Това е велика книга. Мисля, че педагозите трябва да я препрочитат десетки, стотици пъти за да пречупят рутината си. Всички, които са родители или се надяват да бъдат, също трябва да я препрочитат



страница7/18
Дата24.04.2017
Размер2.52 Mb.
Размер2.52 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   18

Клавдия Петровна не изкара своя клас до четвърти… Разболя се…


  • Аз не искам да подвеждам училището. Трябва да се лекувам… да си почина, - казваше тази мъдра, с огромен житейски и педагогически опит, безспорно талантлива, а и затова безкрайно скромна учителка по време на нашата последна среща.

К.П.Никиташева живее сега в своето разхвърляно по хълмовете старинно руско село Черемошное, възпитава внуци, справя се според силите си със стопанството си. Минават, завъртайки се все по-дълбоко в старостта годините, постепенно отслабва паметта… Не, не е истина! Помни Никиташева училището. А вие, Клавдия Петровна, помните ли този ден?

- Ох, Михаил Петрович, страх ме е нещо… няма да се справя… Може би някой по-млад… - несигурно възрази Клавдия Петровна когато й предложиха да се заеме с експерименталния клас.

- Нужни са ни вашите опит, вашите знания. Кой, освен вас, може да започне. При вас, именно при вас ще се получи! – убеждавах я аз.

И се получи. Тя, обмисляйки всяка своя стъпка, внимателно се предвижваше напред, държейки с неотслабващо внимание нивото на усвоения материал. Тогава все още нямахме официално утвърдена методика за провеждането на кратки уроци нито по един от предметите. Методиката се създаваше от тези, които работеха в експерименталния клас заедно с Никиташева: Олга Фьодоровна Коновалова, Владимир Василевич Милешин, Татяна Георгиевна Щангереева, Мария Алексеевна Алпазиева, Александра Тихонова Алипова, т.е. всички педагози от другите школи на комплекса, водещи уроци по своята специалност с децата. Предложението да се съкрати продължителността на часовете в първи клас, да се даде на учениците по-голяма възможност да бъдат деца, да им се дадат повече часове физкултура и музика, да се въведат часове по хореография не предизвикваше от страна на преобладаващото мнозинство от педагогическия колектив противодействие. Но от Никиташева зависеше, ще го бъде ли предложението за начало на цялостен подход по възпитанието и развитието на човека. Тя трябваше всеки път, сблъсквайки се с хиляди “не се получава”, да преодолява себе си, обичайното мислене. За тази работа бе необходим човек с творческо мислене, силна воля, страстно желаещ да помогне на децата. И такъв човек беше Никиташева.

Падна й се не лек клас, много от децата бяха без предварителна подготовка. Отначало контролните замервания на нивото им на знания предизвикваше сериозни безпокойства за съдбата на експеримента. Около 10% от учениците в края на октомври не се справиха с предложените задачи, едва около една трета се справиха на “5” и “6”. Разтроената учителка виждаше главната причина в себе си. Тя така и каза: ”Това е моя вина, никак не мога да се науча да използвам рационално всяка минута… Пропилявам времето…” А нали можеше да каже и така: “Ето виждате ли, не трябва да се работи по новите…”

През февруари с контролните задачи по трите предмета: математика, четене и писане – нейния клас се справи. Половината от децата получиха “5” и “6”, а останалите “4” и “3”. Този резултат не може да бъде наречен триумф. Но за нас означаваше едно – може. Могат да бъдат избавени малките от дългите и уморителни уроци, да се създаде по-естествени за детския организъм условия на развитие. Това беше достатъчно, за да започнат работа по новия учебен режим от септември 1976 година Валентина Григориевна Ринзина, след това Клавдия Александровна Литвякова, Евгения Михайловна Наумова, Зоя Филиповна Юракова, Нина Тихоновна Картампльова.

“Е, а как ще работим във втори клас?” – попитах в края на май Клавдия Петровна. Тя се усмихна и отговори: “Сама мисля за това през цялото време. Давайте да продължаваме… Обидно е да се спираме на средата на пътя”.

ОБЩА ГРИЖА

- Ти какво, не вярваш ли, че Ясни Зори са на верен път? – ме попита Н.А.Сурков, когато се опитвах да му докажа преждевременното обсъждане на нашето начинание на районна научно-практическа конференция през 1976 година.

- В това, че Ясни Зори са на правилен път, вярва голяма част от колектива, но е рано: ние все още нямаме училище-комплекс. При нас все още е съюз на училища, а не единно училище за всестранно развитие на всеки учащ се.

- А нима училището-комплекс като съюз от различни учебно-възпитателни учреждения, насочени към взаимодействието по въпросите на възпитанието, не заслужава да се говори за него още сега? А за пътищата на взаимодействие между училището и колхоза за възпитаването на новата смяна, благодарение на което е възможно училището-комплекс на село, нямат ли нужда от обсъждане? Училището-комплекс, дори и в този вид, какъвто вече го има, може да изиграе решаваща роля за повишаване на културата на селото. А повишаването на културата води до повишаване на добивите от зърно, повече мляко в недалечното бъдеще… Между другото, в Безсоновка продължава да съществува училището-комплекс, независимо от всичко. Значи, идеята е жизнеспособна…

През февруари 1976 година се състоя районната научно-практическа конференция. В нейната работа взеха участие директорите на училища, ръководителите на колхози и совхози от района. Конференцията водеше Н.А.Сурков. Тя стана нашият пръв сериозен изпит. Участниците в конференцията се запознаха с опита от съвместната работа на нашето и Безсоновското училище, на колхозите “Знаме” и “М.В.Фрунзе” по създаването на условия за всестранно развитие на учащите се. По-голямата част от директорите на училищата, ръководителите на стопанствата, се изказаха в подкрепа на начинанието. Много от тях говориха за училището-комплекс като първообраза на училището на бъдещето, а също за горещото желание да организират такива училища в своите селища.

Скоро се състоя съвещание на бюрото на РК на КПСС, където е било прието решение да се одобри опита за съвместна работа на Безсоновското и Яснозоринското училища и колхозите “Знаме” и “М.В.Фрунзе” по създаването на условия за всестранно развитие и хармонично възпитание на учащите се.

Събитие от огромна важност, оказало решаващо влияние на целия ход на по-нататъшното развитие на училищата-комплекси, стана за нас 25 конгрес на КПСС. Там бе издигната и обоснована идеята за комплексния подход към възпитанието. Решенията на конгреса ни помогнаха по-дълбоко да осъзнаем същността на решавания от нас проблем.

Училищата-комплекси станаха една от реалните, практически стъпки по пътя на реализацията решенията на партията. Ние вървяхме в крак с времето. В края на учебната година, на основата на нашето и Безсоновското училище се проведе областна научно-практическа конференция. Темата на дискусията бе същата като на районната, но сега нашата дейност се разглеждаше в светлината на решенията на 25 конгрес на КПСС. Участници в тази конференция бяха районни секретари на партията, завеждащи районните отдели на народното образование на Белгородска област, ръководителите на водещите училища и стопанства на областта. Изказващите се наблегнаха на необходимостта от целенасочена съвместна работа на всички, които са свързани с проблемите на възпитанието. Болшинството обосноваваха този извод с това, че нивото на развитие на съвременното общество изисква по-високи критерии към цялата система на възпитателна работа, и че практическото осъществяване на задачата за всестранното развитие и хармоничното възпитание на подрастващото поколение, не е по силите само на общообразователното училище. В частност Героя на Социалистическия Труд, председателя на колхоза “М.В.Фрунзе” каза: “В съвременната епоха бурното развитие на едрото селскостопанско производство, когато практиката нагледно ни убеждава в пряката зависимост на нивото на развитие на производството от нивото на развитие и възпитание на работещите в него хора, вече не може да се гледа на училището като на обособено учреждение Колхозът, неговото бъдеще, неговите добиви, разцвета на селищата започват в училището. Ето защо трудещите се в нашето стопанство виждат в училището своя главен производствен участък…”

Слушайки изказванията, аз неволно си спомних един августовски ден на 1975 година, когато ние с Н.Е.Басов обикаляхме готовото за учебната година училище. Николай Егорович, като добър стопанин надничаше по всички ъгълчета, пляскаше по свежо боядисаните стени, недоверчиво се усмихваше, гледаше на светло-розовите и сини подове. А след това, въздъхна за нещо и каза:

- Значи, хореография на гърба на колхоза? Е, какво пък, ще поговорим с управлението. Ела вдругиден, към шест часа вечерта в кантората. Събирам цялото ръководство на стопанството.

- Да! – като че ли си спомни Н.Е.Басов, вече отваряйки вратата на своята “газка”. – А випускниците на това училище, за което говорихме, след хореографията ще отидат ли да орат нашата земя? На мен ми се иска такива, като твоите смелчаци… - Николай Егорович се усмихваше, но очите му бяха сериозни. Виждаше се, че председателя засегна отдавна мъчещ го въпрос.

- А това ще зависи от нас с тебе, Николай Егорович, от всички нас… Стремежа към качество, към съвършенство, към работата по съвест ние сме длъжни да възпитаваме във всеки наш ученик от първия до последния ден от ученето в училище.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   18


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница