Текущо счетоводство на бюджетните предприятия



страница1/10
Дата18.11.2017
Размер1.95 Mb.
Размер1.95 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Дипломна работа


Текущо счетоводство на бюджетните предприятия




УВОД

Бюджетните предприятия са икономически обособени юридически лица по смисъла на Закона за счетоводството, които извършват своята дейност в съответ-ствие със Закона за устройството на държавния бюджет, Закона за Общинските бюджети и другите нормативни документи регламентиращи бюджетната сфера. За извършване на дейността си бюджетните предприятия се финансират изцяло или частично от Републиканския или Местните бюджети. Дейността на бюджет-ните предприятия е твърде разнородна, заедно с бюджетната си те могат да извършват и стопанска дейност, но независимо от различията в характера на дейност и начин на финансиране те са длъжни да организират счетоводното отчитане при спазване изискванията на Закона за счетоводството, Националния сметкоплан и Националните счетоводни стандарти.

При това организационната структора на бюджетното предприятие ще предопредели и формата и съдържанието на счетоводството. Определена роля в това направление ще играе източника и начина на финансиране на бюджетната дейност. В този смисъл следва да се отбележи, че организацията на счетоводството може да се реализира при централизиран, децентрализиран и смесен вариант. Общите изисквания към организацията на сченоводството в бюджетните предприятия са регламентирани в Закона за счетоводството и се отнасят до изграждането и функционирането на системата, качеството на продукта и съставянето на годишните счетоводни отчети. Целта е чрез информацията получена от счетоводството да се представя достоверно имущественото и финансовото състояние на бюджетното предприятие, чрез което се осигурява контрол върху изразходването на финансовите ресурси на държавата.

Важно значение за организацията на счетоводната отчетност в бюджетните предприятия има изграждането на подходяща система от първични счетоводни документи. Значителна част от документите са типови и са посочени в Албум на първичните счетоводни документи утвърден от Министерството на финансите. Заедно с това специфичния характер на бюджетните дейности налага разработването и на собствена система от първичните и вторичните документи.

С разработване то на пакета документи за счетоводното отчитане дейността на бюджетните предприятия, трябва да се утвърди и списъка на лицата, които могат да се занимават със съставянето им, контролират съдържанието и носят отговорност за правилността наданните отразени в тях. Това е абсолютно задължително за първичните счетоводни документи свързани с касови операции в левове и валута, с безналични разплащания в левове и валута, разчети с подотчетни лица, пътни листа, командировки и други. С цел да се улесни оперативната работа е разумно да се разработи технология ня документообработката, която да обхване отделните етапи от съставянето до използването на документите.

Важно значение за еднаквостта на системата за счетоводното отчитане дейността на бюджетното предприятие има разработването на оптималната стуктора на счетоводството. Критерий за ефективността на изградената система следва да бъдат разходите, които се извършват за издръжка на счетоводните звена и степента на задоволеност на органите за управление на бюджетното предприятие с навременна, точна и вярна счетоводна информация.

Проблемът за финансиране на бюджетното предприятие има важно значение за цялостната организация на дейността му.

Спецификата на темата налага нейното разработване в десет основни точки. Дипломантът счита, съгласувано с научния ръководител че тази структура ще подчертае по ясно най важните специфики в организацията на счетоводството в публичния сектор.
ИЗЛОЖЕНИЕ
1. ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЧЕТОВОДСТВОТО В БЮДЖЕТНИЯ СЕКТОР

1.1. Същност и видове бъджетни предприятия

Бюджетните предприятия са юридически лица от непроизводствената сфера, разходите на които се покриват частично или изцяло от бюджета. Бюджетните единици принадлежат към извън производствената сфера, където не се създава национален доход, а същият се усвоява, разходва, след като вече е бил създаден в други народностопански сфери.

Според една от най-разпространените в специализираната литература дефиниции, бюджетните предприятия са икономически обособени юридически лица, които извършват своята дейност в съответствие със Закона за устройство на държавния бюджет, Закона за общинските бюджети и други специфични за публичния сектор нормативни актове.

По смисъла на счетоводното законодателство, бюджетните предприятия са държавните и общинските органи, техните структурни единици и всички икономически обособени лица, прилагащи бюджети, бюджетни сметки, извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на Закона за устройство на държав-ния бюджет и Закона за общинските бюджети, както и държавните фондове и институции по задължителното обществено, здравно и друго осигуряване, държав-ните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио и други лица и структурни единици, чиито сметки и операции се включват от Министерство на финансите в консолиди-раната фискална програма.

Съобразно спецификата на бюджетната дейност, като бюджетни предприятия се възприемат всички икономически и бюджетно-обособени самостоятелно функциониращи икономически единици, чиято дейност цялостно или частично се финансира с бюджетни ресурси. Следователно бюджетни предприятия са всички структури от бюджетната система, които извършват законосъобразна дейност в резултат на която осъществяват разходи, реализират приходи, изготвят финансови отчети и получават средства под формата на бюджетни финансирания.

Бюджетните предприятия могат да бъдат класифицирани при възприемането на редица критерии. Съобразно зависимостта им от външни източници на средства бюджетните организации могат да бъдат класифицирани като:

 предприятия на пълна бюджетна издръжка;

 предприятия със смесено финансиране.

Предприятията на пълна бюджетна издръжка изцяло се издържат с бюджетни средства, а ако имат някакви извънбюджетни приходи, те са незначителни по размер. Такива са органите на държавната власт и управление, органите за поддържане на реда и националната сигурност. Тези бюджетни единици получават от финансиращите ги звена - министерства, ведомства и териториални общински администрации бюджетна сметка за разходите, а приходите, които реализират от извънбюджетните финансирания, внасят в Държавния бюджет.

Предприятията на смесена издръжка получават значителни извънбюджетни приходи от операции с финансови средства, от продажби на стоки и услуги и други дейности. С тези приходи те покриват една значителна част от разходите си. Към тези бюджетни единици се отнасят; жилищните, комуналните, образовател-ните услуги, както и градският транспорт.

Според критерия мащаб и значимост за страната и региона различаваме бюджетни предприятия с национално значение и бюджетни предприятия с терито-риално значение. Така например бюджетни предприятия с национално значение са Народното събрание, правителството, министерствата, президентството, Сметната палата. Те са финансирани от Републиканския бюджет и са органи с национална значимост.

Като бюджетни предприятия с регионално значение могат да се посочат областните администрации, областните звена на бюджетна издръжка, общините, кметствата и структурите към тях.

Според критерия сфера на функциониране различаваме бюджетни предприя-тия от сферата на здравеопазването, бюджетни предприятия от сферата на образова-нието и науката, бюджетни предприятия от областта на науката, бюджетни предприятия от сферата на съдебната власт и др.

В икономическата литература е широко дискутиран проблема за специфи-ките на бюджетните предприятия, които пряко влияят върху организацията на отчетността в бюджетния сектор. Като такива следва да се посочат:

 Бюджетните предприятия не създават, а употребяват на национален доход, те са от извън производствената сфера. В отделни случаи като изключение към някои учебни и здравни заведения се създават производствени звена.

 Бюджетните предприятия са с подчертана финансова зависимост от външни източници на финансиран.

 Бюджетните предприятия, а следователно и отчетността в тях са поставени при по-строги изисквания и засилен контрол, поради факта, че те усвояват значителни по размер държавни средства.

 Бюджетните предприятия са обект на самостоятелно нормативно регламентиране, както за общо икономическата си, така и за счетоводната си дейност.

 Бюджетните предприятия са обект на надзор и контрол от органите на Сметната палата и Министерство на финансите.

Планирането, предоставянето и усвояването на средства от страна на бюджетните предприятия е строго регламентирано.

В бюджетната сфера е въведена единна система за събиране, съхраняване, разплащане и отчитане на бюджетните средства наречена „Единна сметка".



1.2. Специфики в организацията на счетоводството в бюджетните предприятия

Една от основните цели на бюджетните единици е търсенето на пътища и способи за повишаване на икономическата им ефективност, което не може да бъде постигнато без добра организация на счетоводната отчетност в тези предприятия. Счетоводната отчетност в бюджетните предприятия може да бъде определена като основен механизъм за отчитане, контролиране, анализиране и прогнозиране дей-ността на бюджетните единици. Това определя голямото й значение за менидж-мънта на обществения сектор. Посредством счетоводната отчетност се осигурява информация за нуждите на управлението на бюджетните организации.

Общите изисквания към организацията на счетоводството в бюджетните предприятия са обект на нормативно регламентиране в Закона за счетоводството. С БДС № 20 от 14.12.2004 г. на Министерство на финансите се въведоха Националните счетоводни стандарти за публичния сектор. В тях са възприети основните принципи, регламентирани в Международните счетоводни стандарти:

♣ Принцип на „действащото предприятие" - финансовите отчети на предприятието да гарантират неговото функциониране в обозримо бъдеще (за период не по-кратък от една отчетна година), както и да гарантират, че предприятието няма да стесни мащабите на дейността си за същия този период;

♣ Принцип на „предимство на съдържанието пред формата" - даване на приоритет на икономическото съдържание пред формалния характер на юридическата форма на проявление.

♣ Принцип на „Съпоставимост между приходите и разходите"- изисква се осигуряването на съпоставимост между разходите, извършени през текущия период и реализираните приходи през същия този период.

♣ Принцип на „текущо начисляване" - поставя се изискването за начисляване на операциите при тяхното възникване, независимо от момента на получаване на плащането или уреждане на сметните взаимоотношения.

♣ Принцип на вярното и честно представяне - изисква се обективно и безпристрастно представяне на сделките и събитията в счетоводството.

♣ Принцип на „достоверното представяне" - предявява се изискването за отчитане на всички предполагаеми рискове и загуби, съпътстващи дейността на бюджетното предприятие.

♣ Принцип на „същественост" - свързан е и се изразява със степен та на полезност на счетоводната информация.

♣ Принцип на „независимост на отделните отчетни периоди" - всеки отчетен период се възприема, анализира и третира сам за себе си независимо от обективната си обвързаност с предходния или следващия отчетни периоди.

♣ Принцип на „историческата цена" - възприема се оценяването и отразяването на активите, капиталите и пасивите на бюджетното предприятие в момента на тяхното придобиване или възникване.

♣ Принцип на „стойностната връзка между начален и краен баланс" – обективното пренасяне и приемане на отчетната информация от края на единия отчетен период в началото на следващия.

♣ Принцип на „възможното запазване на счетоводната политика" - цели се постигането на съпоставимост на данните от отделните отчетни периоди.

♣ Принцип на „отказ от компенсиране" - активите и пасивите не се компенсират, освен ако това е допустимо и разрешено от конкретен счетоводен стандарт.

С писмо № БДС 07/09.02.2001 г. Министърът на финансите утвърди сметкоплан на бюджетните предприятия. С утвърждаването му се създават реални предпоставки за унифицирано прилагане на счетоводството в бюджетните предприятия. С него се дава възможност за изготвянето на консолидиран отчет, за публичния сектор на начислена основа. Този сметкоплан е заложен в изгражданата Информационна система за финансово управление (ИСФУ) в бюджетния сектор.

При разработването на сметкоплана на бюджетните предприятия за база са използвани:

♥ Новото методическо ръководство на МВФ за отчетността в областта на

публичните финанси;

♥ Системата на национални сметки (SNA 93) на ООН;

♥ Европейската система на национални сметки (ЕSА 95):

♥ Действащия Национален сметкоплан в Р.България.

Присъединяването към Европейския съюз изисква спазването на определени критерии, между които са и икономическите показатели и параметри за публичния сектор (бюджетен дефицит, дълг), около които ще се фокусира отчетността на публичния сектор в Р.България. Това е наложило при разработване-то на сметкоплана за бюджетната сфера да се акцентира върху неговите възмож-ности за създаване на отчетна информация за характеризиране на макроиконо-мически показатели.

Счетоводството в бюджетния сектор и в бъдеще ще се реализира на основата на концепциите, принципите и правата, залегнали в българското счетоводно законодателство, което с последните промени е в много голяма степен синхро-низирано с международните счетоводни норми и стандарти.

Успоредно с новия бюджетен сметкоплан в отчетността на бюджетния сектор ще продължи да се използва и Единната бюджетна класификация като основна счетоводна рамка за отчитане изпълнението на бюджета на касова основа. Те заедно с ИСФУ, системата на „Единната сметка", стандартите за счетоводно отчитане в публичния сектор и редицата други правила спомагат за по-пълното информационно осигуряване на управлението в бюджетната сфера и за по-голяма прозрачност, от каквато се нуждаят публичните финанси.

Бюджетните предприятия могат да използват само предвидените в сметкоплана синтетични сметки, без да имат възможност да ползват свободните редове за включване на нови синтетични сметки. Такова включване на нови сметки може да се извършва само от Министерството на финансите.

С оглед удовлетворяване на информационните потребности в отделното бюджетно предприятие, то има възможност да открива под сметки към всяка синтетична сметка. Откриването на под сметки от бюджетните предприятия, които са включени в информационната система за финансово управление, се извършва по определена процедура.

Като самостоятелни отчетни единици, за които се прилага счетоводното правило „активи = пасиви + собствен капитал" се приемат отделния бюджет, сметка или фонд. Поради това, на основание на действащото бюджетно законо-дателство в момента у нас, счетоводната отчетност на всяко бюджетно предприя-тие трябва да се организира и реализира като отчетен процес в следните три направления:

◊ група „Бюджети" - включват се активите, пасивите, при ходите и

разходите свързани с бюджетната дейност на предприятието;

◊ група „Извънбюджетни сметки и фондове", всички отчетни операции,

свързани с извънбюджетни сметки и фондове, формирани в бюджетното предприятие;

◊ група Други сметки и дейности - включва всички отчетни процедури по характеризирането на позиции, които не са включени в предходните две групи.

От гледна точка на тази класификация на отчетните единици, отделното бюджетно предприятие трябва да се разглежда като съвкупност от отчетни едини-ци или консолидирана група от отчитащи се предприятия.

Всичко това означава, че при реализиране на текущия счетоводен процес всяка стопанска операция трябва да се осчетоводи само в една отчетна група. Когато една стопанска операция засяга едновременно две отчетни групи, трябва да се съставят отделни счетоводни статии за всяка отчетна група.

Пред счетоводството в бюджетния сектор стоят редица задачи, основната от които е изследване на ефективността от функционирането му и създаване на информация, необходима за анализа и контрола на обществения сектор. Тези задачи могат да бъдат решени само при наличието на рационална организация на счетоводната система и точно определяне на обектите на изследване.



1. 3. Специфики в организацията на отчетността по касовото изпълнение на бюджета

За да осигури сигурността на страната, развитието на културата, науката и изкуството, развитието на здравеопазването, комуникациите и защитата на социално слабите слоеве от населението, публичната власт представена от държавата е необходимо да разполага със средства, чието събиране и разходване е регламентирано в т.нар. „бюджет". Бюджетът определя източниците и механизмите за събирането на средствата и усвояването им. Неговият задължителен характер се обуславя от законовата форма, в която е облечен.

Според теориите за бюджета, той се третира като финансов план на държавата и като утвърдена от законодателството сметка за приходите и разходите на държавата. Бюджетът се смята за инструмент на финансовото планиране, отчетност и управление финансите на държавата. Един от главните принципи за изграждане на бюджета е този за неговата класификация. Както се посочва в специализираната литература,общоприетите критерии за класификация са административна, икономическа и функционална насоченост на приходите и разходите. В използваната класификация за изграждане на държавния бюджет на Р. България е направен опит да се съчетаят и трите критерия.

Технически тази класификация намира израз в Единния класификатор на бюджетни средства, който се изгражда на база приетия Закон за държавния бюджет на Р. България. Класификацията включва:

- групи (народно стопанство, население);

- раздели (отрасъл);

- мероприятия;

- параграф.

Структурата на бюджетната система у нас включва:

● Държавен бюджет, чието съставяне, приемане, изпълнение и

отчитане се урежда със Закон за устройство на държавния бюджет;

● Бюджет на местните органи на управление - това са бюджетите на

общините и кметствата, които се уреждат със  Закон за общинските бюджети.

Държавният бюджет включва Републикански бюджет и бюджета на съдебната система.



Самият Републикански бюджет включва:

Централен Републикански бюджет - републиканските приходи и

разходи, извършвани от Министерския съвет или чрез делегирани права на Министерство на финансите.



Бюджет на държавните органи, министерства и ведомства и на бюджетните организации - Народно събрание,Министерски съвет, областна администрация и конституционния съд. Те се явяват като главни разпоредители с бюджетни кредити. Тук са включени министерства, централни ведомства, комитети, определени от МС, които пряко се финансират от Републиканския бюджет.

Бюджетът на съдебната власт се състои от собствения бюджет на Висшия съдебен съвет и бюджетните сметки на органите на съдебната власт. Като елемент на Държавния бюджет се включват още Бюджетът на Сметната палата, Бюджетите на БНТ и БНР.

Държавният бюджет се съставя и изпълнява за една година. За тази цел Народното събрание приема ежегодно Закон за държавния бюджет на Р. България. Министерският съвет приема постановление за изпълнението на държавния бюджет до един месец след обнародването на годишния Закон за държавния бюджет.

Бюджетните организации са второстепенни или третостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Строго специфично е, че първостепенните разпоредители с бюджетни средства имат самостоятелен бюджет, второстепенните разпоредители - бюджет и бюджетна сметка, а третостепенните разпоредители разполагат само с бюджетна сметка.

Държавният бюджет е важен инструмент в икономическата политика на правителството, чиято роля в условията на преход към пазарна икономика нараства. Държавният бюджет може да бъде разгледан като обект на отчитане, следователно като съвкупност от парични средства, приходи, разходи и финан-сиране. Бюджетът като оценка на приходите и разходите на държавата за даден период е съществен лост в планирането и контрола на финансовите дела на държа-вата. Най-важната част на Държавния бюджет е Републиканският бюджет. Съставът и структурата му са посочени в Закона за устройство на държавния бюджет. Него-вият размер се определя със годишния Закон за държавния бюджет на Р.България. Важността на Републиканския бюджет се определя от неговия съществен размер спрямо останалите бюджети, изпълнението или неизпълнението му водят до гло-бални икономически, политически и социални последици и касаят всеки гражда-нин на държавата е качеството му на платец или потребител на блага.

Под изпълнение на Републиканския бюджет се разбира ритмичното акуму-лиране на прогнозираните бюджетни приходи и поетапното финансиране на утвър-дените бюджетни разходи. В най-общата си класификация приходите биват - данъчни и неданъчни, а разходите - текущи и инвестиционни. Републиканският бюджет е единственият от включените в Държавния бюджет, при който предва-рително е заложен бюджетен дефицит. Разходите на Републиканския бюджет са до размера на приходите, но в тези приходи се включват и постъпленията по финан-сиране на бюджетния дефицит. Следователно разходите са равни на приходите плюс бюджетния дефицит, по запланувани размери. Ако реалните разходи се окажат по необходимост по-големи от заплануваните, Народното събрание обсъжда и приема нов бюджетен дефицит със Закон за изменение и допълнение на закона за Държавния бюджет. Дефицитът, независимо дали е предварително или в последствие определен, се финансира с различни видове заеми-преки от финансо-вите институции, не банково финансиране с ДЦК по вътрешния и външния дълг, разсрочване изплащането на лихви и главници по различни видове заеми и др.

Известни са две системи за касовото изпълнение на бюджета – ковчеж-ническата и банковата. Ковчежническата е по-стара и е характерна с пряко събиране на дължимото към държавата в данъчните каси, открити към данъчните служби. Банковата система за касовото изпълнение на бюджета е по-новата и преобладаваща в съвременния свят. Тя се налага след създаването на разгърната мрежа от банкови клонове и постепенно се превръща в много важна функция на банките. При тази система за касовото изпълнение на бюджета нацио-налната банка се превръща в „Касиер - Ковчежник" на държавата.Коментирайки въпроса за изпълнението на бюджета е редно да уточним разликата между касовото и фактическото изпълнение на бюджета.

Касово е изпълнението на плана за приходите и разходите, когато по конкретните сметки в конкретната банка, обслужваща съответния бюджет, постъпват или изтичат суми, т.е. банката играе ролята на каса при събирането на приходите.

Фактическо е това изпълнение на бюджета, при което крайният потребител на бюджетни средства извършва реален разход с тях или ги внася по сметка на горестоящ разпоредител с бюджетни средства. По фактическото изпълнение на приходната част на бюджета са данъчно и неданъчно задължени не само бюджет-ни предприятия, но и стопанските предприятия и физическите лица.Касовото изпълнение на Държавния бюджет се осъществява от БНБ посредством търгов-ските банки. Министърът на финансите и Управителят на БНБ издават Наредба за касовото изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините и фондовете и извънбюджетните сметки.

Счетоводните операции във връзка с касовото изпълнение на Държавния бюджет са, както следва:

1. Отразяване на набирането (акумулирането) на бюджетните приходи.

2. Отразяване на.извършените разходи по бюджета.

Отчитане на резултата от изпълнението на бюджета - излишък или

дефицит.

Изпълнението на Републиканския бюджет се организира и ръководи от Министерски съвет, но чрез Министерство на финансите и държавните органи в качеството им на първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.

Приходите по Републиканския бюджет постъпват в търговските банки, в които се водят съответните бюджетни сметки. Търговските банки играят ролята на каси, които приемат, съхраняват и разпределят тези бюджетни средства.

В икономическата литература, в зависимост от предназначението и счетоводното отчитане на бюджетните приходи, същите се класифицират като:



• разпределяеми - подлежат на разпределение между няколко бюджета;

неразпределяеми - те се ползват изцяло от съответния бюджет и не

подлежат на разпределение;



• преотстъпени - това обикновено са приходи на Републиканския бюджет, които с някаква цел се отстъпват на други бюджети.

Източници на бюджетни приходи са националното стопанство в лицето на стопанските организации от всички отрасли и населението - данъчно задълже-ните граждани. Редът и процедурата на акумулирането им се регламентира от данъчното законодателство. С оглед пълното и изчерпателно проследяване на бюджетните приходи и разходи е изградена Единната класификация на приходите и разходите по Държавния бюджет.

Условен титуляр на Републиканския бюджет е Министерство на финансите, което е ангажирано със съставянето на бюджета и контрола върху неговото изпълнение и счетоводното му отчитане. Акумулираните приходи по Републиканския бюджет се разпределят във вид на бюджетни кредити от Министерство на финансите. Това разпределение се извършва на всеки три месеца с бюджетни нареждания от министъра на финансите - това са т.нар. бюджетни разходи. Тези разходи се насочват по отделни елементи според произхода и съдържанието им от разходните параграфи. Осчетоводяването на разходите по бюджета в търговските банки, водещи бюджетните сметки става въз основа на бюджетните нареждания от министъра на финансите.

Приключването и отчитането на резултата от изпълнението на бюджета се осъществява в края на отчетния период (към 31.12). Резултатът може да бъде бюджетен излишък или дефицит. В съответствие с устройствения Закон за държавния бюджет излишъкът по държавния бюджет се използва за погасяване на дългове или се предвижда като резерв за неотложни, непредвидени разходи. Дефицитът по републиканския бюджет се покрива със средства от емитиране на ДЦК и други операции на финансовия пазар. Със закон дефицитът по държавния бюджет може да бъде покрит и с банков заем. Централната банка може да пред-ставя заеми на държавния бюджет при условия и ред определени в Закона за БНБ.


2. СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА КАПИТАЛА В БЮДЖЕТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

2. 1. Теоретична характеристика на капитала в бюджетните предприятия като обект на счетоводно отчитане

Капиталът в бюджетните предприятия представлява предоставените от държавата финансови източници за изпълнение на функциите, за които съществува съответното бюджетно предприятие. Специфика на бюджетните предприятия е, че те не създават национален доход, а са потребители на национален доход. Ето защо в тяхното финансово-имуществено състояние не съществува собствен капи-тал. Такива функции изпълнява капиталът, който им е предоставен от съответния финансиращ бюджет.

Нарича се разполагаем капитал. Той е първият структурен елемент на капи-тала в бюджетните предприятия. Разполагаемият капитал е относително постоянна величина. Променя се само по решение на финансиращия бюджет. Учредява се при създаването на бюджетното предприятие.

Втори структурен елемент е акумулираното изменение в нетните активи от минали отчетни периоди. То обобщава, с натрупване, резултатите от изпълнението на бюджета през предходни периоди. Стойностният му размер може да бъде както положителна, така и отрицателна величина.

Третият елемент на капитала в бюджетните предприятия е изменението в нет-ните активи за текущия отчетен период. Това е резултатът от изпълнението на бюд-жета за една календарна година. Получава се чрез съпоставяне на приходите и разхо-дите, осъществени от бюджетното предприятие в рамките на един отчетен период. Величината му може да бъде положителна, което означава, че получените приходи превишават стойностния размер на извършените разходи. Когато стойността на разходите е по-голяма от стойността на приходите, изменението в нетните активи за отчетния период е отрицателна величина.

За разполагаемия капитал, за акумулираното изменение в нетните активи от минали години и за изменението в нетните активи за отчетния период се създава счетоводна информация в три направления:

• бюджетни дейности:

• извънбюджетни дейности и

• други дейности.

Към изменението в нетните активи за отчетния период принадлежи и изменението в нетните активи от преоценки и изменението в нетните активи от други събития. За тези два вида изменения в нетните активи се създава отделна счетоводна информации. Измененията в нетните активи от преоценки са резултат от преоценките на валутните активи и пасиви, както и от преоценките на дълготрайните и краткотрайните материални, нематериални и финансови активи, съгласно изискванията на счетоводното законодател-ство. Измененията в нетните активи от други събития е с произход осъществени през периода извънредни приходи и разходи и прехвърлени активи и пасиви между бюджет-ни сектори на икономиката. Измененията в нетните активи от преоценки и измененията в нетните активи от други събития могат да бъдат както положителна, така и отрицателна стойностна величина.

Разполагаемият капитал, изменението в нетните активи от минали години и изменението в нетните активи за отчетния период намират отражение в раздел А - Капитал в бюджетните предприятия, на пасива на счетоводния баланс.

2.2. Счетоводно отчитане на капитала в бюджетните предприятия

За разполагаемия капитал в бюджетните предприятия се създава счетоводна информация чрез пасивните сметки от подгрупа 100 Разполагаем капитал в бюджетните предприятия:

1001 Разполагаем капитал по бюджети и бюджетни сметни;

1002 Разполагаем налитал по извънбюджетни сметки и фондове,

1009 Капитал в други нетни активи и дейности.

В счетоводния баланс, който съставят бюджетните предприятия, кредитните салда на тези счетоводни сметки намират отражение в пасива по позицията Разполагаем капитал.

При учредяване на бюджетното предприятие, както и при увеличаване на разполагаемия капитал с решение на финансиращия бюджет, се съставя счетоводната статия:

Дт с/ка за предоставените активи: от гр. 20 Дълготрайни материалниактиви; гр. 21 Нематериални дълготрайни активи; гр. 30 Материали, продукция, стоки; гр. 50 Парични средства и др.



Кm с/на 1001 Разполагаем капитал по бюджети и бюджетни сметни или

Кm с/kа 1002 Разполагаем капитал по извънбюджетни сметки и фондове

или Кm с/kа 1009 Капитал в други нетни активи и дейности

При намаляване на разполагаемия капитал с решение на финансиращия бюджет се съставя обратната счетоводна статия.

Акумулираните изменения в нетните активи от предходни отчетни периоди се отчитат чрез пасивните счетоводни сметки от подгрупа 110 Акумулиран прираст/намаление на нетните активи:

1101 Акумулиран прираст/намаление от бюджетни дейности;

1102Акумулиран прираст/намаление от извънбюджетни дейности;

1108 Акумулиран прираст/намаление от други дейности;

1109 Акумулиран прираст/намаление в нетните активи от преоценки и

други събития.

В счетоводния баланс салдата на счетоводните сметки: 1101 Акумулиран прираст/намаление от бюджетни дейности; 1102 Акумулиран прираст/намаление от извънбюджетни дейности; 1108 Акумулиран прираст/намаление от друзи дейности, намират отражение в пасива на счетоводния баланс по позицията Прираст/намаление в нетните активи от минали години. По тази позиция се отчита и салдото на с/ка 1109 Акумулиран прираст/намаление в нетните активи от преоценки и други събития, като се прецизира за бюджетната, извънбюджетната и другите дейности.

При акумулиране на положителни изменения на нетните активи се съставя следната счетоводна статия към 1 януари:

Дт с/ка от подгр. 120 Прираст/намаление на нетните активи за периода

Кт с/ка от подгр. 110 Акумулиран прираст/намаление на нетните активи от предходни години

При акумулиране на отрицателни изменения на нетните активи се съставя обратната счетоводна статия също към 1 януари.

За акумулиране на положителни изменения от преоценки и извънредни събития се съставя счетоводна статия към 1 януари:

Дт с/ка 1301 Изменения в нетните активи от преоценки

Дт с/ка 1309 Изменения в нетните активи от други събития

Кт с/ка 1109 Акумулиран прираст/намаление в нетните активи от преоценки и

други събития

При акумулиране на отрицателни изменения от преоценки и извънредни събития към 1 януари се съставя обратната счетоводна статия.

За измененията в нетните активи, реализирани през текущия отчетен период, се създава счетоводна информация чрез сметките от подгрупа 120 Прираст/намаление на нетните активи за периода:

Прираст/намаление на нетните активи от бюджетни дейности

Прираст/намаление на нетните активи от извънбюджетни дейности;

1209 Прираст/намаление на нетните активи от други дейности.

Салдата на сметките към 31 декември на текущия отчетен период се отразяват в счетоводния баланс по позицията Прираст/намаление в нетните активи за периода. По същата позиция намират отражение и крайните състояния по счетоводните сметки 1301 Изменения В нетните активи от преоценки и 1309 Изменения в нетните активи от други събития, като се прецизират поотделно за бюджетната, извънбюджетната и другите дейности.

Дебитните обороти на счетоводните сметки от група 12 Изменения в нетните активи за периода, произтичащи от дейността и от група 13 Други изменения в нетните активи за периода, отразяват извършените през отчетния период разходи в бюджетното предприятие, а кредитните - реализираните приходи. За целта се съставят следните счетоводни статии:



а/ За приключване на счетоводните сметки, чрез които са отчетени разходите:

Дт с/на 1201 Прираст/намаление на нетните активи от бюджетни дейности

Дт с/ка 1202 Прираст/намаление на нетните активи от извънбюджетни дейности

Дт с/ка 1209 Прираст/намаление на нетните активи от други дейности



Кт с/ките от раздел 6 Сметки за разходите (без счетоводните сметни от грипа

67Разходи за провизии - нето и от група 69 Намаление на нетните активи от други събития)

б/ За приключване на счетоводните сметки, чрез които се отчитат приходите:

Дт с/ките от раздел 7 Сметни за приходи и трансфери (без счетоводните сметки от

група 76 Прехвърлени обособени активи и пасиви между държавата, общините и други сектори на икономиката, група 78 Прираст/намаление на нетните активи от преоценка, група 79 Прираст на нетните активи от други събития)

Кт с/ка 1201 Прираст/намаление на нетните активи от бюджетни дейности

Кт с/на 1202 Прираст/намаление на нетните активи от извънбюджетни

дейности

Кт с/ка 1209 Прираст/намаление на нетните активи от други дейности/

в/ Разходите за провизии и извънредните разходи формират отрицателните изменения в нетните активи от други събития:

Дт с/ка 1309 Изменение в нетните активи от други събития

Кт с/ка от гр. 67 Разходи за провизии

Кт с/ка от гр. 69 Намаление на нетните активи от други събития



г/ Приходите от прехвърлени активи и пасиви между бюджетните сектори на икономиката и извънредните приходи формират положителните изменения в нетните активи от други събития:

Дт с/ка от гр. 76 Прехвърлени обособени активи и пасиви между държавата, общините и други сектори на икономиката

Дт с/ка от гр. 79 Прираст на нетните активи от други събития

Кт с/ка 1309 Изменение в нетните активи от други събития

д/ Отрицателната преоценка на активите и пасивите е отразена текущо през отчетния период по дебита на счетоводните сметки:

7802 Отрицателни преоценки на активи

7808 Отрицателни преоценки на пасиви.

Кьм 31 декември тези сметки се кредитират срещу дебитиране на с/ка 1301 Изменения в нетните активи от преоценки.



е) Положителната преоценка на активите и пасивите е отразена текущо през отчетния период по кредита на счетоводните сметки:

7801 Положителни преоценки на активи

7807 Положителни преоценки на пасиви.

Към 31 декември тези сметки се дебитират срещу кредитиране на с/ка 1301 Изменения в нетните активи от преоценки.



Представеният модел за счетоводно отчитане на капитала в бюджетните предприятия отразява спецификите на отчетния обект в бюджетната сфера и структурните му елементи, като са спазени законовите изисквания.
3. СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ

МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ В БЮДЖЕТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

3.1. Теоретична характеристика на дълготрайните материални активи като обект на счетоводно отчитане в бюджетните предприятия

В Международните счетоводни стандарти и в общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти активът се дефинира като „ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода". Дефинирането на активите като вид ресурси означава, че те са стопански средства, които са собственост на предприятието и като такива му носят правото да получава икономическа изгода от тяхното ползване или размяна.

В счетоводната литература се правят редица класификации на активите, съобразени с изискванията на системния подход в счетоводството. Класифицирането на активите по своята същност е групирането им по общи признаци - по форма, по продължителност на употреба, по степен на ликвидност и др.

В Национален счетоводен стандарт 16 дълготрайните материални активи се определят като установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които:

а) имат натурапно-веществена форма;

б) се използват за производството и/или продажбата на активи или услуги,

за отдаване под наем, за административни или за други цели

в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.

В счетоводната литература е разпространена следната дефиниция на дълготрайните материални активи: „вещи или комплекс от вещи, които обслужват продължително и многократно дейността на

предприятията, като запазват своята материално-веществена, потребителна форма и губят постепенно и на части стойността си, съобразно със степента на физическото им износване и морално изхабяване




Дълготрайните материални активи могат да бъдат дефинирани и като всички средства на труда, които участват в дейността на бюджетното предприя-тие, като формират неговата материално-техническа база. Това са средствата и обектите, в които то е направило дългосрочни инвестиции и се използват в текущата му дейност за относително продължителен период от време.

В състава на Дълготрайните материални активи се включват:

а) продуктивни и работни животни;

б) сгради, които могат да се използват за административни, жилищни и др. цели. Това е основният компонент на дълготрайните материални активи в бюджетните предприятия. В стойността им се включват и принадлежащите към сградния фонд съоръжения, оборудване, инсталации като: водопроводи, канализации, паропроводи, неделимо обзавеждане, асансьори и др. По преценка на ръководството на предприятието и съобразно възприетата счетоводна политика изброените съоръжения към сградния фонд могат да се отчитат и като отделни дълготрайни материални активи:

в) машини, съоръжения и оборудване - медицинското и лабораторното оборудване, електрически инсталации, тръбопроводи, бойлери и др. Материалните дълготрайни активи от тази група включват следните две подгрупи - софтуерно и хардуерно оборудване и други машини, съоръжения и оборудване;

г) транспортни средства - това са всички подвижни превозни средства на бюджетното предприятие, предназначени за придвижване на хора и преместване на товари. В бюджетната сфера този вид активи се класифицира като леки автомобили и други транспортни средства

д) стопански инвентар - тук се включва офис обзавеждането на бюджетните предприятия. Това са всички активи, създаващи условия за труд, почивка и удобства - бюра,телевизори, маси, спортни принадлежности и др.

е) дълготрайни материални активи в процес на придобиване - тук се включват незавършеното строителство и другите дълготрайни материални активи в процес на придобиване;

ж) други дълготрайни материални активи - в състава на тази група активи се включват капитализираните разходи от наети дълготрайни материални активи и други.

За да бъде признат един актив за дълготраен материален актив, той трябва да отговаря на следните условия:

► да отговаря на определението за дълготраен материален актив;

► стойността на актива да бъде достоверно и надлежно изчислима:

► предприятието да очаква да получи икономическа изгода от използването или продажбата на актива.

В бюджетните предприятия дълготрайните материални активи първоначално се оценяват по тяхната историческа стойност. Тя може да бъде цена на придобиване, себестойност или справедлива стойност.



Цената на придобиване включва:

● покупната цена;

● мита, митнически такси и невъзстановими данъци;

● всички преки разходи за привеждане на актива в подходящ за ползването му вид;

● транспортни разходи за доставка на актива;

● товаро-разтоварни разходи;

● спедиторски комисионни:

● посреднически комисионни по сделката;

● такси по регистрацията на имуществото, когато същите са законово изискуеми;

● нотариални такси за сметка на придобиващия в случаите, когато се

изисква нотариална форма на договор за покупко-продажба;

● застраховка на активите при транспортиране;

● монтаж и настройка на активите, за които са необходими тези

процедури при въвеждането и пускането им в експлоатация.

В цената на придобиване не се включват разходите за обучение на персонала за работа с ново придобитите активи, както и ежегодно дължимите данъци върху имуществото, годишните премии по имуществени застраховки и разходите за отстраняване на нанесени щети от природни бедствия по време на придобиването на актива или разходите за отстраняване на повреди възникнали от неправилна инсталация. При първоначалното оценяване на дълготрайните материални активи следва да се приложи т.16.5 от ДДС № 20 на МФ от 14.12.2004 г. Там се посочва, че по отношение на първоначалната оценка на дълготрайните материални активи се прилагат разпоредбите на т.4 от НСС 16, включително и за ДМА, които се изписват като разход при придобиването им.

В цената на придобиване не се включват финансовите разходи, както и изплащаните обезщетения на собствениците за отчуждаване на техните активи, освен ако те не се изплащат от друг първостепенен разпоредител. В цената на придобиване не се включват и разходите за обезщетения, които представляват глоби, санкции или неустойки за виновно причинени загуби и други вреди на трети лица при придобиването на активи.



Себестойността, като способ за първоначално оценяване и разновидност на историческата стойност, е характерна за производствените предприятия. По себестойност се оценяват произведените от самото предприятие активи. Себестойността е съвкупност от основните производствени разходи.

Справедливата стойност обикновено се използва за оценяването на активи, които са безвъзмездно придобити. Това е стойността, по която един актив може да бъде заменен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването и купувач и продавач. Тя може да бъде борсова, продажна или пазарна цена.

Спецификите в отчитането на дълготрайните материални активи в бюджетните предприятия са свързани със специфичния им източник. Този източник не е капиталът (собствен или привлечен), а е под формата на държавни или общински средства, предоставени за ползване. За стопанските предприятия, при които източник на дълготрайните материални активи е собственият и привлеченият капитал, е характерно, че отчитат тези активи след придобиването им по историческата цена, която включва цената на придобиване на активите, намалена с разходите за амортизации, на основание приетите амортизационни норми в предприятието. Съществена особеност при текущото отчитане на дълготрайните материални активи в бюджетните предприятия е, че поради специфичния им източник, за тях не се начислява амортизация.

Съгласно чл. 15 ал. З от Закона за счетоводството - амортизации в бюджетните предприятия се начисляват по решение на Министерския съвет. В БДС № 20 от 14.12.2004 г. на МФ се посочва, че предвид тези разпоредби в бюджетните предприятия не се начисляват амортизации на дълготрайните материални активи и следователно за тези предприятия не се прилагат разпоредбите на т. 8 от НСС 16. В Закона за счетоводството се предвижда и възможността Министерски съвет да определя реда и начина за отчитане на дълготрайните материални активи, свързани с отбраната и сигурността на страната.

За счетоводното отразяване на дълготрайните материални активи в сметкоплана на бюджетните предприятия са предвидени сметките от Раздел 2 Сметки за дълготрайни материални и нематериални активи, група 20 Дълготрайни материални активи:

202 Продуктивни и работни животни



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница