Създаването на болничния гигант



страница1/13
Дата27.11.2017
Размер0.82 Mb.
Размер0.82 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
27.02.2016
Национални вестници



Създаването на болничния гигант


Турският холдинг "Аджъбадем" преговаря да купи "Токуда" и веригата "Сити клиник", което ще я превърне в най-големия собственик на болници след държавата

Десислава Николова

Кaпитал  стр. 34,35  

За десет години болничният пазар в страната бавно започна да се променя - появиха се частни лечебни заведения, дори вериги. Сега секторът е на крачка от нова едра трансформация, защото е възможно чуждестранен инвеститор да купи едновременно две от най-големите болници.

Чрез звеното си в Турция "Аджъбадем" малайзийско-японската група IHH Healthcare от седмици води преговори за покупката на 100% от "Токуда болница София" и мажоритарен дял във веригата "Сити клиник" според източници на "Капитал", запознати с хода на сделките.

В момента японската "Токуда болница София" е най-голямата като приходи частна болница с постъпления от почти 100 млн. лв. и четвърта по плащания от здравната каса, а българската група "Сити клиник" има консолидирани постъпления от около 40 млн. лв., преди година беше шеста сред частните болници със своите клиники и е на 23-о място по плащания от здравната каса (виж карето).

Сигурност за мегасделката няма, тъй като в момента текат преговори. Според източник на "Капитал" двете покупки не са вързани - възможно е и една от тях да не се случи, но това не изключва завършване на другата. Ако обаче планът се изпълни, в страната ще се появи новият голям в сектора, който ще е с 50% повече приходи от сега най-голямата болница - пловдивската държавна "Свети Георги". И с нов стил и методи, придобити с опита, достигнат чрез над 2 млрд. долара годишен оборот на азиатската група.

Удвоена възможност

Според източници на "Капитал" първа е дошла опцията за покупка на "Токуда". Още през миналата година консултанти са събрали интерес от инвеститори. България, логично, не е попаднала в радара на големи американски или западноевропейски болнични групи. "В Румъния се продаваше болница и интерес проявиха основно финансови инвеститори и вериги от типа "Аджъбадем", които гледат към разрастване", каза представител на компания, разглеждал "Токуда" като актив.

Представител от турската страна потвърди пред "Капитал", че екипите на "Аджъбадем" са посетили "Токуда". А според няколко други източника планът е сделка да има до края на март. От турския холдинг не отговориха на въпросите на "Капитал", а представителят на "Аджъбадем" за България д-р Гюрай Ходжев също отказа коментар. "Сити клиник" също не пожелаха да дадат информация за евентуални преговори и предстояща сделка. От "Токуда" изпратиха официален коментар, в който не се споменава нищо за водене на преговори, но не се и отрича.

Въпреки това по неофициална информация от началото на годината в клиниката тече дю дилиджънс, а представителят на японския собственик на болницата - Артър Стърн, няколко пъти гостува в София и е обявил пред лекарите от болницата, че води преговори за продажба на лечебното заведение с чужди инвеститори с опит. През миналата година Стърн опита да продаде другата инвестиция на групата - мажоритарния дял в Токуда банк, но БНБ не разреши сделката. Българската болница е единственото чуждестранно лечебно заведение на японската верига в Европа, но след заболяването на основателя й д-р Торао Токуда вероятно наследниците му са решили да излязат от инвестицията в България.

При "Сити клиник" причината е различна. Инвеститорите в групата, научавайки за продажбата на "Токуда" и големия кандидат, по-скоро са потърсили стратегия за бъдещето си. По-младата верига все още е във фаза инвестиции, след като през декември отвори новото си раково звено. Но навлизането на нов амбициозен играч на пазара би затруднило растежа и би намалило шанса групата да е атрактивна за друга чуждестранна група. А повечето инвеститори в "Сити клиник" са по-скоро финансови, които, макар и необявено публично, имат за цел да изградят модерна и качествена верига, която да продадат след години на стратегически купувач. Просто удачният момент е дошъл по-рано от очакванията.

Кой купува

Собственик на "Аджъбадем" е инвестиционният холдинг IHH Healthcare, в който най-голям акционер е малайзийският държавен фонд Khazanah Nasional, следван от японската Mitsui и американската Citigroup. Дружеството е публично и се търгува на борсите в Малайзия и Сингапур. Групата има 25 хил. служители, оперира 41 болници в 10 страни, естествено в Малайзия и Сингапур, но също и в Китай, Бруней, Виетнам, Индия и др. Истанбулската Acibadem Holdings е отговорна за услугите за района на Централна и Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка. Групата е основана през 1991 г. IHH е най-големият оператор на болници в Югоизточна Азия с 2.24 млрд. долара приходи през 2014 г. В Турция в структурата има 18 болници и 13 центъра по различни специалности, като освен това холдингът притежава болница в Македония.

Причините турското подразделение на холдинга да се ориентира към България са много. От една страна, представителството на клиниката е вероятно първото на турска болница в България чрез усилията на д-р Гюрай Ходжев, който дълги години е практикувал в Турция и е успял да убеди собствениците, че трябва да предложат услугите си и на български граждани. До момента турска болница не е откривала филиал в България, нито е купувала лечебни заведения. "Аджъбадем" например имаше договор за съвместна работа с "Токуда" отпреди над шест години и част от пациентите, които не можеха да получат лечение в България, можеха да отидат в Истанбул.

Възможно е това да е очакваната европейска експанзия на холдинга. Като цяло до момента той е известен със спонсорството си на спортни отбори, включително и български, заради специализацията на една от големите си болници в спортна медицина и в лекуването на много световни спортни звезди.

През последните 10 години Турция инвестира милиарди в обучението на своите лекари и медицински сестри, в мащабна здравна реформа и в превръщането на страната в средище за медицински туризъм. Държавата предлага на отлични ученици стипендии за обучение по медицина в най-добрите университети в Германия, Великобритания и САЩ с идеята да се върнат и да практикуват в родината си, освен това насърчава частните инвестиции във високотехнологични клиники, акредитирани по най-високите световни стандарти. В резултат на стратегията си Турция успя да преформатира сектора си и да предлага медицина на най-високо световно ниво.

На практика лечението и консултациите в Турция са най-бързата, евтина и качествена медицинска услуга в чужбина, която българските пациенти все по-често ползват. Ограниченията за чакане и плащане от здравната каса за лечение в европейски клиники и липсата на достатъчно възможности за лечение и диагностика в България, особено за болните от рак, практически водеше по-платежоспособните пациенти първо в Истанбул.

Съществува хипотеза, че обилната инвестиция, която правителството на България направи през миналата година в киберножове, лъчетерапевтична апаратура и модерни апарати за изследвания и операции на рак, е възможната причина турската верига да реши да последва пациентите си. По най-груби изчисления в Турция се лекуват около 5000 българи годишно, които плащат около 100 млн. лв. Освен това едва ли българските клиники толкова бързо ще успеят да се справят с новата апаратура, тъй като специалистите дори не в радиохирургията, а само в химиотерапията са изключително дефицитни.

Всъщност турските болници и по-конкретно "Аджъбадем" далеч не са специализирани само в лечение на рак, а покриват абсолютно всички специалности. В случая "Токуда" наистина има онкоотделение и първата радиохирургия в България, но преди всичко е известна многопрофилна клиника с 37 отделения. Възможността да се последват българските пациенти в онкологията вероятно предоставя "Сити клиник" с новата си онкоболница, но и нейната стратегия е да покрива повечето заболявания въпреки първоначалния си акцент върху кардиологията.

Ако сделката стане, не е невъзможно познатата турска стратегия да бъде приложена и в купените български заведения и това да даде и тук тласък за превръщането на страната в дестинация за медицински туризъм. Заложби за това вече има и се използват в някои специалности, като например денталната медицина.

Как ще се отрази на пазара

Евентуална сделка за покупката на двете клиники ще бъде най-мащабната в здравния сектор. Японската болница, която стъпи на пазара преди повече от девет години, беше първата, единствената и най-голямата чуждестранна инвестиция в болничния сектор след промените и бързо набра скорост. До момента собствениците й не бяха решили тя да се разширява допълнително и да се превръща във верига. Така най-голямата като приходи частна болница в България - "Токуда", всъщност е само един обект, докато конкурентите й все повече са вериги от болници, и то собственост на българи. Най-голямата от тях - "Софиямед", има медицински заведения в Пловдив, Бургас, Пазарджик, Пещера и Велинград. "Сити клиник" има две болници в София, една в Бургас и във Варна притежава медицински център.

Така евентуалното излизане на най-големия и единствен чужд инвеститор и замяната му с друг, придобил и още активи в сектора, наистина ще е събитие за лечебните заведения, още повече че на никого не е известна стратегията, която "Аджъбадем" биха приложили в България.

Част от сегашния екип на "Сити клиник" при основаването й всъщност напусна точно "Токуда болница" и дали екипите на две от най-големите столични клиники ще се съберат, кой ще управлява предишните си колеги и дали някой ще напусне е в центъра на обсъжданията в сектора.

МБАЛ "Токуда болница София" функционира както досега, обслужвайки български и чуждестранни пациенти. На този етап собственикът на болницата не е склонен да обсъжда бъдещите си стратегии в по-голяма степен от намеренията си за продължаващ растеж и развитие на медицинската дейност на болницата. Продължаваме да инвестираме във високотехнологично оборудване и да обслужваме нарастващ брой пациенти", коментираха от болницата.

Според лекари от клиниката при преговорите се цели да се запази болницата в сегашния й вид, а новият собственик да продължи да я развива и да инвестира в нея.

Разбира се, основното неизвестно пред двете частни болници е как ще продължат да работят с основния платец - здравната каса. От 1 април се очаква да влезе в сила Националната здравна карта и касата да избира с кои клиники да работи и по кои клинични пътеки и с кои не. Документът предвижда орязване на легла в ключови специалности в София. Тъй като държавата е в позицията да бъде едновременно най-големият собственик на болници, да определя здравната карта и да доминира в управлението на здравната каса, от волята на правителството в крайна сметка ще зависи дали частните клиники ще продължат да се развиват успешно чрез редовните осигуровки на българите.

Токуда болница София

Клиниката, основана през 2006 г., е най-голямата като приходи частна болница през последните години. През 2014 г. те са 75.5 млн. лв., като по предварителни данни от компанията приходите през миналата година са 95.72 млн. лв., като в тях обаче са включени 3 млн. лв. извършени и неизплатени от здравната каса услуги. Приходите от НЗОК са 71% от общите постъпление в болницата, останалите са от частни пациенти. През миналата година броят на преминалите пациенти е 37 527, което е ръст с 6.9%. Пациентите, преминали през медицинския център, са 377 929, което е увеличение от 7.8%. Чуждите граждани, които са хоспитализирани, са 5% от пациентите на болницата, или 1903 души. В медицинския център са обслужени 3916 чужди граждани.

Персоналът при откриването на болницата е 800 души, като в момента в нея работят 1149 медицински специалисти, от които 330 са лекари. В момента в клиниката има 37 отделения, 600 легла, в диагностичния център има 70 кабинета и за 2015 г. болницата има сключен договор по 249 от общо 311 възможни клинични пътеки със здравната каса, като в портфолиото й липсват само изгаряния, токсикология и инфекциозни болести. Болницата има 121 специализанти в над 30 специалности и извършва множество клинични проучвания, включително и в най-ранните фази.

Сити клиник

Болницата е създадена през 2012 г. и е първата, акредитирана с американския стандарт за качество на услугите JCI. Проектът за нея датира много преди тази дата, когато основателите Илиян Григоров и Андрей Марков очакваха финансиране за проекта от един от фондовете на Джордж Сорос за Централна и Източна Европа. По време на кризата фондът се изтегли и те потърсиха инвеститори, с които да довършат проекта. Намериха местни и така мажоритарни собственици на болницата станаха Ангел и Лука Ангелови, познати с производството на пилешки продукти "Градус". Освен тях съдружници са мениджърът с опит в имотния бизнес Петър Дудоленски, управителите на клиниката Андрей Марков и Илиан Григоров, доц. д-р Иво Петров, д-р Венелина Милева, Анета Димитрова, частен инвеститор, който живее в Сингапур и др. За да продължи експанзията си преди година дружеството привлече два нови акционера с капитал по 5 млн. лв. всеки. Това са фондът за дялови инвестиции Еmpower Capital и финансовият инвеститор Александър Минов.

В края на миналата година "Сити клиник" откри най-модерната онкологична болница в България, в която са инвестирани 35 млн. евро, веригата придоби и кардиоболница в Бургас. По неофициални данни приходите на веригата, които бяха около 25 млн. лв. през 2014 г., на консолидирано ниво са се увеличили до около 40 млн. лв. през 2015 г., като очакванията са приходите от заработилата през декември онкоболница да бъдат около 16 млн. лв. през първата година.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница