Тунджер дюдженоглу брут или убийството на юлий цезар



страница3/4
Дата15.11.2017
Размер0.5 Mb.
Размер0.5 Mb.
1   2   3   4

КАСИЙ: Но, извън тези, има и други. Или аз греша?

БРУТ: Несъмнено, има. Но те винаги са една шепа. И ако това малцинство,което се бори, така или иначе спечели в този сблъсък , тогава тази неграмотна тълпа, която вие наричате „народ“ ще промени своето място и ще премине на тяхна страна. Приятели, нека ние си гледаме нашата работа. Тези неща ще ги обсъдим друг път надълго и на широко. Утре ще бъде много важен ден за нас и за Рим. Ще се проведе гласуване и Цезар ще стане единственият лидер до смъртта си. Какво ще направим ние-републиканците? Какво трябва да се направи? Работихте ли по този въпрос? Имате ли готовност,Касий?

КАСИЙ: Да, имаме.

БРУТ:А, защо аз нямам никаква информация за развитието на събитията.

КАСИЙ: При това положение, ние без това сме длъжни да говорим открито за всичко, Брут. Това, че Цезар те обича, принуди доста от приятелите ни, да бъдат по предпазливи. Разбира се, ние всички сме на мнение, че ти трябва да действаш заедно с нас.

БРУТ: Казваш: - всички ние? Кои - вие?

КАСИЙ: Точната цифра е шестдесет и три. Всички сенатори-републиканци, приятелю.Има още един сенатор, който мисли като нас, само че той е възрастен и болен, но духом ще бъде с нас.

БРУТ: Това е хубава бройка. Как успяхте да ги убедите?

КАСИЙ: Знаеш, че делегация от Сената посети Цезар в Храма на Венера Genetrix /прародителка/, за да поднесе новите почетни звания, които му бяха присъдени. А какво направи Цезар? Вместо да ги посрещне на крака, той посрещна делегацията седейки на своя трон, нарушавайки традициите. Тази оскърбителна постъпка предизвика остра реакция сред някои наши приятели. Появиха се следните съждения: - „Как ще постъпи с нас, този горд и високомерен човек, ако стане единственият управник“. Ето това е причината, за увеличаването на числеността на недоволните.

БРУТ: Достатъчно ли е, да са само недоволни? Вие очаквате Цезар да се откаже, само защото го искате?

КАСИЙ: Несъмнено, не е достатъчно. Искахме окончателно да решим, след като те убедим и теб, Брут.

БРУТ:/Усмихва се./- И какво, убедихте ли ме?

КАСИЙ: Затова сме тук.

БРУТ: Ако приемем тук някакви решения, всички сенатори, с които сте говорили ще участват ли в приетите решения?

КАСКА: Със сигурност.

БРУТ:/Смяна на осветлението. На публиката./- И преди малко го каза. Наясно ли сте? Независимо от това, че съм му зет, той се държи предпазливо. Иска да ми прехвърли отговорността. Но не е наясно, че ако нашите действия претърпят провал, тази негова предпазливост не е достатъчна да го спаси. Няма време. Аз трябва да застана начело и да направлявам действието. Когато правя това, аз не трябва да показвам ненавистта си към този горделивец само затова, че причини страдания на моята майка. Несъмнено, личното ми отмъщение на Цезар, е главната причина,но въпреки това всички трябва да мислят, че основният ми мотив е политическатапромяна.

/Дава знак за променяне на осветлението./

Да говорим по-открито. Първо – трябва да признаем, че Цезар е велик човек. Герой. Не е корумпиран. Никога не е защитавал корумпираните. Честен е. Отделно от това, притежава неотстъпчив характер, и отблизо следи за изпълнението на социалните правила. Уверен в себе си. Смел. Това са положителните му страни. Има и слабости. Например, той е женкар, също така е арогантен и надменен – все лоши качества. Но това в днешния ден не е много опасно. Това че, носи на главата си венец от лаврови клонки, за да скрие плешивостта си, е една човешка драма, над която може да се посмееш и да подминеш. Само, че когато вникнем в същността на нещата ще видим, че този недостатък, според него, е причина за подронване на авторитета му. По време на връзката си с Клеопатра, за да му поникне коса, той приказва да му приготвят мазило от костния мозък на елени, зъби от коне и мас от мечка. Неговата тревога и загриженост за косопада, го карат да използва екстрат от пепелта на изгорени мишки. Всичко това ни дава право да определим, колко далеч е стигнала неговата лудост. Но нищо казано тук, не ни интересува нас-републиканците. Или ако обобщим: В днешно време това са все слабости, на които може да се погледне с леко око. Накратко: - Нетрябва да обвиняваме Цезар, за това което е правил досега.



КАСИЙ:/Изведнъж изпада в безнадеждност./- Тогава какво ще правим? Как ще докажем правотата си?

БРУТ: Да, днес е така! Но,ако утре той бъде избран, няма да бъде седнал единствено на креслото.

КАСИЙ: Не разбрах.

БРУТ: Тогава, ще има абсолютна власт, всяка казана дума от него ще бъде закон и ще трябва да се изпълни. Следователно, Цезар ще се превърне в диктатор. А всевластието дава право и съдържа всички възможности, които могат да превърнат дори и най-хуманният човек в страшен тиранин.Абсолютната власт е показател за най-опасната крайната точка на ситуацията. Дори и най-благородният и възпитан човек притежаващ абсолютна власт, може да излезе извън релси. Накратко казано: - Всевластието разваля всеки един човек.

КАСИЙ: А, може това да не развали Цезар. Как можем да го предположим?

БРУТ: Цезар не е хуманист. Неможе да контролира влечението си към жените, нито е човек, който притежава кой-знае колко положителни качества. С една дума, той е жаден за власт. Тогава при абсолютната власт, в която единствената сила и суверенитет принадлежат на един човек, ще бъде съвсем неизбежно Цезар да не се отклони от правия път. На всичкото отгоре ще бъде една неконтролируема сила.

КАСИЙ: Еднакво мислим, Брут. Не трябва да пропускаме и това, че народните маси се прекланят пред силата. И след време няма ли той да смята това почитане за свое право?

КАСКА:В това Цезар, няма да ни остави дълго да чакаме! Бъдете сигурни, че след известно време бедните и нуждаещите се от народа на Рим ще чакат всичко от Цезар, и ще свързват с него надеждите си за по-добър живот. И тогава неговите слабости, които днес изглеждат незначителни, ще бъдат тежко бреме на плещите на народа.

БРУТ: Приятели, аз обичам Цезар, ноРим обичам повече.

КАСИЙ: А именно?

БРУТ: Малко вероятно е да стигнем до друго решение. Аз лично, не искам да ми заповядва и управлява един човек жаден за власт. Дори и този лицемерен народ, считащ себе си за хитър, не заслужава да бъде управляван само от един човек.

КАСИЙ: Всички виждаме тази реалност.

КАСКА: Достатъчно ли е само да я виждаме тази реалност?

БРУТ: Без съмнение, не е.

КАСИЙ: Тогава, какво трябва да се направи?

БРУТ: Трябва да се предотврати Цезар да стане единственият човек.

КАСИЙ: Можем ли да го предотвратим, в утрешното гласуване в сената? Възможно ли е, Брут?

БРУТ: Несъмнено не е възможно. Ще бъде избран.

/Дава знак за смяна на осветлението. На публиката./- Когато се подготвях за спектакъла, попаднах на едно изказване на Михаил Бакунин.

Бакунин казва така: „Да вземем, например, най-запаления революционер и му дадем абсолютната власт, след година той ще бъде по-лош дори и от Царя“. Пред нас има един-единствен път.



КАСИЙ:/На публиката./- И аз мислих дълго по този въпрос. Ако можеше да бъде убит Хитлер още в самото начало, щеше ли да има геноцид и щяха ли да изчезнат милиони хора във войните по света.

/Дава знак за смяна на осветлението./

КАСИЙ: Какво трябва да направим, Брут?

БРУТ:/Известно време мълчи./- Трябва да бъде убит! Да, Цезар ще бъде убит!

КАСИЙ: Досега това небеше казано на глас, но в главите на много от републиканците отдавна се породи тази мисъл. Бъди сигурен в това, приятелю.

КАСИЙ: Кога трябва да се извърши това действие?

БРУТ: В промеждутъка от този момент до началото на гласуването. Защо? Защото, ако Цезар седне на престола ще бъде по-трудно да го обезвредим.

КАСИЙ: Кой би могъл да се справи с тази задача?

БРУТ: Такава работа, нетрябва да се оставя на уменията само на един човек.Да не забравяме, че Цезар се занимава със спорт и майсторски се бие. Винаги има с него един телохранител-воин.Неможем да рискуваме.

КАСИЙ:Тази работа няколко души ли, трябва да свършат?

БРУТ: Трябва да бъде, колективно действие. Това което не може една кама, трябва да довършат други ками и ножове. Освен възрастния и болен сенатор, който морално ни подкрепя, всички останали приятели, трябва да участват в това дело. Това ще бъде и добър пример за бъдещите поколения. “Републиката може да се защитава само с ками, а не с приказки“. После,този хубав съвет, може да бъде окачен и като лозунг на различни места из Рим.

КАСИЙ: /Успокоен./- Къде ще бъде извършено действието?

КАСКА: И кога?

БРУТ: Знаете, че всяка сутрин с изгрева на слънцето Цезар излиза на сутрешна разходка. Алеята за разходки е най-подходящото място. Най-големият ни проблем е, че всички наши приятели трябва да бъдат от по-рано на мястото и да бъдат добре укрити. Това е твоя задача, Каска.

КАСКА: Като се разотидем от тук, всички ще бъдат известени. Не се тревожи за това. Всичко ще е наред. Ще скрият лъскавите си ками под мантиите.

КАСИЙ: Вече много наши приятели се включват в сутрешните разходки, Брут. Макар и не постоянно,аз също участвам в тези разходки. Този път ще се срещнем малко преди изгрева на слънцето.

КАСКА: Присъствието на нашите приятели и това че ще бъдат готови ще бъде гарантирано, брат.

БРУТ: Тогава няма проблем. До идването на Цезар всички трябва да са там и да са укрити на разни места. /На публиката./ За да не се виждат много хора, авторът е измислил хубав ход. Да видим, ще ви хареса ли? /Сменя се осветлението./ Знаете, че Цезар обича да върви сам и с бързи крачки. Войникът-телохранител върви малко на разстояние от него. Когато мине покрай нас и завие към алеята ще го нападнем. Тогава никой няма да търси на сцената да се появят шестдесет и няколко вдигащи и спускащи се ками и собствениците им.

КАСИЙ: Да, добро решение. Хареса ми. Поздравления за автора.

КАСКА: Така между другото ще се избавим и от тези, които немогат да гледат кръв. И убийството на Цезар ще остане в невидение.

БРУТ:/На публиката./ - Ако този спектакъл се играе в Китай, няма да има нужда от тези игри на интелигентност и творчество. Не шестдесет, а сто шестдесет сенатори и още толкова нужни и ненужни масовки ще запълнят тази свята площадка-наречена сцена. Накратко казано в Китай на сцената могат да се появят хиляди фигуранти. Може би в Пекин, трябва да изграем това представление? Или пък в Шанхай? Какво ще кажете?

/Осветлението се сменя с предишното./

Имате ли въпроси? Искате ли да добавите още нещо?



КАСИЙ: Като че ли няма. Впрочем, ти си помислил за всичко Брут, до най-малките подробности.

БРУТ: КАСКА, ти искаш ли да кажеш нещо?

КАСКА:Не, ние нямаме друго какво да кажем, Брут. От тук нататък ще говорят само камите и ножовете ни.

БРУТ: Добре тогава. Вече е време да си тръгвате. Насладете се на остатъка от нощта.

КАСИЙ: Прав си, Брут. Така или иначе няма да се спи, почти е сутрин.

КАСКА: Особено аз имам да върша още много неща тази нощ.

/Касий и Каска тихо се сбогуват с Брут. Сякаш се прощават. Луций изпраща Касий и Каска. Брут взима двете халби и бутилките с вино. Бързо се отправя към Порция, която го чака на удобно място на сцената. Брут пълни халбите с вино./

БРУТ: Не бързай, Порция. Нощта е наша. /На публиката./- Надявам се, да не е последната ни нощ.

/Прави вдигат халби за наздравица.Сценатасе затъмнява./

ІІІ

РИМ- АЛЕЯТА ЗА РАЗХОДКИ

/Слънцето не е изгряло, почти изгрява. С всяка минута наоколо просветлява. Господства страшна и тревожеща тишина. Брут бавно върви по пътеката покрай публиката. Маската е на главата му, поставена като очила, както всеки път. На завоя на алеята, на изкуствения хълм се вижда главата на Каска. Каска се е укрил там, като часовой. Каска вижда идването на Брут и се раздвижва. Обръща се. Говори нещо на сенаторите, които не се виждат. Излиза на алеята и върви по посока на Брут в забавен каданс./

БРУТ:/Шепнешком./- Добър ден, Каска.

КАСКА:/И той шепнешком./- Добър ден, Брут.

БРУТ: Каква е ситуацията?

КАСКА: Нашите чакат зад хълма.

БРУТ: Отсъства ли някой?

КАСКА: Освен възрастния болен сенатор, всички заеха местата си.

БРУТ: Липсва ли нещо?

КАСКА: Имаме един сенатор с къса памет, знаеш.

БРУТ: Да.

КАСКА: Забравил си е оръжието. Слава Богу, аз взех със себе си една кама вповече. Дадох му я, с уговорката после да ми я върне. И специално го предупредих, като нанесе удара, да не забрави да изкара камата. Защото камата е за спомен.

БРУТ: Не се впускай в подробности, Каска.

КАСКА: Как да не се впускам. Знаеш ли колко трудно го взех от зет си. Камата му е била подарък от Цезар.

БРУТ: Това се казва ирония на съдбата. Камата, която Цезар е подарил, да се върне с поразяващ удар към него самия. А къде е Касий?

КАСКА: При сенаторите. Опитва се да ги успокои. Дава на някои успокоителни хапчета. Много от тях са развълнувани. И с право. Освен двамата сенатори бивши военни, никой друг от тях не е участвал в покушение. /Слънцето почти е изгряло./

БРУТ:/Разговаря и едновременно следи алеята в очакване на Цезар./ Цезар скоро ще дойде. Когато го видиш отдалеч, бързо си иди на мястото. Знаеш, че напълно ми се доверява. Аз ще го съпроводя до вас. А вие вече ще бъдете готови и ще чакате. Ще го нападнете в гръб. После само камите ще говорят и всичко ще приключи. Надявам се да няма някаква засечка.

КАСКА: Ще бъде добре и аз да изпия две хапчета. Няма да е зле и ти да вземеш едно.

БРУТ: Снощи след вас изпих още 3-4 халби. Достатъчно е. Взех и един студен душ, но главата ми е още замаяна. Не се тревожи, веднага. Умът ми си е на място. Не съм толкова пиян, че да задремя тук.

/Енергично изважда камата из под пелерината си. Размахва го./

Както виждаш, нищо не съм загубил от бързината си.



/Прибира камата обратно./

КАСКА: Жив и зрав да си, Брут. Винаги си ми давал увереност.

БРУТ: Благодаря, Каска. /Изведнъж вижда Цезар./- Ето го идва с бавни крачки за да приключи съдбата си. С короната на главата си… Самоуверен и горд. След малко от всичко това, няма да остане и следа. Ще се разфърчат във всички страни лавровите клонки от короната му… И плешивостта му, колкото и да не го иска, ще видят всички още преди погребението.

/Смъква маската от главата, на лицето си./

/Отдалече, покрай публиката към алеята идва Цезар с воин и двама-трима от народа. Идват, като в забавен каданс. Хората от народа един по един обясняват нещо на Цезар. Техният разговор не се чува./

КАСКА: Какво ли говорят на Цезар, толкова рано сутрин?

БРУТ: Исканията на народа нямат край. Едн моли за освобождението на детето си от затвора, друг иска опрощение за съпруг в изгнание… А може би този куцукаш гражданин да иска работа за себе си… Когато стигнат до началото на алеята, Каска, ти ще заемеш своето място при нашите. И можеш да бъде сигурен, че ще доведа Цезар жив и здрав при вас. Нека Всевишният ни е на помощ.

/Цезар и неговите спътници са стигнали алеята за разходки. Изведнъж Цезар се спира и започва да се тресе, сякаш е получил токов удар. Пада на земята и започва да се гърчи. /

БРУТ: Ето на, започна епилептичен припадък.

КАСКА: Какво ще правим?

БРУТ: Да се молим, от това да си отиде. Без да си изцапаме ръцете с кръв.

КАСКА: Аз никога не бях виждал Цезар да трепери така с пяна на уста.

БРУТ:Ще се тресе още известно време, ще му потекат лигите. Няма какво да се прави.

КАСКА: Да повикам нашите и да приключи тази работа, докато той се тресе.

БРУТ: Как ще стане това, ти чуваш ли се какво говориш? /Показва публиката./ - Тук има такива които обичат Цезар, и други които са против него. Гледай как се гърчи на земята. Нима може да се направи такова нещо пред всички. Тази работа няма да се хареса на хората и е несъвместимо с разбиранията в Рим. Това петно ще се залепи за нас и няма да можем да го изчистим до края на живота си.

КАСКА: Е добре тогава, нека не ни се залепи. Но аз съжалявам, защото сенаторите се бяха подготвили добре, за да убият Цезар. Те ще бъдат много разочаровани.

БРУТ: И какво трябва да направим за да не бъдат разочаровани?

КАСКА: Да имаше сега тук още няколко човека за разчистване. А всъщност, колко ненужни хора има в това общество. /Гледа към публиката с търсещ поглед./ - Например, сред публиката има няколко критици, които гледат това представление. Дали не е по-добре да хвърлим в нозете на нашите сенатори всички тези малоумници, които след края на представлението ще се втурнат нахъсано да пишат, само за да се самодокажат?

БРУТ: Не приказвай повече глупости, Каска? Сега, аз ще отида при Цезар. След като се посъвземе малко, ще му пожелая бързо оздравяване.

КАСКА: А когато стане, няма ли да тръгне към нашите?

БРУТ: Ще го отведат в къщи, за да си почива. Така правят винаги, когато припадне на улицата.

КАСКА: А именно?

БРУТ: Ще се наложи да приключим това действие без резултат. Иди и кажи на нашите да се разотидат. Нека чакат нови известия от нас.

КАСКА:/Безнадеждно./ Това е лошо, Брут. Тази работа ще стане още по-трудна. Когато след обед се проведе гласуването, съвсем ще ни се вържат ръцете.

БРУТ: Чакай, не губи веднага надежда. На каквато и цена да е, тази работа ще я приключим преди гласуването. Сега иди и заедно с Касийелате у дома. Не, не! Не в къщи. Елате в големия парк на Рим. Ще се срещнем сякаш случайно, точно зад входа. Ще обсъдим какво да правим оттук нататък.

КАСКА: Добре, Брут. Доскоро!

БРУТ: Довиждане, Каска.

/Каска се отправя по посока на сенаторите, а Брут се отправя към Цезар. Слънцето напълно е изгряло. Цезар се опитва да дойде на себе си. Изправя се на крака и веднага се оглежда за короната си, взима я и веднага я слага на главата си./

БРУТ:/С маската на лицето си./- Бъдете жив и здрав, Велики Цезар! Нещастен ден, за всички нас.

ЦЕЗАР:/Изтощен, но гордо./- Благодаря, драги Брут. Да, действително неприятно започна днешният ден. Но нека не се радват враговете ми, а приятелите ми да не се притесняват, нищо не може да ми се случи.

БРУТ: Да, само трябва да се приберете у дома и малко да си починете, Велики Цезар. Защото след обед имаме много работа.

ЦЕЗАР: Несъмнено ще отида, Брут. Не само за да си отпочина малко, но и за да подготвя текста за изказването си. /Осветлението изгасва./

ІV

РИМ – ГОЛЕМИЯТ ПАРК

/Касий и Каска идват от различни страни. Поздравяват се, сякаш случайно се срещат. Идва и Брут./

БРУТ: Накарах ли ви да ме чакате?

КАСИЙ: Не.

КАСКА: И ние току що дойдохме.

КАСИЙ: Да седнем ли на някоя пейка?

БРУТ:Не е нужно. Можем да поговорим на крак. Делото е към своя край. Няма нужда от сладки думи. Няма смисъл да шикалкавим. Не трябва да забавяме скоростта, а напровив да ускорим събитията, за да гледат зрителите с интерес представлението.

КАСИЙ: Разбрано, Брут.

КАСКА: Слушаме те.

БРУТ: Отначало да ви разкажа. Отидох с Цезар до тях. Казах му, че винаги съм с него. Това беше достатъчно да утвърди отново доверието му към мен. „Това го знам, Брут и ти имам доверие“ – ми каза Цезар. На прощаване настояваше да влезна у тях. Казах, че не трябва и добавих, че аз към обед ще дойда у тях и заедно ще отидем до сената. Той се съгласи. Аз му казах още, че ако отидем заедно, това ще успокои опозицонно настроените сенатори. „Това е умно“ ми каза.

КАСИЙ: Добре.

КАСКА: Това е хубаво.

БРУТ:Сега сме длъжни да следваме ето този път. Добре ме слушай, Каска.

КАСКА: Целият съм в слух.

БРУТ: Аз ще взема Цезар от тях и ще се отправим заедно към сената. Когато стигнем точно пред театър „Помпей“, един от народа ще ни пресрещне и ще се опита да предаде едно писмо-молба на Цезар.

КАСКА: Какво пише в това писмо?

БРУТ: Молба, уж за проблемите на гражданите. Съдържанието не е важно. /Изважда из под мантията си едно писмо и го подава на Каска./

Каска, добре го пази и осигури подготвеният от вас гражданин настойчиво да моли Цезар да приеме молбата му, именно пред този театър.



КАСКА: А, ако Цезар не го вземе?

БРУТ: Тогава аз ще го взема. И ще кажа, че това е писмо от деятелите на театъра, които го укоряват за това, че той никак не се интересува от тях и ще му предложа да влезем в театъра.Цезар добре знае, какво всъщност представлява театралната общност и в никакъв случай няма да иска да ги разсърди. Но преди всичко това, Каска, ти ще помогнеш на нашите сенатори-републиканци, както направихте в алеята за разходки, да се укрият в сградата на театъра. Когато Цезар влезе в театъра ще приключим с него и ще го пратим в отвъдното. Или най-удобното място, за да приключим с Цезар ще бъде Театър „Помпей“.

КАСКА: А, ако не влезе в театъра?

БРУТ: Ще влезе. Нали казах, че той няма да иска да влезе в конфликт с тях. Само не забравяй едно. Когато ме видиш на входа на театъра, ще вдигнеш лявата си ръка, за да ми дадеш знак, че приятелите ни са вътре . И аз ще си вдигна ръката, да ти дам знак, че всичко е наред. След това бързо ще изчезнеш.

КАСКА: Как така, ще изчезна?

БРУТ: Значи, ще влезеш вътре. Има ли нещо неразбрано?

КАСКА: Разбрах, Брут!

КАСИЙ: Сигурно с него пак ще има войник-телохранител.

БРУТ: Няма да чакаме телохранителят да влезе в сградата. Веднага щом Цезар влезе, ще трябва да приключим с него. Ако войникът не побегне от всичко видяно и влезе вътре, за съжаление и него трябва да пратим на ония свят.

КАСИЙ: Не трябва да има и най-малки пропуски в нашите действия. Телохранителят е военен, добре обучен. Да не забравим това.

КАСКА: Тогава значи, бившият командир и новият сенатор, тези двама приятели трябва да застанат по-близо до входа и да се заемат с този войник.

БРУТ: Хубаво. Касий, ти ще организираш и ръководиш действията на тези двамата, така ще бъде по надеждно.

КАСИЙ: С удоволствие. Единственото ми притеснение е, че ще се подразнят от това да получават заповеди от един цивилен. Небива да забравяме тези особености на военните.

БРУТ: Сигурен съм, че ще намериш подход, да уговориш бившите командири, без да ги обидиш, Касий. Например, достатъчно е да им кажем, че единствено те с техните военни знания и умения могат да решат този проблем. Само по този начин, ще бъде възможно да получат заповеди от цивилен.


Сподели с приятели:
1   2   3   4


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница