Стратегически документи съдържание на първи документ



страница4/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


Фактори с определящо значение за социално-икономическото развитие на областта.



Интерес представляват и резултатите от изследването на факторите с определящо за социалното и икономическото развитие на общността значение. Изследването включва въпрос, на който респондентите отговарят в таблица, като определят значимостта на всеки от факторите: Природната среда, Човешките ресурси, Културно-историческото наследство, Отношенията на сътрудничество с другите области в България и Отношенията на сътрудничество с области в други страни. Тук отговорите отново имат количествени оценки и следното значение: 1 - изобщо не; 2 - в пo-малка степен 3 - в голяма степен, 4 - напълно. Чрез резултатите може да се съди за това кои са основните фактори, които са значими за социално-икономическото развитие на тяхната област. Обобщението на резултатите от анкетата по области е представено подробно в Приложение 5, а отговорите за изследвания регион (9-те дунавски области) са показани на фигура 6.

Като цяло се вижда, че отговорите са сравнително разпръснати, но могат да се очертаят и някои заключения. На фиг. 5 са представени обобщените данни за отговорите на респондентите за всички споменати фактори. Вижда се, че най голямата част от отговорите посочват отделните фактори като значими „в по-голяма степен“ – 43%, следващи от отговорите „напълно“ – 37%. Това е логично и показва разнообразието на отговорите и добрия избор на фактори от изследователите.
















По-задълбоченото изследване на факторите и оценката на респондентите за тях показва, че отговор „напълно“ са посочили най-много респонденти за фактора „културно-историческо наследство“ – 168, следван от „природна среда“ – 122, „човешки ресурси“. С този отговор са посочили относително малък брой респонденти двата фактора за сътрудничеството. Ако обобщим двата отговора „напълно“ и „в по-голяма степен“ за всеки от изследваните фактори ще видим подобна картина: за фактора „Културно-историческо наследство“ са отговорили 264 анкетирани.



Следващият по значимост фактор отново се оказва „Природната среда“ - 248-отговора. За „Човешките ресурси“ като значими са посочили 228 респонденти, за „Сътрудничество с други страни“ 222 и за „Сътрудничество с други области на България“ 209 отговора. Независимо от това обаче тези резултати показват, че всички фактори имат висока значимост за българите – най-ниският резултат („Сътрудничество с други области на България“ - 209 отговора) представлява 70% от отговорилите. Те смятат, че този фактор е значим.



Познаване на общи със съседите думи.


Анализът на анкетите дава възможност да се прецени до каква степен в България населението познава общи за българския и румънския език думи. Освен семантичния, при анализа може да се използва и количествен подход, при който да се определи и сравни каква част от населението е посочила определен брой общи и в двата езика думи. В този анализ следва да се има предвид свободата на всеки респондент да избере да запише или да не запише в анкетата общи думи. Независимо от този факт, резултатите от анкетирането могат да дадат основания за формиране на определени изводи.

От графиките се вижда, че почти една трета от респондентите не са посочили обща дума с румънския език. Това може да се тълкува както, че не са им известни, така и че не са решили да посочват известни на тях думи. Така или иначе, този факт показва, че около една трета от българите в изследвания регион не се интересуват особено или не знаят за общото със съседите. Следващите 29% са посочили между една и три общи думи. Те имат известни познания по въпроса, но очевидно те не са много. В тази група най многобройни са тези, посочили 3 думи - общо 39 респонденти, което може да се обясни с това, че са решили, че 3 думи са достатъчни. Това е и втората най голяма група респонденти след тези, непосочили обща дума. Останалите 41% от българите в региона са посочили над 4 и повече думи, което означава, че това е големината на групата, която има повече познания за езиковите допирни точки със съседите.













Особено положителен в това направление е фактът, че 11 % от населението са попълнили таблицата с общите думи, а дори някой от тях са посочили допълнително думи извън полетата, определени за тази цел. Общо 33 респонденти са посочли пълния обем от изискваните от тях думи. Това показва, че над 10 % от българското население познава и използва съзнателно общи със съседите думи.



ЗАКЛЮЧЕНИЕ



Направеният анализ на резултатите от анкетното проучване позволява формирането на няколко извода.


На първо място, като основен критерий за избор на водещи туристически и исторически обекти в 9-те български области се откроява историческото значение, посочено от мнозинството респонденти. Категоричната оценка на участвалите в запитването води до заключението, че определяйки профила на областите, които населяват, гражданите в българската част на трансграничния регион акцентират върху културно-историческото наследство като водещо предимство. В допълнение, превесът на аргументиралите своя избор с икономическото значение на обектите, за сметка на сантименталната им стойност, е ясен индикатор за това, че местните общности осъзнават реалния и потенциален принос на туристическите и историческите забележителности за икономическото развитие на българо-румънските области за добросъседство.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница