Теодора Петрова Куцарова



Дата18.11.2017
Размер110.05 Kb.
Размер110.05 Kb.

Рецензия
от: доц. д-р Теодор Леков, преподавател на основен договор в НБУ
на дисертационния труд на
Теодора Петрова Куцарова

докторант по професионално направление: 2.1 Филология (Китайска култура и писменост), зачислена със заповед RD 20-785 от 26.04.2016 г.

за получаване на образователна и научна степен „доктор”, на тема:
Архетипи на трансцедентното в ранната даоистка мисъл (VI-III в. пр.н.е)”



    1. Кратко представяне на докторанта – обучение, научен и преподавателски опит.

Теодора Петрова Куцарова започва обучението си в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през академичната 1987-988 г. в магистърска програма по специалност „Тюркология” на ФКНФ, но продължава следването си в Пекинския университет, Факултета по китайски език и литература, със специалност Китайска филология, където успешно се дипломира през 1994 г. Веднага след дипломирането си тя натрупва преподавателски опит като хоноруван преподавател в ЦИЕК, СУ „Св. Климент Охридски”, където води различни курсове по китайска писменост, лексикология, историческа граматика и практически китайски език; както и като хоноруван преподавател в НБУ, към Департамент по антропология, магистърска програма “Евроазиатска културология”, където води курсове посветени на философското и текстологично разглеждане на Джуандзъ.

От 2001 до 2007 г. тя продължава обучението си в Департамент за източноазиатски изследвания, Факултет по хуманни и социални науки на Университета в Торонто, Онтарио, Канада (със стипендия на университета). През този период тя води занятия в Университета на Торонто, посветени на китайската художествена проза и обучението по китайски език.

От 2008 г. до 2013 г. тя работи като хоноруван асистент във ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски”, преподавайки различни дисциплини в областта на китаистиката, а от 2013 г. като асистент в Катедрата за езици и култури на Източна Азия (КЕКИА), ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски”. Като докторант на самостоятелна подготовка тя е зачислена на 10.05.2016 г. със заповед RD 20-785 от 26.04.2016 г. и отчислена с право на защита на заседание на КС на Катедра „Езици и култури на Източна Азия” на 10.05.2017 г. като покрива всички изисквания и необходимия брой кредити, а докторантският минимум е взет с оценка 6.00.

Изводите, които могат да бъдат направени от това кратко представяне на докторанта са, че Теодора Куцарова е успяла да съчетае както най-доброто от българската традиция в областта на ориенталистиката и китаистиката, така и да придобие опит и знания в съответната езикова и културна среда, свързана с нейните интереси – обучението й в Китай - както и да надгради тези знания и умения в средата на западните университети – с шест годишен престои в един от двата водещи университети на Канада. Образно може да се каже, че тя е съчетала най-доброто и от Изтока и от Запада в процеса на своето обучение и научни търсения. Преподавателският й опит позволява преподаване на голямо разнообразие от курсове в областта на писмеността, езика, граматиката на старокитайския и съвременен китайски, литературата и философията на Древен Китай, като тези свои умения тя е осъществявала на български, китайски и на английски език в различна езикова и културна среда.





    1. Публикации, предоставени от докторанта, които съпътстват предложения дисертационен труд.

Сред богатия списък от публикации, доклади, редакции и др., свидетелство за активна преподавателска и научна дейност, изпъкват седем статии и една монография. Приложените две от тези статии са посветени на проблема за етимологичното декодиране като ключ за разбирането на китайската ортография (Куцарова, Т. Етимологичното декодиране – ключ към китайската ортография. В: Единадесета конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти от Факултета по класически и нови филологии 2014. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2014, 150-158) и „Архетипи на трансцедентното в ранната даоистка мисъл”, на англ.ез., публикуван доклад от Седмата международна конференция в Санкт-Петербург на тема „Проблеми на литературите на Далечния Изток”: (Koutzarova, T.“Archetypes of Transcendence in Early Daoist Thought”. 7th International Conference “Issues of Far Eastern Literatures”, St. Petersburg, June 29 – July 3, 2016, 435-442). Тази публикация поднася в резюмиран вид, основните изводи на дисертацията и успешно ги представя на международен форум, в средата на най-добрите специалисти по тази проблематика.

Приложената монография е превод от старокитайски и текстологичен анализ на „Трактът за пътя и природната дарба” на Лаодзъ (Лаодзъ. Трактат за пътя и природната дарба: Превод и текстологично изследване. Куцарова, Теодора, превод от старокитайски език. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2008) в обем от 504 стр. Тази изключителна по своята прецизност, задълбоченост и стремеж към изчерпателност работа е достойна за присъждането на „доктор на филологическите науки” и гордост не само за своята авторка, но и за българската китаистика и ориенталистика, която съумява да издаде на български език този толкова важен древен трактат според традициите и със стандартите на най-добрите западни университети.

Така и трите поднесени труда са важни акценти, умело подбрани, подчертаващи стойността на рецензираната дисертация – основно извороведско и текстологично изследване на преводен текст от старокитайски; методологично изследване, изясняващо важността на етимологичното декодиране на китайската ортография и важността на иконичността за разбирането на различните нива на смисъл и значения – основа за методологията на изследователя и резюмиран вариант на цялостното изследване на английски език, представящ достиженията на автора пред специализирана публика.

2.1. Представяне на дисертационния труд

Обект на дисертационния труд са ранните свидетелства за учението за Дао, възникнало в Китай през VIII-V в.пр.Хр. и по-късните учения на Лаодзъ и Джуандзъ като най-видни представители на ранния даоизъм. Целта на докторанта е да изследва архетипните образи, представящи духовния опит на даоистките адепти в областта на трансцедентното. Тук следва да се пояснят използваните от автора понятия „архетип” и „трансцедентно/трансцедентност”. Теодора Куцарова се обляга на теорията на К.Юнг за архетипите като вродената способност за възпроизводство на паралелни мисловни формации, които не зависят от културните обусловености, могат да се появят спонтанно на всяко място и по всяко време, като естествени проекции на несъзнателното. Архетипните образи са обвързани с трансцедентното, разбирано като естественото универсално психологическо състояние на излизане от ограниченията на ежедневното съзнание, достигане до безграничното, усещането за единствено с по-висша същност и т.н. наричано още outside consciousness. Тази употреба на понятието в психологията и когнитивната наука трябва да се разграничи от употребата на дихотомията трансцедентно - иманентно в областта на историята на религиите, употребявана по отношение на представата за Бога и вселената1. Изследването на архетипните образи се насочва към декодирането на китайските писмени знаци от гледната точка на тяхната етимология и на осмислянето на различните когнитивни нива, които те носят. Така работата има изцяло интердисциплинарен характер, съчетаващ в себе си постиженията на китайското изворознание и познаване на старокитайския език с лингвистичните изследвания в областта на теорията на писмеността, семиотиката, философията, психологията и когнитивната наука и дори отправя към паралели със съвременната физика и математика.

Дисертационният труд съдържа 250 стр., структурирани в увод, посветен на обекта, предмета, целите и задачите на изследването, четири глави и заключение. Към основният текст на дисертацията се добавени приложения (общо 16) и библиография (стр. 251 – 428). Уводът формулира обекта на изследване, запознава читателя накратко с теорията на Карл Юнг, изследванията му върху Изтока и въвежда понятията „трансцедентиране” и „трансцедентност”, дава списък и библиографска справка на използваните извори, посочва актуалността на проблема, целите и задачите на изследването и неговата методология. Така организираният материал е оформен добре в структурно отношение и дава правилна теоретична основа на същинското изследване.

В първа глава (стр. 39–95) са проследени възникването и развитието на даоисткото учение, като се използва възможно най-широк исторически и културен контекст – от екстаза на древните шаманистични практики до интерпретацията на неолитни вярвания, и анализ на най-ранните текстове на даоизма. Във втора глава (стр. 96–157) са разгледани спецификите на възприятието на древните китайци, характеристиките на китайската писменост и даоистката „вътрешна култивация”, като накрая се разглеждат тези практики в Лаодзъ и Джуандзъ; Третата глава (стр. 158–204) е посветена на опита за класификация на даоистките архетипи на трансцендирането. В четвъртата, последна глава (стр. 205–245) са анализирани езиковите механизми за трансцендирането на езика съпоставено с други философски и религиозни системи. Основните изводи на дисертацията са поднесени в Заключения (стр. 346–250).



2.2. Актуалност и значимост на представения в дисертационния труд проблем

Със своя интердисциплинарен характер, насоченост към проблеми, които могат да бъдат осмислени, изследвани и разбрани единствено през призмата на различни научни дисциплини, темата на дисертационния труд е напълно десертабилна, изцяло новаторска със своя комплексен характер и новите възможности за изследване, които разкрива.

Изследванията на даоизма често са насочвани в парадигмите на науки, родени и развити като част от Западната културна традиция. Затова на голяма част от тези изследвания е присъщо да „натрапват” интерпретации, които се разбираеми за западната традиция, да използват термини и подход, с помощта на който да „пришият” нов изследователски материал от Далечния изток към вече утвърдени модели. Теодора Куцарова се дистанцира от този подход, тя внася съществени уточнения относно самото понятие „даоизъм” и различните му измерения - от проява на духовно учение и философска школа - до сложен комплекс от религиозни практики и вярвания с различен произход и плод на сложни културни влияния и се насочва към т.нар. от нея „ядра на протодаоизма” – висши абстракции, които свързват най-древните смислови пластове на учението дори със съвременната квантова лингвистика.

При така оформените предварителни позиции на автора, целите на изследването са насочени към идентифициране, анализиране и класифициране архетипите на трансцендирането в даоисткото учение на различни нива, както и да се проследи взаимодействието между тях и способността им да се трансформират и заменят взаимно. Конкретните задачи на тези основни цели са да се да проследят корените на даоисткото учение; да се обвърже светоусещането и възприятието на древните китайци с особеностите на китайската писменост по отношение на даоисткото учение; да се да покаже флуидността на старокитайския език на различните нива: графично, фонетично, семантично и др. И не на последно място, направените наблюдения да се съпоставят даоситиките „езикови стратегии” за достигането на трансцедентност с други източни учения – конфуцианство, даоистска алхимия, чан будизма и др.

Методологията на изследването има интердисциплинарен характер, основан на етимологичното декодиране на китайските писмени знаци с теорията на архетипите и главно с онези архетипи, свързани с психологичекото понятие „трансцендентност“. Опирайки се на тази методология, Теодора Куцарова внася нови понятия, като например понятието „архетипема” за най-основополагащия елемент структурен елемент на логограмите, „семантичното ядро”, което е загубило своята етимология и поради това считано за „фонетичен ключ”. Тя извлича максималното от анализа на „архетипемите”, които според нея пазят изконните архетипи – разкривайки релации на микро- и макрониво, декодирайки архетипните модели, представящи трансцедентното.

Този подход, така оформените цели и задачи, методология на изследването, го правят особено актуално и значимо в контекста на съвременните изследвания. Допълнително са разгледани и значенията на китайските писмени знаци (многосъставни форми) като производни на простите геометрични форми – точка, линия, квадрат, кръг, триъгълник и др. и различните нива на символизъм вложени в тези абстрактни форми.



2.3. Основни изводи и научни приноси на дисертационния труд

Поставеният проблем на дисертационния труд, прехвърля изследването от сферата на чисто лингвистичния и културологичен прочит към индердисциплинарното изследване, основано на психологически и конгнитивни реалии и дори до съвременната квантова физика. Така Теодор Куцарова обвързва постигането на трансцедентност на даоистките адепти не с метафизиката, а със съвременните физични теории. Тя изяснява механизъма на трансцедентността като постигане на състояние на „единство”, завръщане в изначалната моничност. Постига разбиране за понятията „време” и „пространство” по отношение на Дао – или по-скоро тяхната липса, анализира „флуидността” или „празнотата”, дава ярко и цялостно описание на образа на водата като носител на идеята за изначалната ци. Умело разкрива връзката между психо-физическото усещане за пресичане на пространство или преминаване през гранични състояния – сън–будност…, като еманация на даоисткото трансцедентиране, анализира понятията „огледалност” и „самосъдържание”, с които се отхвърля всяка дуалност.

Есенцията на натрупаните изводи и наблюдения е опита да се определят основните теоретични положения в представата на даоистите за света. Тези „прозрения” са възможността за промяна на мащаба – представата за материалния свят, породена от сетивата се „дематериализира”, за да добие облика на задвижени потоци на ци; фракталност на взаимоосланянето, т.е. на корелациите от взаимни обусловености. Твърдението, че Абсоютната празнота е състояние на неосланяне у дай и това, че светът се самосъдържа посредством празнота (едновременността на микро- и макрониво), са основните характеристики на ранното даоистко учение.

На базата на тези основни изводи на докторант Теодора Куцарова могат да се определят и основните научни приноси на изследването. Напълно новаторско е описанието на процеса на трансцедентиране в даоизма да се представя чрез изследване на архетипи, чрез използването на етимологичното декодиране и спецификите на иконичност на китайските писмени знаци. Тази трактовка дава възможност достигнатите изводи да бъдат използвани интердисциплинарно от други науки – сравнително религиознание, когнитивна наука, психология на религиите и дори съвременни теории във физиката. Тя разкрива неизследвани докрай дълбини от пластове и значение на неосъзнатото във възприятието на света (Weltanschauung) от древние жители на Поднебесното царство. В теоретичен план, Теодора Куцарова предлага нови понятия като

„архетипема“ и „нулева архетипема“ за атомните компоненти на йероглифните знаци и връзката им с основното семантично ядро. Тези нови теоретични концепти позволяват тя да направи изводи относно езика и писмеността, които разкриват нови възможности за бъдещи изследвания.

Не на последно място, предложените преводи от старокитайски на източниците в приложенията, са направени с оглед на теоретичните основи, заложени от автора, които дават възможност за нови тълкувания на трудни и не-еднозначни пасажи. Тук има изобилие от грижливо събрани и изчерпателни данни в областта на етимологията, лексикологията, ортографията и т.н., които сами по себе си представляват цялостно текстологично и извороведско изследване – достойно за дисертационен труд.

Поднесените теоретични подходи при анализа на древните текстове, основани на понятието „архетипема” позволяват да се търсят и неговите практически приложения в създаването на нова методика за преподаване на китайски език и писменост, които надявам се да бъдат експериментално приложени от автора в процеса на обучение по китайски език.

3.1. Мнения, препоръки и бележки

Дисертацията на Теодора Куцарова е изключително сложно, комплексно и многопластово изследване, основано на интердисциплинарния подход и на солидна теоретична основа, позволяваща разгръщането на идеята в бъдещи изследвания. Затова препоръчвам на докторанта да насочи усилията си първо към издаване в печатен вид на монографията, а след това като естествено следствие от положения огромен труд - разработването на мащабен проект – речник/енциклопедия на архетипите/архетипемите, проследими в древните китайски философски трактати.



3.2. Заключение и предложение

Представеният дисертационен труд напълно отговаря на изискванията на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор” и дори ги надхвърля многократно със своята задълбоченост, обем и интердисциплинарност и многопластовост. Това ми дава пълното основание да дам категорична положителна оценка за присъждане на образователната и научна степен „доктор” на Теодора Петрова Куцарова пред членовете на научното жури.

15.07.2017 г. доц. д-р Теодор Леков

София


1 Вж. подробно освен приложената библиография в дисертацията и: Roy, Louis. Transcendent Experiences: Phenomenology and Critique, Toronto, 2001; Faulconer, J. E., ed. Transcendence in Philosophy and Religion, Bloomington, 2003. Polakola, J. Searching for the Divine in Contemporary Philosophy: Tensions between the Immanent and the Transcendent, New York, 1999.


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница