Вазов служител в храма на нацията



Дата21.02.2017
Размер26.79 Kb.
Размер26.79 Kb.

Вазов - служител в храма на нацията

(Есе)


Творчеството на Иван Вазов остава не само като символ на раждането и утвърждаването на българската литература, но и като неотделим елемент от историческата ни и културна памет.Свидетел на един от най-величавите мигове в народностното ни утвърждаване – освобождението от турско робство, Вазов превръща темета за национално-освободителните борби в една от основните в творчеството си.

Неслучайно Иван Вазов е наричан „певец на нацията”.Той е съвременник на едни от най-тъмните моменти в българската история, свидетел е на най-мощното деяние, доказателство за силата на нацията ни – освобождението от турско иго.Много от произведенията са тематично насочени към борбата за свобода и жертвите за най-милото – Родината.

С „Епопея на забравените” творецът цели да върне народа в недалечното минало, за да покаже, че дори от най-мрачните мигове в историята ни има какво да се научи.В одата „Паисий” е разгледан контрастът между тъмнината и светлината – в тъмната килия се кове светла история, завещана за поколения напред. Поетът цели да накара всички българи и до днес да се замислим над святото си минало.За дедите си, изпълнени дотолкова с всичко родно, че да не ги е страм да умрат за идеала си – свободата, запазването на българското. В одата „Кочо” е разгледан мотивът за водача, обикновения на пръв поглед човек, който крие в сърцето си неподозирана любов към родината.Той е смел дори в смъртта си, тъй като не скланя глава пред поробителя.Избира да види собственото си семейство мъртво пред това, да е в ръцете на тиранина. В одата „Левски” също е разгледан мотивът за водача на народа, за безстрашието, за черпенето на сила от мисълта за българското. Левски дори е сравнен с Христос, жертва се за свята кауза – спасението. Одата „Опълченците на Шипка” е сякаш продължение на одата „Кочо”, индивидуалният героизъм обаче е прехвърлен върху всеки един от участниците в битката.”...в едно се бият живи и умрели...”, това показва силата на българския дух, желанието за свобода толкова силно, че за него и смъртта не е граница.

В този смисъл Вазов е служител на нацията.Той се грижи българинът да не забрави откъде е тръгнал, че за неговата свобода днес са да дени много жертви в миналото. Кара ни да поглеждаме назад и да не забравяме героите си.Вазов разглежда тези проблеми в част от творчеството си.Голямо внимание е отделено на битките за свобода, както и на героите, довели до нея.Те могат само да ни накарат да се гордеем със славното си минало и имената на храбреците ни.

Друга част от творчеството на поета е породена от разочарованието му от българския живот след Освобождението.”Линее нашто поколение”, „Елате ни вижте” – това са произведения, изпълнени с недоволство,недоволство, породено от мизерния начин на живот.В „Опълченците на Шипка” българите са „орловци”, а в „Елате ни вижте” „скот и стопанин” са „душевно сближени”.Там хомотът на робството вече е изчезнал, но този на мизерията тежи с голяма сила. В „Линее нашто поколение” Вазов казва: „След теб потомство иде цяло, какво ли ще му завещайш?”.Цели да накара народа да излезе от тази следосвобожденска апатия, да намери отново своя идеал.

Към нито един от проблемите, съпътстващи следосвобожденското ни ежедневие, Вазое не остава безразличен – яростно се гневи на всички родоотстъпници, които не разбират, че и миналото, и бъдещето са в България и всичко родно. Пише стихотворението „Българският език” с цел да опровергае всички хули по негов адрес, доказва, че езикът ни е благодат.Нарича го дори свещен, подплатен е с „мъки, стонове вековни”, този език няма как да бъде грозен, нито недостоен.

В цялото си творчество Вазое коментира по свой начин всички проблеми на българската нация. Изпълва поезията си с героизъм или разочарование, с възхищение от красотата на родината или срам от това, че има българи, които не могат да я оценят. Няма сънародник, който да не е бил повлиян от творчеството му. С право може да бъде наречен служител на нацията, тъй като не позволява на забравата да се прокрадне в съзнанието ни. Неслучайно пише за хора като Паисий, Левски и дори за простия чизмар Кочо. Във всеки един от тях има по нещо, което ни кара да бъдем истински родолюбци.

Петя Михайлова, ХI Г клас



VIII СОУПЧЕ „Ал.Сергеевич Пушкин”

Гр.Варна

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница