Стратегически документи съдържание на първи документ



страница5/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


Това заключение се потвърждава от анализа на факторите, които според респондентите допринасят най-много за социално-икономическото развитие на българските области. От резултатите става ясно, че гражданите разчитат на потенциала на културно-историческото наследство за развиване на туризъм и цялостно стимулиране на икономиката в населените места. Подчертано е и значението на природните дадености, които в комбинация с паметниците на културата и историческите забележителности оформят профила на българската част на БРОД.


Въпреки че факторът „сътрудничество“ – дефиниран както в национален, така и в трансграничен мащаб – не е на челните позиции в подбора на условията за икономически растеж, анкетираните му придават голямо значение. Като цяло, налага се изводът, че развитието на българските области по българо-румънската граница и разгръщането на техния потенциал се базира на синергично взаимодействие между всички коментирани фактори: популяризиране на културно-историческото наследство и природна среда, развитие на човешките ресурси и насърчаване на сътрудничеството не само между отделните области в България, но и съвместната им дейност с други страни.


Ако в първата част на изследването респондентите дават своето мнение за отличителните характеристики на своите области и оценяват значението им за бъдещото развитие на региона, то впоследствие фокусът е обърнат към съвместното съжителство в рамките на трансграничния регион и ключовия въпрос, доколко познаваме съседите. Въпреки че жителите на 9-те български области разчитат на положителните ефекти от трансграничното сътрудничество по отношение на социално-икономическото развитие в населените им места, те не познават добре съседите си отвъд Дунава и нямат споделен опит на общуване с тях. Доказателство за това е, че мнозинството от анкетираните не могат да идентифицират общи думи между двата езика или посочват много малък брой от тях. Оказва се, че допирните точки между двете култури, попадащи в рамките на трансграничния регион, не са обект на интерес от страна на населяващите този регион българи. Едва 1/5 от тях демонстрират познания за общото със съседите, което от своя страна още веднъж подчертава потенциала на трансграничното сътрудничество в сферата на взаимното опознаване и смисъла на усилията да се работи в подкрепа на политика за изграждане на обща трансгранична идентичност.




Използвана литература


Корнажева, М. Иновативност на изследователски проект Bulgarian-Romanian Area Identities: Neighbourhood Study (BRAINS) по европейската програма за трансгранично сътрудничество „България-Румъния 2007-2013” В: Научни трудове на Русенски университет, том 50, серия 5.2. Европеистика, Русе, 2011, сс. 11-26.

Fearon, James D. What is identity (as we now use the word)? Stanford University. November 1999.

Fitjar, R. D. Explaining variation in sub-state regional identities in Western Europe. In: European Journal of Political Research Vol. 49/2010, p. 522 – 544.

Knapp, W. A sense of place. Regional identity – a conceptual framework. ILS NRW, October 2003.

Kowalska, W, M. Between the local, national and global: the problem of “regional identities”. In: LIMES Vol. 3/2010, p. 161 – 169.

Paasi, A. (1986): The institutionalization of regions: a theoretical framework for the understanding of the emergence of regions and the constitution of regional identity, Fennia 164, pp. 105-146.

Paasi, A. (2003): Region and place: regional identity in question, Progress in Human Geography, No. 4, pp. 475-485.

Schmitt-Egner, P. Regional and European Indetity: Reflections on a relationship. RIAC-Conference. Innsbruck 2003.

Schrijver, F. Regionalism after regionalisation: Regional identities, political space and political mobilisation in Galicia, Brittany and Wales. University of Amsterdam, 2005.

Sedlacek, S., B. Kurka, G. Maier. Regional identity: a key to overcome structural weaknesses in peripheral rural regions? In: European Countyside Vol. 4/2009, p. 180 – 201.

Потенциал за интегрирана идентичност

на румънско-българския трансграничен регион

според политици и публична администрация.

Румънска гледна точка.


Проф. д-р Андрей Тудорел
Важен фактор, който може да стимулира развитието на трансграничното сътрудничество, е представен от общи за публичната администрация и в двете държави характеристики. В анкетата ние включихме един въпрос за преценка на мнението на служителите в държавната администрация от трансграничния регион, когото нарекохме БРОД [Българо-румънски отношения на добросъседство], относно компетенциите на поднационалните равнища на управление за укрепване на регионалното развитие. За оценка на мненията използвахме четиристепенна скала: 1 – пълно несъгласие, 2 – частично несъгласие, 3 – частично съгласие, 4 – пълно съгласие със съдържанието на следното твърдение: “Достатъчно компетентни ли са поднационалните равнища на управление – напр. областната и местната публична администрация, за укрепване на регионалното развитие?

Разпределението на отговорите от двете държави е представено в таблица 1.






Честота

Валиден процент (%)

пълно несъгласие

10

2,9

частично несъгласие

12

3,5

частично съгласие

138

39,9

пълно съгласие

183

52,9

без отговор

3

0,9

Общо

346

100,0

Таблица 1. Разпределение на отговорите
Горните резултати ни позволяват да формулираме следните коментари:

  • Повече от половината от анкетираните лица в Румъния са напълно съгласни, че областните и местните публични администрации разполагат с достатъчно компетенции.

  • По-малка част - 6,4% имат отрицателно виждане по този аспект;

  • За синтетичната оценка на отговорите на този въпрос ние изчислихме средната стойност на посочените квалификации и получихме числото 3,44. Този резултат показва положително становище по отношение компетенциите на публичните администрации на областно и местно равнище.

Връзката на местните администрации с икономическата и социалната действителност представлява друг важен фактор, който може да стимулира регионалното развитие и засилването на трансграничното сътрудничество.



В анкетата включихме и въпрос за преценка на мнението на държавните служители по отношение степента, в която решенията във връзка с регионалното развитие в държавната администрация се влияят от редица фактори. За да направим тази оценка, използвахме четиристепенна скала: 1 – в никаква степен; 2 – по-скоро в никаква степен; 3 – до известна степен; 4 – в голяма степен. Разпределението на отговорите за осемте фактора е представено в таблица 2.
За синтетичния анализ на влиянието на всеки от 8-те фактора при вземането на решения относно регионалното развитие в публичните администрации, ние изчислихме средната стойност на отговорите. Резултатите за представени в графика 1.


Фактори

1

2

3

4

Без отговор

Ниво Европейска администрация

6,9

14,1

40,6

37,2

1,2

Ниво национална администрация

4,3

4,0

27,1

64,0

0,6

Ниво областна администрация

2,3

2,0

25,4

69,1

1,2

Ниво местна (градска) администрация

1,7

3,2

18,8

75,4

0,9

Частен сектор

5,8

19,6

47,0

26,8

0,9

Гражданско общество

4,0

21,0

43,8

29,4

1,7

Средства за масово осведомяване

8,9

22,2

38,3

29,4

1,2

Академичи среди

13,3

25,9

38,0

19,6

3,2

Таблица 2. Разпределение на отговорите за всеки фактор на влияние.

Графика 1. Оценка на всеки фактор при вземането на решения на местната публична администрация по отношение на регионалното развитие


Горните резултати ни позволяват да формулираме следните коментари:

  • Решенията, свързани с регионалното развитие, до голяма степен са повлияни от местните публични администрации. За този фактор отчетохме средна стойност 3,7 – най-голямата от всичките осем стойности;

  • Като цяло, решенията по отношение на регионалното развитие до голяма степен са повлияни от условията на нива Европейска, национална и местна (областна и градска) администрация. За тези четири фактора отчетохме най-високите резултати за изчислените средни стойности;

  • Най-слабо е влиянието при взимането на решения от страна на институциите на гражданското общество. От тях, академичните среди имат незначителен пример.

Друг важен аспект, който трябва да се вземе под внимание при формирането на политиката за регионално развитие, касае оценка на потенциала на някои участници в обществото за засилване на самоуправлението на регионалното развитие. По този повод ние разгледахме девет участника от публичния, частния и гражданския сектор. За оценяване на становищата използвахме следната четиристепенна скала: 1 – в никаква степен, 2 – по-скоро в никаква степен, 3 – до известна степен, 4 – в голяма степен. Разпределението на отговорите за всеки участник е представено в таблица 2 и графика 2. За синтетичната оценка на отговорите на всеки участник изчислихме средната стойност на скалите, посочени от анкетираните. Получените резултати са представени в графика 3.




Социални участници

1

2

3

4

Без отговор

Представители на Европейските институции

2,6

7,5

39,5

49,6

0,9

Представители на националните институции

2,0

4,0

29,4

62,8

1,7

Представители на народното събрание

2,9

6,3

34,3

54,8

1,7

Представители на местната/областната администрация

0,6

2,6

25,4

69,7

1,7

Представители на местната администрация

1,2

6,1

32,1

59,0

1,7

Представители на частния сектор

2,3

18,6

47,2

29,3

2,9

Представители на средствата за масово осведомяване

6,3

22,5

42,1

26,5

2,6

Представители на неправителствени организации

5,8

27,7

42,4

21,0

3,2

Представители на академичните среди

7,2

28,3

40,8

18,8

4,9

Таблица 3. Разпределение на отговорите за потенциала на различните участници в регионалното развитие





Графика 2. Разпределение на отговорите за потенциала на различните участници в регионалното развитие
И в този случай в значителна степен служителите на държавната администрация отдават голямо значение на фактори от Европейската, националната и местната публична администрация. Според мнението на служителите от този сектор, институциите/организациите в гражданското общество имат намален потенциал в сферата на регионалното развитие.


Графика 3. Оценка на потенциала на различните участници в регионалното развитие
Оценка на междуинституционалните контакти

Регионалното развитие като цяло, както и трансграничното развитие, могат да се засилят само до степента, до която има междуинституционални споразумения за сътрудничество. Ние включихме в анкетата въпроси за оценка на типа на междуинституционалните отношения и намерението за бъдещото им развитие.

С първия въпрос ние оценяваме степента, до която една институция от публичната администрация има връзки с хората, институциите и организациите в: румънските окръзи, които са част от БРОД, българските области, които са част от БРОД, Румъния като цяло, България като цяло, други страни-членки на ЕС и страни извън ЕС. За да се отчетат мненията в това отношение, използвахме четиристепенна скала: 1 – не, 2 – от време на време, 3 – често, 4 – многократно.

Разпределението на отговорите за всяка категория: хора, институции и организации, е представено в таблица 4 и графика 4.






не

от време на време

често

многократно

без отговор

Румънски окръзи, част от БРОД

25,6

32,6

17,3

22,8

1,7

Български области, част от БРОД

57,9

25,9

5,8

8,1

2,3

Румъния като цяло

9,2

26,4

25,4

37,8

0,9

България като цяло

59,7

24,8

6,6

6,1

2,9

Други страни от ЕС

57,9

30,5

6,3

2,9

2,3

Страни извън ЕС

74,6

17,9

3,7

0,9

2,9

Таблица 4. Разпределение на отговорите за отношенията с различни хора, институции и организации

Графика 4. Разпределение на отговорите за отношенията с различни хора, институции и организации


Горните резултатите очертават следното:

  • Повечето от институциите в публичната администрация в региона на БРОД имат междуинституционални отношения с румънските институции;

  • В същото време, междуинституционалните взаимоотношения с българските институции и организации са незначителни. В почти 60 % от случаите забелязваме, че няма институционални връзки с български партньори;

  • Като цяло, в няколко случая са регистрирани отношения с хора, институции и организации извън Румъния.




Не

По-скоро не

По-скоро да

Категорично да

Без отговор

Румънски окръзи, част от БРОД

4,0

2,9

34,3

57,6

1,2

Български области, част от БРОД

5,2

6,9

44,7

41,5

1,7

Румъния като цяло

2,3

3,8

28,6

65,3

0,0

България като цяло

5,2

13,3

42,1

37,2

2,2

Други страни от ЕС

4,9

13,3

40,9

38,3

2,6

Страни извън ЕС

16,4

15,9

38,3

25,9

3,5

Таблица 5. Разпределение на отговорите по отношение намеренията за бъдещо развитие на междуинституционалните взаимоотношения

С втори въпрос отчитаме до каква степен институцията в публичната администрация възнамерява да продължи да има отношения с хора, институции и организации в румънските окръзи, които са част от БРОД, с български области – част от БРОД, с Румъния като цяло, с България като цяло, с други страни-членки на ЕС и с държави извън ЕС. За да отчетем мненията в това отношение, използвахме четиристепенна скала: 1 – не, 2 – по-скоро не, 3 – по-скоро да, 4 – категорично да. Разпределението на отговорите за всяка категория институция или организация е представено в таблица 5 и графика 5.



Графика 5. Разпределение на отговорите за намерението за развиване на междуинституционални взаимоотношения

Горните резултати очертават възможността на институциите от местната публична администрация в окръзите на БРОД да развиват професионални взаимоотношения с хора, институции и организации извън Румъния. За да се осъществят тези намерения, трябва да се реализират спомагателни дейности за партньорства с институции и организации извън Румъния.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница