Свами Брахмананда Свами Четанананда Биография 1



страница1/8
Дата18.11.2017
Размер0.86 Mb.
Размер0.86 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8

<<Обратно към сайта>>

Свами Брахмананда
Свами Четанананда
Биография

1.

За един духовен човек, който постоянно мисли за Бог, е крайно болезнено да слуша или говори по светски въпроси. Веднъж един писател казал на Шри Рамакришна, че задълженията на човек са “яденето, спането и правенето на секс.” Шри Рамакришна го нахокал, казвайки му, че е безсрамен: “Това което правиш ден и нощ, излиза и през устата ти. Човек се оригва на това, което яде. Ако яде радиш, той се оригва на радиш.” Рамакришна чувствал изгарящо усещане в устните си, когато трябвало да говори със светски хора. Той отчаяно търсел събеседници и другари, с които да може да говори за Бог.

Един ден Шри Рамакришна горещо се молил на Божествената Майка: “Майко, имам желание едно момче с искрена любов към Бог винаги да бъде с мен. Дай ми такова момче.” Няколко дни по-късно, докато седял под баняновото дърво в Дакшинешвар, той имал видение на момче. Той казал това на своя племенник Хридай, който моментално с радост обяснил неговия смисъл: “Чичо, ще имаш дете.” “Какво искаш да кажеш?” казал Шри Рамакришна с изненада. “Аз гледам на всички жени като на мои майки. Как мога да имам син?”

Шри Рамакришна имал второ видение: “Само няколко дни преди идването на Ракхал, аз видях Божествената Майка да слага едно дете в скута ми и да казва, ‘Това е твоят син.’ Аз потръпнах от ужас при мисълта и я попитах с изненада, ‘Какво искаш да кажеш? Аз да имам син?’ Тогава Тя ми обясни с усмивка, че това ще бъде духовно дете и аз се успокоих. Малко след това видение дойде Ракхал и аз веднага го разпознах като момчето, което ми представи Божествената Майка.”

Някъде в средата на 1881г. Шри Рамакришна имал друго видение. Той видял две момчета да танцуват върху разцъфнал лотос, който се носел по Ганг. Едното от момчетата било Кришна, а другото било онова момче, което Божествената Майка била поставила в скута му. В същия този ден Ракхал, прекосявайки Ганг дошъл в Дакшинешвар от Коннагар; Шри Рамакришна моментално го разпознал като своя духовен син.

Ракхал Чандра Гхош бил роден на 21 януари 1863г., вторник, в Сикра Кулинграм, едно село на тридесет и шест мили североизточно от Калкута; той бил отгледан на село. Неговият баща, Анандамохан Гхош, бил богат земевладелец, който освен това бил направил доста пари търгувайки със сол и синапено зърно. Майка му, Кайлашкамини, била отдадена на Кришна, затова нарекла сина си Ракхал1. Когато Ракхал бил на пет години, неговата майка умряла при раждане. За да получи семейството му правилната грижа и за да отгледа Ракхал, Анандамохан се оженил за Хемангини Сен, една от дъщерите на Шямлал Сен от Калкута. Тя била любяща млада жена и се грижела за Ракхал като за свой собствен син.

Ракхал бил хубаво и енергично младо момче. Той бил добър в спортовете, градинарството и риболова. Неговото ранно образование било отлично. Той обичал религиозното пеене. Когато селският певец пеел киртан, той слушал със съсредоточено внимание и се опитвал да запомни песните. Като момче той практикувал медитация в храма на Кали, а по време на Дурга Пуджа2 седял зад свещеника и медитирал като йогин. Още от малък Ракхал бил тих по природа и дълбоко религиозен.

През 1875г. когато бил на дванадесет години, Анандамохан го завел в Калкута за неговото по-горно образование. Той бил приет в Професионалната Академия, а по-късно и в Метрополитън Скул и останал при семейството на втората си майка. Ракхал срещнал Нарендранатх Датта в един гимнастически салон наблизо. Те станали близки приятели, тъй като били на една и съща възраст и със сходни духовни наклонности. Като член на Брахмо Самадж, Нарендра бил задължен да вярва в безформения Бог с качества и затова не вярвал в индуистките богове. В своя ентусиазъм той убедил Ракхал да приеме вярата на Брахмо Самадж. Природата на Ракхал била тази на поклонник и съзерцател. Той започнал да пренебрегва своите училищни задължения и скоро загубил всички други светски интереси. Когато чул за духовните наклонности на Ракхал, Анандамохан се обезпокоил. За да привлече вниманието на сина си към света, той подготвил женитбата на Ракхал. Без какъвто и да било ентусиазъм, Ракхал послушно приел решението на баща си.

През 1881г. Ракхал се оженил за Вишвешвари Митра, единадесетгодишната сестра на Маномохан Митра, който бил поклонник на Шри Рамакришна. По ирония на съдбата, братът на неговата булка бил този, който завел Ракхал при него през юни или юли 1881г. и по-късно направил възможно за него да се отрече от света. Веднага щом Шри Рамакришна видял Ракхал, той казал на Маномохан с усмивка, “Едно чудесно вместилище!”3 После Шри Рамакришна го попитал, “Как се казваш?” “Ракхал Чандра Гхош.” Чувайки думата “Ракхал,” той навлязъл в екстаз и меко казал: “Това име! Ракхал – краварчето от Вриндаван!” След като възвърнал нормалното си съзнание, Шри Рамакришна се отнесъл с него като със свой близък и накрая му казал, “Ела отново.”

По време на едно от своите посещения в Дакшинешвар през 1881г., Ракхал имал духовно преживяване. По-късно Шри Рамакришна си спомнил: “Ракхал изпита своя първи духовен екстаз, докато седеше тук (в неговата стая) и масажираше краката ми. Един учен в Бхагавата обясняваше свещената книга в стаята. Докато Ракхал слушаше думите му, той отвреме-навреме потръпваше. След това стана напълно неподвижен. Вторият му екстаз беше в къщата на Баларам Басу. В това състояние той не можеше да се задържи седнал и легна на пода. Ракхал принадлежи на сферата на Личностния Бог. Той напуска мястото, ако някой говори за Безличностното.”

Понеже Ракхал вярвал в личностния аспект на Бог, когато ходел в храма на Кали или Кришна със своя Учител, той се покланял на божествата; това било против вярата на Брахмо Самадж. Един ден Нарендра видял това и му се скарал, защото действието му било потъпкване на дадения от него обет. Ракхал имал благ характер, затова вместо да спори с Нарендра, той започнал да го избягва. Узнавайки затруднението на Ракхал, Шри Рамакришна казал на Нарендра: “Моля те не принуждавай Ракхал. Той се бои от теб. Сега той вярва в Бог с форма. Как можеш да го промениш? Не всеки може да реализира безформения аспект на Бог от самото начало.” Оттогава нататък Нарендра, който обичал свободата, никога не попречил на новата посока на религиозното отношение на Ракхал. Те си останали близки приятели до края на живота си.

В началото Ракхал посещавал своя Учител от време на време; по-нататък той започнал да остава в Дакшинешвар. Неговият баща възразил на това, казвайки му да се концентрира върху учението си. Когато видял, че Ракхал не го слуша, той се ядосал и го заключил. Има поговорка: “Колкото повече някой пречи на любовта, толкова по-силна става тя”; самотен и затворен вкъщи, Ракхал копнеел за Шри Рамакришна. От своя страна Шри Рамакришна се тревожел за него и отишъл в храма, за да се помоли: “Майко, сърцето ми се къса без Ракхал. Моля те доведи го обратно в Дакшинешвар.”

Божествената Майка отговорила на неговата молитва. Един ден, докато Анандамохан бил погълнат в разглеждането на някакви правни документи, Ракхал тихо излязъл от стаята си и после избягал в Дакшинешвар. Анандамохан знаел къде е отишъл Ракхал, но не могъл да направи нищо в следващите няколко дни, защото бил зает със съдебно дело. Въпреки че имало малък шанс да спечели делото, Анандамохан спечелил. Той почувствал, че успехът му се дължи на добродетелността на сина му и благословията на Шри Рамакришна. Отишъл в Дакшинешвар, за да види сина си, както и за да с срещне със светеца. Ракхал се изплашил, когато видял баща си отдалеч, но неговият Учител го окуражил: “Защо се страхуваш? Родителите са живи богове. Веднага щом баща ти дойде, ти му се поклони почтително. Ако е волята на Божествената Майка, всичко ще бъде благоприятно.”

Когато Анандамохан пристигнал, Рамакришна го посрещнал сърдечно, а Ракхал смирено му се поклонил, което разтопило сърцето на баща му. Шри Рамакришна похвалил Ракхал: “Ах, какъв чудесен характер е развил Ракхал! Наблюдавайте лицето му и ще откриете от време на време устните му да се мърдат, защото вътрешно повтаря името на Бог. Младежи като него принадлежат към класата на вечно-съвършените. Те са родени със съзнанието за Бог.... Ах, каква мила натура има напоследък Ракхал! И защо да не е така? Ако ямът4 е добър, неговите издънки също стават добри. Какъвто е бащата, такъв е и синът.” Анандамохан бил много радостен, докато слушал духовните думи на Шри Рамакришна и похвалите за сина си. Освен това забелязал, че сред посетителите на Шри Рамакришна има някои адвокати и съдии; той имал желание да се запознае с тях, за да помогне на личните си интереси. Анандамохан се върнал у дома си без да повдига кой знае какви възражения против оставането на Ракхал да живее със своя Учител, но го помолил да изпраща Ракхал у дома му от време на време.

“Колкото до семейството на жената на Ракхал,” казал Шри Рамакришна по-късно, “те нямаха нищо против – защото дамите от това семейство идваха тук много често. Скоро след като Ракхал дойде за първи път, неговата тъща доведе Вишвешвари, жена му. Аз исках да видя дали тя ще застане на пътя на отдадеността на Ракхал към Бог. Изучих нейните физически черти подробно и видях, че няма причина за страх. Тя представляваше благоприятен аспект на Божествената Шакти (Енергия). Изпратих вест до нахабат (т.е. до Шри Сарада Деви) да й даде рупия и да разбули лицето на Вишвешвари.”5



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница