Тунджер дюдженоглу брут или убийството на юлий цезар



страница1/4
Дата15.11.2017
Размер0.5 Mb.
Размер0.5 Mb.
  1   2   3   4

ТУНДЖЕР ДЮДЖЕНОГЛУ

БРУТ

ИЛИ УБИЙСТВОТО НА ЮЛИЙ ЦЕЗАР

(BRUTUS YA DA JUL SEZAR’IN KATLİ)

(Без антракт, Трагикомедия-Трагедия)

Превод на български език Гюлшен РАСИМ

Tuncer Cücenoğlu

cucenoglutuncer@gmail.com

tcucenoglu@hotmail.com

www.tuncercucenoglu.com

Много ми хареса последната пиеса на ТунджерДжюдженоглу „Брут или убийството на Юлий Цезар“.

Това е драматургичен текст с остроумен и динамичен сюжет, който се чете на един дъх. В тази пиеса в която елементите от класическия и съвременния театър са майсторски преплетени Джудженоглу пренася известната историческа реалност на сцената и сякаш се съревновава с известни драматурзи, които са писали пиеси на тази тема, начело с Шекспир.С главозамайващо майсторство изобразява връзката между миналото и настоящето, между виртуалната и сегашната реалност. Образците на съвременния Цезар, ще видят себе си като в огледало, а зрителят – с усмивка осмисляйки представлението ще има шанса да си зададе въпроси и да се самокритикува.

Не на последно място съм длъжен да отбележа, че този специфичен текст на пиесата „Брут или убийството на Цезар“ ще даде възможност на актьорите да покажат удивителна и впечатляваща игра на сцената.

От все сърце поздравявам Джюдженоглу с тази творба.

Атаол Бехрамоглу

Поет/Писател/Журналист

Нова пиеса от Джюдженоглу

„Брут или убийството на Юлий Цезар“

„Тъмнина ще има –Но винагище има просветление.“

Мисля, че липсата на нови пиеси не е беда само в моята страна, но и в световното театрално изкуство.

Живеем в 21 век. Времето в което рафтовете по книжарниците са пълни с поезия, романи, разкази, есета и мемоари, а рафтовете определени за драматургични произведения са ограничени, на тях се намират само тиражираните отново вчерашни класически и съвременни пиеси. Всъщност това не е признак за нашата интелектуална бедност или отчужденост от театралното изкуство. Всички ние знаем, че докато съществува човекът, единственото вид изкуство, който се явява основата на самия живот и ежеминутно се обновява, и който винаги ще съществува – Това е театърът.

Тогава какъв е проблемът? Защо няма нови драматурзи?

Чия е вината? Новата замърсена среда – наречена технология или човечеството, което се предаде под натиска на масовите електронни акробатики и бе подтикнато към поражение. А може би това , че театърът е едно от най-древното вид изкуство и затова претърпява интервенцията на капитализма, който използва най-мръсните пътища?

„Културен империализъм“ - този господстващ израз, ориентиран към умствената настройка,като раков тумор унищожава духа и тялото на цялото обществото и отделните й членове. И, ако ние сме против това, единственият здравословен изход се крие в:любовта, мира, равноправието и свободата, а именно в самото театрално изкуство.

Тогава значи, животът без театър е сляп, глух и ням. Ето, може би само заради това, са жизнено необходими нови пиеси.

Пиесата, която държите в ръцете си е новият подарък наТунджерДжюдженоглу за света. Драматург, който е написал най-много пиеси в Турция и чийто пиеси се поставят и се срещат със зрителите не само в моята страна, но и в много други държави.

Ако, това е едно търсенес простички изрази да се пресъздаде историческата разплата, за да се измъкнем от вчерашните лъжи и измами, да хвърли светлина на днешния ден и бъдещето, да изведе на показ човешките добродетели - то тази пиеса ще ви изглежда, като един голям оркестър състоящ сеот безброй цигулкиразлични по-големина.

Много бих искал да присъствам на първата премира на „Брут или убийството на Юлий Цезар“, макар и да не знам къде ще се състои това. На коя сцена ще оживее драматургичният текст. Кой светъл ум ще я постави и ще го превърне в част от нашият културен живот.

Благодарности на Джюдженоглу.



Орхан АЙДЪН Актьор/Говорител на Творците-инициатори в Турция

В продължение на 35 години, аз казвам „Да, на изкуството“. Концепцията на изкуството, аз разбирам като процес на творческа философия, полезна за работа, също и като интелектуален продукт. Процесът влияе на продукта - продуктът на процеса, както трилогията: добър, красиви истински се препокрива с етика, естетика и справедливост .

Защитавам тезата, че присъствието на изкуството във всички области на човешкия живот е една философия. Пример за това трябва да бъдат образците на изкуството и само те могат да хранят културата.

ТунджерДжюдженоглу го познавам от 35 години. Знам как работи. Спокойно мога да кажа, че тази култура- „Да на изкуството“, за която говорих, ТунджерДжюдженоглупрекрасно прилага на практика.

Отблизо следя и знам за успехите на неговите постановки, както в моята страна, така и зад граница. Знам, че той пише произведения на съвременно ниво.

С годините, той не само, че не изостава от съвремието , но пише много по обстойно. Този натрупан опит му дава възможност да пише пиеси, които са огледало на нашата епоха. Творбите на нашия писател са с универсална стойност. Развитието и престижа на една държава се измерва с уважението и отношението й към деятелите на изкуството като ТунджерДжюдженоглу, които създават универсални ценности.

За да приеме младото поколение отговорността си към изкуството, трябва да опазим, уважаваме Т.Джюдженоглуи да му помогнем за да разпространисвоето изкуство. Да се стараем да увеличим числеността на драматурзи като него.

Пиесата „Брут или убийството на Юлий Цезар“, която държите в ръцете си, е живият пример за това. По техника на писане и съдържание тази пиеса е съвременният отговор на „Да, на изкуството“.

Поздравявам ТунджерДжюдженоглу. Надявам се, той да заеме заслуженото си мястои бъде добър пример за други драматурзи.

Тамер ЛЕВЕНТ

Актьор, Режисьор, Писател

Бивш Генерален Директор „Дирекция Театри“ – Турция

/TOBAV*/Почетен председател на Фонда на работещите в Държавната Опера и Балет

Посвещава се на Ергин ОРБЕЙ

Известен Театрален деятел

Действащи лица:

Брут – сенатор-републиканец

Касий – сенатор-републиканец, шурей на Брут

Каска – сенатор-републиканец

Порция – жената на Брут, сестра на Касий

Сервилия – майката на Брут

Луций – слуга на Брут

Юлий Цезар

Калпурния – последната жена на Цезар

Фигуранти – охраната на Цезар /войници/

Граждани, хора от народа

Време на действията:

14 март 44 година до н.е. Нощ

15 март 44 година до н.е. Ден

Място на действията: РИМ

І

Къщата на Касий

/Актьорът, който ще играе ролята на Касий съблича ежедневните си дрехи, облича сценичния си костюм и се приготвя. Гримира се. Изправя се сякаш се оглежда в цял ръст в огледалото. Възхитен, щастливо се усмихва. Не може да се нарадва на своя образ./

КАСИЙ:/Щастливо се провиква към кулисите/.- Още ли не си готов?

КАСКА: Още малко.

КАСИЙ: Трябва да побързаш.

КАСКА: Имаме още време. Почти съм готов.

КАСИЙ:/Шегувайки се./ - Колко си безразличен към всичко. Аз искам час по-скоро да видя сенатор Каска, а ти въобще нямаш желание да видиш Касий.

КАСКА:/Преоблечен, бавно излиза на сцената./ - Добър вечер, сенатор Касий!

КАСИЙ: Добър вечер, сенатор Каска!

КАСКА: Какво ще кажеш: заслужавало ли си е закъснението, скъпи Касий?

КАСИЙ: Да! Аз как съм?

КАСКА: Като подсилиш визията си със сериозността на един сенатор, всичко ще бъде наред. Но аз не се чувствам добре, преплитат ми се ръцете и краката. Лесно ли е да излезеш на първо представление на пиеса?

КАСИЙ: И двамата сме опитни актьори. Преживяли сме много такива вълнения.Но, ако трябва да ти призная, този път и аз се вълнувам много. Ако питаш защо: определяща роля е характерът, който ще трябва да

пресъздам. Това ми пречи да бъда спокоен. Още повече, моят характер и този на Касий са пълна противоположност. Азкато човек съм шегаджия, а Касий не обича. Аз обичам да се смея с пълно гърло, а той само разтяга устни в подобие на усмивка. Аз съм открит човек, а той вглъбен в себе си.



КАСКА: Същите притеснение важат и за мен. Можеш ли да кажеш, че характерът на Каска, който трябва да пресъздам и моя си подхождат. Каска е вещ в завършването на започнатото в точния ден и час. Той е решителен и активен републиканец. А, аз напротив, не помня в живота си да съм платил дори и сметката си за ток навреме. Даже и за личните си срещи много пъти едва едвам успявам. Има още безброй различия между нас. Въпреки всичко това, режисьорът ни прецени, че и двамата сме подходящи за тези роли.

КАСИЙ: Не казвали режисьорът ни: „Успешният актьор е този, който успява да усвои различията в характера на героя и го пренася на сцената. Може и да е прав човекът.

КАСКА:/Изважда от джоба на дрехата си звънящия си телефон./- Ало…Да! Преоблякох се, превърнах се в Каска. Направих си и грима. Чакам започването на представлението, скъпа. Не, още не е започнало. Ако беше започнало, бих ли могъл да ти отговоря. Скъпа, понякога нямаш никакъв усет да прецениш на ситуацията. Не! Несъм сам. С кой мога да бъда. С колегата, който играе ролята на Касий. Да! Ало-о-о, Касийе мъж. Какво по дяволите ще прави при мен младата актриса, която играе жената на Брут.

С нея не играем в една сцена, нито веднъж. Не се уморявай… Колко пъти да ти обяснявам, че в театъра ни има отделни гримьорни за актрисите. Стига вече с тази безсмислена ревност. Каква ти е целта? Искаш да забравя текста си, който и така не съм го заучил добре и да стана за посмешище. Прекрати този разговор. Пожелай ми успех и затвори слушалката. Ти си знаеш… /Затваря телефона/.



КАСИЙ: Жена ти…?

КАСКА: Кой друг може да е? Нали помниш, беше дошла когато започнахме репетиции. Всъщност, не я вълнуваха репетициите, а младата актриса.

От тогава само за нея ми говори. Уж ни видяла да се споглеждаме. Постоянно ми досажда.



КАСИЙ:/Шегува се./- Неможе да се каже, че не е права жена ти. Даже женски мухи не могат да припарят до теб, а напротив, отлитат като те видят.

КАСКА:/ Въпреки всичко му харесва./ - Чак пък толкоз, драги.

КАСИЙ: И няма да дойде на първото представление?

КАСКА: Предпочитала да дойде на премиерата, когато уж грешките ни бъдат по-малко. А и неможела да гледа едно и също представление два пъти.

КАСИЙ: А-ха-а! Остави вече тези неща! Успокой се преди игра. Поеми си дълбоко въздух, задръж и издишай. Малко време ни остава. Представлението почти започва. Да отдъхнем малко. А сега ми кажи датата на действието в нашия спектакъл.

КАСКА: 14 март, 44 година. Започва през нощта. 15 март 44 на следващият ден приключва.

КАСИЙ: Хубаво! Ама това 44 да не подведе зрителите. Това до Новата ера ли е или после?

КАСКА:Разбира се, до Новата ера…

/Отново звъни телефонът.Каска поглежда кой звъни. Разбира, че е жена му. Спира се и се мръщи./

КАСИЙ:/Пречи му да отговори./- В 44 година до Новата ера,нима телефонът е бил изобретен? Ох, боже мой! Изключи го този телефон. Махни го оттук. Дяволът пълни оръжието, казват. Без да искаш да не натиснеш спусъка. В случая телефонът е също като оръжието. Мислиш, че си го изключил и започваш играта. Ако звъни по време на игра? Или гледаш едно представление, а той настоятелно звъни? Случи ми се такова нещо на една премиера в друг театър.

Това което ние искаме да разкажем няма никакво отношение към днешният ден.



/Убеждава се, че Каска е изключил телефона си./- Успокой се приятелю. /Поглеждайки през рамо, придвижва се към зрителите./

Виж, всички са седнали по местата си. / Чува се гонг./ - Започваме представлението. Ако закъснеем още малко, публиката ще започне да ни аплодира.Това е някакъв нов обичай в театралния ни свят.



/Чува се нов гонг./

А сега излез на улицата. Това нещо в ръката ти го остави на рафта. Поеми си най-малко пет пъти дълбоко въздух, задръж и издишай, и отново се върни тук. Не се бави!



/Каска излиза. Чува се трети гонг/.

КАСИЙ:/Преглеждайки многото писма върху масата. Дава знак на осветителите. С навлизането на драматическото осветление се чува ужасният вой на бурята на улицата./– Къде остана този човек! Трябваше вече да е тук. Ние се подготвяме за действия, които ще променят хода на историята, а сред нас има хора, които още не схващат важността на това събитие.

/Вижда влизането на Каска./- Къде остана, сенатор Каска?

КАСКА:/Оправяйки дрехите си./- Не чуваш ли бурята на улицата. Сякаш Рим се преобръща.Хвърчат покриви, дърветата се превиват сякаш ще се изкоренят. Прислоних се във входа на театър „Помпей“ за да изчакам да премине дъжда. Затова закъснях, сенатор Касий.

КАСИЙ: Мълнии да падат и наводнения да има, ако ще и лъвове по улиците да обикалят, тази работа трябва да я свършим, Каска. Защото сме длъжни още тази нощ да положим камъните по пътя, по който ще преминем утре. Нетрябва да пропускаме нищо. Иначе делото, което сме намислили е обречено на провал. Още по-лошо, това свято начинание

може да се превърне в голяма беда за всички нас. В момента трябва да приключим с всякакви наши лични опасения.

КАСКА: Надявам се , тази бърза подготовка, да не доведе до важни и нежелани пропуски. Нали казват: Бързата работа, срам за майстора.

КАСИЙ: Вече няма за какво да бързаме! Стрелата е пусната от лъка. Всичко трябва да протече, както го запланувахме! Тези писма ги отнеси в дома на Брут и ги остави в градината, т.е. както всеки път! Бъди внимателен, да не те заловят. Не забравяй! Брут е подозрителен и не участва открито в нашите действия. Въпреки, че е женен за моята сестра Порция, понякога даже и на мен ми няма доверие. Затова, тези писма, които той си мисли, че са писани от гражданите, ще осигурят участието му в нашите действия. Когато човек знае, че зад него стои народа добива увереност. Особено това се отнася за политиците. Всъщност, основната причина, затова той да ни чака тази нощ в дома си, са именно предишните писма. В никакъв случай не забравяй това!



КАСКА: Само Брут ли е подозрителен! Ти също не каза на Брут открито, какво трябва да се направи?

КАСИЙ: За да бъда уверен, аз изчаках той да направи първата крачка. Да, той е републиканец, но всъщност всички знаем и неможем да отречем,че той обожава Цезар. Тези писма са особено важни, Каска.

Подсилвайки с различни въпроси преживените ситуации в които е попадал Брут в миналото, ние трябва напълно да сломим неговото преклонение пред Цезар.



КАСКА:Касий, ти знаеш, че в този сценарий аз имам своя мисия. Както и преди, така и отсега нататък всички заповеди ще бъдат изпълнени. Можеш да ми имаш доверие. /Взима писмата./ - Стига да спре дъжда и локвите да не намокрят писмата, иначе ще станат нечетивни. Единствената сложност е в това, че трябва да сложа писмата на такова място, където няма да се намокрят. Ако немога да ги сложа на различни места в градинката пред къщата, Брут ще се досети, че умишлено са поставени, за да си промени възгледите. Ето, това ме безпокои, Касий.

КАСИЙ: Ти вече мислиш върху детайлите. Това ми дава повод, да смятам, че в нашето дело няма да има засечка.

КАСКА:Къдеи кога ще се срещнем, за да отидем в дома на Брут?

КАСИЙ: Ще дойдеш направо у нас! Опасно е да се срещаме навън. Тук в къщи ще чакаме. В дома на Брут, ще отидем в полунощ, когато улиците на Рим бъдат съвсем пусти. Така ще дадем време и на Брут да прочете всичките писма.

КАСКА: Добре, Касий. Само че… Сякаш сърцето ме стяга и мозъкът ми е безчувствен. Не ме съди, но и малко ме е страх.

КАСИЙ: Защо да те съдя? Да ти призная и мен ме е страх. Хора сме. А страхът е присъщ за човека. Тревожим се. Подготвяме действия, за които никой дори неможе да си помечтае. Лесно ли е? Да плануваш убийството на такъв човек като Цезар?



/ Като че ли сам се плаши от собствените си думи./ - Дай да не говорим повече за това. Хайде тръгвай, не се бави.

КАСКА: Добре, Касий.

/Двамата сенатори се прегръщат, като за последно, сякаш си искат прошка. Каска взима торбата с писмата и с бавни крачки излиза навън./

ІІ

КЪЩАТА НА БРУТ

/Брут се приготвя. Оправя си дрехите. Проверява си грима. Изважда една маска от чекмеджето на масата. От двете страни на маската висят два ластика, които спомагат за задържането и пред лицето. Държи го пред лицето си. Маската представлява усмихнато и възхитено лице. Тази майска той ще я слага само в присъствието на Цезар. Той я поставя на главата си като очила. Става на крака и като че ли се оглежда в цял ръст в огледалото. Доволен е от вида си. Щастливо си усмихва. Непрестава да се възхищава на своя образ, така както Касий и Каска/.

БРУТ:/На публиката./- В това представление аз ще играя сенатор Брут. Отвън по афишите видяхте името на спектакъла. Заглавието започва с името на Брут- „Брут или убийството на Юлий Цезар“. Да не разводнявам. Брут е главният герой в спектакъла. До този момент в този театър аз играех само второстепенни роли и ролята на Брут за мен е невероятено голям шанс. И аз трябва да се възползвам от него. В главата ми се въртят много щури въпроси. Столетия,заради този израз – „ И ти ли , Брут!“, той бе възприет и се прослави като предател. Може ли тази роля да бъде второ раждане за Брут? Както над шестдесете сенатори и Брут е сенатор-републиканец. Цезар ли? Стига толкова клюки, много се разприказвах. Ще се постарая да пресъздам на сцената образа на Брут. Гледайте и вижте. В края на краищата, вие ще решите дали е успешна играта ми.

/Вижда пред вратата Порция. Когато Брут говори Порция не се движи. Брут на публиката. /- Тази млада жена е моята съпруга Порция. Тя ще играе и сестрата на Касий. В нашия театър я приеха само заради тази роля. Както сами виждате – божествено същество. Като кобилка се носи наоколо. Обърнете внимание на похотливо отворените й устни. Буквално ви подсеща, какво може да направи с вас, за да полетите. Пощурявам от деня в който я видях за първи път. Мисля, че филмовият сектор няма да я остави за дълго в театъра. След като видят играта й - кинорежисьори, рекламни агенти и продуценти с различни обещания ще я откъснат от театъра ни.

/ Дава знак на осветителите за смяна на осветлението. Преминава към драматическо осветление. Звукът на бурята е тих.Едва се чува звукът на дъжда. Брут застава с гръб. Тихо изотзад идва Порция и прегръща Брут/.

БРУТ:/Плаши се/.Ой!

ПОРЦИЯ: Най-красивият сенатор на Рим… Мой Брут… Скъпи съпруже…

БРУТ: Изплаши ме, Порция!Помислих, че падна мълния! Виж, бурята сакаш утихна и дъждът спря. И локвите се оттекоха. Чуй, как страшният звук идващ от небето, отстъпи място на тишината.

ПОРЦИЯ: В такава нощ човек се възбужда!

БРУТ: Да, преживяваме удивителна нощ, мила моя!

ПОРЦИЯ: Когато природата се разбушува аз се сетих за теб,Брут. Казах си: - Добре е, че този човек е мой съпруг. Чете книги, красиво говори, добре пише, уважава всички. Никого не обижда. Добре възпитан. Лудо ме обича! Но има един недостатък – обича Рим повече от мен. /Смеят се./

БРУТ:Ти също си такава, Порция! Пълна си с любов и уважение. Ти прекрасно знаеш, какво трябва да говориш и какво не трябва да приказваш пред хората, как да се обличаш и как да се държиш!А това, че си и сестра на моя съратник Каска, е другата положителна страна на нещата. Накратко казано, получила си много добро семейно възпитание, скъпа.

ПОРЦИЯ: Не съм винаги така възпитана, ти знаеш /усмихва се/. Можеш ли да кажеш, че ив леглото съм така благовъзпитана?

БРУТ: Това е друго.

ПОРЦИЯ: Това, че съм твоя ме прави щастлива, Брут. Въпреки, че като се събудя, малко ме е срам… /Минавайки зад гърба на Брут, мерише косата му. Прегръща го. Целува го по врата./ - Вече цяла седмица не ласкаеш любимата си. Тяло ми жадува за твоите устни.

БРУТ: Луций не е ли е пред вратата?

ПОРЦИЯ: Остави сега Луций.

БРУТ: Известно му е, че очаквам гости. Къде може да е отишъл? Ти не го ли видя?

ПОРЦИЯ: Събира нещо под дърветата в градината.

БРУТ: Уж го предупредих да не се отделя от вратата. Знае, че очаквам много важни гости.

ПОРЦИЯ: И кои са, тези важни гости?

БРУТ: Двама сенатори, по-големият ти брат Касий и Каска…

ПОРЦИЯ: Повече от месец, не съм видяла. Но той идва при теб, а не при мен. Не им ли стига това, че се виждате в Сената? Вече и в къщи ли носиш работа?/Прегръща го/. Нима не чу последните ми искрени признания?

БРУТ: Аз, само отбелязах приоритета си. Ще бъде много важна нощ за всички ни.

ПОРЦИЯ: Не се ли затъжи за мен?

БРУТ: Що за въпрос? Ти знаеш, колко много те обичам!

ПОРЦИЯ: Нима, обичащият човек, може една седмица да не ласкае любимата си жена. Леля ми каза, че : „Жената е длъжна да бъда всичко за мъжа си. От това зависи да продължи успешно един брак“ . Разбери най-после! Затъжих се много за теб.

БРУТ: Безпокойствата, потискат желанието ми за плътски удоволствия.Знам, че изглежда като безразличие. Ето това виждаш напоследък в мен, скъпа!

ПОРЦИЯ: А, аз никога немога да бъда безразлична към теб. Напротив, увеличава се влечението ми.

БРУТ: Никога ли? Наистина?

ПОРЦИЯ: Не! Никога.

БРУТ: Може и да е имало, но аз да не съм усетил. Понеже жените съумявате да се възползват от женствеността си. Те могат да покажат лъжлива страст и да накарат мъжете им да повярват.

ПОРЦИЯ: /Прегръща го/ - Никога не съм те лъгала в това отношение, Брут.

БРУТ:/Опитва се да се отдалечи./- Всеки момент може да влезе Луций.

ПОРЦИЯ: Не ме плаши в собствения ни дом. Да отидем в стаята ни. Хайде, не стой.

БРУТ:/ Опитва се да се отдалечи./- Казах ти, че чакам гости.

ПОРЦИЯ: Хайде, де…

БРУТ: /Нормално осветление. На публиката./ - Колко е трудно да играеш сития, когато си гладен. Да наблюдаваш див вулкан, изригващ лава…/Смее се./ - Като че ли и в нормалния си живот свикнах, да говоря като героите на Шекспир?/Отново драматическо осветление./

ПОРЦИЯ: Аз съм твоя жена, Брут.

БРУТ:/Държи ръцете й./- В навечерието сме, на много важни събития, Порция. Не ме принуждавай да говоря повече от необходимото. По-добре е да не знаеш за ситуациите, които преживяваме. Всички сенатори са в очакване.

ПОРЦИЯ: Скъпи, сега мен нищо не ме интересува. Освен едно нещо: Защо се отчужди от мен?

БРУТ: Ние работим много усилено сега, скъпа.

ПОРЦИЯ:/С обида./- Всеки ден ли? Нима цяла седмица имахте важни дела! /С упрек./ - Идваш в спалнята ни винаги след мен. Лежиш в леглото, страхувайки се да ме докоснеш. И през цялото време се въртиш. А след време, тихомълком излизаш от стаята. И до сутринта седиш наоколо или дремеш някъде. Какво криеш от мен, Брут?


Сподели с приятели:
  1   2   3   4


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница