Стратегически документи съдържание на първи документ



страница9/19
Дата01.02.2017
Размер3.94 Mb.
Размер3.94 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   19

Potential for an Integrated Identity of the Romanian-Bulgarian Cross-Border Region according to Citizens. Bulgarian Point of View

Наред със всеобхватната динамика на обществените процеси, в ерата на глобализацията се достигна до ново разбиране за редица понятия, сред които и понятието „идентичност“. То вече не се възприема като неподвластен на промени феномен, свързан със социалната интеграция на индивиди и групи, а като отворен за трансформации конструкт, който черпи ресурси за своето предефиниране от локалните социални и културни системи. От друга страна, все по-голямото значение, което се отдава на регионализма и регионализацията в Европа и в световен мащаб с цел преодоляване на социално-икономическите диспропорции, извежда на преден план дискусията за формиране на регионална идентичност като двигател за развитието на определени териториални единици и средство за мобилизация на ресурсите в тях.

Настоящата разработка е посветена на интерпретацията на проблема за изграждане на интегрирана регионална идентичност в българо-румънския трансграничен регион край река Дунав, каквато мащабна стратегическа цел си поставя изследователския проект BRAINS /Bulgarian-Romanian Area Identities: Neighbourhood Study/ по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България 2007-2013 г. Специфичен предмет на разработката е дискутирането на потенциала за формиране на интегрирана регионална културна идентичност в светлината на получените емпирични данни от представително проучване, осъществено в изпълнение на цитирания проект.

Формирането на регионална идентичност в рамките на територия, пресичаща националните граници, какъвто е случаят с българо-румънския трансграничен регион край река Дунав, е сложен социален, политически и културен процес, който има стабилизационен, но в същото време и трансформационен характер. Регионалната идентичност е феномен, в чиито рамки индивидите постигат отъждествяване със социалната, политическата или културната система на даден регион /Häuszer and Frey, 1987/ – с неговите хора, природна и социално-икономическа среда, традиции и т.н.

В своя модел Paasi /Paasi, 1986: 105-146/ идентифицира 4 етапа във формирането на регионална идентичност:


  • Конституиране на териториален образ;

  • Изграждане на символен образ;

  • Изграждане на институционален образ;

  • Поява на социопространствено съзнание у жителите на региона.

Чрез териториалния образ регионът очертава своите граници и се идентифицира като териториална единица в пространството. /Paasi, 1986/ Съществуването на някакъв вид граници е фундаментално изискване за появата на регионално съзнание сред жителите на региона. /Kosonen, 1996/

Символният или концептуален образ се изгражда на териториална база. Тук се имат предвид най-важните символи на региона, които формират мозайка от неговите най-типични особености: име, език/езици, забележителности, традиции, празници и т.н. /Paasi, 1986/

Институционалният образ обхваща установените практики и формалните организации в региона: публични администрации, бизнес организации, НПО, училища, социални мрежи и др. Институционалната сфера е отговорна за поддържане имиджа на региона и за задаване на критериите за идентифициране с него от страна на неговите жители, напр. утвърждаване на общи ценности, формиране на социален капитал, изграждане на доверие и др.

Формирането на идентичностно съзнание сред жителите на региона е резултат от непрекъснат процес на институционализация и трансформация. Paasi /1996/ подчертава важността на социалните и историческите процеси, които формират миналия опит на региона и имат отражение в съвременната му конфигурация и развитие. Тази част от регионалната идентичност може да бъде наречена индивидуалност или духовно пространство на региона и тя е най-дълбокият пласт от самосъзнанието на неговите жители. /Crang, 1998/

Съзнанието за регионална идентичност удовлетворява няколко човешки потребности според йерархията от потребности на Maslow /Maslow, 1954/. На първо място, това е нуждата от принадлежност и свързаност /с територията и общностите, които я населяват/. На второ място, чрез дефинирането на базовите ценности за региона, се открояват желаните поведенски практики и по този начин се генерира потенциал за удовлетворяване на нуждата от признание и оценка. Не на последно място регионалната идентичност и активните действия за просперитета на региона създават възможности за удовлетворяване на най-висшата човешка потребност – от самореализация.

Чрез изградена регионална идентичност можем да очакваме постигане на икономическа и социална мобилизация на жителите на региона и в крайна сметка възход в неговото развитие. Както твърди Gisevius /Raagmaa:http://www-sre.wu-wien.ac.at/ersa/ersaconfs/ersa01/papers/full/194.pdf/ изграждането на регионална идентичност може да се превърне в управленска стратегия, която да ангажира потенциала на хората с регионалното развитие. Нещо повече, налагайки се като териториална единица със собствен образ и идентичност, регионът става привлекателен като място за живеене и работа и може да се превърне в обект на инвеститорски и предприемачески интерес. /Spilling, 1991: 33-48/

От казаното следва изводът, че регионалната идентичност има обективни елементи /природа, култура, икономика и др./ и субективни елементи /индивидуално и колективно самосъзнание/.

Регионалната идентичност включва два основни компонента – идентификация с/чувство за принадлежност към регионалната общност и идентификация с региона като територия. От своя страна идентификацията с регионалната общност бива фактическа и идеална. Първата се отнася до актуалните /обикновено лице в лице/ отношения между индивидите и групите от този регион, произтичащи от съвместното им участие в регионални организации и инициативи. Втората е свързана с идентичностната „картина“, репрезентирана в институционалните практики на региона, напр. от страна на неговия политически елит или в регионални медии. Докато фактическата идентификация генерира ние-общност в рамките на региона, идеалната идентификация утвърждава позициите на тази общност чрез комуникирането й в публичното пространство. /Knapp: http://www.saulproject.net/ downloads/ Knapp.pdf/

Опитът показва, че политиката за изграждане на регионална идентичност може да се фокусира или върху културната система на региона /традиции, празнична обредност, ценности/, или върху предимствата на територията. Вторият фокус крие по-малко рискове за изграждането на регионална идентичност, тъй като елиминира опасността от нетолерантно поведение на базата на етноцентризъм, стари стереотипи и предразсъдъци. Но така или иначе, откритостта, толерантността и „включването на Другия“ трябва да присъстват като императив в съзнанието за регионална идентичност. Именно затова процесът на изграждане на интегрирана регионална идентичност трябва да държи сметка за многообразието от идентичности в рамките на региона /териториална, социално-икономическа, политическа и културна/ и да се фокусира едновременно върху всички нейни компоненти.

Обект на внимание в настоящото изложение е изграждането на интегрирана регионална културна идентичност. Понятието „културна идентичност“ се дефинира като отъждествяване с и приемане от група, която притежава споделени системи от символи, значения и норми/правила за поведение. /Collier & Thomas, 1988: 113/ Това е емоционалната значимост, която приписваме на усещането за принадлежност към тази група. /Ting-Toomey, 2005: 211-233/ Културната идентичност е многопластово образувание, състоящо се от компоненти на групово ниво (споделени културно-специфични вярвания, нагласи и ценности) и индивидуално ниво (културно-специфично поведение). Тя включва винаги историческа перспектива, тъй като се формира чрез предаването на ценности от поколение на поколение. За разлика от нея социалната идентичност се свързва с конкретен момент във времето. /Schwartz et al., 2008: 635–651/

Като колективно самопознание, културната идентичност варира по мащаб /брой на хората, които споделят такава идентичност/, очебийност на проявлението /колко важна е идентичността за хората, които я споделят/ и интензивност /колко силно идентичността се комуникира с останалите /Collier & Thomas, 1988/

Културната идентичност се формира и поддържа в процеса на взаимодействие с индивиди от собствената културна група и други културни групи. Като резултат от такова взаимодействие в рамките на нашия собствен културен контекст, ние несъзнателно изграждаме нашето себевъзприятие /Usunier, 1996: 386/, което се генерира от огледалния образ на Другия.

Културната идентичност е специфичното чувство за „ние“, вместо за „вие и аз“ в дадено взаимоотношение. Но за да бъде постигнато такова себеусещане в рамките на един регион, какъвто е например случаят с българо-румънския трансграничен регион край река Дунав, е необходимо да бъде извършено „предоговаряне на идентичностите“ съгласно теорията за мениджмънт на идентичността /Cupach & Imahori, 1993/, т.е. необходимо е постигане на колективна идентичност, която удовлетворява всички жители на региона.

Някои последователи на комуникационната теория за предоговаряне на идентичността концептуализират предоговарянето на културната идентичност като процес на сключване на договор. Според Jackson /Jackson, 2002: 359-367/ всеки подписан културен договор, или такъв, по който е постигнато споразумение, има директно влияние върху идентичността на подписалите го, тъй като идентичностните атрибути /ключови символи и значения/ служат като разменна монета. Оттук културните договори се използват като средство за съхранение и дефиниране на собствената идентичност, но и за регулиране на възприятията и поведението по време на комуникационното взаимодействие с другата страна.



За да се включим в едно съзнателно предоговаряне на културната идентичност, е необходимо да увеличим базовите знания за собствената идентичност и за идентичността на другите участници в регионалния комуникационен процес. Теорията за предоговаряне на идентичността предлага 10 отправни точки, свързани с развитието на знание, чувствително към културата, /Ting-Toomey, 2005: 211-233/, които могат да бъдат приложени към процеса на предоговаряне на идентичностите в българо-румънския трансграничен регион край река Дунав и респективно към изграждането на регионална културна идентичност:

  1. Културната идентичност се формира посредством комуникация и социално взаимодействие, осъществяващи се чрез символи, т.е. първото необходимо условие за изграждането на регионална културна идентичност е открояването на система от споделени символи в рамките на региона.

  2. Както беше казано и по-горе, в основата на формирането на идентичност, респективно културна идентичност, са базовите мотивационни потребности на индивидите от сигурност, предсказуемост, свързаност и устойчивост. Отнесени към изграждането на регионална културна идентичност, тези мотивационни потребности означават сигурност за съхраняване на собствената идентичност, предсказуемост на поведението на Другите, усещане за принадлежност и свързаност с обекта на идентификация, устойчивост във времето. Трябва да се уточни, че преголямата емоционална сигурност ще доведе до силен етноцентризъм и капсулиране „сред своите“ и обратно, емоционалната несигурност ще доведе до избягване на непознатите Други. Същото е валидно и за предсказуемостта и свързаността. Именно затова трябва да се търси оптималното ниво на тези характеристики в рамките на предоговаряната идентичност.

  3. Индивидите усещат емоционална сигурност по отношение на своята идентичност в културно-позната среда и обратно – емоционална несигурност в културно-непозната среда, т.е. друго необходимо условие за изграждане на регионална идентичност е постигането на познание за споделената територия.

  4. Индивидите се чувстват свързани, когато идентичността им в групата, в която се стремят да членуват, е потвърдена в позитивни ситуации на интергрупов контакт и изпитват отграничаване, когато тяхната групова идентичност е стигматизирана, т.е. необходимо е непрекъснато потвърждаване и насърчаване на положителния опит от съвместното съществуване в рамките на региона.

  5. Индивидите имат усещане за предсказуемост във взаимодействията, когато комуникират с културно-познати други. Тогава предсказуемостта на идентичността води до пораждане на доверие, а непредсказуемостта – до недоверие. Това означава, че изграждането на регионална културна идентичност е необходимо да се базира върху осведоменост за основните идентификационни признаци на общностите в рамките на региона.

  6. Индивидите се чувстват по-свързани с една общност, когато са установили по-близки интерперсонални отношения в нейните рамки и обратно, чувстват се автономни по отношение на идентичността си, когато липсват такива отношения, т.е. изграждането на регионална културна идентичност трябва да премине през процес на взаимно опознаване и сближаване на общностите в рамките на региона и интензифициране на интерперсоналните и интергруповите контакти.

  7. Индивидите усещат устойчивост на идентичността си в културни рутини /повтарящи се ситуации в познатата културна среда/ и изпитват криза на идентичността и нейни трансформации в нова или непозната среда, т.е регионалната културната идентичност трябва да се основава на споделени и ясно комуникирани в пространството културни практики.

  8. Културната, персоналната и ситуационната вариативност влияят върху значенията, интерпретациите и оценките на проблемите, свързани с идентичността, т.е процесът на изграждане на регионална културна идентичност трябва да отчита интериндивидуалните и интергруповите особености на социалните взаимодействия в рамките на региона, а също и ситуационните характеристика на средата.

  9. Процесът на успешно и компетентно предоговаряне на идентичността поставя ударение върху важността на интегриране на интеркултурно знание, базирано върху идентичността, т.е. изграждането на регионална културна идентичност изисква развитие на специфични интеркултурни компетенции, като респект и чувствителност към Другостта, способност за емпатия и смяна на перспективата.

  10. Удовлетворяващ резултат от процеса на предоговаряне на идентичността е постигането на чувство у индивидите, че са разбрани, уважавани и положително оценени, т.е. формирането на регионална културна идентичност е сложен процес на взаимна адаптация на мотивационните структури и ценностните ориентации на индивидите, който може да се превърне в катализатор на личностното развитие за хората от региона.

След представянето на своеобразния алгоритъм, който може да бъде приложен към изграждането на интегрирана регионална културна идентичност в българо-румънския трансграничен регион край река Дунав, следва да бъде направен преглед на потенциала за развитие на такава идентичност въз основа на емпиричните данни от проведеното допитване сред 990 български граждани, жители на 9-те български области в трансграничния регион. Проучването е представително за България и дава отговор на редица въпроси с актуално за изследваната проблематика съдържание.

На първо място е необходимо да бъдат откроени следните демографски характеристики на извадката:



  • 48,59 % от допитаните са мъже, а 51,41 % - жени.

  • 90,61 % от респондентите са българи, а останалите 9,39 % - представители на други етнически общности.

  • Разпределението по възраст е пропорционално на популационните данни, като най-голям процент от респондентите – 33,64 % са на възраст над 60 години.

  • Най-голям процент от допитаните са със средно образование – 60,10 %, като след тях се нареждат тези с висше образование – 22,53 %.

  • Разпределението по професионален признак се отличава с вариативност в широки граници. Сред работническите професии с най-голяма честота се срещат: техник, работник, продавач, шофьор, монтьор, готвач, строител и др. – общо 28,28 % от цялата извадка. Най-често упражняваните професии, изискващи висока квалификация са: учител, икономист, инженер и др. – общо 23,13 % от извадката.

  • Според статуса на пазара на труда най-голям е процентът на работещите респонденти – 52,63 %, след тях се нареждат пенсионерите – 29,70 %, а безработните са 17,68 %.

  • С най-голям процент в българската част на трансграничния регион са двучленните семейства – 32,42 %, а след тях по честота се нареждат тричленните – 26,77 %, като общият брой на децата под 18 години е 32,53 % от цялата извадка.

  • Преобладаващата част от допитаните – 62,12 % имат достъп до интернет.

Приведените данни дават основание за няколко заключения във връзка с демографския профил на населението в българската част на трансграничния регион, а именно, че: 1/ То е сравнително хомогенно по етнически състав; 2/ Възрастовата структура по отношение на показателя „икономически активно население на пазара на труда“ е неблагоприятна, особено в дългосрочен план. Това се доказва от големия брой пенсионери и хора на възраст над 60 години и малкия брой деца под 18 години. 3/ Налице е висок процент на безработица сред населението, произтичащ най-вероятно от последиците от икономическата криза през последните години, но и от променената структура на икономиката в региона, а именно намаляване дела на индустриалния сектор. 4/ В региона е налице удовлетворителен образователно-квалификационен статус на населението, гарантиран от високия брой на лицата със средно и висше образование.

В разработения въпросник, по който е проведено допитването сред гражданите от трансграничния регион, са включени редица въпроси, имащи пряко отношение към проучването на даденостите и предпоставките за изграждане на интегрирана регионална културна идентичност. Такъв е въпрос В1 /Какво бихте казали за себе си, кой/коя сте, как се самоопределяте/, който цели да установи самоопределението на индивидите и отъждествяването им с определена териториална единица. Получените данни позволяват да се конструира своеобразна йерархия в самокатегоризацията на респондентите, на базата на усещането им за свързаност с едно или друго жизнено пространство.

Както се вижда от фигура 1 по-долу, най-голям процент от респондентите /86,77 %/ се определят най-вече като граждани на своята страна. На второ място те се усещат свързани с населеното място, в което живеят – 82,73 %. На следващите места по значимост в себеусещането на респондентите се нареждат гражданството в административната област – 66,97 %, европейското гражданство – 42,22 % и космополитното гражданство – 37,27 %. Сравнително ниският процент на респондентите, които се самоопределят като граждани на трансграничния регион /БРОД/ означава, че той още не е достатъчно актуален в съзнанието на индивидите като териториална единица или ако се върнем към теоретичния модел на Paasi по-горе, териториалният образ на региона предстои да бъде конструиран.



Фигура 1

Отъждествяване на респондентите с определено жизнено пространство

В отговорите на следващия въпрос В2 /До каква степен се влияете от следните фактори, когато се самоопределяте/ респондентите посочват основанията за своето самоопределение, като тук се наблюдава тясна корелация с данните по първия въпрос. На самоопределението като граждани на своята страна съответства силно изразената принадлежност към нацията сред доминиращ брой от респондентите – 82,02 %, а идентификацията с населеното място е аргументирана с привързаност към семейните корени, бит и традиции /77,88 %/, както и с все още типичната за българите склонност да се търси препитание близо до дома и семейството /71,72 %/.

Друга група от въпроси в инструмента на емпиричното проучване /В3 Поддържате ли служебни отношения с хора от; В4 Възнамерявате ли да установите в бъдеще служебни отношения с хора от; В5 Поддържате ли лични/приятелски отношения с хора от; В6 Възнамерявате ли в бъдеще да установите лични/приятелски отношения с хора от/ цели да установи честотата на интерперсоналните контакти между представителите на българската и румънската общности в трансграничния регион /БРОД/, като се търси картината на действителното състояние към момента и картината на очакваното състояние в прогнозен план.



Фигура 2

Както може да се проследи във фигурата, към настоящия момент в рамките на трансграничния регион честотата на служебните и личните интерперсонални контакти между българи и румънци е сравнително ниска, съответно 9,6 % и 17,45 %. Картината се променя в плана на намеренията за подобни контакти, съответно 21,01 % в полза на служебните контакти и 38,29 % в полза на приятелските контакти. Тези резултати са много положителни по отношение на т. нар. релационен пласт на културната идентичност /Hecht et al., 2005: 257-278/, който се свързва с възможността за предоговаряне на идентичността в региона чрез комуникация и интензифициране на формалните и неформалните интерперсонални контакти. Посочените данни са индикация и за съществуващ позитивен комуникационен контекст по отношение на нагласите за поддържане на отношения в рамките на региона. Два пъти по-високият процент на намеренията за контакти от страна на българските респонденти в сравнение с настоящото състояние показва непредубеденост, доверие и интерес към съседите като комуникационни партньори, особено на неформално ниво, което е необходимо да бъде използвано като благоприятна предпоставка в процеса на изграждане на интегрирана културна идентичност.

Интерес представлява мотивацията на българските респонденти за интерперсонални контакти. Пространна аргументация в това отношение се съдържа в отговорите на въпрос В8 /До каква степен Ви влияят следните фактори, когато поддържате/възнамерявате да поддържате отношения с Вашите румънски съседи/. Сред разнообразието от мотиви с най-висока значимост за респондентите са:


  • възможностите за туризъм /73,57 % са заявили някаква степен или силна степен на влияние на този фактор/,

  • възможностите за пазаруване /69,60 %/,

  • възможностите за ваканция /66,66 %/,

  • възможността да бъдат опитани ястия от румънската кухня /66,47 %/,

  • възможностите за развлечения /62,63 %/,

  • възможностите за запознаване с ценностите, моделите на поведение и традициите /56,57 %/,

  • възможностите за здравни грижи /52,62 %/.

Данните са много показателни за отговора на основния въпрос, който е предмет на това изложение, а именно дали е налице потенциал за интегрирана културна идентичност в рамките на българо-румънския трансграничен регион край река Дунав. С категорична убеденост може да се заяви, че такъв потенциал съществува и той се съдържа в споделените ежедневни практики на населението от региона, свързани с неговия бит и с прекарване на свободното време. Много положителен факт е, че сред мотивите за поддържане на отношения се съдържат и такива, свързани с възможността да бъде увеличено културно-специфичното знание за румънската част от региона, за нейните туристически забележителности, за традиционните модели на поведение и за ценностите на румънските съседи. Тези характеристики имат пряко отношение към компонентите на културната идентичност, които бяха представени в теоретичната част на изложението, и са свързани с изграждането на символен образ на региона в използвания теоретичен модел.

Друг силно индикативен въпрос относно потенциала за изграждане на интегрирана регионална културна идентичност е В9 /До каква степен Ви влияят следните фактори, възпрепятстващи отношенията с Вашите румънски съседи/, който откроява бариерите в релационния пласт на идентичността. Тук най-висока степен на съгласие сред респондентите, заявили някакво или силно влияние, е постигнато по отношение на следните фактори:



  • незнаене на езика на съседите /71,41 %/ или липса на общ език със съседите /68,28 %/;

  • скъп достъп отвъд границата /51,62 %/;

  • недостатъчна информация за възможностите за здравни грижи в съседната страна /49,30 %/;

  • недостатъчна информация за възможностите за туризъм в съседната страна /47,98 %/;

  • недостатъчна информация за възможностите за пазаруване в съседната страна /47,68 %/;

  • недостатъчна информация за възможностите за работа в съседната страна /47,18 %/;

  • недостатъчна информация за възможностите за бизнес в съседната страна /43,54 %;

  • неосведоменост за това къде да бъде намерена точна информация, която представлява интерес /42,22 %/;

  • недостатъчна информация за възможностите за развлечения в съседната страна /41,62 %/.

Данните по този въпрос са в тясна корелация с получените резултати по предходния, интерпретиращ мотивите за развитието на отношения в рамките на БРОД. Оказва се, че регистрираната мотивация за интерперсонални контакти среща сериозни бариери пред удовлетворяването на заявените мотиви-потребности. Най-голямата пречка е невъзможността да се общува със съседа, т.е. наличието на езикова бариера. Тя трудно може да бъде преодоляна, но съществуват положителни индикации за все по-големия интерес сред жителите на региона да изучават езика на съседите. Освен това сред представителите на по-младото поколение е налице реална възможност за комуникация чрез използването на език-посредник, какъвто най-често е английският. Високата цена, която трябва да заплащат гражданите за достъпа си отвъд границата, също е много сериозна пречка пред честотата на осъществяваните контакти, а тя е от ключово значение за изграждането на регионална културна идентичност. Достатъчно е да припомним т.нар. „контактна хипотеза“ на Allport /Allport, 1954/, според която ако едни индивиди имат възможност да общуват с други индивиди, това намалява склонността им да прилагат стереотипи и предразсъдъци спрямо другия и в крайна сметка повишава степента на разбиране между тях.

По-специално внимание изискват останалите бариери, посочени от респондентите, тъй като всички те са свързани с липсата на достатъчна информация за другата страна в трансграничния регион. Това насочва към дефицита до този момент на съзнателно провеждана политика за отваряне на българската и румънската общности една към друга, за стимулиране на тяхното опознаване и чрез това за интензифициране на техните взаимодействия. Независимо от европейската подкрепа за региона чрез финансирането на трансгранични проекти през програмния период 2007-2013 г. и от реализираните успешни партньорства, постигнатите резултати са свързани с решаването на изолирани проблеми, без синергичен ефект за целия регион. Чрез своите цели, една от които е постигане на по-широка взаимна осведоменост сред българската и румънската общности в региона, проект BRAINS се опитва да минимизира проблема с дефицита на информация и да привлече вниманието на политическия елит, на публичните администрации и на регионалното гражданство към необходимостта от цялостна политика за изграждане на интегрирана регионална идентичност като най-важно условие за развитието на региона. Ако се върнем на модела на регионална идентичност на Paasi по-горе, бихме казали, че предстоят много усилия за конструирането на институционалния образ и институционалната рамка на региона, която е отговорна именно за осигуряването на достъп до социално-значима информация сред неговите жители, а оттук и за генерирането на мотивация за отношения и взаимодействия.

Изразеното мнение на респондентите по други поставени въпроси в инструмента на изследването показва, че са налице благоприятни условия за промяна на идентичностното статукво в региона и по-конкретно за предоговаряне на културната идентичност. Напр., доминираща част от българите смята, че приликите с румънците са повече от разликите – 72,21 е процентът на изразилите частично или пълно съгласие. Сред най-важните прилики българските респонденти посочват общата православна религия, сходния минал исторически опит и др.. Разбира се, те изтъкват различието в езика, но много малка част от тях отдават значение на различия в менталността, т.е. те не са съществени за региона. Освен това част от респондентите са осведомени за обединяващите символи на подобието, напр. сходни имена на български и румънски градове, общи думи в двата езика, румънски корени в произхода и др. Всичко това насочва към заключението, че в българо-румънския трансграничен регион край река Дунав са налице благоприятни предпоставки за формиране на идентичностно съзнание, което е най-дълбокият пласт на регионалната идентичност и същевременно най-продължителният процес в нейното изграждане. До появата на такова съзнание може да се стигне чрез ясно и широко комуникиране на това, което обединява хората от региона, т.е. предоговарянето на културната идентичност трябва да се основава на подобието и на включването на Другия в рамките на близкото и познато обкръжение, в което изпитваме сигурност, предсказуемост и устойчивост.

В своите мнения респондентите идентифицират приоритетните дейности в българо-румънския трансграничен регион, които могат да променят ситуацията в него /Въпрос В13 Според Вас кои са най-важните видове дейности за Българо-румънския трансграничен регион/. Фигурата по-долу визуализира значимостта на тези дейности според българските участници в емпиричното проучване.

Количественият превес на изразените мнения извежда на първо място по-важност съвместните действия на местните и регионалните власти, които трябва да генерират политика за развитието на региона. На следващите места по значимост респондентите са поставили осъзнатата необходимост от стимулиране на бизнеса и оживяване на пазара на труда, за да могат българската и румънската част на региона да решат основния проблем с периферността и маргинализацията в националните рамки на държавите и да се конфигурират и идентифицират като перспективна териториална единица в европейското дунавско пространство. Сред най-важните приоритети според българските респонденти са и дейностите по опазване на околната среда в региона. По-нататък в скалата от рангове, конструирана от респондентите, се нареждат дейностите на културните институции, дейностите по сигурността, дейностите на здравните и образователните институции и др.



Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница