Стратегически документи съдържание на първи документ



страница7/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19

Марката БРОД
Създаването на марката БРОД може да създаде поредица икономически и социални предимства в средносрочен и дългосрочен план. Въведохме в анкетата въпрос за оценка на ефекта на марката БРОД по отношение на пет аспекта: потвърждаване на привлекателността и потенциала от хора, които живеят и работят в региона; потвърждаване на привлекателността и потенциала от хора, които живеят и работят извън региона; планиране на подходяща стратегия за развитие; улесняване на трансграничното сътрудничество и повишаване видимостта на региона на европейско равнище и в световен мащаб.

За оценка на мненията използвахме четиристепенна скала: 1 – пълно несъгласие, 2 – частично несъгласие, 3 – частично съгласие, 4 – пълно съгласие. След обработка на данните получихме разпределенията, представени в таблица 13 и графика 14.






пълно несъгласие

частично несъгласие

частично съгласие

пълно съгласие

Без отговор

Средна ст-т

потвърждаване на привлекателността и потенциала от хора, които живеят и работят в региона

1,2

0,9

21,3

74,9

1,7

3,73

потвърждаване на привлекателността и потенциала от хора, които живеят и работят извън региона

0,9

3,2

36,0

57,6

2,3

3,54

планиране на подходяща стратегия на развитие

0,3

0,0

29,1

66,0

4,6

3,69

улесняване на трансграничното сътрудничество

0,3

2,6

17,6

75,2

4,3

3,75

увеличаване видимостта на региона на европейско ниво и в световен мащаб

0,0

2,9

19,6

72,6

4,9

3,73

Таблица 13. Разпределение на отговорите и средни стойности на оценките по отношение на предимствата на марката БРОД

Графика 14. Разпредел ение на отговорите по отношение на предимствата на марката БРОД


Разпределението на отговорите и средните стойности на оценките ни показват, че в средносрочен и дългосрочен план създаването на марката БРОД води до икономически и социални предимства на нивото на този регион. Тези предимства се изразяват в повишена видимост на региона, използван потенциал на природните и човешките ресурси и развитие на трансграничното сътрудничество. Човешкият потенциал на изследователския екип по проекта за регион БРОД може да гарантира развитието на техническата поддръжка за стратегическо планиране на развитието в региона.

За създаването на БРОД трябва да се определят най-важните елементи за представяне. В изследването, направено на регионално ниво, се опитахме да идентифицираме елементите за регионално представяне, като взехме под внимание географското позициониране, регионалния потенциал и културните традиции.

Във връзка с това взехме предвид осем елемента на представяне, групирани в следните направления:


  • Географски характеристики и позициониране на регион БРОД: геополитическото му местоположение като мост между Черно море и континентална Европа (E1); значението на река Дунав (E2); различни ландшафти (E3);

  • Икономическият потенциал на региона: плодородните му земи и селскостопански сектор с традиции (E5); иновативният потенциал на малките и средни предприятия (E6); човешкият капитал (E7);

  • Културният елемент и наследените традиции: значението на културно-историческото наследство (E4); неговите мултикултурни традиции и толерантни междуетнически взаимоотношения (E8).

За оценката на всеки от осемте елемента използвахме четиристепенна скала: 1 – пълно несъгласие, 2 – частично несъгласие, 3 – частично съгласие, 4 – пълно съгласие.

За синтетичната оценка на преценките, дадени за всеки елемент, изчислихме техните средни стойности.

Разпределението на отговорите и средните стойности за осемте елемента са представени в таблица 14 и графики 15 и 16.


Елемент за промотиране на БРОД

1

2

3

4

Без отговор

Средна

ст-т


E1

0,6

0,9

11,0

85,6

2,0

3,85

E2

0,0

0,6

4,3

94,8

0,3

3,94

E3

0,3

1,2

8,4

88,8

1,4

3,88

E4

0,6

1,2

11,2

85,9

1,2

3,84

E5

0,6

1,2

7,2

89,9

1,2

3,88

E6

0,0

0,9

15,0

83,6

0,6

3,83

E7

0,0

0,6

10,4

88,5

0,6

3,88

E8

0,3

0,3

12,4

87,0

0,0

3,86

Таблица 14. Разпределение и средни стойности за осемте елемента.

Графика 15. Разпределение и средни стойности за осемте елемента


Графика 16. Средните стойности на оценките за осемте елемента, които могат да бъдат използвани за промотиране на марката БРОД


Горните резултати ни показват, че всеки от осемте елемента може да бъде използван за промотиране на марката БРОД. Все пак трябва да отбележим, че вторият елемент (значението на река Дунав) е посочван най-често от всички.

Потенциал за интегрирана идентичност

на Българо-румънския трансграничен регион

според политици и публична администрация.

Българска гледна точка.

Ас. Страхил Карапчански и доц. д-р Тодор Тодоров



  1. Увод: Политическата идентичност като понятие

Понятието за политическа идентичност кореспондира с колективното измерение на разбирането за идентичността като политически феномен.

Джим Джоуз дефинира изграждането на политическа идентичност като „колективен процес, при който се стига до взаимодействие между индивидите или най-малкото до взаимно признаване помежду им, което води до възникването на единно цяло, надхвърлящо по размери сумата на съставящото го части“50. Като фундамент в това разбиране следва да бъде възприета принадлежността към дадена политическа общност, обединяваща индивиди, които припознават наличието на нещо общо помежду си, което ги свързва и надхвърля индивидуалните различия, базирани на полова, расова, класова, идеологическа или ценностна принадлежност – погледнато от тази перспектива, тези различия не би следвало да се разглеждат като пречка за съществуването на съответната политическа общност, а по-скоро детерминират степента на нейната стабилност.

В контекста на все по-силното утвърждаване на Европейския съюз като система на многостепенно управление, в рамките на която вземането на решения с политически характер се осъществява на различни териториални нива – супранационално, национално, субнационално (локално и регионално) – особено значение придобива съпътстващата тези процеси дифузия на политическата идентичност.

Произтичащата от това мултиплена политическа идентичност се разпределя и групира в две направления – както в хоризонтален аспект, т.е. между различни териториални властови плоскости, така и по вертикалата – от гледна точка на разнообразието от обществени участници – политици, технократи, представители на бизнеса и структурите на гражданското общество, медии и т.н. Един от протагонистите на този подход е Саймън Паркър, според когото „политическата идентичност не е дефинирана единствено и само от индивидуалната благоразположеност, респективно враждебност към определени партии или политически движения […, а е базирана на множество взаимодействия между] вертикалната организация на обществото (индивиди, семейства, работна среда, обкръжение, месторазположение, региони, нации) [и] хоризонталните кливиджи (класи, религии, езици, раси, култури) [от които произтичат] комплексни идентификационни модели, в рамките на които всеки един от нас би могъл да се идентифицира с множество различни политически формирования в разнообразие от социални ситуации“.51

В този дух са постулирани два важни документа, третиращи управлението в Европейския съюз – Бялата книга за добро управление на Европейската комисия и Бялата книга на Комитета на регионите за многостепенното управление. Те отреждат приоритетно значение в управленските практики на Съюза на т. нар. демокрацията на участието, разглеждайки я като алтернатива, респективно надграждащ елемент по отношение на представителната демокрация: „[…] едно добро европейско управление предполага сътрудничество между избраните органи на управление и представителите на гражданското общество за общото благо“52.

Многообразието на властови нива в многостепенната система на управление в Европейския съюз е свързано със своеобразна динамика на политическите лоялности на гражданите, които, отвъд традиционните, национално детерминирани измерения на управлението, отправят поглед както на супранационално ниво – към Европейския съюз и неговите институции, така и в субнационален план, припознавайки местните и регионалните власти като значими политически субекти. В този контекст следва да бъде отчетено своеобразно териториализиране на политическата идентичност, което надхвърля разбирането, че тя се базира основно върху индивидуалните идеологически преференции. Идеологиите запазват относително стабилно присъствие в дизайна на политическите идентичности, но очевидно те са подвластни на все по-силните териториални стимули.




  1. Представяне на резултатите от социологическо проучване, проведено в рамките на проект БРОД (Българо-румънски области за добросъседство)

Представените по-долу резултати са продукт на проведено в периода 06.11. – 07.12.2012г. в рамките на проект БРОД изследване на общественото мнение относно наличния потенциал за развитие на интегрирана идентичност в българо-румънския трансграничен регион.

От българска страна са анкетирани общо 360 респонденти – представители на местни и регионални власти на политически и експертни длъжности в областите Видин, Велико Търново, Враца, Добрич, Монтана, Плевен, Разград, Русе и Силистра, които се разпределят, както следва:


  • Кметове /заместник-кметове/, кметски наместници – 95 души (= 26% от извадката)

  • Членове на общински съвети – 48 души (= 14% от извадката)

  • Областни управители /заместник областни управители – 6 души (= 2% от извадката)

  • Служители в общински администрации – 199 души (= 55% от извадката)

  • Служители в областни администрации – 12 души (= 3% от извадката).

В следващите абзаци е представен анализ на отговорите на поставените в предварително разработена, стандартизирана анкетна карта 25 въпроса.
Политическата идентичност и регионалното развитие в националния политически контекст

Над 80% от анкетираните в българската част на трансграничния регион са на мнение, че субнационалните управленски равнища (областни и общински власти) разполагат с достатъчно правомощия, за да провеждат успешна политика за регионално развитие. Процентът на анкетираните, които считат, че областните и общински структури не са способни самостоятелно да управляват регионалното развитие, е сравнително нисък (15%).

Данните категорично сочат, че когато предлагат и/или вземат решения, свързани с регионалното развитие, политиците и представителите на публичната администрация се влияят в най-голяма степен от националното и областното управленско равнище – това разбиране споделят около 60% от анкетираните. Местното равнище на управление се характеризира с впечатляващо висок интензитет на отговорите, но значението, което му е приписано, е чувствително по-слабо. Останалите възможни отговори – представителите на медиите, гражданското общество, частният сектор и академичните среди са ранжирани доста по-назад, в следствие на което може да се заключи, че според респондентите тези обществени сегменти не оказват съществено въздействие при вземането на решения, рефлектиращи върху политиките за регионално развитие.

Интересна тенденция, която може да се проследи, е, че над 60% от респондентите припознават централните власти на национално ниво – правителството и парламента – като най-значими фактори, които биха могли да подсилят управлението на регионалното развитие. На следващо място по степен на влияние се нареждат институциите на Европейския съюз. Освен това впечатление прави и фактът, че наред с публичния сектор, академичните среди, частният сектор, медиите и неправителствените организации също се възприемат като важни политически субекти в тази насока.


Политическа идентичност в трансграничен аспект

Изследването определя трансграничното сътрудничество като предпочитан формат за позициониране на представителите на публичния сектор в отношения, надхвърлящи националните граници.

Резултатите показват, че институциите, в които работят участниците в анкетата, осъществяват контакти предимно с други организации и институции от БРОД и относително по-рядко с такива от други държави в Европейския съюз, както и извън него.

И в България, и в Румъния е налице изключително високо желание за сътрудничество с потенциални партньори от БРОД. Респондентите имат силно желание за бъдещо сътрудничество с румънски организации от БРОД - 58% - и български организации от трансграничните области за добросъседство – 52%. Тук отново се забелязва сравнително по-слабото желание за сътрудничество с организации от останалите държави от ЕС, както и от страни извън него, като процентите са съответно 44% и 36%. Интересно е да се подчертае, че е голям делът на отговорите, индикиращи слаба вероятност за осъществяване на бъдещо сътрудничество с организации и институции от румънските окръзи извън БРОД – 23%.

Що се отнася до дейностите по конкретна политика, като много привлекателни за трансгранично сътрудничество респондентите определят идентифицирането на политики, тяхното прилагане и оценката на въздействието им. За сметка на това, формулирането на предложения за дадена политика /цели, приоритети и средства/, както и публичното консултиране на релевантни предложения не се възприемат като области, подходящи за сътрудничество от двете страни на река Дунав.

Секторите, които по преценка на анкетираните се характеризират с най-висок потенциал за трансгранично сътрудничество, са туризмът (23%), транспортът и комуникациите (14%), земеделието (12%), опазването на околната среда (11%), културата (10%), търговията (8%), както и строителството и благоустройството (7%). По-назад остават сред преференциите на респондентите се нареждат образованието (3%), здравеопазването (2%), гражданската защита (2%), сигурността (1%) и тежката промишленост (0%).

По отношение на приноса към трансграничното сътрудничество, запитаните придават най-голямо значение на обществените участници на местно/регионално ниво, т.е. представителите на областното и общинското управление и на общинските съвети (между 50 и 70%). Консенсус се наблюдава и във връзка с твърдението, че националните правителства и парламенти също имат определящо влияние върху утвърждаването на форми на сътрудничество в рамките на БРОД. Представителите на академичните среди, частния сектор, неправителствените организации и медиите не са считани за ключови актьори в областта на трансграничното сътрудничество.

Анкетираните смятат, че най-сериозните пречки пред трансграничното сътрудничество между Румъния и България са свързани с езиковата бариера (44%) и правните различия (33%). 42% от запитаните вярват, че културните различия (ценности и модели на поведение) не представляват никаква пречка пред сътрудничеството между съседните държави.

В тази връзка, интерес представлява сравнението в нивата на доверие, които интервюираните изпитват в делови контекст към своите сънародници и към партньорите от другата страна на реката. Всеки втори респондент твърдо заявява, че може да се довери на българите, с които си сътрудничи. Кредитът на доверие се повишава, ако вземем предвид положителните отговори, които не се отличават с пълна категоричност – в този случай процентът нараства до 94, като останалите 6% се разпределят между отрицанията и невъзможността за заемане на конкретна позицията. Необходимо е да се подчертае, че доминират респондентите, които безусловно вярват в останалите българи. Тъкмо обратната тенденция е налице в отношението им към румънските съседи – въпреки високите нива на изразено доверие към партньорите от Румъния, процентът на отговорилите с „по-скоро може да им се има доверие“ значително надвишава броя на напълно убедените в това твърдение (респ. 48% срещу 38%). Тази закономерност се допълва от факта, че близо 11% от участвалите в социологическото проучване представители на публичната администрация не са в състояние да изразят становище по въпроса. Високият брой на неотговорилите насочва към следния извод: въпреки че културните различия не се възприемат като значителни пречки пред трансграничното сътрудничество, то става ясно, че населяващите БРОД от двете страни на Дунава все още не се познават добре, нямат споделен опит на общуване, което пък от своя страна в комбинация с изразеното доверие още веднъж подчертава огромния потенциал за развитие на трансграничното сътрудничество в региона.

Отговорите на респондентите сочат, че инициативата за трансгранично сътрудничество е равномерно разпределена между българските и румънските институции, като процентите за румънската страна са относително по-високи (34% - инициативата идва от румънска страна > 28% инициативата идва от българска страна). Процентното съотношение за отговор „По-скоро съм съгласен“ се запазва същото (43% - инициативата идва от румънска страна > 38% инициативата идва от българска страна).


Политическа идентичност в БРОД

Значителна част от въпросите, включени в анкетната карта, имат за цел да изследват отношението на респондентите към брандирането на региона като „Българо-румънски области за добросъседство (БРОД)“. По отношение на налагането на БРОД като запазена марка за Българо-румънския трансграничен регион анкетираните се обединяват около тезата, че това ще доведе до признаване на неговата привлекателност и потенциал – както от страна на неговите жители (60%), така и от хората извън него (48%). Спрямо възможността налагането на марката БРОД да бъде разглеждано като средство за планиране на подходяща стратегия за развитие на региона, за повишаване на разпознаваемостта му на европейско и световно равнище и за стимулиране на трансграничното сътрудничество, участниците в проучването са настроени положително, но е налице липса на пълна категоричност (средно 68% отговарят с „По-скоро съм съгласен“). Отново по отношение на тези три аспекта се наблюдава и по-висок процент на уклончивите отговори, разположени в отрицателния край на скалата - „По-скоро не съм съгласен“ (средно 28%).

По отношение на отличителните характеристики и силни страни на Българо-румънския трансграничен регион, респондентите постигат почти пълно единомислие. 68% от анкетираните изразяват твърдо съгласие, че при налагането на името БРОД трябва да се подчертае геополитическото разположение на региона като мост между Черно море и Централна Европа. В допълнение, близо 90% са на мнение, че би следвало да се подчертае значението на река Дунав като важен паневропейски транспортен коридор, свързващ всички области на БРОД помежду им и с области от още 8 европейски страни.

Пълен консенсус сред анкетираните се наблюдава и що се отнася до ролята на фактори като природни дадености и културно-историческо наследство, съответно 80% и 84%. Нещо повече, 96% от анкетираните са убедени, че акцентирането върху плодородието на земите и опитът в селскостопанския сектор задължително трябва да бъдат подчертани в процеса на брандиране на региона. Респондентите акцентират и върху капацитета на малките и средни предприятия за въвеждане на иновации.

Не по-малко е и изразеното доверие в потенциала на човешкия капитал – запитаните единодушно го посочват като преимущество на населявания от тях регион. Категоричността им е подплатена с вярата, че тъкмо толерантност в междуетническите отношения и мултикултурните традиции прибавят стойност към образа на българо-румънските области за добросъседство.

Почти всички участници в анкетното проучване са убедени, че БРОД се характеризира със значителен потенциал за развитие на клъстери. Запитаните са на мнение, че най-голяма вероятност за възникване на инициатива за създаване на клъстери се наблюдава в отраслите „Туризъм“ (24%), „Селско и горско стопанство, рибарство“ (19%), „Транспорт и комуникации“ (13%) и „Търговия“ (10%). Като по-малка е оценена възможността за създаване на подобни форми на сътрудничество в сферата на строителството и благоустройството (7%), леката промишленост (7%), културата (4%) и енергетиката (3%). За разлика от тях, образованието, здравеопазването, опазването на околната среда, тежката индустрия, сигурността и гражданската защита се нареждат сред областите с много слаб потенциал за създаване на клъстери. Интересен е фактът, че близо 1/10 от анкетираните (9%) идентифицират подобен потенциал в други отрасли, различни от изброените в списъка.




  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница