Училището е специфично място за среща между културите. Тази среща се осъществява на различни равнища, сред които можем да разграничим две особено значими съдържателно и функционално



Дата16.11.2017
Размер114.72 Kb.
Размер114.72 Kb.

ВЪВЕДЕНИЕ
Училището е специфично място за среща между културите. Тази среща се осъществява на различни равнища, сред които можем да разграничим две особено значими – съдържателно и функционално.

В образователното съдържание наред с когнитивните компоненти са заложени определени ценности, норми и правила, които са определящи за културата на етническата група, която има доминиращо значение в обществената структура, поради което може да си позволи да определя образователните цели и задачи, стоящи пред подрастващите поколения на нацията.

Основните нормативни документи, предопределящи параметрите на съдържанието на образованието, са държавните образователни изисквания, учебните програми и учебниците. Именно в последните се включва дидактически трансформираният познавателен и практически опит на човечеството, в който са отразени и най-значимите достижения на културата на цивилизацията. Според Д. Зуев: “Съвременният училищен учебник е масова учебна книга, в която е изложено предметното съдържание на образованието и са определени видовете дейности в съответствие с учебната програма за задължително усвояване от учащите се, съобразно техните възрастови и други особености.” [3, 21], а според чл. 4 ал. 2 на Наредбата за учебниците и учебните помагала “Учебникът е предназначен за ученика и подпомага цялостно обучението му по определен учебен предмет в съответния клас за овладяване на знания, умения и формиране на отношения...”[8].

Учителите обаче са тези, които според Наредба № 5 за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала [7] имат правото и задължението да се запознаят с допуснатите до избор от комисиите за провеждане на процедурата учебници и да изберат три от тях според собствените си предпочитания, като се съобразяват с критерия за приложимост заложен в чл. 27 ал. 1 и по този начин да осигурят най-добрия учебник за учениците, с които ще работят в конкретната социокултурна образователна реалност.

Днес българският учител се опитва да намери своето място като творец и съавтор, като компетентен оценител и ползвател на учебника. Този път е труден и противоречив, изпълнен с препятствия, породени от липсата на подготовка и подходящи методики за оценка и сравнение, адаптирани към българското училище, неговите традиции и настояще.

Като опит да се удовлетвори в известна степен тази потребност можем да посочим книгите: “Психолого-педагогическа и професионална диагностика. Изследователски инструментариум” [5] на Яна Мерджанова и “Критерии за избор на учебници” [10] на Жулиета Савова. В тях са представени няколко операционализирани технологии за анализ на предимствата и недостатъците на учебника.

Предложените технологии дават възможност на учителя да натрупа познания, които му позволяват, като се съобрази с особеностите на учениците и спецификата на училището, да направи оптимален избор в конкретната педагогическа ситуация, в която работи. Съществува вероятност част от предложените технологии за оценяване на учебници и учебни помагала да се окажат неподходящи за българската образователна реалност като цяло, но елементи от тях могат да се използват продуктивно и ефективно, като се съчетаят и станат основа за конструирането на една обща технология за оценяване на учебници, предназначени за началния етап на основната степен.

Като един опит да се окаже компетентна помощ на учителя и другите заинтересувани лица от системата на образованието би могла да се разглежда и тази книга, в която основното внимание е насочено към изследване на възможностите на част от учебниците за първи и втори клас да съдействат за взаимното опознаване на културите и за създаването на благоприятни предпоставки за реализация на интеркултурното образование като част от гражданското образование.

В Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства е посочено, че “редица изследвания, проведени чрез представителни и сондажни социологически проучвания, наблюдения на специализирани граждански организации, както и експертни оценки на Министерството на образованието и науката сочат, че в българското образование се очертават редица общи за всички етнически малцинства и специфични за всяко от тях проблеми, затрудняващи качественото образование, равноправната интеграция и развиването на културната идентичност на децата и учениците.”[12] Към групата на общите проблеми са посочени две, които заслужават особено внимание, а именно:

“Недостатъчно са представени в учебното съдържание историята и културата на малцинствата. Основополагащите елементи на културната идентичност най-често се свеждат до традиционния фолклор, без да се отчитат всички останали културни постижения на етническите малцинства, а още по-малко приносът им към общонационалната култура и развитието на обществото....

Липсва подходящ социално-психологически климат в обществото, гарантиращ образователните права на децата и учениците от етническите малцинства за равноправната им интеграция и развитието на културната им идентичност.” [12]

По отношение на децата и учениците от турското малцинство авторите на стратегията твърдят, че е налице “етноцентризъм в учебното съдържание и преподаване, формиращо негативно отношение към турската общност.” [12]

Тези цитати отразяват официалната политика на Министерството на образованието и науката, свързана с интеграцията на децата от различните етнически малцинства в българското училище. Тревожните констатации провокираха нашия интерес към изследване на етноцентризма в образователното съдържание, предвидено за овладяване в първите години от училищното обучение по новата учебна програма.

В нашата работа ние следвахме ценностите и ръководните принципи на Стратегията, съдействащи за това “да се гарантира баланс между интеграцията на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система и в обществото и съхраняването и развитието на тяхната специфична културна идентичност....Утвърждаването в училище на атмосфера за междукултурно опознаване, сътрудничество и сближаване и за повишаване на междукултурната диалогичност в мултиетничната училищна среда е неизменна част от интеграционната политика.” [12]

Направихме опит да установим дали са взети предвид и някои от общите стратегически цели и направления на работа:

“Стратегическа цел 2: Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства....

Стратегическа цел 4: Превръщане на културното многообразие в източник и фактор за взаимно опознаване и духовно развитие на подрастващите и за създаване атмосфера на взаимно уважение, толерантност и разбирателство....

Направление 3: Осигуряване на необходимите образователни условия и ресурси за реализиране процеса на интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и за развиване на културната им идентичност, включително чрез промени в учебните програми и учебното съдържание.” [12]

В съответствие с посочените стратегически цели и направления на Стратегията ние разработихме модел за мониторинг на етноцентризма в образователното съдържание, включващ съдържателни и функционални компоненти, който апробирахме при учебниците за първи и втори клас.
Общата ЦЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО е да се диагностицира и подложи на количествен и качествен педагогически анализ състоянието на учебната документация (държавни образователни изисквания, програми и учебници) за начално образование, от гледна точка на възможностите й да подкрепя или възпрепятства етноцентристки тенденции в обучението.

Постигането на тази цел предполага решаването на две основни задачи:


(1) Създаване и апробация на модел за оценяване на учебната документация и образователния процес от гледна точка на изследвания проблем.
(2) Провеждане на мониторинг и изготвяне на оценка за наличието/отсъствието на етноцентристки тенденции в учебната документация и образователния процес.
За да се конструира моделът за мониторинг на етноцентризма в учебната документация за първи и втори клас, беше извършено теоретично проучване на проблема за етноцентризма в научната литература из областите на психологията, социологията, философията, етнопсихологията, културната антропология, културологията, социалната психология, етносоциологията и науките за образованието.

Първата ни задача беше да изясним същността на понятието етноцентризъм и да установим научните представи за неговото формиране и съществуване, за разновидностите му, за факторите, от които се влияе.

В Речника на чуждите думи в българския език срещу думата “етноцентризъм” е записано: “Надценяване и поставяне в привилегировано положение на определена обществена, национална или друга групировка, което води до създаване на предразсъдъци по отношение на други народи или други раси, до ксенофобия.”[6, 263-264]

В Речника по социология етноцентризмът (от гр. ethnos — група, племе и лат. centrum — център, среда) се представя като “понятие, въведено в науката от Самнер (“Folkways”, 1906) и Гумплович (“Rassenkampf”, 1883) за обяснение на междуличностните и обществени отношение, създали се в първобитната група или общество и нейните отношения с други групи. Ако за отношенията в групата са характерни сплотеност, солидарност, високо уважение към изработените вътре в групата нравствени и естетически ценности, то за отношенията между групите са характерни враждебност, недоверие, взаимно презрение и т. н. В основата на тази двойственост лежи явлението, наречено от Самнер “етноцентризъм” и определяно от него като универсално свойство на човека да оценява всички явления в обкръжаващия го свят в мащабите на ценностите на онази етническа група, към която той принадлежи.” [11]

В Речника по психология етноцентризмът се представя като “повсеместно проявявана склонност да се разглеждат всички социални явления и факти на друга култура, на чужд народ през призмата на културните обичаи, традиции и ценности на своя собствен народ” [2, 159]

Философският енциклопедически речник го описва като “свойство на етническото самосъзнание да възприема и оценява жизнената дейност през призмата на традициите и ценностите на собствената етническа група, встъпваща в качеството на някакъв всеобщ еталон или оптимум.” [13, 812]

В Краткия етнополитически речник, предназначен предимно за граждани на Република България, ненавършили години за паспорт, понятието се изяснява, като се свързва с близките му етническа култура, етническа идентификация, етнокултурна принадлежност, етнически предразсъдъци, етнически стереотипи, етномаркери, етнос, етнополитика [9, 31-44], обяснени на достъпен за ученици език и с подходящи примери.

Подборът на речниците, от които цитирахме, беше съзнателно направен, за да демонстрира от една страна многообразието на науките и техните опити за интерпретация, сложността на етноцентризма като социокултурно явление и различните сфери на неговите проявления, а от друга да даде възможност да се очертаят общите му характеристики.

В контекста на психологическите интерпретации се приема, че при контакта с други култури мнозинството от хората съдят за чуждите културни ценности, използвайки в качеството на образец или критерий културните ценности на собствения си етнос. Такъв тип ценностно съждение е прието да се нарича етноцентризъм. Той представлява особена психологическа нагласа да се възприемат и оценяват другите култури и поведението на техните представители през призмата на собствената култура.

Етноцентризмът приема като даденост, че собствената култура е по-висшестояща от другите и поради тази причина тя се приема като единствено правилната, докато всички останали се подценяват. Всичко, което се отклонява от нормите, обичаите, ценностната система, привичките на поведение в собствената култура, се счита за нискокачествено и се квалифицира като непълноценно по отношение на нея. Последната се поставя в центъра на света и се използва като еталон при оценяване на проявленията на другите култури, тъй като чуждите ценности се разглеждат и оценяват от позициите на собствената култура.

“Изследванията на етноцентризма на Д. Кемпбел и неговите колеги показали, че за него е свойствено:


  • Да се счита, че това, което се случва в собствената култура, е естествено и правилно, а онова, което се случва в другите култури, е неестествено и неправилно;

  • Да се разглеждат обичаите на своята група като универсални: това което е добро за нас, е добро и за другите;

  • Да се възприемат нормите и ценностите на своята етническа група като безусловно правилни;

  • Да се оказва при необходимост всестранна помощ на членовете на своята група;

  • Да се действа в интерес на своята група;

  • Да се чувства неприязън по отношение на други етнически групи;

  • Да се изпитва гордост от своята група.”[1]

Етноцентристкото надценяване на собствената култура и подценяването на чуждите се среща при много народи в различни региони на света и е известно на учените като факт с дълга история. Мнозинството от културните
антрополози твърдят, че етноцентизмът в една или друга степен е свойствен за всяка култура. Те считат, че да се гледа на света през призмата на собствената култура е естествено и че това има положителни и отрицателни последствия. Първите се свързват с това, че етноцентризмът позволява безсъзнателно да се разпознават носителите на чужда култура, а втората е в съзнателния стремеж да се изолират хората едни от други и да се формира отрицателно отношение към чуждото.

В процеса на междукултурната комуникация представителите на различните култури са принудени да възприемат и осмислят чуждата култура с нейните особености. Този процес сам по себе си предполага нов начин на мислене, защото използването на ценностите на собствената култура за оценка на чужда най-често се оказва грешка. Интерпретацията на чуждото става в процеса на сравняване със своето.

Етноцентризмът е явление, с което се сблъскваме практически ежедневно, когато сравняваме себе си с хората от другия пол, различните по възраст от нас, членовете на различни други общности, когато има различия в културните образци на представителите на социалните групи. Всеки път ние поставяме себе си в центъра на културата и разглеждаме други, като ги сравняваме с нас самите.

Алтернативата на етноцентризма е културният релативизъм, който позволява да се намери път към сътрудничеството и взаимното обогатяване на културите на различни групи. Фундамент е разбирането, че членовете на една социална група не могат да разберат мотивите и ценностите на другите групи, когато ги анализират от позициите на собствената си култура. За да се стигне до разбиране на другата култура, е необходимо да се познава конкретната ситуация на проявлението на елемента, за да се осмисли неговата ценност.

Според С. Фролов най-рационалният път за развитие и възприемане на културата в обществото е съчетаването на чертите на етноцентризма и културния релативизъм, когато индивидът изпитва чувства на гордост от културата на собствената си общност и в същото време е способен да разбира другите култури, поведението на членовете на другите социални групи и признава тяхното право на съществуване в същата степен, в която има право на съществуване собствената му култура. [14]

Изхождайки от разбирането на Д. Мацумото, че “културата се състои от множество правила, касаещи регулирането и контролирането на нашето поведение чрез социално допустими канали”[4], приемаме, че училището е едно от местата, където тези канали действат особено силно и ефективно.

Училището е социално-педагогическа институция, която ни задължава да спазваме определени правила на поведение и комуникация, които са изведени от императивите на обществото. Попадайки в училище, децата от различните етнически и социални групи формират нова общност, която има свои правила, ценности и норми, които често се разминават с нормите и правилата на семейната общност, от която произхождат и които са усвоили в по-ранна възраст. Ако учителят споделя идеите на културния релативизъм, той би могъл да облекчи прехода от нормите, ценностите и правилата на едната култура (семейна, етническа) към другата - училищната, която е мултикултурна.

Новата мултиетническа/мултикултурна среда предполага и различни подходи на взаимодействие между индивидите и групите в училище. Сред тях като най-продуктивен и перспективен според нас е интеркултурният подход, същността на който се състои в създаването на условия за взаимно опознаване и обогатяване на културите.

Изследвайки етноцентризма в образователното съдържание, с ясното съзнание, че “определена степен на етноцентризъм е иманентно присъща на социалния порядък и съгласие” ”[4], ние свързахме проблема с необходимостта да търсим не само възможности за формиране на “гъвкав етноцентризъм”, но и за реализиране на целите на интеркултурализма.



Литература:

  1. Грушевицкая Т. Г., Попков В. Д., Садохин А. П. Основы межкультурной коммуникации: Учебник для вузов (Под ред. А. П. Садохина), М., ЮНИТИ-ДАНА, 2002.

  2. Десев, Л. Речник по психология. С., 1999

  3. Зуев, Дм. Училищният учебник. С., 1985

  4. Мацумото, Д. Психология и культура: современные исследования. Перевод с английского. Санкт-Петербург, 2002.

  5. Мерджанова, Я. Психолого-педагогическа и професионална диагностика. Изследователски инструментариум. С., 2000

  6. Милев, Ал., Б. Николов, Й. Братков, Речник на чуждите думи в българския език. С., 1978

  7. Наредба № 5 от 15 май 2003 г. за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала Обн. ДВ. бр.49 от 27 Май 2003г., изм. ДВ. бр.72 от 15 август 2003г., изм. ДВ. бр.46 от 28 май 2004г.

  8. Наредба за учебниците и учебните помагала. Обн. ДВ, бр. 46/2003

  9. Ние-те. Кратък етнополитически речник предназначен предимно за граждани на Република България, ненавършили години за паспорт.С., 1997

  10. Савова, Ж. Критерии за избор на учебници. С., 2003

  11. Современная западная социология: Словарь.М., 1990.

  12. Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Одобрена от министъра на образованието и науката на 11 юни 2004 г. www.minedu.government.bg

  13. Философский энциклопедический словарь. М., 1983

  14. Фролов, С.С. Социология. http://1nm.nm.ru/soc_33.htm


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница