Стратегически документи съдържание на първи документ



страница2/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


ЗАКЛЮЧЕНИЕ


В заключение бихме желали да очертаем иновативността на изследователски проект BRAINS и неговата методология:

  1. Изследване на Българо-румънския трансграничен регион от такава перспектива и с такава приложна стойност не е предприемано до сега.

  2. За първи път изследването на общественото мнение за уникалните характеристики на територията на трансграничния регион се позиционира в основата на процеса за конструиране на идентичност на трансграничния регион.

  3. За целите на проекта българо-румънският изследователски екип възприема за първи път обща дефиниция за идентичността като процес на непрекъснато социално конструиране чрез предоговаряне на „мои” и/или „наши” ценности, истини, интереси спрямо ценности, истини, интереси на „другия/другата” и/или „другите”.

  4. За първи път общественото мнение за интегрирана трансгранична идентичност се изследва с оглед на три идентичностни аспекта – политическа, социално-икономическа и културна.

  5. Поставя се начало на брандиране на Българо-румънския трансграничен регион, осъществявано не от политически елити, а „отдолу нагоре” чрез инициатива и участие на представители на гражданското общество.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА




  1. Abdelal, R., Herrera, Y., Johnston, A., McDermott, R. (2009). Measuring Identity. A Guide for Social Scientists. Cambridge University Press

  2. Association of European Border Regions (eds.) (2008) Cooperation between European Border Regions, Nomos: Baden-Baden

  1. Bassand, M. (1993) Culture and Regions of Europe. Council of Europe Press. Strasbourg
  2. Berger, P. and T. Luckman, The Social Construction of Reality: A Treatise in the Sociology of Knowledge. Anchor, First edition, 1967

  3. Brubaker, R., Cooper, F. (2000) Beyond Identity, In: Theory and Society 29 (1): 1-47

  4. Canetti, Е. (2009) Masses and Power. Translated from German by Elissaveta Kuzmanova, Lege Artis

  5. De Rougemont, D. (1970) Lettre ouverte aux Européens. A. Michel. Paris, 1970

  6. Diez, T. (2001) Europe as a discursive Battleground: Discourse Analysis and European Integration Studies, in: Cooperation and Conflict 31 (1):5-38

  7. European commission 2009 (2010). New Societal Challenges for the European Union New Challenges for Social Sciences and the Humanities Thinking across Boundaries Modernising European Research, Luxembourg: Publications Office of the European Union

  8. Featherston, K. (1994) Jean Monnet and the ‘Democratic Deficit’ in the European Union. In: Journal of Common Market Studies, vol. 32, No. 2, June 1994

  9. Fuchs, D. (2003) Das Demokratiedefizit der EU und die politische Integration Europas, in: Brettschneider et al. (eds.), Europaeische integration in der oeffentlichen Meinung, Opladen: Leske+Budrich

  10. Jenkins, R. (1996): Social Identity, London:Routledge; Delanty, G. (2000) Inventing Europe. Idea, Identity, Reality, London: Macmillan

  11. Kalhun, K. (2003) Critical Social Theory, Translated by Konstantin Yanakiev, Beschaft aus Mitteln der Robert Bosch Stiftung GmbH, КХ,

  12. Kornazheva, M. (2009) Language and Identity. An Attempt at a Diachronic Analysis in an European Context. In: Scholarly papers of the University of Ruse , volume 48, series 5.2. Eurpean Studies, Ruse

  13. Kornazheva, M. (2010) Language Policy – a Factor of Security in European Cross-border Cooperation (a PhD paper defended in front of a specialized scientific council in International Relations, scientific speciality No:05.02.24), Sofia

  14. Kornazheva, M. (2010) An Attempt at Analysing the 12 Cartoons of Muhammad Published in the Danish Newspaper “Jyllands Posten” in 2005. In: Scholarly papers of the University of Ruse , volume 49, series 5.2. Eurpean Studies, Ruse

  15. Kaina, V. and Karolewski I.P. (2006) European Identity – Why Another Book on this Topic? In: Karolewski. I.P. and Kaina V. European Identity Theoretical Perspectives and Empirical Insights. LIT VERLAG Berlin

  16. Karolewski. I.P. (2006) Citizenship and collective Identity in Europe. In: Karolewski. I.P. and Kaina V. European Identity Theoretical Perspectives and Empirical Insights. LIT VERLAG Berlin

  17. Katzenstein, P. (1996) The Culture of National Security: Norms and Identity in World Politics, Columbia Univ Pr
  18. Kopper, A. (2006) Anchoring the Western Shore: the European identity of Hungarians at the wake of the EU accession. In: Karolewski. I.P. and Kaina V. European Identity Theoretical Perspectives and Empirical Insights. LIT VERLAG Berlin

  19. Marks, G. (1996) Governance in the European Union, SAGE

  20. Price, M. E. (1994) The Market for Loyalties: Electronic Media and Global Competition for Allegiances. In: Yale Law Journal 104 (3): 667-705

  21. Schaefer, G. (ed.-in-chief) (2008) Regions of the European Union. A Statistical Portrait – 2009 edition, Luxembourg: Office for Official Publications of the European communities

  22. Thorsen, D. Definition of Corporate Culture In: http://ezinearticles.com/?Definition-of-Corporate-Culture&id=99997

  23. Troffa, R., Mura, M., Fornara, F., & Caddeo, P. (2009). Cognitive Mapping Analysis and Regional Identity. Cognitive Processing, 10, 328-330. (doi:10.1007/s10339-009-0306-7)

Статистически аспекти на изследователската методология

Проф. д-р Константин Митруц

Увод

Методите на изследването обхващат подходящия за постигането на изследователската цел инструментариум – да се установи дали съществува потенциал за развитие на българо-румънска трансгранична идентичност .



Основните предмети на изследване са два:

  • обществено мнение относно потенциала за развитие на интегрирана идентичност, извлечено чрез социологическо проучване сред 4 000 респонденти от Българо-румънския трансграничен регион – 2 200 румънци и 1 800 българи, разпределени в три целеви групи – публична администрация, представители на малки и средни предприятия и граждани, съответно отговарящи на три специфични първи части на общия въпросник;

  • обществено мнение относно идентичността на територията на трансграничния регион, извлечено в рамките на горепосоченото социологическо проучване чрез еднаква втора част на общия въпросник, посветена на силните страни на трансграничната територия. Прилага се и втори метод – проучване на мнението на фокус група, включваща 48 специално подбрани лидери на обществено мнение, а именно – по един представител от всяка целева група и от всяка от 16-те области на Българо-румънския трансграничен регион.

Общата извадка е разпределена по целеви групи, както следва:

  • политици и публична администрация: 20 % съответно от българската и от румънската извадка. Предвижда се участие на общински съветници от общини в границите на българските и румънски области на трансграничния регион – основно председатели на комисии и членове на комисии, както и ръководители на отдели в общини и в областни администрации.

  • малки и средни предприятия: 25% съответно от българската и от румънската извадка. Планира се включване на мениджъри от всички стопански сектори, развивани в българските и румънските области на трансграничния регион, с приоритет на агробизнеса и неговата модернизация.

  • граждани: 55% съответно от българската и от румънската извадка. Респондентите се подбират от населени места в българските и румънските области, като се прилагат 2 критерия – баланс с оглед на близост/отдалеченост от границата, както и баланс при отчитане големината на населените места.

Основните аргументи при разпределяне на извадката са следните:

  • Най-голяма е извадката на гражданите, тъй като те са основните бенефициенти на програмите за трансгранично сътрудничество, финансирани от Европейския съюз, целящи повишаване на качеството на живот и труд в Българо-румънския трансграничен регион. Ако гражданите са готови да признаят общото в двете съседни култури, ако имат нагласи да възпримат съседа като културна другост с положителен знак, то е по-вероятно да започне създаване на обща културна среда с потенциал за изграждане на доверие и нагласи за сътрудничество.

  • На второ място по тежест е извадката на мениджърите от всички стопански отрасли, развивани в Българо-румънския трансграничен регион. В контекста на европейско членство предприемачите по принцип са най-мотивираните участници. Интеграционният процес осигурява възможности за достъп до бизнес партньори и до пазари. Ако предприемачи от Българо-румънския трансграничен регион са готови да признаят общ бизнес интерес, ако имат нагласи да възприемат съседа като бизнес партньор с положителен знак, то е по-вероятно да започнат икономически дейности, чиито резултати ще доведат до позитивна промяна в стопанския профил на целия регион. Като имаме предвид направената оценка в програмния документ от 2007 г., а именно, че селскостопанският сектор има много възможности за удовлетворяване на изискванията на европейските потребители за висококачествена продукция и в същото време има голяма нужда от модернизиране на остарялото оборудване и съоръжения, ние привличаме по-голям брой респонденти именно от този отрасъл.

  • На последно място по значимост е извадката на публичната администрация. Необходимо е да се подчертае, че България е единствената държава в ЕС, в която няма второ ниво на местно самоуправление. Това предопределя и относително по-слабия потенциал на местните власти да влияят върху процесите на развитие на Българо-румънския трансграничен регион. Очевидно е, че един от изводите, които ще бъдат направени чрез изследването по проекта, ще подчертае необходимостта от национална децентрализация (административна, финансова и политическа). С други думи, политическата визия за Българо-румънския трансграничен регион и съответно неговата политическа идентичност зависи от преосмислянето на взаимоотношения между националния властов център и отделните области. Това са отношения, които все още се оформят от нерелевантна политическа традиция и посткомунистическа инерция. Сегашната българска конституция, постулираща унитарна и силно централизирана държава, е бариера за провеждане на политики отдолу нагоре с широко гражданско участие и местно самоуправление. Дори държави с много по-малки територии (Дания, Чехия, Словакия и Унгария) вече са направили необходимите конституционни поправки и са пълноправни членове на Асамблеята на регионите48.

Въпросникът за проучване на общественото мнение обхваща 25 въпроса. Както посочихме по-горе, той съдържа първа и втора част. Първата част е различна за трите целеви групи. Втората част е еднаква за трите целеви групи. Втората част се използва като база за структурираното интервю с фокус групата. Във въпросника за целева група политици и публична администрация 15 въпроса са посветени на изследователската цел за установяване на потенциала за интегрирана политическа идентичност. Във въпросника за целева група малки и средни предприятия 15 въпроса са посветени на изследователската цел за установяване на потенциала за интегрирана социално-икономическа идентичност. Във въпросника за целева група граждани 15 въпроса са посветени на изследователската цел за установяване на потенциала за интегрирана културна идентичност. Във втората част на всеки от горните въпросници 10 въпроса са посветени на изследователската цел за установяване на най-силните страни на територията на Българо-румънския трансграничен регион.

  1. Изследователски подход
    Изследването се базира на:
    - Използване на най-новите теории за трансгранично сътрудничество
    - Използване на най-добрите методи за изследване от подобни доклади от ЕС и други области
    - Събиране на данни по отношение на трансграничния регион между България и Румъния.
    - Анализиране на данни; количествени методи
    - Да се ​​направят изводи


3. Количествен метод

Най-важната част от нашето изследване се базира на количествени методи. Различни статистически инструменти се прилагат. . Статистическите методи и техники се използват в нашите изследвания по три начина: I) за събиране на данни; II) анализ на данни и III), тълкувания и заключения.


Основната цел на проекта BRAINS включва голяма част от използването на статистически методи и техники, като се започне със събирането на данни и продължава с анализ на данните в проектирането на състоянието на румъно-българския трансграничен региона.

3.1 Етапи на изследването от статистическа гледна точка.

1) Ясна идентификация на анализираната система


2) Събиране на данни
3) Анализът на данните по отношение на трансграничния регион, възможни зависимости, които могат да се появят и някои сравнения
4) Резултатите от анализа и неговите последици (изводи, прогнози, предложения и т.н.) по отношение на румънско-българския трансграничен регион


        1. Идентификация на анализираната система




  • Точна идентификация на подсистемите, които, взети заедно, са в състояние да формират румънско-българската трансгранична система.

  • Идентифицирането на променливи, описващи всяка подсистема в частност и на цялата система като цяло.

  • Изборът на някои важни показатели за измерване на предишни посочени променливи и, като следствие, за създаване на система, която работи заедно с общи показатели.



        1. Събиране на данни

Този етап се състои в събиране на данни за предходната посочено показатели система. Има два основни източника:
- Данните от Националния статистически институт (НСИ)
- Данните, събрани специално за нашето проучване

По данни на НСИ, е необходимо да се осигури съпоставимост на избраните показатели за двете страни (България и Румъния).


The съпоставимост включва две направления:
- Съпоставимост по отношение на съдържанието / покритие. Това е относително лесно да се постигне дължи на факта, че двете страни са част от една и съща статистическа система: Евростат
Сравнимост, в случай на показателите, които са парична оценка. В този случай показателите трябва да се измерва в същата валута (може би евро) с помощта на закупуване паритет мощност.
Събиране на данни за нашия проект е направено чрез статистическо изследване. Това включва следните процедури:
- Пробите дизайн съгласно с изследователски цели на следните нива: население (хората), фирми (стопански субекти) и органи на местната администрация.
- Представителните проби са избрани
- Процесът на подбор на съответните променливи се базира на въпросници, специално проектирани за събиране на данни.
- Има нужда от определена за всяка променлива на нейния вид и мащаб за измерване.
Използваните измервателни скали са:
Номиналната скала
Категорийна скала
Интервалът на деленията
Съотношението мащаб

Събиране на данни като процес е направено чрез директно интервю (на базата на въпросници) с избраните респонденти.


3.1.3 Анализ на данните по отношение на трансграничния регион, преглед, възможни зависимости, които могат да се появят и някои сравнения между участващите страни

Ние използвахме селекционен процес за статистически методи с оглед на типа данни и целите на анализа. Работната рамка е базирана на Keller,G., Warrack,B (2003) Statistics for Management and еconomics, Thomson, USA.

Статистическите методи и техники се основават на хипотезата комплект, който е задължително да бъдат постигнати, за да се получи много точни резултати. Тези хипотези са най-вече по отношение на естеството на данните, използвани за оценки на лихвените променливи. Има следните видове въпроси за проектиране на доклад по проекта:
Добро описание на населението (статистически) / проба;
Правилното описание на трансграничния регион

Преглед на структурата;


Централната тенденция;
Вариацията и асиметрия на разпределението;
Разпределението тип (право) и т.н.

Като се има предвид измерване на мащаба на изследваните променливи, има следните методи, които могат да бъдат използвани:

Номиналната скала
дескриптивна статистика
- Графики: пай-чарт, бар-диаграма
- В централната тенденция: модална стойност

Дедуктивна статистика


- Статистическа хипотеза тестове:
Z изпитване и оценка на съотношение
The χ2 тест за разпределение

категорийна скала


дескриптивна статистика
- Диаграми: пай-чарт, бар-диаграма
- Централната тенденция: модална стойност
- Индикатори за местоположение: Quintiles, процентните
дедуктивно статистика
- Статистическа хипотеза тестове:
Z тест за оценка на параметрите на населението
The χ2 тест за разпределение
Интервалът и съотношението мащаб
дескриптивна статистика
- Диаграми хистограма, облата, кутия-плот и т.н.
- Числени показатели
- Централната тенденция: средна, медиана, модална стойност
- Индикатори за местоположение: Quintiles, процентните
- Хетерогенност: амплитуди, стандартно отклонение, различия, различия коефициент
Дедуктивна статистика
- Тестове за оценка на средно от населението (Z тестове, T тест)
- Тестове за оценяването на разсейването (тест)
II) Сравненията между две групи от населението:
Inter-страни сравнения

Сравненията на средната


структурните сравнения
Сравненията на хетерогенността и т.н.

номиналната скала


- Статистическа хипотеза тестове:
о Z тест за разликата между две популации
о χ2.test за crosstabs

категорийна скала


- Непараметрични тестове (ранг тестове, Wilcoxon, знак за изпитване)

Interval и мащаб съотношението


- Тестове за разликата между средните стойности на двете популации
- F тест за оценка на две отклонения
- Непараметрични тестове (Wilcoxon тест)
III) сравнение на две или повече групи, а когато има нужда от много по-дълбоко (от географска гледна точка - региони / окръзи) анализ
номиналната скала
- Непараметрични тестове за crosstabs (χ2 тестове)
категорийна скала
- Непараметрични тестове (напр.: Kruskal-Wallis тест, тест Friedman)
Interval и мащаб съотношението
- ANOVA един начин
- ANOVA излишни блокове
- ANOVA два начина
- Непараметрични тестове (напр.: Kruskal-Wallis тест, тест Friedman)
III) Анализът на връзката между две променливи, има подход за изучаване на (между) зависимости между две променливи, за да се покаже типа на връзката и силата за по-нататъшно прогнози за зависимата променлива, когато знаем, че тенденцията на независимата променлива.
номиналната скала
- Диаграми бар-структура
- Χ2 (основа) тест (ове) за crosstabs
категорийна скала
Спиърмън и Kendall коефициенти
Interval и мащаб съотношението
- Диаграми (разпръсна парцел)
- Един регресионен
- съответствието
- Нарежда на съответствието
отпуснати за анализ на данни инструменти и методи
- Клъстерен анализ
- Главният анализ компоненти
- Анализ на Множество съответствия
IV). Анализ на резултатите: проектиране, изводи, прогнози и предлагана политика за идентичност на румънско-българския трансграничен регион
• Резултатите "анализ и използването на статистически извод
• Дизайнът на доверителни интервали (CI) на базата на най-малко 95% вероятност
• Основните констатации се фокусира особено върху количествените методи.

Обективни аргументи за силните страни

на румънско-българския трансграничен регион

Проф. д-р Клаудия Попеску



Територията прритежава предимства за развитие
От 1986 год. насам, целта на политиката на сближаване е да се засили икономическото и социалното сближаване. Тази тема е в процес на обсъждане от началото на 90-те години на миналия век, и с всяка следваща страна, която се присъедини към ЕС, необходимостта да се обърне внимание на развитието на Европейската територия става все по-остра. Лисабонският договор и новото високо ниво на стратегията на ЕС „Европа 2020” въвеждат трето измерение: териториално сближаване. Основните въпроси, които трябва да бъдат разгледани, се отнасят за това, как да се използват силните страни на всяка територия, така че тя да може най-добре да допринесе за устойчивото и балансирано развитие на ЕС като цяло? Как да се справим с концентрацията? Градовете имат както положителни, така и отрицателни въздействия – интензификация на иновациите и продуктивността на фона на същевременно замърсяване и социално изключване, как да се подобри връзката с териториите? Хората трябва да могат да живеят където желаят, с достъп до обществени услуги, ефективен транспорт, надеждни енергийни мрежи и широколентов интернет достъп на цялата територия. И накрая, как да развият сътрудничество? Последиците от промените в климата и задръстванията по пътищата не спират на традиционните административни граници, така че са необходими нови форми на сътрудничество между държавите и регионите. Териториалното развитие е един от основните проблеми на равнище Европейски съюз и е цитиран в различни документи, както следва:

  • Териториално сближаване - “Третото измерение” (Лисабонски договор от 2009 г.)

  • Зелена книга за териториално сближаване от 2008 г.: Как можем да се възползваме от силните страни на всяка територия?

  • Европейска стратегия 2020 от 2010 г. – “Териториални въпроси за успеха на ЕС през 2020 година”

  • Пети доклад за икономическо, социално и териториално сближаване от 2010 г.: “има ясно териториално измерение във възможностите на регионите за допринасяне към успешното изпълнение на целите на „Европа 2020”


Територия и идентичност
Територията се създава от хората в течение на времето и поради тази причина представлява исторически продукт на социални и политически взаимодействия. Затова територията (регионална и национална) трябва да се разграничава от другите пространствени единици (площ и ландшафт), тъй като тя се основава на познавателно (напр. териториалния принцип на международното право) и “реално" (напр. териториалната държава, т.е. границите, определени и разпознаваеми от хората) създаване на политически и социални граници. Този процес на определяне на граници, както и всички останали човешки дейности, се подчинява на времето, и територията може да бъде променяна и дори постепенно да изчезне, но мястото остава. Основополагащ принцип, който отбелязва методическата отправна точка, е въпросът за общото съзнание за пространство и система, възприемани от местното население. Обикновено се смята, че териториалната идентичност е продукт на териториално единство, чийто процес има за цел да представлява и осигурява териториалните граници за включване и изключване на персонално-социално-колективни и/или културни идентичности. Освен това, регионът е специален продукт на териториалната идентичност.
Методиката предполага следването на три стъпки:

    • Идентифициране на региона – параметри на възприетата форма;

    • Идентифициране чрез региона – индикатори за типичните особености;

    • Идентифициране с региона – параметри и индикатори на възприемане и взаимодействие.


Териториална идентичност в трансграничните райони
Граничните региони представляват 39,5% от населението на ЕС 27. Те могат да включват региони на местно ниво (агломерации, метрополиси, селски райони или защитени природни територии) и на по-широко ниво (Евро-региони покрай сухопътна или морска граница между две държави). Граничните райони са дефинирани в няколко примера. Ето някои от най-често срещаните: “Трансграничните райони имат тежки и трайни затруднения” (Лисабонски договор от 2009 г.); Трансграничните региони притежават “най-големия неоползотворен териториален потенциал”, те са “пионерите на Европейската интеграция”, “зони за териториално сближаване” и “място за срещане на политиките”, където може да намери място “експериментирането на нов модел Европейско гражданство” (Пети доклад за икономическо, социално и териториално сближаване от 2010 г.); “Граничните райони са буферни зони с взаимно влияние” (Програма ЕСПОН на ЕС за периода 2006-2013 г.: Географски особености и потенциал за развитие в Европа).
След присъединяването на Румъния и България към ЕС, река Дунав е до голяма степен вътрешна граница на Европейския съюз.
БРОД – превръщане на различията в сила
Оценката на силните страни на румънско-българския трансграничен регион се базира на емпиричен анализ на 44 показатели, класифицирани в различни категории, както следва: демографски, социални, икономически, инфраструктурни и териториално-организационни. Статистическите данни са публикувани от Преброяване на населението и жилищния фонд в България през 2010 г. и в Румъния през 2011 г.
Регион БРОД е класифициран като трансграничен район с неотдавнашно сътрудничество и ниско ниво на зрялост. Функционалната география прави района междинен регион, в който преобладават малки и средни селища, които биха могли да създадат съвместно координирани селищни мрежи. Градовете предоставят важни услуги за съседните селски райони, следователно тяхното значение за териториалното сближаване е по-важно от демографския им размер, предвид това, че играят ролята на разпространители на растежния процес (Таблица 1).
Таблица 1. Селищната мрежа на БРОД (основни градове)

Град

Демографски размер

Функционална роля

Силистра

Среден

Регионална

Добрич

Среден

Регионална

Констанца

Голям

Регионална

Кълъраш

Среден

Регионална

Гюргево

Среден

Регионална

Русе

Голям

Регионална

Александрия

Среден

Регионална

Крайова

Голям

Регионална

Велико Търново

Среден

Регионална

Турну Мъгуреле

Среден

Локална

Зимница

Малък

Локална

Белене

Малък

Локална

Свищов

Среден

Локална

Никопол

Малък

Локална

Калафат

Малък

Локална

Видин

Среден

Локална

Лом

Среден

Локална

Монтана

Среден

Локална

Враца

Среден

Локална

Рошиори де Веде

Среден

Локална

Румънско-българският трансграничен регион е пространство с разнообразни географии, включващи окръзи и области с излаз на море и планински вериги, неравномерно развити икономически и с променлива достъпност за международните инвестиционни потоци. Различията в характеристиките, възможностите и приоритетите на развитие действат като потенциален тласък и привличат фактори за трансгранична търговия и услуги, трудова и фирмена мобилност от двете страни на Дунава.


Макрорегионът на река Дунав е единственият, чието население намалява. БРОД не правят изключение и се характеризират с липса на население поради ниска раждаемост и емиграция. Като се прибави и процеса на стареене на населението, налице е сериозно предупреждение за бъдещото демографско и териториално развитие. Икономическото и социалното развитие в региона не е еднакво и вътрешните различия могат да бъдат редуцирани само чрез трансгранично сътрудничество.
Идентифицирането на силните в териториално отношение страни на региона е от решаващо значение за определянето на положителните второстепенни фактори, свързани с концентрацията, свързаността и сътрудничеството. Една от силните страни на региона засяга функционалното допълване, измерено по отношение на брутната добавена стойност по икономически сектори (селско стопанство, промишленост и услуги). Това е показател за икономическата активност и функционалното допълване засилва търговските потоци, трансфера на знания и технологии, мобилността на работната сила и развитието на конкурентна и иновативна бизнес среда. В района са концентрирани 4,8 милиона души, две трети на румънския бряг и една трета на българския. Демографският потенциал на региона е значителен и представлява 8% от общото население от региона на река Дунав. Независимо от това, демографските характеристики, свързани с ниската раждаемост, нарастващото застаряване и емиграцията могат да изцедят потенциала за развитие, особено поради големия дял на селското население и ниската гъстота в целия регион.
Важният демографски потенциал е силно свързан с качествата на работната сила. Въпреки че варира силно в региона, населението в трудоспособна възраст предполага човешки потенциал, който може да съдейства за икономически растеж. В същото време средната продължителност на живота непрекъснато нараства, а раждаемостта постоянно намалява – дори под коефициента на подновяемост, алармирайки също така и за загуба на население в трудоспособна възраст. А това може да окаже отрицателно въздействие върху потенциала на нарастване на БВП на глава от населението.
Като цяло, трансграничните региони се характеризират с регионално богатство, което – измерено чрез БВП, е с ниво по-ниско от средното за Европейския съюз. Понякога тяхната комуникационна инфраструктура е по-рехава от средната и с по-ограничен достъп до пазари и услуги, което води до намаляване на БВП и процента на заетост. Трансграничното сътрудничество допринася за нарастване благосъстоянието на региона, въпреки по-високите разходи поради различията в институционалните, културните и езиковите системи. В сравнение с други европейски региони или с останалата част от териториите на Румъния и България, БРОД са по-малко привлекателни за преките чуждестранни инвестиции и стратегиите за разполагане на мултинационалните компании. При тези регионални обстоятелства, малките и средни предприятия играят стратегическа роля за повишаване на конкурентоспособността и производителността. Анализът на предприятията по критерий размер показва преобладаване на малки и средни такива, и те отразяват високо ниво на бизнес риска, но същевременно по-голяма гъвкавост по отношение на производството и организацията и голям капацитет за адаптиране към промените на пазара. Високата концентрация на малки и средни фирми е условие за формиране на клъстери и за разпространение на добри практики в регионалната система за бизнес.
Свързаността изразява отношението между достъпност и концентрация на населението. Достъпността може да бъде измерена по различни начини. Плътността и качеството на магистралните и железопътните мрежи, както и близостта до пристанища и летища представляват фактори за регионална достъпност. Амстердамският договор (от 1997 г.) предлага като показател за измерване на териториалното сближаване да се използва достъпа до услуги от общ интерес, включително образование, здравеопазване, търговия, финанси и бизнес. Достъпът до образование и услуги по здравеопазването е проблематичен, тъй като населението в селските райони съставлява над 40% от общото население и в някои случаи разстоянието до най-близката болница или университет е значително.
Механизми, задвижващи регионалното сътрудничество
Териториалната идентичност на региона е резултат от трансграничен растеж, сближаване и сътрудничество. Един от начините, по които регионът може да се трансформира във функционална среда, е полицентризмът на градската система. Балансираното разпределение на градовете в територията на региона представлява значителен териториален капитал. Градовете са двигатели на растежа и ядра на творчеството и иновациите на регионално ниво. Когато фирмите, университетите и обществените участници достигнат критична маса, трябва да се очакват по-високи темпове на икономически растеж и по-голямо предлагане на работни места.
Достъпността на региона има много измерения: балансиран териториален модел на европейски пътища и магистрали, вътрешни и международни летища, пристанищни съоръжения. Вътрешната териториална сплотеност на региона е подпомогната от много мултимодални трансгранични точки (автомобилни, железопътни и морски). БРОД вече има стабилна традиция на трансгранично сътрудничество: пет Евро-региона отразяват географската солидарност и създават нови пространства на децентрализирано сътрудничество. Разликата в демографските, социалните и икономическите показатели придава индивидуален характер на някои ядра и коридори на развитие (Фиг. 1).


harta final
На изток, в посока Черно море, може да се забележи развиващото се ядро Констанца-Добрич, с ниво на урбанизация по-високо от средното за региона, с голяма достъпност, значителен принос на туризма при формирането на БВП, интензивна гъстота на фирмите и по-голяма атрактивност за чуждестранните инвестиционни потоци от останалата част от региона. Ядрото на развитието се намира в централната част и се състои от оста Гюргево-Русе-Велико Търново.
Въпреки че се радва на висока степен на достъпност, Гюргево има по-малко икономическо и социално участие поради това, че е разположено във вътрешността на зоната на активно влияние на Букурещ. Спънката за развитие може да се превърне в предимство чрез разширяване на коридора Букурещ – Велико Търново и създаване на икономически интегрирана урбанистична ос и иновативна бизнес среда, способна да привнесе динамика към центъра на Дунавския регион. Приносът на Букурещ може да бъде витален. Темповете на икономически растеж на столиците по принцип са по-високи в сравнение с другите териториални региони. Предлагането на работни места е по-голямо от наличното население и това оказва положително влияние върху потенциала на икономически растеж, защото предлагането на работни места генерира наситени социални взаимодействия, които предизвикват разпространение на знания и, следователно, трансфер на иновации и икономически растеж. Букурещ е разположен в съседство метрополис, на 60 км северно от границата, в 45-минутните изохрони, приети на Европейско равнище за пътуване до работното място на регионалната работна сила. Тя достига БВП със стойност над 75% от средната за ЕС и пазар от почти 2 милиона души, което играе ключова роля в интензифицирането на социално-икономическия процес.
На запад се очертава възникващ нов център на развитие, който представлява окръг Долж на румънския бряг и три по-малки области на българския бряг (Видин, Монтана и Враца). Център на окръг Долж е Крайова, голям град с 300 хиляди жители, голям пазар и мултинационално разположение, с потенциал да окаже мултипликационни ефекти върху регионалното пространство чрез създаване на мрежи местни доставчици от двете страни на река Дунав. Освен това, функционалното допълване на земеделските райони на десния бряг и планинските региони отляво ще подпомогнат развитието на икономиката в трансграничния регион.
Въпреки изтъкването на ценни предимства за икономическото, социалното и териториалното развитие, БРОД все още има да преодолява някои пречки на трансграничното сътрудничество.
Преодоляване на различията в гъстотата на населението
Както беше отбелязано по-горе, икономическата активност в региона е с по-малка концентрация от населението. Въпреки това, има ползи от такава концентрация в условията на увеличаващи се приходи от агломерацията и от струпването на определени дейности в конкретни места, включително широката достъпност до здравни услуги и сравнително лесния достъп до висши учебни заведения и образователни организации. Това се отразява в едно средно равнище на БВП на глава от населението, производителността, заетостта и изследователско-иновационната дейност спрямо средните стойности за страната в големите градове и в повечето други гъсто населени агломерации. В същото време, от пренаселеността има по-малко увеличаване на разходите и само малък брой вътрешни градски зони са изправени пред остри проблеми на градски упадък и социална изолация. Това се отразява в БВП с нива под средните на глава от населението и по-високи нива на безработица и в наличието на лишения и социално напрежение в някои от най-проспериращите градове. Тук фокусът трябва да бъде върху намаляване на отрицателните външни прояви на агломерацията и да се гарантира, че всички групи могат да се възползват от високо специализираните и продуктивни икономики. Като един междинен по същество регион с преобладаващо малки градове, БРОД може да се възползва от увеличаването на приходите, ако създаде стабилна мрежа от градове и селища и развие техните силни страни координирано. Малките и големите градове в междинните и селските райони също предоставят съществени услуги за околните селски райони. На практика, в селските райони, които са по-отдалечени от големите градове, малките и средните градове често играят по-важна роля, отколкото предполага размерът им. Ролята, която играят тези градове в осигуряването на достъп до услуги, включително инфраструктурата, необходима за инвестиране в адаптивността на хората и предприятията, е от ключово значение за избягване на обезлюдяването в селските райони, за да останат те привлекателно място за живеене.
Въпреки че голяма част от икономическата дейност е съсредоточена в градовете, селските райони продължават да бъдат съществена част от БРОД. Там са локализирани по-голямата част от природните ресурси и зони (езера, гори, обекти на НАТУРА 2000 и др.), имат добро качество на въздуха и често са привлекателно и безопасно място за живеене и посещаване. Основното предизвикателство е да се гарантира балансирано и устойчиво териториално развитие на региона като цяло, да се укрепи икономическата му конкурентоспособност и капацитет за растеж, като в същото време се уважава необходимостта от опазване на природните му дадености и се гарантира социално сближаване. Това предполага избягване на прекомерни концентрации на растеж и улесняване на достъпа до увеличаващите се приходи от агломерациите във всички територии.
Преодоляване на разстоянието
Свързването на територии в наши дни означава повече от осигуряване на добри интермодални транспортни връзки. Наред с това се е необходимо да има и адекватен достъп до услуги като здравеопазване, образование и стабилно енергоподаване, широколентов достъп до интернет, надеждно свързване към енергийни мрежи и тесни връзки между бизнеса и научно-изследователските центрове. Това е от съществено значение, за да се отговори и на специфичните нужди на групите в неравностойно положение. Достъпът до интегрирани транспортни системи предполага изграждане на пътища или железопътни връзки между градовете, вътрешните водни пътища, развитие на интермодални транспортни вериги и усъвършенствани системи за управление на движението. Като нови страни-членки, в България и Румъния добрите пътни връзки като цяло са оскъдни и шофирането между градовете отнема много повече време, отколкото в ЕС15. Добрите железопътни връзки също са неравномерно разпределени, а жп линиите не могат да се справят с високи скорости и често се нуждаят от ремонт.
Различното качество на второкласните пътища и обществения транспорт означава, че придвижването до летищата често отнема време, докато водният транспорт, който може да облекчи претоварените пътища и да намали вредните емисии на CO2, остава недостатъчно развит. Надеждният достъп до енергия е също толкова важен и в частност специално внимание трябва да бъде обърнато на мрежите, изолирани от пазара на ЕС поради географски (селски и отдалечени райони, острови) или исторически причини (напр. бившите социалистически страни), за да се осигури надеждно и ефективно енергоподаване. Възобновяемата енергия и мерките за енергийна ефективност могат да предложат възможности за диверсификация и устойчиво развитие. Достъпът до услугите от общ икономически интерес като здравеопазване и образование често е проблем в селските региони, където например в отдалечените участъци значителна част от хората живеят на повече от 30 минути път с кола до болница и на повече от час – до университет. Остава да бъде разработен потенциала на информационно-комуникационните технологии за отдалечен достъп до здравеопазване и образование чрез телемедицина и дистанционно обучение, особено за отдалечените райони. Високоскоростният интернет достъп обаче, който е от съществено значение за много фирми и хора, продължава да показва пропуски. За региона, домакинствата с достъп до широколентов интернет вкъщи са средно по-малко в селските, отколкото в градските райони.


Преодоляване на разделението
Проблемите на свързаността и концентрацията могат да бъдат ефективно разрешени само чрез активно сътрудничество на различни нива. Също така, проблемите на околната среда, свързани с изменението на климата, наводненията, загубата на биоразнообразието, замърсяването и пътуването до работното място не признават никакви граници и също изискват сътрудничество. Промените в климата вероятно ще увеличат честотата и тежестта на засушаванията, пожарите и наводненията, засягащи в различна степен всички региони и държави. Дори проблемите, възприемани като чисто местни, като напр. замърсяването на почвите, често имат своите корени в много по-широки трансгранични процеси. Също и пътуването до работното място през регионални и дори национални граници често изисква сътрудничество между администрациите за предоставяне на решения (напр. обществен транспорт), за да се сведат до минимум отрицателните външни фактори.
Икономическият растеж в глобализиращата се световна икономика все повече се задвижва от няколко структури за сътрудничество, включващи различни обществени и частни лица. Това важи особено за иновационните политики, които трябва да ангажират нови заинтересовани участници, включително такива, които не се занимават с бизнес. Местно ориентираните политики на растеж трябва съответно да бъдат коригирани по отношение на начина, по който се изпълняват, за да отразяват новата реалност.
Ефективното справяне с тези и други проблеми изисква политически отговор в различен географски мащаб, включващ в някои случаи сътрудничество между съседните местни власти (местни съвети), в други – между области и окръзи, в трети – между две съседни държави.
Вътрешните гранични региони в страните от ЕС15 от много години се възползват от политиката на сближаване за подобряване на трансграничното сътрудничество. Това са поуките и БРОД би следвало да приемат и прилагат тези добри практики. Например, в редица от старите страни-членки са създадени метрополни органи, за да съберат на едно място няколко ведомства на различни нива за решаване на въпроси като икономическо развитие, обществен транспорт, достъп до здравеопазване, висше образование и обучение, качество на въздуха, смет и отпадъци, които обхващат регионалните граници. Някои метрополни региони пресичат не само местни и регионални граници, но и национални, като еврометрополисът Лил-Кортрейк-Турне, който включва градове от двете страни на границата. В други, като напр. Еврорегиона Рейн-Ваал, създаден от германските и холандските мести власти от двете страни границата, за да се подобри - наред с другите неща - достъпността, качеството и ефективността на трансграничното здравно обслужване в тази област. Това е особено важно поради липсата на ясни правила за достъп до трансгранично здравно обслужване. Граничните райони в новите държави-членки, както и тези от всяка страна на Желязната завеса започнаха да работят заедно едва от скоро. Много остава да се направи, за да се разработят съгласувани политики за инфраструктурно и икономическо сътрудничество. Подобно рядко се наблюдава и съгласувано развитие на морските пространства, прекосяващи границите суша-море.
В заключение, силните страни на трансграничния румънско-български регион са свързани с: полицентрична урбанистична система, основана на малки и средни по размер градове, които имат важна роля в селско-градските гранични територии; огромен потенциал за сътрудничество въз основа на функционалното допълване в региона; и традицията на транс-гранично сътрудничество в еврорегионите.

Използвана литература

Европейска перспектива за териториално развитие (ESDP) 

Териториален дневен ред на ЕС. Към по-конкурентоспособна и устойчива Европа на многообразните региони, 2007 г.

Първа програма за действие за изпълнение на Териториалния дневен ред на Европейския съюз, 2007 г.  

Зелена книга за териториално сближаване: Да превърнем различието в преимущество, 2010 г.

Териториалното сближаване под лупа – обобщен доклад  

„Териториално сближаване: разгръщане на териториалния потенциал” Информационен документ на конференцията на тема „Политиката на сближаване и териториалното развитие – използване на териториалния потенциал”, 2009 г., Кируна, Швеция

Териториалната държава и перспективи на Европейския съюз, актуализация 2011 г.

Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020

"Как да се укрепи териториалното измерение на „Европа 2020” и политика на сближаване на ЕС въз основа на Териториалния дневен ред 2020" – информационен доклад

Лисабонският договор, 2009 г.

Пети доклад за икономическо, социално и териториално сближаване, 2010 г.

EО ЕСПОН 2006-2013, Географски особености и потенциал за развитие в Европа

Преброяване на населението и жилищния фонд на България, Национален статистически институт, 2010 г.

Преброяване на населението и жилищния фонд на Румъния, Национален статистически институт, 2011 г.

Субективни аргументи за силните страни

на Българо-румънския трансграничен регион

Доц. д-р Александър Петков



Увод


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница