Уилиам Бранхам Това, което става по света



страница1/6
Дата19.11.2017
Размер0.97 Mb.
Размер0.97 Mb.
  1   2   3   4   5   6

Уилиам Бранхам

Това, което става по света
Има повече от 20 мъже по света, които имат апостолско служение да вършат чудеса, като например Бранхам, Фриман, Осборн, Алистер и други. Тези хора са неопровержими доказателства за библейските истини и същевременно предвестници на Христос, който вече идва. Липсата на мир, крещящата до небето неправда и много други злини са сигурни белези за това, което и Библията твърди.

I. Уилиям Бранхам
1. Бащин дом и семейство
Уилиям е роден в една хубава априлска сутрин през 1909 година. Баща му бил горски работник. Семейството живеело при много мизерни условия. Когато се появили съседите да честитят на родителите за новороденото детенце, някаква свята тържественост изпълвала бедната къщичка. Дали още тогава не се е чувствало присъствието на ангела, който по-после така често е водил брат Бранхам? Възможно е.

Две седмици след раждането родителите занесли детето в една малка приличаща на обор баптистка църквица, за да го посветят на Бога.

Когато детето било около шестмесечно и бащата отсъствал за по-дълго време от къщи, се разразила силна снежна буря, която откъснала семейството Бранхам от околния свят. След напразни усилия да си вземе дърва отвън, отчаяната майка решила да легне с детето в леглото и да дочака смъртния час, още повече, че нямало и нищо за ядене. И сигурно щели да загинат, ако един техен далечен съсед не забелязал, че от няколко дни от колибата им не се вдига дим. С мъка той си пробил път в снега до колибата. Понеже никой не отговорил на почукването, той разбил вратата и намерил майката в безсъзнание до своето дете.

2. На седем години
Малкият Уилиям по навик, излязъл с приятелчета да лови риба. Баща му му забранил. Той трябвало да донесе вода от реката. По пътя седнал под едно дърво и заплакал. Както седял така, изведнъж чул своеобразно шумолене на дървото, като от силна вихрушка. Иначе наоколо било съвсем тихо. Когато погледнал нагоре, никакъв лист не се движел, а шумът продължавал. Той се уплашил и станал. Ненадейно се чул глас от дървото: "Никога не пий алкохолни напитки! Не пуши! Не опетнявай по никакъв начин тялото си; понеже Аз имам за теб определено велико служение, когато пораснеш." Уилиям толкова се уплашил, че не знаел какво да прави. Викайки избягал в къщи. Майка му го посрещнала и помислила, че е болен и има нервен пристъп, понеже бил пребледнял. Тя го сложила на леглото и повикала лекар. Малкият разказал какво му се е случило и доктора си отишъл.

Няколко седмици по-късно, когато играел с брат си на топчета, го обладало особено чувство. Той седнал до едно дърво и видял като на сън грамаден мост да се простира над реката Охио, от който няколко работници паднали и загинали във водата. Когато дошъл на себе си изтичал при майка си и й разказал преживяното. Тя само констатирала, че детето й е много нервно. Но 22 години по-късно когато на реката Охио се строял мост наистина в реката паднали няколко души и се удавили. Това видение не е предизвикано от мисли, желания или молитва, но чрез предвиждания по Божията воля.

Когато малкият Уилиям играел с други деца и те поискали да направят нещо, което не било добро, някаква сила го възпирала да не участва. Все имал чувството, че някой е около него и върви с него.

След като завършил училище, един ден минавал с момчета покрай един шатър на астролози. Една млада жена го заговорила: "Чуй бе, искам да говоря с тебе. Знаеш ли, че си роден под една особена звезда и че една звезда винаги те следва?! Ти си определен за големи неща." Тогава той не обърнал внимание на тези думи. При все това с него ставало нещо. Никой не го разбирал, а и той не разбирал себе си.



3. На 14 години
Като станал на 14 години Бог му говорил чрез едно нещастие, вследствие на което той трябвало да лежи 7 месеца в една болница. Все повече му ставало ясно, че Спасителят иска да го привлече към Себе Си, обаче той си оставал равнодушен, още повече, че и от родителите си не получавал никакви упътвания във вярата.

Един ден един приятел на неговия баща му предложил да пие ракия. Уилиям отказвайки му благодарил. Когато баща му казал: "Ах, ти не си мъж, а глупак," той взел чашата за да покаже, че не е такъв. Но в същия момент той чул същия своеобразен шум на вятър както някога от дървото, което го накарало веднага да пусне чашата. Бащата се присмял, от което му станало много мъчно. Той вдигнал чашата повторно, допрял я до устата си и пак, но сега по-силно, той чул страшното шумене. При това чувствал като ли че някой стои до него. Той пуснал чашата да падне и избягал вън.

Подобно нещо му се случило, когато една от неговите другарки по игра му поднесла цигара. Макар да заявил, че не пуши, той пак взел цигарата, за да не развали играта им, обаче познатият му шум пак се чул и така го изплашил, че той изпуснал цигарата и избягал осмиван от всички присъстващи.

Това са някои от многото подобни случаи от седемгодишната му възраст нататък. Постоянно го владеело особено чувство, че има някой наблизо и иска да му каже нещо, особено, когато бил сам.



4. 18-годишен
На тази възраст той пътувал с един другар във влака. По едно време едно момиче му казало: "Знаете ли, че ви следва една звезда?" Той си помислил, че тя търси само причина да го заговори и не отвърнал. Но тя продължила да говори: "Ходите ли на църква?" — "Не, не искам да зная за църква." — "Но вие трябва да ходите на църква. Бог ще ви употреби за особено служение. Вие трябва да посветите живота си на Бога! Бог ви е срещал вече веднъж и окото Му почива над вас." Тези думи го поразили, защото чул неща, които никой освен него не знаел. Въпреки това той не тръгнал на църква, даже се боял от всичко, което имало нещо общо с църквата. Той признавал: "От чувството, че някой ме следва стъпка по стъпка и иска да говори с мен, не мога да се освободя. Аз страдах много от другарите си, защото не можех да върша това, което те вършеха. Така ставах все повече и повече чудак."

5. Астроложката
Един ден Бранхам пътувал в един препълнен автобус за един град. Той чувствал, че някой го наблюдава, обърнал се и видял две стоманено-сиви очи, които принадлежали на една добре облечена жена. — "Чувствате ли се самотен?" попитала тя. — "Не, госпожо." — "Може би ще мога да ви кажа нещо за вас? Не сте ли от запад?" — "Не, госпожо." — "Тогава сигурно искате да пътувате за запад?" — "Да, това исках," отговорил той и си помислил, нека тя да говори по-нататък. Той искал да сравни казаното с онова, което му казала първата астроложка. —"Какво знаете за моето раждане?" попитал той любопитно. -- "Млади момко, ако ви кажа момента на вашето раждане, ще ми вярвате ли?" — "Ако ми каже някой истината, трябва да приема." И тя му казала минутата на неговото раждане. Зад него стоял млад моряк. Бранхам попитал жената, дали може да каже рождената дата на моряка. — "Не мога. На вас познавам поради знамението, което ви следва." Това го изплашило. Тя го попитала, някой астролог вече не е ли говорил с него, на което той отрекъл и излъгал. — "Знаете ли нещо за Исус Христос?" попитала го тя. — "Зная, че е Божият Син." — "Знаете ли кой отиде пръв да Му се поклони?" — "Тримата мъдреци, ако си спомням добре." — "И след какво вървяха те?" — "След една звезда." — "Вярно. Това трябва да са били астролози, понеже са наблюдавали звездите," потвърдила тя. "Млади момко, аз съм говорила на мъже управници. Предупредих един за неговата своеобразна смърт. И вас трябва да осветля върху нещо. Вие сте роден под една особена звезда, за да станете даровит мъж. Не ви ли е казвал това някой проповедник?" — "Аз нямам работа с проповедници," отговорих аз. — "Тогава слушайте! Когато се роди Исус Христос, трима маги дойдоха от изток следвайки една звезда. В действителност са били три звезди, които се срещнали във Витлеем. Когато тримата се събрали, трите звезди станали една звезда над малкия Исус. По онова време Бог пратил на земята най-велики Си подарък, Своя Единороден Син. Когато тримата мъдреци си отишли, звездите се разделили и никога повече не са се срещали. Бог винаги съобщава на небето за онова, което ще извърши на земята. Тези мъдреци са внимавали според пророчеството на пророк Валаам, че: "Ще излезе звезда от Яков, и ще се въздигне скиптър от Израел" (Числа 24:17). Тя споменала и други места от Библията. Бранхам слушал внимателно. "Тези звезди никога вече не са се събирали. Всяка година те пресичат пътя на земята. И когато вие сте се родили, тези три звезди са се кръстосали. Вас ви следваше една звезда, когато се качвахте в автобуса. Аз видях звездата над вас и не разбирам, че други не са ви казвали вече за това.

"За да не бъда криво разбран, по-нататък ще докажа, че боравенето с астрологията не е библейско, и че един християнин не бива да си играе с такива неща. Исая 47:13-14. Думите на астроложката са нейно лично обяснение, което не е библейско. Обаче библейско е това, че сам Сатана дава свидетелство за Божиите неща. Когато слизах от автобуса, аз й благодарих и си отидох."



6. Становището ми към астрологията
"Няколко пъти са ме питали," казва Бранхам, "не са ли изцеленията, които стават чрез мене, под действието на астрологията. Аз мога да възразя само, че нямам нищо общо с астрологията. Къде по целия свят чрез някой астролог, гадател или някой медиум е прогледнал сляп човек или е оздравял някой болен? Не, само чрез името на Исус и чрез кръвта Му, пролята на Голгота, е възможно изцеление. Едно нещо ме учудва. Когато Божият дар — бебето Исус — лежеше в яслите, свещениците спореха в храма, дали има възкресение на мъртвите или не. По него време дойдоха трима мъже от далечен изток и се поклониха на детето. Със сигурност твърдя, че астрологията е дело на дявола, но и той свидетелства за Божиите дарове. Когато Павел и Сила бяха във Филипи и множеството и градските съдии ги нарекоха смутители, момата с предсказвателен дух викаше: "Тия човеци са слуги на всевишния Бог." Това момиче, обладано от зъл дух, позна Божиите служители и свидетелстваше за Божията сила в апостолите, докато гражданите не ги приеха. Не е чудно, че тогавашното духовенство обвиняваше Исус, че служи на Веелзевул, когато легионът бесове в Гадаринския беснуем изкрещяха: "Сине на всевишния Бог." Значи дяволите признаваха Неговата божественост, а фарисеите твърдяха, че Той е Веелзевул. Така е и днес. Мнозина спорят върху богословски въпроси и разубеждават хората от чудесата на Христос."

7. На 19 години
Неочакваната смърт на брат му Едуард разтърсила Уилиям Бранхам дълбоко. Първата му мисъл била, дали неговият брат е бил готов за смъртта. Траурното слово на техния пастор съдържало внушителна покана към всички веднага да се предадат на Христос. Уилиям трябвало да се притиска към стола от възбуждане, до толкова изговореното слово засегнало сърцето му. И родителите му плачели и били дълбоко трогнати.

Следствие на едно отравяне с газ, което Уилиям получил като служащ в газовите заводи, след една операция, дошъл до прага на смъртта. Той чувствал, че не е готов да умре. В болничната стая където лежал било мрачно. Пак чул необяснимото шумолене. "Това сигурно е смъртта, която иска да ме вземе," казал си той. "Сега трябва да се явя пред живия Бог." Той се опитал да се моли, но не можал. За това преживяване той писал подробно: "Все по-близо и по-близо идваше шумът. Ненадейно изгубих съзнание. В Духа бях пренесен в младежките ми години и се видях да стоя под дървото като малко момченце с боси крака. Пак чух думите: 'Не пий алкохол и не пуши.' Пак шумеше дървото както някога. Три пъти прозвуча изобличително: 'Аз те повиках, но ти не искаше да Ме следваш.' Аз отговорих: 'Господи, Ти ли Си, остави ме още веднъж да се върна на земята и ще проповядвам Твоето евангелие по улиците и от покривите, за да го чуе всеки.' След това видение се почувствах по-добре. Лекарят дойде и мислеше, че завари мъртвец. Учуден той призна: 'Бог стори чудо с този момък.'"



8. Покаяние и призвание
"Сега вече започнах да търся Бога. Вървях от църква на църква, за да намеря място в някоя, където според стар обичай поканват за покаяние, но не намерих такова. Една вечер бях така жаден за Бога и за спасение, че се промъкнах в една стара барака зад къщата ни и се опитах да се моля. Аз започнах да говоря към Бога, като че ли говорех на някой човек. Веднага се яви една светлина във форма на кръст. Един глас ми проговори на неразбираем език. Аз обаче се изправих и избягах навън. Така се ужасих! Когато дойдох на себе си, се помолих: 'Господи, ако Си тук, ела и ми говори още веднъж.'

С излизането ми от болницата аз започнах да чета Библията. В 1 Йоан 4:1 прочетох: "Не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете, дали са от Бога."

За мен беше ясно, че имах видение. Когато се помолих пак, то се повтори. Ненадейно ми стана така леко, като че ли 100 килограма товар се сне от плещите ми. Аз се изправих и тичах из стаята. Струваше ми се, че летя. Майка ми ме попита: 'Уили, какво ти става?' Аз й отвърнах: 'Не зная, но се чувствам така добре и леко.' Не можех повече да остана в къщи. От голяма радост тичах наоколо. Стана ми ясно, че Бог ще ме излекува, щом като иска да стана проповедник. Затова отидох в една църква, помолих да ме помажат с масло и наистина веднага оздравях. В Библията намерих, че учениците на Христос имаха нещо, което липсва на днешните проповедници. Онези бяха кръстени в Святия Дух, затова можеха да изцеляват болни и да вършат чудеса в името на Христос. Така започнах да търся кръщението в Святия Дух. След 6 месеца Бог отговори на копнежа на сърцето ми. Той ми говори в голяма светлина: 'Моли се за болните и Аз ще изцелявам всяка болест.' Така започнах да проповядвам и да върша това, което Бог ми заповяда."

9. Борба и победа
Един ден младия Бранхам взел участие в една конференция, в която се проповядвало пълното евангелие, както и истината за духовното кръщение. Той пише:

"Така се запознах с петдесятното движение. Техните служби са живи. Хората пляскат с ръце при пеене, на което се учудвах. Един проповедник стана и говори за духовното кръщение. Това ме привлече към тази истина и аз останах до следващия ден. Понеже нямах пари, преспах в една узряла нива. Когато на следващата заран се върнах на конференцията, намерих вече няколко души събрани за сутрешна служба. Аз трябваше да кажа името си и бях поканен да проповядвам. Изкачих се на подиума, отворих Библията си и говорих върху богаташа, който се събуди от смъртния сън и се намери в мъки. През това време дойде Божията сила върху събранието. По-късно, за съжаление, се повлиях от приятели и познати, които оспорваха получените благословения и ме отдалечиха от такива служби. Те ме убеждаваха, че в това движение нямат достатъчно средства, за да може човек да поддържа семейство. Тогава бях младоженец. Поради тези мои съмнения Божията сила ме напусна. Така се изминаха 5 безутешни години, неизползвани в моя живот. Църквата, на която служех, и която дотогава се развиваше, тръгна назад. Всичко в моя живот се обърка. Тогава Бог посегна в това най-мрачно време на живота ми с наказание. Той ми отне най-скъпото, което имах. През пролетта на 1937, реката Охио преля бреговете си и потопи целия ни град. Това наводнение дойде така неочаквано през време на моето отсъствие, че изненада жена ми с двете деца. Те се спасиха от големия студ, но така се простудиха, че жена ми и едното дете умряха. Те бяха положени в един ковчег. Разкъса ми се сърцето. Разбрах, че това беше наказанието от Бог за отстъплението и непослушанието ми спрямо Святия Дух."



10. Звездата се появява
Душевната самотност, в която изпаднал Бранхам поради смъртта на съпругата му и детето му, го накарала по-енергично да търси Бога. Тогава Бог го въвел в една Баптистка църква, в която по-късно бил ръкоположен от д-р Рей Дейвис, и започнал да проповядва. При големи благословения след успешна палаткова работа бил построен Бранхам — табернакъл — много голяма църква. Така той работил няколко години, при което имал голям успех при молитва за болни. Той виждал видения и тайнствени неща, за които могат да свидетелстват различни хора. Ето какво пише за едно особено преживяване:

"Когато един ден кръщавах в река Охио голям брой новоповярвали, чух три пъти един нежен глас да ми казва: 'Погледни нагоре.' Когато вдигнах глава, високо над мене се появи една светла звезда. Повече от хиляда души я видяха и се учудиха. Някои припаднаха, други извикаха, а трети побягнаха. Звездата се изгуби. Това събитие беше разисквано във вестниците. Този феномен беше фотографиран. От тогава тази звезда често се е явявала. Преди известно време в този град аз водих три вечерни служби пред стотици слушатели. Първият болен, за когото се молих, беше едно малко момче с криви крака. Когато се молих за него държейки го на ръце, ме освети силна светлина. Аз си помислих, че домакинът е насочил към мене неблагоразумно лампата. Когато отворих очи, видях с ужас пред мене блестящата звезда. От страх изпуснах момчето. Когато то докосна пода, можеше за пръв път в своя живот нормално да тича насам-натам и беше изцелено. Станаха и други изцеления, чрез които същата вечер се покаяха много хора. Майката на изцеленото дете припадна от радост. Едно момиче, което свиреше на пияното, издигна ръцете си високо, заплака, извика и избяга от пияното на около 15 метра. Най-невероятното, обаче, което стотици могат да потвърдят, беше, че пияното продължи да издава до края тоновете на песента и нито един тон не бе пропуснат."



11. Появяването на ангела
В Библията се описват много явявания на ангели. В Псалм 34:7 се казва: "Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя."

Хубав пример е 4 Царе 6:17. И Елисей се помоли, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори очите на слугата ми Гиезий, за да види. И Господ отвори очите на слугата, та видя, и ето, хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей."

За явяването на ангела брат Бранхам съобщава следното:

"Не ще забравя никога 7-ми май 1946. Беше вечер към 11 часа. След като свърших да се моля, съзрях в стаята си светлинен лъч. Когато стана голяма светлина, видях пак познатата звезда. Веднага чух някой да се приближава към мен. Видях краката на един мъж. Той беше с висок ръст, облечен с бяла дреха. Беше без брада, косите му падаха до раменете. Красиво лице сияеше насреща ми. Той видя, че го гледах уплашен и заговори: 'Не бой се, аз съм изпратен от присъствието на Всемогъщия Бог, за да ти кажа, че Бог ти е дал дарба на изцеление чрез вяра за хората на земята. Ако бъдеш искрен и послушен, и ако можеш да накараш хората да ти вярват, то нищо не ще може да противостои на молитвата ти, даже и ракът.

Той ми каза още много неща, които не мога да предам. После изчезна, и от тогава ми се явяваше често, като говореше с мен. Някога се явяваше и в присъствието на други.

Естествено, че продължих да се моля за болни. Лекарят е човек, а Бог е Всемогъщ. Изцеленията, които последваха, бяха многочислени. Слепи, глухонеми и всевъзможни болни бяха изцелени. Хиляди свидетелства на изцеления могат да се проверят. В мене няма сила за изцеление, аз съм безпомощно същество, докато почувствам Божието присъствие.

Моят небесен водач ми каза да водя хората към покаяние. Това е, което се опитвам да върша. Мъчнотията е в това, да уповаваш на Бога абсолютно и да разчиташ на Божието действие, ако твоето минало е в ред, и ти имаш уверение за прощение на твоите грехове.

Никой смъртен не може да претендира, че може да върши чудеса. И аз съм само един смъртен човек. Аз не зная колко време ще ми даде Бог да работя за Него. Но с Неговата милост ще служа на Неговия народ, докато ми е позволено да живея. Желая да дам следните две наставления на търсещите изцеление, които трябва безусловно да се следват, щом се очаква помощ от Бога:

1. Вярвай на това известие, което ти давам, както и че дарът на изцеление е средство предвидено от Бога за теб.

2. Обещай от днес нататък да живееш за Бога от цяло сърце.



12. Едно ново начало
Една събота вечер брат Бранхам говорил в родния си град. Неговата църква му вярвала и го обичала. Връчили му една телеграма, която съдържала покана за молитва за една тежко болна пастирска дъщеря на име Бети Датърти. Бедното дете лежало на леглото си само кожа и кости и било прегракнало от болезнени викове. Брат Бранхам заминал. Всички присъстващи коленичили до леглото и се молили, но нямало отговор. Бранхам влязъл в отделна стая, за да бъде сам с Бога, и станало чудото. Той попитал домашните: "Вярвате ли, че съм Божий слуга?" Когато те потвърдили това, той продължил: "Тогава правете, каквото ви кажа без каквото и да е съмнение." Обръщайки се към майката той казал: "Донеси ми паница с чиста вода и бяла кърпа. Твоето дете ще живее, понеже Бог изпрати ангела си, който ми поръча това." Бащата и дядото коленичили от двете страни на леглото, а Бранхам при краката на болната. По негово нареждане майката трябвало да мокри лицето на детето с мокра кърпа, както и ръцете и краката, докато Бранхам се молил. После той казал: "Татко, направихме така, както ми поръча във видението. В името на Исус Христос, Твоя син, казвам: 'Това дете е изцелено.'" Нечистият дух напуснал момичето в същия момент. Сега то е нормално здраво дете.

13. Свидетелство на пастир Датърти
"Нашето малко момиченце Бети беше болно 3 месеца. Ние повикахме двама добри лекари, но те не можаха да открият причината за болестта. Много благословени пастори от града и околността се молиха за детето, което ставаше все по-зле. Тогава помолихме проповедника Уилиям Бранхам да дойде, понеже има дар изцеление. След много часове на молитва той влезе в стаята при болната и ни каза, че Господ му е показал във видение какво да направим с нашата Бети. Тя беше само кожа и кости и трепереше непрекъснато. Изглежда, че страдаше от парализа. Г-н Бранхам ни попита, дали вярваме в Бога и дали ще направим всичко каквото ни поръча. След нашия положителен отговор той се помоли върху детето ни и извика името на Исус Христос. Моментално детето ни оздравя. Това се случи преди 10 месеца. Бети понастоящем е напълно здрава и възпълничка. С удоволствие съм готов да отговарям на всеки въпрос относно излекуването й както и относно изцеленията, които станаха през време на съживленията тук през 1946.

14. Първа евангелизация
Тя започнала на 14-ти юни 1946. В един голям шатър проповядвал брат Бранхам. Множеството слушало внимателно. Тази вечер се молили за 18 души. Между тях бил един мъж, който много години бил сакат. След като се молили за него, той се изправил, плеснал с ръце и тичал наоколо без ничия помощ. Един сляп прогледал и много глухи прочули.

На следващата сутрин помолили Бранхам да посети една болна в психопатологичното отделение на болницата в града. Тя била луда, но след молитвата оздравяла и после я изписали. После Бранхам отпътувал при една жена страдаща от рак и тежаща само 40 килограма. След молитвата тя оздравяла, можела да се облече и да си отиде в къщи. На другия ден той посетил една жена, която била парализирана от дясната страна. Той се помолил над нея и й заповядал в името на Исус Христос да стане. Тя послушала, надигнала дясната си ръка през главата си и можала да се изправи без ничия помощ, като тичала насам-натам из стаята. Също и гласът й бил напълно изгубен, но се възвърнал.

Когато съработниците на Бранхам същата вечер се върнали, намерили шатъра препълнен. Мнозина стояли вън на дъжда. Мнозина получили изцеление. Въпреки дъждовното време, всяка вечер идвали все повече хора. Една неделя вечер довели един пастир негър напред, който бил сляп с двете си очи, и когото мнозина от присъстващите познавали. След като Бранхам се молил с него, негърът извикал: "Брат Бранхам, аз виждам ръката ви," после погледнал нагоре, видял светлините и извикал пак: "Славете Бога, аз мога да преброя светлините." Всички славели Бога за голямото чудо, което станало.

Една жена, която отблъснала действието на Святия Дух за покаяние и си излязла, не била изминала и 100 крачки и, като получила сърдечен удар, паднала в безсъзнание на тротоара. Прибрали я в близкия хотел и повикали Бранхам. Той се помолил за нея, тя станала и изповядала, че се противопоставила на Божия повик. Службите трябвало да бъдат продължени с още много дни поради големия прилив на хора. Моли ли се за една 70-годишна болна от рак в носа. След една седмица тя пак се явила и разказала, че била здрава.

Един пастир с парализирани ръце се молил за милост. Веднага след молитвата той почувствал сила, вдигнал ръцете си във въздуха и прославил Бога. Много глухонеми в събранието се учили да говорят и повтаряли думите, които им казвали. Една жена, дошла с патерици, славела Господа за изцелението си. Друга жена, страдаща от схващане на челюстта и от подагра, оздравяла на място. Сега можела без усилие да отвори и затвори челюстта си. Така се умножавали изцеленията, които ставали предмет на разговори из целия град.

Поради многото търсещи изцеление, Бранхам трябвало да се моли често до два часа сутринта. Това продължавало месеци наред, понеже съчувствието му за болните не му позволявало да изпрати хората неизцелени.

Тези евангелизаторски служби завършили на 25-ти юни същата година. Тогава получил телеграма с молба да се моли за едно тежко болно момиченце. Когато пристигнал и допрял тялото му с ръката си, детето оздравяло. По-късно Бранхам се върнал, за да проведе вечерна служба в голямата аудитория, където слушали около 12000 души.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница