Там където няма демокрация има глад. Така ли е?



Дата16.11.2017
Размер52.38 Kb.
Размер52.38 Kb.

"ТАМ КЪДЕТО НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ ИМА ГЛАД. ТАКА ЛИ Е?"
Праволинейният отговор на въпроса е да, това е така. Но защо това е вероятно в основата на факта, че авторът не му отделя толкова значимо внимание колкото на опита да представи разбирането за демокрацията като универсална ценност. Тази ценност е в основата на развиващите се общества, тя отговорът на различни социални проблеми и представяща граждански и политически права. Те са лекът на чисто физиологичните потребности, но и на интелектуалните мъчения на народите.

Европейските империи, особено британските и френските, които са доминирали деветнадесети век вече са се разпаднали. Светът е бил свидетел на две световни войни. Преживя възхода и падението на фашизма и нацизма. Светът беше и свидетел на възхода на комунизма и неговото падане, както радикалната трансформация, която последва. Свидетели сме на продължаващия процес, ориентиран към все по-голямо икономическо господство на Запада, където основани участници в световния икономически баланс ще бъдат предимно Япония и Източна и Югоизточна Азия. Въпреки, че този регион преживява някои финансови и икономически проблеми, това няма да се промени курса на смяната на баланса в световната икономика.

Въпреки голямото разнообразие от събития, които са настъпили през ХХ век, то основно място в тях намира възхода на демократичната доктрина. Това не отрича, че другите събития, но и както автор на статията, в далечното бъдеще, когато хората погледнат назад към това, то ще е трудно да се отрече върховенството на появата на демокрацията като форма на управление. Както авторът посочва, идеята на демокрацията произхожда, разбира се, от древна Гърция, преди повече от две хилядолетия. Откъслечни усилия за демократизация са били правени другаде, както и, включително и в Индия. Но наистина в древна Гърция, идеята за демокрация се е формирала и е била подложена на сериозни практически изпитания (макар и в ограничен мащаб), преди тя да се срине и да бъде заменена от по-авторитарни и асиметрични форми на управление. Не е имало други видове никъде другаде.

След това, на демокрацията и е трябвало доста време да се появи отново. Нейната постепенна - и в крайна сметка триумфална - поява като работеща система на управление, се подкрепя от напредък в различни области, от подписването на Магна харта през 1215, до френските и американските революциите през осемнадесети век, до разширяването на Европа и Северна Америка през деветнадесети век. Но въпреки всичко през двадесети век, идеята за демокрация се утвърждава като "нормална" форма на управление, на която всяка нация има право.

Идеята за демокрацията като универсален ангажимент / ценност е съвсем нова, и това е квинтесенцията на ХХ век.

През деветнадесети век, теоретиците на демокрацията са считали за съвсем естествено дискусиите за това доколко една или друга страна е "пригодна за демокрация." Това мислене се променя само в двадесети век, с признанието, че самият въпрос не е наред: една страна не трябва да се счита пригодна за демокрация. Вместо това, тя трябва да стане адекватна / пригодна чрез демокрацията. Това наистина е важна промяна, разширяване на потенциалния обхват на демокрацията, така че да покрие милиарди хора, с техните различни истории и култури и коренно различни нива на стандарт.

Но също така, както и в статията се отбелязва, цялата подкрепа за демокрацията като универсална ценност не означава, че няма предизвикателства за нея. Тези предизвикателства са в различни форми и идват от различни посоки. В действителност, това е част от основания предмет на това есе – гладът не е само физиологичен, но и екзистенциален проблем за икономическото и социално развитие на обществата.

Въпреки, че демокрацията все още не се практикува универсално, нито пък равномерно, в общият климат на световното обществено мнение, демократичното управление е вече постигнало статута на правен принцип. Така, че и тези които считат, че „гладът” е възможен с демокрация трябва да предоставят убедителни доказателства.

Историческата промяна от не много отдавна, когато защитниците на демокрацията в Азия или Африка трябваше да се борят за демокрация, опрени до стената.

Признаването на демокрацията като универсална система от ценности е основна революция в мисленето и един от основните приноси на двадесети век. Именно в този контекст, ние трябва да разглеждаме въпросът за демокрацията ка

Колко добре е работила демокрация, например в Индия, където и до днес гладът доминира ежедневието на местното население? Докато никой не поставя под въпрос ролята на демокрацията в САЩ или Великобритания или Франция, това е дискусионен въпрос за много от по-бедните страни в света. Това не е повод за подробно проучване на историческите хроники, но бих казала, че демокрацията е работила достатъчно добре. Индия, разбира се, е едно от най-големите бойни полета за този дебат. Отказвайки нейната независимост, британците са изразявали безпокойство за способността на индийците да се управляват. Индия е наистина в някакъв хаос през 1947 г., годината, в която е станала независим. Тя е имала неопитни държавници, едно хаотичен разделение и неясни политически сили, съчетани с разпространено комунално насилие и социално разстройство. Трудно е била вярата за реализирането на обединена и демократична Индия. И все пак, половин век по-късно, откриваме една демокрация необработена, която работи изключително добре. Политическите различия са били решени до голяма степен в рамките на конституционните насоките и правителствата са се избирали и падали съобразно избирателните и парламентарните правила. В една неугледна комбинация от разлики, въпреки всичко Индия е оцеляла и функционира забележително добре като политическа единица с една демократична система.

Индия също е преживяла огромното предизвикателство за справяне с различни езици и спектър от религии. Религиозните и комуналните разлики са, разбира се, били уязвими по отношение на експлоатация от сектантски политици, причинявайки огромен ужас в страната. Демокрацията е от съществено значение за оцеляването и просперитет на една страна като забележително разнообразната Индия, която е дом не само на хиндуистко мнозинство, но и на мюсюлманско население, милиони християни и будисти, сикхи, перси и джайнисти.

Често се твърди, че недемократичните системи са по-добри в постигане на икономическо развитие. Това вярване понякога се определя с наименованието "хипотеза на Лий". Въпреки всичко, тази хипотеза се основава на спорадичен емпиризъм, описвайки често избирателна и ограничена информация, отколкото тества статистически широкообхватни данни.

Налице е, всъщност, липсата на убедителни доказателства, че авторитарното управление и потискането на политическите и гражданските права наистина са от полза за икономическото развитие. Всъщност общата статистическа картина не позволява подобно заключение. Систематичните емпирични изследвания (например, Баро или Преховски) не дават никаква реална подкрепа за твърдението, че е налице общ конфликт между политическите права и икономическото представяне.

 Връзките между тях изглежда, че зависят от много други обстоятелства, и докато някои статистически изследвания отбелязват слабата негативна корелация, други намират силно положителна.

Демокрация има сложни изисквания, които със сигурност включват гласуване, но също така изисква защита на свободите, спазването на правната рамка, както и гарантиране на свободна дискусия и нецензурирано разпространение на новини и справедлив коментар. Демокрацията е трудна система, а не просто механично състояние.



Тъй като се оспорва твърдението, че демокрацията е пречка за икономическо развитие, демокрация има важна инструментална стойност за подобряване на вота на хората и в подкрепа на техните претенциите за политическото внимание. Дори идеята за глада като нужда, заедно с разбирането за "икономическите потребности," изисква обществено обсъждане и обмен на информация, възгледи, и анализи. В този смисъл демокрацията има конструктивно значение, в допълнение към своята присъща стойност за живота на гражданите и нейното инструментално значение за политическите решения. Претенциите на демокрацията като универсална ценност трябва да обърнат внимание на това разнообразие от съображения.



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница