Стратегически документи съдържание на първи документ



страница8/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19

Заключение

Резултатите от социологическото проучване очертават реална перспектива за утвърждаване на обща политическа идентичност в Българо-румънския трансграничен регион. Наличието на почти пълен консенсус между анкетираните представители на публичната администрация по редица основополагащи сфери на сътрудничество в рамките на БРОД е красноречиво доказателство в полза на тази теза.

Категорично заявената от респондентите готовност за съвместно структуриране на политическия дневен ред в изследваната територия създава реални предпоставки за активност на техните институции отвъд националните граници и създаването на устойчиви партньорства със съседите. Тази тенденция би могла да получи допълнителен тласък от евентуални децентрализационни процеси в националния политически контекст – делегирането на повече политически, фискални и административни компетенции от властовия център към субнационалното управленско ниво би допринесло за още по-голяма гъвкавост и свобода на местните и регионални власти в БРОД с оглед капитализирането на трансграничното им разположение и използването му като конкурентно предимство.

Не на последно място, като важни фактори за стимулиране на трансграничното сътрудничество се открояват преодоляването на езиковата бариера посредством засилено изучаване езика на съседите, брандирането на БРОД като атрактивен и конкурентоспособен регион в общоевропейски мащаб, както и колективното артикулиране на интересите на публичния и частния сектор, в това число и под формата на клъстери.

В този смисъл, общият извод, който се налага въз основа на изследването, е, че потенциалът за обща политическа идентичност в БРОД неглижира стереотипизираните и базирани на враждебност и недоверие взаимоотношения между гражданите и институциите от двете страни на дунавския бряг и извежда на преден план прагматизма и ориентацията към постигане на трансгранични синергии.

Потенциал за интегрирана идентичност

на Българо-румънския трансграничен регион

според участници в икономическата дейност.

Румънска гледна точка.


Д-р Клаудиу Херцелиу

Анализът е структуриран в четири основни параграфа, както следва:


- Кратко демографско описание на извадката
- Условия за развиване на бизнес дейност
- Пречки пред сътрудничеството
- Разбирането за “потенциални” наемни работници
- Ползите и предимствата на марката ROBULNA
Демографско описание на проучвания модел

Извадката има 770 респонденти, по 110 от седем Румънски окръга, съдържащи се в проучването. Структурата по пол показва, че 53,2 % от респондентите са мъже и 46,8 % - жени. Повечето от респондентите са хора с опит. 82 % от тях са на възраст между 30 и 60 години.

Относно образованието, мнозинството от респондентите, 94,6 %, имат поне средно ниво на образование. От общия брой респонденти, 33% имат висше образование.

Респондентите са най-вече от сектора на Търговията. Други сектори, които имат значителен дял в проучването, са земеделие, строителство, хранителна промишленост и здравеопазване. Както очаквахме, 89,6% от фирмите са малки предприятия, 10,3 % са малки и средни предприятия, а останалите 0,1% са големи фирми.

Както подчертава Фигура 1, повечето от компаниите във всеки окръг са от сектора на търговията. Делът на останалите сектори варира в различните окръзи. Например компании от здравния сектор имат дял от 11,8% в Долж и 0,9% в други окръзи.

Фигура 1. Разпределение на компаниите по окръзи и сектори

Повечето от компаниите са с ограничена отговорност (ООД) (71,3%), други форми на организация са представени от семейни сдружения и акционерни дружества. Повече от половината от компаниите съществуват от 7-21 години, а 3,4 % от общия брой на извадката работят повече от 21 години. Може да се подчертае, че 20% от компаниите от извадката са на по-малко от 3 години, тоест компании, създадени по време на настоящата икономическа криза.

Условия за развиване на бизнес дейност

Един от ключовете на Румънското и Българското сътрудничество е съвместния проект IMM. Представителите на Румънските предприятия като цяло днес фокусират своите проекти в Румъния, и по-конкретно в Румънските окръзи от РОБУЛНА.

Таблица 1. Настоящи и бъдещи дейности на Румънски предприятия


Бизнес с партньори от...

Настояща дейност

Намерение

% от общата извадка

% от общата извадка

Румънски окръзи от РОБУЛНА

47,66

60,90

Български области от РОБУЛНА

7,40

37,10

Румъния като цяло

71,43

71,50

България като цяло

5,97

37,20

Други държави от ЕС

6,49

32,40

Извън ЕС

4,81

20,70

Относно данните от Таблица 1 се вижда, че повечето от предприятията възнамеряват да разширят дейностите си във всички области. Дейностите в Румъния ще бъдат осъществявани и в бъдеще от същия дял предприятия, 71%. Видими са също намеренията за увеличаване на дейността в Българските области от РОБУЛНА и в целевия район на Румънската РОБУЛНА. Тези намерения са полезни за бъдещото развитие на марката РОБУЛНА и за бъдещото икономическо развитие на района, и за двете държави.

Анализирайки въпросите, които се отнасят до инициативата и конкретните ползи от съвместния бизнес, резултатите не показват разлики между Румънци и Българи. Над 70% от респондентите вярват, че инициатива за отваряне на бизнес идва от Българските предприемачи по същия начин, както и от Румънските предприемачи.

Също над 70% от респондентите виждат едни и същи двустранни ползи след започването на съвместна дейност.

Според респондентите най-привлекателните дейности за Румънските предприятия са тези, които се отнасят до “продажби на клиенти” или покупка на производствени материали. Изглежда, че по-малко привлекателни дейности са “организиране на компании през границата и преместване на производствени мощности.

Въпреки това, когато анализът се прави според големината на предприятието, видими стават някои значителни разлики. Малките предприятия се интересуват главно от наемане на персонал, създаване на Румънски и Български съвместни предприятия. От друга страна, малките и микро-предприятията, които разполагат със значително по-малък капитал, са заинтересовани от двустранен трансфер на стоки (продажба на продукти на клиенти и придобиване на необходимите им стоки).

Относно секторите с най-голям потенциал за развиване на икономически дейности, статистиката посочва следните резултати (виж Фигура 2):


Фигура 2. Сектори на икономиката с голям потенциал за икономическо развитие

Основните възможности за икономическо сътрудничество се виждат в земеделието, сфера, спомената от 60,8% от респондентите, туризма и ресторантьорството, търговията и хранителната промишленост. Голяма важност е отдадена на земеделието и хранителната промишленост, тъй като тези сектори са много често споменавани на първо място. От друга страна, сектори, които са практически пренебрегнати за бъдещи икономически дейности, са добивната индустрия, химическата индустрия, охранителните услуги, правните усулги, финанси и застраховане, и културата. Причините за пренебрегване може да са слаба или липса на информация относно настоящите дейности в околностите на района на респондентите.

Важността на всеки сектор е променлива от окръг до окръг. Ако анализът се прави по окръзи, тогава се наблюдава, че в окръзи като: Телеорман или Калъраш най-значимата възможност е виждана в сектора на хранителната промишленост. Пак в Калъраш, втори по важност се нарежда туризмът, а земеделието е едва на 4то място. В Констанца, като най-развит окръг от РОБУЛНА, най-важните възможности са съзрени в търговията и строителството, земеделието и хранителната промишленост са на 3то и 4то място. В окръзите Мехединци, Долж и Олт първо място заема земеделието, посочено като най-важен сектор от над 62% от респондентите. В тези окръзи второто и третото място са заети от строителството и търговията.

Пречки пред сътрудничеството

Таблица 2. Фактори, които пречат на сътрудничеството


Фактор

Силно + в някаква степен

(като % от общата извадка)



Липса на познания относно политическата и правната среда от другата страна на границата

86,6

Липса на познания относно бизнес средата (конкуренти, клиенти, доставчици, канали на дистрибуция и др) от другата страна на границата

85,7

Националното законодателство и практики в моята страна

78,2

Езикова бариера

67,5

Националното законодателство и практики от другата страна на границата

62,1

Липса на интерес от страна на компании от другата страна на границата

58,6

Труден достъп (например неразвита транспортна инфраструктура)

54,9

Липса на интерес от компании в моя окръг

49,0

Различна култура (стойности и поведение) от другата страна на границата

45,3

В Таблица 2 са добре подчертани най-значимите бариери относно сътрудничеството между Румънски и Български предприятия. Изглежда, че основният проблем е свързан с информацията относно съседите. Румънските мениджъри не са наясно относно Българското законодателство, възможности, бизнес среда или относно правните условия. Тези пречки са посочени от повече от 80% от респондентите, дял, който подсилва още повече тези бариери.

Друг компонент, който би могъл да оказва влияние върху трансграничното сътрудничество, се определя от отношението на респондентите към фразата: “Румънската държава трябва да защитава местните компании от конкуренцията на Българските компании”



Повече от 80% от респондентите са съгласни, че държавата трябва да защитава местните компании от конкуренция. Когато обаче анализът се прави по степен на образование на респондентите и по размер на предприятието, се виждат някои значими разлики. Така 77% от мениджърите с по-ниска степен на образование вярват, че Румънските компании трябва да бъдат защитавани. Същото мнение се споделя от 87% от мениджърите със средна или висока степен на образование.
Всички мениджъри на средни предприятия вярват, че Румънските компании трябва да бъдат защитени и само 85 до 88 % от мениджърите на малки или микро-предприятия вярват в същото нещо.

Разбирания за потенциални Румънски и Български наемни работници/партньори

Когато се анализира мнението относно доверието в потенциалните наемни работници/партньори, 15,6% от общия брой респонденти нямат доверие в Българските и 10,3 % нямат доверие в Румънските наемни работници/партньори. Въпреки това мнозинството декларират, че могат да имат доверие и в Румънските, и в Българските работници. Може да бъде подчертано също, че от общата извадка, 19% от Румънските респонденти се колебаят дали могат да имат доверие или не, защото не познават хората от чуждата страна. Следващата фигура, Фигура 3, показва разликите във възприемането относно “доверие в наемни работници, партньори”.

Фигура 3. Възприемане на респондентите относно доверието

Потенциалните наемни работници са описани от потенциалните Румънски работодатели, както показва следната характеристика:

Един въпрос дава допълваща информация относно доверието в бъдещ наемен работник: “До каква степен сте склонен да работите само с устно споразумение и без писмен договор?”

Мнозинството от респондентите, над 75%, не са склонни да работят с устно споразумение нито с потенциален Румънски наемен работник, нито с Български. Няма съществени разлики между потенциалните наемни работници Българи и Румънци относно измерената с този въпрос степен на доверие.



Таблица 3. Характеристики на потенциалния наемен работник


Характеристика

Румънци /RO/

Българи /BUL/

са склонни да работят извънредно

3,01

2,94

вземат предвид йерархическите връзки

3,31

3,24

отнасят се еднакво към мъжете и жените

3,37

3,34

са неформални в своите връзки

3,31

3,31

спазват буквата на закона

3,32

3,28

търсят взаимно-изгодни резултати

3,33

3,26

търсят изгода за сметка на някой друг

2,49

2,47

са лоялни и поддържат дълготрайно партньорство

3,21

3,18

* Представените стойности са според скала от 1 до 4, където 1 е несъгласие, а 4 е съгласен съм.

Както се вижда от горната таблица, няма съществени разлики във възприемането на потенциалните Румънски и Български наемни работници. Характеристиките, за които има съгласие в най-голяма степен, са “отнася се еднакво към мъжете и жените”, неформален във връзките си, спазва буквата на закона и взема предвид йерархическите връзки. Тези характеристики показват добри предпоставки за наемане на работа, тъй като и двата вида потенциални наемни работници преминават изискванията на най-важните условия за добро сътрудничество.



Ползите и предимствата на РОБУЛНА

Според респондентите популяризирането на марката РОБУЛНА би помогнало за признаването на нейната привлекателност и потенциал, при планиране на подходяща стратегия за развитие, за усилване на трансграничните бизнес връзки и накрая, за увеличаване на видимостта на региона в Европа и по света. Всяка от посочените ползи е посочена от поне 88,7 % от респондентите.


Популяризиране на РОБУЛНА

На респондентите беше представен набор от изрази, които характеризират потенциала на РОБУЛНА, за да изберат най-важното предимство на региона.

На Фигура 3 може да се види важността на тези предимства според мнението на респондентите.

Фигура 4. Предимства на регион РОБУЛНА

Според мнението на респондентите регион РОБУЛНА трябва да се популяризира като се има предвид една от най-важните реки в Европа, Дунав. Тя би трябвало да се разработва като път за връзка между РОБУЛНА и останалата част от Европа, връзка, която поддържа местното корабоплаване, търговията, контактите и т.н. Второто предимство е естествената околна среда, планинските вериги, Черноморското крайбрежие. На трето място, потенциалът на плодородната земя и опитът в сектора на земедлието са определени като предимство, което трябва да бъде подчертано. По-малко важните предимства на региона, изглежда, са представени от многокултурните традици, историческото наследство и потенциала за развиване на клъстери.

Повечето респонденти са съгласни, че РОБУЛНА трябва да подчертава възможността за развиването на клъстер от предприятия. Според тях основните сектори, където клъстерът може да бъде развит, са земеделието и индустрията.

Потенциал за развитието на интегрирана идентичност на българо-румънския трансграничен регион

според участници в икономическата дейност .

Българската гледна точка.


Ас. Александър Косулиев и доц. д-р Тодор Тодоров

Увод

Идентичността е многопластов и динамичeн феномен. Уместно е да бъде разглеждана не като предмет, а като непрекъснат процес – по-специално като процес на самопознаване, процес на формиране на мнение от субектите за самите себе си. Това мнение се формира при взаимодействията на субекта със заобикалящата го среда – състояща се както от обекти, така и от други субекти – и от разбирането и преценката за определена близост или разстояние спрямо тях. Близостта и разстоянието могат да се разбират като физически категории, но е по-важно как обектите и другите субекти се позиционират като нагласи и желания. Доколкото тези нагласи и желания са обект на промяна, тази промяна може да рефлектира върху образа, който субектът възприема за самия себе си.

С оглед на горното, географската близост между България и Румъния сама по себе си не е достатъчно основание да се допусне наличието на интегрирана идентичност на българо-румънския трансграничен регион. Но динамиката на евроинтеграционните процеси и осъзнаването на потенциалните ползи от сътрудничеството могат да формират такива нагласи у местното население, които да доведат до изграждането на такава интегрирана идентичност и нейното проявление при подходящи условия и в подходящия контекст.

Целта на настоящото изследване е да анализира моментния образ от процеса на конструирането на идентичността и да оцени потенциала за развитието на интегрирана идентичност на региона. Възможно е да се окаже влияние върху посоката и скоростта на този процес със серия от инициативи, дейности и политики в административната, икономическата, културната и други сфери на социалния живот. Наличието на интегрирана идентичност на свой ред би могло да доведе до положително развитие и промени във въпросните сфери. Тук вниманието е поставено върху двупосочната връзка между идентичността и някои икономически аспекти на социалния живот.



Идентичността в икономиката, социологията и социалната психология

Неокласическият икономикс отделя на идентичността периферно значение. Методологическият инструментариум на дисциплината се основава върху разбирането за човека като рационален икономически агент, който се стреми да максимизира своето благосъстояние като решава оптимизационен проблем в условията на ограничени ресурси. Стимулите за действие са външни и обикновено – материални. Така хората купуват от този, който продава най-евтино и продават на този, който предлага най-високата цена. Такова допускане за модел на човешко поведение не е непременно неоправдано – в повечето случаи е подходяща апроксимация на човешкото поведение в действителността. Но трябва да се отчетат ограниченията на този модел.

Хората невинаги решават да търгуват с този, който предлага най-добри условия, наемат на работа кандидата с най-добри качества или избират жилището с най-ниска цена и най-хубав изглед. Подобен тип поведение не може да бъде обяснено напълно, дори ако се допусне наличието на информационни ограничения и високи транзакционни разходи. До някаква степен действията на икономическите агенти се определят от това какъв образ те са възприели за самите себе си и колко важно е за тях да се припознават в него. Така някой може да си купи български обувки, да наеме братовчед си на работа и да избере да живее в квартал, който съответства на желания от него социален статус.

На идентичността в икономиката се обръща по-голямо внимание едва през последните десетина години най-вече благодарение на приноса на нобеловия лауреат Джордж Акерлоф. Заедно с Рейчъл Крантън той изгражда модел, в рамките на който идентичността променя възвръщаемостта от действията на индивида, а също и от действията на другите (Akerlof & Kranton, 2000). Същите изследователи предлагат идентичността като един своебразен вътрешен мотиватор, който допълва или замества външните стимули за действие и по този начин спомага за решаването на някои добре известни проблеми в икономиката, като например “принципал-агент” (Akerlof & Kranton, 2005). За да постигнат желания ефект, външните стимули трябва да бъдат насочени към дейности, които са лесни за наблюдение и измерване и при които приносът в крайния резултат на отделните индивиди може да бъде определен сравнително точно. В противен случай те могат да мамят системата като се стремят към номинално покриване на критериите за работа. Идентичността в този контекст намира приложение най-вече в организационното поведение, където организациите имат стимул да инвестират в това членовете й да се идентифицират с организацията и нейните цели. Така действия, които не са присъщи на дадена идентичност, ще се избягват, ако влизат в противоречие с желания от индивида образ на самовъзприятие.

От гл.т. на трансграничните региони идентичността би могла да обясни наличието на т.нар. “граничен ефект” в международната търговия, който се потвърждава от редица емпирични изследвания (виж Butter, 2003; Houtum, 2000; Olper, 2008). Този ефект се изразява в това, че обемът на търговията между региони, разделени от граница, е в пъти по-малък отколкото между региони, които са равноотдалечени, но се намират в рамките на една и съща държава. Предлагат се няколко възможни обяснения, които обаче не успяват да обяснят напълно наличието на този ефект – методологически грешки, митнически и не-митнически търговски ограничения, различни валути, езикова бариера и др. Възможно е той да се дължи на динамиката на социалните и бизнес мрежи и различната им концентрация от различните страни на границата, без същевременно връзките между тях да са добре развити (Nitsch & Wolf, 2009; Combes et al. 2003). Подобно обяснение би било в унисон с познатата от икономическата социология хипотеза, изказана от Грановетер (Granovetter, 1985) за вграденост на икономическите отношения в социалните отношения, където последните предлагат различни ресурси с икономическа полезност – например информация и механизми за контрол, улеснявайки по този начин икономическата дейност.

В този контекст може да се търси и ролята на идентичността като обяснение на граничния ефект, тъй като социалните отношения и социалните мрежи се формират не само на базата на физическата близост, но и на когнитивната, ценностната и идеологическата – т.е. хора със сходна идентичност са по-склонни общуват помежду си и да са част от една и съща мрежа, отколкото хора с различна. В една значителна степен идентифицирането с дадена група става като се прави разграничение от другите – човек се самоопределя с това, което не е. Би могло да се допусне съществуването на чисто психологическа предразположеност към предпочитания за покупка и продажба на стоки и услуги, както и за делови отношения изобщо с членове на групата – с други носители на същата идентичност.

Друг теоретичен подход към идентичността може да се търси в микросоциологическата теория за идентичността, както и в теорията за социалната идентичност, развита в рамките на социалната психология (Hogg, 1995). И двете теории разглеждат идентичността като нещо динамично и многопластово, което се изгражда в процеса на общуването. Личността е продукт на социалното взаимодействие. Теорията за идентичността отдава повече значение на социалната роля на отделния индивид, докато теорията за социалната идентичност – на нормите и стереотипите. Първата се фокусира върху поведенческите аспекти и поведенческите предписания на определени социални роли. Влиянието, която упражняват другите социални атрибути върху личността, остава на заден план. Тези други атрибути са големи принадлежностни категории като етнос, пол и националност. За теорията за социалната идентичност те са най-важните източници на идентичност. Тази теория поставя акцента върху самокатегоризацията и деперсонализацията (отъждествяването с групата), възприемайки един по-психологически подход в опит да се обяснят социално-когнитивните процеси, съпътстващи поведението. Тук се отделя повече внимание на междугруповите отношения и значението на външните групи, докато теорията за идентичността контекстуализира ролята на фона на т.нар. контрароли, напр. съпруг-съпруга, учител-ученик, продавач-клиент, което често се наблюдава в рамките на самата група.

Аспекти от посочените теории могат да бъдат адаптирани за целите на настоящото изследване. Особен интерес представлява една концепция, присъстваща и в двете теории – концепцията за т.нар. идентичностна доминантност (identity salience), която показва йерархичния ред на задействане на различните идентичности според контекста. Интересно би било да се разбере дали, кога и къде ролево-обусловените идентичности могат да бъдат доминиращи над групово-обусловените идентичности и по този начин и това да служи като основа, върху която да се изгражда обща регионална идентичност. Аналогично може да се търси контекстът, при който регионалната идентичност се проявява като доминираща над националната и етническата и евентуално да се създават възможности за условия, които водят до по-честата проява на този контекст.


Интегрирана икономическа и социална идентичност на трансграничния българо-румънски регионална

Регионалната идентичност може да бъде описана като „процес, при който един регион се институционализира чез производството на дискурси, практики, ритуали, които се основават на граници, символи и институционални практики“ (Agelopoulos, 2008, стр. 14). Това е социално-конструктивистко разбиране за регионите, според които те не са нещо осезаемо, а се създават политически, културно и икономически.

Напълно резонно е да се допусне, че с оглед историческото развитие и предишни политически и административни деления, БРОД (Българо-румънски области за добросъседство) в настоящия момент няма своя собствена единна регионална идентичност. Вероятно част от населението от българска и от румънска страна се възприема като население на пограничен регион, но като пограничен регион в рамките на една страна, оформило се от отношението на региона с други региони от вътрешността на страната. Това е съвсем различно от самоопределяне в рамките на един общ българо-румънски граничен регион.

При изготвянето на въпросника за измерване на идентичността в БРОД в социалния и икономическия модул са взети предвид концепцията за идентичностна доминантност от теориите за идентичността и за социалната идентичност, както и двете измерения на социалната идентичност, изложени от Абделал и др. (Abdelal, 2009). Те разглеждат идентичността в измеренията съдържание и контестация. Съдържанието на идентичността включва четири параметъра – конституиращи норми, социални цели, относителни сравнения и когнитивни модели. Контестацията представлява процес на формиране на колективното значение на идентичността, при който различните индивиди, отъждествяващи се с нея, изграждат и оформят смисъла й.

Най-голям акцент в рамките на въпросника е поставен върху третия параметър на съдържанието на идентичността, а именно – относителните сравнения, при които групата се определя с това, което не е, сравнявайки се с други групи. Останалите параметри на идентичността са по-подходящи за анализ чрез интервюта и текстови анализ, вместо чрез въпросник.

Проучването от българска страна обхваща 452 респонденти – представители на бизнеса от областите Видин, Враца, Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Добрич. Анкетираните са заети изключително в микро, малки и средни предприятия – над 99%, а повече от половината от предприятията са основани преди 10 и повече години, което предполага успеваемост и устойчивост в условията на пазарна среда и достатъчно опит и информираност за формирането на мнение.

Разглеждайки идентичността като динамичен процес, изходната точка на изследването е да се направи сравнение между текущото състояние на отношенията между българските и румънските фирми от региона и бъдещите нагласи. Приблизително 15% от анкетираните заявяват, че поддържат бизнес отношения с румънски контрагенти, от които само около 7% го правят регулярно. Тази слаба трансгранична активност обаче не може да са приеме непременно като признак за негативни нагласи спрямо румънските контрагенти. Резултатите от анкетата показват, че е подобно положението и по отношение на страните от ЕС като цяло – което говори за трудности, свързани с излизането на международните пазари по принцип (вероятно повече от технически и икономически характер). Към такова заключение навежда и факта, че почти половината от респондентите заявяват, че имат намерение за бъдещо развитие на бизнес връзки с Румъния и румънските окръзи на БРОД, като близо четвърт са категорични в това си намерение.

Най-привлекателни за трансгранична дейност обаче са такива бизнес операции, които са с по-малка степен на интегрираност. От свободното движение на стоки, капитал и труд, определено интерес представлява най-вече движението на стоки, изразяващо се в продажби на клиенти (над 75%) и в покупка на суровини и материали (около 55%). Заслужава да се отбележи, че интересът към движението на капитал и труд е по-малък, отколкото към някои нетрадиционни дейности на сътрудничество – като участието в общи проекти на ЕС (около 50%) и в групи за натиск и лобиране (40%). Те изискват по-задълбочено сътрудничество и имат потенциала чрез по-честите връзки да доведат до преосмисляне на идентичността на участниците.



Като сектори с най-голям потенциал за трансгранично сътрудничество се оценяват търговията и туризма – с над 60%. След тях като перспективни се нареждат други традиционни за региона отрасли с приблизително 1/3 утвърдителни отговори – напр. селското и горското стопанство, а също и леката промишленост. Подобни са данните и за транспорта и комуникациите. Прави впечатление, че респондентите залагат на сигурно и поставят високотехнологични отрасли, отрасли с висока добавена стойност и интензивно използване на капитал на заден план. Такива са енергетиката, компютърната и софтуерната индустрия и др. Това може да се разтълкува като трезва преценка за възможностите и отчитане на сравнителните предимства на региона, базирани както на природните му дадености, така и на натрупания ноу-хау и производствения опит на фирмите в региона.



Основните пречки пред развитието на трансграничните бизнес отношения са непознаването на средата в Румъния - както в нейните бизнес аспекти (като пазарна структура, мрежи от доставчици, дистрибутори и потенциални клиенти), така и в законовите, политическите и административните й аспекти. Приблизително 90% от анкетираните посочват непознаването на средата като препятствие, като за повече от 50% това се явява голяма пречка. На другия край се намират различията в културата и ценностите, които затрудняват трансграничното сътрудничество само според 30% от респондентите, а едва за 8% те са голяма пречка. Отговорите на този въпрос дават основание да се предположи, че има потенциал за развитието на интегрирана идентичност на трансграничния българо-румънски регион, защото наличието на обща култура и ценности са една от предпоставките за това.



За ролята, която играе непознаването на другия при формирането на отношението към него в контекста на БРОД свидетелстват и отговорите на въпроса доколко респондентите смятат, че може да се има доверие в другите при правене на бизнес. Не е изненадващ фактът, че българите са по-склонни да се доверяват помежду си, отколкото на румънци. Донякъде е изненадващо обаче това, че недоверието между българи е по-голямо, отколкото недоверието на българи спрямо румънци (отрицателните отговори са респективно 23% и 18%). Близо 1/3 нямат мнение по този въпрос заради липсата на достатъчно информация, основана както на личен опит, така и на някакви формирани стереотипи за съседите си румънци.



Българите се смятат за по-активната страна в трансграничните бизнес отношения в рамките на БРОД - според повече от половината от респондентите инициативата идва от български фирми, а само според една трета - от румънски. И тук обаче виждаме сериозен процент на колебание и трудност при формирането на мнение, тъй като делът на хората без отговор е около 40%. Интересно е да се отбележи, че трансграничните бизнес отношения се разглеждат като еднакво изгодни за българи и за румънци. Тук трябва да се спомене, че като цяло отношението към тях е положително - 2/3 смятат, че са изгодни, срещу 1/3, които ги определят като неизгодни. Дори сред отрицателните отговори преобладава значително "по-скоро не", т.е. няма категоричност в мнението.





В контекста на отговора на предишния въпрос, донякъде изглежда изненадващо голямата подкрепа, която получава провеждането на протекционистична политика. Почти 3/4 от респондентите смятат, че българската държава трябва да защитава местните фирми от румънски конкуренти, като 58% са твърдо на това мнение. След като мнозинството оценява бизнес отношенията в БРОД като изгодни и за българските, и за румънските фирми, естествено би било да се очакват държавни действия, които стимулират тези отношения, а не им пречат, изграждайки бариери от конкуренцията. Възможно е тук да има т.нар. фрейминг ефект - формулировката на предходните въпроси да предразполага респондентите към отговори, преекспониращи тяхната положителна оценка за трансгранично сътрудничество. Но е възможно и те да не са рационални в отговорите си и да наблюдаваме идентичността в действие - пресметливостта на бизнесмена да отстъпва пред усещането за румънците като "други", когато става дума за конкуренция.





Заключение

С оглед резултатите от проучването сред представителите на бизнеса и съгласно предварителните очаквания към настоящия момент не може да се говори за интегрирана идентичност на българо-румънския трансграничен регион. Но получените отговори дават достатъчно основание да се допусне, че е налице потенциал за нейното развитие, отчитайки все пак някои негативни аспекти, които могат да затруднят този процес. Няколко аспекта от резултатите позволяват тълкуването им в позитивна светлина.

Първият е свързан с това, че в повечето случаи българските респонденти не виждат големи асиметрии между българи и румънци по редица от поставените въпроси (напр. относно инициативата за трансграничните отношения и ползата от тях). Това е важно от гл.т. на хипотезата, че обща идентичност трудно може да се формира между субекти, които не са равнопоставени в отношенията си или ако съществуват значителни дисбаланси в разпределението на изгодата от тези отношения.

Вторият положителен аспект се изразява във факта, че в отговорите, където симетрията в отношението към българи и румънци е нарушена (напр. доверието в другите при правене на бизнес), това не е заради по-силно изразено негативно отношение към румънците, а заради липсата на достатъчно информация, за да се формира каквото и да е отношение за тях. Естествено, неинформираността за другия не позволява идентификацията с него, но все пак позволява изграждането на такава. Така образът на другия може да се формира "на чисто", започвайки от основите. Понякога е много по-трудно да разрушиш съществуващи негативни стереотипи, отколкото да изградиш положителен образ за някого.

Трето, доколкото българите имат информация за румънците, те не се възприемат като много различни. От всички възможни пречки пред трансграничното сътрудничество - законови, административни, стопански и транспортни и т.н. - респондентите посочват разликата в ценностите и културата като най-малката. Това е предпоставка, но само по себе си не е достатъчно за обща идентичност - могат да се посочат много примери, където хора със сходни ценности и култура са членове на антагонистични общности и групи (напр. футболните запалянковци).

Последното трябва да се отчете при провеждането на политики в икономическата, социалната и културната сфера. Изграждането на обща идентичност има своята цена и евентуалните ползи от нея изискват тя да бъде платена. Невъзможно е да се насърчава интеграционния процес и същевременно българските фирми да се надяват на държавна защита от конкуренция от Румъния. Протекционизмът няма икономическа логика, но сред голяма част от населението съществуват протекционистични нагласи. Осъзнатият икономически интерес може да даде силен тласък на регионалната интеграция, но рано или късно той се сблъсква със своите ограничения под формата на определени психологически бариери - разбирането за другия, за чуждия. Преодоляването на тези бариери изисква инициативи не само в икономическата сфера, а предизвикателството за управляващите ще бъде да намерят онези инициативи, които ще работят най-добре в контекста на изграждането на интегрирана идентичност в рамките на БРОД.



Използвана литература:

Abdelal, R., et al. 2009. Measuring Identity. A Guide for Social Scientists. Cambridge University Press 2009. ISBN 978-0-521-73209-3.

Agelopoulos, G., Voutira, E., Labrianidis, L. 2008. Deliverable 14: Identity, Perception and Entrepreneurial Behaviour: Empirical Data and Analysis. Project no: 29038 Challenges and Prospects of CBC in the Context of EU Enlargement, 6th Framework Programme

Akerlof, G., Kranton, R. 2000. Economics and Identity. The Quarterly Journal of Economics – Vol. CXV, August 2000, Issue 3.

Akerlof, G., Kranton, R. 2005. Identity and the Economics of Organizations. Journal of Economic Perspectives - Volume 19, Number 1 - Winter 2005 - Pages 9-32.

Butter, F., Mosch, R. 2003. Trade, Trust and Transaction Costs. TI 2003-082/ 3 Tinbergen Institute Discussion Paper.

Combes, P., Lafourcade, M., Mayer, T. 2003. Can Business and Social Networks Explain the Border Effect Puzzle? CEPII, Working Paper N 2003-02.

Granovetter, M. 1985. Economic Action and Social Structure: The Problem of Embeddedness. The American Journal of Sociology, Vol. 91, No. 3. (1985), pp. 481-510.

Hogg, M., Terry, D., White, K. 1995. A Tale of Two Theories. A Critical Comparison of Identity Theory with Social Identity Theory. Social Psychology Quarterly 1995, Vol. 58, No. 4, 255-269.

Houtum, H. 2000. An Overview of European Geographical Research on Borders and Border Regions. Journal of Borderland Studies, Vol. XV, No. 1, Spring 2000.

Nitsch, V. & Wolf, N. 2009."Tear Down this Wall: On the Persistence of Borders in Trade," CESifo Working Paper Series 2847, CESifo Group Munich.

Потенциал за интегрирана идентичност на Румънско-българския трансграничен регион според граждани.

Румънска гледна точка
Д-р Богдан Илеану
Анализът на възможността за създаване на общ модел, който може да улесни сътрудничеството, се съдържа в анализа на най-важните аспекти:


  • - основни демографски характеристики, касаещи гражданите от област РОБУЛНА

  • - идентичност на гражданите (себевъзприемане – себе-принадлежност)

  • - възможност на гражданите да развиват връзки

  • - пречки пред връзките

  • - фактори, които може да улеснят връзките между Румънци и Българи

  • - най-важните предимства, които може да допринесат за развиването на марката РОБУЛНА

  • - ползите от марката РОБУЛНА



Социо-демографски характеристики на гражданите

Анализът се базира на извадка от 1015 единици, събрани през ноември и декември, 2012 г., в окръзи от Южна Румъния.

Разпределението на извадката по окръзи е представено в следващата Таблица:

Таблица 1. Разпределение на извадката по окръзи


Окръг

Честота

Процент (%)

1 Мехединци

145

14,3

2 Долж

145

14,3

3 Олт

145

14,3

4 Телеорман

145

14,3

5 Гюргево

145

14,3

6 Кълъраш

145

14,3

7 Констанца

145

14,3

Общо

1015

100,0

Разпределението на извадката по възраст и пол е много близко до официалните данни. Така 55,6% от респондентите са жени, а останалите 44,4 % са мъже.

Относно разпределението по възраст може да се посочи, че 44,9 % от респондентите са близо до средната възраст (31-49 години), 37,6% са над 50 години и само 17,4% са младежи, под 30 години.
Повечето от респондентите имат поне средно ниво на образование, 21.3% от тях имат висше образование.

Относно домакинствата на респондентите може да се види, че 66,4% живеят в домакинство с поне 3 души, което означава семейство с поне едно дете. Само 8,3% от респондентите посочват, че живеят сами.


Понастоящем 47% от респондентите са наети на работа, 33% са безработни, а останалите 20% са пенсионери.
ИДЕНТИФИКАЦИЯ
Основата на анализа, касаещ себе-принадлежността на гражданите на РОБУЛНА, е въпроса “Какво бихте казали за себе си, кой сте вие, как се идентифицирате?”, въпрос с много отговори, измерен по скала от 1 до 4, където 1 означава въобще неидентифициран, 4 – силно идентифициран. Събраните отговори показват, че 93,5 от респондентите са силно идентифицирани като “граждани на града/селището, в което живеят. 91% от респондентите се самоидентифицират като граждани на своя окръг и само 71,4% от тях виждат себе си като граждани на света.
Таблица 2. Идентификация на респондентите по окръзи

Идентификация

Мехединци

Долж

Олт

Телеорман

Гюргево

Кълъраш

Констанца

Общо

Гражданин на града/селището, където живея

3,99

3,99

3,92

3,89

3,83

3,97

3,9

3,93

Гражданин на моя окръг

3,98

3,99

3,94

3,77

3,82

3,98

3,88

3,91

Гражданин на моята страна

3,97

3,98

3,88

3,70

3,84

3,99

3,74

3,87

Гражданин на РО-БУЛ-НА

3,3

3,83

3,49

3,31

3,61

3,9

3,28

3,53

Гражданин на Европа

3,8

3,64

3,44

3,42

3,82

3,93

3,25

3,61

Гражданин на света

3,77

3,57

3,39

3,31

3,8

3,93

2,99

3,54

Обхват на колоната

0,22

0,42

0,53

0,58

0,03

0,04

0,91

0,39

Ако определим като Степен на идентификация на населението към местна общност, където di = степен на идентификация (1…4), ni = брой респонденти, се получават следните степени от цялото и по окръзи.

Както може да бъде видяно, във всички окръзи стойността на PIDL е толкова по-близка до 4, колкото мястото е по-близко до местната общност. От един окръг до друг има значителни разлики. Например в Кълъраш гражданите се идентифицират по един и същ начин чрез различни видове общности от местна общност до целия свят. Най-голям обхват присъства в Констанца, където хората даже и да имат връзка посредством туризъм и пристанище, идентифицирането с Европа и света по-скоро не съществува.

Следващият въпрос, който определя местната общност на РОБУЛНА, се отнася до степента на формално и неформално сътрудничество с други общности. Анализът започва от въпроси Q3, Q4, Q5 и Q6, които в общи линии питат “Поддържате ли / възнамерявате ли да създадете формални / неформални връзки с хора от …. Български области от РОБУЛНА, от България като цяло, с други държави от ЕС, извън ЕС“, с възможни отговори въобще не, при случай, често и най-вече.

За да синтезираме отговорите, категориите често и най-вече са групирани. Синтетичната структура е представена по-долу.



Таблица 2. Форма на връзките на респондентите

Посоки на връзките

Формални връзки

Неформални връзки

В момента

Намерение

В момента

Намерение

Често+Най-вече

Често+Най-вече

Често+Най-вече

Често+Най-вече

Български области от РОБУЛНА

5,4%

12,00%

8,80%

16,30%

България като цяло

2,1%

9,50%

3,50%

12,00%

Други държави от ЕС

4,8%

12,20%

14,90%

22,20%

Извън ЕС

1,9%

7,70%

5,50%

11,90%

Връзките на респондентите в момента са най-вече неформални и са най-вече свързани с хора от други държави от ЕС, вероятно установени основно с роднини, които работят в чужбина. Капацитетът на формалните връзки е намален, тъй като, към момента само 5,4% имат формални връзки с хора от съседни държави. Въпреки че този капацитет е намален, предимство на модела на интеграция на РОБУЛНА е, че най-големият процент респонденти е на тези, които имат връзки с хора от Българските области.


Намеренията може да са свързани с печалба /полза/ в бъдеще, защото като цяло над два пъти повече процента от хората (в сравнение с настоящето) имат намерение да развиват връзка във всяка посока.
Друго важно наблюдение е това, че Румънските граждани са склонни да имат формални и неформални връзки и възнамеряват да развиват връзки по-скоро с други държави от ЕС и по-малко с Българските съседи. Този факт може да се дължи на някои неизвестни местни пречки или на наличността на някои удобства в други държави. Въпреки това, както посочих преди, роднините играят съществена роля при създаването на връзки с чужденци.

ПРЕЧКИ

Като цяло пречките идват от различни сектори и имат различно влияние върху гражданите



Фигура 1. Пречки пред сътрудничеството

Най-съществените пречки за Румънските граждани от РОБУЛНА се определят от финансови аспекти, езика, недостатъчни удобства за пресичане на моста и липса на рекламиране относно привлекателността на Българския район.

Гледайки фигура 1, изглежда, че най-съществената пречка за сътрудничество между Румънци и Българи от РОБУЛНА представлява цената за пресичане на моста. След това, доколкото повече от половината респонденти го споменават (по-точно 57,1%), не е достатъчен броят на мостовете през Дунав.

Други важни фактори са езиковата бариера, имайки предвид, че Румънският и Българският езици са от различни езикови семейства.

Повечето респонденти посочват също недостатъчната публичност на привлекателността на България.

ФАКТОРИ, които може да улеснят връзките

За да бъдат дадени някои бележки относно факторите, които може да улеснят сътрудничеството, въпрос Q13, “Според вас кои са най-важните видове дейности за Румънско-Българския трансграничен регион?“, допринася за решаването на този проблем. Въпросът допуска многоелементни отговори

На следващата фигура може да се види йерархията според респондентите.
Фигура 2. Най-важните дейности, които трябва да се осъществяват в РОБУЛНА

След като 33% от респондентите са безработни, е нормално това, че тяхното основно желание се фокусира върху икономическите дейности. Така 62% посочват, че трябва да бъдат осъществявани “съвместни бизнес дейности”, 58% - съвместни дейности на трудовия пазар. Третата по важност дейност е основата на първите две, посочени по-горе, и касае дейността на регионалното управление, което трябва да допринася за регионалното развитие. Освен това, най-важната дейност, избирана най-често като първо посочване, е “Съвместни дейности на регионалните управления и парламенти (съвместни решения по регионалното развитие)”, така че хората очакват първо от властите мерки, които може да улеснят сътрудничеството и регионалното развитие.

Относно областите, в които е най-подходящо да се развива съвместно сътрудничество, резултатите са:

Фигура 3. Най-важни области, които може да улеснят сътрудничеството

В хармония с предишните въпроси, ключовите области за сътрудничество се представят от земеделието, туризма, сътрудничеството и благоустройството. На другия край са сигурността, тежката индустрия и гражданската защита, които иглежда не представляват интерес за респондентите основно защото тази сфера не съществува или е слабо развита (какъвто е случаят с тежката индустрия) или няма познания относно този бранш, какъвто е вероятно случаят със “Сигурност”.


Едно нещо, което може да се подчертае, е това, че земеделието е посочено като първо от 73,2 % от респондентите. Това е нормално, имайки предвид факта, че за повечето от окръзите от РОБУЛНА земеделието е важна част от местната икономика, какъвто е особено случая с Телеорман, Долж, Гюргево и Кълъраш.
Предимства за популяризиране на марката РОБУЛНА
Анализът започва от набор от осем въпроса, които касаят постигането на съгласие за това на какво да се наблегне. “Съгласни ли сте със следното становище: При популяризирането на РО-БУЛ-НА, трябва да се наблегне на нейното ………………………? Възможните отговори бяха измерени по скала от 1 до 4, където 1 означава несъгласие, а 4 - Съгласие. Комбинирайки честотите от точки 1, 2 и от 3,4 и калкулирайки средната стойност, се получиха резултатите, представени в Таблица 3.
Таблица 3. Предимства, които да популяризира марката РОБУЛНА

Предимство

Несъгласие+по-скоро несъгласие

Съгласие+по-скоро съгласие

Средно

Трябва да се наблегне на Дунава (воден маршрут за местно корабоплаване и международна търговия, свързващ всички окръзи и области от РО-БУЛ-НА с региони на други 8 Европейски държави).

3,2

96,8

3,80

Трябва да се наблегне на плодородната земя и опитния земеделски сектор (способни да произведат големи количества висококачествени и традиционни хранителни продукти).

1,8

98,2

3,78

Трябва да се наблегне на разнообразния естествен пейзаж (планински вериги, низини, реки, Черноморското крайбрежие), и природните забележителности (биоразнообразие, минерални извори и други природни източници).

2,3

97,7

3,76

Трябва да се наблегне на културно-историческото наследство

2,8

97,2

3,72

Трябва да се наблегне на гео-политическата локация като мост между Черно море и Централна Европа.

2,5

97,6

3,71

Трябва да се наблегне на човешкия капитал.

4,5

95,5

3,71

Трябва да се наблегне на многокултурните традиции и толерантните междуетнически връзки.

4

96,0

3,70

Трябва да се наблегне на иновативния потенциал на МСП.

4,1

95,9

3,65

Лесно се забелязва консенсусът, тъй като повечето респонденти са съгласни, че всички предимства добре описват района на РОБУЛНА. Въпреки това, надделява мнението, че първите три предимства, които могат да опишат района, са Дунава, плодородната земя и природните забележителности, естествените пейзажи.


Според възприятието на респондентите ние трябва да се концентрираме по-скоро върху природните предимства и по-малко върху другите като Иновативен капацитет на МСП, многокултурни традиции или човешки капитал на хората от района.
ПОЛЗИ ОТ МАРКАТА РОБУЛНА
Таблица 4. Ползи от популяризирането на МАРКАТА РОБУЛНА

Ползи

 % Съгласие

Признаване на привлекателността и потенциала от хората, които живеят и работят в региона

90,8%

Признаване на привлекателността и потенциала от хората, които живеят и работят извън региона

85,5%

Планиране на подходяща стратегия за развитие

88,0%

Засилване на трансграничното сътрудничество

89,8%

Видимост на региона в Европа и по света

86,6%

Като цяло респондентите виждат всички описани ползи като ключови резултати от ппопуляризирането на марката РОБУЛНА. Въпреки това, най-важният аспект, който се вижда през очите на респондентите е “признаване на нейната привлекателност и потенциал от хората, които живеят и работят в региона”.


Финални и синтетични описания и възприемания на респондентите са представени на следващата фигура:
Фигура 4. Гражданите на РОБУЛНА между предимствата, проблемите и решенията
PROMOTE ROBULNA THROUGH ITS NATURAL ASSETS

-THE KEY IS THE DANUBE-

Rather in the age of work,well balanced by gender and unfortunately mostly unemployed or retired.

For now we rather have no formal or informal relations in the area, but willing to have

Barriers against colaborations?

Insuficient connections with neighbors, LANGUAGE, and Insuficient PROMOTION of the local assets

LOCAL AUTHORITIES

Agriculture as main domain

What are the factors which improve collbaorations?

How are we defined?

Potential for an Integrated Identity of

the Romanian-Bulgarian Cross-Border Region

according to Citizens.

Bulgarian Point of View
Assoc.Prof. Juliana Popova, Assoc. Prof. Todor Todorov, PhD
Juliana Popova



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница