Умението да говорим



Дата03.04.2017
Размер97.12 Kb.
Размер97.12 Kb.


УМЕНИЕТО ДА ГОВОРИМ
Изкуството на риториката възниква още в древността, но и в днешно време то е все така ценено качество. В съвременния бизнес е невъзможно да се изгради кариера, без умението да се говори умело. Добри комуникационни способности са едни от най-важните изисквания при набиКакво всъщност означава риторика?

Риторика произлиза от гръцката дума ρήτωρ (rhêtôr, ретор), което означава „оратор”, „учител”. Това е умението, дарбата или изкуството да се говори добре. Науката „Риторика” се занимава с изучаването на умението да се говори умело и убедително пред публика.

В съвременния работен процес, риториката ни е нужна всекидневно. Дали при общуване с колеги и ръководители или при изнасянето на презентации и воденето на срещи – от умението да говорим и убеждаваме зависи успехът на цялата ни кариерата. Умението да говорим е също така един важен управленски инструмент. Успешната реч може не само да накара една незаинтересована публика да слуша, но и да им повлия и да промени тяхното виждане в полза на говорещия. Една неуспешна реч, от своя страна, може да отегчи публиката и дори да накара заинтересовани хора да се откажат да слушат и да излязат от залата.

Успешна реч

Най-важното условие за една успешна реч е прецизната подготовка. Това със сигурност не означава учене наизуст! При подготовката е най-важно да се събере голям набор от информация по темата. Това е необходимо за да се избегнат конфузни моменти, когато говорещият не знае отговора на въпрос, зададен от публиката. Добрата подготовка и информираност са важни и за ясното обясняване на темата, защото е много важно публиката да разбира това, което се презентира.

В тази статия ще намерите няколко съвета за успешна презентация. Ще бъде представен целия процес – от подготовката на речта до нейното изнасяне и заключителната реч.

1. Уважавайте публиката

Не забравяйте, че не сте сами в залата! Пред вас има публика, която чака да бъде впечатлена. В психология на поведението различават няколко типа на възприятие. Има хора, които възприемат информацията интелектуално, други комуникативно, трети зрително, четвърти слухово, а някои и тактилно (осезателно). Опитайте се да изградите презентацията си така, че да обхванете възможно най-много типове възприятие.

Опитайте се да звучите максимално квалифициран. Избягвайте изтъркани фрази и анекдоти. Това ще привлече публиката, възприемаща интелектуално. Не водете дълъг монолог. Гледайте да приобщите публиката чрез въпроси към нея. Така ще обхванете и комуникативния тип публика. Можете да пуснете сред редиците и интересни извадки от вашата презентация. По този начин ще задоволите и типовете хора, възприемащи осезателно. За възприемащите визуално е важно да работите с визуални материали, като PowerPoint например. И разбира се трябва да говорите  максимално ясно и достатъчно силно, за да удовлетворите тези, които просто обичат да слушат.

2.Подгответе се добре

Една презентация написана за 10 минути не може да бъде добра. Ако искате да пожънете успех, трябва да прекарате доста време в събиране на информация по темата. Един добър начин за това е интернет. Препоръчително е и използването на пресата. Там ще намерите много прясна и актуална информация по най-различни теми. Не се отчайвайте преди да сте започнали работа. Ще видите, че при събирането на информация ще ви дойдат много идеи.  Водете си записки и избягвайте да преписвате директно от източника на информация. Ако Ви се наложи, не забравяйте да споменете източника, откъдето сте взели материал.


3.Водете си записки

Седите пред бял лист хартия часове наред и нищо не ви хрумва? Не се отчайвайте, ами пробвайте следните методи:



  • Брейн сторминг

Седнете с приятели или колеги на една маса и накарайте всеки от тях да сподели хрумвания относно темата на вашата презентация. Водете си бележки. Така ще имате няколко отправни точки и идеи.

  • „За” и „Против”

Напишете аргументи „за” и „против” темата на вашата презентация. Аргументите може да са например на следните теми: „Какво искам да постигна с тази презентация?” „Защо би била интересна тази тема на публиката?”. Напишете от ляво на листа аргументите „За”. Например: „Тази тема е интересна, защото това е един много наболял проблем, пренебрегван от хората” или „Целта на тази презентация е да се представят методи за оптимизация на даден процес в нашата фирма” Отдясно на листа можете да напишете аргументи „Против” темата на презентацията. Например: „Темата е прекалено обширна” или „Темата изисква задълбочени познания на публиката в дадена област”.

  • Приоритети

Определете приоритетите на презентацията:

- Много важно: целите, които искате да постигнете; посланието, което искате да отправите


- Важно: аргументи, подкрепящи тезата
- Допълнителна информация: интересни/любопитни факти, шеги

Важно: Цели и посланията на вашата презентация трябва да достигнат до слушатели. Само така ще пожънете успех. Чрез шеги и любопитни факти ще спечелите симпатията на публиката. Добрите аргументи ще убедят публиката в правотата ви и ще я накарат да ви вярва.

Приоритетите ще ви помогнат да систематизирате информацията и да я направите нагледна.  Но всички точки са равни по важност, затова е важно да наблегнете на отделните приоритети еднакво старателно.



5. Поздрав и уводни думи

Дори сред публиката да има важни личности, шефа ви или други почетни гости, не се притеснявайте и не ставайте сухи и скучни. Етикетът е отегчителен, затова бъдете смели и избягвайте консервативните и изтъркани методи за поздрав и въведение в темата.

Важно е да споменете и двата пола. Традиционно се използва „Уважаеми дами и господа”, но може да се каже и „Скъпи колеги”. Изберете поздрава според случая. Ако трябва да изкажете благодарности към някого, гледайте да не са повече от трима души. Ако не можете да се ограничите до трима, опитайте се да вмъкнете смислово тези личности в презентацията си – например по какъв начин те са свързани с темата. Така ще избегнете сухо изреждане на имена.

6. Навлизане в темата
Бъдете креативни когато преминавате към темата на вашата презентация. Недейте просто да казвате заглавието. Вместо това, изберете оригинален начин да представите темата и целта на вашата презентация. Можете да пробвате с някой виц или шега, които да са свързани с настоящата тема. Друг вариант е да започнете с интересни исторически факти и дати. Много добър трик е започване на презентация с комплимент към публиката. Например можете да изкажете благодарности към хора, които са ви познати или пък да изкажете радостта си, че виждате нови лица и ще се радвате на тяхното активно участие.
7. Главна част
Главната част е най-важна за успеха на вашата реч. Тук е важно да бъдете точни, кратки и изчерпателни. Запомнете, при презентация не е важно да говорите много, напротив, до публиката стигат само прецизни и кратки послания. Дългите речи отегчават.

При навлизането в главната част на вашата реч е хубаво да споменете накратко, в какво  се състои тя – кои точки ще засегнете и колко време ще продължи. Хубаво е да раздадете материали на публиката. Така ще избегнете декламирането на сухи теории. Материалите могат да се състоят в статистика, таблица, снимки, хипотези, съкратени теории и тн. Ако публиката е голяма и нямате време и възможност да приготвите нужните допълнителни материали, можете да направите няколко екземпляра и да ги пуснете по редиците. Но и прожектиране на интересен материал, видео или снимки ще разведри публиката.

За главната част важи следното правило: Бъдете кратки и изчерпателни, и повторете многократно главното послание, за да бъде добре разбрана темата и тезата на презентацията ви.

8. Финал

Финалът на една реч е също много важен. И той, като всеки един етап на презентацията, трябва да бъде подготвен добре.  Много професионалисти в тази област започват с края на една реч. Така те знаят крайната си цел и изграждат остатъка на тази основа.

Важно е да споменете на слушателите, че сте стигнали до края. Така публиката отново ще наостри уши. Можете да свържете края на презентацията с нейното начало. Например,с изречение от сорта „Както споменах в началото…”. Обобщете най-важното и бъдете колкото се може по-оригинални. Една възможност за по-оригинален завършек е цитирането на интересна мисъл или откъс от някоя книга. Разбира се те трябва да пасват на презентацията и да я обобщят. Също така можете да дадете тласък към дискусия, задавайки въпроси към публиката.

II. УМЕНИЕТО ДА СЛУШАМЕ

Да бъдем разбрани


Най-дълбоката необходимост на човешкото сърце е нуждата да бъдем разбрани. Всеки иска да бъде уважаван и ценен за това, което е – уникален, единствен по рода си, невъзможен за клониране (поне за сега) индивид. Никой няма напълно да се разкрие пред нас, освен ако не се чувства истински обичан и разбран. Но веднъж накараме ли някого да се почувства по този начин, той ще ни каже повече, отколкото бихме искали да чуем.

За да разберем  някого, първото, което трябва да направим, е да го чуем. И тук идва изненадата. Повечето от нас не знаят как да слушат.

Комуникацията е най-важното умение в живота – огромна част от съзнателния ни живот преминава в общуване. Да се замислим за следното: прекарали сме години, учейки се да четем, да пишем и да говорим. Но колко време сме прекарали, учейки се как да слушаме, как истински и дълбоко да разберем друг човек и да приемем чуждата гледна точка?

Това би било изненадващо, нали? А всъщност не би трябвало, защото слушането е една от четирите основни форми на общуване, също като четене, писане и говорене. И ако се замислим, още откакто се помним, се учим как да четем и пишем. А какво остава за умението да слушаме по-добре?

Когато някой ни говори, ние рядко го слушаме, защото обикновено сме твърде заети с това да си подготвим следващия отговор, да оценим това, което ни се казва, или пък да пречупваме чуждите думи през собствените си лещи, през които гледаме на света. За нас е много типично да използваме един от следните пет стила на слушане:


  • отнесеност

  • престорено слушане

  • избирателно слушане

  • буквално слушане

  • егоцентрично слушане

Стилове на слушане 


Отнесеност. Може да се каже, че „слушаме” по този начин, когато някой ни говори, но ние  сякаш сме в друга галактика. Събеседникът ни може да каже нещо много важно, но ние сме заети със собствените си мисли и почти не долавяме това, за което говори той. Всички се отнасяме от време на време, но ако го правим твърде често, това би ни донесло репутацията на „отнесени от вихъра”.

Престорено слушане. То е по-често срещаното. Все още не обръщаме достатъчно внимание на другия човек, но поне се преструваме, че е така, като вмъкваме различни коментари от рода на: „Мдаа”, „ъхъ”, „яко”, „това звучи добре”. В такъв случай този, който ни говори, ще се усети в един момент и вероятно ще помисли, че не е достатъчно важен за нас, за да го слушаме внимателно.

Избирателно слушане. Слушаме по този начин, когато обръщаме внимание само на отделни части от разговора, които са ни интересни. Например, някой приятел иска да ни сподели как се чувства от това постоянно да е в сянката на по-големия си брат, който в момента е на лагер в планината. А ние в този момент започваме с разказ колко много обичаме разходките в планината. И ако винаги се изкушаваме да говорим за това, което вълнува нас, а не събеседника ни, то има голяма вероятност да не успеем да изградим сериозни приятелски отношения.

Буквално слушане. С литералното слушане се срещаме, когато взимаме под внимание това, което другият говори, но всъщност чуваме само неговите думи. Не обръщаме внимание на езика на тялото, чувствата или значението зад думите. Като резултат пропускаме действителния смисъл на това, за което се говори.

Ако винаги се фокусираме предимно върху думите, никога няма да успеем да се докоснем до нечие сърце.



Егоцентрично слушане. Когато разглеждаме всичко само от нашата си гледна точка, може да се каже, че слушаме по този начин. Вместо да се поставим в обувките на другия, ние искаме той да влезе в нашите. Ето така се появяват изречения като: „Оооо, знам точно как се чувстваш”. Но не можем да знаем точно как се чувства другият. Можем да знаем само как се чувстваме ние и да предполагаме, че той се чувства по същия начин. Може да се каже, че егоцентричното слушане е нещо като игра по надскачане, в която взаимно се опитваме да се надскочим. Ако общуването беше състезание, то в него двете гледни точки биха се сблъскали така: „Мислиш си, че твоят ден е бил лош? Това не е нищо. Трябва да чуеш какво ми се случи на мен…”  

Когато слушаме единствено от нашата гледна точка, караме отсрещния човек моментално да се отдръпне от нас. Ние осъждаме, съветваме, разпитваме, без да се съобразяваме с обстоятелствата.



Пет правила, които човек трябва да следва за да стане по-добър събеседник:


    1. Гледайте събеседника си!
      Ако си струва да слушате някого, значи си струва и да го гледате.

    2. Бъдете леко приведен към говорещия и го слушайте внимателно!
      Изглеждайте така, сякаш не искате да изпуснете и една думичка.

    3. Задавайте въпроси!
      Това показва на говорещия, че го слушате. Задаването на въпроси е висока степен на ласкателство.

    4. Придържайте се към темата на говорещия и не го прекъсвайте!
      Не променяйте темата, докато говорещият не свърши, независимо от това, колко желаете да започнете нов.

    5. Използвайте думите на говорещия - "ти" и "твой"!
      Ако употребявате думите "Аз, ме, ми, мен", измествате центъра на разговора от говорещия към себе си. Това означава да говори, а не да слушаш.


      1. УМЕНИЕТО ДА СЕ ВЛАДЕЕМ

В своето ежедневие човек непрекъснато общува с различни хора, в най-голяма степен това се отнася за предприемачите и за хора реализиращи се в деловата сфера.



В ежедневието си човек непрекъснато преговаря, в дома си, с близките си, в магазина с търговския работник, на работното място, с колеги, подчинени и началници. Успехът в кариерата до някъде зависи от умението за водене на преговори.
Преговорите протичат през няколко етапа:

  • Подготовка – анализират се силните и слаби страни на партньорите както и на собствените и чуждите интереси, това помага да се набележат алтернативи и проекти на споразумения, решения и постигане на съгласие;




  • Подготовка за възможни решения от преговорите и набелязване на целите – този етап прави преговарящия по гъвкав. Решенията се формулират приблизително, преценява се дали и до къде може да се отстъпи в преговорите;




  • Избор на тактика за водене на преговорите – възможни са 3 подхода – твърд – преговарящият разчита на сила и упоритост при защита на своите позиции; мек – преговарящият е дружелюбен и готов за отстъпки; принципен – преговарящите са равнопоставени;




  • Провеждане на преговорите.

При провеждане на преговорите са важни интересите, а не позициите на преговарящите. Необходимо е взаимно разбиране излагане на собствени предложения и постигане на решение – взаимоизгодно и за двете страни.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница