Т. 1; С. 1984 / „Диалог за двете главни системи на света Птолемеева и Коперникова



страница1/4
Дата26.04.2017
Размер0.6 Mb.
Размер0.6 Mb.
  1   2   3   4


Галилео Галилей
„Избрани произведения” т. 1; С. 1984

/ „Диалог за двете главни системи на света Птолемеева и Коперникова”/


ЗВЕЗДНО СЪОБЩЕНИЕ

В историята на културата и науката и по-специалко в астрономията това малко съчинение на Галилео Галилей, публикувано през 1610 г., има изключи­телно значение. То е предвестник на новите идеи, на новите времена. Независимо от усилията на толкова велики личности от епохата на Галилей — достатъчно е да се споменат само Джордано Бруно и Йохан Кеплер —разпространението и прие­мането на хелиоцентричната система на Николай Коперник, която впрочем пред­ставлява и първата научна революция, се свързва именно със Звездно съобщение.

Не може да се каже, че до 1610 г. 46 годишният Галилей е неизвестен — той вече е утвърден учен, професор, проявил се и със своите полемични изказ­вания, насочени главно против привържениците на Аристотел, перипатетиците. Обаче публикуването на Звездно съобщение му донася известност и сред широката публика и далеч зад пределите на Италия. Произходът на това съчинение е добре известен, документиран от самия Галилей, та дори и от неговите противници.

Всичко започва през 1609 г., когато до Галилей (Звездно съобщение, стр. 16) достига слухът за зрителна тръба. Не бива да се учудваме, познавайки изклю­чителното майсторство на експериментатора Галилей, че той е успял съвсем са­мостоятелно да създаде телескоп — „галилеева тръба". Във великолепния си памфлет Точна везна (1623) срещу съчинението на Орацио Граси, скрил се под псевдоним (почти анаграма) Лотарио Сарси, Галилей описва версията си за изобретяването на телескопа и за своето участие:



Но може би някой ще каже, че немалка помощ в откриването и решаването на някаква задача е да знаеш отначало по някакъв начин правилността на зак­лючението и да бъдеш сигурен, че не търсиш невъзможното. Затова именно из­вестието и несъмнеността, че оптичната тръба е направена, толкова много ми били помогнали, че без тях аз не бих могъл да направя нищо. На това аз ще от­говоря по различен начин. Ще кажа, че помощта, която ми беше оказана с изве­стието, пробуди у мен желанието да си насоча мисълта и че, възможно е, без него аз никога да не бих се замислил за тръбата; но аз и не смятам, че известие от такъв вид може по друг начин да повлияе на изобретението. Още повече, твърдя аз, че да се намери решението на посочената и назована задача е работа по-труд­на, отколкото да се намери решение, на задача, за която не са мислили и която не е назована, защото при това огромна роля може да изиграе случаят; а там все пак е необходимо разсъждение. Днес ние знаем със сигурност, че холандецът, който пръв е изобретил телескопа, е бил прост майстор на обикновени очила. Случайно веднъж,като изпробвал различни стъкла, той погледнал през две стъкла, едното изпъкнало, другото вдлъбнато, които се намирали на различни разстоя­ния от окото. По такъв начин той видял и наблюдавал действието, което се получава при това, и така открил инструмента. Аз пък, воден от споменатото известие, изобретих инструмента по пътя на разсъждение, а тъй като това разсъждение беше много просто, аз искам да го съобщя на Ваше Сиятелство затова, за да можете Вие да го разказвате там, където е необходимо, и да мо­жете с Вашето умение да заставите да говорят онези, които заедно със Сарси биха се опитали да намалят моите заслуги, каквито и да са те.

Моето разсъждение беше такова: това съоръжение се състои или от едно стъкло, или от повече. То не може да се състои само от едно. Формата на стъклото е или изпъкнала, т. е. по-дебела в средата, отколкото в краищата, или вдлъбната, т. е. по-тънка в средата, или е ограничена от успоредни повърхнини; такова стъкло не променя видимите предмети — нито ги увеличава, нито ги намалява; вдлъбнатото ги умалява, а изпъкналото ги увеличава значително и ги показва твърде неясни и изкривени. Ето защо едно стъкло е недостатъчно, за да се получи ефект. След това аз преминах към две стъкла и като знаех, че стък­ло с успоредни повърхнини нищо не променя, както казах, заключих, че ефект не може да се очаква и в съчетание между него и някои от двете останали. Ето защо аз пожелах да изпитам какво ще се получи от съединението на двете останали, т. е. на изпъкналото и на вдлъбнатото, и видях, че при това се получава търсе­ното. Такъв е ходът на моето откритие. В него аз не получих никаква помощ от вестта, която чух за верността на заключението. Но ако Сарси и други твър­дят, че несъмнеността на заключението силно облекчава намирането на начина за осъществяването на ефекта, то нека те считат това, как Архит е изобретил летящ гълъб, а Архимед — огледалото, което може да възпламенява на грамадни разстояния, и задруги удивителни машини, за изобретено въз основа на онова, което други са разказвали за запалването на вечния огън и на стотици други чудни неща. Като разсъждават така, те биха могли лесно за тяхна най-голяма слава и с полза да изобретяват устройства или поне, когато това не им се уда­ва, да правят други благодеяния. Оттук по-добре се изяснява, че лекотата, която като че ли се предизвиква от предварителното познаване на ефекта, в дей­ствителност е много по-малка, отколкото си мислят.

Приведеният откъс позволява и изясняването на някои страни от творче­ството на Галилей, например за отношението му към предварителната информа­ция, за случайните открития, за откритията „по пътя на разсъждения”. .Често се среща твърдението, че Галилей е изобретател на телескопа, което безусловно не е вярно, а и самият Галилей не се е смятал за изобретател в обикновения смисъл на думата, но правилно е искал признаване на приоритет за независимо конструи­ране. Но не това е важното. Както показват редица други факти, и преди Га­лилей са били правени телескопи, и преди него те са били насочвани към не­бето — наблюдавали са звездите, планетите, Луната, Слънцето. И какво от това? Нима някои от тези наблюдатели са достигнали до обобщаващите изводи на Галилей? Не, разбира се! Защото за това не е била достатъчна случайността, а , е бил необходим и геният на Галилей.

Впрочем историята с изобретяването на телескопа е мъглява и забулена с тайна, въпреки че определено могат да се посочат най-важните етапи от този сложен и продължителен процес.

Още в древността интересът към оптиката не е бил слаб — за това говори съчинение на знаменития Евклид, разкази (или легенди?), свързани с Архимед и др. Чрез арабите този интерес се предава и в средновековна Европа — напри­мер Витело, полски учен, живял повече в Италия, е автор па разпространен трактат, неколкократно препечатван. Роджър Бейкън в „Opus Мajus” (Голямо съчинение) при разглеждане на разнообразни оптични въпроси споменава за комбинация от лещи, с които може да се види надалеч и за „. . . много такива неща, за които, може би, непознати хора няма да повярват”. Във всеки случай много изследователи, например Васко Ронки, Хенри Кинг считат, че от втората половина на XIII в. (може би около 1280 г.) в Европа вече се разпространява носенето на очила. Но за някакъв праобраз на телескопа може да се говори едва при Леонардо да Винчи — той е открил, че ако леща от 1 диоптър се постави на разстояние около 2 метра от окото, далечните предмети ще се наблюдават прибли­жени и обърнати. За съжаление, този резултат не е дал никакво отражение вър­ху следващото развитие на оптиката. Забележителни успехи по оптика, най-големите след Витело, е постигнал Франческо Мавролико, математик от Месина. Неговото съчинение от две части (завършени през 1521 г. и 1554 г.) е било отпе­чатано едва през 1611 г. По-късно, през 1551 г. английският математик Робърт Рекорд в книгата си „Раthway to Knowledge” (Път към знанието) пише, че му е ясно, въз основа на геометрията как трябва да се построи уред за приближаване на далечни предмети. А през 1571 г., когато Томас Дигс издава „Раntometria” за баща си Ленард, пише в предговора, че баща му е направил инструмент за далечно гледане.

Може би най-близко до телескопа е бил Джанбатиста дела Порта. Неговото обемисто съчинение, удачно озаглавено „Маgia naturalis sive de miraculis rerum naturalium” (Натурална магия или за чудесата на естествените неща, 1558 г.), спазващо средновековните традиции, в по-голямата си част представлява компи­лация от всякакви средновековни (научни, полунаучни и откровено ненаучни) трактати. Порта не е бил признат от тогавашната официална наука, тъй като това е втората половина на XVI в. и лековерното отношение към чудеса и магии до голяма степен е преодоляно. Новото издание от 1589 г. е вече озаглавено само „Маgia naturalis” (по-късно многократно преиздавано) и в него се говори за „очила и други прозрачни предмети, които увеличават или намаляват предме­тите, а една глава се нарича За лещите, с които всеки може да види много далеч. Въпреки всички многообещаващи твърдения на Порта липсва каквато и да е схема, каквото и да е по-конкретно указание. А не малко читатели, включително и Кеплер, са били разочаровани от крайно неясния текст. Едва след публику­ването на Звездно съобщение Порта е започнал да отстоява своя приоритет, като взета от IX книга на моята „Dе refractione”. Може да изглежда странно, но в този трактат на Порта и дума няма за зрителна тръба... Че това не е „глупост”, показва историята — още Р. Бейкън е желаел да създаде лещи, с които човек да се види колкото планина; Винчи е искал да направи очила, позволяващи да се види Луната много по-голяма; Джироламо Фракасторо също е мечтаел да построи такъв уред; Л. Дигс комбинирал лещи и огледала със същата цел. Да не продължаваме по-нататък и със самия Порта, който вероятно е възприемал желаното за действително — във всеки случай мечтата за увеличителен уред не е била по-млада от очилата. В интерес на истината трябва да се допълни, че някои изследователи все пак считат Порта за един от изобретателите на телескопа (например С. И. Вавилов, Харолд Спенсер Джоунз), докато други (В. Ронки, Марио Льоци) аргументирано показват, че практически е било невъзможно Порта да се доближи до истинското му устройство.

По-късна традиционна версия от XIX в. свързва изобретяването на те­лескопа с Ханс Липерсхей, очилар от Миделбург (Холандия). Според леген­дата неговите деца съвсем случайно, при игра, намерили комбинация от две стъкла за очила, приближаваща далечните предмети. Запазен е документ от 2 октомври 1608 г., съобщаващ за искана от Липерсхей „привилегия" (патент) за да, която му била отказана, защото имало и други претенденти.

Малко след Липерсхей и Ямс Меций, по-точно Якоб Адрианзон, също поискал привилегия. Известен като особен човек, той не е показал никому уреда, дори и на брат си Адриан Меций, един от учениците на Тихо Брахе, професор по математика във Франкфурт, с прозвище Меtius, по-късно възприето от ця­лата фамилия.

Друг очилар от Миделбург, Захариас Янсен, също е в списъка на канди­датите, но според неговия син телескопът на Захариас от 1604 г. бил направен по образец на италианска тръба, на която било написано „аnnо 1590". Въз­приемайки това твърдение за вярно, може да се предположи, че телескопът е бил изобретен в Италия именно около 1590 г. През 1609 г. съобщенията от Хо­ландия идват в Италия, във Венеция и стигат до Галилей.

Би могло да се попита защо в продължение на три столетия — от 1280 г. до 1590 г. —телескопът не е изобретен? Отговорът на този въпрос дава В. Ронки и е твърде показателен: основната цел на зрението е да се узнае истината за пред­метите, лещите не ги показват такива, каквито са в действителност — те увели­чават предметите или пък ги намаляват, те ги деформират, преобръщат, оцве­тяват. Следователно не трябва да ползувате лещи!

Това неверие се обяснява просто, тъй като природата на зрението е била съвършено неизвестна. Имало е две теории — едната за „зрителните лъчи”, из­лизащи от окото, а другата за „образите”, влизащи в окото, като и двете са били примитивни. Ясно е, че учени, недоверяващи се на лещите, по начало не са се н опитвали да построят нещо подобно на телескоп. Така трябва да се предположи, че телескопът е изобретен, и то случайно, само от занаятчия — очилар, разпо­лагащ с лещи и непознаващ тогавашните теории.

През 1604 г. Кеплер публикува съчинението „Ad itellionem Paralipomena, quibus Astronomiae pars optica traditur” (Допълнения към Витело, е които се изучава оптичната част на астрономията) — основата на съвременната геометрична оптика. За пръв път правилно се обяснява получаването на образите при огледалата, но Кеплер е отделил само две странички за лещите. А може би и Кеплер се е отнасял неприязнено към тях?

Ако е вярно, че телескопът е изобретен през същата тази година, а не по-рано, то съвпадението е чисто случайно.Сигурно може да се каже, че през 1004 г. поне в Холандия са били предлагани зрителни тръби — били и дори купувани, но само за забавления. През 1608 г. телескопите се появили в Париж, пак без никакъв резултат.

И тук се проявява мощният интелект на Галилей, който, воден сигурно от чисто любопитство, успява да състави комбинация от лещи, образуващи телескоп. По-късно, създал вече своя уред, Галилей заключава — нещо, за което никой преди него не се е досетил: един телескоп може да бъде лош, некачествен, и то­гава той нищо не струва; но един телескоп може да бъде добър, качествен и тогава става инструмент, принасящ „неоценима полза”, и на този инструмент трябва да се доверяваме.

Първият телескоп на Галилей е увеличавал 3 пъти, а след това е стигнал до увеличение 30 пъти. Разбира се, Галилей не е познавал никакви критерии за оптическите повърхности. Той е работил чисто и просто по метода на отбиране — измежду 100 направени от него телескопи Галилей е отбрал за наблюдения само 7.

Впрочем понятието телескоп все още не е съществувало. В Звездно съоб­щение Галилей използува рerspicillum, лат,, с първоначално значение перспек­тива или уред, инструмент, също и оссhialе, с тогавашно значение зрителна тръба, а сегашно — окуляр. За пръв път термина телескоп (telesсорiо, telesсоре) е използуван от Федерrко Чези, основател и президент на Academia dei Linceo (linceo означава рис, по митологични представи, символ за зоркост) на 14 март 1611 г., по време на банкет, даден от него в чест на Галилей, който пък е демонстрирал своя уред с наблюдения на Юпитер и спътниците му. Терминът е съставен по молба на Чези от Йохан Демизиани — филолог, гост па банкета.

В Звездно съобщение Галилей описва не само устройството на телескопа, но и първите си астрономически наблюдения с него, първите си астрономически открития. В началото, през 1609 г., Галилей не е водил наблюдателен дневник н трудно би могло да се установи кога е провеждал наблюдения и кога е. рисувал Луната. Трудно, ала не и невъзможно. Проведените изследвания през 1975 — 1978 г., както и дискусията между Ригини, Джинджърич, Дрейк и Уитъкър, поз­воляват датирането на рисунките в Звездно съобщение.

С грешка до една седмица може да се укаже, че слухът за холандския те­лескоп стига до Галилей на 16 май 1609 г. Първата му рисунка на Луната, която е и първият запис от епохата на телескопичната астрономия, е от 30 ноем­ври 1609 г., макар че има и съмнение — някои специалисти предполагат, че е от 4 октомври 1609 г. Във всеки случай рисунките на Луната в Звездно съобщение' са правени до 18 декември 1609 г., а следващите двадесетина нощи Галилей наблюдава звезди, купове, Млечния път, Юпитер. На 7 януари 1610 г. Галилей вече използува телескоп с по-добри качества, открива спътниците на Юпитер и след като се убеждава в значимостта на това откритие, започва да води дневник на наблюденията.

На 1.03.1610 г. Галилей получава разрешение за публикуване, на 2.03 с. г. прави последното наблюдение на Юпитер, което се включва в Звездно съобщение и на 3.03. с. г. предава ръкописа. Печатането завършва на 13.03. с. г. и Галилей започва да изпраща копия до своя покровител, до познати и до известни учени.

След като тези дати — особено за 1610 г. са напълно уточнени и сигурни, странни изглеждат твърденията в някои съвременни (и академични) издания на трудовете на Галилей, че първите астрономически наблюдения са проведени на 7 януари 1610 г. А Галилей не е първият, който наблюдава с телескоп небето. Английският математик Томас Хариот с тръба, доставена му по някакъв начин от Холандия, при увеличение 6 Х скицира Луната с дата 26.07.1609 г. (по григорианския календар това е 5.08). По-късно Хариот наблюдава и слънчеви петна — от 8.12. 1610 г. Но наблюденията на Хариот не са публикувани — една рисунка на Луната е възпроизведена от Блум едва през 1978 г. Симон Мариус също с холандски телескоп е наблюдавал спътниците на Юпитер през ноември) 1609 г., т. е. два месеца преди Галилей, но съобщава за това едва през 1614 г. Йохан Фабриций е наблюдавал пък слънчевите петна преди Галилей. Приоритет­но този въпрос сигурно има и Кристофер Щайнер. Но нито един от тези наблю­датели нищо не е публикувал преди Галилелй (с изключение на Йохан Фабриций) и никой от тях не е разбирал значението на тези наблюдения — значение не само за астрономията, но и за цялата „натурална философия”. Единствено Галилей е схванал истинската същност на новите открития, която става основа на идео­логията в борбата му срещу перипатетизма и църквата.

Звездно съобщение раздвижи много умове в Европа. Император Рудолф II, лично интересуващ се от астрономия, получава копие и запитва своя матема­тик Кеплер, тогава в Прага, за мнението му. От мнението на Кеплер е заинтере­суван и самият Галилей, който изпраща копие на съчинението си по посланика. На 13.IV.1610 г. посланикът предава на Кеплер желанието на Галилей за мне­нието му. Тъй като куриерът отпътува за Тоскана след 6 дена, Кеплер обещава да отговори за това кратко време и действително на 19.IV. с. г. връчва писме­ното си мнение и го отпечатва през м. май под заглавие Разговори със звездния-пратеник („Dissertatio cum Nuncio sidereo”).

Интересно е да се отбележи, че още Кеплер е разбрал неправилно загла­вието на Звездно съобщение, и тази грешка многократно се пренася и до най-ново време на различни езици. Оригиналното заглавие на латински е „Sidereus Nuncius”, като nuncius означава съобщение, записка, а също и пратеник, вестител. След титулната страница Галилей е поставил на първото издание от 1610 г.. „Astronomicus Nuncius”. Първият превод на италиански език принадлежи на В. Вивиани, ученик на Галилей от последните му години, и е озаглавен ,,Avviso Celeste”. В различни свои съчинения Галилей цитира „Sidereus Nuncius” катo „Nuncio Sidereo”, ,,Avviso Sidereo”, ,,Avviso Astronomico”. Не е лесно да се каже веднага кое значение е използувал Галилей (впрочем многозначността нарочно е допускана многократно от него), но от пълната титулна страница е ясно, че то, съчинението, съдържа наблюдения, а пратеник или вестител не може да съдържа наблюдения.

Докато Звeздно съобщение с преиздавано многократно, Разговори със звездния пратеник е публикувано само в пълните издания на Галилей и Кеплер и има само едно анотирано издание — на Розен на английски език от 1965 г.(без да се счита едно „пиратско" издание от 1610 г., Флоренция, без знанието на авто­ра). През 1982 г. е публикуван и превод на руски език заедно с още три кепле-рови съчинения с общо заглавие О шестиугольных снежинках.

Съчинението на Кеплер е забележително не само като истински документ за своето време, но и като сведение, показващо уважението на велик теоретик към велик наблюдател (в съвременно значение). Известно е, че по характер, по отношението си към природата, към науката, Кеплер и Галилей са били лич­ности почти противоположни. Може би единствената обединяваща ги идея е била убедеността в правотата на хелиоцентричната система. Кеплер веднага е почувствувал значението на галилеевите открития, той едва ли се е нуждаел от обяснения, тъй като познанията му по оптика далеч превъзхождат познанията на Галилей. Кеплер определено изразява съжаление, че не той е направил тези открития. „Аз бих желал да имам готов телескоп, за да те изпреваря в открива­нето на два спътника на Марс ( както ми се струва, изисква пропорцията) и шест или осем спътника на Сатурн и може би по един за Венера и Меркурий” — пише Кеплер. (Този знаменит цитат много често се привежда от любителите на всякакви намеси „отвън”, от „извънземни цивилизации”, в човешките работи и веднага след това се задава риторичният въпрос: а откъде Кеплер е знаел, че Марс има два спътника? Отговорът е твърде, елементарен. Търсещият „хармонията на небесните сфери” Кеплер е бил убеден, че Марс е имал два спътника, а Юпитер — четири, а за Сатурн се е съмнявал, дали прогресията е аритметична — 2, 4, 6, или геометрична — 2, 4, 8. Той дори е бил съгласен „да добави” по един спътник за Меркурий и за Венера, така че да включи и Луната— 1, 1, 1, 2, 4, 6 или 8.)

Заедно е това Кеплер дружелюбно критикува Галилей, като споменава Порта за изобретател и цитира доста тъмно място от „Magia Naturalis” (франкфуртското издание от 1597 г.), където Порта твърди, че при поставяне на много лещи една след друга се получава голямо увеличение. Кеплер многократно цитира своята Оптика от 1604 г., и то с известно основание, но теория на телескопа там, разбира се, няма.

Кеплер засяга различни идеи — като се започне от Демокрит, Левкип, Николай Кузански и се стигне до магнетизма на Гилбърт и до безбройните све­тове (или земи) на Бруно. Той е имал свободата (за разлика от Галилей) да пише за еретик, умъртвен „без проливане на кръв”. Впрочем двукратното споменаване на Бруно едва ли е случайно — може би Кеплер е искал да предпази, косвено да напомни на Галилей за изгарянето, да го предупреди. Особено подробно Кеплер разглежда лунните наблюдения на Галилей, като декларира, че около Луната трябва да има атмосфера, за което намеква Галилей, и излага обяснението на учителя си Местлин за пепелявата светлина. Що се отнася до спътниците на Юпитер, Кеплер също ги разглежда като доказателство в подкрепа на Коперник и счита, че не само на Луната, но и на Юпитер могат да съществуват жители. За съжаление, Кеплер никога не е наблюдавал редовно и продължително космическите тела. Причината не е била само липсата на средства — неговият живот е бил живот на бедняк независимо от това, че е носел гръмката титла „им­ператорски математик”. Той е страдал от полиопия (виждане на многократни образи). Описанието в неговата Оптика е: „Вместо един малък обект на голямо разстояние се виждат два или три. . . Вместо една луна аз виждам десет и повече луни.” И на друго място — че когато гледа хора с бели яки, не може да познае лицата им. Освен това е бил и силно късоглед...

Кеплер получава телескоп, след като публикува своето съобщение, и все пак лично проверява наблюденията на Галилей, в конто впрочем той едва ли се е съмнявал. Хвалебствените отзиви на Кеплер изиграват значителна роля, ала те н възбуждат много противници — не само противниците на хелиоцентричната система, на астрономическите наблюдения изобщо, на телескопа, а и враговете на всичко ново: инструменти, явления, наблюдения, идеи.

Отзивите за Звездно съобщение но са само положителни, макар и да включ­ват великодушни критични бележки. Още през май 1610 г. се появява съчинението на чеха Мартин Хорки, озаглавено „Brevissima peregrination contra Nuntium Sidereum” (Най-краткото пътешествие срещу Звездния пратеник). Според този автор Галилей не е направил нищо съществено или оригинално: телескопът е бил отдавна известен, и преди това е било известно от какво се състои Млечният път, а Звездите на Медичите просто не съществуват — те са резултат от отраже­ния и пречупвания в телескопа.

През 1610 г. излиза „Dianoia astronomica” (Размишление по астрономия) на Франческо Сици — млад и обещаващ религиозен фанатик, изпълнено с въз­ражения и нападки против Галилей от „по-друго” естество: броят па планетите не може да бъде различен от седем — нали светилникът трябва да има седем кандилца (Изход, XXV, 37), нали главата има седем отвора, нали има седем цвята, седем метала?

Още твърде много памфлети са написани против Звездно съобщение, не само разпространявани като писма, но и печатани, при това в значителни ти­ражи. Някои от тях са глуповати, в други се привеждат плоски остроумия, трети са злобни, четвърти — заканителни н т. н. Най-странното в тази история е, че те са били сериозно четени и личности като Галилей и Кеплер са им отго­варяли.

След отпечатване на Звездно съобщение, когато интересът към Галилей и към телескопа в продължение на месеци не намалява, Галилей е изпълнен с че­столюбиви замисли относно нови открития и трудове.

На 25.07.1610 г. той наблюдава тройно изображение на Сатурн; на 11.12.1610 г. открива фазите на Венера, които в неговите ръце се превръщат в мощно оръжие, защищаващо хелиоцентричната система. Докато в трикратния образ на Сагурн Галилей не вижда някаква особена, непосредствена за идеите си полза, то с фазите на Венера е друго. На 30.12.1610 г. той пише писмо до йезуита-астроном Кристофер Клавий, председател на Римската колегия:

„.... и зяснява се, че Венера (а несъмнено това ще направи и Меркурий) се движи около Слънцето, което е без каквото и да е съмнение, център на всички планетни обикаляния. Освен това сме убедени, че планетите са тъмни и светят само като са осветени от Слънцето, което, мисля, не става с неподвижните звезди съгласно моите наблюдения, и сигурно системата от планети е устроена съвсем не така, както обикновено считат.”

В края на 1610 г. и началото на следващата година Галилей от писмата на многобройните си приятели и почитатели разбира, че е настроил някои видни личности против себе си. Има и предложение да се унищожи Звездно съобщение като вредно за религията. От друга страна, Клавий го уверява, че е наблюдавал Юпитер и Сатурн с телескоп и потвърждава Галилеевите наблюдения. Галилей, очевидно желаейки да си изясни положението и по възможност да закрепи своите позиции, като си осигури и така необходимата му творческа свобода, на 29.03.1611 г. пристига в Рим. След два дена Галилей посещава отец Клавий и другите йезуити, провеждащи астрономически наблюдения, които радушно го посрещат. Що се отнася до Звездите на Медичите, Галилей пише: „Ние сравних­ме техните наблюдения с моите и намерихме пълно съответствие.” На 14.IV. с. г. Галилей става член на Академия дей Линчей и оттогава с гордост се подписва Галилео Галилей дей Линчео.

Външно, посещението на Галилей в Рим преминава удивително добре. Галилей посещава кардинали, приема го папа Павел V, навсякъде го посрещат любезно, засвидетелствуват му уважение. У Галилей укрепва желанието да склони църковните авторитети към признаване и възприемане на хилиоцентричната система.

Това, което Галилей определено не знае, е, че кардинал Роберто Белармино, главен теолог на църквата, вече му е хвърлил око. Белармино оглавява Конгрегацията на Светия престол и е инквизитор-генерал. Той внимателно следи, поведението на Галилей в Рим и тъй като е враг на всичко ново, се чувствува задължен да свърже откритията на Галилей с хелиоцентричната система на Ко­перник. За кардинала Галилей е нов питагореец. Едва ли на Белармино му е било трудно да си припомни и историята от преди само 10 години с Джордано

Бруно...

Междувременно кардинал Белармино изпраща следното запитване до йе­зуитите-астрономи:


Преподобни отци!

Знам, че Ваши преподобия са осведомени за новите небесни наблюдения на един прекрасен математик, които са направени с помощта на инструмент, наречен зрителна тръба. С помощта на този инструмент аз също видях някои изумителни неща, като наблюдавах Луната и Венера. Ето защо искам да ми доставите удоволствието, като изкажете откровено вашето мнение за следни­те, неща.

Вярно ли. е:

1) че съществуват множество неподвижни звезди, невидими за простото-око, и по-специално в Млечния път и в мъглявините, които представляват струп­вания от най-слаби звезди;

2) че Сатурн не е проста звезда, а три взаимно свързани звезди;

3) че звездата Венера си изменя формата, като нараства и намалява също като Луната; -,

4) че Луната има грапава повърхност и не е равна;

5) че около планетата Юпитер се въртят четири подвижни звезди, движе­нията на които се различават помежду си и са много бързи?

Аз искам да знам тези неща, защото за тях чух различни мнения; Ваши преподобия, обиграни в математическите науки, лесно могат, да ми кажат твърда ли са обосновани тези нови открития или са измамни и лъжливи. Ако Ви е угод­но, можете да ми отговорите на настоящия лист.
19 април 1611 г.
На Ваши преподобия брат во Христе Роберто кардинал Белармино

Йезуитите-астрономи от Римската колегия отговарят съвършено ясно:


Преподобен и достопочтен господарю и покровителю!

Отговаряме на същия лист съгласно заповедта на Ваше Високопреосвещен­ство на въпросите за някои явления, които се наблюдават на небето със зрителна тръба, при което даваме отговорите в същия ред, в какъвто са въпросите, предложени от Ваше Високопреосвещенство.

1. Вярно е, че със зрителна тръба се наблюдават много звезди в мъглявините на Рака и Плеадите; относно Млечния път не е толкова достоверно, че той целият се състои от много дребни звезди, но по-скоро изглежда, че в него има части, по-гъсто построени, макар и да не може да се отрече, че и Млечния път има също така много твърде дребни звезди. Наистина това, което се наблюдава в Рака и Плеадите, дава основание с голяма вероятност да се предполага, че и Млечният път представлява огромен куп от звезда, които не могат да се различат, защото са твърде малки.

2. Наблюденията показаха, че Сатурн, не е кръгъл, както наблюдаваме Юпитер и Марс, а има яйцеподобно и продълговато очертание с форма ; наистина ние не наблюдавахме от двете страни две звезди така отдалечени от средната, че да можем да кажем, че това са отделни звезди.

3. Съвършено вярно е, че Венера намалява и се увеличава също като Луната. Ние я наблюдавахме, като че ли е пълна, когато беше Вечерница, а след това наблюдавахме, че нейната осветена, част малко по малко намаляваше, като през цялото време оставаше обърната към Слънцето и ставаше все по-роговидна, наблюдавахме я след съединението й със Слънцето, когато стана Зорница; ние я видяхме роговидна и осветената й част отново беше обърната към Слънцето. Сега тя вече си увеличава блясъка и нейният видим диаметър намалява.

4. Не може да се отрича голямата неравност на Луната, но на отец Клавий се струва по-вероятно, че не повърхността й е неравна, а по-скоро самото тяло на Луната има нееднородна плътност и има части ,по-плътни и по-разредени; също така стои работата и с наблюдаваните с просто око петна. Други мислят, че е неравна именно повърхността, досега обаче ние още нямаме по този въпрос такава увереност, че да можем да твърдим нещо, без да се съмняваме.

5. Около Юпитер се виждат четири звезди, които много бързо се движат, понякога всички на изток, понякога всички на запад, а понякога едни на изток, други на запад по почти прави линии; те не могат да бъдат неподвижни звезди, защото имат много бързо движение, различно от движението на неподвижните звезди, и разстоянията между тях и Юпитер постоянно се променят.

Това е, което ние считаме за нужно да кажем в отговор на въпросите на Ваше Високопреосвещенство; изразяваме Ви най-смиреното си почитание и молим бога да ви изпрати щастие.
Римска колегия 24 април 1611 ,
Недостойни слуги во Христе

на Ваше Високо преподобие

Кристофер Гринбергер, Кристофер Клавий,

Одо Малкотио,

Дж. Паоло Лембо
Тази убеденост на йезуитите-астрономи сигурно е повлияла върху Белармино — наблюдения, единодушно потвърдени от Римската колегия, не могат да бъдат погрешни, невъзможно с да се окажат еретични. Кардинальт се среща с Галилей и единствената му цел е да си създаде лично мнение... Ние не знаем какво е било това мнение, но днес е известно от секретните архиви, че в дневния ред на заседанията на Светата Конгрегация от 17.V.1611 г. Белармино добавя: „Да се установи дали в материалите срещу доктор Чезаре Кремонино не се спо­менава Галилео, професор по философия и математика.” Споменаването на Кре­монино е необяснимо. Срещу него не е имало следствие, макар че два пъти е призоваван от инквизицията. Кремонино е бил водещата фигура в Падуанската философия и се е борил против утвърждаването на йезуитите в преподаването. Заедно с това Кремонино е бил твърде ограничен „правоверен” аристотелианец и просто е отказвал да погледне през телескопа. Ясно е какви трябва да са били отношенията между Галилей и Кремонино.

Галилей завършва всички свои работи и на 4.VI.1611 г. напуска Рим, като е имал всички основания да смята, че целите му са постигнати. Изключи­телният успех в Рим се подчертава на публично заседание, когато астрономът-йезуит Малкотио прочита доклад Звездно съобщение на Римската колегия, в който отново римските астрономи потвърждават Галилеевите наблюдения. Галилей е спокоен и се връща към своите занимания — наблюдения, дискусии, демонстрации, размисли, провеждане на опити, издаване на съчинения. Между­временно, след като Галилей е отпътувал от Рим, в писмо до Тосканския посла­ник кардинал Белармино пише:,, Каквото и уважение да изпитваме към Великия херцог на Тоскана, ако Галилей бе останал по-дълго, не би могло да се избегне повикването му за обяснение.”



Това е прелюдия към бъдещите преследвания на Галилео Галилей.
Бележки
* Козимо II Медичи, Велнк херцог на Тоскана от 1609 г., назначил Галилей за „главен математик и философ" при своя двор (юли 1610 г.).

* Звезди на Медичите — название, дадено от Галилей на четирите най-ярки спътници на Юпитер, открити от него. Названието не е възприето; днес тези спътници (Йо, Европа, Ганимед и Калисто) обикновено се наричат Г а л и л е е в и.

* Луната е в съединение, когато е разположена между Земята и Слън­цето; тогава Луната е и във фаза новолуние. Когато Земята е между Слънцето и Луната, тогава Луната е в противостояние, фаза пълнолуние.

* Галилей предполага, че около Луната съществува атмосфера. Въпреки че това не е вярно (по това време и въпросът със самата земна атмос­фера с бил съвършено неясен), следващото обяснение е правилно н подобно обяс­нение сега се прилага при звезди с атмосфери; от методическа гледна точка раз­съждението е безупречно.

* Става дума за пепелявата светлина на Луната, често наричана от Галилей „лунно сияние" или „вторична светлина на Луната”. Подробното обяснение на Галилей, съвършено правилно, е било необходимо поради широко разпространилите се нелепи или фантастични предположения. По всяка вероят­ност първото правилно обяснение принадлежи на Леопардо да Винчи (Избр.соч., т. I, с. 198, М.1935), както е установено по ръкописите му едва през 1919 г., и, разбира се, то не е било известно на Галилей.

* Елонгация — ъглово отстояние от Слънцето (ъгълът Слънце — Земя — Луна или Слънце —Земя — планета).

* Галилей неколкократно споменава за свое бъдещо съчинение „De sistemate mundi”. Очевидно, още тогава Галилей, пълен с проекти, е замислил голям труд за строежа на света. След повече от две десетилетия излиза неговият Диалог, ала проектите и идеите, довели до този крупен труд, толкова значител­но са се променяли с времето, че едва ли в Звездно съобщение Галилей е имал пред вид именно Диалога, както считат някои,

* Луната (или планета) е в квадратура (източна или западна), ко­гато посоката към Луната (или планетата) е перпендикулярна на посоката към Слънцето (естествено, за земен наблюдател).

* Това е първото обяснение защо телескопът но увеличава звездите. Наистина дори и със съвременен телескоп изображенията на звездите са точкови, докато при наблюдения с просто, невъоръжено око ни се струва, че те притежа­ват някакви, макар и малки, видими размери. Но що се отнася до планети, телескопът увеличава техните изображения. Разбира се, Галилей абсолютно се е доверявал на геометричната оптика и не е подозирал за дифракцията. Неговата теория за „гривата” на звездите, която може да бъде „остригана” с телескоп, е имала за времето определено прогресивен характер.

* За Млечния път действително са водени вековни спорове и всички те са били „безплодни пререкания”. Предполагало се е, че непосредствено след Сътворението на света Слънцето е обикаляло по Млечния път, че Млечният път е зрителна измама, че той е земна сянка, когато Слънцето е под Земята. За Плутарх Млечният път е бил мъгляв въздушен кръг, за Метродор —следа от Слънцето, а според Аристотел — сухи изпарения, които можели да се възпламенят. Теофраст считал, че Млечният път е спойката между небесните полукълба (очевидно лошо споени). На Демокрит принадлежи първата правилна догадка, възприета и от Дж. Бруно Предположението на Ананий Ширакаци също било правилно.

* Едва след създаване на астрофизиката (средата на XIX в.) стана ясно, че съществуват разнородни мъглявини. До началото на нашето столетие мъглявините включваха купове от звеpди, галактики, емисионни, отрaжаващи, планетарни и други мъглявини.



Презена (по-нататък) е куп от зпезди (Ясли), разположен между звездите алфа, гама и бета (наричани магаренца, ослета) на съзвездието Рак (Cancer).

* Директното (или право) движение е по посока на видимото годишно движение на Слънцето, от запад на изток, или обратно на посоката на видимото-денонощно въртене на небесната сфера. Ретроградното (или обратно) движение е по посока на видимото денонощно въртене на небесната сфера, от изток на запад.

* В един часа през нощта означава един час след залеза на Слънцето, както тогава са определяли времето.



* Това е първото наблюдение на спътниците относно звезда, което позволява точното определяне на техните координати. В бъдещо при разработ­ването на теорията за движението на спътниците астрономите многократно са се връщали към тези наблюдения на Галилей. Дори неотдавна Ч. Коуъл и Ст. Дрейк установила, че от 28.XII.1612 г. до 28.I.1613 г. Галилей е използувал: като опорна „неподвижна звезда” Нептун. Тези наблюдения, които са всъщност оригинални рисунки от ръката на Галилей, са неоценими при определяне на орбиталните елементи на Нептун (както е известно, топ о открит „с върха на перото” от Льоверио и Лдамз през 1846 г.). Теоретично пресметнатото положе­ние на Нептун се различава от галилеевото с 1 ' и като се има предвид, че част от това различие се дължи на неточност в ефемеридата, още веднъж се потвърж­дава майсторството на Галилей като наблюдател.

* В оригинал orbis magnus — голям кръг, голяма орбита, окръж­ност, сфера. Понятието орбита до Кеплер е било неопределено. Галилей, както впрочем и Коперник, използува това понятие в различен смисъл, включително и орбита на Земята, на планета. Представите са били такива, особено до вре­мето на Галилей, че изразите „завъртането на орбитата" или „орбитата на планетата се движи около Слънцето" са били съвсем разбираеми — по-скоро орбитата, големият кръг носи планетата, отколкото тя, планетата, се движи по орбита. Освен това orbе се е използувало и в смисъл на сфера, която прави възможно (и дори необходимо) заглавието на знаменития труд на Коперник „De Revolutionibus Orbium Coelestium” да се преведе За въртенето на небесните сфери.


Orbis magnus (итал. orbe magno) в настоящото издание e преведено в за­висимост от контекста — като орбита, годишна орбита, голяма окръжност.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница