Тунджер дюдженоглу брут или убийството на юлий цезар



страница4/4
Дата15.11.2017
Размер0.5 Mb.
Размер0.5 Mb.
1   2   3   4

КАСИЙ: Добре. При това положение и аз ще бъда вътре в сградата на театъра.

БРУТ: Това не е ли е най-правилното? Освен товаКасий, ти най-добре умееш да дадеш морална подкрепа на нашите с успокоителни хапчета. Сутринта доби доста опит. Има ли нещо, което да сме прескочили? Не уговорено?

КАСКА: Мисля, че всичко преговорихме.

КАСИЙ: Тогава, аз да отида да попълня бройката на липсващите хапчета.

БРУТ: Попълни, само че този път им дай по половинка, за да не задремят.

КАСИЙ: По-добре е на по-възрастните въобще да не дава тези хапчета.

КАСКА: А, аз без да губя повече време, да отида да намеря и подготвя гражданина, който ще даде писмото. И да дам указания на нашите още отсега да заемат местата си вътре в театъра.

КАСИЙ: А, ако се случи нещо непредвидено и не успеем да довършим действието, тогава какво ще стане, Брут?

БРУТ: Какво непредвидено може да се случи?

КАСИЙ: Например, Цезар да не излезе от къщи?

БРУТ: Ще дойде. В момента Цезар подготвя речта си. Никаква сила няма да го спре, да дойде в сената. Цезар, няма да изпусне такъв случай.

КАСИЙ: Казваш, че ще влезе в сградата на театъра?

БРУТ: Няма да преповтаряме. Ще влезе. Това аз ще подсигуря. Въпреки всичко, ако наистина се случи нещо и стане провал, няма да губим надежда. Начин винаги ще се намери и рано или късно той ще си отиде от този свят. Защото той вече е на прицел и нашата цел е ясна. Ще използваме всяка възможност, за да полети душата му на небето.

КАСИЙ: Аз вярвам в това.

КАСКА: И аз вярвам.

БРУТ:/Сменя се осветлението. На публиката./- Някои от вас, могат да се питат: „ А, какво ще стане, ако се случи нещо непредвидено и не успеем. Аз, на тях не им казах, за да не се успокоят. Няма място за притеснение, взел съм всички мерки. Поръчах торта за Цезар в най-известната сладкарница на Рим. Когато спечели гласуването, няма ли да поднесем поздравления на Цезар? В сената, аз със собствените си ръце ще му поднеса най-апетитното парче от тортата.

/Пресилено се смее. Отново се връща предишното осветление./

БРУТ: Успех, приятели!

КАСИЙ: Благодаря, Брут.

КАСКА: И на теб, братко.

/Разотиват се на различни страни./

V

КЪЩАТА НА ЮЛИЙ ЦЕЗАР

/Цезар работи на бюрото си. Влиза жена му Калпурния./

ЦЕЗАР:/В нормално осветление на публиката./- Заради епилептичния припадък неможах да ви се представя. В това представление аз играя Цезар. Тази роля е превратният момент в моя живот, защото в този театър аз играх само човекът който носи копия, уличен продавач на лотарийни билети, продавач на вестници седящ на един стол, човек дремещ на една пейка в парка, разносен търговец на плодове и зеленчуци или все подобни роли. И за един такъв актьор тази роля е невероятен шанс. Този шанс го дължа на плешивостта си. И добре е, че съм плешив. Плешивостта ми е бил божи дар. Поради това, че наближава краят на спектакъла, авторът не ми разрешава да говоря по-дълго, затова прекратявам, трябва да влизам в играта. Въпреки всичко, немога да не кажа това: Ролята ми може да ви се струва малка. Но това, че моето име се споменава през целиято представление, без значение дали положително или отрицателно ме удовлетворява.

Да започна играта преди да съм ядосал автора и режисьора.



/Минава се към драматическото осветление./

КАЛПУРНИЯ:/Безшумно идва при Цезар. Предпазливо пита./- Нали не те притеснявам, Цезар?

ЦЕЗАР: Не ме притесняваш, моя Калпурния. Приключих си работата.

КАЛПУРНИЯ: Искаш ли, още една чаша чай?

ЦЕЗАР: Не, достатъчно. Можем да пием като дойде Брут. Все пак нека бъде топъл. Мога да пия с увереност чай, приготвен единствено от теб.

КАЛПУРНИЯ: Добре. Сега как се чувстваш, скъпи мой Цезар?

ЦЕЗАР:Как да се чувствам? Нима може да има на този свят по щастлив от мен?Днес ще бъде обявено моето короноване, какво да искам повече. Приятелите ми ще се радват, а враговете ми ще са разстроени. На този бял лист описах всички задачи, които ще започна с голям ентусиазъм на следващата сутрин. Отбелязах първостепенните. Първото нещо което ще направя е да наградя някои хора. На първо място, написах името на лекаря, който прерязвайки корема на моята майка ми помогна да се появя на бял свят. Той спаси моя и живота на майка ми. Затова трябва първо на него да се отплатя. Този подвиг не се ограничава само с това. Той преименува спасението на тези два живота, като „Цезеровосечение“, т.е. на мое име и внесе в медицинската наука нов термин. За да изпълня своя дълг към него, бюстът на този лекар ще се постави пред всички болници в Рим и пределите на империята. Нима това не е наше задължение? Не по-късно от утре всички най-важни скулптури в Рим са длъжни да представят своите скици и да се включат в това съревнование.

КАЛПУРНИЯ: Добре си го измислил, мой умни Цезар. От сега те поздравявам.

ЦЕЗАР: /Гордо./- Няма да се огранича само с това. Аз ще назнача д-р Бибул за ръководител на всички Здравни учреждения, намиращи се в наши владения.

КАЛПУРНИЯ: Ти си човек, на който трябва да се целуват ръцете, мой Велики Цезар. Немога да не се похваля с това, че имам такъв мъж.

ЦЕЗАР: /Арогантно./- Както виждаш аз съм много щедър в поощренията си и нямам предели. Но и в наказанията съм такъв. С една дума не съм скъперник. По време на обучението ми, моят учител по естествени науки, пред всички мои съученици ме удряше с пръчка по главата и казваше : “Какъв си безмозъчен Цезар. Само литературата те интересува. Нямаш никакво понятие от естествените науки, от теб нищо няма да излезе“. Не заслужава ли наказание, този мой учител по естествени науки? Дълго мислих над това. Да го разбудят от сладкия му сън и направо от топличката му постеля да го докарат при мен, за да го попитам този глупак, как от мен нищо не се е получило. Но само това не е достатъчно, ще заповядам да

отрежат езика на този подлец, за да неможе да унижава други деца пред съучениците им. /Калпурния я побиват тръпки, но неможе да каже нищо./



ЦЕЗАР: /С ненавист./- Аз завладях Гали. Засвириха фанфари за победата и изведнъж започна една песен. Тази песен високо се пееше от войниците с не малка ирония. Цезар завоюва Гали, но и Никомед завоюва Цезар…(*). Въпреки, това че на всички е известно моето влечение към жените, как мога да простя на тези подлеци, които ме унижиха и ме представяха като хомосексуалист? Те също ще си получат заслуженото наказание. Говори Калпурния. Защо мълчиш?

КАЛПУРНИЯ:/Внимателно./- Мой Цезар! Ти винаги знаеш най-добре.

ЦЕЗАР: Разказах ти всичко до най-малките подробности, как по време на адвокатската си практика жестоко се борих с губернаторите, заради тяхната корупция и незаконни деяния.

КАЛПУРНИЯ: Тогава ти се прослави, като честен човек и остана в съзнанието на народа, любими мой. И аз тогава се влюбих в теб.

ЦЕЗАР: Когато, аз ожесточено се борих, един едноок съдия и няколко други подли съдии под негово давление, се опитваха да ме отстранят от делата и упражняваха натиск на съда. Но, аз не се предадох и въпреки тези натиски печелих един след друг много дела. И, ако сега аз лиша и от другото му око този подлец, който е и член на Върховния съд и го изпратя

…………………………………………………………………………………………………………………………..

(*) Според римляните по време на създаването на хомосексуалната връзка лицето в пасивната роля се е считало за по-нисшо и е било знак за посредственост. Според враговете на Цезар, по време на завладяването на Гали Цезар е имал сексуални отношение с крал БифиниНикомед ІV-ти. Някои политици на Рим се опитвали да го унижат, като говорели за връзката на Цезар и крал БифиниНикомед.

В най-отдалечения район на нашата империя, като съдия изпълнител, няма ли да възтържествува справедливостта?



/Брут влиза от вратата с маската на лицето си./

БРУТ: Моля за извинение, Велики Цезар, затова че нахълтах без разрешение!

ЦЕЗАР:/Искрено./- На теб не ти е нужно да искаш разрешение, Брут. За приятелите вратите ми винаги са отворени.

КАЛПУРНИЯ: Желаете ли и вие чашка чай?

БРУТ: Много благодаря, госпожо. Но ние трябва по-скоро да излезем. Добре би било да бъдем в сената преди гласуването. Успяхте ли да си отпочинете, мой господине?

ЦЕЗАР: Аз съм свикнал, работейки да си почивам, Брут. Подготвих се за изказването.

БРУТ: Да бяхте си полегнали малко. Не бих искал да се преуморявате.

КАЛПУРНИЯ:/С безпокойство и внимателно./- Ти също ли ще отидеш, Цезар?

ЦЕЗАР: Не съм подготвил този текст, за да го прочете Брут вместо мен, Калпурния. За мен и за Рим днес е най-важният ден. Аз трябва да го изживея с всичката му тържественост. Нима не е така, Брут?

БРУТ: Несъмнено, Велики Цезар. Ще бъде така, както вие пожелаете, господарю.

ЦЕЗАР:/Обличайки се./- Брут, до мен достигат слухове, че някои сенатори, особено републиканците ме обвиняват в това, че съм ги посрещнал седейки на стола и смятат това като неуважение към тях. Верни ли са тези слухове?

БРУТ: И до мен достигнаха някои укоряващи слухове.

ЦЕЗАР: Но аз им обясних причината, поради която неможех да стана. Тогава страдах от силна диария. Нима не им ли е било съобщено?

БРУТ: Съобщено им беше, господарю. Само, че все още един-двама сенатори продължават да упорстват и говорят, как след това без чужда помощ сте си отишли в къщи.

ЦЕЗАР: Дай ми имената на тези двамата сенатори, Брут. Да ги наградя и тях с ордени.

БРУТ: Ние убедихме и тях, Велики Цезар. Не го приемайте на сериозно.

КАЛПУРНИЯ:/ Малко по-смело./- Приготвяш се да излизаш ли, Цезар? Добре е да не излизаш днес.

ЦЕЗАР: Това, защо?

КАЛПУРНИЯ:/С безпокойство./- Гадателите казват: „Цезар да не излиза днес от къщи. Защото 15 март ще бъде лош ден за Цезар“. Това го е написал и Шекспир в пиесата си „Юлий Цезар“.

ЦЕЗАР: Да, днес сутринта беше лоша. Епилептичните припадъци, които отдавна не получавах, се започнаха днес. Но, виж сега, нищо ми няма. Ще отида и ще изживея най-почтения за мен ден в Сената. Аз не съм страхливец, Калпурния. Разбирам безпокойството ти. Ти се боиш, че може да има покушение. Тези слухове дойдоха и до мен, но всичко това е нагласено за да има раздор между нас. Щом и Брут е в този списък, как мога да повярвам в такова нещо, Калпурния? От всички имена в този списък, аз се боя единствено от Касий, твоят шурей Брут. Защото, само слуша и малко говори. Лицемер. С фалшива усмивка. Потаен.

БРУТ:Касий е достатъчно умен, за да бъде враг на Цезар. Той знае възможностите си. Вярно е, че ви завижда малко, но тази завист се превърна във възхищение от твоята сила. Почти ти се прекланя.

ЦЕЗАР: Казваш, че в този списъка няма от който да се страхувам?

БРУТ: Да, господарю, прав сте. Ние целим да укрепим нашата любов и преданост към вас.

ЦЕЗАР: Щом е така, остава упорито да вървим срещу тези слухове. В крайна сметка един път се умира, а не всеки ден – като страхливците. Да тръгваме вече, Брут.

КАЛПУРНИЯ:Брут е твой приятел и няма защо да крия от него. Снощи те сънувах. Десетки души те нападнаха, лежеше на земята целият в кръв. Събудих се, смених си постелите, но повече неможах да заспя.

БРУТ: Казват, че сънищата излизат на обратно. Значи, десетки души ще аплодират Цезар. Ще короноват лидерството му. Ако Цезар не отиде в сената, може много да не гласуват за него. Ако не бъде там, някои сенатори ще добият смелост. Присъствието на Цезар в сената би предотвратило такава евентуална опасност.

ЦЕЗАР: Умен човек си ти, Брут. Не напразно аз те обичам.

КАЛПУРНИЯ: /Застава пред вратата, като бариера. Плаче./

Не отивай, мой Цезар! Моите предчувствия никога не ме лъжат. Това е клопка. Ще те убият. Даже Шекспир…



ЦЕЗАР:/Заставя я да замълчи./- Нима, още ще слушам твоите глупости за Шекспир, за оракули и гадатели…

/Цезар я избутва, Калпурния излиза. След нея излиза и Брут./

VІ действие

ПРЕД ВХОДА НА ТЕАТЪР „ПОМПЕЙ“- НА СТЪЛБИТЕ

/Входът на театъра е с 3-4 стъпала. Там стоят и чакат Касий и Каска. До Каска стои гражданинът, който трябва да предаде писмото на Цезар. Касий, и Каска внимателно следят пътя, по който ще дойде Цезар. След известно време се появява свитата начело с Цезар и Брут, а след тях върви телохранителят-воин. Цезар и Брут вървят бавно, разговаряйки. Разговорът не се чува. Повече приказва Цезар, който отвреме навреме с жестове подсилва казаното. Каска подканва гражданина с писмото да слезе по стълбите и да чака там. Касий влиза вътре в театъра. Цезар е с короната на главата си. А Брут с маската

на лицето си. Още не са стигнали до входа на театъра и Каска вдига ръка за да даде знак на Брут, че всичко е готово. Брут поддържа Цезар, и също вдига ръка за да потвърди уговорката. Успокоен Каска влиза в сградата на театъра. Само от време навреме от вратата се показва главата му, той наблюдава улицата. Цезар и Брут, като в забавен каданс стигат до стълбите./

ГРАЖДАНИН: /Стои на колена на разстояние от Цезар и показва писмото в ръката си./ - Господарю, наш! Велики Цезар!

/Войникът минава напред, застава пред гражданина, за да защити Цезар./

БРУТ:/Минава пред гражданина, сякаш и той да се намеси./

Какво е това?



ГРАЖДАНИН: Искам да предам това писмо на Великия Цезар.

БРУТ: Сега не му е времето. /Сякаш му подсказва./ Или в него има тайни, които обезателно трябва Цезар да ги знае.

ГРАЖДАНИН: Да, уважаеми Брут! Имаразеснения, които бащата на републиката ни е длъжен да знае… Това е много важно.

БРУТ: Дай го на мен. Аз ще му го предам.

ЦЕЗАР: Остави, Брут. /На гражданина./ - Дай си писмото.

/Войникът взима писмото и го подава на Цезар./

ГРАЖДАНИН: Господарю, прочетете го веднага. Аз само изпълнявам гражданския си дълг. Ако го прочетете веднага, ще научите всичко, което е нужно да знаете. Като научите истината, Вие ще ми бъдете благодарен господарю.

ЦЕЗАР: /Съмнително, към Брут./- Като че ли ме предупреждава. Ти какво мислиш, Брут?

БРУТ: /С тих глас./ Да, аз също така смятам, Велики Цезар. Имам едно предложение, ако и вие смятате за удачно, да влезем в театъра. Така на първо място ще успокоите театралните дейци, които се жалват, затова че не влизате в театъра им минавайки от тук и второ ще успеете да прочетете това писмо. И вие знаете, театралните дейци не бива да бъдат обиждани. Ако те застанат срещу вас, това като ехо ще се отрази по целия свят и отрицателно ще влия на вашия образ. Защото, общуването между театралите е невероятно. Вие как мислите?

ЦЕЗАР: А, няма ли да закъснеем за Сената?

БРУТ: Имаме време. Не мисля, че ще се забавим вътре повече от десет-петнадесет минути. И на мен ми се струва, че това писмо съдържа важни и необходими неща, които трябва да знаете. Ще бъде по-добре да го прочетете на спокойствие, господарю. Ако разбира се и вие считате за удобно.

ЦЕЗАР: Казваш, по този начин ще премахнем и обидите. /На войника./ Доведи и гражданина. Може да имаме някои въпроси към него. Да се качваме Брут…/Отново като в забавен кадър. Цезар дава знак с глава на войника. Едновременно изваждат оръжията си и се нахвърлят върху Брут. Брут пада на земята. Докато гледа с учудване Цезар и войника, получава удар след удар./

ЦЕЗАР:/Крещи./- Толкова ли е лесно да убиеш Цезар. Мислиш, че не забелязах маската на лицето ти. Мислиш ме за толкова глупав, че да не взема предпазни мерки. Войници. Очистете всички, които се опитаха да ме убият. /На войниците./ Не стойте!

БРУТ:/Дава знак с ръка за смяна на осветлението. Крещи./

Какво става? Какво е това което правите?



ЦЕЗАР: Няма нищо! Ролята на Цезар е най-голямата възможност, която ми попадна в ръцете. Каква полза има авторът от това да показва Цезар в две-три сцени и веднага да го убие. И ти знаеш, че актьорът винаги удължава ролята си.

БРУТ: Ти да не си се побъркал? /Изправя се на крака. Варви към изхода./ Обогатяваш си ролята, променяйки историческата действителност, така ли? Мислиш, че ще ти позволя това. Глупак.

ЦЕЗАР:/С по мил тон./ Къде отиваш, приятелю?

БРУТ: Не виждаш ли недоумението на публиката, малоумник. Не е ясно смеят ли се, плачат ли. Без това ще изядеш хубаво конско от режисьора и автора. Да не ни се случи ,случка и на нас… Аз не играя. Не играя, умнико!

ЦЕЗАР:/Препречва му пътя./ - Пошегувах се , де.

БРУТ: Не можеш да си правиш шеги в пиеса в която началото и краят са известни.

ЦЕЗАР:/ Хваща Брут за ръцете и пада на колене пред него./ - Повече няма да се повтори! Честна дума.

ВОИН:/Сякаш говори през зъби./ - Стига, вече! Престани! Няма да се повтори. /Заплашва го./- Или наистина да те убием? Така и аз ще влезне в историята на театъра, като човек който наистина е убил Брут на сцената. Може ли да има по добра кариера от това, за един фигурант като мен?

ЦЕЗАР: Недей, стига вече. Не предизвиквай по-голяма трагедия. Освен това, ако това събитие утре се разпространи от медиите, всичките месечни билети за спектакъла ще се продадат за миг. Нека продължим оттам откъдето прекъснахме играта. Хайде…

/Всеки застава на предишното си място. Брут без желание дава знак за промяна на осветлението. Отново като в забавен кадър. Цезар е отпред до него е Брут, а зад тях войникът и гражданинът. Изкачват четирите стъпала на входа. Пръв през вратата влиза Цезар. През отворената врата се вижда, как Каска нанася първия удар с кама във врата на Цезар./

ЦЕЗАР:/Недоумяващ и с ужас се държи за врата./- Ти какво направи, предател?

/Появява се Касий, който наръгва Цезар по хълбока. Влизайки вътре Брут също си изважда камата. Виждат се много ками и ножове, които нанасят удар след удар по гърба на Цезар. Цезар се опитва да избяга, но безуспешно. С окървавени ръце се опитва да се защити. По време когато се нанасят ударите с ками и ножове, войникът вече е духнал на петите си. Брут също нанася удар с камата си по гърба на Цезар./

ЦЕЗАР:/Обръща се назад и вижда Брут. Отчаян./- И ти ли, Брут?

БРУТ:/Сваля маската от лицето си./- Да, Цезар и аз! Ти заслужи това!

/Цезар е под ударите на камите и вече не може да се защити. Пада на земята. Мъртъв. Каска, Касий и Брут се виждат от отворената врата с окървавените си ножове./



КАСКА:/На публиката, показвайки окървавената си кама./- Римляни! Радостна новина. С тиранина е приключено. Безжизненото му тяло лежи вътре.

КАСИЙ: /На публиката./- Не трябваше да иска да бъде БОГ .

БРУТ: /Излиза напред. На публиката./- Внимавайте! Нови Цезар-овци чакат своя час. Не бива да изпадаме в самодоволство. Защото, дървесният червей е вътре в самото дървото.

КРАЙ

1 август 2016, Даламан, /Саръгерме/, Акденизевлери.

Гюлшен РАСИМ,

e_meil: gulsen_62_kj@abv.bg

Tel.: +359 893 999 149

Сподели с приятели:
1   2   3   4


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница