Трета награда плакет и грамота за проза българия, такава каквато не я познаваш



Дата01.03.2017
Размер24.79 Kb.
Размер24.79 Kb.

Есе на Мария Костадинова Иванова, 12 клас, Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски”, район „Оборище“
ТРЕТА НАГРАДА ПЛАКЕТ И ГРАМОТА ЗА ПРОЗА

България, такава каквато не я познаваш
Представи си, че си попаднал в къщата мечта- голяма ,с просторна градина и приказна гледка от прозорците.Вътре блести от чистота и всеки предмет е на мястото си. В дъното на един от коридорите съзираш нещо, което събужда любопитството ти. Там има врата-прашна, сякаш неотваряна от векове – пълна противоположност на за-обикалящото я. Какво ли е скрито зад нея, питаш се ти. Посягаш с ръка към дръжката, вратата изскърцва и пред очите ти изплува претъпкан килер, в който сякаш никой не е влизал от много време. Застиваш, колебаейки се дали да пристъпиш напред.

За някои килерът е само гробище за стари вещи. Видян през очите на едно дете обаче той може да се превърне в скривалище за съкровища. Ако таиш в себе си поне частичка от детското любопитство със сигурност ще се шмугнеш в килера притваряйки тихичко вратата зад себе си.

Странно но вместо мирис на прах и старо из въздуха се носи аромат на рози. Около теб е пълно с всевъзможни предмети. Погледът ти се спира на стара музикална кутия- мъничка но прекрасно изрисувана. Изведнъж тя се отваря в ръцете ти без дори и да си докоснал капака. Тогава от нея се излива най-прекрасната мелодия на света. Ту стените потреперват от грохота на водопади, ту женски глас запява красива народна песен ,а птиците й пригласят. Сякаш в далечината засвирва гайда и в миг я заглушава плясък на морски вълни. Но ето, че изведнъж всичко утихва. Кутията се е затворила тъй неусетно, както се е отворила а ти осъзнаваш, че още стоиш в килера. Колко ли още тайни има скрити там? Съзираш картонена кутия и посягаш към нея. Вътре има пъзел. Разчистваш една масичка и изсипваш парчетата върху нея. Набързо сглобяваш приказна картина, от която обаче липсват много парчета. Вероятно си мислиш, че някой пакостник ги е загубил, но не те лежат там някъде в килера и просто чакат да бъдат открити. Тръгваш отново през купчините вещи, но едва не се спъваш в един кабел. Под чаршава до теб лежи забравен компютър. Мислиш си:”Толкова е стар, сякаш е от първите” и усмивка на уста продължаваш напред. Следващото съкровище, което намираш е една огромна книга. Толкова е тежка, че едва я поместваш. На приказно изписаните й страници се разказват истории за ханове и царе живели преди векове. Разлистваш, но сякаш книгата няма край. Изведнъж нещо зад гърба ти изскърцва. Обръщаш се. Там има дървен гардероб. Отваряш вратата му и в миг отвътре изхвърчат стотици пеперуди. Но те са по-различни от всички останали, които си виждал. Крилцата им са особено ярки и красиви. Докато се усетиш са изчезнали през открехнатата врата и са кацнали на някое цвете в градината. Странно, мислиш си ти, кой би повярвал, че това място наистина съществува….

Това е за мен България, един килер, в който се крият хиляди изненади, пълна противоположност на подредената Европа. За чужденците тук всичко може би е пълен хаос, но за мен България е просто едно малко късче земя, на което има всичко. Природата ни е като пъзел с разпръснати части. И без да си я опознал напълно тя е красива, но винаги има нещо ново, което можеш да откриеш в нея.



Както хората остават вещи в килера така и всички народи минали през територията на България са оставили и част от културата си. Затова историята ни е като една приказка без край. Сега сигурно се чудите какво олицетворяват пеперудите- това са българските деца. Устремени в полета си, те търсят място където ще ги оценят и ще получат това, което заслужават. Това е и болката на българите-че засега в килера не растат достатъчно красиви цветя, на които да кацнат пеперудите им.

Да това е България- място изпълнено с красота и съкровища, място на което всеки може да намери нещо за себе си, стига да се осмели да прекрачи прага на страната ни. България- тя е енергия, но енергията не се вижда, тя просто трябва да се почувства.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница