Стратегически документи съдържание на първи документ



страница19/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

Библиография

Brezinski, Harald/Leick, Birgit: Kooperationspotenziale zwischen südwestsächsischen und nordböhmischen Unternehmen im Zuge der EU-Osterweiterung. Eine vorläufige Analyse auf der Basis von Unternehmensbefragungen in Südwestsachsen und Nordböhmen. in: Brezinski, Harald/Leick, Birgit (eds.): Kooperationsperspektiven deutscher Unternehmen in östlichen Grenzregionen. Freiberg 2006, 1-16.

Gabbe, Jens-Dieter/Malchus, Viktor Freiherr von (eds.): Cooperation Between European Border Regions: Review and Perspectives. Baden-Baden 2008.

Holly, Werner/Scherm, Ilona: „Halt lieber de Gusche.“ Der Einmarsch in die ČSSR 1968 im Erleben sächsischer Grenzbewohner. In: Zeitschrift für Angewandte Linguistik H. 45 (2006), 53-71.

Holly, Werner: „Mit nischt.“ Zur Semantik von ‚Vertreibung‘ in biographischen Interviews an der deutsch-tschechischen Grenze zwischen Sachsen und Böhmen. In: Neuendorff, Dagmar/ Nikula, Henrik/ Möller, Verena (eds.): Alles wird gut. Beiträge des finnischen Germanistentreffens 2001 in Turku/Åbo, Finnland. Frankfurt am Main usw. 2005, 55-83.

Holly, Werner: Traces of Czech-German History in Biographical Interviews at the Border: Constructions of Identities and the Year 1938 in Bärenstein-Vejprty. In: Meinhof, Ulrike H. (ed.): Living (With) Borders. Identity Discourses on East-West Borders in Europe. Aldershot 2002, 95-118.

Hornung, Marcus: Auf den Spuren unerwünschter Freizügigkeit. Grenzkriminalität an der sächsisch-tschechischen Grenze. In: Garsztecki, Stefan/Waack, Christoph/Scherm, Ilona: (eds.): Regionale Identität und transnationale Räume in Mitteleuropa. Dresden 2012, 97-114.

Jurczek, Peter: Grenzüberschreitende Entwicklung und grenzübergreifende Kooperation. In: Europa Regional 2006/14/2, 50-60.

Kowalke, Hartmut: Grenzüberschreitende Nachbarschaft und regionale Identität. Das Beispiel sächsisch-böhmischer Grenzraum. In: Garsztecki, Stefan/Waack, Christoph/Scherm, Ilona: (eds.): Regionale Identität und transnationale Räume in Mitteleuropa. Dresden 2012, 149-172.

Lambertz, Karl-Heinz: Die Neiße als Schicksalsfluss für Deutsche, Polen, Griechen und Tschechen (15.03.08). in: Lambertz, Karl-Heinz (ed.): Die Grenzregionen als Labor und Motor kontinentaler Entwicklungen in Europa: Berichte und Dokumente des Europarates sowie Reden zur grenzüberschreitenden Zusammenarbeit in Europa. Zürich 2012, 170-180.

Leick, Birgit: Business networks in the cross-border regions of the enlarged EU: what do we know in the post-enlargement era? in: Journal of Borderland Studies 2012/27/3, 299-314.

Meinhof, Ulrike H. et al.: Border Discourse: Changing Identities, Changing Nations, Changing Stories in European Border Communities. Final Report. Southampton 2003 [restricted].

Meinhof, Ulrike H./Galaszinski, Dariusz: Border Discourse: Changing Identities, Changing Nations, Changing Stories in European Border Communities. State-of-the-Art-Report. Southampton 2002 [for internal use].

Müller, Bernhard/Kučera, Kateřina/Jeřábek, Milan/Přikryl, Jan (2000): Grenze als Vermittlungsraum. Chancen der interkommunalen Zusammenarbeit am Beispiel von Sachsen und Böhmen. Berlin 2000.

Saechsische Staatskanzlei (ed.): Lebendige Nachbarschaft, gelebte Freundschaft – 20 Jahre Freistaat Sachsen und Tschechische Republik. Dresden 2012.

Schmalholz, Heinz: Grenzüberschreitende Kooperationsbeziehungen sächsischer Unternehmen – Stand und Perspektiven. in: Brezinski, Harald/Leick, Birgit (eds.): Kooperationsperspektiven deutscher Unternehmen in östlichen Grenzregionen. Freiberg 2006, 17-33.

Wunderlich, Hans-Joachim/Hofmann, Barbara/Divišová, Martina: Grenzüberschreitende Zusammenarbeit in der südwestsächsischen und nordböhmischen Grenzregion. in: Zschiedrich, Harald (ed.): Wirtschaftliche Zusammenarbeit in Grenzregionen: Erwartungen – Bedingungen – Erfahrungen. Berlin 2011, 285-298.

Zanger, Cornelia/Hodicová, Radka/Gaus, Hansjoerg: Psychic Distance and Cross-Border Cooperation of SMEs: An Empirical Study on Saxon and Czech Entrepreneurs' Interest in Cooperation. in: Journal for East European Management Studies. 2008/13/1, 40-63.




1 Вж. European commission 2009 (2010). New Societal Challenges for the European Union New Challenges for Social Sciences and the Humanities Thinking across Boundaries Modernising European Research, Luxembourg: Publications Office of the European Union. Този документ очертава 9-те приоритета на социалните науки и хуманитаристиката на Седма рамкова програма на ЕС. Един от тях е свързан с необходимостта от изследване на съвместимостта на многообразието от идентичности в Европа.


2 Price, M. E. (1994) The Market for Loyalties: Electronic Media and Global Competition for Allegiances. In: Yale Law Journal 104 (3): 667-705


3 Вж. Корнажева, M. Език и идентичност. Опит за диахронен анализ в европейски контекст. В: Научни трудове на Русенски университет, том 48, серия 5.2. Европеистика, Русе, 2009, сс. 7-18 , където тази теза е развита по-подробно.

4 Понятието сигурност се използва в най-широк смисъл, т.е. като свобода от опасности и свобода за възползване от възможности.


5 Проблемна легитимност на европейските институции, тъй като само евродепутатите се избират пряко от европейските граждани Вж.: Featherston, K. Jean Monnet and the ‘Democratic Deficit’ in the European Union. In: Journal of Common Market Studies, vol. 32, No. 2, June 1994, рр. 149-170


6 Европейският съюз инвестира в подкрепа на европейската идентичност. За периода 2007-2013 година с 215 млн. евро е финансирана програмата Европа за гражданите, с която се насърчават дейности за активно гражданско общество в Европа. От 2006 година са заделени 2,4 млрд. евро за финансиране на комуникационна политика, целяща доближаване на ЕС до сърцата и умовете на европейските граждани. В Бялата книга за европейската комуникационна политика е констатирана липсата на диалог на Европейските институциите с гражданите и е предложен така нареченият план Д: демокрация, диалог и дебат. Ключови участници за осъществяването му са не само институциите, но и националните правителства, местните и регионални власти, гражданското общество Съществена стъпка в усилията за привличане на лоялността на гражданите към европейския проект са и реформите във функционирането на европейските институции, осъществени чрез Лисабонския договор. Предвижда се правото на инициатива на европейските граждани за промяна на европейски политики или пък за въвеждане на нови политики чрез референдум при участието на един милион граждани от различни държави-членки от почти 500-милионното население на Съюза.

7 Fuchs, D. (2003) Das Demokratiedefizit der EU und die politische Integration Europas, in: Brettschneider et al. (eds.), Europaeische integration in der oeffentlichen Meinung, Opladen: Leske+Budrich

8 Katzenstein, P. The Culture of National Security: Norms and Identity in World Politics, Columbia Univ Pr, 1996, рр. 2 – 22


9 Терминът „мека сила” е въведен от американския теоретик и практик на международните отношения Джоузеф Най Младши (Joseph Nye Junior) и изяснен в книгата му “Мека сила: средство за успех в световната политика” (Soft Power: The Means To Success In World Politics). Той определя меката сила като „способност да придобиеш онова, което желаеш по-скоро чрез привлекателност, отколкото чрез принуда или покупка.


10 Association of European Border Regions (eds.) (2008) Cooperation between European Border Regions, Nomos: Baden-Baden


11 Bassand, M. (1993) Culture and Regions of Europe. Council of Europe Press. Strasbourg

12 De Rougemont, D. (1970) Lettre ouverte aux Européens. A. Michel. Paris, 1970

13 Тази политика, позната като регионална или кохезионна политика на ЕС, е основана на допускането, че е необходимо преразпределяне на ресурси от по-богати към по-бедни региони, за да се преодоляват социално-икономически дисбаланси. Тя възниква още с Договора за създаване на Европейската икономическа общност от 1957 г., където е визирана необходимостта от хармонично развитие на икономическите дейности и подкрепа за изоставащи региони. След присъединяването на Великобритания към Европейските общности през 1975 влиза в сила първият регламент, основаващ бюджетния инструмент Европейски фонд за регионално развитие. С ратификацията на Единния европейски акт (1986) тази политика получава силен импулс и от 1988 г. досега ЕС е инвестирал около 480 милиарда евро в най-слабо развитите региони. Преди източното разширяване основни бенефициенти са Гърция (42.6%), Португалия (35.2%), Ирландия (26.7%), новите източногермански провинции (18.9%), Италия (Южна Италия, наричана Mezzogiorno - 17.4%) и Испания (14.7%).  След двете вълни на последното разширяване на Европейския съюз през 2004/2007 г. основните бенефициенти са регионите на държавите от Централна и Източна Европа.

14 Вж. Schaefer, G. (ed.-in-chief) (2008) Regions of the European Union. A Statistical Portrait – 2009 edition, Luxembourg: Office for Official Publications of the European communities

15 Общата актуална цел на регионалната политика на ЕС е икономически просперитет и социално сближаване на цялата територия на ЕС – 27 държави членки с 271 региона. За бюджетен период 2007–2013 са релевантни три конкретни цели: Конвергенция; Регионална конкурентноспособност и заетост; Европейско териториално сътрудничество (междурегионално, транснационално и трансгранично сътрудничество ). Последната цел се асоциира с намиране на отговори на следните въпроси: Как да капитализираме силните страни на територията?; Как да се справим с концентрацията?; Как по-добре да свържем териториите?; Как да развиваме сътрудничество?

16 Използваме понятието трансграничен регион, тъй като то вече е утвърдено и в него се влага идеята за преодоляната граница. Понятията граничен регион или пограничен регион съдържат конотация за значимост на границата и поради тази причина не са релевантни.


17 Вж. Корнажева, М. Езиковата политика – фактор за сигурност в европейското трансгранично сътрудничество. Дисертация за присъждане на образователна и научна степен “доктор”, защитена пред специализиран научен съвет по международни отношения по научна специалност 05.02.24 Организация и управление извън сферата на материалното производство. София, 2010, с. 46


18 Превод на термина social kinds, с който си служи Alexander Wendt в книгата си Social Theory of International Politics.

19 Корнажева, op.cit., cс.196-197.

20 Ibid. , с.86

21 Ако политическите елити в столиците на ЕС имат на разположение системи за превод и финансови и човешки ресурси за тяхното използване, то гражданите и организациите от трансграничния регион не могат да си позволят този лукс.


22 В реч по повод откриването на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) през 2002 г. ректорът на Русенския университет заяви: “...за две години от непознати преговарящи екипите на БРИЕ Гюргево и БРИЕ Русе се превърнаха в партньори, чието ежедневие се свързва не само с преминаване на националните ни граници, но и с преодоляване на езикови и културни бариери, с изграждане на доверие и лоялност към една нововъзникваща идентичност на региона около Дунав мост.” Вж: Реч на проф. дтн Борис Томов – Ректор на Русенски университет. В: Българо-румънски интеруниверситетски Европа център. Русе, 2003, с. 41


23 Вж.: Marks, G. Governance in the European Union, SAGE, 1996, р. 15

24 Четирите параграфа по-долу са разработени от Александър Косулиев, член на българския изследователски екип.


25 For a detailed overview see Abdelal et al., 2009.


26 See: Troffa et al., 2009.


27 See: Abdelal et al., 2009.


28 Канети, Е. (2009) Маси и власт. Превод от немски език Елисавета Кузманова. Леге Артис, с. 398


29 Jenkins, R. (1996): Social Identity, London:Routledge; Delanty, G. (2000) Inventing Europe. Idea, Identity, Reality, London: Macmillan


30 Brubaker, R., Cooper, F. (2000) Beyond Identity, In: Theory and Society 29 (1): 1-47


31 Karolewski. I.P. Citizenship and collective Identity in Europe. In: Karolewski. I.P. and Kaina V. European Identity Theoretical Perspectives and Empirical Insights. LIT VERLAG Berlin 2006, p. 25


32 Kaina, V. and Karolewski I.P. European Identity – Why Another Book on this Topic? In: Karolewski. I.P. and Kaina V. (2006) European Identity Theoretical Perspectives and Empirical Insights. LIT VERLAG Berlin, p. 12

33 Вж. Definition of Corporate Culture By Debra Thorsen , http://ezinearticles.com/?Definition-of-Corporate-Culture&id=99997. Авторката – експерт по корпоративна култура с близо 20-годишен опит, твърди, че корпоративната култура представлява енергийно поле, което зарежда хората и което определя техния начин на мислене. Това е енергията, която привлича хората към обща идентичност.Тя е възниквала винаги, когато хората са се събирали заедно за постигане на обща цел.

34 Вж.: Berger, P. and T. Luckman, The Social Construction of Reality: A Treatise in the Sociology of Knowledge. Anchor, First edition, 1967


35 Kopper, A. Anchoring the Western Shore: the European identity of Hungarians at the wake of the EU accession. In: Karolewski. I.P. and Kaina V. European Identity Theoretical Perspectives and Empirical Insights. LIT VERLAG Berlin 2006, p. 248

36 Корнажева (2010), op.cit. сс. 89 – 110


37 Вж. Калхун, К. Критическа социална теория. Серия Етоси, Превод Константин Янакиев, Beschaft aus Mitteln der Robert Bosch Stiftung GmbH, КХ, 2003. Авторът подчертава, че с огромните национални държави, интернационалните диаспори, обширните сфери на личен избор, нестабилните и хетерогенни мрежи от социални отношения, масовите средства за пролиферация на културната трансмисия и чисто и просто многообразието на дискурсите, опитващи се да назоват или конституират личностите, социалната база на признанието е изправена пред особени трудности.

38 Вж. Корнажева, М. Опит за анализ на казуса с 12-те карикатури на Мохамед, публикувани в датския вестник “Юландс постен” през 2005 г. В: Научни трудове на Русенски университет, том 49, серия 5.2. Европеистика, Русе, 2010, сс. 30-36 Анализът разкрива масовата съпротива на мюсюлмани срещу етикирането им като терористи.

39 Калхун., op.cit. с. 209


40 Diez, T. (2001) Europe as a discursive Battleground: Discourse Analysis and European Integration Studies, in: Cooperation and Conflict (1):5-38

41 Koenig, B. Natural Law, Science, and the Social Construction of Reality. University Press of America, 2004, р. 10


42Вж.: B. Anderson: "I like nationalism's utopian elements". In: http://www.culcom.uio.no/еnglish news/ 2005/anderson.html/.

43 Добре известно е, че САЩ и ЕС отправят критики към Китай за нарушаване на правата за човека.


44 Сингапур, населен най-вече с китайци, днес се счита за една от най-успешните икономики.


45 Вж.: Anderson, Benedict. Western Nationalism and Eastern nationalism. In: http://newleftreview. org/A2320

46 На български език: БРОД – Българо-румънски области за добросъседство.

47 Епистемичната общност е мрежа от професионалисти с призната компетентност в определена сфера на знанието. Членовете й споделят общи ценности, на които се основава дейността им. Те имат сходни убеждения, до които са достигнали въз основа на изследвания и анализ на обществената практика, на базата на установени причинно-следствени връзки между дадена политика и последиците от нейното провеждане. Имат консенсус относно валидността на знанията, прилагат международно приети критерии за валидиране на знанието в своята област на експертност. Членовете на общността произлизат от различни професионални или обществени среди – от държавни структури, от частния сектор, от неправителствения сектор и гражданското общество. Епистемичната общност възниква независимо и извън правителствени и други центрове на властта и приема влиянието на мнения, които произлизат от други среди. Тя не е непременно голяма като състав, защото нейното влияние се основава не на количествен критерий, а на нейния експертен потенциал. Този експертен потенциал се изразява чрез свой „език”, който обособява собствена „територия” на знание. Тъкмо от този монопол над определено знание се нуждаят политиците при планиране и осъществяване на съответна политика. Това знание „осветлява” политиката, то замества анализа, без който не би могла да бъде планира която и да е политика. То задава стандартите и подпомага развитието на регулации. Епистемичната общност изпълнява ролята на гид за вземащите решения относно подходящи норми и институционализация на съответната политика. Съществена функция на епистемичната общност е да бъде източник на политическа иновация, макар че участва и в другите три етапа от еволюцията на дадена политика – разпространение, селекция и устойчивост. Епистемичната общност влияе чрез комуникационно действие и разпространение на идеи в различни мащаби, включително и глобален.

48 Условието за членство е избираеми областни управители. България участва компромисно посредством свои представители от общинската власт (първото ниво на местно самоуправление).

49 Вж. Корнажева, М. Иновативност на изследователски проект Bulgarian-Romanian Area Identities: Neighbourhood Study (BRAINS) по европейската програма за трансгранично сътрудничество „България-Румъния 2007-2013” В: Научни трудове на Русенски университет, том 50, серия 5.2. Европеистика, Русе, 2011, сс. 11-26.


50 Jose, J. Strangers in a stranger land: political identity in the era of the governance state. In: Social Identities Vol. 16, No. 1/January 2010, p. 7-8.

51 Parker, S. Political Identities. Italian Cultural Studies. Oxford University Press, 1996, p. 108.

52 Комитет на регионите. Бяла книга за многостепенното управление, 2009/С 211/01, стр. 10

53 Г. Ведел, цитиран от Елена Симина Танасеску, Регионализация в Румъния и нейните връзки със законодателната рамка, материал, представен на семинара “Изводи относно създаването на региони в Румъния, септември 2002 г.

54 Histoire des idees politiques après 1789, Maitrise en droit, Formation continue 2003/2004, p. 41.

55 Laslett, P., Introduction: Locke and Hobbes. Two Treatises of Government, Cambridge University Press, 1988, p. 68.

56 Self-Rule Introduced in Greenland, BBC news, 21 June 2009.

57 CIA, worldfact book, Bulgaria, https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html

58 Джилдов, Ал., Сагата децентрализация на регионално ниво, АТУМС, Доклади и проучвания, http://www.mrrb.government.bg/index.php?lang=bg&do=atums&type=69&id=4


59 Пак там.

60 Разработване на варианти на обхвата на услугите, които могат да бъдат предоставени най-ефективно на второ ниво на самоуправление, Портал за децентрализация, http://self.government.bg/decentralization_counsel/analytic_reports/?id=64.

61 Брусарски, Р., Количествени показатели на фискалната децентрализация, АТУМС, Доклади и проучвания, http://www.mrrb.government.bg/index.php?lang=bg&do=atums&type=69&id=4

62 Една шеста от селата у нас трябва да бъдат закрити, Data.bg, 2.09.2012, http://news.data.bg/2/bulgaria/

63 Българският Северозападен район е най-беден в Европейския съюз с 28 на сто от средния за ЕС брутен вътрешен продукт (БВП) на човек, За повече информация виж: Северозападният регион на България - най-беден в ЕС, Economy News.bg, 25.02.2011, http://www.economynews.bg/%D181-news16885.html

64 Диаз, Х. К., Децентрализацията в България: Обща оценка и препоръки, АТУМС - Доклади и проучвания, http://www.mrrb.government.bg/index.php?lang=bg&do=atums&type=69&id=4


65 Минималната заплата може да се определя на регионален признак, Капитал, 5.10.2012, http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/10/05/1920149_minimalnata_zaplata_moje_da_se_opredelia_na_regionalen/

66 Кунева иска министър за Северозападна България, медиапул, 22.10.2012, http://www.mediapool.bg/% news198655.html

67 World Commission on Environment and Development: Our common future (so-called Brundtland Report), Oxford, New York: Oxford University Press, 1987, p. 43.

68 Grober, U. Deep roots – A conceptual history of “sustainable development” (Nachhaltigkeit). Wissenschaftszentrum Berlin für Sozialforschung (WZB). February 2007.


69 Ibid.

70 Mebratu, D. Sustainability and Sustainable Development: Historical and Conceptual Review. Elsevier Science Inc. 1998.

71 Hall., R. P., N. A. Ashford. Primer on the Emergence and Evolution of Sustainable Development (1951 to 2011). New Haven, Yale University Press 2011.


72 Ciegis, R. J. Ramanauskiene, Br. Martinkus. The concept of Sustainable Development and its Use for Sustainability Scenarios. In: Inzinerine Ekonomika-Engineering Economic. Vol. 2/2009.

73 The Johannesburg Declaration on Sustainable Development, 4 September 2002.

74 United Nations General Assembly, “United Nations Millennium Declaration,” Resolution 55/2, United Nations A/RES/55/2, 18 September 2000.

75 По отношение на излаганата материя разграничаването на термините „имидж“ и „репутация“ не е релевантно, доколкото както цитираният автор, така и повечето учени, чиито позиции са представени в текста, ги използват в общия смисъл на външна оценка, на утвърдени външни представи и разбирания за субекта на автопортретирането (идентичност), респективно на автопрезентирането (бранд).

76 Допълнението е наше.

77 През януари 2013 г.



Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница