Това е велика книга. Мисля, че педагозите трябва да я препрочитат десетки, стотици пъти за да пречупят рутината си. Всички, които са родители или се надяват да бъдат, също трябва да я препрочитат



страница8/18
Дата24.04.2017
Размер2.52 Mb.
Размер2.52 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   18

И ето заседанието на управлението…


- Вървях към вас на тази среща и много се вълнувах, - започнах аз, - ще се разберем ли един друг. А сега, след като изслушах вашите изказвания, че причината за всички неуредици, проблеми и сривове е една – човека, разбрах, че ще се разберем. Вие сте съгласни, че кадрите трябва да се готвят още от детството. Та в какво е проблема? Давайте да не минаваме покрай детството, давайте заедно – и педагозите, и производствениците – да отгледаме зърнопроизводители, доячки, агрономи и инженери, за да не работим и вие и ние до изнемога, да не се занимаваме нито вие нито ние с безсмислена работа на пожар. Ако обединим своите усилия, то в селото обезателно ще остават най-добрите момичета и момчета. Разбира се, резултатът няма да се види веднага. Ще минат години. Но той обезателно ще го има. А ако хвърлим училището на произвола на съдбата, то вечно ще ги има на вашите оперативки и на нашите педагогически съвети въпросите за дисциплината, за некачествената работа, за неорганизираността и безпорядъка. Това е от мен.

След известна пауза Николай Егорович каза:

- Е, какво, другари членове на управата? Ще подкрепим ли предложението на нашия директор за това, заедно да възпитаваме нашите деца? Наблюдавах, как работят смелчаците: дисциплинирано, синхронно. Но преди всичко поразява тяхната отговорност, заинтересованото отношение към всяка работа, с която се занимават. Ето такива работници да имахме в колхоза! Днес без далечна перспектива не може да се живее. Ето защо ви призовавам да подкрепим предложението на директора…

- Другари! – обърнах се към всички членове на управата. – Училището иска да подобри своята работа, за да се развиват способностите на всеки един ученик все по-дълбоко, по-пълно. Но без вас няма да можем да се справим с тази задача. А вие без нас няма да се справите с работата на пожар и безпорядъка. Възпитанието на човека става в семейството, в детската градина, в училището, в дома на културата и в производството. Но ние действаме несъгласувано, трябва да обединим усилията си. Аз предлагам да създадем съвет по комунистическо възпитание. Мисля, че в неговия състав трябва да влязат ръководителите на производствените участъци, председателя на колхоза, председателя на селсъвета, директорите на училищата, завеждащите детските градини и клубове, ръководителите на обществените организации, участъковия милиционер, ударниците в производството.

- Няма ли да се събере много народ? – попита някой от присъстващите…

- Не, не са много! – отговори вместо мен Н.Е.Босов. – Ако искаме да водим възпитателна работа по целия фронт, ние трябва да имаме такъв координационен център, с чието мнение ще се съобразява народа.

За организирането на съвета по комунистическо възпитание на младежта в колхоза “Знаме” гласуваха единодушно. Председател на съвета стана Н.Е.Босов. Съвета оказа голяма помощ при създаването на учебно-производствения комбинат, при негово съдействие колхоза пое финансирането на хореографското училище, строителството и оборудването на лагера за труд и отдих. Основна грижа на съвета стана работата с родителите, особено с тия, които се опитваха да се отстранят от възпитанието на децата. Ние се стараехме да убедим родителите, че възпитанието на децата не е само лична работа, а държавно задължение, а ръководителите на производството в това, че те отговарят пред народа не само за производствените показатели, но и за това, как колектива им участва във възпитанието на подрастващото поколение.
ЕКСПЕРИМЕНТА ПРОДЪЛЖАВА

През май 1976 година, обсъждайки резултатите от работата на К.П.Никиташева, ние стигнахме до извода за целесъобразността от продължаване експерименталната работа във втори клас. Освен това, беше решено да се провери новата структура на учебния ден в още един първи клас. От септември 1976 година се очакваше започването на два първи класа. По такъв начин се появи възможност да се сравнят резултатите от експерименталното обучение с обичайното. Експерименталния първи клас взема Валентина Григориевна Ринзина, а “обичайния” – Евгения Михайловна Наумова. И двете учителки имаха повече от 20 години педагогически стаж. Класовете се комплектоваха като се отчиташе местожителството на учениците и учителя, за да се облекчи контакта както с учениците така и с родителите. В експерименталния клас постъпиха деца основно от Черемошино и Ясни Зори, тъй като повечето систематично посещаваха детската градина, а новата структура на учебния процес и по видове развивана дейност и по време на всяко занятие, беше като продължение на работата, започната в детската градина.

Анализирайки опита на К.П.Никиташева, която за година “опипа” разни варианти за структура на учебния ден, ние избрахме следния режим. Вместо шест 35-минутни часове (по сравнение с изходния вариант) – пет 30-минутни и един 35-минутен. Не достигаше един допълнителен урок по трудово обучение и два по изобразително изкуство. Последното “съкращение” беше принудително. Работата бе в това, че за нас се оказа сериозен проблем, през тези години, да намерим педагози, които да могат от рисунка през художествен труд, художествено конструиране и моделиране, да се доведе ученика до техническо творчество. Едва през 1978 година ни се удаде да срещнем тези, които търсихме толкова дълго време, това бяха випускниците на Харковския художествено-промишления институт Александър Золотарьов и Валентина Оксьон. Младите специалисти се увличаха от проблема за развитието на творческата активност на човека и затова с голям ентусиазъм се съгласиха да участват в нашите търсения.


Часове

Предмет

Редува се в други дни с предмета

8.30 – 9.00

Математика

Руски език, четене

9.10 – 9.40

Музика

Изобразително изкуство и труд

9.50 – 10.20

Математика

Четене, руски език

10.20 – 10.40

Четене

Математика, руски език

10.40 – 11.25

Голямо междучасие

Лека закуска

11.25 – 11.55

Спортни игри

Хореография

12.05 – 12.35

Руски език

Четене, математика

12.35 – 12.55

Обяд

Обяд

13.00 – 14.00

Разходка

Разходка

От 14.00

Свободно време

Занимания по интереси

Не е трудно да се забележи още едно изменение в структурата на учебния ден в сравнение с изходната: добавен е час от “интелектуалния цикъл”, като резервен. Това бе направено по молба на учителите, ако “случайно не се поберем в тридесетминутката”. Този час се използваше и за математика, и за писане, и за четене, в зависимост от това как децата усвояваха учебния материал. Структурата на учебния ден с резервен час се проверява в продължение на две години. В началото резервния действително бе своеобразен авариен запас, защото не беше лесно в действителност на учителя, привикнал в продължение на много години да работи на 45-минутен режим, да се преустрои на краткия час. Но времето минаваше, тридесетминутката стана навик, постепенно се връщаха в учителя увереността, вярата в своите сили, резервния час започна все повече да изпълнява функциите за повтаряне и затвърждаване на преминатия материал. Обобщавайки в 1978 година, опита от нашите три години експериментална работа, В.Г.Ринзина в своето изказване пред Областния институт за усъвършенстване на учители подчертава: “Ние се стараем така да организираме часа, че всеки ученик, всяка минута, да се занимава с някаква работа… Такава стройна организация при 45-минутния режим е възможна в първия, най-много и във втория час, защото зради силната напрегнатост на работата в един час, се налага после да се заплаща с намаляване на вниманието, и като следствие, намалена продуктивност на учебния труд през следващите часове. Тридесетминутните часове, а така също и цялата структура на учебния ден, построена на принципа на редуване на видовете дейност, дават възможност да се запази високото ниво на организираност на учащите се, висока продуктивност на учебния труд през всички часове…”

Съкратения урок обуславя повишени изисквания към неговата организация. Един от пътищата за повишаване ефективността на урока ние виждахме в доброто техническо обзавеждане на кабинета, с обезпечаването на учителя с необходимите нагледни и учебни пособия, с дидактически материали.

През лятото на 1976 година В.Г.Ринзина реконструира своя клас-кабинет. Подвижни черни дъски по цялата ширина на класната стая, подвижни вертикални касети за съхраняване на нагледните пособия, сандъче за букви и цифри, демонстрационен шкаф, магнетофон, грамофон, телевизор, киноапарат с екран ЛЕТИ – всичко това акуратно вградено по неин проект в бяла пластмасова секция от ръцете на съпруга й.

Учителите бяха постоянно настроени на търсенето на нови средства, позволяващи да се икономиса време, активизиращи мисленето на децата, да направят уроците по-разнообразни и интересни минутите на общуване. Педагогическото взаимодействие, взаиморазбирането станаха отличителна черта на нашия колектив. “Как ще обясните тази тема? Елате при мен в час, може би ще подскажете… Ида при вас за съвет… Как бихте постъпили в такава ситуация? Знаете ли, какво съм намислила…” – все по често звучеше в учителската стая.

Ето, например, записа на един от уроците по математика на В.Г.Ринзина в трети клас. Бързия темп, точност и обмисленост на всеки детайл, непринуден, игрови похват, висока активност на всички деца, разнообразни методически прийоми – това са характерните черти на педагогическия почерк на тази учителка.

В началото на урока В.Г. Ринзина прочете задачата: “Възрастна жена купила 4 метра плат, платила за тях 24 рубли. Останали й 35 рубли, тя решила да купи още 7 метра от същия плат. Но бабата не могла да пресметне, ще й стигнат ли парите или ще се наложи да добави. Тя помолила своя внук Коля да пресметне. Коля помислил малко и казал: “Ще стигнат! Дори ще остане и за сладолед…” Ами ако Коля е сгрешил? Дайте да проверим устно сметките му. Учителката записва условието на задачата на дъската: 4 м = 24 руб. 7 м = ?

След кратка пауза всички вдигат ръка.

- Олег! Какво е твоето мнение?

- Коля е сгрешил! За да купи 7 метра плат, на бабата са нужни 42 рубли.

- А вие деца, как мислите – обърна се към класа учителката.

Всички деца като по команда, вдигнаха картончета с правоъгълна форма, обръщайки към учителката зелената им страна.

- А ето у Вася жълт сигнал, обясни, моля ти се.

- Ние не решихме до край задачата! Трябва да кажем на бабата, че не й достигат още 7 рубли.

- Правилно, Вася! Ние с вас, деца, забравихме за това, че тя има 35 рубли. Но как вие пресметнахте, че 7 метра струват 42 рубли? Кой иска да докаже верността на своето решение? Ала Мягких, заповядай…

- За 4 метра плат бабата платила 24 рубли. Значи, метъра струва 6 рубли. 24 делим на 4 и получаваме 6. Бабата иска да купи 7 метра, следователно са й необходими не 35, а 42 рубли: 7 умножаваме с 6 и получаваме 42. Затова тя трябва да потърси още 7 рубли, 42-35=7.

- Съгласни ли сте деца с този резултат? – попита класа Валентина Григориевна. – Ала, всички ти дават зелена светлина! Много добре! Браво, деца! А сега да проверим верността на вашето решение по друг способ. Чрез съставяне на уравнение. Отговорете ми на следния въпрос: значението на кои величини влизат в тази задача? Вова!

- Две значения за количество – 4 метра и 7 метра и едно значение за цена – 24 рубли.

- Вашето мнение? – обърна се учителката към класа. – Володя получи зелена светлина. А какво ни е неизвестно? Лариса!

- Неизвестна величина е стойността на 7 метра.

И отново децата потвърждават със зеления цвят правилността на отговора. Учителката отваря една от дъските на стената-шкаф. На обратната й страна има таблица:


Цена

Количество

Единична цена

24 рубли

4 метра

Х

- Съставете в своите работни тетрадки уравнение. А Сашо ще направи това на дъската.

Сашо бързо излиза на дъската и пише на скритата от класа страна своето решение.

- Готов ли си, Сашо? Покажи на децата своя труд! – усмихвайки се, казва учителката. На дъската е написано:

24:4 (руб.) – цена на плата

х 7 (руб) – ( )

х 7 = 24:4

х 7 = 6, х = 6 х 7, х = 42

Отговор: 42 (руб.)

Децата вдигат зелените правоъгълници.

- Браво, Сашо. И вие деца се справяте много добре! А сега, за да не изпада никой от вас в положението на Коля, ще решим още задачи подобни на тази. Но решаваме направо чрез съставяне на уравнение. Задачи с номера 359, 360, 361. Първата решаваме устно. Ина, прочети на глас условието на задачата.

Ина прочита задачата, децата четат заедно с нея по учебника за себе си. Четенето е завършено. Ина уверено обяснява на децата етапите и решението на новата задача. Получава зелена светлина, радостно се усмихва и си сяда.

- 360-та, кой иска да я реши на дъската? – пита Валентина Григориевна.

Гора от ръце. Посочените от учителката деца записват решението на скрити от останалите страни от дъската. Останалите решават в работните си тетрадки. От време на време някой вдига синьо картонче. Валентина Григориевна отива при него и му дава допълнителна задача. Завършат с решаването учениците на дъската. Мълчаливо отварят към останалите своите решения и също се отправят за своите картончета.

- Деца! Да видим дъската!




Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   18


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница