Стратегически документи съдържание на първи документ



страница6/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Фактори, които оказват влияние върху развитието на трансграничното сътрудничество

Трансграничното сътрудничество се реализира в развиване на различни дейности в определени региони. Всяко анкетирано лице трябваше да определи най-важните 3 региона в група от общо 15 региона. Разпределението на отговорите за трите избора е представено в таблица 6.

Получените резултати ни показват изключително важната роля, която може да има селското стопанство в развитието на трансграничното сътрудничество. Над 70% от интервюираните лица са посочили този сектор като особен потенциал в развитието на дейности, общи за партньорите в двете държави. Много важен фактор в развитието на трансграничното сътрудничество може да бъде сферата на строителството и обществените пътища. Тази възможност е залегнала в контекста на вниманието на двете държави за развитие на пътната инфраструктура между двете страни.

Други важни сектори за развитието на трансграничното сътрудничество са:



  • Търговия – сектор, посочен от 4,3% от анкетираните като първа възможност, от 24,8% като втора възможност и от 9,8% като трета възможност;

  • Туризъм – посочен от 8,5% от анкетираните като втора възможност и от 25,6% като трета възможност;

  • Култура – посочена от 19,4% от анкетираните като трета възможност.


Сектор

Първи избор

Втори избор

Трети избор

Селско стопанство, рибовъдство, гори

70,6

0,0

0,0

Лека промишленост

3,2

6,3

0,0

Тежка промишленост

0,9

2,0

1,2

Строителство и благоустройство

13,3

28,2

1,7

Транспорт и комуникации

4,0

10,4

4,3

Електрическа енергия

1,2

3,2

2,3

Търговия

4,3

24,8

9,8

Гражданска защита

0,9

5,5

2,9

Туризъм

0,6

9,5

25,6

Охрана и сигурност

0,0

1,4

2,9

Околна среда

0,6

3,5

13,0

Здравеопазване

0,6

2,3

7,5

Образование

0,0

2,9

9,2

Култура

0,6

0,0

19,4

Таблица 7. Йерархизация на важните за развитието на трансграничното сътрудничество сектори

Графика 6. Идентификация на важните за развитието на транснационалното сътрудничество сектори


Чрез друг включен в анкетата въпрос отчетохме приноса на някои важни участници в развитието на транснационалното сътрудничество. В този случай използвахме 4-степенна скала: 1 – всички; 2 – по-скоро не, 3 – до известна степен, 4 – в голяма степен. След обработка на данните представяме получените резултати в таблица 8 и графика 6.


Обществени участници

Не всички

По-скоро не

До изв. степен

В голяма степен

Без отговор

Представители на европейските институции

3,2

11,5

41,5

40,6

3,2

Представители на националните институции

1,4

7,5

36,0

53,6

1,4

Представители на народното събрание

2,6

10,4

39,8

44,1

3,2

Представители на местната/областната администрация

1,2

3,2

28,5

65,7

1,4

Представители на местната администрация

2,6

5,5

33,1

57,9

0,9

Представители на частния сектор

2,6

21,0

49,3

24,8

2,3

Представители на медиите

4,3

23,9

44,1

25,4

2,3

Представители на неправителствени организации

5,8

25,1

48,7

15,9

4,6

Представители на академичните среди

6,9

29,4

42,9

16,1

4,6

Таблица 8. Разпределение на отговорите във връзка с приноса на някои участници в регионалното развитие

Графика 7. Разпределение на отговорите във връзка с приноса на някои участници в развитието на трансграничното сътрудничество

За синтетичната оценка на приноса на деветте участници в развитието на трансграничното сътрудничество изчислихме средната стойност на посочените оценки. Резултатите са представени в графика 8.

Графика 8. Значението на някои участници за развитието на трансграничното сътрудничество.


Получените резултати показват голямата важност, която се отдава на институциите на местната, националната и Европейската публична администрация. Над 65% от анкетираните смятат, че местната публична администрация може да допринесе за развитието на трансграничното сътрудничество. Представителите на държавната администрация отреждат по-маловажна роля на развитието на трансграничното сътрудничество за частния сектор и гражданското общество.

При вземането на сериозни решения, които могат да укрепят трансграничното сътрудничество на регионално ниво, ние трябваше да идентифицираме факторите, които влияят отрицателно. Като използвахме един от въпросите, оценихме осем важни фактора, групирани в следните категории:



  • Интерес, проявен от институциите в двете държави;

  • Правна уредба в двете държави и степен на познаване на реалните ситуации в двете държави;

  • Културни фактори.

За да оценим осемте фактора, използвахме четиристепенна скала от 1 – не препятства трансграничното сътрудничество, до 4 – възпрепятства трансграничното сътрудничество в голяма степен. Получените резултати на нивото на цялата извадка е представено в таблица 9 и графика 8.

Фактори

1

2

3

4

Без отговор

Липса на познания за съседа

политическа и правна среда



5,8

9,5

45,2

39,2

0,3

Труден достъп (напр. слабо развита пътна инфраструктура)

8,1

22,3

38,2

30,6

0,9

Национално законодателство и практика

5,8

23,7

47,4

22,8

0,3

Законодателство и практика на съседа

5,5

19,7

45,4

17,3

12,1

Липса на интерес към националните институции

4,3

25,5

40,6

24,9

4,6

Липса на интерес към институциите на съседа

3,8

24,0

44,5

10,4

17,3

Езикова бариера

10,4

20,0

44,9

23,5

1,2

Културни различия (ценности и поведение)

19,7

30,7

36,8

11,9

0,9

Таблица 10. Разпределение на отговорите по отношение на степента, в която някои фактори възпрепятстват трансграничното сътрудничество

Графика 9. Разпределение на отговорите по отношение на степента, в която някои фактори възпрепятстват трансграничното сътрудничество

За синтетичната оценка на становищата на служителите в държавната администрация по отношение на отрицателната роля, която играе всеки от осемте фактора на трансграничното сътрудничество, изчислихме средната стойност на оценките, дадени за всеки фактор. Резултатите представихме в интервала от 1 до 4. Когато стойността на показателя нараства, степента, в която факторът влияе отрицателно, също нараства. Стойности над 3 показват значителен негативен ефект на съответния фактор в развитието на трансграничното сътрудничество. Резултатите са представени в графика 10.

Резултатите, които получихме, показват следните аспекти:



  • Липсата на познания в областта на чуждестранната политическа и правна среда е фактор, който възпрепятства най-много развитието на трансграничното сътрудничество. Това е единственият фактор със средна стойност над 3 (3,18).

  • Затрудненият достъп (напр. слабо развита пътна инфраструктура) е друг фактор с отрицателно въздействие върху регионалното развитие (средна стойност 2,92 – близка до 3).

  • Националното законодателство и практика в двете държави са важни смущаващи фактори в развитието на трансграничното сътрудничество (и в двата случая средните стойности не се различават съществено, и двете са равни на 2,85);

  • Трябва да отбележим, че културните различия между двете общества не представляват негативен фактор. Отчетената за този фактор средна стойност е най-малка (2,41).

Графика 10. Изчислени средни стойности за факторите, които оказват влияние върху развитието на трансграничното сътрудничество


Възприемане на сънародниците и българските съседи в професионалните отношения

Някои от използваните от нас в анкетата въпроси бяха предназначени да се оцени мнението на служителите в администрацията относно доверието им към румънските сънародници и българските съседи в професионалните взаимоотношения. За да се оцени този аспект, ние използвахме четиристепенна скала: 1 – няма доверие, 2 – в повечето случаи няма доверие, 3 – в почти всички случаи няма доверие, 4 – няма доверие.

Разпределението на отговорите на двата въпроса е представено в Таблица 11 и графика 11. За синтетичната оценка на отговорите изчислихме средната стойност на оценките, дадени от анкетираните лица. Получените резултати са представени в последната колона на таблица 11.





1

2

3

4

Без отговор

Средна ст-т

Сънародници

0,3

5,8

38,0

55,9

0,0

3,50

Български съседи

0,6

1,7

34,9

38,3

24,5

3,47

Таблица 11. Разпределение на отговорите по отношение на доверието в сънародниците и съседите в професионалните отношения

Графика 11. Разпределение на отговорите по отношение на доверието в сънародниците и съседите в професионалните отношения


Горните резултати не показват съществени различия във възприемането на двете категории хора. За по-задълбочен анализ, ние включихме в анкетата два въпроса за оценка на поведението на румънците и българите в осем важни ситуации: желание да се работи допълнително, съблюдаване на йерархията, равно третиране на мъжете и жените, неформални взаимоотношения, спазване буквата на закона, интерес към взаимно изгодни резултати, интерес към облаги за чужда сметка, лоялност към дългосрочни партньорства. За да оценим мненията, използвахме четиристепенна скала: 1 – пълно несъгласие, 2 – частично несъгласие, 3 – частично съгласие, 4 – пълно съгласие. При тълкуването на резултатите трябва да се има предвид, че седем от осемте твърдения са формулирани положително.

Разпределението на резултатите е представено в таблица 12 и графика 12.











пълно несъгласие

частично несъгласие

частично съгласие

пълно съгласие

Без отговор

Средна ст-т

Желание да се работи допълнително

Румънци

3,2

6,9

46,7

42,7

0,6

3,30

Българи

1,2

6,1

35,0

22,3

35,5

3,21

Респект към йерархията

Румънци

0,3

2,9

40,1

56,5

0,3

3,53

Българи

0,3

2,6

34,7

29,2

33,2

3,39

Равно третиране на мъжете и жените

Румънци

1,7

4,6

35,7

57,3

0,6

3,50

Българи

0,9

3,8

26,9

36,1

32,4

3,45

Неформални отношения

Румънци

2,0

4,9

37,2

54,8

1,2

3,46

Българи

0,9

4,9

24,9

37,0

32,4

3,45

Спазване буквата на закона

Румънци

2,0

8,4

37,5

51,6

0,6

3,39

Българи

0,9

4,0

24,6

37,9

32,7

3,48

Интерес за взаимно изгодни резултати

Румънци

2,6

6,1

37,8

53,3

0,3

3,42

Българи

1,4

3,5

28,1

32,8

34,2

3,40

Интерес към облаги за чужда сметка

Румънци

20,7

22,8

36,9

18,7

0,9

2,54

Българи

12,4

16,5

23,7

12,4

35,0

2,56

Лоялност към дългосрочни партньорства

Румънци

0,9

6,1

46,4

45,5

1,2

3,38

Българи

0,6

4,0

30,6

30,3

34,4

3,38

Таблица 12. Разпределение за характеризиране на румънците и българите в различни ситуации

Графика 12. Разпределение на характеризирането на румънци и българи в различни ситуации


За синтетичната оценка на румънците и българите по всяко от осемте твърдения изчислихме средната стойност на оценките, дадени от интервюираните лица.

Получените резултати са представени в последната колона на таблица 12 и графика 13.



Графика 13. Средни стойности на оценките за румънци и българи по отношение на осемте ситуации в реалния живот


Резултатите ни позволяват да формулираме следните коментари:

  • Според становищата, изразени от служителите в местната държавна администрация, няма съществени различия във възприемането на румънците и българите по отношение на осемте посочени ситуации;

  • Трябва да отбележим големия брой липса на отговори на въпросите от страна на българите. В повечето случаи делът на недадени отговори надхвърля 35%.

Тази ситуация изтъква намалени взаимодействия между двете категории хора.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница