Стратегически документи съдържание на първи документ



страница18/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

Еврорегионите като важен играч в областта на неправителственото трансгранично сътрудничество (Илона Шерм)

Еврорегионите са играли важна роля през последните двадесет години. Саксония и Чешката република са свързани посредством четири Еврорегиона, всички те създавани като законно регистрирани асоциации от 1991 г. насам: Euregio Egrensis (триезичен: Бавария, Чешка република и Саксония); Erzgebirge/Krušnohoří, Elbe/Labe и Neisse-Nisa-Nysa (също триезични: Саксония, Чешка република и Полша). Тяхната задача е да подобряват съседството и да популяризират трансграничното сътрудничество. Местният мащаб е много важен за реализацията на програмите на ЕС ИНТЕРРЕГ и Цел 3. Еврорегионите са твърдо включени в структурите и процедурите на общите Саксонско-Чешки програми за трансгранично сътрудничество като ИНТЕРРЕГ, ФАР и сега Цел 3. Те приемат себе си като посредници между гранични регион и правителствата в Дрезден и Прага. Целта на този тип “външна политика” е също изпълването със значение на междусъседските спогодби между Федерална република Германия и Чешката република. Еврорегионите дават своя принос в развиването на периферните гранични региони. В настоящия период на Фондовете за развитие Еврорегионите отговарят за Фондовете за малки проекти, което означава, че могат да бъдат реализирани проекти до 22.500 €, най-вече проекти от типа хора-за-хора за сдружения, училища, клубове, пожарни команди …, което помага за усилване на регионалното идентифициране с общия граничен регион.

Най-важният принос за изпълнението на “Общата Декларация” идва от ЕС посредством предоставянето на пари за граничните региони. Граничните региони се намират в социо-икономическа периферия, а и двете части се надяваха да дойдат в центъра на ЕС преди Разширяването. Освен периферната ситуация, характерно беше разпръснатото население, нещо повече, разделянето на икономическите центрове от техните естествени хинтерланд, непривилегированата ситуация с трафика и липсата на инфраструктура като цяло – накрато, това бяха региони със специална нужда от действия, що се касае до регионалното планиране. Целта на регионалното планиране беше да има бързо и равностойно развитие от двете страни на границата, което включваше създаването на конкурентноспособна икономическа структура, развиване на инфраструктурата, намаляване на безработицата, подобряване на регионалната активност (виж за пример Kowalke 2012, 154-155).

Европейският фонд за регионално развитие осигурява пари за това в контекста на ИНТЕРРЕГ програмите. Започвайки с ИНТЕРРЕГ IIA (1994-1999), беше необходимо първоначалното изграждане на инфраструктурата през границата като пътища, гранични пунктове, шивашки предприятия, центрове за срещи, маршрути. По време на първата фаза, на Саксонско-Чешката граница бяха осъществени 570 проекта в областта на трафика, икономическото сътрудничество, туризма, образованието, социалната култура, околната среда, селските райони и лесовъдството.

Програмата ИНТЕРРЕГ IIIA (2000-2006) помогна за задълбочаване на сътрудничеството. Бяха реализирани 1.026 проекта; по-нататък 960 малки проекта ускориха обмена.

На Чешката страна до 2004 г. функционираха програмите ФАР ТГС, за да подкрепят ИНТЕРРЕГ проектите.

Присъединяването на Чешката република към ЕС през 2004 г. беше специална връхна точка, защото от този момент нататък сътрудничеството в програмната структурата се увеличи: сега Чешки и Немски чиновници работят заедно за изпълнението на програмите на ЕС.

От 2007 г. програмата на ЕС се нарича Цел 3. Бюрокрацията даже нарасна, а предварително финансираните проекти са сложни, особено за по-малките НПО. Програмата се базира на съфинансиране от 85 % от ЕС и 15 % от организациите, изпълняващи проекта. Тези организации са Саксонски или Чешки НПО, сдружения, корпоративни органи, училища, градове, административни органи, университети. Темите на тези проекти са разнообразни: туризъм, регионално планиране, спорт, история, устойчивост, администрация, опазване на околната среда, образование, борба с трансграничната престъпност, спасяване, култура, инфраструктура. Повечето от проектите се прилагат в остта на социалните условия; трудно е да се намерят проекти в икономиката, защото на предприятията не е позволено да кандидатстват, само на корпорации като Индустриално-търговската камара.

До декември 2012 г. са финансирани 190 проекта със сума от 185 хиляди милиона € с широк обхват на темите.



Примери на трансгранично сътрудничество от НПО (Пьотр Кочиба)

Освен Еврорегионите, които могат да бъдат описани като една от централните институции в трансграничното сътрудничество, има внушителен брой сдружения и инициативи, работещи по трансграничното сътрудничество, и понякога дори по създаването на съвместна регионална идентичност. Тези проекти, по които работят граждани в и от граничните региони, са значителен показател, че трансграничното сътрудничество вече не е само процес отгоре-надолу. Включването на жителите е също предпоставка за успешно трансгранично сътрудничество. Тук ще ви запознаем с подбрано количество инициативи и проекти. Интересно е да се отбележи, че голяма част от дейностите са свързани с регионалната история.

В края на 2010 г. например едно от сдруженията, Диалог с Бохемия, получи 680.000 Евро, за да проучва историята на граничния регион. Целта на проекта е пълен анализ на историческото развитие в рамките на граничния регион. Анализът трябва да направи по-разбираеми социалната структура от двете страни и причините за конкретни структурни проблеми днес. Към този момент малко се знае за историята на граничния регион. Известната регионална история преди 1945 г. се базира основно на публикации на Немски жители в миналото, често просто аматьори в историческата наука, които на моменти могат да бъдат сметнати по-скоро за субективни. Има също и няколко проучвания за историята след 1945 г. Недостигът на исторически изследвания върху развитието на региона не би бил съществен въпрос сам по себе си. От друга страна обаче, идентичността на местните хора се базира на тяхното съзнание за региона: тяхното познаване на историята му и на неговото население ще ги накара да се чувстват по-свързани. По-скоро поради тази причина, отколкото създаването на няколко академични труда, по-важният въпрос е дали ще е възможно тяхното съдържание да запълни съзнанието на хората, които живеят в региона. Само тогава те ще усетят привързаност към мястото, което обитават, което тогава ще бъде вече населено от хора, готови да се включат в развитието на цялата област.

В Техническия университет в Кемниц изследователи работят върху споделянето на своя академичен опит по по-достъпен начин, например с помощта на научно-популярни конференции, като ”Регионални места на паметта” или “Миграция в граничните области, минало и настояще“. Те организират също тематични, дву-национални учебни пътувания, като “Изчезналите пейзажи на Бохемско-Саксонските рудни планини” през семптември 2012 г. Освен това има младежко участие и обмен с помощта на редица начални и средни училища.

Особено на Чешката страна, жителите едва се идентифицират със своя регион, тъй като те или техните предшественици са пристигнали в региона след Втората световна война. Честванията на регионалните идентичности са били подтискани по време на централизирания комунизъм и поради това не са могли да се развият в тези години. През 1998 г. Антикомплекс, днес гражданска организация, която прераства от студентска инициатива, полага усилия да промени това като дава възможност за Чешки коментари относно Немската история в Бохемия, Моравия и Силезия. Този комплексен план се корени в наблюдението, че създаването на дълбока, лична връзка с пейзажа е твърде дълъг процес, който ще отнеме много години, тъй като вредата, нанесена от иторическото разделение на Чешката страна, на културно и икономическо ниво, е очевидна дори днес. Сдружението публикува книги (например двуезичния проект за книга “Загубените Судетски територии”), организира дискусии, изложби, разговори и образователни проекти, като “Spurensuche – Krajina za školou“, или “В търсене на корени“ и филмовите серии “Въздухоплавателят Крачмера”.

Освен това съществува и амбициозната трансгранична инициатива за Миньорски /минен/ културен пейзаж Erzgebirge (Рудни планини) да бъде прибавен към списъка на местата на световното културно наследство. Кандидатурата е подготвена от изследователска група в Университета във Фрайбург под ръководството на Хелмут Албрехт. Всички ангажирани малки и големи градове имат свои екипи, които работят съвместно върху осъществяването на проучвания за отделни компоненти, като например бившите мини, населени места или исторически сгради. Всеки отделен проект или място могат да бъдат прегледани за включване като паметник, природно богатство или областно планиране на развитието – и могат след това да бъдат включени в общата кандидатура.

Достойно за отбелязване е силното участие на и сътрудничеството с Чешките партньори. Голямото количество проекти, и на Немската, и на Чешката страна – засега има 40 места в Германия и 17 в Чешката република, вече сочи богатото културно наследство на този граничен регион. На повърхността излиза също впечатляваща мрежа за трансгранично сътрудничество, която се е развила през годините на подготовка на номинацията. Тези съвместни усилия вече оставят своята следа върху населението от двете страни на границата. В същото време “психологическата дистанция” не трябва да бъде подценявана, особено когато е свързана с исторически конотации. Затова една нова, пост-военна, пост-комунистическа трансгранична идентичност може да бъде създадена успешно само ако имаме в предвид и историческия аспект.

И все пак, би трябвало да има нещо повече от история. Много успешният дву-национален проект AUFwachsen – ZUSAMMENwachsen (ИзрастваМЕ, Растем ЗАЕДНО) работи, базиран на осъзнаването, че една обща идентичност може да израстне, само когато съседите не само живеят един до друг, но живеят заедно. Проектът се фокусира върху две стратегии: осгурява специално обучение на обучители от двете страни на границата и създава контакти между Немски и Чешки деца и техните семейства; от 2009 г. над 2000 деца са взели участие. Често тези срещи се превръщат в дълготрайни приятелства. През 2011 г. проектът създаде уникално съвместно музикално-цирково турне, с около седемдесет активни участници, които се представиха пред пълно цирково шапито и в Чешката република, и в Германия, повишавайки съзнанието относно проекта и региона.

Накрая, но не на последно място, не трябва да забравяме важността на академичния обмен.

Университетско трансгранично сътрудничество (Илона Шерм)

Относно сътрудничеството между Саксонски и Чешки университети, в базата данни на Конференцията на Германските ректори77 ние намерихме 470 контакта на Немски академични институции с Чешки партньори, 77 на Саксонски академични организации, изграждащи мрежа из цялата Чешка република. Повечето от Саксонските партньори са разположени в региона непосредствено до границата. Тези университети могат също да спечелят от Европейските програми за регионално развитие. Измежду финансираните по споменатата по-горе Цел 3 проекти има и такива от Саксонски университети. Повечето от тях са изследователски проекти, касаещи опазването на околната среда или информационните технологии. Техническият университет в Кемниц (ТУК) обаче играе специална роля в трансграничното сътрудничество. Чешката република в продължение на много години е била любим партньорски регион за Кемниц. От 1960-те години Университетът в Кемниц (по това време Технически колеж Карл-Маркс-Щадт) има тесни връзки с университетите в Пилзен и Либерец, и двата по това време специализирани в конструирането на (текстилни) машини. Разгърната мрежа от партньорство и сътрудничество по ERASMUS показва, че Чешката република е фокус-регион за Кемниц. От 1990-те години връзката между ТУК и Чешката република става още по-близка. Така че мнозинството от Европейските чуждестранни студенти в Кемниц днес са Чехи. Причините за това са разнообразни: “Европеистика” като бакалавърска и магистърска програми беше въведена през 2001 г., магистърска програма с две степени “Производствени системи” през същата година, а от 2003 г. има трансгранични проекти, които на пръв поглед не се фокусират върху изследване, а върху сътрудничество и обмен. Първият проект (2003-2006) популяризираше научни конференции в областа на хуманитарните науки, социалните науки и икономиката. По-нататък бе изградена специална библиотека с издания за Саксония, Чешката република и Европейското разширяване. Целта беше не само да се събере академичната общност, но и да се възбуди у студентите интерес към съседите от другата страна на границата, да се научи другия език, да се отиде там за един семестър. През 1990-те години студентският обмен е еднопосочна улица от Чешката република към Саксония. Това се промени около 2005 г., когато студенти се заинтересуваха от Чешки университети. – От 2006 до 2008 г. се осъществяваше друг проект за Саксонско-Чешко университетско сътрудничество, все още финансиран от ИНТЕРРЕГ IIIA, който осигурява ателиета за студенти, платформа за взаимодействие, съвети за старт в бизнеса за студенти, особено в областта на хуманитарните науки, всичко това заедно с нашите партньори от Чешката република. В същото време се разрасна и Специалната библиотека.

Следващата стъпка бе голям проект за повече от 1 милион € в рамките на програмата Цел 3, стартирал през 2009 г. с два университета в гранични региони, Пилзен и Усти над Лабе: Саксонско-Чешката университетска инициатива (www.sthi.eu). Това беше първият път, когато Чешките партньори трябваше да дадат паричен принос в проекта, и бюрокрацията предизвика много усилия. Освен конференциите и участниците, всичките двуезични, трите университета се опитаха да обсъдят например по-нататъшни дву-степенни програми. 7 Летни училища за Чехи и Немци подпомогнаха преодоляването на липсата на езикови компетенции, което все още е основната бариера в сътрудничеството между Саксония и Чешката република. За да превъзмогнат тази бариера, студенти от двете държави имаха възможността да участват в езикови курсове за по няколко седмици. Те се проведоха в Саксонския и Чешкия гранични региони и осигуриха, освен езиковите уроци, също социална и културна информация, както и учебни пътувания. Тези мерки допринесоха за по-добро разбиране на езика и културата на съответния съсед.

Друг важен под-проект беше превода и публикуването на академични работи. През изминалите години няколко забележителни докторски дисертации на млади Чешки учени в Саксонски университети бяха публикувани на Немски език. Тъй като техните теми често са от транс-национален интерес, беше желателно някои от тях да могат да бъдат публикувани също и на Чешки. Това привлече вниманието към Чешкия като език на науката. Подобно, забележителни Чешки публикации бяха преведени на Немски език. Поради факта, че такива преводи обикновено са доста скъпи, се правят рядко. Освен изброеното до тук, беше осигурено финансиране за отпечатване на публикации по Саксонско-Чешки въпроси, без която парична подкрепа някои работи биха останали непубликувани.

Проектът подкрепяше и студенти бъдещи бакалаври и магистри по бизнес, социология и хуманитарни науки, онези, които са посветили своите дипломни работи на Саксонско-Чешката тема, можеха да кандидатстват за финансова подкрепа за покриване на разходите си. От друга страна, студентите, мотивирани от финансирането, избираха теми за изследванията си от Саксонско-Чешкия контекст. Това обвързване беше възнаградено, за да породи последващи дейности.

Под-проект беше и Саксонско-Чешката специална библиотека (СЧСБ). Събирането на книги служи на транс-националното научно сътрудничество между Чешката република и Саксония и е достъпно чрез OPAC /online public access catalogue - онлайн каталог за обществен достъп/ на университетската библиотека в Кемниц. В рамките на Саксонско-Чешката университетска инициатива колекцията на СЧСБ беше постоянно разширявана и обновявана. Към края на проекта библиотеката включваше повече от 11.000 изднаия. Една от целите беше да се подпомогне трансграничното интер-библиотечно заемане за по-добро сътрудничество между университетските библиотеки. За това библиотекарите от участващите университети и институции участваха в няколко семинара.

Проектът приключи в края на август 2012 г., но извън проекта възникнаха няколко идеи за нови проекти. Една от тях е свързана със спортната медицина, другата е проект на четири библиотеки със заглавие “Информация без граници”. Друга пък е свързана със сравняването на професионалното образование в Саксония и в Чешката република. Една е вече проект, който се осъществява, в областта на компютърните науки и осигурява различни ателиета за студенти в граничния регион. Един проект, който е специално за ученици в граничния регион, се нарича “Граничен регион 2.0”; той стартира през септември 2012 г. (http://www.tu-chemnitz.de/phil/europastudien/eskultur/Grenzraum2_0/index.php) и предлага подготовка за ученици така че те да могат сами да кандидатстват за финансиране в граничния регион, което означава интеркултурно обучение, езикови умения, знания за региона и за важни институции като НПО…

Други Саксонски университети също си сътрудничат с Чешки партньори. Дрезден например има Център за Центарлно-Европейски проучвания, който работи основно в областта на хуманитарните науки и организира Германско-Чешки изложби. Университетът на Лайпциг е създаден през 1409 г. като разклонение на Карловия университет в Прага и поради тази причина работи в тясно сътрудничество с това прочуто висше заведение. Една специална ситуация показва университетите в триъгълника Саксония – Чешка република – Полша. На заглавната страница на Международния институт за специализация в Цитау (от 2013 г. част от Техническия университет в Дрезден) вие можете да намерите изречения като “Институтът, който пресича граници” или “Възпитаниците на МИС Цитау са готови за Европа”. Това се дължи на ситуацията в Еврорегион Ниса, където студенти от Полша и Чешката република могат лесно да отидат и да учат от другата страна на границата. Ходобна е ситуацията на Университета за приложни науки Цитау-Гьорлиц, който също е много активен в трансграничните проекти.

По-нататъшно сътрудничество (Илона Шерм)

Има голям брой проекти и сътрудничество в областта на изкуствата, музеи, които работят съвместно, обмен на оркестри, музей, който е специализиран в областта на историята на Германците в Бохемия, двуезични фестивали за музика и литература, но тези големи събития са само за определена група от хора. Много по-интересен е Фонда за малки проекти на ниво селски райони, където се срещат местни хорове, членове на местни пожарни бригади практикуват заедно, школски класове упражняват заедно занаяти, а родители от градове по Чешката граница обмислят ежедневно водене на детето си в Саксонска детска градина…

30 начални училища, 33 средни училища, 21 гимназии и 14 професионални училища – общо 102 Саксонски училища имат Чешки партньор през 2012 г. Училищното партньорство помага за мотивирането на учениците да научат другия език и да се заинтересуват от партньора и от неговото ежедневие. Броят на учениците в Саксония, които изучават Чешки език, е нараснал от 1.441 през 2001 г. на 2.582 през 2011 г. (Saechsische Staatskanzlei (ed.) 2012, 48). Създадени бяха учебен материал и учебни програми, и Чешкият може дори да бъде избран като език за изпитите за ниво A (Abitur). Една класическа гимназия от Пирна даже е организирана като двуезично/двунационално училище. В Лайпциг и Дрезден Чешкият е предмет в обучението на учители.

След даването на набор от примери от ежедневната работа на Саксонско-Чешката граница, бихме искали да извлечем няколко заключения.



Заключения и препоръки (Пьотр Кочиба / Илона Шерм)

Историята е един от ключовете за развиването или не-развиването на обща идентичност в Саксонско-Чешкия граничен регион. Трите съдбоносни дати през 20-ти век (1938-1945-1968) са все още в умовете, дори ако на пръв поглед хората не признават, че историята още е тяхна тема.

След 1989 г. границата, която е била затворена в продължение на повече от четиридесет години, стана проходима, а изграждането на трансгранична инфраструктура се превърна в предпоставка за сътрудничество. Инфраструктурата е много важна за да се срещнат хората; признаваме, че изграждането на пътища, пресичащи границата, или маршрути, е по-лесно в планински регион, отколкото в област, където границата представлява река. На Българско-Румънската граница е много по-трудно да събереш хората, поради липсата на трансгранична инфраструктура. Но реката може да бъде и възможност за трансгранични проекти в нови области, например в областта на общото управление на риска, опазването на околната среда или туризма.

Въпреки всичко, езиковата бариера е все още пречка, макар различни сектори на образованието да предлагат езикови курсове от двете страни на границата. Поне основни познания по езика на съседа е важен момент в трансграничното сътрудничество. Детски градини, училища, университети, образователни институции за възрастни би трябвало да предлагат обучение съответно по Румънски и Български език. Двуезичността трябва да се разглежда и в областите на туризма и икономиката; надписи на два езика на туристическите места биха подобрили състоянието на туризма във връзка с туристите, които идват от другата страна на границата; двуезично меню е жест на покана за посещение през границата; двуезичният персонал би бил от помощ когато се прави бизнес през границата.

Еврорегионите са играли важна роля от началото на трансграничното сътрудничество. Представяйки НПО на местно ниво, техните отговорности и управителни съвети произхождат от региона и се опитват да пренесат политиката на ЕС в ежедневието. Тъй като представителите на Еврорегионите обикновено произхождат от съответния регион, те познават сдтруктурите поне от тяхната страна на границата и могат лесно да намерят съответстващи партньори от другата страна. Това е важно особено, когато се кандидатства за пари пред Фонда за малки проекти, където местни власти и сдружения работят заедно, например пожарни команди или спасителни услуги, които упражняват заедно, но трябва да се имат предвид и всички законови проблеми при съвместната работа.

Много проекти в различни области показват, че трансграничното сътрудничество е комплексно; за проекти могат да кандидатстват както правителствени агенции, така и сдружения и дори университети. Последните не само работят заедно в областта на изследванията, но също (както прави по специален начин и Техническия университет в Кемниц) и в областта на изграждането на мрежа от хора. Чисто изследователските проекти са една част от трансграничното сътрудничество на университетите, разглеждайки специални проблеми на общите гранични региони или сравнявайки ги с други гранични региони. Но има също и възможности за събиране на хората, като например летни училища за студенти за изучаване на другия език, планиране на съвместни учебни пътувания в областта или свързани с тематичен въпрос, като например ролята на река Дунав в трансграничното сътрудничество.

Трансграничното сътрудничество не е сътрудничество на обществени инстутиции, а общуване на равни начала, което означава хората – а не институциите – да работят заедно, да се сприятеляват, насърчавайки така сътрудничеството.

Както показва проучване на развитието на трансграничното сътрудничество на бизнеса, няма особена динамика в Саксонско-Чешкия граничен регион след присъединяването на Чешката република към Европейския съюз. Очакваше се интензивна трансгранична интеграция, поради по-ниските така наречени разходи на дистанцията и развитието, на което станахме свидетели в Западните гранични региони. Въпреки това предприемачите от двете страни на границата не се виждат един други нито като партньори по избор (тези се намират често в държави, отдалечени от дома, или в центъра на съседна държава), нито като конкуренти. Можем да идентифицираме няколко причини за тези резултати. Преди всичко и Саксонските, и Чешките предприемачи се оплакват от недостатъчен поток от местна информация, която може да бъде адресирана с помощта на по-проактивна информационна политика. Усилията на Саксонската търговско-инудстриална камара са полезни, анализирайки резултатите от проучванията на Leick, Brezinski или Schmalholz, но въпреки това изглежда има търсене на още повече такива усилия. Затова освен добре свързани в инфраструктурно отношение гранични пунктове, доставянето на информация за потенциални бизнес партньори може да бъде сметнато за предпоставка за развитието на икономическо трансгранично сътрудничество. Работата на Саксонската търговско-индустриална камара може да служи за пример за Румънско-Българския граничен регион.

Така или иначе обаче, може да се спори за важността на социо-културните бариери за ограниченото сътрудничество между Саксонските и Чешките предприемачи днес. Комплексното изследване на Zanger идентифицира това като “психологическа дистанция.” Освен това, историческите събития преди, по време на и след Втората световна война очевидно са довели някога тясно свързана през границата общност до истинско раздробяване, изгубвайки по този начин способността си да работи заедно. Интересно е да се отбележи колко откровено предприемачи се обръщат към историческите събития като пречка, въпреки че по-вероятно е развитието зад Желязната завеса да е изначалната причина за така наречената “психологическа дистанция.” Поради това, ако инфраструктурното изграждане на мостове може да бъде разглеждано като предпоставка за интензивно икономическо сътрудничество, то междуличностните контакти не са по-малко значими, тъй като една “психологическа дистанция” може да бъде намалена само посредством развиването на доверие. Затова трябва да бъдат подкрепяни проекти, които създават обща територия за срещи за жителите от граничния регион. В Саксонско-Чешкия регион има много примери за такива проекти; въпреки това, те бяха създадени по-скоро късно, защото бе даден приоритет на техническата инфраструктура. Изграждането на разбиране и доверие между жителите е абсолютна предпоставка за трансгранично сътрудничество.

За да бъде осигурено динамично социо-културно развитие на граничната област, трябва да бъде събудено съзнанието за общи традици и чувството за взаимна зависимост. Много инициативи, които възникнаха през последните десетилетия от двете страни на границата, работят за постигането на именно тези цели. Може да бъде отличен специален фокус върху историческите измерения на идентичността: не е изненадващо, че когато двете страни на границата нямат чувство за историческо единство, няма и настояща нужда от сътрудничество. Създаването на чувство за принадлежност и местна гордост е дори по-трудно на Чешката страна, тъй като нейното население се е преместило там едва след Втората световна война, когато развитието на регионална идентичност е било непорсредствено прекъснато от комунистическата държава. Гореспоменатата ситуация прави сдружения като Антикомплекс или Диалог с Бохемия ключови участници в социо-културното развитие на Саксонско-Чешката гранична област. Поради тази причина едно от централните ни заключения е, че сближаването на хора и изграждането на обща идентичност трябва да бъде подкрепено от фондовете на ЕС повече отвсякога. За разлика от Саксонско-Чешката граница, Румънско-Българския граничен регион не е пострадвал от етническо прочистване. Въпреки това, функционирането на регионални институции зависи основно от развитието на регионална идентичност. Така, за да създадеш транс-регионална област, е препоръчително да засилиш трансграничната солидаронст и да подкрепиш онези проекти, които се целят в развитието на обща идентичност.

Саксонско-Чешката граница се различава в много аспекти от Румънско-Българския регион. Преди всичко Саксонско-Чешката граница винаги е била добре обвързана в мрежа и едва след 1945 г. се случи окончателно разделение. Освен това, тя не е граница по протежението на река (със само един мост), а е район в нископланинска област с няколко гранични пункта, много от които имат много добра инфраструктура (например магистрала между Дрезден и Прага). Саксонско-Чешката граница, освен това, се характеризира с разлики в благосъстоянието и предизвикателството да се преодолеят исторически обусловени бариери като трудния спомен за етническото прочистване на Чешката страна. От гледна точка на такива значителни разлики, сравняването на двата /гранични/ региона е трудно предприятие. Въпреки това могат да бъдат дадени следните общи препоръки:


  • Намаляване на езиковите и емоционалните бариери, посредством осигуряването на курсове по езика на съседа и свързани с неговата култура

  • Въвеждането на двуезична информация в граничната област

  • Стимулиране на населението от двете страни на границата да намери добри и устойчиви проектни идеи във всички области на ежедневието

  • Организиране на срещи на ниво селски райони (например сдружения, пожарни команди, хорове, ученици/студенти, училища, …)

  • Осигуряване на широкообхавтна информация относно потенциални партньори за сътрудничество (за сравнение Саксонска търговско-индустриална камара, Еврорегиони);

  • Подобряване на трансграничната инфраструкутра;

  • И накрая, но не на последно място: създаване на здрава трансгранична идентичност.



Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница