Та Берейшит с коментари (за бней-ноах)



страница1/5
Дата03.05.2017
Размер0.85 Mb.
Размер0.85 Mb.
  1   2   3   4   5

Главата Берейшит с коментари (за бней-ноах)

автор – Равин Йоел Шварц

Превод от иврита: Ханан-Иехиел Ротенберг



И те се разположили в пустинята-

Тора е била дарена в пустинята, място,

което не принадлежи на никого.

Ако, тя е била дарена в Земята на Исраел,

народите на света биха могли да кажат, че те нямат никакъв дял в нея;

затова Тора е дарена на неутрална територия ,

за да [се покаже с това], че всеки, който желае да я приеме – може да дойде и да я приеме”.

Мидраш Мехилта от Кн. Шмот, гл. «Итро»,

разказ за даряването на Тора, гл. 1.

 

Тази книга е първият опит да се обясни Тора, от традиционната еврейска гледна точка, на всички народи на света. Особено това се отнася до книгата «Берейшит» (в нееврейските източниците се нарича „Битие”), в която се разказва за сътворението на света и много други неща, които се явяват неоспорима основа за вярата, както за евреите, така и за цялото човечество.



Затова в началото на книгата, където се разказва за Сътворяването на света, Творецът се нарича с אלהים (Елоким), защото това Негово име (за разлика от непроизносимото четирибуквено י-ה-ו-ה Адо-най) символизира Праведния Съд, който се намира над цялото Творение и в това си качество Той е известен на целия свят, а не само на еврейския народ.

Да се напише подобна книга не е така просто. От една страна, Вс-вишният е дарил Тора именно на народа на Исраел. Както е казано в (Книгата Дварим/Второзаконие, гл. 33): „Тора ни е повелил на нас (Мойсей), тя е наследство на общината на Яаков”. Изпълнението на заповедите на Тора в цялата им пълнота е дела на еврейския народ.

Но от друга страна в (Дварим, гл. 1 стр. 5) е казано: „И пожелал Моше да разясни това Учение...”. Раши (Раби Шломо Ицхак, един от най-известните коментатори на Тора) коментира: „да се разясни Учението” на седемдесетте езика (т.е. на всички езици на народите на света). Освен това Вс-вишният е заповядал на евреите, когато влязат в Земята на Исраел (Дварим, 27:5-8): „И построй там жертвеник за Вс-вишния, твоя Б-г каменен жертвеник... И напиши на тези камъни всичките думи на тази Тора с ясно тълкуване”.

Раши отново коментира: „С ясно тълкуване” – т.е. на седемдесет езика”. Във Вавилонския Талмуд се казва (трактат „Сота”, лист 35), че това е било преназначено за народите на света, които са изпратили своите преписвачи, които преписали думите на Тора, всеки на своя език от този жертвеник. Както добавят и други коментатори, Вс-вишният заповядал, да се напишат думите на Тора на всички езици, за да бъде тя открита и достъпна за целия човешки род.

Потвърждение на това виждаме в Талмуда (в трактата „Шабат”, лист 88), където раби Йоханан, един от най-известните талмудистки мъдреци, казва: „...Всяка дума излязла от устата на Вс-вишния (в момента на даряване на Тора на планината Синай), като че ли се отразявала като ехо на седемдесетте езика...”. Това изречение още по-подробно е отразено в Мидраша (Мидраш Раба на Книгата Шимот/Изход, гл. 4): „Раби Йоханан казал: „Гласът идвал [от Небесата] и се разделял на седемдесет гласа на седемдесетте езика, за да може всеки от народите на света да чуе думите на Вс-вишния на родния си език”.

Много от мъдреците на Исраел обясняват така това противоречие: Писмената Тора (Петокнижието, Пророците и Писанията) – са дарени на целия свят; Устната Тора [1] – само на народа на Исраел. Интересен е историческият факт. Първата в света печатна книга слязла от печатната машина, изобретена от Йохан Гутенберг, е била Библията написана на латински език, който е бил езика на образованите европейци през тази епоха. Първата печатна книга на иврит – свещеният език на евреите - е била коментара на Раши върху Петокнижието, който в тези времена се е издавал, като отделна книга, (а днес той се печата като приложение към текста на Тора). А както е известно класическия коментар на Раши не е нищо друго, освен кратко и пределно ясно изложено тълкувание на Тора от мъдреците, които предават на евреите Устната Тора чрез Талмуда и Мидраша.

Хатам Софер [2] добавя, че в известна степен, Устната Тора се отнася и към бней-ноах. Преди всичко, ако човек я изучава с цел по-дълбоко и подробно, да се запознае със заповедите, по-ясно да мотивира изпълнението им. Талмудът в трактата на Санедрин (лист 59) разказва за подобен праведен човек, който е способен да достигне високо духовно ниво, като на Коен Гадол – Първосвещеника в Йерусалимския Храм. Тъй като постигайки мъдростта, той може да стане учител на другите, а това освен храмовите служби и е било задължение на коените [3]. Както е казал пророка Малахи: „Защото устата на коена пази знанието и Тора ще искат от неговата уста”.

Меири[4], коментира посочения по-горе откъс от Талмуда, добавяйки, че бен-ноах, изучаващ Тора, за да постигне нейните дълбочини и изпълнява нейните заповеди (в т.ч. даже тези, които не са задължителни за бней-ноах), се превръщат във висша степен достойна цел. Обаче този, който учи Тора, специално, за да намери в нея противоречия, да открие в нея източници на „човеконенавистничество” (за които говорят съвременните антисемити) и въобще подхождащи към нея с нечисти намерения - за него Талмудът казва, че ще го застигне смърт от Ръката на Небесата (т.е. духовна смърт, а възможно е и физическа). И вместо това учение да донесе полза за него и другите, то може да се обърне за него в дълбока духовна криза...

Поради това изучаващият Тора е длъжен да обърне внимание, че думата Тора (תורה) на иврит има един корен с думата להורות – «показва», указва пътя. И това само по себе си задължава човек към това целта на изучаването да е приближаването към Твореца, да разбере как трябва да живее в този свят, така че да бъде достоен за преназначението заради, което неговата душа е дошла в този свят. Не е възможно да се учи Тора, като някаква мъдрост, та дори и тази мъдрост да е Б-жествена; следва да се подходи към Тора, преди всичко с действително желание и практическо изпълнение на заповедите. По този повод мъдреците са казали в Талмуда (трактат „Йевамот”, лист 109): „Този който говори, че в него няма нищо друго освен Тора (т.е. във вид на чисто знание, без да е подкрепено с действие) – в него няма даже Тора.” Смисълът на това талмудическо изречение се свежда до това, че не е достатъчно само да се учи с цел запознаване с мъдростта на Твореца и Неговите заповеди; много важно е именно желанието да изградиш живота си в съответствие с тези заповеди. Защото този, който само чете Тора заради „спортен” интерес не е способен да достигне до правилното разбиране; та нали много от най-важните заповеди не са написани в Тора в пряк текст, а са само намеци, във вид на някакви добавени или липсващи в думите букви, за което има много примери.

Да си представим човек, който е попаднал на място, където се правят археологически разкопки. Той може много да се изненада виждайки известни уважавани учени, професори и академици да пълзят по земята търсейки някакви жалки черепи.

Но той ще бъде още по-удивен да види радостта, която озарява лицата на учените, когато те намерят тези черепи, разглеждат ги и ги показват един на друг. Но този, който е запознат с археологията знае, че тези непривлекателни на пръв поглед находки могат да бъдат действително безценни. Непривлекателните на пръв поглед черепи могат да доведат да изключителни открития в историята на цялата човешка цивилизация.

По същият начин този, който ще чете нашата книга само с познавателен интерес е възможно да намери в нея много странни и неинтересни неща; само този, който се обърне към нея, за да намери пътя към духовното усъвършенстване ще бъде удостоен с откриване на нови хоризонти и ще намери пътя към хармонията с Твореца със себе си и обкръжаващите го хора.

Всяка наука се базира на някакви аксиоми, които се приемат първоначално и без всякакви уговорки. За този, който не приеме аксиомите всичко, което следва е лишено от смисъл. Така и читателят на нашата книга е длъжен да приеме за себе си (в началото дори хипотетично) три аксиоми:

1. Вс-вишният е Създател на всичко съществуващо;

2. Той вижда действията на всичките свои създания, Той награждава тези, които правят добро и наказва тези, които правят зло;

3. Вс-вишният дарява на света Тора, която е Книга за цялото човечество; като при това Той е заповядал на народа на Исраел да изпълнят 613 заповеди, а на всички други хора преди всичко седемте заповеди на потомците на Ноах (Ной), които включват в себе си основите на вярата в Единният Творец и общочовешките морално-етически норми.

Всичко, което е написано в нашата книга се базира на коментарите на равините и мъдреците на Исраел от различни епохи, към тях е добавена спецификата на сегашното поколение. Книгата Мишлей (Притчи Соломонови) уподобява Тора на Дърво на Живота; Тора е подобна на дърво с древни корени, на което постоянно израстват нови клонки, нови листа и нови плодове [5]. Действително във всяко поколение Вс-вишния дарява достойните с мъдрост, която им позволява да видят в Тора мисли, особено актуални именно за даденото поколение и всеки може и е длъжен – да се удостои да види в нея това, което е актуално именно за него. „И дай ни нашата част от Своята Тора!” – се обръщат евреите в молитвите си към Твореца, защото за всеки в Тора има обособена част и е необходимо само да я види.

За това ние молим Вс-вишния, да ни удостои с достатъчна мъдрост и чисти помисли, за да достигнем до истинския смисъл на Тора и благодарение на това бихме могли да помогнем и на другите, на всички, които са открити за Неговото слово да намерят в него своята част.

Така, както е молил цар Давид Вс-вишния в своите Псалми: „Отвори очите ми и аз ще видя чудесата в Твоята Тора!”

 

КАК E ПОДРЕДЕНА КНИГА НИ

Според традицията съществуват четири нива на разбиране на текста на Тора. Класическа схема – това, което обозначаваме с думата „пардес”. Този термин означаващ буквално „Градина“ [опознаването на Тора]”, се разбира традиционно, като ивритски акроним от началните букви на думите „пшат”, „ремез”, „драш”, „сод”, с които са обозначени нивата на тълкуване. Пшат – това е буквалното, непосредствено тълкуване на текста; ремез (буквално: „намек”) – смисълът се разкрива посредством граматиката и гиматрията (сумарното числово значение на буквите в думите), драш или мидраш – коментари на дадени мъдреци, основани на алегоричното разбиране на текста, често разминаващо се с буквалното; Що се отнася до нивото сод” (което буквално преведено означава „тайна”) това е по-скоро е далечна екстраполация на това, което днес се нарича Кабала. Това ниво е толкова дълбоко навлязло във вътрешната структура на цялото мироздание, че е много слабо свързано с текста. То е също е форма на мидраш, но много специфична.

В книгата „Зоар” се казва, че човек не трябва да се утешава с илюзията, че изучаването на Тора е само четенето на „сюжета”; още повече „Зоар” казва, че ако Тора е само разказ, някакво историческо повествование, можем да кажем, че човешката фантазия е способна да съчини по-увлекателни истории! Но Тора има множество смислови нива, които продължават да се разкриват и до наши дни. Така например дори в нашата епоха са открити така наречените „кодове на Тора”, когато една и съща дума, повтаряна в Тора в определен интервал и може да хвърли светлина върху някои исторически събития от близкото минало. По този начин например в Тора са намерили намек за датата на началото и края на Втората Световна война.

Поради това ние ще се постараем в нашата книга да обясним думите на Тора в светлината на Талмуд и Мидраш, а така също и коментарите на най-новите еврейски религиозни мислители. Тъй като те са призвани да разкрият на читателя дълбочината на Б-жественото Учение, да му покажат пътя за служене на Твореца и усъвършенстване на личните му качества.

Ние се надяваме, че това ще е нашия принос в мисията, дадена ни от Вс-вишния, да доведем света и човечеството до хармония и съвършенство.

 

ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ КНИГАТА Бирейшит

Книгата Бирейшит e била написана от Моше още преди даряването на Тора на планината Синай. Намек за това виждаме в Книгата Шимот, гл. 24, стр. 3-4: „И се появил Моше и преразказал на народа си всички, думи на Вс-вишния и всички закони... И записал Моше всички думи на Вс-вишния...”. Както обяснява Мидраша Мехилта, приведен в коментара на Раши, преди да се приближи, целият еврейски народ до планината Синай, за да приеме Тора, Моше записва по думите на Вс-вишния цялата тази част от Тора, която е предшествала повествованието за Синайското Откровение. Между това, което Моше съобщил на народа на Исраел са били и „законите”, за които се говори в началото на по-горе поместения откъс - седемте заповеди на потомците на Ноах.

В общочовешката традиция Книгата Бирейшит се нарича Книгата Битие, Книга на Творението. Латинското и име е – Genesis. И действително в началото на книгата се разказва за Сътворяването на Света, за да ни каже, че всичко което съществува е Творение на Единния Творец. По-нататък книгата разказва за историята на първите поколения хора, до момента когато „на сцената” се появява Авраам, прародителя на народа на Исраел. По-натам книгата разказва за праотците на еврейския народ и техните потомци, по примера на които всички народи на света запознати с Библията, са се учили на мъдрост и праведност. В Тора много подробно се разказва историята на живота на Авраам, чието име се дешифрира като „баща на много народи”, който първи започва да разпространява сред хората вярата в Единият Творец.

 

СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА.

Тайната на Сътворението на Света, се свежда до това да се разбере по какъв начин от абсолютното „нищо” се е родила материята, това е над нашето разбиране. Духовният смисъл на историята за Творението е безкрайно дълбок и в Талмуда е казано, че в тайната (кабалистична) част на Тора е казано, че на учителите е забранено да преподават на двама ученици едновременно, а само на един и то на най-достойния от най-достойните и то „един на един”, за да се избегнат и най-малките грешки при изложението. Защото двама човека могат да имат различни начини на възприемане и обяснявайки на единия той да разбере правилното, а другия може да разбере неправилно.

Но даже и при по-простия за разбиране разказ за Творението е възможно да се добие представа за величието на действията на Вс-вишния и сърцето на човек да се проникне от трепета пред Него. Да съзре Неговата безгранична мъдрост във всичко, което ни обкръжава и в самата природа. Та нали даже самата дума „природа” (на иврит – הטבע – аТева, с пълен член) има сумарно числово значение на буквите (наречено гематрия) 86 и е равно на значението на думата א-ל-ה-י-ם (Елоким), това е едно от Имената на Вс-вишния, с което Той се именува в разказа за Сътворяването на Света.

Ето какво пише Рамбам (Маймонид) в своята книга «Мишне Тора» (Законите на основата на Тора, глава 4, алаха 2):

«…И, когато човек размишлява върху тези неща (за мъдростта на Твореца, проявена в Творението) и постига цялото Мироздание, от ангелите, звездите, планетите и до човека [т.е., човешката природа] и вижда мъдростта на Всесвятия, Благословен да е Той, във всички Негови създания и творения - то това му добавя любов към Вс-вишния, и душата му желае, а неговата плът жадува да обича Вс-вишния, Благословен да е Той... и тогава той се чувства [пред величието на Твореца], като съсъд пълен със срам [заради ежеминутните си егоистични стремежи]”.

Така също е писал и великия мъдрец и коментатор на Тора рабейну Бахия в своята книга «Ховот аЛевавот» («Задълженията на сърцето») за това, колко са важни размислите за Творението:

„Размислите за мъдрото устройство на сътвореното от Благословения Творец - са най-краткия път за [придобиване на Знание за] Неговото битие”.

Пророк Йешаяу (Исаия) призовавал (гл. 40 Книга Йешаяу):

„Повдигнете очите си към върховете и вижте, кой е сътворил това!”

На иврит מי – «кой» и אלה – «това», ако ги съединим, отново ще се образува съчетанието א-ל-ה-י-ם – името на Вс-вишния. Когато човек изучава Творението, например това в какъв порядък, в каква хармония са разположени небесните светила (за това ние ще поговорим малко в приложението, което се намира в края на книгата), това е в състояние да събуди в него вярата. Поради това евреите в своите ежедневни молитви, всяка сутрин възхваляват Твореца:”Създаващият светлината и творящият тъмнината...”, „Благословен да си Ти, Вс-вишни, създаващият светилата”. А вечер произнасят: „Установяващият реда на звездите в небесния свод по Волята Си..”

Мидрашът разказва, че когато праотецът Авраам е бил съвсем малко дете и видял, че през деня свети слънцето, а нощем на небосклона се появява луната си задал въпроса: „Кое от тях е главното?” И стигнал до извода, че задължително трябва да съществува Някой, който да е „по-главен” от двете и това е Създателят на Вселената.

Когато се вгледаме в природата не можем да не бъдем поразени от величието на Висшия Замисъл. В псалмите на Давид се казва (Псалм 19): „Небесата разказват за Славата на Вс-вишния и за деянията на Неговите ръце разказва небосвода; ден след ден те разказват и всяка нощ учат мъдростта”.

За да събудят в човек жаждата за чудесата на Вс-вишния в обкръжаващият ни свят, мъдреците на Исраел нареждат да се произнасят благословения на различни явления в природата. Например, човек, който съзерцава високите планини, безкрайното море, широките реки и буйните водопади, а така също и падащите метеори трябва да изразява това си съзерцание в благословение: „Благословен да си Ти Вс-вишни, който си създал Творението!”. Когато слушаме оглушителната гръмотевица или наблюдаваме земетресение трябва да благославяме: „Благословен да си Ти, чиято сила и мощ изпълва света”. А красотата на природата по време на цъфтенето на дърветата благославяме: „Благословен да си Ти, който не си се отделил от Свой свят, а си сътворил в него прекрасни създания и прекрасни дървета, за да им се радват хората”.

Един от най-известните равини, голям познавач на човешката душа, рав Шломо Волбе пише в своята книга „От шест до десет”: „Човек, който се стреме да опознае пътя на Твореца, вижда неговото присъствие във всяка тревичка, в светлината на звездите и песните на птиците, усмивката на младенеца и светлината на мълниите – всичко това му открива милосърдието на Вс-вишния, Неговата мъдрост и царствено великолепие. Хиляди и хиляди ясни, логични потвърждения за присъствието на Твореца в света са в състояние да открият на човек милосърдието на Вс-вишния, Неговата мъдрост и царствено великолепие. Хиляди и хиляди ясни и логични свидетелства за наличието на Твореца в света са осезаеми за човек, но въпреки това, „математическо” доказателство за съществуването на Вс-вишния, което е подобно на 2х2=4, не може да не бъде прието.

Вс-вишният, сътворил този свят в мъдростта Си, освен това е оставил в ръцете на човек избора дали да вярва или да не вярва. Защото вярата се пробужда от вътре, от душата, в сърцето на човек. И в момента, когато тя се пробужда, човек започва да вижда ясно картината на света и в него не остава никакво съмнение, че Творецът присъства във всичко, той напълно осъзнава това с чувствата си и с разума си.

Но без сърцето няма вяра. В тези думи има много дълбок смисъл. Ако нашата вяра в Твореца се изграждаше на „математически доказателства”, то самото понятие вяра ще се окаже сведено до нищо, защото тогава ние ще бъдем поставени пред един факт и нищо повече. Тогава от нас не би се искало нито чувства нито избор, но това не е целта на Творението”.

В книгата „Зоар” се казва, че след 600 –та година на 6-то хилядолетие, т.е., след 1840 год. По приетото по цял свят начало на н.е. , ще се открият вратите на Небесата, за да се подготви човечеството за привеждане на света към съвършенство и посрещането на Края на Дните, над света ще се спусне огромна неизвестна дотогава мъдрост.

И действително: това са били времена на небивал порив в научно- техническата мисъл, множеството от великите открития и изобретения са били направени именно през тази епоха. Това е било дар за човечеството от Вс-вишния, чрез който то би могло дълбоко да осъзнае Неговото величие. Но заедно с това по същото време, за да не загубят хората избора си в света се появява и атеистичната теория за еволюцията, според която зараждането на живота на Земята и неговото развитие до най-висшата му форма е само една случайност. Това се е налагало съществуването на някакъв „противовес”, който да осигури на всеки човек свобода на избора, защото ценността на човешкия избор се намира в неговата доброволност.

И така ние преминаваме към разбора на първия стих на Петокнижието. Ориентирайки се в него ние ще се опитаме да засегнем четири теми:



  • кога е било създадено времето?

  • от кой момент ние можем да се опитваме да постигнем историята на Сътворението на света и можем ли да разсъждаваме върху това, какво е съществувало преди него?

  • предназначението на човек в този свят – да се постарае да достигне максималното съвършенство на своя потенциал даден му от Твореца;

  • духовния смисъл, символиката, която се съдържа в повествованието за Творението.

В оригинал стихът звучи така: בראשית ברא אלוקים את השמים ואת הארץ

«Бирейшит бара Елоким ет аШамаим веЕт аАрец».

Обикновено се превежда така: „В началото Б-г сътвори небето и земята”. Обаче се оказва, че това не е така просто и надали този превод може да се нарече, дори приблизително точен. Сама по себе си думата «Бирейшит» изисква особено обяснение. Работата е там, че думата «рейшит» (едно от значенията и е «начало») съгласно правилата на езика иврит тя трябва да бъде съгласувана (на иврит тази форма се нарича «смихут») с някоя от следващите думи, т.е. това не е просто начало на нещо. На това правило Раши обръща внимание в своя коментар, като привежда за пример много места в ТаНаХа, където тази дума се използва в значение на начало на някакъв период, царуване на цар и т.н. Тук думата «рейшит» има абсолютното си значение. Между многото други обяснения, част от които ще се опитаме да посочим, можем да добавим, че Тора е искала с това да ни покаже как ние сме длъжни да подходим при изучаването на Думите на Вс-вишния. Затова са необходими две условия. Първото: пристъпвайки към изучаването на Тора ние сме длъжни да се абстрахираме от всички учения и теории, които са ни били известни по-рано и да възприемаме думите на Тора като послание, обръщение на Твореца към нас. Само тогава ние ще можем да разберем истинския, дълбокия смисъл на Тора.

Второто условие: повтаряне на преминатото. Както е известно всяка нова информация е нова не само по съдържание, но и по начина на подаване и не може да се възприеме от ход. Поради това си струва да се връщаме към прочетеното, дори няколко пъти, докато материала не бъде окончателно разбран и не остане в съзнанието и сърцето ни.

Тора ни казва (Дварим, 6:6): „И да бъдат тези думи, които Аз ви заповядвам днес [да изпълнявате] във вашето сърцето”. Кое налага добавянето на думата „днес”? Мъдреците на Исраел (посочват се коментарите на Раши): Вс-вишният иска да ни каже, че думи на неговата Тора винаги трябва да са за нас нови и свежи, буквално като, че ли току що сме били удостоени с това да научим за тях и изпълнени с жажда да черпим от тях Истината.

Поради това самия процес на изучаване на Б-жествената Тора се различава от изучаването на другите мъдрости и науки. В другите области на знанието съществуват много учебни пособия, всяко от които е ориентирано за определено ниво на знание и подготовка. Що се отнася до Тора, то и малкото дете и побелелия учен мъдрец изучават една и съща книга, едни и същи думи.

Много пъти през целия си живот и в различни периоди на своя живот, духовно израствайки, възмъжавайки и помъдрявайки ние преминаваме на нови все по-дълбоки нива на разбиране откриваме за себе си нови и нови смислови пластове. Впрочем този принцип се отнася не само за книгите. Същото се отнася и за цялото Творение, за всичко което виждаме около себе си: откриваме нови истини, нови граници за мъдростта си и започваме да виждаме неща, които по-рано не сме забелязвали. Както е написал раби Бахия в своята книга „Ховот аЛевавот” („Задълженията на сърцето”):

„И не се подавай на стария навик и престани да се удивяваш и да се стараеш да постигаш (всичко, което виждаш в обкръжаващият те свят) вътрешния му смисъл...Не убеждавай себе си, че всичко това ти е познато от младежките ти години, за да не престанеш да размишляваш за това, когато достигнеш зрелост си и придобиеш мъдрост. Вглеждай се в нещата така, както би се вглеждал в тях, ако никога до тогава не си ги срещал, изгради в душа си представата така, че все едно по-рано си бил сляп, а сега твоите очи виждат отново и ти отново откриваш за себе си света.”

Едно от най-фундаменталните научни открития е откриването на силата на земното притегляне, което ни обяснява множество от следващите от него природни закони. От ранно детство ни е известна случката, когато върху главата на сър Исак Нютон паднала една ябълка от ябълковото дърво (така поне се казва в легендата) и той се замисля над това, на което никога до тогава не са се замисляли милиони хора през всичките поколения преди него, а и самия той до този момент не е обръщал внимание на това явление. Всички са могли да наблюдават, че всеки предмет по-тежък от въздуха, при падането си пада надолу, а не се издига нагоре, но по силата на навика никой дори не се е опитал да обясни защо това е така. Просто е така и толкова. Само в главата на Нютон идва идеята, да си зададе този въпрос и в следствие на това той е бил удостоен да открие и формулира един от най-важните основи на мирозданието.

Това е подобно на изучаването на Тора. Повтарящият преминатото изпълнява думите казани от Бен Баг-Баг, който казал (Пиркей Авот, част 5, мишна 21): „Вниквай в нея[Тора] отново и отново, защото в нея е всичко; и ще видиш [истината] и с нея ще побелееш и остарееш, и не се отделяй от нея, защото няма нищо по-добро не ти е дадено”. Защото в Тора са съсредочени всички мъдрости, както е казал Рамбан в предисловието на своя коментар върху Тора, привеждайки думите на книгата Зоар, където се казва, че Творецът създавайки света е гледал в Тора, както в план, чертеж и в съответствие с Тора е било създадено цялото мироздание заедно с всички негови закони. Ние вече споменахме, че в наши дни е бил открит така наречените „кодове на Тора”, а също и много интересни открития са направени в Тора с помощта на компютърен анализ на текста и.

 



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница