То, Аз и Свръх-Аз То – това са инстинктивните импулси. То действа в съответствие с принципа на удоволствието



Дата01.02.2017
Размер34.98 Kb.
Размер34.98 Kb.

То, Аз и Свръх-Аз
То – това са инстинктивните импулси. То действа в съответствие с принципа на удоволствието, необходимостта да задоволим нуждите си веднага. През първата година от живота на човек една част от то се превръща в аз. Аз свързва организма с реалността посредством съзнанието му и търси обекти, които да задоволят нуждите на то. Тази дейност се нарича второстепен процес. Аз-ът функционира според принципа на реалността. По време на този п-с аз-ът среща някои пречки (майката, която ще накаже детето, ако то удари малкото си братче) и си съставя “списък на непозволените неща”. Този списък се превръща в свръх-аз. Той все още не е оформен до 7-мата година на детето. При някои хора това никога не става. Свръх-азът има два аспекта: единият е съвестта, а другият – идеалът. От тях идва чувството на гордост, срам и вина. Фройд смята, че човешкото поведение е изцяло е мотивирано от подбудите или инстинктите, които от своя страна са неврологичен израз на физиологичните нужди. Първоначално той ги смятал за инстинкти на живота. Мотивационната им енергия нарекъл либидо (от латинската дума желая). По-късно Фройд започнал да вярва, че тези инстинкти не разкриват цялата истина. Освен тях има и инстинкти на смъртта (несъзнателното желание на всеки човек да умре). Фройд ги отнесъл до принципа на нирвана (нирвана е будистка идея, често превеждана като рай, но всъщност със значение издухване; свързана е с несъществуването, нищото, свободата, празнотата). Всекидневно доказателство за това е желанието ни за спокойствие, за бягство от възбудата; пристрастяването ни към алкохола и наркотиците; склонността ни да се потапяме в книги или филми; копнежът ни да почиваме и спим. Понякога този принцип приема и по-буквална форма: желание за самоубийство. Фройд открива дейсвието му и в агресията, жестокостта, убийството и изобщо в разрушителната сила.

Когато аз не е в състояние да реши конфликта между то и свръх-аз, се появява чувството на безпокойство. На помощ идват защитните механизми (аз-ът несъзнателно блокира импулсите или ги превръща в по-приемлива форма). Отричането включва блокиране на външните събития от съзнанието. Репресията е неспособност да си припомним опасна ситуация, човек или събитие. Аскетизмът еотхвърляне на нуждите. Изолацията (понякога наричана интелектуализация) включва лишаване от емоция, поради заплашителен импулс. Изместването е преориентация на импулса към някакъв заместител. Проекцията е склонността да виждаме неприемливите си желания у другите. Алтруистичният отказ е форма на проекцията: човек се опитва да реализира потребностите си косвено, чрез другите. Формирането на реакция (вярването в противното) е превръщането на неприемливия импулс в неговата противоположност. Развалянето включва магически жестове или ритуали, които имат за цел да премахнат неприятните ни мисли или чувства. Идентификацията е приемане на чужди качества за свои, защото така се преодолява някаква емоцинална трудност. Регресията е движение назад в психологическото време. Рационализацията е познавателно изопачаване на фактите, за да превърнем импулса или събитието в по-малко застрашаващо ни. Сублимацията е трансформирането на неприемливия импулс в обществено приемлив, дори продуктивен.

Разбира се, всички защитни механизми са лъжи, дори без да го осъзнаваме. Но това не ги прави по-малко опасни. Лъжите пораждат лъжи и ни отвеждат все по-далеч от истината. След известно време е възможно аз-ът да не е в състояние да се грижи за нуждите на то или да не обръща внимание на свръх-аза. Чувството на безпокойство ни връхлита отново и просто рухваме. И все пак Фройд вижда необходимостта от защитните механизми, но единственият, който смятал за положителен, това е защитният механизъм на сублимацията.



Както бе отбелязано по-горе, за Фройд най-важната мотивационна сила е сексуалният импулс. Той забелязал, че в различни моменти от живота ни различни части от нашето тяло ни носят огромно удоволствие. По-късно теоретиците наричат тези области ерогенни зони. В наблюденията си Фройд съставил психосексуална теория за етапното развитие на човека.

Оралният етап започва от самото раждане и продължава до около 18-месечна възраст на детето. Центърът на удоволствието, разбира се, е устата. Аналният период е от 18-месечна възраст до 3-4 годишна възраст. Анусът е център на удоволствие. Фалическият етап е от 3-4 години до 5-6-7. Гениталиите са тези, които носят удоволствие. Често срещано явление е мастурбацията. Латентният етап продължава от 5-6-7 години до пубертета, т.е. до около 12 години. Фройд вярвал, че през този период сексуалността е потисната за сметка на учението. Гениталният период започва в началото на пубертета и е съживяване на сексуалния импулс през юношеството; специфичен център на удоволствието е половият контакт.

Опитът в живота на човека допринася за формиране на личността му, или характера му. Фройд смятал, че травмите имат особено силно въздействие. Травмите, свързани с етапното развитие, според Фройд трябва да бъдат разгледани, тъй като всички ние преминаваме през тях. Ако човек изпитва трудности през някой от етапите (отбиване, привикване с гърнето), той ще запази определени инфантилни, или детински навици. Това се нарича фиксация. Така може да се формира орално-агресивен или орално-пасивен характер. В първия случай човек запазва желание да хапе разни неща, като моливи и пр. и други хора. Той е агресивен, саркастичен и т.н. Вторият тип са хора, доста зависими от другите и запазили интереса си към оралните удоволствия като ядене, пиене или пушене. По този начин Фройд открива анално-агресивен и –пасивен характер, фалически личности и т.н.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница