Вести към младите



страница13/19
Дата01.02.2017
Размер3.67 Mb.
Размер3.67 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   19

ЧАСТ ХIII

РАЗВЛЕЧЕНИЯ И ЗАБАВЛЕНИЯ

Има разлика между развлечение и забавление. Развлечението, когато отговаря на името си (на английски “пресъздаване” – бел. прев.) пресъздава, увеличава силата и гради. Отвличайки ни от обикновените грижи и занимания, то позволява умът и тялото да бъдат ободрени и с нова сила да се завърнем към сериозната работа в живота. Забавлението, от друга страна, се търси заради удоволствието и често стига до крайност; то поглъща силите и енергията необходима за полезна работа, и се оказва пречка към истинския успех в живота (“Възпитание”, стр. 207).

СТОЙНОСТТА НА РАЗВЛЕЧЕНИЕТО

Не трябва да има по-весели и щастливи хора в този живот от християните. Защото имат съзнанието, че Бог е техен баща и техен вечен приятел.

Но много от така наречените християни не представят правилно християнската религия. Изглеждат мрачни като под облак. Често говорят за големите жертви, дето са направили, за да станат християни. Апелират към онези, които не са приели Христос, представяйки чрез собствения си пример и разговор, че трябва да се откажат от всичко, правещо живота приятен и весел. Хвърлят мрачен покров върху блажената надежда на християнина. Създава се впечатлението, че Божиите изисквания са товар даже и за склонните към вяра в Бога души и че всичко, което доставя удоволствие и което би задоволило вкуса, е необходимо да се пожертва.

Без колебание трябва да кажем, че такава класа християни всъщност не са истински християни. Бог е любов. Който пребъдва в Бога, пребъдва в любовта. Всички, които наистина се запознаят от опит с любовта и съчувствието на нашия небесен Баща, ще пръскат светлина и радост навсякъде, където се намират. Тяхното присъствие и влияние ще бъде за приятелите им като сладкото ухание на цветята, защото и чистотата, и възвишената прелест на небето се предават чрез тях на всички, които бъдат доведени под влиянието им. Това ги прави да бъдат светлината на света, солта на земята. Те са наистина ухание от живот за живот, а не от смърт за смърт.



Християнско развлечение


Привилегия и задължение на християните е да се стремят да освежават духа си и да укрепват тялото си чрез невинни развлечения, използващи физическите и умствените си сили за Божия прослава. Нашите развлечения не трябва да бъдат сцени на безсмислено веселие, защото развлечението не представлява нещо отделно от здравия смисъл. Можем да направляваме развлеченията си така, че те да бъдат полезни и да издигат онези, с които сме свързани, подготвяйки и нас, и тях за по-успешно изпълнение на възложените ни като християни задължения.

Нямаме извинение пред Божиите очи, ако участваме в забавления, които имат ни правят негодни за вярното изпълнение на обикновените житейски задължения и така намаляват склонността ни към размишляване за Бога и небесните неща. Християнската религия е ободряваща и въздигаща по своето влияние. Тя стои над всякаква лекомисленост и шегуване, празно и глупаво бъбрене. По време на нашите развлечения можем да черпим от Божествения източник на сила нов кураж и сила, за да можем по-успешно да издигаме живота си към чистота, истинска доброта и святост.



Любов към красивото


Дори и великият Бог обича красивото. Чрез делата на ръцете Си Той ни е дал безпогрешно доказателство за това. В рая насади за нашите първи родители красива градина. Бе направено величествени дървета от всички видове да израснат от земята, за да бъдат полезни и да служат за украшение. Бяха създадени красиви цветя с рядка прелест по цвят и оттенък, които изпълваха въздуха с ароматно ухание. Весели малки певци с най-пъстрата перушина пееха радостните си песни за възхвала на своя Творец. Бог възнамеряваше хората да получат щастие, занимавайки се с грижата за нещата, които Той бе сътворил, и нуждите им да бъдат задоволявани от плодовете на градинските дървета.

Бог, Който направи райския дом на нашите първи родители така превъзходно прекрасен, е дал също благородните дървета, омайните цветя и всичко удивително в природата за наше щастие. Дал ни е тези знаци на Неговата любов, за да имаме правилни възгледи за характера Му.

Всадил е в сърцата на Своите деца любовта към красивото. Но при много хора тази любов е била изопачена. Те са започнали да боготворят благата и красотите, с които Бог ни е надарил, и са забравили славния Дарител. Това е глупава неблагодарност. Нека да признаваме любовта на Бога към нас във всички Негови сътворени дела и сърцата ни да откликват на тези доказателства, като Му отдаваме най-хубавите си и най-светите си сърдечни чувства.

Майсторът художник


Бог ни е обкръжил с дивна природа, великолепни пейзажи, за да привлече и заинтересува ума ни. Намерението Му е да свързваме славата на природата с Неговия характер. Ако честно изследваме книгата на природата, ще открием, че тя е плодоносен източник за съзерцание на безпределната любов и мощ на Бога.

Много хора превъзнасят умението на художника да създава прекрасни картина върху платното. Всичките сили на човека могат да бъдат посветени на изкуството и все пак колко далеч остава то от природните творения. Изкуството никога не може да постигне съвършенството, което наблюдаваме в природата. Много изповядващи се за християни стигат до екстаз пред нарисувания залез. Покланят се пред умението на художника; но отминават с безразличие действителния славен залез, който е тяхна привилегия да наблюдават всяка безоблачна вечер.

Къде намира художникът модела за своята картина? В природата. Но великият майстор художник е нарисувал върху подвижното, променящо се платно на небето славните красоти на залязващото слънце. Той е украсил и позлатил небето със злато, сребро и пурпур, като че портите на най-висшите небеса са се отворили широко, за да можем да видим проблясъци оттам и въображението ни да добие известна представа за славата, която се намира вътре. Много хора небрежно отминават тази нарисувана от Небето картина. Не успяват да проследят безпределната любов и сила на Бога в превъзходните красоти, които могат да се видят в небесата, а почти се захласват, когато гледат с обожание несъвършените картини, имитиращи делата на великия майстор художник (“Ривю енд Хералд”, 25 юли 1871 г.).

Неподготвени да се съпротивляват на изкушението


Не си въобразявайте, че можете да се сближите с хора, които обичат забавленията, веселящи се и обичат удоволствията, и в същото време да сте способни да се съпротивлявате на изкушението (“Знамения на времето”, 20 юни 1900 г.).

ЛЮБОВТА КЪМ СВЕТСКИ УДОВОЛСТВИЯ

Тревожен е фактът, че в умовете на младите като цяло преобладава любовта към света. Мнозина се държат така, сякаш скъпите часове на благодатното време, когато благодатта все още чака, са само един голям празник и младите са поставени в света единствено за свое собствено забавление, да се наслаждават на постоянния кръг от възбуждащи неща. Намират удоволствията си в света и в нещата от света, а са чужди на Отца и на добродетелите на Неговия Дух. Мнозина са безразсъдни в разговорите си. Склонни са да забравят, че по думите си ще бъдат оправдани или осъдени. Бог бива безчестен чрез лекомисленото и празно, суетно говорене и смях, които характеризират живота на много от нашите младежи...

Сатана полага специални усилия да ги накара да намират щастие в земни забавления, оправдавайки се с мнението, че тези забавления са безвредни, невинни и даже необходими за здравето. Той представя, че пътят на светостта е труден, а пътищата на светските удоволствия – посипани с цветя.

Нарежда пред младите света с неговите удоволствия във фалшиви и ласкателни цветове. Но земните удоволствия скоро ще свършат посятото ще бъде и пожънато. Дали личната привлекателност, способност или таланти са твърде ценни, за да се посветят на Бога, Авторът на нашето същество, Който във всеки момент бди над нас? Твърде скъпоценни ли са нашите качества, за да бъдат посветени на Бога?

Пътят на мъдростта


Често пъти младежите твърдят, че се нуждаят от нещо, което да развеселява и развлича ума. Християнската надежда отговаря точно на тази нужда. За вярващия религията е утешител, сигурен водач към източника на истинското щастие. Младежите трябва да изучават Божието слово, да размишляват и да се молят. И ще открият, че могат да използват по по-добър начин свободните си моменти. “Пътищата” на мъдростта “са пътища на веселие и всичките й пътеки са мир”.

Пишейки на Тит, Павел увещава младежите да бъдат трезви: “Така и момците увещавай да бъдат разбрани. Във всичко показвай себе си пример на добри дела, в поучението си показвай искреност, сериозност, здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас.”

Умолявам младите заради душите им да обърнат внимание на увещанията на апостола. Всички тези благодатни наставления, предупреждения и укори ще бъдат или ухание от живот за живот, или ухание от смърт за смърт.

Младежите са естествено склонни да смятат, от тях че не се изискват много отговорност, грижи или носене на товари. Но всеки един има задължението да стигне до библейския образец. Светлината, която огрява от привилегиите и възможностите, от проповядването на Словото, от съветите, предупрежденията и укорите, ще усъвършенства характера или ще осъди безгрижните. Тази светлина трябва да се съхранява както от младежите, така и от по-възрастните. Кой ще застане сега за Бога, решен да Му отдаде службата си, като я постави на първо място в живота си? Кой ще носи товари?

“Помни Създателя си в дните на младостта си.” Исус желае онези, които носят на себе си росата на младостта, да Му служат. Иска те да бъдат наследници на безсмъртието. Тези младежи могат да израснат и да станат благородни мъже и жени, въпреки моралната развала, която изобилства навсякъде и покварява толкова много от тях още от раните им години. Те могат да бъдат свободни в Христос; деца на светлината, а не на мрака.

Бог призовава всеки млад мъж и всяка млада жена да се откажат от лошите си навици, да бъдат прилежни в работата си, пламенни по дух, служейки на Господа. Не трябва да са бездейни и да не полагат никакво усилие да победят лошите навици или да подобрят поведението си. Ще докажат, че молитвите им са искрени по силата на стремежа си да бъдат послушни на Божиите заповеди. На всяка крачка те могат да отхвърлят лошите навици и приятелства, вярвайки, че Господ, чрез Своя Дух, ще им даде сила да победят.



Вярност в малките неща


Индивидуалните, постоянните, обединените усилия ще бъдат възнаградени с успех. Желаещите да извършат голямо добро в нашия свят трябва да го извършат по Божия начин, чрез вършене на малки неща. Който иска да стигне до най-високите върхове на постиженията чрез извършване на нещо велико и удивително, няма да успее.

Постоянният напредък в дадено добро дело, честото повтаряне на даден вид служба, изпълнена вярно, има много по-голяма стойност в Божиите очи, отколкото извършването на велико дело, и това спечелва добри отзиви за младите, давайки смисъл и добра препоръка на техните усилия...

Младежите могат да вършат добро, като работят за спасението на души. Бог ги държи отговорни за употребата на поверените им таланти. Нека онези, които твърдят, че са синове и дъщери на Бога, се прицелват към най-висок образец. Нека използват всяка способност, която Бог им е дал (“Младежки наставник”, 1 януари 1907 г.).

Незадоволени копнежи


Постоянната жажда за доставящи удоволствия забавления разкрива дълбоките копнежи на душата. Но младежите, които пият от този извор на светски удоволствия, ще открият, че жаждата на душата ми е все още незадоволена; погрешно вземат веселието за щастие; и когато възбудата престане, мнозина потъват надолу в дълбините на безнадеждност и отчаяние. О, каква лудост, каква глупост е да се изостави “изворът на живата вода” заради “пропуканите щерни” на светските удоволствия! (“Основи на християнското възпитание”, стр. 422).

Случаи за свидетелстване


Ако наистина принадлежите на Христос, вие ще имате случаи да свидетелствате за Него. Ще бъдете канени да посещавате места на забавление и тогава ще имате случаи да свидетелствате за вашия Господ. Ако сте верни на Христос, няма да се опитвате да си намирате извинения, за да не отидете. Защото сте Божии деца и принципите ви не ви позволяват да присъствате дори и един-единствен път на място, където не можете да поканите и вашия Господ (“Младежки наставник”, 4 май 1893 г.).

ДУМИ НА СЪВЕТ

Според Божията наредба трябва да бъдат обучавани както физическите, така и умствените сили; но физическите упражнения трябва да бъдат в пълна хармония с дадените уроци от Христос на учениците Му. Тези уроци трябва да намерят приложението си в живота на християните така, че при цялостното възпитание и себеобучение на учители и учещи небесните представители да не запишат за тях, че са “сластолюбиви”. Докладът, който сега се записва срещу имената на голям брой хора, е: “Повече сластолюбиви, а не боголюбиви” (2 Тим. 3:4).

Така Сатана и ангелите му впримчват души. Въздействат върху умовете на учители и учещи, за да ги карат да се ангажират в силно поглъщащи вниманието и времето упражнения и забавления, които са от такъв характер, че засилват низките влечения и създават апетити и страсти, противоречащи на действията на Божия Дух върху човешките сърца.

Всички учители в едно училище се нуждаят от упражнения, от промяна на заниманията. Бог е посочил в какво трябва да се състои тази промяна – в полезна практическа дейност. Но мнозина не отдават внимание на Божия план и следват човешки измислици във вреда на духовния живот. Забавленията повече от всичко друго противодействат на работата на Светия Дух и Господ се оскърбява...

“Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” (1 Петр. 5:8). Той е там на игрището, наблюдавайки вашите забавления и улавяйки всяко човешко същество, което намери, че не се пази, посявайки семената си в сърцето му и спечелвайки контрол над ума му. Той присъства на всяко упражнение в училищната стая. Онези учещи, които позволяват умовете им да бъдат превъзбудени от игрите, не са в най-доброто състояние да приемат наставленията, съветите и укорите, така важни за тях.

Физическите упражнения са определени от Бога на мъдростта. Няколко часа всеки ден трябва да бъдат посвещавани на такъв вид работа, която ще помогне на учещите да схванат задълженията на ежедневния живот, тъй жизнено важни за всички наши младежи.

Във всяко наше училище и друг институт е необходимо младежът да бъде като Даниил, в такава тясна връзка с Източника на всяка мъдрост, че да стигне до най-висшия образец във всяка област. Даниил винаги имаше пред вид любовта към Бога и страха от Него. Съзнавайки отговорността си към Създателя той обучаваше всичките си сили да откликва, доколкото е възможно, на любещата грижа на великия Учител. Четирите еврейски деца не позволяваха на егоистични подбуди и любов към забавления да ограбят златните моменти от живота. Те работеха с желание в сърцето и с готовност в ума. Няма толкова висок образец, който всеки младеж, християнин, да не може да достигне (“Съвети към учители, родители и учещи”, стр. 281-284).

ОПАСНИ ЗАБАВЛЕНИЯ ЗА МЛАДЕЖИТЕ

Желанието за възбудителни и приятни забавления е изкушение и примка за Божия народ и особено за младите. Сатана постоянно измисля примамки, с които да отвлича умовете от тържествената подготовка за сцените, от непосредственото в бъдеще. Чрез посредничеството на светските хора той поддържа постоянна възбуда у непредпазливите да се присъединяват към светските удоволствия. Ширят се представления, лекции и безкрайно разнообразие от забавления, предназначени да доведат до любов към света, което отслабва вярата.

Сатана е упорит работник, изкусен, смъртен враг. Винаги когато се изговори и една единствена непредпазлива дума, независимо дали е ласкателство или за да накара младежите да погледнат на някой грях с по-малко отвращение, той веднага се възползва от нея и подхранва лошото семе, за да пусне то корен и да даде изобилна жетва. Той е измамник, във всеки смисъл на думата, майстор омаятел. Разполага с много фино изплетени мрежи, които изглеждат съвсем невинни, но са майсторски приготвени, за да впримчват младите и невнимателните. Естественият ум е наклонен към удоволствия и себезадоволяване. Сатанинска политика е умът да се изпълва с желание за светски забавления, за да няма време за въпроса: Какво става с душата ми?

Нещастен век


Живеем в нещастен за младежите век. Преобладаващото влияние в обществото е младежите да бъдат оставени да следват естествените наклонности на ума си. Ако децата им са много буйни, родителите се надяват, че когато станат по-възрастни и започнат сами да разсъждават, ще изоставят погрешните си навици и ще станат полезни мъже и жени. Каква грешка! В продължение на години те разрешават на неприятеля да засява в градината на сърцето и оставят лошите принципи да растат и се засилват, сякаш не различават скритите опасности и ужасния край на пътя, изглеждащ им път на щастие. В много случаи положеният след това труд за тези младежи остава напразен.

Общо взето образецът на благочестие сред изповядващите се за християни е много принизен. Трудно е младежите да се противопоставят на светските влияния, поддържани от много църковни членове. Мнозинството от християните по име изповядват, че са живи за Христос, но всъщност са живи за света. Те не различават превъзходството на небесните неща и затова не могат да ги обичат наистина. Много хора изповядват, че са християни, защото християнството се смята за почтеност. Не разбират, че истинското християнство означава носене на кръст и тяхната религия оказва малко влияние върху тях, не можейки да ги въздържи да не вземат участие в светски удоволствия.

Някои могат да влязат в балната зала и да участват във всички забавления, които тя предлага. Други не могат да отидат чак до там и все пак посещават партита за удоволствие, представления и други. И най-проницателното око не би могло да намери някаква разлика между техния външен вид и този на невярващите.

При сегашното състояние на обществото не е лесна задача за родителите да задържат децата си и да ги наставляват според библейското правило за правото. Често децата стават нетърпеливи, когато бъдат ограничавани, и желаят да вървят по свой собствен път, да отиват и идват, както те си искат. Особено във възрастта от десет до осемнадесет години те са склонни да смятат, че няма никаква вреда в светските събирания с техни млади другари. Но опитните християнски родители могат да видят опасността. Те са запознати с особеностите в темперамента на децата си и знаят какво ще бъде влиянието на тези събирания върху умовете им; ако наистина желаят спасението на децата си трябва да ги държат далеч от подобни възбуждащи забавления.

Когато децата сами решат да изоставят удоволствията на света и да станат Христови ученици, какъв товар се вдига от сърцата на загрижените, верни родители! Но даже и тогава трудът на родителите не трябва да престава. Тези младежи току-що са започнали сериозната битка срещу греха и срещу злините на естественото сърце и имат специална нужда от съветите и бдителните грижи на родителите си.

Време на изпит за младите


Младите пазители на съботата, поддали се на влиянието на света, ще бъдат проверени и изпитани. Опасностите на последните дни предстоят и пред младите се открива изпитание, което мнозина не очакват. Те ще бъдат доведени до тежки затруднения и ще бъде проверена истинността на вярата си. Изповядват, че очакват Човешкия Син, но някои от тях са жалък пример за невярващите. Не са пожелали да се откажат от света, но са се съединили с него, като посещават увеселителни излети и други събирания за удоволствия, заблуждавайки се, че участват в невинни забавления. Но точно тези забавления ги отделят от Бога и ги правят деца на света.

Някои имат постоянна склонност към света. Възгледите и чувствата им хармонизират много по-добре с духа на света, отколкото с този на Христовите себеотричащи се последователи. Съвършено естествено е, че те ще предпочетат компанията на онези, чийто дух най-добре подхожда на собствения им. И тези хора имат твърде голямо влияние върху Божия народ. Смесват се с истинските Божии чада, наричат се с тяхното име; но са съблазън за невярващите, за слабите и неосветените в църквата. В това време на пречистване изповядващите се за християни или ще бъдат напълно обърнати и посветени чрез послушание на истината, или ще бъдат оставени със света да получат наградата си заедно със светските хора.

Бог не признава за Свои последователи търсачите на удоволствие. Себеотрицателните, живеещите трезво, смирено и свято – това са истинските последователи на Исус. А те не могат да се наслаждават на лекомислените и празни разговори на любителите на света.

Отделяне от света


Истинските последователи на Христос ще правят много жертви. Ще отбягват местата за светски забавления, защото не намират там Исус – там няма никакво влияние, което да ги накара да мислят за небето и да пораснат в благодат. Послушанието към Божието слово ще ги кара да стоят далеч от подобни забавления.

“По плодовете им ще ги познаете” (Матей 7:20) – заяви Спасителят. Всички истински последователи на Христос принасят плодове за Негова слава. Животът им свидетелства, че Божият Дух е извършил в тях добро дело и плодът, който те принасят, е святост. Животът им е възвишен и чист. Праведните дела са безпогрешният плод на истинското благочестие и онези, които не го принасят разкриват, че им липсва всякакъв опит в Божиите неща. Те не са свързани с Лозата. Исус каза: “Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките, който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод, защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо” (Йоан 15:4,5).

Желаещите да бъдат поклонници на истинския Бог трябва да пожертват всеки идол. Исус каза на законника: “Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. Това е голямата и първа заповед” (Матей 22:37,38). Първите четири предписания на Декалога не позволяват никакво отделяне на чувствата от Бога. Нито пък каквото и да било друго нещо трябва да споделя нашата върховна наслада в Него. Не можем да напредваме в християнска опитност, докато не отстраним всичко, което ни отделя от Бога.

Великият глава на църквата, Който е избрал народа Си от света, изисква неговите деца да бъдат отделени от света. Той желае духът на Неговите заповеди да привлича последователите Му към Него, като ги отделя от светските неща. Да обичаш Бога и да пазиш Неговите заповеди е нещо съвсем различно от това да обичаш удоволствията и приятелството на света. Няма никакво съгласие между Христос и Велиал.



Обещания за младежите


Пред младите последователи на Христос предстои тежка битка; всеки ден трябва да носят кръста, че са излезли от света и подражават на Христовия живот. Но много скъпоценни обещания са записани за онези, които отрано потърсят Спасителя. Мъдростта призовава човешките синове: “Аз любя ония, които ме любят, и ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят” (Пр. 8:17).

“Затова препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще се даде, когато ще ви се яви Исус Христос. Като послушни чада не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си; но както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие в цялото си държание” (1 Петр. 1:13-15).

“Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци, и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела” (Тит 2:11-14) (“Съвети до учители, родители и учащи”, стр. 325-330).

УСТАНОВЯВАНЕ В МЛАДЕЖИТЕ НА ПРАВИЛНИ ПРИНЦИПИ

Младежите трябва да бъдат ръководени чрез твърди принципи, за да могат правилно да развият силите, които Бог им е дал. Но младите хора действат дотолкова по импулс и така сляпо, без оглед на принципа, че се намират постоянно в опасност. Тъй като не могат винаги да имат водачеството и закрилата на родителите и настойниците си, те трябва да бъдат обучени на решителност и самообладание. Трябва да бъдат научени да мислят и действат по съвест според принципа.

Отмора и забавление


Учениците трябва да имат отдих. Умът не е необходимо да е постоянно зает с усилена работа, защото деликатната умствена машина се износва. Както тялото, така и умът се нуждаят от упражнения. Но има голяма необходимост от въздържание при забавленията, както и при други занимания. Характерът на забавленията трябва да бъде внимателно и цялостно обсъден. Всеки младеж трябва да си зададе въпроса: Как ще повлияят тези забавления на физическото, умственото и моралното ми здраве? Няма ли умът ми да се плени дотолкова, че да забравя Бога? Ще престана ли да имам пред очите си Неговата слава?

Играенето на карти трябва да бъде забранено. Другарите, средата и наклонностите, които поражда тази игра са опасни... В такива забавления няма нищо полезно за душата или тялото. Няма нищо, което да засилва интелекта, да складира в него ценни идеи, полезни за бъдещето. Разговорът често пъти е върху незначителни и унизяващи теми...

Специализирането в играта на карти води често до желание за обогатяване. Залага се малка сума, а след това и по-голяма, докато се създаде страст към комара, водеща до сигурна гибел. Колко много хора е довело това пагубно забавление до всякаква греховна практика, до бедност, затвор, убийство и до бесилката! И въпреки това много родители не виждат ужасната, гибелната пропаст, която зее пред нашите младежи.

Театърът се нарежда сред най-опасните места за удоволствие. Вместо да бъде училище за морал и добродетел, както често се твърди, че е, той е самото огнище на неморалност. Чрез него се засилват и трайно затвърждават порочните навици и греховните наклонности. Долни песни, похотливи жестове, изрази и пози покваряват въображението и принизяват морала. Всеки младеж, който има обичай да посещава такива представления, ще бъде покварен по принцип. В нашата страна няма по-мощно влияние за отравяне на въображението, за унищожаване на религиозните впечатления и за затъпяване на желанието за тихите удоволствия и трезвите реалности на живота от театралните забавления.

С всяко посещение се увеличава любовта към тези сцени, както желанието за упойващи напитки се увеличава с употребата им. Единственото безопасно поведение е да се избягва театърът, циркът и всяко друго съмнително място за забавление.

Има средства за отмора, които са много полезни както за тялото, така и за ума. Просветленият, прозорлив ум ще намери изобилни начини за забавление и развличане от източници, които са не само невинни, но и назидателни. Отмората на чист въздух, размишляването върху Божиите дела в природата ще бъдат от най-голяма полза (“Свидетелства”, т. IV, стр. 651,653).



Осигурявайте невинни удоволствия


Младежите не могат да бъдат така улегнали и сериозни както възрастните, детето не може да бъде така въздържано, както бащата. Докато грешните забавления се осъждат, както трябва и да бъде, то нека родителите, учителите и настойниците на младежите осигурят на вместо тях невинни удоволствия, които няма да опетняват или покваряват морала. Не обвързвайте младежите със строги правила и ограничения, от които да се почувстват потиснати, разкъсани, и да се втурнат в пътища на безумие и гибел. С твърда, любезна и съобразителна ръка дръжте юздите на управлението, като водите и контролирате умовете и намеренията им толкова нежно, толкова мъдро и с такава любов, че те винаги да знаят, че им желаете най-доброто (“Съвети до учители, родители и учещи”, стр. 335).

Намиране развлечение в мисионска работа


Часовете, прекарвани тъй често в забавления, които не ободряват нито тялото, нито душата, трябва да бъдат употребени за посещаването на бедните, болните и страдащите или в търсене на начин да се помогне на някой в нужда (“Свидетелства”, т. VI, стр. 276).

НЕСВЯТИ ВЛИЯНИЯ

Умолявам учащите в нашите училища да бъдат трезвомислещи. Лекомислието на младите не е угодно на Бога. Техните спортове и игри отварят вратата за цял потоп от изкушения. Те притежават Божиите небесни дарби на интелектуални (умствени) способности и не трябва да позволяват мислите им да бъдат евтини и ниски. Характерът, оформен в съгласие с предписанията на Божието Слово, ще разкрива твърди принципи, чисти, благородни стремежи. Светия Дух сътрудничи със (на) силите на човешкия ум и висши и святи импулси се появяват като сигурен резултата...

Принизяващите (Долните) общоразпространени увеселителни партита (забави), събирания за ядене и пиене, пеене и свирене с музикални инструменти са вдъхновени от един дух, който е (произлиза от) отдолу. Те са жертвоприношения на Сатана...

Ръководещите тези лекомислени начинания нанасят на Божието дело едно петно, което не може лесно да бъде заличено. Те нараняват собствените си души и ще носят белезите през целия си живот. Вършещият зло може да види греховете си и да се покае и Бог може да прости на престъпника; но силата на проницателността, която трябва винаги да бъде остра и чувствителна за да различава между свято и обикновено бива до голяма степен унищожена (“Съвети до учители, родители и учащи”, стр. 366-368).

РАДОСТ В РЕЛИГИЯТА

Бъдещето жилище на праведните и вечната им награда са възвишените и облагородяващи теми, върху които младежите трябва да разсъждават. Мислете постоянно за удивителния спасителен план, за великата жертва, направена от Царя на славата, за да можете вие да бъдете въздигнати (издигнати) чрез заслугата на Неговата кръв и чрез послушание накрая да бъдете възвишени до Христовия престол. Този предмет (Тази тема) трябва да ангажира най-благородните ви мисли. Каква привилегия е само да получиш Божието благоволение!...

Млади приятели, видях, че когато се занимавате с тези неща и през свободното си време се развличате по този начин, само тогава можете да бъдете щастливи. Но причината да сте неспокойни е, че не търсите истинският източник на щастие. Постоянно се опитвате да намерите ВЪН ОТ ХРИСТОС (ИЗВЪН ХРИСТОС) радостта, която се намира само В НЕГО. В Него няма разочаровани надежди. Молитвата – о, как се пренебрегва тази скъпоценна привилегия! Четенето на Божието Слово подготвя ума за молитва. Една от най-големите причини да имате толкова малко предразположение за приближаване по-близо до Бога чрез молитва е, че сте направили себе си негодни за тази свещена работа (дело) чрез четенето на омайващи истории, които са възбуждали въображението и са предизвиквали несвяти страсти. Божието слово става безвкусно и часът за молитва се забравя. Молитвата е силата на християнството. И когато е сам, той всъщност не е сам; чувства присъствието на Един, който казва: “Ето, Аз съм винаги с теб”.

На младежите им липсва точно онова, което нямат; именно РЕЛИГИЯ. Нищо не може да замести тази нужда. Само изповядването не представлява нищо. Имената може да са регистрирани в църковните книги тук на земята, но не и в Книгата на живота. Видях, че от младежите няма и един на (от) двадесет, който да знае от опит какво е религия. Те служат на себе си, а изповядват, че са служители на Христос; но ако не се строши омайването, което ги е завладяло, скоро ще осъзнаят, че техният дял (участ) ще бъде делът на престъпниците. Когато се касае за себеотрицание и жертване за истината, те са намерили един по-лесен път, извън всичко това. Що се отнася за сериозното умоляване (молитва) със сълзи и силен вик към Бога за Неговата прощаваща благодат и за сила от Него да се противопоставят на изкушенията на Сатана, те намират, че не е необходимо да бъдат толкова сериозни и ревностни; могат да минат и без това. Христос, Царят на славата, често отиваше самичък на планините и пустинните места, за да излива душата си в просби (душевните си прошения) пред Своя Отец; а греховният човек, който не притежава никаква сила, мисли, че може да живее без толкова много молитва (“Свидетелства”, т. I, стр. 503-505).

Примерът на Исус


Исус укоряваше егоизма във всичките му форми и въпреки това бе общителен по естество. Приемаше гостоприемството на всички класи хора, посещаваше домовете и на бедните и на богатите, на учените и невежите, и се стремеше да въздига мислите им от обикновените въпроси на живота до нещата, които са от вечно и духовно естество (до духовните и вечни неща). Не позволяваше никаква разпуснатост и никаква сянка от светско лекомислие не опетняваше Неговото поведение; и въпреки това намираше удоволствие в сцените на невинно щастие и чрез присъствието си одобряваше социалните събирания (“Живота на Исус Христос”, стр. 150,151).

ХРИСТИЯНСКО РАЗВЛЕЧЕНИЕ

Докато се стремим да ободрим духа си и да съживим силите на тялото си, от нас Бог изисква да употребяваме всичките си сили по всяко време за най-добри цели. Можем и трябва така да провеждаме развлеченията си, че да бъдем (да ставаме) все по-подготвени за успешното носене на задълженията, които са ни възложени (на възложените ни задължения) и влиянието ни над ония, с които общуваме да бъде все по-благотворно. Можем да се връщаме по домовете си от такива срещи с усъвършенствани умове и освежени тела, подготвени да се заловим наново за работа с по-добра надежда и по-добър кураж (с по-голяма надежда и по-голям кураж)...

Ние сме тук, за да правим добро на човечеството (за да влияем благотворно на човечеството) и да бъдем едно благословение за обществото; но ако оставяме умовете си да тичат по същия този водещ надолу път, по който мнозина търсещи само суета и глупости, позволяват на ума им да тича, как можем да бъдем полезни (благословение) за нашата раса и поколение? Как можем да бъдем благословение за обществото около нас?...



Противоположни принципи


Между събиранията на Христовите последователи за християнско развлечение и светските събирания за удоволствия ще съществува ясно забележим контраст. Вместо молитва и говорене за Христос и светите неща, от устните на светските хора ще се чуват глупав смях и разговори за незначителни неща. Единствената цел е да се прекара приятно. Забавленията им започват с глупости и завършват със суета. Нашите събирания трябва да бъдат така провеждани и ние трябва така да се държим, че когато се завърнем вкъщи да може съвестта ни да не ни укорява, че сме оскърбили Бога или човека; трябва да имаме съзнанието, че не сме наранили или оскърбили по какъвто и да било начин ония, с които сме се събирали, нито пък че се ме упражнили някакво вредно влияние над тях.

Естественият ум е склонен към удоволствия и себезадоволяване (себеудовлетворение). Да фабрикува в изобилие такива неща – това е тактиката на Сатана. Той се стреми да пълни умовете на хората с желание за светски забавления, за да нямат време да си зададат въпроса: Какво става с душата ми? Любовта към удоволствия е заразителна. Отдаденият на това ум бърза от място на място, постоянно търсейки някакво забавление. Послушанието към Божия закон противодейства на тази наклонности и изгражда бариери против нечестието (“Съвети до учители, родители и учащи”, стр. 336,337).

Младите мъже трябва да помнят, че са отговорни за всичките привилегии, на които са се радвали, за използването на времето си и за правилната употреба на своите способности. Те може да запитат: не трябва ли да имаме никакви забавления или развлечения? Ще трябва ли само да работим, да работим, да работим, без промяна?

Всяко забавление, при което можете да поискате Божието благословение с вяра, няма да бъде опасно. Но всяко забавление, което прави младежите неспособни за тайна молитва, за посвещение пред молитвения олтар или за участие в молитвените събрания, не е безопасно, а опасно (“Съвети до учители, родители и учащи”, стр. 337).

СЪБИРАНИЯ

Събиранията за общуване са в най-висша степен полезни и назидателни, когато събралите се имат в сърцата си пламтяща любов към Бога; когато се срещат, за да обменят мисли по отношение на Божието Слово и да обсъдят методи за напредъка на Неговото дело и за това, как да направят добро на ближните си. Когато Светият Дух е добре дошъл гост на тези събирания, когато на тях не се споменава нищо, което да Го оскърби и пропъди, Бог се прославя и тези, които са се събрали биват освежени, ободрени и укрепени (подкрепени, засилени).

Но има събирания от съвсем различен характер, където може да се види гордост, веселба и лекомислие. В желанието си за забавление, посещаващите такива събирания са в опасност да забравят Бога и там стават неща, които правят наблюдаващите ангели да плачат. За известно време тези сцени на удоволствие стават за такива хора рай. Всички се отдават на веселие и смях. Очите искрят, бузите се зачервяват; а съвестта спи (заспива).

Липсата на духовност – разкрита


Такъв вид ентусиазъм и вдъхновение не са от небесен произход. Те произхождат изцяло от тази земя. Тъжно гледат небесните ангели хората, забравили колко много направи Христос за тях.

Когато болест или смърт сполетят тези, които са живели за угаждане на себе си, твърде късно откриват, че нямат масло в светилниците си и че са напълно негодни (неподготвени) да приключат историята на своя живот.

Хода на провежданите при много от събиранията разговори разкрива какви са наклонностите на сърцето. Лекомисленият говор, глупавите остроумия, изговорени само за да създадат смях, не представят правилно Христос. Изговарящите ги не биха искали да се срещнат със записа на тези думи. Върху слушателите се прави погрешно впечатление и върху Христос се хвърля укор. О, да можеха младежите да пазят добре думите си! Защото те са, които ще ги оправдаят или осъдят. Помнете, че Исус е до вас винаги, където и да отидете, забелязвайки (отбелязвайки) действията ви и слушайки думите ви. Няма ли да се засрамите, ако чуете гласа Му да ви говори или узнаете, че Той слуша разговорите ви?...

Сериозният християнин взел веднъж участие в светските забавления стъпва на опасна почва. По този начин той напуска областта пропита с жизнената атмосфера на небето и се хвърля в атмосфера на мъгла и мрак; защото в много случаи партитата за увеселение и събиранията за забавление са един укор за религията на Христос.

Сърцето на този, който поддържа връзката си с Бога не може да участвува в такива неща. Думите, които чува не подхождат за християнин като него; защото това не е езика на Ханаан. Изговорените думи не са в хармония с небесните мелодии, които трябва да изпълват сърцата на Божиите деца.

Фини, коварни влияния


Имащите изкуствен характер и религиозна опитност, твърде охотно се събират за удоволствия и забавления и тяхното влияние привлича и други. Понякога млади мъже и жени, които се стараят да бъдат библейски християни, биват убедени да се присъединят към партито (купона, събирането). Тъй като не желаят да бъдат смятани за особени и тъй като по естество са склонни да следват примера на другите, те се поставят под влиянието на онези, които може би никога не са почувствали Божественото докосване на ума и сърцето (им). Ако с молитва се бяха посъветвали с Божествения образец, за да научат какво казва Христос по отношение на плода, който трябва да ражда християнското дърво, биха видели, че това са всъщност банкети (гуляи, угощения), предназначени да задържат душите да не приемат поканата за сватбената вечеря на Агнето.

Понякога става така, че чрез често посещение на места за забавление, младежи, които са били внимателно наставлявани по отношение пътя на Господа (в пътя Господен), биват съблазнявани от блясъка на човешко влияние и от връзките си с онези, чието възпитание и обучение е имало светски характер. Те продават себе си (Те се продават) на доживотно робство чрез свързването си с лица, които нямат украшението на един Христоподобен дух. Истински обичащите и служещи на Бога ще се страхуват (боят) да слязат до равнището на света като избират общество между ония, които не са избрали Христос да царува в сърцата им. Те ще стоят дръзновено на страната на Христос дори и поведението им да изисква себеотричане и себежертване (себетрицание и себепожертване).



Средство срещу лекомислието


Христос живя живот на труд и жертва за нас, а ние не можем ли да се отречем (отричаме) от себе си за (заради) Него? Изкуплението, което направи за нас и правдата, която Той очаква да ни даде не са ли теми достойни да заемат нашият ум (нашите умове)? Ако младежите черпят от склада на библията съкровищата, които тя съдържа, ако размишляват върху прощението, мира и вечната правда, която (които) увенчават един живот на себеотрицание, няма да имат желание за съмнителното възбуждение на забавленията.

Христос се радва, когато мислите на младежите са заети с великите и облагородяващи теми на спасението. Той влиза в сърцата на всички такива младежи като постоянен гост, изпълвайки ги с радост и мир. А любовта на Христос в душата е като “извор на вода, извиращ за живот вечен”... Изповядващите тази любов, ще намират наслада в това да говорят за нещата, които Бог е приготвил за тези, които Го обичат.

Вечният Бог е очертал разграничителната линия между светите (светия) и грешниците (грешника), между обърнати и необърнати (между покаяните и непокаяните). Тези две класи не се смесват една с друга незабележимо както цветовете на дъждовната дъга, но са ясно разграничими по между си както пладне и среднощ. Божият народ не може безопасно да встъпва в интимни връзки с онези, които познават истината, но не я практикуват. Патриарх Яков, когато говори за някои постъпки на синовете си, които предизвикваха у него ужас, възкликваше: “В съвета им да не участваш, душо моя, към събранието им да се не присъединиш…” Той чувстваше, че собствената му чест ще бъде компрометирана, ако се свързва с грешниците, за да върши нещата, които те правят. Той издигаше тревожният сигнал предупреждаващи ни да страним от такива лоши компании, да не би да бъдем опетнени от злото. А и Светия Дух чрез апостол Павел изговаря подобно предупреждение: “Не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте” (“Младежки наставник” от 4 февруари 1897 г.).

Допустими събирания


Всеки талант на влияние трябва свято да се подхранва и използва, за да се събират души при Христос. Младите мъже и жени не трябва да мислят, че техните спортове, техните вечерни забави (купони, партита), както обикновено се провеждат, са приети от Христос.

Давана ми е била светлина много и много пъти, че всичките ни събирания трябва да се характеризират с решително религиозно влияние. Ако нашите млади хора биха се събирали, за да четат и се научат да разбират по-добре Писанията, питайки: “Какво да направя, за да имам вечен живот?” и след това, поставяйки се (заставайки) непоколебимо на страната на истината, Господ Исус би направил благословение да изпълни (да дойде) в сърцата им.

О, да можеше всеки църковен член, всеки работник в нашите институти да разбере (да осъзнае), че този живот е едно училище, в което трябва да се приготвим за изпита, на който ще ни подложи небесния Бог по отношение на чистотата в живота, чистотата на мислите, несебелюбието в постъпките! Всяка дума и действие (акт, постъпка), всяка мисъл, се записва в небесните паметни книги...

Именно чрез силата и влиянието на истината трябва да бъдем осветени и въздигнати до истинското достойнство на образеца представен в Словото. Пътят на Господа може да бъде научен само чрез най-внимателно послушание на Неговото слово. Изследвайте Словото! (“Младежки наставник” от 14 август 1906 г.).

КАК ДА ПРЕКАРВАМЕ ПРАЗНИЦИТЕ

Развлечението е нужно за занимаващите се с физически труд, а още по-важно е за тези, чиято работа е главно умствена. Не е добре за нашето спасение, нито е за прослава на Бога да държим ума си в постоянно напрежение и работещ прекомерно, дори и над религиозни теми. Съществуват забавления, като например танцуване, игра на карти, шах, игра на дама и т.н., които не можем да одобрим, защото Небето ги осъжда. Тези забавления отварят вратата за големи злини. По същество (същността си) не са полезни, но имат възбуждащо влияние, пораждайки в някои умове страст към комар и разпуснатост. Всички тези игри трябва да бъдат осъдени от християните и да се заместят с нещо съвършено безвредно.

Видях, че не трябва да прекарваме нашите празници според образците на света, макар че не трябва да бъдат оставени да отминат незабелязано, защото това ще донесе (породи) незадоволство (недоволство) в нашите деца. В тези дни, когато съществува опасност децата ни да бъдат изложени на зли влияния и да бъдат покварявани от удоволствията и възбужденията на света, нека родителите да се постараят да измислят нещо, което да замести (да заеме мястото на) опасните забавления. Накарайте децата си да разберат, че им желаете само доброто и щастието.

Нека се съберат няколко семейства от един град или село и да напуснат заниманията си, които са ги уморявали физически и умствено, и да предприемат екскурзия всред природата, край някое хубаво езеро или край красива горичка, където природните сцени са красиви. Трябва да си осигурят проста, здравословна храна, най-хубавите плодове и зърнени храни и да разделят трапезата си под сянката на някое дърво или под небесния купол. Пътуването, упражненията и хубавата гледка бързо ще възбудят апетита и те ще могат да се наслаждават на отдих, на който и царе биха завидели.

При такива случаи родителите и децата трябва да се чувстват свободни от всякакви грижи, труд и безпокойство. Родителите трябва да станат деца с децата си, правейки всичко възможно, за да им бъде приятно. Нека целият ден бъде отдаден на развлечение.

На работещите на закрито и в седящо положение, упражненията на чист въздух ще бъдат от голяма полза за здравето. Всички, които могат, трябва да считат за свой дълг да постъпват така. Нищо няма да се загуби, а много ще се спечели. Ще могат да се завърнат при своите занимания с нов живот и нов кураж, за да вършат работата си с по-голямо усърдие, а ще са и по-добре подготвени да се съпротивят (противопоставят) на болестите (“Свидетелства”, т. I, стр. 514,515).



Християнски източници на удоволствие


Бог е предвидел за всеки едно удоволствие, на което могат да се наслаждават както богати, така и бедни – удоволствието състоящо се в култивирането на чистота на мисълта и несебелюбие на действията (постъпките), удоволствието, което идва (се изпитва) от говоренето на съчувствителни думи и вършенето на добри дела. От извършващите такава служба се излъчва Христовата светлина, огряваща живота на много помрачени от скръб хора (“Свидетелства”, т. I, стр. 57).

ЛИТЕРАТУРНИ ОБЩЕСТВА (ДРУЖЕСТВА)

Често бива задаван въпроса: “Полезни ли са за нашите младежи литературните общества (дружества)? За да се отговори правилно на този въпрос, трябва да вземем под съображение не само обявените цели ни тези общества, но което те фактически упражняват, както е доказано от опит. Развитието на ума е наш дълг пред самите нас (пред самите себе си), пред обществото и пред Бога. Но никога не трябва да измисляме средства за култивирането на интелекта за сметка на моралното и духовното развитие (за сметка на морала и духовността). Само чрез хармоничното развитие както на умствените, така и на моралните способности може да се постигне най-висшето съвършенство и на двете. Осигуряват ли се тези резултата от литературните дружества така, както те общо взето се провеждат?

Литературните общества упражняват почти винаги влияние противно на онова, което името им сочи. Както обикновено се провеждат, те са вредни за младежите; защото Сатана идва, за да сложи своя отпечатък върху заниманията. Всичко, което допринася за мъжествеността на мъжа и за женствеността на жената е едно отражение от характера на Христос. Колкото по-малко имаме от Христос в тези общества, толкова по-малко имаме (притежаваме) от въздигащия, пречистващия, облагородяващия елемент, който трябва да преобладава. Когато светски хора ръководят тези събрания, за да прокарат желанията си, духът на Христос се изключва. Умът се отвлича от сериозни размишления, отклонява се от Бога, насочва се настрани (далеч) от реалното и същественото, и се насочва към въображаемото и повърхностното. Литературни общества – ех, да можеше името им да изразява истинския им характер! Какво е плявата пред житото? Намеренията и целите, които ръководят формирането на литературни общества може да са добри; но ако мъдростта, която идва от Бога не контролира тези организации, те ще станат наистина едно зло. Обикновено се допускат нерелигиозни и непосветени в (по) сърце и живот хора, а често пъти те биват поставени и на най-отговорни постове. Могат да се приемат правила и наредби, за които се смята, че са достатъчно добри, за да задържат всяко вредно влияние; но Сатана е хитър генерал и е постоянно на работа да оформи дружеството (обществото) така, че да подхожда (отговаря) на неговите планове и след време той твърде често успява. Големият противник намира готов достъп до онези, които той е контролирал в миналото и чрез тях провежда намеренията си. Въвеждат се различни забавления, за да направят събиранията интересни и привлекателни за светските хора, като по този начин дейността на тези тъй наречени литературни общества твърде често дегенерира (се изражда) в деморализиращи театрални представления и евтини глупости. Всички тези неща задоволяват плътския ум, който е във вражда против Бога; но не засилват интелекта, нито утвърждават морала.

Събирането и дружбата в тези общества на богобоязливи хора с невярващи не прави от грешниците светии. Когато Божият народ доброволно се съединява със светските и непосветени хора и им дава предимство, той ще бъде отклонен от Бога чрез неосветеното (несвятото) влияние под действието, на което се е поставил. В продължение на известно време може да няма нищо сериозно, нищо, срещу което би могло да се възрази, но умовете, които не са били поставени под контрола на Божия Дух, не приемат охотно нещата ухаещи на истина и правда. Ако бяха имали до тогава някакво желание за духовни неща щяха да преминат в редиците на (последователите на) Исус Христос. Двете класи (групи) се управляват (контролират) от различни господари и са противоположни една на друга по своите цели, намерения, надежди, вкусове и желания. Последователите на Исус се наслаждават на (намират удоволствия в) трезви, смислени (разумни), облагородяващи теми, докато не притежаващите никаква любов към светите неща, не могат да намерят удоволствие в тези събирания, ако повърхностното и нереалното не съставляват главната част от дейността. Малко по-малко духовният елемент бива изместен от нерелигиозния и усилията да се съгласуват принципи, които са антагонистични един на друг по своето естество, се оказва решителен неуспех.

Полагани са били много усилия да се състави някакъв план за образуването (основаването) на литературно общество, което ще се окаже от полза за всички, които се свързват в него – общество, в което всички членове ще чувстват моралната отговорност да го направят такова, каквото трябва да бъде и да избегнат злините, които често правят такива общества опасни за религиозните принципи. Прозорливи и със здрав разум личности, които имат жива връзка с небето, които ще могат да доловят злите тенденции и няма да се оставят да бъдат измамени от Сатана, които ще се движат право на пред по пътя на праведността, постоянно, издигащи високо знамето на Христос – ето такива хора са нужни, за да ръководят тези дружества. Такова влияние ще предизвиква респект и ще прави събиранията едно благословение, а не проклятие.

Ако мъже и жени на зряла възраст биха се обединили (съединили) с младежите, за да организират и ръководят такова едно литературно дружество (общество), то може да стане както полезно, така и интересно. Но когато такива събирания се изродят в случаи за забавление и шумно веселие, те не са всичко друго, но не и литературни или въздигащи (облагородяващи). Те са унижаващи както ума, така и морала (нравите).

Библейски часове (обяснение на Библията), критическо изследване на библейските теми, есета написани върху теми, които биха развили ума и биха придали знания, изследване на пророчествата или скъпоценните уроци на Христос – тези неща ще окажат силно влияние за засилване умствените сили и увеличаване на духовността. По-близкото запознанство с Писанията изостря силите на проницателност и укрепва душата срещу атаките на Сатана.

Малко хора осъзнават, че тяхно задължение е да контролират мислите и въображенията си. Трудно е да се държи недисциплинираният ум насочен към полезни предмети, но ако мислите не се употребяват (използват) правилно, религията не може да процъфтява (да вирее) в душата. Умът трябва да е непрестанно зает с святи (свещени) и вечни неща, иначе той ще подхранва лекомислени и повърхностни мисли. Както интелектуалните (умствените), така и моралните сили трябва да бъдат дисциплинирани и те ще се засилват и подобряват чрез упражняване...

Интелектът (Умът), както и сърцето, трябва да бъдат посветени на служба за (на) Бога. Той предявява претенции над всичко, което сме и което е наше. Последователят на Христос не трябва да се отдава на каквото и да било себезадоволяване (задоволяване на себе си) или да участвува в каквото и да било начинание, колкото и невинно или похвално да му изглежда то, щом просветената му съвест му казва, че то би поугасило ревността му или ще намали духовността му. Всеки християнин трябва да се труди да отблъсква вълната на злото и да спасява нашите младежи от влияния, които биха ги помели надолу към гибел. Дано Бог да ни помогне да си пробиваме път срещу течението (“Съвети до учители, родители и учащи”, стр. 541-544).

ТАНЦУВАНЕ

Истинският християнин няма да желае да влиза в място за забавление или да участвува в каквото и да било развлечение, за което не може да изпроси Божието благословение. Той няма да може да бъде намерен в театъра, в билярдния салон (в билярдната зала) или в салона за крикет (боулинг). Той няма да се присъедини към веселите танцьори, нито ще се отдаде на каквото и да било друго омайващо удоволствие, което ще прогони Христос от ума.

На пледиращите за тези забавления отговаряме: Не можем да им се отдаваме (Не можем да участваме в тях) в името на Исус от Назарет. Божието благословение не би могло да бъде призовано (потърсено) за времето прекарано в театъра или на танц (в танцуване). Никой християнин не би желал да посрещне смъртта на такова място. Никой не би желал да се намери там, когато Христос дойде.

Когато дойдем до последния час и застанем лице с лице (лице срещу лице) с доклада на нашия живот, ще съжаляваме ли, че сме посещавали толкова малко събирания за удоволствие? Че сме участвали в толкова малко сцени на безразсъдно веселие? Няма ли по-скоро да съжаляваме горчиво, че сме прахосали толкова скъпоценни часове за угаждане на себе си (себезадоволяване) – толкова много занемарени възможности, които, ако бяха правилно използвани, биха ни осигурили безсмъртни съкровища? Станало е обичайно нещо, изповядващите се за религиозни да извиняват почти всяко порочно удовлетворение (удовлетворяване) към което сърцето им е привързано. Чрез фамилиарност (Чрез близостта си) с греха те са станали заслепени за неговата огромност. Много от претендиращите, че са Божии чада, премълчават грехове, които Божието слово осъжда, като свързват със своите безбожни веселби някаква църковна цел на благотворителност (някаква благотворителна църковна цел). Те вземат на заем небесната мантия, за да служат на дявола. Чрез тези модни разпуснатости биват измамвани души, биват отклонявани и загубвани за добродетелта и праведността (честността).



В пътя на разпуснатостта


В много религиозни семейства танцуването и играта на карти се считат за домашно прекарване на времето. Твърди се, че това били спокойни (тихи) домашни забавления, на които можело човек да се наслаждава под бдителното родителско око. Но така се култивира любов към тези възбуждащи удоволствия и на онова, което се счита безвредно в дома, не след дълго няма да се счита опасно и навън. Още трябва и да се уверим, дали изобщо може да се придобие нещо добро от тези забавления. Те не дават енергия (сила) на тялото, нито почивка на ума. Не всаждат в душата нито едно добродетелно или свято чувство. Напротив унищожават всякакво желание за сериозно мислене (сериозна мисъл) и за религиозни служби. Вярно е, че има голям контраст между отбраните партита на по-висшите класи и безразборните и деградиращи събирания (общество) на долни танцувални салони. Но въпреки това всички те са все стъпки по пътя на разпуснатостта.

Забавлението в танцуване, така както се провежда понастоящем (в наши дни), е училище за поквара, ужасно проклятие за обществото. Ако всички, които всяка година биват погубени по този начин в нашите големи градове, биха могли да бъдат събрани заедно какви истории за разбити животи биха се разкрили. Колко много от тези, които сега са готови да защитават тази практика биха се изпълнили с болка и удивление, ако можеха да видят резултатите. Как могат изповядващи християнството родители да се съгласят да поставят децата си в пътя на изкушението, като посещават с тях такива сцени на веселие? Как могат млади мъже и жени да залагат душите си за това омайващо удоволствие? (“Ривю енд Хералд” от 28 февруари 1882 г.).



Опасността от забавления


Любовта към удоволствия е една от най-опасните, защото е едно от най-тънките, лукави и опасни изкушения, които нападат децата и младежите в градовете. Празниците са многобройни; игрите и конните надбягвания привличат хиляди и водовъртежът (вихърът) на възбудата и удоволствията ги отвлича от трезвите задължения на живота. Пари, които би трябвало да бъдат спестени за по-добри цели – в много случаи това са оскъдните приходи на бедните – се прахосват за забавления (“Основи на християнското възпитание”, стр. 422).

Ръководени от принцип


Мнозина така се страхуват да не провокират (предизвикат) неприятелска критика или злобни клевети (клюки), че не смеят да действат според принципа. Не смеят да се уеднаквят с тези, които напълно следват Христос. Желаят да се съобразяват със светските обичаи и да си осигуряват одобрението на светските хора. Христос отдаде Себе Си за нас “за да ни изкупи от всяко нечестие и очисти чрез Себе Си един особен народ, ревностен за добри дела” (“Ривю енд Хералд” от 29 ноември 1887 г.).



Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница