Тема: интердисциплинарно проучване на мегалитите в българия описание на научните изследвания



Дата17.11.2017
Размер106.67 Kb.
Размер106.67 Kb.

ТЕМА: ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНО ПРОУЧВАНЕ НА МЕГАЛИТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ОПИСАНИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ


  1. СЪДЪРЖАНИЕ

Древна е българската земя, дълбоки са културните пластове, наслоени върху нея през безкрайната поредица от векове и макар още да не са добре проучени, да крият още много тайни, дават на съвременните нейни обитатели достатъчно основание да се чувстват родственици на едни от най-старите жители на Европа. Част от неизследваното богатство на нашите земи са мегалитните паметници, с което съществено изоставаме от всички съседни държави.

Интересът към мегалитната култура напоследък нараства все повече. Обект на изследване в настоящия проект са мегалитите в България.

Изследването ще се проведе от интердисциплинарен екип от специалисти (преподаватели и студенти) по астрономия, геодезия, археология, история, математика, теология, културология, етнография, икономика, география, езиковеди и изкуство. Такава задача може да се изпълни ефективно от екип от Шуменския университет, където съществува непосредствена връзка и взаимодействие между изследователите от най-разнообразни специалности.

Планира се резултатите от изследванията по проекта впоследствие да се използват за кандидатстване за финансиране по програми на ЮНЕСКО.




  1. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

    1. Резюме

Задачите на настоящия проект са:



  1. Събиране на информация за неизвестни и неизследвани мегалитни обекти в България и създаване на каталог и сайт на мегалитните паметници у нас.

  2. Последователно провеждане на интердисциплинарно научно изследване на мегалитите в България.

  3. Създаване на продукт, който да стимулира културния и исторически туризъм у нас.

  4. Събиране и огласяване на данни (мониторинг) за състоянието и промените на мегалитните паметници у нас.

  5. Да се инициират действия от страна на държавата, общините и обществеността за запазване, укрепване, реставрация на мегалитните обекти в България.

Тези цели могат да се постигнат чрез интердисциплинарни изследвания на мегалитни обекти в рамките на няколко години.


    1. Цели на проекта

Целта на проекта е разкриване, опазване и управление на културно-историческото наследство и създаване на туристически продукт с рекламна цел.

Резултатите от изследванията по проекта могат да послужат при обучението на историци, астрономи и културолози.


    1. Анализ на състоянието на изследванията по проблема

Наименованието мегалит произлиза от гръцки megaλίθος, в превод голям камък. Мегалитите са отцепени скални блокове без никаква или с твърде примитивна обработка на повърхността и формата. Мегалитното съоръжение обикновено се състои от минимален брой градивни елементи (плочи, стълбове). Градивните елементи на мегалитите монолитни скални късове с огромни размери, оформени като стълбове или плочи с пестелива обработка, присъща на нивото на бронзовата и ранната желязна епоха.

Различават се два типа мегалити: менхири с техните вариации и комбинации и долмени с техните вариации и комбинации (фиг. 1).

Съществуват чисти мегалити (менхири, долмени и производните им), но и смесени обекти. Смесването се изразява във факта, че наред с типичните мегалитни елементи обектът може да съдържа или скално-изсечени елементи или участъци от класическо сухо зидане от относително малки каменни късове.


фиг. 1 Схематично представяне на някои типове мегалитни паметници


Менхирите са стълбовидни каменни блокове, забити в земята, без контакт помежду им (фиг. 2). Те се срещат индивидуално и в групи с различни конфигурации:

а) редици – множество менхири, подредени в права линия.

б) кромлехи – множество менхири, забити в кръг.

в) решетки – множество менхири, подредени по възлите на двумерна решетка.

г) трилити – два вертикално изправени менхира, върху които лежи трети.

фиг. 2. Менхири и техните комбинации
Кръгът (кромлех) е много разпространена форма в мегалитната архитектура. Това са храмове на открито за култови ритуали и същевременно обсерватории и енергийни центрове за акумулиране на космични сили. В тях са наблюдавани небесни тела и астрономически явления като слънчеви и лунни затъмнения, цикли и всичко това с ясната представа за влиянието им върху планетата.

Наименованието долмен произлиза от бретонски: Dol-маса и men-камък. Долмените са по-сложни конструкции, чиято основна част е плоча, закрепена хоризонтално над земята (фиг. 3). Според вида на поддържащите елементи долмените се делят на три основни типа:

а) “маса” – плочата се поддържа от четири камъка, подобни на краката на маса.

б) “камера” – плочата се поддържа от 2, 3 или 4 плочи, забити вертикално в земята, така че се образува своеобразна едропанелна стая.

в) “цилиндър” – носещите стени са повече от 6-8 и са относително по-тесни, а понякога са зидани от доста големи дялани блокове.

фиг. 3. Основни типове долмени


Скалноизсечените паметници (rock–cut monuments) са друга значима група мегалити. Те са конструкции, изсечени в скала с предполагаемо предназначение на гробници, светилища, жертвени ями, археоастрономически площадки. По форма те са типологично разнородни видове – ниши, дискове (соларни), ямки, басейни, корита, изкуствени или дообработени пещери, стълби, тронове (седалки).

Скалните ниши са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви, предимно на огряната от слънцето страна. Най-често нишите са трапецовидни с височина до 1 м. и дълбочина 40-50 см. Обикновено са на групи от 3-4 до 100.


Обликът на мегалитните паметници се характеризира с подчертан гигантизъм и изключително монументално въздействие. Типична особеност на сградите, изградени от колосални каменни блокове, е отношението им към астрономически ориентири, предимно към четирите астрономически посоки и към точките на хоризонта, свързани с пролетното и есенното равноденствие и зимното и лятно слънцестоене, както и към определени звезди или съзвездия
Мегалитните паметници заемат ключово място върху картата на разпространението на основните видове археологически обекти в най-южния дял на Евро-Азия.

Общовъзприетото мнение отнася началото на изграждането на долмените, менхирите и кромлехите към края на неолитната (новокаменната) епоха, т.е. през нейната каменно-медна фаза, когато първите сечива от метал (мед) вече позволяват подходяща предварителна обработка на терена и камъните, както и по-високи сръчности при сглобяването на конструкциите. Но тази датировка е само ориентировъчна.

Идеята за създаване на мегалитни паметници е дълбоко свързана с вярата в камъка – скалата – планината като една от най-могъщите идентификации на първичен космогоничен елемент, на земната твърд, поради което не може да не бъде отнесена към оформянето на тази космогонична религиозност. В Източното Средиземноморие с Близкия Изток, Египет и Егейския басейн наченките на космогоничната религиозност, са регистрирани в началото на бронзовата епоха. Още през 3 хил. пр.н.е. мегалитни градежи са били издигани в онези области, в които вярата в камъка – скалата – планината е била най-дълбока, а именно – в приморските средиземноморски и черноморски земи.
Историческите извори свидетелстват, че предците на траките заселват земите на днешна България преди повече от 100 хиляди години - в края на ранната старокаменна епоха. Те създават внушителни паметници на културата - орнаментирана керамика, модели на жилища и храмове, мегалити и скално-изсечени паметници. През бурната си близо двадесетвековна история, траките оставят дълбоки следи върху днешната българска земя. Част от създаденото от тях изчезва, но друга част се запазва като свидетелство за интензивен и плодоносен живот.

Хората на култа към скалите са имали удивителни познания, които по-късно са изчезнали. Скалните паметници са свидетелство за епоха на инженерни, технически и архитектурни знания, позволяващи да се осъществи строителство, което и днес озадачава със сложността и мащабите си. Живеещите тогава са притежавали системни астрономически и математически знания, посредством които да изчисляват дължината на дните и сезоните, движенията на Слънцето и Луната, разположението на звездите.

Древнотракийските мегалитни паметници обхващат долмени, менхири и скално-изсечени паметници. Те се срещат поединично, но и групирани, понякога в големи некрополи.

Появата, датировката и развитието на мегалитната култура в древна Тракия е един от най-дискутираните въпроси в научната литература. Някои изследователи приемат, че мегалитите на Балканския полуостров и по Егейските острови са от края на бронзовата епоха (13 -14 в. пр.н.е. до към 6 в. пр.н.е.), но други допускат, че те са от 3-2 хилядолетие пр.н.е.

Известните мегалити по нашите земи са разположени основно в Сакар планина, Странджа, Дервентските възвишения, най-източните части на Родопите и Източна Стара планина.


    1. Описание на работния колектив

Изследването на мегалитните паметници изисква обединяване усилията на археолози, астрономи, геодезисти, геолози, епиграфи, етнографи, математици, фолклористи и други специалисти. Необходим е комплексен подход, съчетаващ максимално ефективно постиженията на много науки. Този подход дава тласък в развитието на историята и археологията, в осмислянето на появата и развитието на реалните научни познания на човечеството.
Преподаватели

  1. проф. дфн Д. Кюркчиева, ФПН, астроном

  2. проф. д-р Стоян Витлянов, ФХН, археолог

  3. гл. ас. д-р Борислав Борисов, ФПН, астроном

  4. гл.ас. д-р Константин Константинов, ФХН, археолог

  5. доц. д-р Христо Христов, ФПН, физик

  6. доц. д-р Нина Архангелова, ФПН, физик

  7. доц. д-р Милен Пенерлиев, ФПН, географ

  8. доц. д-р Пламен Михайлов, ФТН, геодезист

  9. гл.ас. Георги Кабаков, ФТН, геодезист

  10. ас. Албена Патлеева, ФПН, химик

  11. доц. д-р Димитър Владев, ФПН, геолог-климатолог

  12. доц. д-р Екатерина Керамидарска, ФПН, етнолог

  13. гл.ас. Александър Дойчинов, ФПН, биолог

  14. доц. д-р Александър Милев, ФМИ, информатик

  15. гл.ас. Христо Параскевов, ФМИ, информатик

  16. гл. ас. д-р Ирина Николова Иванова, ФХН, английска филология

  17. гл. ас. Янка Николаева Драгомирова, ФХН, теолог

  18. доц. Хашим Акиф, ФХН, турска филология

  19. проф. д-р Благомир Папазов, ПФ, изобразително изкуство

  20. доц. д-р Ростислава Тодорова, ПФ, изобразително изкуство

  21. доц. д-р Юрий Проданов, ФХН, журналистика

  22. ас. Пенчо Кюркчиев, ФПН, физик

  23. ас. Доротея Василева, ФПН, координатор


Студенти

  1. Георги Тодоров – І к. Археология, ФХН

  2. Теодора Атанасова - І к. маг. Астрофизика, ФПН




Доброволен сътрудник доц. д-р Корнелия Тодорова, ФМИ
Консултанти

Доц. д-р Илия Пенев, ИЯИЯЕ




    1. Списък на публикации на членове на колектива, свързани с тематиката на предложения проект.

Диана Кюркчиева, Димитрина Петрова, Пенчо Кюркчиев,



„Астрономическото значение на трилита до Бузовград”


    1. Описание на текущи проекти с участието на членове на работния колектив, свързани с тематиката на предлагания проект


    1. Очаквани резултати от изследванията

Резултатите от изследванията по проекта могат да се използват за кандидатстване за финансиране по програми на ЮНЕСКО.


  1. НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ

    1. План на изследванията

Задачи

  • Задача 1: Изследване на астрономическите и физичните аспекти на мегалитите (Д.Кюркчиева, Б.Борисов, Н.Архангелова, Хр.Христов, Пл.Михайлов, Г.Кабаков, П. Кюркчиев)

  • Задача 2: Изследване на химико-биологичните и геологичните аспекти на мегалитите и техните региони (А.Дойчинов, Д.Владев, А.Патлеева)

  • Задача 3: Проучване на етнографските и теологичните аспекти на мегалитите (Е.Керемидарска, Я.Драгомирова, Х.Акиф)

  • Задача 4: Изследване на археологичните аспекти на мегалитите (Витлянов, Костантинов, Хр.Христов)

  • Задача 5: Архитектурни и художествени аспекти на мегалитите (Бл.Папазов, А.Милев, Р.Тодорова)

  • Задача 6: Търсене на нови обекти и логистика на проучвателните експедиции (К.Тодорова, М. Пенерлиев, П.Кюркчиев)

  • Задача 7: Създаване на сайт (Ю.Проданов, А.Милев, Хр.Параскевов, И.Иванова)


Обекти на изследване


  1. Странджа

Мегалитно светилище Беглик Таш, близо до резервата Ропотамо

Слънчево Светилище „Палеокастро” в северните склонове на Сакар планина между
Тополовград и с. Хлябово, на около 3 км западно от града

Мегалитът Камъка на около 12 км източно от Малко Търново в посока Царево, в местността Каменска бърчина


  1. Родопите

Мегалитът Белинташ, 28 км югоизточно от Асеновград

Мегалитът на Сътворението, с. в Родопите,

Скално-изсечено светилище “Харман кая” на 2 км североизточно от махала Гъсак на с. Биволяне, Община Момчилград

Скално светилище край село Татул, Момчилградско.

Скален комплекс Козият камък, в рида Дъбраш от Западните Родопи, на около 15 км от с. Ковачевица, Гоцеделчевско.

Скално-изсечено светилище Тангардък кая на 20 км от гр. Кърджали, високо в планината над хижа "Боровица".


  1. Стара планина

Скално-изсечен паметник Зайчи връх, Ямболско

Мегалитът “Халката” и Тронът, с. Глушник, Сливенско

Скално светилище Чобра на 6 км северозападно от Котел

Слънчево светилище, 3,5 км югозападно от село Мелница, Ямболско

Мегалитен обект „Слънчевата врата” край село Бузовград, Казанлъшко


  1. Североизточна България

Скално светилище Баджалията, р. Табан, между с. Поп Русаново, с. Васил Левски, с. Стрелково и с. Кутловища, Силистренско

Скално светилище, с. Веселиново, Шуменско

План-график на изследването

Ще се реализират 4 експедиции



  • Странджа, юни

  • Родопите, юли

  • Стара планина, август

  • Североизточна България, септември

ЛИТЕРАТУРА

Статии

A Fleming, "Megaliths and post-modernism. The case of Wales". Antiquity, 2005.

A Fleming, "Phenomenology and the Megaliths of Wales: a Dreaming Too Far?". Oxford Journal of Archaeology, 1999

A Sherratt, "The Genesis of Megaliths". World Archaeology. 1990. (JSTOR)

A Thom, "Megaliths and Mathematics". Antiquity, 1966.

D Turnbull, "Performance and Narrative, Bodies and Movement in the Construction of Places and Objects, Spaces and Knowledges: The Case of the Maltese Megaliths". Theory, Culture & Society, Vol. 19, No. 5-6, 125-143 (2002) doi:10.1177/026327602761899183

G Kubler, "Period, Style and Meaning in Ancient American Art". New Literary History, Vol. 1, No. 2, A Symposium on Periods (Winter, 1970), pp. 127–144. doi:10.2307/468624

HJ Fleure, HJE Peake, "Megaliths and Beakers". The Journal of the Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, Vol. 60, Jan. - Jun., 1930 (Jan. - Jun., 1930), pp. 47–71. doi:10.2307/2843859

J McKim Malville, F Wendorf, AA Mazar, R Schild, "Megaliths and Neolithic astronomy in southern Egypt". Nature, 1998.

KL Feder, "Irrationality and Popular Archaeology". American Antiquity, Vol. 49, No. 3 (July 1984), pp. 525–541. doi:10.2307/280358

Hiscock, P. 1996. The New Age of alternative archaeology of Australia. Archaeology in Oceania 31(3):152-164

MW Ovenden, DA Rodger, "Megaliths and Medicine Wheels". Bulletin of the American Astronomical Society, 1978



Книги и монографии

  • Parker, Joanne (editor) (2009). Written On Stone: The Cultural Reception of British Prehistoric Monuments (Cambridge Scholars Publishing; 2009). ISBN 1-4438-1338-9

  • Piccolo, Salvatore, Ancient Stones: The Prehistoric Dolmens of Sicily. Brazen Head Publishing (2013). ISBN 9780956510624

  • Scheltema, H.G. (2008). Megalithic Jordan; an introduction and field guide. Amman, Jordan: The American Center of Oriental Research. ISBN 978-9957-8543-3-1

  • Goblet d'Alviella, E., & Wicksteed, P. H. (1892). Lectures on the origin and growth of the conception of God as illustrated by anthropology and history. London: Williams and Norgate.

  • Keane, A. H. (1896). Ethnology. Cambridge: University Press.

  • Johnson, W. (1908). Folk-memory. Oxford: Clarendon press.

  • Tyler, J. M. (1921). The new stone age in northern Europe. New York: C. Scribner's Sons.

  • Deo, S. B. (1973). Problem of South Indian megaliths. Dharwar: Kannada Research Institute, Karnatak University.

  • Asthana, S. (1976). History and archaeology of India's contacts with other countries, from earliest times to 300 B.C.. Delhi: B.R. Pub. Corp.

  • Lancaster Brown, P. (1976). Megaliths, myths, and men: an introduction to astro-archaeology. New York: Taplinger Pub. Co.

  • Subbayya, K. K. (1978). Archaeology of Coorg with special reference to megaliths. Mysore: Geetha Book House.

  • O'Kelly, M. J., et al. (1989). Early Ireland: An Introduction to Irish Prehistory. Cambridge University Press. ISBN 0-521-33687-2

  • Patton, Mark (1993). Statements in Stone: monuments and society in Neolithic Brittany. Routledge. 209 pages. ISBN 0-415-06729-4

  • The Illustrated Encyclopedia of Humankind: Worlds Apart (1994) Weldon Owen Pty Limited

  • Piccolo, Salvatore (2013). Ancient Stones: The Prehistoric Dolmens of Sicily. Abingdon: Brazen Head Publishing. ISBN 978-0-9565106-2-4

  • Goudsward, D., & Stone, R. E. (2003). America's Stonehenge: the . Boston: Branden Books.

  • Moffett, M., Fazio, M. W., & Wodehouse, L. (2004). A world history of architecture. Boston: McGraw-Hill.

  • Nelson, Sarah M. (1993) The Archaeology of Korea. Cambridge University Press, Cambridge.

  • Stukeley, W., Burl, A., & Mortimer, N. (2005). Stukeley's 'Stonehenge': an unpublished manuscript, 1721-1724. New Haven [Conn.]: Yale University Press.

  • Jan Pohribný (photo) & Richards, J (introduction) (2007). Magic Stones; the secret world of ancient megaliths. London: Merrell. ISBN 978-1-85894-413-5




  1. ФИНАНСОВ ПЛАН (Формуляр 2)

    1. Обосновка на финансовия план

100 лв. – заплащане на рецензент

220 лв. – КМА

1000 лв. – ДМА

2000 лв. – командировки в страната за експедиции

400 лв. – заплащане на консултанти

500 лв. – други







Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница