Тунджер дюдженоглу брут или убийството на юлий цезар



страница2/4
Дата15.11.2017
Размер0.5 Mb.
Размер0.5 Mb.
1   2   3   4

БРУТ:Подобни въпроси ме дразнят!

ПОРЦИЯ: Какво значи това? Щом съм ти жена, мое право е да знам всичко.

БРУТ: Дай да прекратим този разговор.

ПОРЦИЯ:Да прекратим! Така ли? Какво криеш от мен?

БРУТ:/Повишава тон./ - Стига вече!

ПОРЦИЯ:/Сърдито се отдалечава. Спира се и гледа Брут в очите./

А, може би имаш връзка с друга жена?



БРУТ: Какво говориш ти?

ПОРЦИЯ: Не се прави, че не разбираш. Отговори ми. Друга ли има в живота ти, те питам?

БРУТ: /Мисли./- Има ли по-красива и женствена от теб в Рим? Кажи ми? Ако смяташ, че има, само тогава имаш право да ми зададеш подобен въпрос.

ПОРЦИЯ:/Успокоена отговаря./- Отговорът ти ми хареса, няма да крия. Ти разбираш от женската душа, Брут. Ти добре знаеш, че именно заради това те избрах.

БРУТ:Тогава не ми задавай такива въпроси.

ПОРЦИЯ: Леля винаги ми казва: „Порция ти си привлекателна и интересна жена. В този голям Рим, няма друга като теб.Мъжът ти,Брут те обожава и обича.Но ти имай едно на ум: Че чуждата кокошка, винаги изглежда- гъска“.

БРУТ: Какво искаш да кажеш с този пример, Порция?

ПОРЦИЯ: Оглеждай се добре наоколо! Ще видиш, че има десетки мъже, живеещи ден за ден и които се движат с разни отрепки, които неможеш може да сравнят със собствените им жени. Или, не трябва да се вярва на нито един мъж. Защото, изневярата е заложена в природата им.

/Внимателно и с тихи стъпки влиза Луций. В ръката си носи кошница/.

БРУТ:/Шегува се./- Пак ли си бралплодове, Луций?

ЛУЦИЙ:/И той шегувайки се./- Да, господарю! Разпръснати на различни места, сякаш нарочно. Въпреки бурята и дъжда, освен едно-две, всички останали са сухи, господарю. Затова, беше трудно да ги събера. Ако съм преброил точно – двадесет и две… Ако съберем всичкиписма, които получихме през последната седмица в една книга, ще стане огромен том. /Оставя ги на масата. Тръгва да излиза./

БРУТ: Спри! Почакай! Имам да ти кажа нещо.

ЛУЦИЙ: Добре, господарю./Спира се до вратата./

БРУТ:/Шепнешком./ - Ти постъпваш несправедливо с мен, Порция. Когато си отидат гостите, надълго ще обсъдим това. По принцип, срещата ми с тях няма да трае дълго. /Шепнешком на ухото й./ - За нас с теб, тази нощ ще бъде много дълга.

ПОРЦИЯ:/Сякаш успокоена./- Добре, любими! Ще чакам твоето идване. Нещо последно искам да ти кажа, само че не ми се сърди. Понякога изпадам в паника от това, че ще остана без теб. Затова говоря глупости и изпадам в ревностни кризи. Ако с теб се случи нещо лошо, аз не бих могла да живея, Брут.

БРУТ: Нищо няма да се случи. Смъртта е неизбежна за всички нас, по-добре е да приемем тази реалност и да продължим да живеем. Този подход ще облекчи болката, когато това се случи.

ПОРЦИЯ: Аз, мога ли с нещо да ти помогна?

БРУТ: Не, любима! Без туй ще почерпим гостите само с вино и плодове. И ти знаеш, че най-добре от всички това го умее Луций.

ЛУЦИЙ: Всичко е готово, господарю. Двадесет годишно вино, специално съхранено, топли ядки и плодове току-що откъснати. Няма да се посрамим.

БРУТ: Благодаря, Луций!

ПОРЦИЯ: Желая ти успех, скъпи. Предай моите поздрави на брат ми. Да отдели малко време и за нас. Държавните работи намя да избягат.

БРУТ: Ще предам.

ПОРЦИЯ:/На излизане към Луций./- Ако имаш нужда от нещо, повикай ме Луций!

ЛУЦИЙ: Както заповядате, госпожа! /Порция излиза./

БРУТ: /Взима едно писмо от кошницата. Подава го на Луций./- Прочети го това, Луций! Чети бавно! Не бързай!

ЛУЦИЙ:/Взима писмото. Чете./ - Многоуважаеми сенатор Брут. Пиша ви тези редове искрено и чистосърдечно. Аз знам, че ще ме разберете. Понеже вие сте умен и далновиден човек. Аз високо ценя и отблизо следя, как вие от все душа и сърце се борите за правата ни. Особено за най-бедните и средното съсловие. Колко сте предан на делото в името на щастието на нашия народ. Ако питате за мен: Аз съм един дребен търговец.Ние всички знаем, как вие работите в наша полза, незаставайки на страната на собствениците на стоки. Как в горещи дискусии по много въпроси защищавате нашите интереси. Вашето усърдие за да се развиват и защитават ценностите на републиката, още повече укрепват нашето доверие във вас. Всеобщото желание на Общността на търговците е да ви видим на по-високо ниво в служба на народа ни. Моля Ви, излезте напред. Завършвайки писмото си Ви уверявам, че ние винаги ще бъдем на Ваша страна. Надяваме се да ударите твърдо с юмрук по масата в името на нашите интереси. Поднасям Ви най-дълбоко уважение, господине. Д. Останете със здраве. Останете с нас. Подпис. Гражданин на Рим.

БРУТ: Прочети следващото писмо, Луций!

ЛУЦИЙ: На вашите заповеди, господарю.

/Взима следващото писмо и чете./

Драги Марк Брут! Написвайки тези редове, знам, че и сам ще бъда разстроен припомняйки Ви тази тъжна история, от миналото. УважаемиБрут! Вие помните навярно как Вашата прекрасна майка и скъп баща са живели в приказен брак. В Рим, Вашето семейство беше образец за семейно щастие, на което всички се възхищаваха . Това продължи, дотогава докато Цезар, не се завърна от поредния си победоносен поход и не реши да даде приемв тази чест, и не покани някои видни аристократи. Сред немногото поканени на това празненство беше и Вашият баща. Приемът продължи до сутринта. През цялата нощ, Цезар разказваше с гордост всяка подробност от похода. Един след друг се вдигаха тостове за

победата на Цезар. Това пируване продължи до сутринта и когато приемът свърши част от гостите останаха, а друга час се прибраха по домовете си. Когато Вашият баща се върна в къщи, Вие с майка ви сте го посрещнали на вратата. Баща ви постоянно е повтарял: „Цезар е велик човек!Цезар е велик воин! Докато той е жив, никой няма да посмее да гледа изкъсо на Римската империя!“. Вие и майка ви буквално го влачихте до стаята му. Съблякохте дрехите му и го сложихте в леглото. Той дишаше хаотично, на пресекулки. Вие също отидохте и си легнахте, скъпи ми Брут. Тъкмо се унасяхте в сън и чухте разкъсващия тишината писък на майка си. Изтичахте нагоре. Майка ви крещейки съобщаваше за смъртта на баща ви… /Замълчава./

БРУТ: Какво има? Защо замълча, Луций? Всичко това го знаем. Продължавай!

ЛУЦИЙ: На следващият ден Цезар, дойде у Вас и поднесе съболезнования на майка ви и Вас. Погребението на баща ви, бе извършено според всички обичаи. Но Цезар продължаваше да прихожда у вас. И не след дълго, майка ви започна да живее с Цезар. Аз съм длъжен да напиша това, скъпи Брут. Вие трябва да ме разберете. Да, Вие и сам го знаете. За жалост, Вашата майка стана само държанка на Цезар. Както десетки други жени… Само, че това съжителство не продължи дълго. Безжалостният Цезар, заряза Вашата майка на произвола на съдбата и започна да търси нови удоволствия в други жени…/Спира да чете./

БРУТ: Продължавай. Довърши писмото, Луций!

ЛУЦИЙ: Драги сенаторе! Извинете ме, но аз бях длъжен да Ви подсетя за тази история, която Вие и без това знаете. Аз, исках само да Ви съобщя за някои обстоятелства, които до този момент са били пропуснати. За смъртта на Вашият баща лекарите казаха: „Отравяне“. „Хранително отравяне“. Питам Вас, скъпи Бут – „Ако това е хранително отравяне“, тогава защо умря само Вашият баща? Нима в нощта на приема всички гости не ядоха от същите гозби. Това, че Цезар си пада по красиви жени, е известно както на всички, така и на Вас. Всички знаем, че Цезар много харесваше Вашата майка и преди смъртта на баща ви. При това положение как Вие оценявате

факта, че Цезар под предлог да успокоява Вашата майка, често идваше във Вашия дом и успя да съблазни майка ви , когато тя изпитваше голям морален упадък? И в никакъв случай не забравяйте това, драги Брут, че Цезар е изключително умен и, че той отрано създава всички условия, за да постигне това, което е намислил. Аз исках, Вие да го знаете. Приемете моята обич и уважение, скъпи Брут. Подпис. Ваш приятел от Рим… /Мълчание./



ЛУЦИЙ: Да премина ли, към другото писмо, господарю?

БРУТ: Аз, сам ще погледна, Луций. Благодаря. Не се отделяй от вратата. /Луций мълчаливо излиза навън. Брут е объркан. Преход към нормално осветление./

БРУТ:/На публиката./ - Какво беше това? Не говори нищо конкретно, а само задава въпроси върху които трябва да се замислиш. Няма нужда да се превръщаш в Хамлет! Възможно ли е, най-известният драматург в света Шекспир, да е пропуснал тази реалност, когато е писал „Юлий Цезар“? Или е затворил очи за този интересен факт, използвайки го като източник на вдъхновение за написването на „Хамлет“ след година?

/Сцената се затъмнява. Осветява се. Брут чете писмата. Раздразнен е. Луций чака пред вратата. Идва Сервилия, майката на Брут./

СЕРВИЛИЯ:/Красива, самоуверена и привлекателна./ - Добър вечер, Луций!

ЛУЦИЙ:/С уважение се изправя./ - Добър вечер, госпожо!

СЕРВИЛИЯ: Синът ми, в къщи ли е?

ЛУЦИЙ: Да, госпожо. Заповядайте!

СЕРВИЛИЯ: Не. Влез и му съобщи за моето идване. Ако не е ангажиран, ще влезна при него. А, ако е зает, ще отида при Порция докато се освободи.

ЛУЦИЙ: Добре, госпожо! /Влиза/.- Господарю…

ЛУЦИЙ: Не, господарю. Майка ви, госпожа Сервилия е тук.

БРУТ: Майка ми?

ЛУЦИЙ:Майка Ви казаха : Ако не е удобно, че ще Ви почака при госпожа Порция.

БРУТ:/Не чака Луций да отвори, сам отваря вратата./ - Влез мамче! /Целува я./- Добре дошла!

СЕРВИЛИЯ: Добър вечер, Брут!

ЛУЦИЙ: Желаете ли нещо, госпожо!

СЕРВИЛИЯ: Не, благодаря!

БРУТ: Съобщи ми като дойдат гостите! Майка ми, не е чужда!

ЛУЦИЙ: Слушам, господарю! /Излиза./

СЕРВИЛИЯ: Кои са гостите ти, Брут?

БРУТ: Двама сенатори.

СЕРВИЛИЯ: Това ме заинтригува! А имена?

БРУТ:Касий и Каска…

СЕРВИЛИЯ: А-ха! Касий, твоят шурей. Цезар въобще не го харесваше. Казваше, че той е лицемер и неможе да му се има доверие. Касий винаги завиждаше на Цезар. Смяташе че му отнеха правата и той незаслужено остана на втори план. Те бяха двама равни, но Цезар дръпна напред. И за Каска съм чувала. Запален републиканец, мисля.

БРУТ: Мамо, Касий е много умен човек!

СЕРВИЛИЯ: Не съм казала, че е глупав. Почти полунощ е. Защо идват в този късен час?

БРУТ: Виж и ти дойде, мамо.

СЕРВИЛИЯ: Това е домът на моя син. Винаги и във всяко време мога да дойда. Или не е така?

БРУТ: Съмняваш ли се в това, майко! Ние даже искахме постоянно да живееш с нас, но ти не пожела. Аз винаги съм искал да живея с теб под един покрив.

СЕРВИЛИЯ: Това би било грешка. В един дом, не бива да има двама господари. Но ти не отговори на въпроса ми?

БРУТ: Ще говорим за утрешното гласуване. Ще обсъждаме какво можем да направим.

СЕРВИЛИЯ: В късните часове на нощта?

БРУТ:Какво по естествено нещо има в това от време на време да се съберат сенатори, които имат определяща роля, за да обсъдят дадената ситуация, мамо? Нима такива срещи няма да предотвратят допускането на грешки от някои приятели? А ти какво? Да си призная и аз съм любопитен да разбера, каква е причината която те води насам. Още повече в такава нощ, в която бурята и дъждът преобърнаха всичко наоколо.

СЕРВИЛИЯ: Бурята на улицата утихна, Брут. Но, аз бих дошла даже, ако още бушуваше. Вече цяла седмица сънувам странни сънища. Много пъти се канех да дойда, но не се получи. Днес след обед съм задрямала. Бурята и гръмотевиците ме разбудиха. И добре, че се събудих. Изскочих от леглото плувнала в студена пот заради тези кошмари. Изчаках да се успокои малко времето и дойдох. Още и заради настоятелното предупреждение на баща ти.

БРУТ: Баща ми? Какво предупреждение? Какво имаш впредвид, майко?

СЕРВИЛИЯ: По цели нощи не спиш. Сънуваш кошмари.

БРУТ: Мамо, откъде го измисли това?

СЕРВИЛИЯ: Днес баща ти постоянно повтаряше: „Предупреди Брут. Нека да не прави погрешни стъпки. И Порция мисли така.“

БРУТ:/Удивен./ - АПорция, къде я видя, мамо?

СЕРВИЛИЯ: Беше с баща ти. Беше цялата в черно: - „Не искам да оставам вдовица“, ми казваше. Смятам, че Порция също се безпокои за теб.

БРУТ:/Усмихвайки се./ - Да, безпокои се. Счита, че аз имам връзка с друга жена. Напоследък немога да й обръщам внимание и тя го отдава на моето увлечение към друга жена. А мен, такива погрешни съждения ме побъркват.

СЕРВИЛИЯ:Не крий нищо от мен. Сине, аз знам, че не обичаш Цезар, дори го мразиш. Не му прости и никога няма да му простиш това, че ме постави в трудно положение. Разбирам това. Но, ако ти направиш грешка, Цезар няма да ти прости това. Той не трябва да те вижда между недоволните. Немога да те заставя да го ненавиждаш. Но, бъди внимателен. Никой не познава Цезар по-добре от мен. Той е безпощаден.

БРУТ: Мамо, чуй ме! Бъди спокойна! Цезар ми има доверие. Защото не знае това, че го мразя, а мисли точно обратното, че го обичам и уважавам. И смята, че нямам никакви политически амбиции. Не само той, а и много други смятат , че се възхищавам на Цезар. Защото омразата си я зарових дълбоко душата си. Успях ли да ти обясня?

/Избира сред писмата, това писмо в което се пише за смъртта на баща му./ - Можеш ли да погледнеш това писмо, мамо?

СЕРВИЛИЯ:/Бързо прочита писмото./ - Кой и с каква цел може да го е написал?

БРУТ: Според теб, майко?

СЕРВИЛИЯ: Очевидно е писано от човек, който много желае, ти съвсем да намразиш Цезар. Някой те провокира. Чуй ме, Брут! Последно време баща ти беше болен. Като повърви малко се задъхваше. Неможеше да изкачва стълбите и като се умори казваше, че получава бодежи в гърдите. Не помниш ли това? Понеже и аз не бях на този прием, нямаше кой да му каже да внимава с храната. Същата вечер прекали с яденето и пиенето. И през същата нощ го загубихме. Не търси виновен. Да, Цезар ме харесваше,

както харесва всяка красива жена. Няколко пъти открито ми е говорил за това, още докато бях омъжена. Но, аз обожавах твоя баща. Преструвах се, че не го разбирам. За мен, внезапната загуба на баща ти беше катастрофа. Бях загубила разума си, сякаш ми се прекършиха крилата. Цезар ми оказваше внимание. На всичкото отгоре той е силен човек. Ти го знаеш. Аз неможах да кажа – не. Известно време отношенията ни бяха добри. Но не успях напълно да му принадлежа. Неможах да се примиря със смъртта на баща ти и не след дълго Цезар разбра това. Цезар не е мъж, който ще търпи жена му да тъгува по друг, дори и той да е в отвъдното. Той никога няма да приеме да бъде втори, такъв характер е. И след време ме изостави. Да не захващаме тази тема, Брут. Но нищо не е така, както е написано в писмото. Разказах ти, за да го знаеш. Причината за моето идване тук е безпокойството ми от това, че ти ще се впуснеш в някакви действия срещу Цезар. Чувствам го, Брут!



БРУТ: Как може да си сигурна в това, мамо? Ти какво, да не би да си гадателка или пророчица?

СЕРВИЛИЯ:/Преход в нормално осветление. На публиката./ - Интересни хора са писателите. Обикновено в произведенията си, изграждат характерите на героите си изхождайки от личния си опит и наблюдения. И Джюдженоглу, когато създаваше характера на моята героиня в тази пиеса, ми преписа случай, който сам е преживял. Ето какъв е случаят: Нашият автор беше останал без работа и пари. Трябваше да изпрати пари на дъщеря си, която учеше в друг град. До сутринта не успява да заспи. На сутринта, майка му, която живее в друг град му изпраща пари и му се обажда по телефона. Авторът пита майка си, откъде знае, че му трябват пари? Тя му отговаря: „До сутринта лежах будна, въртях се в леглото. Майките всичко чувстват, сине…“

БРУТ: /Преход към основното драматическоосветление./ - Попитах те нещо, майко? Не ми отговори. Откъде си сигурна, че аз съм в затруднение?

СЕРВИЛИЯ: Майките чувстват, сине!

БРУТ: Бъди спокойна, мамо! Не смятам да участвам в никакви опасни действия.

СЕРВИЛИЯ: Цезар е силен, Брут. Още повече, зад него стои силна армия. Неговото минало се състои само от победи. Нима има някой, който да не знае безпощадната му борба, като адвокат против държавните служители замесени в корупция и подкупничество. Той беше категорично против амнистията на осъдените. Никога не посрещаше с добро дори и най-малки вълнения, целящи разрушаването на съществуващия строй.Нима не беше той, който победи Гали и разшири римските земи до Атлантическия Океан? Кой беше начело на римляните, завзели за пръв път Британия? Не се учудвай, че е високомерен. За човек, имащ такова минало, да е самовлюбен даже е малко. Бъди в добри отношения с него и не прави нищо, което да ме разстрои. Разбрали ме?

БРУТ: Разбирам те, мамо. Благодаря ти, за предупреждението. Щеостанеш ли у нас тази нощ?

СЕРВИЛИЯ: Немога да спя в друго легло. Без това от дни не съм спала и съм много уморена. Предупредихте и сега съм спокойна. Вече трябва да тръгвам.

БРУТ: Няма ли да се видиш с Порция?

СЕРВИЛИЯ: Трябва да стигна до вкъщи, докато по улиците все още има хора. В най-близко време, пак ще дойда. /Целува Брут./- Предай поздравите ми на Порция. Лека нощ, детето ми.

БРУТ: Лек път, мамо!

СЕРВИЛИЯ: Не забравяй думите ми, сине…

БРУТ: Няма да забравя, мамо.

/Сервилия излиза. Брут изпраща майка си.Тъмно е. Осветление за публика./

БРУТ:/На публиката./ -Нетрябва да прекъсваме хода на представлението. /Провиква се към кулисите./- Нека да дойдат Касий и Каска. /Драматургическо осветление./- Влизат Касий и Каска.

ЛУЦИЙ: Добре дошли, господа!

КАСИЙ: Добре заварили.

КАСКА: Добре заварили.

ЛУЦИЙ:/Отваря вратата./- Пристигнаха, господарю.

БРУТ: Заповядайте, приятели! Добре дошли!

КАСИЙ: Добре заварили, Брут.

КАСКА: Добре заварили.

КАСИЙ: Умишлено закъсняхме, Брут! Изчакахме докато не остана никой на улицата.

БРУТ: И добре направихте. Сядайте, както ви е удобно. В избата имам 20 годишно вино. Наследство от баща ми. Пазеше го за най-близки гости.Виесте късметлиите.

КАСИЙ: Виното отслабва напрежението.

КАСКА: Добро успокоително е, ако не се напиеш.

БРУТ: Докато не съм забравил, Касий имаш поздрави от Порция. И каза: „Нека се освободи малко от държавните дела и намери време, за да ни посети“.

КАСИЙ: Честно казано, има право. Нека да приключим с тази работа и ще се срещнем. За да отпразнуваме добра свършената работа и за да се разтъжим.

БРУТ:Вече е неизбежно. Иначе няма да се отървем от хленченето на жените. /На Луций/ Хайде, сине! Покажи си уменията.

ЛУЦИЙ: На вашите заповеди, господарю. /Излиза./

БРУТ: Незнам откъде да започна.

КАСИЙ: Няма за къде да бързаме. Нека пийнем по глътка.

КАСКА: Да подготвим работна среда, където няма да влиза и излиза никой.

КАСИЙ: Разискванията ни не трябва да бъдат прекъсвани. Защото ще приемаме жизнено важни решения. Най-лошата ситуация е нерешителността, не трябва да оставаме като на един крак. От това ще има нежелани последствия.

БРУТ: Разбрано, приятели.

/Луций влиза с голям поднос. Оставя на масата всичко, което е донесъл. Трудно отваря тапата на голяма бутилка за вино. Първо налива от виното в една халба за себе си и бавно отпива./

ЛУЦИЙ: Достойно за вас, господа.

БРУТ: Благодаря, Луций./Луций пълни другите халби и чинии, опитва се да ги поднесе… /

БРУТ:/Спира го./ - Ти вече можеш да излезеш.

ЛУЦИЙ:Както заповядате. Достатъчно е да ме повикате, господарю!

/Луций взима халбата си и с жест на уважение излиза. Затваря вратата. Брут става и поднася чиниите с плодове и ядки. После взима и за себе си. Подава и халбите. По нататък всеки се обслужва сам.

Режисьорът трябва да вземе мерки, тези тримата да не се напият. Защото и тримата се подготвят за сериозни действия на сутринта./

БРУТ: Още веднъж, добре дошли, скъпи приятели.

/ И другите стават на крака./

КАСИЙ: Добре заварили, скъпи Брут.

БРУТ: За ваше здраве!

КАСИЙ: Наздраве, приятелю!

КАСКА: Наздраве! /Всички отново сядат./

КАСИЙ: Ако кажа, че никога не съм пил толкова хубаво вино, не мисли че преувеличавам, драги Брут.

КАСКА:Касий каза и вместо мен. Действително невероятен вкус.

БРУТ: Добър апетит, приятели!

КАСКА: Ако ми позволиш Брут, искам да ви разкажа един случай, на който бях свидетел.

БРУТ: Моля, сенатор Каска. Заповядайте!

КАСКА: Преди два дена минавах покрай тържището. Знаете, там има едно кафене. Независимо, че е март месец, виждайки този слънчев ден, групичка от седем-осем души седяха на столовете пред кафенето и оживено разговаряха. Аз седнах непосредствено на масата зад тях. Без да искам чувах разговора им. Говореха за вас, скъпи братко. Накратко: „Брут е прекрасен човек“ – казваха. Това бяха хора от народа, които по-рано никъде не съм ги виждал. Те въобще не забелязваха, че аз седя там.

БРУТ: Благодаря ти. Без съмнение е радващо да чуваш такива думи. Напоследък получавам писма от някои граждани. Особено през последната седмица, писмата които получих, може би са повече от двеста на брой. Само днес са двадесет и две писма, ако не се лъжа.

/Касий и Каска се споглеждат./

КАСИЙ:Аз съм един от тези, който вижда и знае, че народа много те обича, Брут. Колкото и да се гордееш е малко, приятелю.

БРУТ:/Усмихва се./ Вижте, чудя се, от кой може да са писани тези писма, хвърлени в нашата градина, днес? От кого мислите, че са. Подпис. Един гражданин. Подпис. Гражданин на Рим. Подпис. Един търговец. Подпис. Един от народа. Обърнахте ли внимание? Никой не е написал името си. Това не е ли е малко странно, според вас?

КАСИЙ:/Скептично./- Не разбрах?

БРУТ: Не е трудно за разбиране. Не приемайте много на сериозно народа, приятели… Уж пишат писмо до човек на когото се възхищават, а е толкова плашлива тази тълпа, която вие наричате народ, че нямат смелост да напишат дори името си.Те са винаги на страната на този, който е на върха. Или пък се преструват, че е така. Още по-лошото е, ако имат лична изгода, мълчат даже и пред несправедливостите.

КАСИЙ: Казваш, че няма да потърсят отговорност?

БРУТ: Това възможно ли е? Най-голямата им грижа е да не останат без работа. Тази загриженост ги принуждава да бъдат бездейни, не е ли е така?

КАСКА: Значи, ти твърдиш, че народът е неадекватна тълпа.

БРУТ: Не, приятелю. Даже понякога е много активена. Например, за най-малката изгода, могат да се премятат като фурнаджийска лопата безброй пъти в търсене на способи за премахване на всякакви бариери пред себе си. Философията им е интересна. За тях винаги е по-ценна малката птичка в ръцете им, отколкото двете птички на клона. Следователно не хвърлят в риск живота си, а се примиряват с това което имат. Накратко казано: Никак не ме интересува любовта на тази хитра, страхлива и неграмотна част от обществото.


Сподели с приятели:
1   2   3   4


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница