Това е велика книга. Мисля, че педагозите трябва да я препрочитат десетки, стотици пъти за да пречупят рутината си. Всички, които са родители или се надяват да бъдат, също трябва да я препрочитат



страница2/18
Дата24.04.2017
Размер2.52 Mb.
Размер2.52 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

СУРКОВ

И с това паметно пътуване до Махачкала започна търсенето на адреса на бъдещето училище. За да се осъществи замисленото, ми се струваше, че трябва да се намери такъв председател на колхоз, който без да жали средства за училището, да я смята за своя най-важен производствен участък. Помощ ни оказа вестник “Селски живот”. Цялото ни семейство внимателно следеше за публикуваните в нея изказвания на ръководителите на стопанствата, съобщенията за социално-културното строителство по селата. След това аз се отправях на среща с героите на разказите, очерците, с авторите на статиите, с една дума, с тези, с които съдейки по изказванията в печата, придаваха огромно значение на въпросите за възпитанието на новото поколение… В тези години аз за първи път почувствах, колко е трудно да бъдеш правилно разбран. Аз гледах на замисленото, както дете гледа на света: всичко ми се виждаше в цветовете на дъгата. Но с всяка нова среща, с всяка нова дискусия се убеждавах, колко е голямо разстоянието от желаното до възможното. Помня, как гаснеха очите на председателите, когато стигах в изложението си до своята “теория”, до… кората на големите полушария на мозъка. От тази минута между нас израстваше непреодолимата стена на неразбирането. Разговорите обикновено завършваха с ръкостискане или топло председателско “довиждане” с въздишка на облекчение.

Производствениците, привикнали да виждат самата същност, самият корен на проблема, ми помогнаха много да си изясня. Те често ме вкарваха в задънена улица със своите въпроси и контра доводи, заставяйки ме отново и отново да проверявам всеки детайл. Понякога излизах от кабинета на ръководителя, като ученик изгонен от класа за да доведе родителите си. Случваше се, минавайки хиляда и повече километри, пътувайки на автостоп, обмисляйки по много пъти възможните варианти на беседата, отработвах своето “изказване” не по-малко прецизно, отколкото актьор на репетиция, аз изкачах от кабинета, получил кратко и злобно: “Не ни е до това сега” (това с думи, а с очи: “Въртят се тук всякакви…”). Колко сме лесни на прибързани мнения един за друг, колко често без да се замисляме, без да вникнем, режем до кокала, без да се интересуваме, колко го боли потърпевшия…

Обаче няма лошо без добро. В това “лошо” на безплодните пътувания имаше и велико добро, защото неудачите ме заведоха при човека, чието име, каквото и да се случи, където и да ме захвърли животът, ще бъде за мен символ на красотата в човека.

За Николай Алексеевич Сурков, тогавашния председател на белгородския колхоз “Знаме”, аз прочетох случайно в малката книжка “Зимния Микола”. Прочетох и реших да видя със своите очи главния герой. Помогнаха да организираме срещата хора от Белгородското управление на културата.

Отправяйки се към околностите на Белгород през 1971 година, аз не мислех, че отивам на среща със съдбата си. Пътувах без особен ентусиазъм, без надеждата най-после да видя председател, готов сериозно да се заеме с работата с децата.

…Млад, удивително енергичен и обаятелен, Николай Алексеевич покоряваше с непосредственост, естественост в общуването и някаква мъдра човечност. Но особено поразяваше в него способността му да схваща основния смисъл, мълниеносно да я развива в перспектива, и не просто да слуша събеседника, а активно да мисли заедно с него, а след това, както по-късно не един път се убеждавах, неистово се биеше за реализиране на идеята, в която е повярвал. След срещата със Сурков стана ясен и адреса на новото училище: село Ясни Зори, Белгородска област…

Когато ние с Николай Алексеевич обсъждахме принципите на работа на училището, спорейки по всеки детайл, не бяха изкопани дори изкопите за основите. Но не възникваше дори мисъл, че училището може да не го бъде. Аз знаех, че училището ще го бъде, защото го имаше Сурков. Аз му вярвах по детски, без да се замислям, както му вярвам и сега. Сегашната ми вяра е изпитана в съвместна напрегната работа.

Сурков не принадлежи към числото на тези стопански ръководители, които не искаха да се ангажират със същността на проблема, казвайки: “Аз ти давам парите, а ти постъпи както знаеш…” Той беше активен творец на училището, вникваше във всяка подробност, обсъждаше всеки детайл. Беседите с Николай Алексеевич помагаха да се определи обезателно необходимите подразделения на комплекса учебно-производствен комбинат.

През 1971 година не можахме да пристъпим към осъществяването на нашия, както казваше Николай Алексеевич, замисъл. Работата беше в това, че скоро преместиха Сурков в Губкинския район на Белгородска област като началник на управлението по селско стопанство. Наложи се да отложим началото на експеримента.

…През 1973 година, в една декемврийска вечер, преглеждах пощата, изведнъж зазвъня телефона: “Кизляр, отговорете - междуградски”.


  • Михаил Петрович, ти ли си?

  • Аз…

  • Сурков.

  • Николай Алексеевич? Откъде се обаждаш?

  • Аз съм в Есентук, реших малко да се полекувам… Как са при теб работите? Да не си забравил за нашето училище?

  • Не, разбирасе, не!

  • Тогава пристигай, да започваме…

През февруари, в просторния кабинет на секретаря на Белгородския районен комитет на партията Н.А.Сурков заедно с архитекта Талала прекроявахме проекта на строящото се Безсоновско средно училище. Защо в Безсоновското? По това време строителството в село Ясни Зори беше завършено, оставаха само довършителните работи. Да се промени каквото и да е вече беше много трудно. А в типовия проект трябва да се промени много, за да го пригодиш за нуждите не само на общообразователното, но и на художественото, спортното, музикалното училища и учебно-производствен комбинат.

В наполовина недостроеното училище на Безсоновка, да се направи това все още не беше късно. Безсоновка беше избрана и по други съображения. Колхоза “М.В.Фрунзе”, на чиято територия се намираше, беше един от най-големите и богати в областта. А без здрава материална база на стопанството, да се говори за създаването на комплексно училище беше много трудно, тъй като много разходи, включително и заплатите на някои специалисти, колхоза трябваше да поеме на себе си. А в Безсоновка, управлението на колхоза, начело с председателя, героя на социалистическия труд Василий Яковлевич Горин извършваше огромна работа по подобряването на културно-битовите условия на селските труженици. Това в значителна степен облекчаваше възможностите за битовото устройване на преподавателите на бъдещото училище. В.Я.Горин горещо подкрепи идеята за създаване на комплексни училища и обеща подкрепа и при практическото й осъществяване.

…След четири месеца аз отново пристигнах в Белгородска област, както ми се струваше тогава, завинаги.

В Кизляр ние се убедихме, че общото развитие на учениците се явява основа, фундамент за възпитаването на музикалните способности, т.е. всяка “частна” дарба израства на почвата на комплексното образование. Но на нас както и преди не ни беше ясно какво е значението на различните видове дейности за всестранното развитие на човека. Какъв трябваше да бъде “набора” от различни видове дейности за да се развие човек изцяло, съобразявайки се с природата му? Ние ще дадем на нашите деца, през втората половина на деня, възможността да се занимават с всяка дейност. Но достатъчно ли е това? А може би не си струва да се създава комплекс, ако общообразователното училище ще се справи със задачата за всестранното, комплексно развитие на детето? Изпитва ли общообразователното училище необходимост да се обединява с други учебно-възпитателни учреждения.

Отговори на тези въпроси ние търсихме в трудовете на К. Маркс, Ф. Енгелс, В. И. Ленин, в педагогическите възгледи на Л. Н. Толстой, К. Д. Ушинский, С. Т. Шацкой, А. С. Макаренко, П. П. Блонской, Н. К. Крупская, Я. Корчак, А. В. Луначарски, В. А. Сухомлинский.

Намерихме потвърждение на правилно избрания път в трудовете на изключителния физиолог И.П.Павлов, изследванията на съвременните психолози, медици: Л. В. Занков, П. Я. Галперин, Л. С. Виготской, А. Н. Леонтиев, В. В. Давидов, Дж. Брунер, А. Р. Лурия и др.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница