Вашата присъда за празния гроб на христос



страница1/8
Дата27.04.2017
Размер0.7 Mb.
Размер0.7 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8



ВАШАТА ПРИСЪДА ЗА ПРАЗНИЯ ГРОБ НА ХРИСТОС


ВАЛ ГРИЙВ

 


(c) 1988 Val Grieve

Original title:

Your Verdict on the Empty Tomb of Jesus

Val Grieve

За българското издание:

(c) 1994, Издателство Нов Човек

София 1373, п. к. 15

ISBN 954-407-050-8

Превод от английски: Иво Георгиев,

Емилия Стоянова

Редактор: Венета Калоферова

Художник: Калина Сертева

На корицата -- фрагмент от картина на Караваджо

 

 



На Шийла, разбира се!

 

Съдържание:


ВАШАТА ПРИСЪДА ЗА ПРАЗНИЯ ГРОБ НА ХРИСТОС 1

Съдържание: 3

ПРЕДИСЛОВИЕ 3

1 - ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕМ 3

2 - НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС НА СВЕТА 6

3 - СЪДИЛИЩА И СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ 8

4 - СМИСЪЛЪТ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО 10

5 - ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ 11

6 - ПРАЗНИЯТ ГРОБ 15

7 - ПРЕКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА 21

8 - ПРОВЕРКА НА ПОКАЗАНИЯТА 26

9 - КОСВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА 28

10 - ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА 32

11 - Е, И КАКВО? 35




ПРЕДИСЛОВИЕ

Всеки работен ден някъде в тази страна обикновени мъже и жени без правно образование биват избирани за съдебни заседатели. Когато в края на делото съдията трябва да направи заключение, той се обръща към тях с молба да оставят настрана всяко подозрение, емоция, предубеждение или спекулация и да разгледат делото според доказателствата. С други думи, всеки съдебен заседател е призован да пристъпи към доказателствата с открито съзнание и да направи преценка, като разчита на своя трезв разум.

В тази книга Вал Грийв кани читателя да стане член на едно съдебно заседание. Той излага доказателствата за възкресението на Исус Христос и очаква вашата присъда. За мен това беше завладяващо четиво -- стимул за интелекта и предизвикателство към духа. Мисля, че то ще привлече вниманието както на юристи, така и на неспециалисти.

Авторът предоставя фактите без предубеждение и не се мъчи да наложи своето виждане на читателя. Именно това имам предвид, като казвам открито съзнание (може би с известна критичност, присъща на повечето юристи). Аз станах член на съдебното заседание и сам стигнах до заключение. Вие, читателю, трябва да сторите същото.


Р. Локит, почетен съдия


1 - ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕМ

"В днешно време на човека с религиозни наклонности обикновено се гледа като на чудак, нещастник, враг на житейските радости и въобще досадник. Някога аз също бях един от онези, които се надсмиваха над християнството, докато един ден в живота ми настъпи огромна промяна -- приех Христос."

Написах тези думи преди повече от четиридесет години, малко след като станах християнин. Когато сега се връщам към миналото, със сигурност знам, че това е най-важното събитие в живота ми. По-важно от завършването на университета, от сватбата, от бащинството, от получаването на адвокатски права, от работата на старши съдружник във фирмата и от всичко друго, което този живот ми е предложил.

Като дете никога не ходех на неделно училище и много рядко стъпвах в църква. В юношеските си години станах атеист, напълно убеден, че Бог не съществува. Първият ми сблъсък с действителното християнство беше времето, когато следвах право в Оксфордския университет. Трябва да съм бил доста интелигентен, но по въпросите на християнството тънех в безгранично невежество.

Един мой състудент от колежа започна да ми говори за своята вяра. Той беше съвсем различен от всички хора, които бях срещал дотогава. За него Бог бе реален и естествено близък. Добре си спомням колко много спорове и дискусии водехме. Като атеист и начинаещ адвокат бях твърдо убеден, че лесно ще оборя аргументите му в полза на християнството. Но това не се случи. Тъкмо обратното, за първи път започнах да размишлявам върху смисъла на живота и доказателствата за християнската вяра.

Докато яростно спорех с моя приятел християнин, в някои моменти ме обземаше ужасното подозрение, че въпреки всичко той е прав и християнството е истинно. Ето това ме настрои срещу християнството повече от всякога! Но на един Великден в неделя всичко се преобърна.

Сутринта на същия ден се събудих без изобщо да ми дойде наум за Христос. Бях толкова изпълнен с този свят, колкото всеки друг човек. После неочаквано ме осени мисълта, че на Великден Исус е възкръснал от мъртвите. Той бе жив и аз можех да Го почувствам. Стана нещо необяснимо. Изведнъж паднах на колене и заговорих на Христос. Да, именно на Христос. Внезапно разбрах, че той е жив, че е близо до мен и че иска да влезе в моя живот. Аз говорех с Него. Казах доколкото мога да си спомня: "Ела в моя живот, Господи Исусе!" Когато изрекох това, Той дойде. Да, това бе Той самият. Знаех, че Той е в мен. Невероятна радост изпълни живота ми.

Сега отново се връщам към случилото се тогава и мога от личен опит да кажа, че приемането на Исус Христос е действително и устойчиво. През всички тези години много пъти са ме питали как от атеист се превърнах в християнин. Винаги отговарям, че има две причини да стана християнин. Първо, открих, че християнството е истинно. Второ, бях разбрал, че то действа в моя живот.

Много хора се шокират, когато твърдя, че християнството е истинно. Кой знае защо, те мислят, че да станеш християнин, означава да извършиш интелектуално самоубийство. Това ме подсеща за юношеска дефиниция на вярата: "Да се довериш на нещо, за което знаеш, че е вярно!" Моят опит показва тъкмо обратното. Една от главните причини да стана християнин не е това, че съм спрял да мисля, а това, че започнах да мисля. Когато спорех с моя приятел християнин, аз за първи път видях безбройните доказателства в полза на християнството.

По-нататъшната ми кариера като адвокат потвърди този извод. Знам, че може да прозвучи изненадващо, защото юристите не се славят като привърженици на християнската вяра. Всъщност вярно е тъкмо обратното. Много пъти са ме питали как е възможно да бъда едновременно християнин и адвокат. Обикновено отговарям, че не бих искал да съм адвокат, ако не съм християнин!

През годините моята християнска вяра подкрепяше, направляваше и претегляше всичко, което съм направил като адвокат. Християнството ми даде ново виждане за закона, правосъдието и другите правни принципи. То ми създаде също и чувство за вътрешна граница. Юристите си въобразяват, че могат да раздават присъди подобно на Бога. Често се сещам за разказа на стария пуританин, който предава думите на един осъден на път към бесилката: "Там ме изпраща единствено Божията милост."

Освен това правото учи човека на логическо мислене. Едно от любимите ми занимания е да играя шах и това, което винаги ме е очаровало в тази игра, е съвършената логика при изчисляването на следващите ходове. Правото носи същото очарование. То не само ни учи да мислим, но и да търсим истината. Юристите знаят как се доказва едно дело и са усвоили навика да преценяват фактите. Когато бях атеист, аз имах вкоренен предразсъдък срещу християнската вяра. Тъкмо проучването на доказателствата направи от мен християнин.

Този път към приемане на Исус Христос чрез проверка на фактите в никой случай не е характерен само за мен. Чарлс Колсън беше един от най-добрите американски адвокати преди няколко години. По време на аферата Уотъргейт той работеше като специален адвокат на президента Никсън. Тогава бе върхът на неговата адвокатска кариера, той бе прочут като "машата" на Никсън, а списание Тайм го описваше като "закоравял, лукав, противен и фанатично предан на Ричард Никсън". Неочаквано по време на Уотъргейтската криза животът му се преобрази.

На гости у свой приятел той за пръв път почнал да се замисля над твърденията за Исус Христос. Колсън се стъписал, когато чул приятеля си да говори за Исус така, като че ли наистина съществува. Доколкото Колсън имал представа до този момент, Исус бил само историческа фигура. Приятелят обяснил, че Исус е жив днес и че Духът Му е част от съвременния свят. Преди да се разделят, приятелят дал на Колсън един екземпляр от книгата на К. С. Луис "Обикновено християнство" К.С. Луис, Обикновено християнство, 1992, С., Нов Човек.> и го накарал да я прочете.

Няколко дни по-късно се появила подходяща възможност. Колсън бил на почивка в една вила край морето. Ето какво пише той...

"Разопаковах книгата на Луис и сложих до себе си един жълт бележник, за да си водя записки по същия начин, както се подготвях да гледам някое важно дело в съда... Целият мой досегашен опит показваше, че анализът предшества решението, че доводите се подреждат в две стройни колони -- за и против. Най-горе върху листа написах: "Има ли Бог?"

Разтворих "Обикновено християнство" и изведнъж се оказах лице срещу лице с един блестящ интелект, толкова добре обучен и безпощадно логичен. Можех само да съм благодарен, че не сме се срещали досега в съда. Скоро вече бях попълнил два листа жълта хартия с аргументи "за" в отговор на моя въпрос "Има ли Бог?". В графата "против" се мъдреха традиционните съмнения, така характерни за нашето материалистично, сляпо вярващо в науката общество -- ние не можем нито да видим, нито да чуем, нито да усетим Бог. Или пък можем?...

Като юрист бях поразен от доводите на Луис за осъществяването на моралния закон и удивителното постоянство, с което този закон се проявява навсякъде и във всички времена... Главната идея в книгата на Луис и същността на Християнството е събрана в едно главозамайващо изречение: "Аз и Отец едно сме" (виж Йоан 10:30). Не просто част от Бога или само пратен от Бога, или само свързан с Бога. Той беше (и следователно е) Бог.

Колкото повече се съпротивявах срещу тези думи, толкова повече те започваха да избухват пред очите ми, разбивайки на парчета цял куп от удобни стари истини, сред които се носех през живота без много да им обръщам внимание. Луис се справя с тях толкова решително, че просто няма как да се изплъзнеш: да се говори така, както е говорил Христос, да се живее, както той е живял, и да се умре, както той е умрял -- това е или Бог, или бълнуващ лунатик.

Бях изправен пред избор -- прост, очевиден и страшен -- избор без недомлъвки, без нюанси и компромиси. Никой досега не ми беше стоварвал тази истина по такъв директен и безцеремонен начин. Задоволявах се да си представям Христос като някакъв вдъхновен пророк и учител, скитащ по пясъците на Свещената земя преди 2000 години -- човек с няколко стъпки по-издигнат от хората на своето време или дори от хората на всички времена, но не повече. Ако наистина мислим по такъв начин, то тогава християнството не е нищо друго, освен евтин заместител, подобно на захаросано безобидно хапче, което гълтаме веднъж седмично в неделя сутрин.

В слънчевото утро край брега на Мейн усещах свежия бриз откъм океана и ми бе трудно да схвана изключителната сила на мисълта, че Христос е живият Бог, Който ни обещава да бъде с нас ежедневно, с всеки един поотделно...

Както седях усамотен в това ранно петъчно утро, загледан в прекрасното море, от устните ми съвсем естествено се отрониха думи, които не мислех, че някога ще проумея или изрека: "Господи Исусе, аз Ти вярвам. Аз Те приемам. Моля те, ела в живота ми. Поверявам го на Теб." Сhаrlеs Соlsоn, "Воrn Аgаin" (Ноddеr & Stоughtоn, 1980), с.131-142. Ползвано с разрешение на Ноddеr & Stоughtоn.

Ето как неусетно целият живот на Колсън бе преобразен. Очакваха го седем месеца затвор заради участието му в Уотъргейт. След това той изостави адвокатската кариера и сега отдава всичките си сили на "Затворническото братство", посещавайки като духовник затворите в много страни.

Чарлс Колсън сигурно е трябвало да премисли много неща, преди да приеме Исус Христос. Моята цел за написването на тази книга е да накарам читателя да се замисли. Преди да стана християнин, аз не знаех нищо за християнската вяра. Както много хора днес, така и аз бях абсолютно сигурен, че евангелията са пълни с противоречия, без дори да ги бях прочел. Винаги съм се чудел колко много хора още се намират в това положение. Те знаят какви ли не факти за живота, за политиката и за всеки друг предмет под слънцето, но никога не са се заели сериозно с идеите и напътствията на Исус. Сър Норман Андерсън в книгата си "Един адвокат сред теолозите" “Sir Nоrmаn Аndеrsоn, "А Lаwyеr аmоng thе Тhеоlоgiаns" (Ноddеr & Stоughtоn, 1973), с.15 подчертава:

"Подготовката на юриста го предразполага да приеме следните принципи: документираните улики трябва (доколкото е възможно) да се оставят да говорят сами за себе си; да се търси честен подбор и оценка на устните свидетелски показания, а не да се бърза с преждевременните и взаимоизключващи се изводи; в някои случаи косвените улики могат да бъдат извънредно убедителни. Юристът, особено ако той е съдия, винаги е изправен пред проблема как да претегли уликите и да разграничи сигурните от лъжливите."

Откакто станах християнин, внимателно проучвам доказателствата за възкресението, за физическото завръщане на Исус Христос от мъртвите. Написах тази книга с намерението да изложа пред вас тези доказателства. Вярвам, че логиката трябва да ни помогне да обрисуваме конкретното историческо време и място на възкресението така, че всеки да може да докосне живия Исус и да чуе Неговите думи.

Има и друга причина, поради която написах тази книга. От дълго време християнската вяра е подложена на силни атаки. Разбира се, едва ли тъкмо адвокат би я защитил най-добре. Както посочи преди много години един известен проповедник: "Да се защитава Библията? Та това е все едно да се защитава лъв!" Ала въпреки всичко смятам, че е крайно време някой да се застъпи за християнската вяра. Тя не само може да бъде подложена на изпит, но съм убеден, че това е най-естественото нещо в днешния свят.

 



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница