Вести към младите



страница11/19
Дата01.02.2017
Размер3.67 Mb.
Размер3.67 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   19

ЧАСТ ХI

ЖИВОТЪТ В СЕМЕЙСТВОТО

Възстановяването и издигането на човечеството започва в семейството, т.е. чрез делото на родителите, което е над всяко друго дело. Обществото е съставено от семейства и ще бъде такова, каквото го направят главите на тези семейства. От сърцето са “изворите на живота”, а сърцето на обществото, на църквата и на нацията, това е семейството. Благополучието на обществото, успехът на църквата и просперитетът на нацията зависят от влиянието на семейството (“По стъпките на великия Лекар”, стр. 349).

ХРИСТИЯНСКИЯТ ДОМ

Изповядващите, че обичат Бога, трябва като патриарсите в миналото, да издигат олтар на Господа навсякъде, където разпънат палатката си. Ако е имало някога време, когато всеки дом да бъде дом на молитва, то сега е това време. Бащите и майките трябва често да издигат сърцата си към Бога в смирена молитва за себе си и за техните деца. Нека бащата като свещеник на дома слага върху Божия олтар сутрешната и вечерната жертва, а съпругата и децата се присъединят в молитва и хваление. Исус ще желае да се задържа в такъв дом.

Свята светлина нека се излъчва от всеки християнски дом. Любовта да се проявява в действие. Тя трябва да произтича от всеки разговор в дома, като се проявява в благородна несебелюбива вежливост. Има такива домове, където този принцип се прилага – домове, където се покланят на Бога и царува най-истинска любов. В тях сутрин и вечер към Твореца се възнася молитва като сладък тамян и милостите и благословенията Му слизат над молещите се като утринна роса.

Добре подреденият християнски дом е мощен аргумент в полза на реалността на християнската религия - аргумент, който неверникът не може да отрече. Всички могат да видят, че в семейството съществува влияние, отразяващо се върху децата, и че Богът на Авраам е с него (“Патриарси и пророци”, стр. 144).

ВЯРНОСТ В ДОМАШНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Най-голямото задължение на младежите е в собствените им семейства – ощастливявайки баща и майка, братя и сестри чрез чувства на любов и истински интерес към тях. Тук те могат да проявят себеотрицание и в грижата и работата за другите да забравят себе си. Никога една жена не може да се унижи от такава работа. Това е най-святата, най-възвишената служба, която тя може да изпълни. Какво влияние може да има една сестра над братята си! Ако се държи правилно, тя може да определи характера на своите братя. Молитвите й, нежността й, любовта й могат да направят много в един дом.

Сестро моя, тези благородни качества никога не могат да се предадат на други умове, ако първо не съществуват в твоя. Онази удовлетвореност на душата, онази любов, онова благородство и слънчев нрав, достигащ всяко сърце, ще се отразяват и върху тебе. Ако Христос не царува в сърцето ти, ще има недоволство и морална уродливост. Себелюбието изисква от другите онова, което ние не желаем да им дадем...

Това, което изпитва душата и изисква смелост, не е някое велико дело или голяма битка. Всекидневният живот носи своите трудности, изпитания и обезсърчения. Най-често скромната работа е, която изпитва търпението и твърдостта. Ще бъдат необходими самоувереност и решителност за посрещане и побеждаване на всички трудности. Осигурете си Господ да бъде на ваша страна като утеха и прибежище във всички случаи (“Свидетелства”, т. III, стр. 80,81).

ДОМАШНА РЕЛИГИЯ

Религията в дома е нещо изключително нужно и думите ни вкъщи трябва да бъдат каквито трябва, иначе свидетелството ни в църквата няма да представлява нищо. Ако не проявявате кротост, любезност и учтивост във вашия дом, религията ви ще бъде напразна. Ако имаше повече истинска домашна религия, щеше да има повече сила и в църквата.



Нелюбезни думи в къщи


Каква вреда се нанася само на семейството чрез изговарянето на думи на нетърпимост! Защото, изречени от един, тези думи карат друг да му отговори в същия дух и по същия начин. След това идват още думи на отвръщане, думи на себеоправдаване, а точно чрез тях се създава тежък, скръбен хомот за врата ви; защото всички тези горчиви думи ще се върнат обратно като печална жетва за вашата душа.

Тези, които си позволяват такъв език, ще преживеят срам, загуба на уважение, загуба на себедоверие и ще изпитат горчиви угризения и разкаяния, задето са си позволили да губят себеконтрол и да говорят така. Колко много по-добре би било, ако думи от такъв характер никога не бяха изговорени. Колко много по-добре би било да притежаваме в сърцето си маслото на благодатта, да бъдем в състояние да отминаваме всички предизвикателства и да понасяме всичко с Христоподобна кротост и дълготърпение.

Ако изпълнявате условията на Божиите обещания, обещанията ще се изпълнят за вас. Ако умът ви е постоянно насочен към Бога, няма да преминавате от състояние на екстаз към долината на отчаянието, когато ви връхлетят изпитанията и изкушенията. Няма да говорите на другите за съмненията си и обгръщащия ви мрак.

Сатана не може да чете мислите ни, но може да вижда нашите постъпки, да чува нашите думи; и от дългото си познаване на човешкото семейство може така да оформи изкушенията си, че да се възползва от слабите места на характера ни. И колко често сами го посвещаваме в тайната как може да ни победи. О, да можехме да контролираме думите и постъпките си! Колко силни бихме станали, ако не се срамуваме от думите си, когато ги срещнем записани в деня на съда. Колко различни ще изглеждат в Божия ден в сравнение с онова, което са изглеждали, когато сме ги изговаряли (“Ривю енд Хералд”, 27 януари 1913 г.).



Домът – нагледен урок


Мисията на дома се простира отвъд кръга на неговите собствени членове. Християнският дом трябва да бъде нагледен урок, илюстриращ превъзходството на истинските житейски принципи. Такава илюстрация ще бъде сила за добро в този свят. Влиянието на истинския дом върху човешките сърца и живот е далеч по-мощно от която и да било проповед. Когато младежите излязат от такъв дом, уроците, които са научили в него, се предават на други. По-благородните принципи на живеене се въвеждат и в други домове и в обществото заработва едно облагородяващо влияние (“По стъпките на великия Лекар”, стр. 352).

ДОМЪТ – УЧИЛИЩЕ

Посвещаването на служба за Бога няма да отслаби ума или способностите на младежите. Страхът от Господа е началото на мъдростта. И най-малкото дете, което обича Бога и се бои от Него е по-велико в Божиите очи от най-талантливия и учен човек, който не зачита великото спасение. Младежите, посвещаващи сърцата и живота си на Бога, влизат във връзка с Източника на всяка мъдрост и превъзходство.

Всекидневните задължения


Ако децата бяха учени да гледат на ежедневния кръг от скромни задължения като на учебен курс, определен им от Господа, като на училище, в което те трябва да бъдат обучени, за да се подготвят за вярна и действена служба, колко по-приятна и почетна щеше да им изглежда тяхната работа. Извършването на всекидневните задължения като за Господа придават чар и на най-скромната работа и свързват работниците на земята (земните работници) със светите същества, извършващи Божията воля на небето.

И в определеното ни място ние трябва да изпълняваме задълженията си със същата вярност, както ангелите изпълняват своите задължения в тяхната по-висша сфера. Божии служители ще бъдат хората, на които може да се разчита навсякъде. Гражданите на небето ще бъдат най-добрите граждани на земята. Правилното разбиране на нашия дълг към Бога води до ясно схващане и на нашия дълг към ближните.



Майчината награда


Когато съдът започне да заседава и се отворят книгите; когато великият Съдия произнесе Своето “добре” и короните на безсмъртната слава се поставят на челата на победителите, мнозина ще издигнат короните си пред очите на събралата се вселена и посочвайки своите майки ще кажат: “Тя ме направи това, което съм чрез Божията благодат. Нейните наставления, нейните молитви са били благословени за моето вечно спасение”...

Младите мъже трябва да бъдат обучени да стоят твърдо за правото сред преобладаващото нечестие, да вършат всичко, що е във властта им, за да задържат развитието на порока и да поощряват добродетелта, чистотата и истинската мъжественост. Дълбоки и трайни са впечатленията в ума и в характера през ранните години. Неправилното обучение или лошите другари често пъти упражняват върху младия ум такова влияние за зло, което всички по-късни усилия са безсилни да заличат (“Знамения на времето”, 3 ноември 1881 г.).



Възможности за домашно обучение


Точно днешните младежите и деца определят бъдещето на обществото, а от дома ще зависи какви са младежите и децата. По-голямата част от недъзите, окаяността и престъпленията, които са проклятие за човечеството днес, могат да се видят в липсата на правилно домашно възпитание. Ако животът в дома беше чист и правилен, ако децата, които излизат от неговите грижи, бяха подготвени да се справят с отговорностите и опасностите на живота, каква промяна би могла да се види в света! (“По стъпките на великия Лекар”, стр. 351)

ПОЧИТ И ЛЮБОВ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

Желаещите наистина да следват Христос трябва да Му позволят да пребъдва в сърцето им и да Го оставят на неговия престол там като върховен владетел. Трябва да представят духа и характера на Господа в домашния си живот и да показват учтивост и любезност към онези, с които във връзка.

Много деца, изповядват, че познават истината, но не отдават на родителите си дължимата почит и любов. Проявяват само малка обич към бащата и майката, не ги уважават, като се подчиняват на желанията им или като се стремят да облекчат грижите им. Много от изповядващите се за християни не знаят какво означава “почитай баща си и майка си” и затова няма да узнаят и какво означава “за да се продължат дните ти на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава”.

Нашите младежи изповядват, че принадлежат на пазещите Божиите заповеди, а много от тях не зачитат и нарушават петата заповед; и богатите благословения, обещани за онези, които съблюдават тази заповед и почитат баща си и майка си, не могат да се изпълнят за тях. Ако не се покаят за греха си и не реформират постъпките и характера си чрез благодатта на Христос, никога няма да влязат в новата земя, където да живеят вечно. Които не почитат и не обичат родителите си, няма да уважават и почитат и Бога. Които пропаднат на този изпит, няма да са послушни и на Бога и затова не могат да очакват да влязат в обещаната земя.

Участта се решава чрез послушанието


Младежите сега решават вечната си участ и аз искам да апелирам към вас да обърнете внимание на заповедта, към която Господ е прибавил обещанието: “... за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ, твоят Бог.” Деца, желаете ли вечен живот? Тогава почитайте и уважавайте родителите си...

Ако сте съгрешавали в неотдаване любов и послушание на родителите си, сега започнете да изкупувате миналото. Не можете да си позволите друго поведение, защото това означава за вас загубата на вечния живот. Изпитващият сърцето знае какво е отношението ви към родителите; защото той претегля моралния характер на златните везни в небесното светилище. О, изповядайте незачитането си към вашите родители. Изповядайте равнодушието си към тях и презрението си към святата Божия заповед...

Сърцата на родителите ви са нежно привързани към вас и може ли да отговорите на любовта им със студена неблагодарност? Те обичат душите ви, искат да се спасите; а вие не сте ли често пъти презирали техния съвет и не сте ли вършили волята си, не сте ли ходили по вашия път? Не сте ли следвали собствената си независима преценка, макар да сте знаели, че такова упорито поведение няма да бъде одобрено от Бога? Много бащи и майки са умрели с разбити сърца поради неблагодарността, липсата на уважение на децата им (“Младежки наставник”, 22 юни 1893 г.).

БЛАГОСЛОВЕНИЕ В ДОМА

Господ казва на младежите: “Сине мой, дай сърцето си на Мене.” Спасителят на света обича децата и младежите да Му отдават сърцата си. Може да има цяла армия от деца, които ще бъдат оценени като верни на Бога, защото ходят в светлината, както Христос е в светлината. Те ще обичат Господ Исус и ще им е приятно да Му угаждат. Няма да губят търпение при укор; но ще радват сърцата на баща си и майка си със своята любезност, спокойствие и готовност да направят всичко възможно, за да им помогнат да понесат товарите на деня. И в детство, и в младост те ще бъдат оценени като верни ученици на нашия Господ.

Деца и младежи, още от най-ранните си години можете да бъдете едно благословение в дома. Колко е печално да видиш деца на богобоязливи родители да са буйни и непослушни, неблагодарни и своенравни, твърдо решили да следват собствения си път, без оглед на неудобството или скръбта, които причиняват на родителите си. Сатана се наслаждава, докато владее сърцата на децата и ако му се позволи, той ще им вдъхне собствения си омразен дух.



Послушание към родителите


Родителите могат да направят всичко, което е във властта им, да дадат на децата си всяка привилегия и необходимо наставление, та да могат те да отдадат сърцата си на Бога; и въпреки това е възможно децата да откажат да ходят в светлината и чрез лошото си поведение да хвърлят неблагоприятна сянка върху родителите си, които ги обичат и чиито сърца копнеят за тяхното спасение.

Сатана е, който изкушава сърцата на децата да възприемат поведение на грях и непослушание; и след това, ако му се позволи, той ще отнеме живота на децата, докато те са все още в греховете си, за да ги лиши от всяка надежда за спасение, да прониже като с меч сърцата на богобоязливите бащи и майки. Те ще бъдат превити от скръб поради окончателната непокаяност и бунт на рожбите им срещу Бога, от която никога не ще могат да се съвземат...

Деца и младежи, умолявам ви заради Христос да ходите в светлината. Подчинете се на Божията воля. Когато “грешниците примамват, да не се съгласиш”. Не се отклонявайте от пътя на Господа, защото в престъплението няма да имате мир. Чрез лошо поведение вие опозорявате своите родители и безчестите Христовата религия. Помнете, че животът ви се записва в небесните книги, за да бъде открит пред цялата събрана вселена. Помислете какъв срам, какво угризение ще изпитате, ако имате нещастната участ да загубите вечния живот! “Обърнете си при Моето изобличение; ето ще излея Духа Си над вас и ще разкрия делата Си пред вас... и тогава ще Ме призоват... Който ме послуша, ще живее безопасно и не ще се бои от зло.” Обърнете внимание на Христовото наставление: “Ходете докле имате светлината, да не би да ви постигне тъмнината” (“Младежки наставник”, 10 август 1893 г.).

ИЗГРАЖДАНЕ НА ХАРАКТЕРА В ДОМА

Сатана изкушава децата де се държат резервирано с родителите си и да избират за свои довереници младите си и неопитни другари, които не само, че няма да могат да им помогнат, но ще им дадат и лош съвет...

Децата биха се спасили от много злини, ако бяха по-близки с родителите си. Родителите трябва да насърчават у децата си открито и откровено разположение към тях, да ги насърчават да идват със своите трудности и когато са объркани и не знаят кой е правият път, да излагат пред родителите си въпроса така, както те го виждат, и да ги молят за съвет. Кой би могъл по-добре от едни набожни родители да схване и посочи опасностите? Кой може най-добре да разбира особените темпераменти на собствените си деца, ако не самите родители? Майката, която е наблюдавала всяко отклонение на ума още от самото детство и по този начин е запозната добре с естествената наклонност на детето е най-добре подготвена да го посъветва. Също така кой може да каже какви черти на характера трябва да се потискат и ограничават, освен майката, подпомогната от бащата?



Ощастливяване на родителите


Децата християни ще предпочитат любовта и одобрението на своите богобоязливи родители над всяко друго земно благословение. Те ще обичат и почитат родителите си. Една от главните им грижи в живота трябва да бъде, как да направят родителите си щастливи. В този бунтовен век деца, не получили правилни наставления и дисциплина, малко осъзнават задълженията си към своите родители. Често пъти става така, че колкото повече родителите правят за децата си, толкова по-неблагодарни са децата и толкова по-малко почитани са родителите.

Деца, които са били галени и на които се е слугувало, очакват винаги да бъде така; и ако очакванията им не се осъществят, те се разочароват и обезсърчават. Това предразположение ще се проявява през целия им живот; те ще бъдат безпомощни, ще се осланят на другите за помощ, очаквайки от тях да им услужват и отстъпват. И ако някой им се противопостави, даже и след като вече са пораснали и са станали зрели мъже и жени, те се смятат за ощетени. Така се измъчват през целия си живот, едва са в състояние да носят собствения си товар, често роптаят и са ядосани, защото всичко върви не така, както им се иска...

Децата трябва да чувстват, че са задължени на своите родители, които са бдели над тях в детството им и са се грижили за тях при болест. Трябва да съзнават, че заради тях родителите им са понесли много тревоги и грижи. Особено съвестните, набожни родители са чувствали най-дълбока загриженост за децата си да тръгнат те по правя път. Когато са виждали грешки в децата си, колко тревоги са изпитвали сърцата им. Ако децата, причинили на тези сърца такава болка, биха могли да видят последиците от своето поведение, сигурно биха съжалили. Ако можеха да видят майчините сълзи и да чуят майчините молитвите към Бога за тях, ако можеха да доловят майчините потиснати и глухи стенания, сърцата им биха се съкрушили и те бързо биха изповядали грешките си и биха се помолили за прошка...

Сила за борбата


Живеем в нещастен за децата век. Съществува силно течение, което завлича надолу към гибел, и е нужно нещо повече от детски опит и сила, за да бъде то пресечено. Младежите общо взето като че ли са пленници на Сатана и той и неговите ангели ги водят към сигурна гибел. Сатана и множествата му воюват срещу Божието управление и всички. Те ще се опитат да объркат и победят с изкушенията си всички, които имат желание да предадат сърцата си на Бога и да бъдат послушни на Неговите изисквания, за да ги обезкуражат и откажат от борбата.

Чрез сериозна молитва и жива вяра могат да бъдат спечелени големи победи. Някои родители не са осъзнали отговорностите си и са занемарили религиозното възпитание на своите деца. Сутрин първите мисли на християнина трябва да бъдат за Бога. Светската работа и земните интереси трябва да минат на второ място. Децата трябва да бъдат научени да почитат часа на молитвата и да благоговеят пред него. Преди да напуснат дома за работа, всички членове на семейството трябва да се съберат заедно и бащата (или майката, когато бащата отсъства), да произнесе към Бога гореща молитва Той да ги пази през целия ден...



Нетърпение при ограничаване


Сред пазителите на съботата има деца, които понасят зле ограниченията и мислят, че родителите им са твърде строги. В сърцата им може дори да възникнат лоши чувства, недоволство, неподходящи настроения може да се породят у тях против онези, които работят за тяхното сегашно, бъдещо и вечно добро. Но ако животът им бъде пощаден още няколко години, те ще благославят родителите си, задето са се грижили за тях със строгост и са бдели вярно над тях в годините им на неопитност...

Индивидуална отговорност


Деца, Бог е преценил, че е добре да ви повери на грижите на вашите родители, за да ви наставляват и дисциплинират и така да изпълнят своята част във формирането на вашия характер за небето. Но от вас зависи дали ще развиете добър християнски характер, като се възползвате по най-добрия начин от привилегиите, които сте имали от вашите набожни, верни, молещи се родители. Въпреки цялата загриженост и вярност на родителите за децата им, те не могат да ги спасят. Има работа, която децата трябва да извършат сами. Всяко дете трябва да се заеме със себе си.

Вярващи родители, пред вас лежи отговорна работа – да направлявате стъпките на вашите деца и в религиозната опитност. Когато истински обичат Бога, те ще ви почитат за грижите, които сте проявили към тях, както и за верността, с която сте ограничавали желанията им и сте подчинявали волята им (“Свидетелства”, т. I, стр. 391-403).



Облечени в Христовата правда


Когато сме облечени в Христовата правда, няма да имаме наклонност към греха; защото Христос ще действа в нас. Може да правим грешки, но ще мразим греха, който причини страданията на Божия Син (“Ривю енд Хералд”, 18 март 1890 г.).

МЛАДЕЖИТЕ ДА НОСЯТ ОТГОВОРНОСТИ (Обръщение към двама млади мъже)

Тези млади мъже имат в дома дълг, който не зачитат. Не са се научили да изпълняват задължения да носят отговорности в дома. Те имат вярна, практична майка, носила много товари, които нейните деца не е трябвало да я оставят да носи. С това те са показали непочитание към своята майка. Не са споделяли товарите на баща си, което е било техен дълг, и не са му отдавали дължимото почитание. Те следват по-скоро наклонностите си, отколкото дълга.

В живота си се придържат към себелюбиво поведение, като избягват товари и труд и не са успели да постигнат онзи ценен опит, от който не могат да си позволят да се лишат, ако искат да направят живота си успешен. Не чувстват важността от това да бъдеш верен в малките неща, нито пък са почувствали задължението си към родителите си да бъдат искрени, честни и верни в скромните, малки задължения, лежащи непосредствено на пътя им. Те гледат нагоре над обикновените клонове на знанието, които са толкова нужни за практическия живот.



Създаване на радост в дома


Ако тези млади хора би трябвало да послужат някъде за благословение, то това е в дома. Ако се поддават на наклонностите си, вместо да бъдат ръководени от внимателното решение на един трезв разум, здрав разсъдък и просветлена съвест, те не могат да бъдат за благословение нито за обществото, нито за бащиното си семейство и изгледите им за бъдещето както за този, така и за вечния свят могат да бъдат поставени в опасност.

Много младежи остават с впечатлението, че първите години от живота им трябва да бъдат освободени от всякакви грижи, и пропилени в празни спортове, веселия, шеги и глупави удоволствия. Докато са ангажирани с глупости и задоволяване на чувствата, някои не мислят за нищо друго освен за моментното удовлетворение. Стремежът им за забавления, любовта им към общество и бъбрене и смях нараства с всяко задоволяване на тези неща и те изгубват всякакво желание за по-трезвите житейски реалности, а домашните задължения им изглеждат съвсем безинтересни. Няма достатъчно разнообразие за навикналите им на него умове и те стават неспокойни, мърморещи и раздразнителни. Тези млади мъже трябва да почувстват за свой дълг да направят дома щастлив и весел...

Една промяна след физически труд, подложил на голямо изпитание силите, може да бъде необходима за известно време, за да могат младежите пак да се заемат с работа, и усилията им да постигнат по-голям успех. Но може би не е необходима пълна почивка, нито пък ще се постигнат по-добри резултати от физическите им усилия.

Даже и когато се изморят от даден вид работа, не е нужно да прахосват скъпоценни моменти. Могат в да започнат да правят нещо не толкова изтощително, но което ще бъде благословение за тяхната майка и за сестрите им. Като облекчават грижите им, поемайки по-тежките и груби товари, те могат да намерят онова забавление, което произтича от принципа и което ще им донесе истинско щастие, а и времето им няма да бъде прекарано в занимание с маловажни неща или с отдаване на себелюбиви удоволствия (“Свидетелства”, т. III, стр. 221-223).

ЧАСЪТ НА БОГОСЛУЖЕНИЕ

За възбуждане и засилване на любовта към изучаване на Библията е важно как се прекарва часът за богослужение. Часовете на утринното и вечерното богослужение трябва да бъдат най-сладките и най-полезни през деня. Нека да се разбере, че в тези часове не трябва да се натрапват никакви тревожни, неприятни мисли; че родители и деца се събират, за да се срещнат с Исус и да поканят в дома присъствието на светите ангели. Нека службата бъде кратка и пълна с живот, съобразена със случая и разнообразявана от време на време. Нека всички да участват в четенето на Библията и да научат, а и да повтарят често Божия закон. Интересът на децата ще се засили, ако понякога им бъде разрешавано те да избират какво да се чете. Задавайте им въпроси върху текста, а нека и те да задават въпроси. Споменете нещо, което ще послужи за илюстриране на неговото значение. Нека и малките да участват в молитвата, накарайте ги да изпеят песен макар и това да бъде само един стих, ако службата не се удължава много с това.

За да се осъществи подобаваща служба, тя трябва да се подготви като се обмисли предварително. А родителите да си отделят време всеки ден да изучават Библията заедно с децата си. Без съмнение, за да се постигне това, ще се изискват усилия, планиране и известни жертви, но усилията ще бъдат богато възнаградени (“Възпитание”, стр. 186).

РЕЛИГИОЗНО ГОСТОПРИЕМСТВО

Бихме били много по-щастливи и много по-полезни, ако домашният ни живот и социално общуване бъдеха управлявани от Христовата кротост и простота. Вместо да се трудим за показ, да възбудим възхищението или завистта на гостите, трябва да се стремим да ощастливяваме всички около нас с нашето добро настроение, съчувствие и любов. Нека гостите ни виждат, че се стремим да се съобразяваме с Христовата воля. Нека виждат в нас, даже и обстановката ни да е скромна, дух на задоволство и благодарност. Самата атмосфера на истинския християнски дом е атмосфера на мир и спокойствие. Такъв пример не може да не остави последици...

В старанието си да създадем удобство на гостите си и да ги направим по-щастливи нека не занемаряваме задълженията си към Бога. Часът на молитва не трябва да бъде пренебрегван поради каквото и да било съображение. Не говорете и не се забавлявайте толкова, че да се уморите твърде много и да не можете да се наслаждавате на времето за посвещение. В противен случай бихте представили на Бога куца жертва. Трябва да представяме молбите си и да издигаме гласовете си в радостно, благодарствено хваление рано вечер, когато можем да се помолим не набързо и активното участие на ума се.

Нека всички гостуващи ни християни да виждат, че часът за молитва е най-скъпоценният, най-светият и най-щастливият час на деня. Тези моменти на посвещение влияят пречистващо и възвисяват участващите в тях. Донасят мир и приятна почивка на душата (“Ривю енд Хералд”, 29 ноември 1887 г.).



Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница