Стратегически документи съдържание на първи документ



страница3/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Регионалната идентичност е предмет на множество изследвания и научни разработки. Според Волфганг Кнап, идентичността на един регион може да се дефинира като комбинация от субективни представи, които са част от регионалното съзнание, както и от обективни научни данни относно заобикалящата среда, природните дадености, културните забележителности, стопанска дейност и др. P. Schmitt-Egner разглежда шест измерения на идентификацията с региона – екологично, персонално, социално, колективно, историческо и културно.. Sedlacek, Kurka и Maier установяват, че характеристиките на региона са интегрална част от регионалната идентичност. Според тях идентичността на региона е отражение на взаимодействието между емпиричното описание на територията и степента, до която то се познава от вътрешни и външни публики.


В контекста на тези и редица други теоретични постановки, представени в публикуваната методология на проекта49, една от целите, които си поставяме, е да се изследват силни страни на територията на Българо-румънския трансграничен регион, наречен БРОД (Българо-румънски области за добросъседство), от гледна точка на местните хора. Идентифицирането на силни страни на региона свързваме с иницииране на дискусия, която търси обществен консенсус. Целевите групи, чието мнение проучваме, са три – политици и публична администрация, участници в стопанския живот, граждани. Разкриването на ярки характеристики, подчертаващи уникалността и специфичността на региона, е предпоставка за развитие на политика относно идентичността на региона, която разглеждаме като дългосрочна цел по проекта. С оглед на изследователската цел беше проведено анкетно допитване сред представители на трите обществени групи. Представяните в този доклад резултати се отнасят до българската част на регион БРОД.

ДАННИ И АНАЛИЗ

Анкетното проучване беше организирано и проведено в девет български области, включени в проект BRAINS. Периодът на проучването бе януари - май 2012 г. Получени са общо 280 отговора с традиционното допитване – по метода „на място“ и 20 отговора от електронното допитване.

Анкетната карта е съставена от екипите на проект BRAINS и напълно съответства на тази, с която бе направено огледалното проучване и в 7-те румънски области. Това осигурява съпоставимост на резултатите и възможност за сравняване при анализирането на отговорите. Анкетната карта се състои от 10 въпроса, два от които са структурирани като подвъпроси. В нито един от случаите респондентите не разполагат с възможни отговори, тъй като целта на изследването е да идентифицира силни страни на включените области, единствено въз основа на мненията на анкетираните лица.

Количествената обработка на резултатите се заключава в обобщаването и статистическите изчисления на отговорите B1a, B2a, B5, B8 и B10. Отворените въпроси подлежат на контент анализ.



Демографски характеристики на извадката


В извадката на анкетното изследване участват 300 души от 9-те области на България, участващи в проект BRAINS. Разпределението на анкетираните е представено на фигура 1.

Разпределението на респондентите е относително равномерно представено във всички български области. Това осигурява представителност на извадката по отношение на различните области. Общото население на изследвания регион е 1 633 803 жители. Извадката от 300 респонденти осигурява доверителен интервал от 5.6 при ниво на доверие 95%.

Структурата на целевата група е разпределена в три категории по отношение на това какви представители са респондентите. Първата група са представителите на политиците и публичната администрация. Тази група е най-голяма, тъй като тя включва хората, от които в най-голяма степен зависи взаимодействието със съседните области в Румъния (фиг. 2). Следващата група е тази на гражданите, а последната е категорията на бизнеса. Независимо, че тази категория е относително най-малка, поради обективни причини, мнението и действията на бизнеса за изграждане на връзки със съседите е от значение за формиране и развитие на обща междурегионална идентичност в района.


Критерии за избор на туристически обекти


Анкетираните посочват различни туристически обекти от природната среда на областта, които смятат за най-важни с оглед на туристическия им потенциал. От изследователски интерес е не само да се определят най-важните за местното население обекти, но и кои са водещите за този избор фактори. На респоднентите е предоставена възможност да ранжират своя избор, като отчитат всяко от четирите значения на обекта: Икономическо значение, Историческо значение, Сантиментално значение и Друго значение и съответно като посочат определени стойности на значимостта. Възможните стойности на значимостта за тях са: 1 - изобщо не; 2 - в пo-малка степен 3 - в голяма степен, 4 - напълно.

Този метод на оценка позволява да се обобщят резултатите за целевия регион и да се направят заключения за това кои са водещите критерии за избор от респондентите.

След обобщаването на резултатите от Приложение 2 са получени резултатите, посочени в Приложение 3. В него се виждат както разпределението на отговорите по отделни области, така и общите за целия регион резултати.

На фиг. 3 са представени тези обобщени данни в графичен и табличен вид. Анализът, който може да се направи, показва, че най-голямо значение за анкетираните има историческото значение на туристическите обекти – 157 респонденти са посочили, че този критерий отговаря напълно на техния избор и други 87 посочват, че този критерий отговаря в по-голяма степен.

На следващо място по значение се нарежда изборът по икономическо значение – 97 от респондентите го посочват като напълно отговарящ и 127, като отговарящ в по-голяма степен.

От изследването се оказва, че сантименталното значение не е толкова съществено за избора – мнозинството от 101 респонденти го посочват като отговарящ, но в по-малка степен. След тях, 89 го характеризират като отговарящ в по-голяма степен и едва 58 го посочват като критерий, отговарящ напълно на техния избор.

Логично е и ниското ниво на посочилите Друго значение като критерий за избор. Това показва, че останалите три критерия отговарят напълно на очакванията на респондентите.

Критерии за избор на исторически обекти

Методиката по оценката и избора на историческите обекти е същата, както и посочената по-горе методика за туристическите обекти. Резултатите от анкетирането са обобщени отново в четири таблици, представени в Приложение 4. Там е представена информацията за избор по области, а общата информация е представена на фиг. 4 чрез графиката и таблицата.



Анализът на резултатите логично показва, че историческото значение на обекта е напълно съответстващият и доминиращ критерий за избор от респондентите – 241 от тях са го посочили на първо място, 57 са го посочили като критерий, който отговаря в по-голяма степен и само 6 – „в по-малка степен“ и един е посочил „изобщо не“. На второ място се определя като важно Икономическото значение на обектите – 180 анкетирани са го посочили като критерий, отговарящ „напълно“ и „в по-голяма степен“. Следващият критерий е „Сантименталното значение“ със 170 отговора „напълно“ и „в по-голяма степен“.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница