Вести към младите



страница12/19
Дата01.02.2017
Размер3.67 Mb.
Размер3.67 Mb.
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   19

ЧАСТ ХII

ОБЛЕКЛО И УКРАШЕНИЯ

За характера на дадена личност се съди по начина й на обличане. В избора на скромно и прилично облекло се разкрива фин вкус и възпитан ум. Благопристойната простота в облеклото, свързана със скромно поведение, обгражда младата жена с такава атмосфера на свята резервираност, която ще й бъде щит срещу хиляди опасности (“Възпитание”, стр. 248).

ЕЛЕМЕНТИ В ИЗГРАЖДАНЕТО НА ХАРАКТЕРА

Много е важно децата и младежите да бъдат възпитани да бдят над думите и делата си. Защото начинът им на действие докарва слънце или сянка не само в собствения им дом, но и над всички, с които те влизат във връзка. Но преди да бъдат внимателни и разсъдливи и да се въздържат от всичко, изглеждащо зло, младите трябва да имат мъдростта, която идва отгоре, и силата, която единствено Исус може да даде...



Истинското украсяване


Много хора се лъжат, като смятат, че хубавият външен вид и яркото облекло ще им спечелят уважението на света. Но привлекателността, състояща се само във външния вид, е повърхностна и променлива; на нея не може да се разчита. Препоръчаното от Христос украшение на Неговите последователи не увяхва никога. Той казва: “Вашето украшение да не е вънкашно, сиреч плетене косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи, но в скришният в сърцето живот, с нетленното, украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.”

Ако половината от времето, което младежите прахосват, за да придобият по-привлекателен външен вид, бе отдадено за развиване култура на душата, за вътрешно украсяване, колко различни биха били тяхното държание, думи и действие. Наистина стремящите се да следват Христос ще се отнасят съвестно към облеклото си; ще се опитват да спазят дадените така ясно от Господа изисквания в това отношение. Парите, харчени сега за екстравагантно облекло, ще бъдат използвани за напредъка на Божието дело и за обогатяване на ума с полезни знания, квалифицирайки себе си по този начин за заемане постове на доверие. Те ще се стремят да отговорят на очакванията на Исус, Който ги е купил на такава несметна цена.

Мили деца и младежи, Исус е направил всичко по силите Си, за да ви даде дом в жилищата, приготвени за онези, които Го обичат и Му служат тук. Той напусна небесния си дом и дойде в свят, опетнен от греха – дойде при хора, които не Го оцениха, които не обикнаха Неговата чистота и святост, които презряха ученията Му и накрая Го подложиха на най-жестока смърт. “Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не загине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”

Външен вид


Бог очаква да направим нещо в отговор на великата жертва, която Той е направил за нас. Иска да бъдете християни не само по име, но и в облеклото и разговорите. Иска да сте доволни облечени в най-скромно облекло, не във волани и пера, и ненужни гарнитури. Иска маниерите ви да са привлекателни, такива, каквито Небето одобрява. Ще Го разочаровате ли в Неговите очаквания, мили младежи?

Външният вид е често пъти показател за ума и трябва да бъдем много внимателни какви знаци си окачваме, по които светът съди за нашата вяра. Искаме да следвате Исус като Негови мили деца, послушни във всяко нещо на Неговата ясно изразена воля. Искаме да угаждате на вашия Изкупител, като сериозно се стремите да постигнете вътрешно украшение. Така ден след ден с помощта на Исус можете да победите собственото “аз”. Гордостта и любовта към външен показ ще изчезнат от сърцата и живота ви. Ще бъдат подхранвани кротостта и любовта към простотата. Така младежите могат да станат една армия от верни войници за Христос.

Живеем в опасни времена, когато изповядващите, че обичат и са послушни на Бога всъщност се отричат от Него във всекидневния си живот. “Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто... повече сластолюбиви, а не боголюбиви; имащи вид на благочестие...” Господ не иска да се намерите сред тази класа хора, скъпи младежи. Вие можете да научите в Словото Му как да избегнете посочените злини и в края да бъдете победители...

“И го победиха с кръвта на Агнето и със Словото на Неговото свидетелство.” “Тогава боящите се от Господа говореха един на друг и Господ внимаваше и слушаше; и написа се възпоменателна книга пред Него за ония, които се бояха от Господа и които мислеха за името Му.”



Свидетелстване


Не е достатъчно само да избягвате вида на злото; необходими е да отидете още по-нататък; трябва “да се научите да вършите добро”. Трябва да представяте Христос пред света. Всеки ден да се стремите да научите, как можете да вършите Божиите дела. Неговите последователи трябва да са живи послания “познати и прочитани от всички хора”.

Никога не можете да постигнете добър характер, ако само го желаете. Той се спечелва чрез труд, в сериозни, искрени усилия и търпелив труд. Като всеки ден изкачвате стъпалата по стълбата на развитието, накрая ще се намерите на върха – да, победители и повече от победители чрез Онзи, Който ви обича (“Младежки наставник”, 5 ноември 1896 г.).



За религията се съди по дрехите


Мили младежи, вашето предразположение да се обличате според модата и да носите дантели, злато и изкуствени накити за показ няма да препоръча на другите религията, която изповядвате. Проницателните хора ще гледат на вашите опити да разкрасите външността си като на доказателство за слаби умове и горди сърца. Скромното, просто, непретенциозно облекло е препоръчително за моите млади сестри. Няма по-добър начин, по който да оставите светлината ви да осветява другите, от простотата в облеклото и поведението. Можете да покажете на всички, че сравнявайки с вечните ценности, поставяте нещата в този свят подходящото на им място (“Свидетелства”, т. III, стр. 376).

ОБЛЕКЛО И ХАРАКТЕР

Последователите на Христос са представени от Него самия като солта на земята и светлината на света. Без спасителното влияние на християните светът би загинал от собствената си развала. Погледнете онази класа хора, описани като изповядващи се за християни, невнимателни в облеклото и външния си вид; разпуснати в деловите си отношения, както представя това и облеклото им; груби, неучтиви и невъзпитани в маниерите си; долни в разговорите си; а в същото време, възприемащи тези окаяни характерни черти като белези за истинско смирение и християнски живот. Мислите ли, че ако нашият Спасител беше на земята щеше да ги посочи като солта на земята и светлината на света? Не, никога!

Християните са възвишени в разговорите си; вярват, че грях е човек да слиза до глупаво ласкателство, но са учтиви, любезни и благоразположени. Думите им са искрени. Верни са в отношението си със своите братя и със света. В облеклото си избягват излишното и показа; то е чисто, спретнато, некрещящо, а скромно, прилично за фигурата и с вкус. Особена грижа трябва да се полага за облеклото по такъв начин, че да изразява святото отношение към свещения съботен ден и за Божието богослужение.

Разграничителната линия между такава класа хора и света ще бъде съвсем ясна и безпогрешна. Влиянието на вярващите би било десетократно по-голямо, ако мъже и жени, които приемат истината, но преди са били небрежни и отпуснати в навиците си, се извисяха и осветиха чрез истината, така че да започнат да съблюдават навици на спретнатост, ред и добър вкус в облеклото си. Нашият Бог е Бог на реда и в ни най-малка степен не Му е угодно безредието, нечистотата или греха.

Отношение към модата


Християните не трябва да се стремят да стават зрелище за света, като се обличат различно от другите хора. Но ако в съгласие със своята вяра и дълг за скромно и здравословно обличане те се окажат извън модата, не трябва да променят начина си на обличане, за да бъдат като света. Но трябва да проявяват благородна независимост и морален кураж да застанат на страната на правото, ако ще и целият свят да се различава от тях. Ако светът въведе скромна, удобна и здравословна мода на обличане, в съгласие с Библията и ние възприемем такъв стил на обличане, нашето отношение към Бога или към света няма да се промени. Християните е необходимо да следват Христос и да съобразяват облеклото си с Божието слово. Трябва да избягват крайностите. Да следват скромно последователното и откровено поведение, независимо от одобрението или укора, и да се придържат към правото поради стойността му (“Ривю енд Хералд”, 30 януари 1900 г.).

БЛАГОПРИЛИЧНО ОБЛЕКЛО

Библията ни учи на скромност в облеклото. “Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна...” (1 Тим. 2:9). Забранява се показното в облеклото, ярките цветове, пищните украшения. Всяко нещо, предназначено да привлича вниманието върху носителя или да възбужда възхищение, е изключено от скромното облекло, което Божието слово изисква.
Икономия в облеклото

Облеклото ни не трябва да бъде скъпо - не “злато, скъпоценни камъни или скъпи премени”. Парите ни са поверени от Бога. Не са наши, за да ги харчим за задоволяването на гордост или амбиция. В ръцете на Божиите деца парите са храна за гладните и облекло за голите. Защита са за потисканите, средство за лекуване на болните или за проповядване на евангелието на бедните. Бихте могли да донесете щастие на много сърца, като употребявате мъдро парите, които сега харчите за показ. Разгледайте живота на Христос. Разучете характера Му и станете участници в Неговото себеотрицание.

В тъй наречения християнски свят за бижута се изразходват и средства, които могат да нахранят всички гладни и да облекат голите. Модата и показът поглъщат средствата, които биха могли да утешат бедните и страдащите. Ограбват света от евангелието на любовта на Спасителя...

Качество и вкус


Облеклото ни, макар скромно и просто, трябва да бъде от добро качество, с подходящи цветове и подобаващо за служба. Да бъде избрано по-скоро трайно, отколкото показно. Да осигурява топлина и да предпазва. Мъдрата жена, описана в кн. “Притчи”, “не се бои от снега за дома си, защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи” (Пр. 31:21).

Здраве и чистота


Облеклото ни трябва да бъде чисто. Нечистото облекло е нездравословно и така осквернява тялото и душата. “Не знаете ли, че сте храм на Бога... Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали” (1 Кор. 3:16,17).

Облеклото трябва да е чисто във всяко отношение. Над “всичко” Бог желае да сме здрави (3 Йоан 2) – здрави в тяло и душа. Трябва да бъдем Божии съработници, що се отнася до нашето физическо и морално здраве. Здравословното облекло допринася за подобряването и на двете.



Елегантност и естествена красота


Облеклото трябва да е елегантно, красиво и привлекателно в естествената си простота.

Христос ни е предупредил за лишите последици от гордостта на живота, но съвсем не е против неговата елегантност и естествена красота. Той посочи полските цветя, разтварящата се в своята чистота лилия и каза: “...Нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях” (Матей 6:29). Така чрез творенията в природата Христос илюстрира ценената от небето красота, скромната елегантност, простотата, чистотата, привлекателността, които биха направили облеклото ни приятно пред Него (“Съвети до учители родители и учещи”, стр. 302,303).

ВЛИЯНИЕТО НА ОБЛЕКЛОТО

Не разубеждаваме някой да се откаже от изисканото облекло. Добрият вкус не трябва да бъде презиран или осъждан. Ако прилагаме вярата си, това ще ни доведе до такава простота в облеклото и желание за добри дела, че хората няма как да не ги забележат. Но когато изгубим вкуса към реда и спретнатостта в облеклото, ние буквално изоставяме истината; защото истината никога не унижава, но въздига. Когато вярващите са небрежни към облеклото си и грубовати и невъзпитани в поведението си, влиянието им вреди на истината. “Ние сме – казва боговдъхновеният апостол – зрелище за света и за ангели, и за човеци.” Цялото небе отбелязва ежедневното влияние, което изповядващите се за последователи на Христос упражняват над света...

Простотата в облеклото е най-голямото предимство за чувствителната жена. За характера на определена личност съдим по начина, по който се носи. Скромната благочестива жена ще се облича скромно. Финият вкус, образованият ум се откриват в избора на просто, прилично облекло. Младите жени, които строшават робството на модата, ще бъдат украшение за обществото. Скромната и естествена в облекло и маниери жена показва, че разбира моралната стойност на истинската жена. Колко очарователна, колко интересна е естествената простота в облеклото, която по миловидност и хубост може да се сравни с полските цветя (“Ривю енд Хералд”, 17 ноември 1904 г.).

ПРОСТОТА В ОБЛЕКЛОТО

“Вашето украшение да не е вънкашно, сиреч плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.”

Човешките разсъждения винаги са се опитвали да заобиколят или отстранят простите, прями наставления на Божието слово. Във всеки век мнозинството от изповядващите се за последователи на Христос са пренебрегвали предписанията, които изискват себеотрицание и смирение, скромност и простота в разговор, държание и външен вид. И резултатът винаги е бил същият – отстъплението от ученията на евангелието води до възприемане на модите, обичаите и принципите на света. Живото благочестие отстъпва на мъртвия формализъм. Присъствието и силата на Бога, оттеглили се от тези обичащи света кръгове, се намират при онази класа смирени поклонници, които с готовност се покоряват на ученията на свещеното Слово. Този начин на действие се повтаря от поколение на поколение. Една след друга са се въздигали различни деноминации, които след като отстъпят от своята простота, загубват до голяма степен и първата си сила.



Примка за Божия народ


Като виждаме любовта към модата и външния показ сред изповядващите се за вярващи в настоящата истина, с тъга се запитваме: Нищо ли няма да научи Божият народ от историята? Много малко са хората, които разбират собствените си сърца. Суетните и лекомислени любители на модата може да претендират, че са последователи на Христос; но облеклото и разговорите им показват кое занимава ума им и ангажира чувствата им. Животът им издава тяхното приятелство със света и той ги счита за свои.

Как може човек, вкусил някога от Христовата любов, да се задоволява с глупостите на модата? Сърцето ме боли като гледам изповядващите се за последователи на кроткия и смирен Спасител така жадно да се стремят да се съобразяват със светския образец на обличане. Въпреки че изповядват благочестие, те едва могат да бъдат различени от невярващите. Не намират наслада в религиозния живот. Времето и средствата им се посветени на единствената цел да се обличат за показ.

Гордостта и екстравагантността в облеклото са грях, към който са склонни особено жените. Затова и наставлението на апостола ги засяга пряко: “Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери, или скъпи дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието.”

Нужна е реформация


Виждаме в църквата зло, което постоянно да печели почва и което Божието слово осъжда. Какво е задължението по този въпрос на църковните авторитети? Ще бъде ли влиянието на църквата такова, каквото трябва да бъде, докато много от нейните членове се подчиняват на диктата на модата, а не на ясно изразената Божия воля? Как можем да очакваме присъствието и помощта на Светия Дух, докато допускаме съобразяване с модата? Можем ли да мълчим, когато ученията на Христос се отхвърлят от изповядващите се за Негови последователи? Подобно отношение наскърбява и тревожи онези, на които е поверена Божията църква. Няма ли моите християнски сестри сами да поразмислят откровено и с молитва по този въпрос? Няма ли да се оставят да бъдат водени от Божието слово? Време, прахосано за приготвянето на облекло, съответстващо на светските моди, трябва да бъде посвещавано на по-дълбоко изпитване на сърцето и на изучаване на Писанията. Часовете, употребени за приготовляването на ненужни украшения, биха могли да се превърнат в по-ценни и от злато, ако се бяха положили на старания за усвояване на прави принципи и за солидни постижения. Сърцето ме боли, като виждам млади жени, изповядващи се за последователки на Христос, които са практически невежи по отношение на Неговия характер и воля. Те са се задоволявали да се хранят с рошкови. Лъскавите дрънкулки на света им изглеждат много по-ценни от вечните богатства. Умствените сили, които биха могли да се развият чрез мислене и изучаване, са оставени в спящо състояние и чувствата са недисциплинирани, защото външното облекло се смята за по-важно нещо от духовната прелест или умствената енергия.

Вътрешното украшение


Ще пожелаят ли Христовите последователи да придобият вътрешното украшение, кроткия и тих дух, който според Бога е много ценен, или ще прахосат малкото кратки благодатни часове в ненужен труд за външен показ? Господ би искал жените постоянно да се стремят към умствено и сърдечно усъвършенстване, придобивайки интелектуална и морална сила, за да могат да водят полезен и щастлив живот – да бъдат за благословение на света и чест на своя Творец.

Бих желала да запитам днешните младежи, изповядващи се за вярващи в настоящата истина, от кое от собственото “аз” се отричат заради истината. Когато наистина желаят някой предмет или дреха, или някое украшение, или удобство, поставят ли въпроса пред Господа в молитва, за да разберат дали Неговият Дух ще одобри похарчването на тези средства? При приготовлението на облеклото си внимават ли да не безчестят своето вероизповедание? Могат ли да искат Божието благословение за така употребеното време? Едно е да се присъединиш към църквата, съвсем друго е да се съединиш с Христос. Неосветените, обичащите света християни представляват една от най-сериозните причини за слабост в Христовата църква.

Сега в света съществува безпрецедентна мания за удоволствия. Навсякъде преобладават разсипничество и безумна екстравагантност. Тълпите са жадни за забавления. Умът става несериозен, повърхностен, защото не е свикнал да мисли, нито пък е дисциплиниран да учи. Шири се невежа сантименталност. Бог изисква всяка душа да се култивира, пречисти, издигне и облагороди. Но твърде често всяко ценно постижение се подценява заради моден показ и леки удоволствия. Чрез следване на мода жените оставят душите си да гладуват и да не се доразвиват. Така стават по-скоро проклятие за обществото, отколкото благословение (“Ривю енд Хералд”, 5 декември 1881 г.).

ОБЛЕКЛОТО – ОБЕКТ НА ИДОЛОПОКЛОНСТВО

Идолопоклонническото преклонение пред облеклото е болест на морала. Тази болест не трябва да продължава, когато човек навлезе в новия живот. При повечето случаи покоряването на евангелските изисквания ще налага решителна промяна в дрехите.

Не трябва да се обличаме небрежно. Заради Христос, чиито свидетели сме, трябва да се стремим да имаме възможния най-добър външен вид. При описанието на службата в храма Бог определи ясно всеки детайл от облеклото на онези, които щяха да служат пред Него. Така Той ни учи, че има известно предпочитание към облеклото на Своите служители. Много специфични бяха дадените наставления за дрехите на Аарон, защото облеклото му беше символично. Символично трябва да бъде и облеклото на Христовите последователи. Във всичко трябва да бъдем Негови представители. Във всяко отношение външният ни вид трябва да се отличава със спретнатост, скромност и чистота. Но Божието слово никак не одобрява промените в облеклото само заради модата – за да изглеждаме като света. Християните не трябва да украсяват собствената си персона със скъпи премени или скъпоценни украшения.

Писанията по отношение на облеклото да бъдат взети внимателно предвид. Нека разбираме онова, което небесният Господ цени даже и за обличането на тялото. Всички, които сериозно търсят благодатта на Христос, ще обърнат внимание на скъпоценното наставление, вдъхновено от Бога. Даже и стилът на облеклото ще изразява евангелската истина (“Свидетелства”, т. VI, стр. 96).

ИСТИНСКО УКРАШЕНИЕ

Деморализиращата екстравагантност преобладава навсякъде и много души вървят към гибел поради любовта им към облекло и външен показ. Животът на девет десети от посветилите се на модата е жива лъжа. Измама, лъжа – това е ежедневната им практика; защото желаят да изглеждат онова, което не са.

Благородството на душата, добротата, великодушието се разменят за удовлетворяване на страстта към зли неща. Хиляди продават добродетелта си, за да имат средства за следване модите на света. Такава лудост заради променливите моди на света трябва да породи цяла армия реформатори, която да заема твърда позиция в полза на простото и прилично облекло. Сатана постоянно измисля моди, които не могат да бъдат следвани, ако не се пожертват пари, време и здраве.



Следване на света


След като наблюдаваме картината на покварата на света във всичко, що се отнася до модата, как дръзват изповядващите се за християни да следват пътя на светските хора? Трябва ли да възприемем тези деморализиращи моди сякаш ги че одобряваме? Мнозина наистина възприемат модите на света, но то е, защото Христос, надеждата на славата не живее в тях. Луксозният начин на живот, екстравагантното обличане, биват в крайности и вземат такива големи размери, че съставляват едно от знаменията на последните дни.

Гордост и суетност се проявяват навсякъде. Но склонните да се оглеждат в огледалото, за да се възхищават на себе си, много малко са склонни да се оглеждат в Божия закон – великото морално огледало. Това идолопоклонско преклонение пред облеклото унищожава всичко, което е скромно, кротко и прекрасно в характера. То поглъща скъпоценните часове, които трябва да бъдат посветени на размишление, на изследване на сърцето, на изучаване на Божието слово с молитва. В Писанието са записани много боговдъхновени уроци, особено за наше наставление...

Отдаването на облеклото отнема средствата, поверени за извършване на дела на милост и благотворителност, и изразходеното за тази екстравагантност е кражба спрямо Бога. Нашите средства не са ни дадени за задоволяване на гордостта и любовта към показ. Трябва да бъдем мъдри домакини и да обличаме голите, да нахранваме гладните и да даваме от средствата си за напредъка на Божието дело. Ако искаме някакво украшение, то добродетелите на кротостта, скромността, кроткостта и приличието подхождат на всяка личност независимо от нейния ранг и положение в живота.

Няма ли да застанем като верни стражи и с думи и пример да осъдим разсипничеството и екстравагантността на този изроден век? Няма ли да дадем правилен пример на нашите младежи и ядем ли, пием ли, нещо ли правим, всичко да вършим за Божия слава? (“Ривю енд Хералд”, 12 декември 1912 г.).





Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница