през границата. През следващите дни гражданите можели да прочетат лозунги по покривите на Чешките сгради като “Улбрихт [Президент на държавния съвет на ГДР]=Хитлер”, “1968=1938” или “Немски работници, помогнете ни” (виж Holly/Scherm 2006, 53-71). Властите на ГДР заклеймили тези лозунги, наричайки ги “опит за разместване на политическото статукво от страна на десни фракции /разколници/.” Самите заводи /фабрики/ в граничния район били работно място за директно политическо обучение на “Германска единна социалистическа партия” (SED). За около месец граничният регион бил обявен за забранена зона; не били допускани посетители; жителите, които трябвало да отидат на работа извън тази 5-километрова ивица, били стриктно контролирани. – Този период от историята е “все още някакво табу” (Meinhof et al. 2003, 53) от двете страни на границата, въпреки че последствията от тази инвазия били забележими в продължение на много години по време на периода на “живеене заедно”.

След 1969 г. ГДР се опитва да засили идеологическото и политическото сътрудничество с ЧССР, за да затвърди комунистическите влияния.

След 1972 г. били отворени още гранични пунктове между ГДР и Чешката република, ситуацията в граничния регион се променила към малко по-добро, и започнал някакъв вид „шопинг туризъм” в двете посоки. Въпреки че износът на валута от бившата ГДР към други държави бил силно ограничен.

Саксонско-Чешкото сътрудничество от 1989/1990 (Илона Шерм)

Освен “голямата политика”, довела до Немско-Чехословашкия договор през 1992 г., ние трябва да разгледаме и ситуацията в Саксонско-Чешката гранична област:

“Революцията” в ГДР и “нежната революция” в ЧССР донасят отварянето отново на редица гранични пропускателни пунктове, повечето от които първоначално за пешеходно преминаване. След повече от четиридесет години жп линиите също бяха отново отворени.

В Саксонския граничен регион много фабрики трябваше или да затворят след „революцията”, или да намалят броя на работниците си. Много от почивните домове в района от времето на ГДР бяха затворени. В края на 1990-те години нивото на безработица се увеличи до около 20 %. Дори опити за намиране на работа в областта на туризма не бяха много успешни. Като цяло в момента Саксония изживява огромни демографски промени, особено областта на Рудните планини и Горна Лужица. И двата гранични региона, където, поради емигрирането към Западна Германия, населението застарява, резкият спад на населението от женски пол и липсата на квалифицирана работна ръка подхранват омагьосания кръг на демографския упадък.

Друг проблем, който възникна през 1990-те години, беше, и до някъде все още е, шопинг туризмът: Отнасяйки се дори до пешеходните пресичания, имаше виетнамски пазари, построени директно зад граничната линия на Чешката страна, които причиняваха не само проблеми с паркирането в малките Саксонски градчета по протежение на границата, но “Виетнамските пазари” току от другата страна на границата бяха конкуренти на бизнеси и занаятчии в Саксония, както и Чешките занаятчии, които предлагаха услугите си на много по-ниски цени, отколкото своите Немски колеги. Междувременно ситуацията с шопинг туризма се промени коренно. С повишаващия се жизнен стандарт в Чешката република, по-високи заплати (но също и високи цени) и по-високи данъци, клиенти от Чешката република можеха не само да бъдат често видяни в хипермаркетите или магазините за „направи си сам” стоки в Саксонския и Баварския гранични региони, но също и в по-големите градове като Дрезден.

Друг проблем, който възникна в граничния регион с „отварянето” на границите, беше страхът на жителите на Саксонската страна от незаконно пресичащи границата хора, които предизвикаха увеличение на престъпността (например кражби на коли). Тази ситуация дори се влоши през 2007 г., след като Шенгенското споразумение даде възможност за свободна зона за Чешката република и за Полша (виж за пример Hornung 2012, 97-114).

Северно-Бохемската гранична област също се сблъска с драматично увеличение на безработицата след 1990 г. Образователният стандарт в граничната област е много нисък. Тази ситуация се дължи на икономически, географски и политически причини, както и на транспортни проблеми. Малките градчета и селца са разположени в планинските райони на Рудните планини. Транспортните връзки със Саксонската страна, където в много случаи по-големи центрове като Аннаберг са по-близо, отколкото Чешки градове като Карлови Вари или Хомутов, бяха отрязани в след-военно време. Освен това Чешкия граничен регион беше област, към която във времената на комунизма по дисциплинарни причини бяха прехвърляни политически неблагонадеждни лица. Тук бяха изпращани също социално дискриминирани малцинства от вътрешните части на Чешката държава. В малкото градче Вейпрти (3000 души население) например, което е разположено точно на границата, в десетилетията на комунизма бяха построени шест болници за хора с умствени разстройства. По това време всички пари, предвидени за популяризиране на икономическия растеж в окръг Хомутов, отиваха директно за разработването на мини за кафяви въглища. Поради това малки градчета като Вейпрти не получаваха пари от тази страна, нито пък планинският район печелеше от други инфраструктурни подобрения.

Друг проблем на граничната област Северна Бохемия беше профилът на населението. След прогонването на Немските жители след Втората световна война, в сега празните селца по границата бяха изпращани Роми. Част от тях се премести отново след време, но все още има многобройно и видимо Ромско население, повечето безработни и с ниско образование. Виетнамците са другото малцинство в граничната област. Били наети като работници в Чешки предприятия (предимно текстилни) по времето на Социализма (както в ГДР), много от тях не се върнаха във Виетнам след 1990 г., а организираха малък бизнес с Виетнамските пазари по границата. Асортиментът на стоките е твърде широк: цигари, алкохолни напитки, храна, но също и пиратски копия на компакт дискове или текстилни изделия бяха продавани на ниски цени. Структурите на Виетнамските дистрибутори не са ясни; дори местните Чехи не бяха щастливи с тези Виетнамски пазари. Въпреки това Виетнамците се заселиха в граничната област заедно със своите семейства, опитаха да се интегрират, и по думите на местното Чешко население в гимназиите Виетнамските деца са сред най-добрите ученици.

Това е изходната позиция на областта за изграждането на трансгранично сътрудничество. На Саксонската страна - население, което е в голяма степен свързано с региона, живеещо там от поколения, грижещо се за традициите като минната история на богати в миналото градове – на Чешката страна смесено население, в по-голямата си част преместено в региона след Втората световна война, което реално не се идентифицира с региона. Човек може да си представи тази разлика като съвсем не идеалната начална точка за сътрудничество.

Нека да хвърлим поглед върху специални области на сътрудничество от 1992 г. насам.

Практики на трангранично сътрудничество на хората, определящи държавната политика (Илона Шерм)

Сътрудничеството на хората, определящи държавната политика, и на публичната администрация на суб-национално ниво е основано на два официални документа: “Немско-Чехословашко споразумение за добросъседство и близко сътрудничество“ (1992 г.) и “Обща декларация за трансгранично сътрудничество“ (1992 г.); 20-тата годишнина и на двата документа беше официално “отпразнувана” през 2012 г. и цитирана в множество официални речи.

След подписването на тези документи бяха създадени някои институции като знак за активното и близко сътрудничество между Саксония и Чешката република.

Първата от тях беше създаденото Чешко генерално консулство в Дрезден през 1996 г., което да засили контактите. Консулството работи и в областта на икономическите връзки. Много активни в трансграничното сътрудничество са също Саксонските индустриална и търговска камари в Дрезден и Кемниц. Освен типичната за консулство работа, Чешкото генерално консулство в Дрезден си сътрудничи и с Еврорегионите, и от 2010 г., когато затвориха Чешкия културен център в Дрезден по финансови причини, Консулството помагаше при организирането на големи културни събития в граничната област.

През юни 2012 г. в Прага бе официално открит Саксонски контактен офис, който да укрепи и засили сътрудничеството. Офисът възприема себе си като представителен за Саксонското разнообразие, касаещо образование, култура, наука, околна среда, туризъм, подпомагане на НПО и предприятия да изградят нови мрежи в Чешката република и обратно.

На базата на “Общата декларация” от 1992 г. бе създаден екип от министри. Този екип провежда веднъж годишно конференция в Саксония и Чешката република. Темите са икономика, заетост, туризъм, околна среда и земеделие, планиране на регионалното развитие, трафик, управление на кризи, полиция, пожарни команди, култура, наука и образование, здравна политика и социални въпроси. Много от членовете на този екип са работили по трансгранични въпроси в продължение на години. Подобни структури бяха разработени, за да споделят бързо опита си. Трябва да се отбележи, че много Чешки членове могат свободно да говорят Немски език; за съжаление, обратното не е в сила.

През 2002 г., след административна реформа, в Чешката република бяха създадени три административни области в граничния регион: Карловарски край, Устецки край и Либерецки край. Тези области имат много здраво сътрудничество със Саксония, осъществяват съвместни проекти като CLARA (съкращение на „Cooperation of Local and Regional Authorities at the Moment of Enlarging the Union” – „Сътрудничество на местните и регионални власти в периода на разширяване на Съюза), който в момента продължава като CLARA II (http://sasko.clara2.eu/de/). Провеждат се редовни срещи за обсъждане на теми с пряко влияние върху живота на гражданите, като административните структури и модернизирането на публичната администрация.

Специална област на успешно сътрудничество е регионалното развитие и планиране. И в тази област са необходими редовни срещи за обсъждане на актуални въпроси и обмяна на документи по планирането, което е много важно при планиране например на изграждането на вятърни мелници в граничния регион. Един от проектите тук е проект по Цел 3 - CROSSDATA, което означава трансгранично управление на данни за териториално планиране (http://www.cross-data.eu/). Той концентрира двуезични данни с териториална информация в мрежата. Освен данните за териториално планиране, до края на проекта през 2013 г. ще съществува широка мрежа от институции за регионално планиране от двете страни на границата, което се очаква да окаже положително влияние върху ежедневната работа на включените административни органи.

Има също близко сътрудничество при управлението на риска от наводнения, датиращо от 2002 г. Някои ЕС-проекти в Програма ИНТЕРРЕГ помогнаха за създаването на сътрудничество, занимаващо се с риска от нводнение, касаещ река Елба.

За хората, взимащи политическите решения, на суб-национално ниво е много важно да наблюдават политиката на сближаване /кохезионната политика/ след 2013 г. Особено граничните региони трябва да имат обща и интегрирана стратегия. Проучване за общите проблеми на Саксонско-Чешката граница от 2010 г. посочва следните по-нататъшни нужди от сътрудничество и дейности: социална инфраструктура (население, демографска промяна), пазар на труда и икономика, трафик и техническа инфраструктура, опазване на околната среда, регионално развитие и трансгранично сътрудничество.



Еволюция на трансграничното бизнес сътрудничество (Пьотр Кочиба)

Саксонско-Чешкия граничен регион може би има една от най-старите граници в Европа, независимо от това той демонстрира сложна дългогодишна мрежа, също икономическа по сестество. Това се дължи най-вече на геологията на рудните планини; ранното развитие на минералните ресурси и тяхната обработка довеждат до близкото сътрудничество между двете страни на границата, което по-късно включило и други сектори (Wunderlich/Hofmann/Divišová 2011, 285). Минното дело и обработката на суровините доминирало тукашната икономика до втората половина на 20-ти век. Сравнявайки граничния регион Северна Бохемия-Саксония с Полско-Немския регион, първият има много по-напреднало индустриално производство. На Саксонската страна днешните ключови индустрии са автомобилната, както и автомобилостроенето и машиностроенето, гео-технологиите, автоматиката, материалната и производствената механика, микро- и нано-технологиите, фотоволтаиката, лазерната технология, както и информационните и комуникационните технологии. На чешката страна също има високо развити индустрии в областите на електроенергетиката, машиностроенето, химическата индустрия и храните, текстила, порцелана и стъклопроизводството (Wunderlich/Hofmann/Divišová 2011, 286-287). В същото време не трябва да се забравя, че това са структурно слаби региони, характеризиращи се с по-ниска гъстота на населението, неадекватна инфраструктура, висока безработица и напускането на млади, добре квалифицирани работници (Leick 2012, 302).

Тъй като и от двете страни на Саксонско-Чешката границата могат да бъдат намерени съвместими икономически дейности, организационната структура се характеризира еднакво от малки и средни предприятия (МСП) и можем традиционно да говорим за икономически свързан район, и е близко до разума, че някои от сходните проблеми, възникващи от посочената периферна позиция, могат да бъдат преодолени посредством сътрудничество. Такива стратегии за решаване на проблеми са не само въведени /изпълнени/ от взимащите политическите решения в началото на 1990-те години. През 1996 г., с “Контактен център за Саксонско-Чешко икономическо сътрудничество”, Саксонската търговско-индустриална камара се ангажира основно със свързване и лансиране на нови контакти. Продължаването и разширяването на тази дейност в следващи проекти като този от 2001 г., наречен “Чешки контакт”, означава, че днес Саксонско-Чешкия регион има най-гъстата в Европа, най-транс-национална консултативна мрежа за МСП (Wunderlich/Hofmann/Divišová 2011, 288).

Това транс-национално икономическо сътрудничество се превръща във фокус на научен интерес преди новите страни членки да се присъединят към Европейския съюз през 2004 г., следвайки оптимистични описания на възможностите за развитие след разширяването на ЕС. С присъединяването на Чешката република трансграничните дейности, особено в граничните региони, биха набрали скорост. Според Leick, този оптимизъм се дължал отчасти на предишен опит с разширяванията на ЕС (Leick 2012, 299). Имало също и теоретически фактори, позволяващи очаквания за положителна динамика. Интегрирането на Чешката република в Европейския единен пазар би намалило това, което Schmalholz нарича Разходи на дистанцията. По-нататък се приема, че това е било особено вярно за граничните региони поради тяхната близост, по-добър обмен на информация между играчите на пазара, и по-несъществени културни разлики (Schmalholz 2006, 19). От друга страна, било заключено, че регионално опериращите Саксонски фирми би било необходимо да се приспособят към загубата на чувството за защита от една силна граница. От друга страна, местните стоки и услуги, които обикновено не се търгували извън региона, сега можело да се предлагат отвъд националните граници (Schmalholz 2006, 20). Това би довело до концентрация на бизнеса и работната сила в доскара периферните региони (Leick 2012, 301), особено в райони с високо производство и разлика в заплащането. Като резултат от разширяването на ЕС, Саксонските компании биха били притиснати да намалят цените, а в същото време, разликите в стойността и малките т.нар. разходи на дистанцията биха поощрили развитието на ценово-ориентирани бизнес кооперации с Чешки компании (Brezinski/Leick 2006, 3).

Неотдавна Leick анализира гореспоменатите оптимистични предположения в сектор, известен до 1945 г. със своята особено силна мрежова структура: производството на музикални инструменти в Бохемско-Саксонската Вогтланд, което датира от 18-ти век. Анализираната индустрия е много подходяща за интензивна трансгранична мрежовост: трудоемко производство, съчетано с висока цена на труда, както и с ниски лазходи на разстоянието след приемането на Чешката република в ЕС, с производствени площадки точно до границата. В контекста на традиционното коопериране /сътрудничество/, производителите на инструменти изглежда са предопределени за интензивно сътрудничество. Повечето Немски компании фактически работят с Чешки компании. Това сътрудничество обаче се случва в неофициални и непринудени мрежи, почти изцяло благодарение на разликите в цената, посредством вноса на (полу-)готови части от Чешката република в Саксония (Leick 2012, 306). Конкурентите от двете страни на границата не се определят като такива и не отдават някакво голямо значение на тези трансгранични връзки, когато ги сравняват със своите глобални мрежи. Leick заключава: “В тези случаи бариерите, свързани с границата, тоест десетилетното разделяне на някога високо интегрирана мрежа, и разпадането на много бизнес връзки през този период, безмълвно ограничава потенциала за изграждане на мрежа днес.” (Leick 2012, 307)

Проучвания на индустриалните сектори носят същите резултати. Например, както освен другите, и Schmalholz посочва, интензивността на кооперирането /сътрудничеството/, последващо разширяването на ЕС, не се е увеличило над средното в граничните региони, въпреки че по-ниските разходи на дистанцията биха предположили подобно нещо (Schmalholz 2006, 28). Brezinski и Leick също стигат до заключението, че засега не се случва “истинско /реално/“ бизнес сътрудничество, тъй като споменатото сътрудничество се фокусира главно върху интер-индустриален обмен: Саксонските компании използват евтин, квалифициран труд в Чешката република и се специализират в поддоговаряне, за да предложат на пазара продукти с конкурентни цени (Brezinski/Leick 2006, 15). Такова сътрудничество не би било устойчиво в дългосрочен план, тъй като разликите в заплатата вече намаляват. Schmalholz препоръчва преминаването към интра-индустриално разделение на труда и и към преосмисляне на възприемането на Чешката република като “обширния работен плот“, водещи към създаването на “центрове на отлични постижения” (Schmalholz 2006, 30). Качествените изследвания на Brezinski's и Leick по-скоро разкриват, че моделите на разделение на труда в сътрудничеството между компаниите ще се запази от двете страни на границата в бъдеще. Саксонските компании, бидейки способни да намалят разходите си благодарение на дейността си в Чешката република, не се стремят от по-нататъшно развитие на бизнеса си. Отвъд съществуващите износни дейности, Чешките компании също изглежда, че не желаят да разширяват ресурсите или да създават по-широко сътрудничество (Brezinski/Leick 2006, 15).

Има различни обяснения за икономическата интеграция в района на Саксонско-Чешката граница, които се оказват по-малко динамични и качествени от първоначално очакваното. По същество, емпирическата закономерност е, че МСП са по-малко активни по причина на своите ограничени ресурси и чужди пазари. При това трябва да се отбележи, че това е структурно слаб регион от двете страни на границата, така не е изненадващо, че компаниите търсят потенциални партньори в структурно силни региони в Западна Германия и в Прага (Leick 2012, 303). В контекста Leick посочва риска Саксонско-Чешкия граничен регион да стане околен регион, който действа като транс-коридор и така е “прескачан” от съответните играчи /участници/ (Schmalholz 2006, 31 or Leick 2012, 303). Наред с други, Brzezinski и Leick са питали предприемачите по време на интервютата за определяне на качествените характеристики, относно пречките за сътрудничество. Освен недостига на информация при търсенето на партньори, клиенти и доставчици, интеврюираните посочвали основно социо-културните различия. Оказва се, че централна роля играят разликите в начина на мислене, езиковите бариери и корпоративните културни различия (Brezinski/Leick 2006, 12)

Като основен проблем в заключение е определена липсата на доверие. Това явление е описано от Zanger, Hodicová и Gaus посредством концепцията за “психологическа дистанция” и е определено като индивидуално възприемана непознатост към страна или държава, което е резултат от субективни интерпретации на възприеманите разлики (Zanger/Hodicová/Gaus 2008, 46). В рамките на тази интерпретация един предприемач ще има увеличаващо желание да изпълнява дейности в друга държава, ставайки все по-запознат с нея. Zanger, Hodicová и Gaus били изненадани от влиянието на историята, демонсрирано при “психологическата дистанция”: 14 от 18 интервюирани компании заявили, че историята може да бъде фактор за Саксонско-Чешкото икономическо сътрудничество (Zanger/Hodicová/Gaus 2008, 55). Тук трябва да мислим за изгонването на Немското население след Втората световна война и 60-годишното херметическо разделение на някога тясно свързания граничен регион: очертали са се ясно доловими социо-културни бариери. Там, където има езикови и психологически бариери, започването на икономическо сътрудничество е трудно. Въпреки това, само един Саксонски предприемач изрично споменава конфликтните времена на Втората световна война и последвалото изгонване на Германците. По-скоро общата история зад Желязната завеса е тази, която повлиява решението предприемачи да се свържат с чуждестранни партньори. Докато Саксонските предприемачи виждат преимущество в общата социалистическа история, Чешките предприемачи, имайки предвид планираната икономика от миналото, предпочитат сътрудничество с компании от Западна Германия. В едно от последните си есета, Birgit Leick заключава: “В противовес на това, което се очаква на база на тези теории, изглежда, че значимостта на териториалната близост като определящ фактор за трансгранични между-фирмени връзки е надценена относно граничните региони” (Leick 2012, 308). Развитие може да бъде постигнато само в дългосрочен план и да напредва постепенно. То ще изисква също лични контакти в граничната област (Leick 2012, 309). Въпреки това, ако намаляването на “психологическата дистанция” е толкова важна предпоставка за създаването на общо икономическо пространство, то тогава създаването на обща, трансгранична идентичност, поне в смисъла на пробуждане на чувство за взаимозависимост и солидарност, би било належащо. С други думи, преимуществата, които Европейското единство носи за граничните региони, не започва задължително с развиване на икономически връзки или инфраструктурата, а по-скоро със сближаване на хората от тези региони.




Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница