”Те искат да спасят света за 45 минути”



Дата22.11.2017
Размер64.63 Kb.
Размер64.63 Kb.


”Те искат да спасят света за 45 минути”


Олга Алексеева

Ексклузивно интервю с Олга Алексеева, направено през месец май (2 месеца преди внезапната й смърт). Олга сподели с нас нейните прозрения, мисли и виждания за филантропията, както и за мотивите, довели до създаване на нейната фондация.
Имам чувството, че Олга разбира дарителските вкусове на олигарсите по-добре и от самите тях. И в това няма нищо чудно, имайки предвид нейната впечатляваща биография: повече от 12 години в сферата на филантропията в Русия, през последните 6 години активно действа на международно ниво, като директор на Фондация „Помощ за Благотворителността в Русия”, а в момента управлява и свой собствен проект The Philanthropy Bridge Foundation. (Фондация «Мост за филантропията»)
Когато се срещнахме с Олга, тя точно беше приключила сутрешната си среща с един от най-заможните руски бизнесмени. „Те имат точно 45 минути за дарителство по време на закуска” сподели Олга за част от своите клиенти. Другата част от нейните клиенти са организациите и тя се опитва с всичките си усилия да изгради неразривна и силна връзка между двете страни. Тази идея стои и в името на нейната фондация за създаване на метафорични „мостове” във филантропията. Към момента нейната работа насочена към сътрудничество със страните от БРИК - Бразилия, Русия, Индия и Китай.
5-те разлики

„Дълги години съм работила с богати хора от Русия, Бразилия, Индия и Китай и съм установила определени закономерности в някои развиващи се страни” разказва Олга как се е зародила идеята за създаването на нейната фондация.


„На първо място растящата разлика между натрупването на много пари в ръцете на определени индивиди и рязкото обедняване на други. В Русия нещата не са чак толкова зле колкото ги изкарваме, в сравнение с други страни по света. И това би могло да ни послужи като терапия, която да ни напомня всекидневно, че положението на други държави е значително по-драматично. В крайна сметка ние сме част от „златния милиард” и не можем да си позволим да забравим този факт.”
На второ място в страните от БРИК филантропията се развива изумително бързо – новозабогателите с готовност предоставят средства. Проблемът е в това, че от една страна големите индивидуалните дарители не знаят как и за какво да дадат средствата си, а от друга страна стои огромната пропаст между тяхното благосъстояние и техният начин на живот. Получава се един вид некоординираност в основните функции на двете им ръце – едната краде и убива, а другата дарява. Тоест подкрепените значими обществени каузи оказват минимално влияние върху това как се прави бизнес и как се изкарват много пари. Поради тази причина в тези страни се наблюдават проблеми със закона, непрозрачност и недоверие в институциите, и в демокрацията като цяло. Единствените ограничения за един богат човек са в собствената му съвест, а не обективни средства като силата на държавната санкция във всичките й проявления.
Друг аспект на филантропията, е че дарителските услуги, общо практикувани и известни, не винаги съответстват на нуждите на развиващите се страни. Причината се корени в особеностите на културно ниво и липсата на разбиране към ежедневния живот на хората в тези държави. Човешкото нещастие, бедността и мизерията се пречупват през различна призма и имат съвсем друго значение в развиващите се страни от това в западния свят. Съществува изграден имунитет срещу чуждото нещастие, поради липсата на класово разделение и поради факта, че всеки произлиза от място, където бедността и нищетата са съпътстващи.
Нямаме време

Много важно е да се изясни и вземе предвид, че натрупаното богатството, с редки изключения, в тези страни е богатство от първо поколение. То не е нито наследено, не е и плод на дългогодишни инвестиции, не е някой замък, построен с полученото от дивиденти от акции. Повечето американски и британски дарителски практики са измислени да обслужват т.нар „стари пари” или тези, които са направили пари и след това започват да участват активно в благотворителни инициативи.


Разликата в страните от новите икономики е, че правенето на пари и дарения съвпадат времево, тоест случват се паралелно и неразделно едно от друго - докато богатите филантропи са все още млади. В западния свят нещата стоят горе-долу така:” Ще правя пари докато стана на 60 години и после ще отдам дължимото на обществото”. Дори Бил Гейтс (въпреки че той е сравнително по-млад) следва този път: първо се концентрира върху бизнеса си и след това постепенно започва да отдава своята подкрепа за благотворителност. Цялата система от услуги за донори е изградена върху този подход. Поради тази причина редица обучителни програми за индивидуални дарители наподобяват спокойни терапевтични сесии. Хората имат много свободно време: примерно бабите и дядовците нямат какво да правят, живеят от пенсиите си и започват да се занимават с благотворителност.

Нещата стоят съвсем различно за моите богати клиенти. Те нямат време – могат да отделят 45 минути за филантропия по време на закуска. Това би могло да бъде техният символичен девиз: „да спасим света за 45 минути”. Стремя се да създам първата по рода си услуга или програма за индивидуални дарители в развиващите се страни. Тази идея ще обедини в себе си всички особености, които споменах – културни, други - свързани с бизнеса и, трети – с личността на всички тези хора. Но не е само това - искам тази програма да надгради сферата на филантропията и да постави началото на социални промени.

Да, целите ми са крайно амбициозни, но който не играе, той и не печели. Чрез филантропията искам да повлияя на начина на живот на богатите, на нагласите им спрямо техните служители, на отношението им с другите хора, с които те живеят заедно в една страна или в един дом.

Но как можеш да повлияеш на хора, чиято единствена задръжка е моралът им? Ако погледнем към нашата история, тя ясно показва, че даже революцията не помага – в тези държави липсва гражданско общество. Филантропията от своя страна е един интересен начин за влияние върху ценностите и морала. Като цяло, няма друго. Всичко останало може да се купи.



Мнозинството от хората споделят европейски ценности

От богатите руснаци, които познавам (а аз познавам лично много от тях) повечето споделят европейски ценности и искат да видят в Русия свободна и демократична държава; те искат да бъдат част от гражданското общество и не са безразлични към страната си. В същото време тези от тях, чиято дясна ръка знае какво прави лявата (метафората за дисбаланса в ценностите на индивида), са малцинство. Корупцията, незачитането на основни правила и бързата печалба доминират.

През последните години се наблюдават определени промени - някои започват или се опитват да градят бизнеса си, спазвайки изискванията на цивилизования свят. Това е трудно – част от тях трябваше да напуснат страната, други пострадаха. Но въпреки всичките пречки, те правят опити да пренесат и приложат наученото от филантропията в техния бизнес. За много богати руснаци филантропията представлява това единствено място, където те могат да изразят своите интелектуални търсения и свобода - единствената им възможност да се почувстват пак хора.

В Англия, когато говоря за филантропия, не забравям да направя сравнение между британската и руската: ако тук сте изградили филантропията на основата на вашите ценности, то в Русия е обратното - филантропията гради ценности. Поради тази причина сами можем да се досетим, че благотворителността в Русия към момента има много по-голямо значение, отколкото в САЩ или Англия.



Благотворителността и гражданското общество

Гражданското общество ще се формира равномерно, може би паралелно с филантропията в страните от БРИК. Гражданско общество няма нито в Индия, нито в Бразилия, където не е имало революции. Или пък може би съществува (ще ме убият ако не призная наличието на гражданско общество)), но не представлява пречка за хората с власт и пари. Именно в това се корени разликата със западните страни - в дълбочина, гражданско общество не действа възпиращо и градивно нито на бизнеса, нито на държавата. Местните общности имат собствени проблеми - имат нужда от обучителни програми не за това как да набират средства, а по-скоро да се научат как да съжителстват с богатите, как да преговарят с тях и как да ги разбират. Проблемът с разбирането на богатите е много сериозен сред местните общности. Диалогът е изместен от чувство на взаимна нетърпимост, неприязън и дори омраза. А се оказва невъзможно да събираш пари, когато мразиш хората, от които искаш и обратното - това е всеобща истина. Това е едно от нещата, които се опитвам да направя - да построя мостове на разбиране и търпимост в отношенията между двете страни.



Държавата трябва да създаде условията.

Държавата трябва да си съдейства и да помага на третия сектор. Въпросът е как и с какви средства да го направи. Държавата трябва да предостави нужните условия и модели и да финансира социални програми. Всичко над това е излишно и би навредило сериозно на тази сфера. В последното съм напълно убедена. Моите опоненти поддържат друго мнение - че в континентална Европа ролята на правителството е много по-голяма. Но те забравят нещо много важно, а именно качествените характеристики на правителствата са различни. Нашата държава не трябва да има такъв контрол. Отношенията с властите могат да бъдат най-различни. Ако употребяваме един или два подхода, тогава неуспехът ни би бил гарантиран. За някои организации и при определени обстоятелства няма нищо лошо да се потърси помощ от правителството. Същевременно не трябва да забравяме, че Путин не е цар, че правителството не е собственик на държавата, а и двамата служат на нея и на нас. Това е като да отидем на кафе и да се обърнем към сервитьора да ни обслужи, а не изпращаме петиции и молби за това. Правителството има същата функция - в крайна сметка ние плащаме данъците. У нас трябва да се върви стъпка по стъпка. Нашето правителство се състои от различни личности - някои чуват, други не. През 1990 г. станахме свидетели на интересен и уникален експеримент – хората бяха сравнително свободни и можеха да изберат управниците, които искат. Те избраха цар, защото това е познатият формат и защото не знаят друга алтернатива.



Олга ще липсва на много хора. Създадохме сайт в нейна чест: http://philanthropynews.alliancemagazine.org/olga-alexeeva/

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница