Вести към младите



страница4/19
Дата01.02.2017
Размер3.67 Mb.
Размер3.67 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

ЧАСТ IV

ХОДЕНЕ В СВЕТЛИНАТА

Спасителят се навежда над изкупените с Неговата кръв и с неизразима нежност и милост казва: “Искаш ли да оздравееш?” Той те поканва да се изправиш здрав и в мир. Не чакай да почувстваш, че си здрав. Повярвай на думите на Спасителя. Застани с волята си на страната на Христос. Пожелай да Му служиш и като постъпваш според Неговото слово, ще получиш сила. Какъвто и да е лошият навик или господстващата страст, свързала душата и тялото ти чрез дългото й отдаване, Христос може и копнее да те избави. Той ще вложи живот в душата, която е “мъртва в престъпления”. Ще освободи пленника, задържан в робството на своите слабости и нещастия и във веригите на греха (“По стъпките на Великия Лекар”, стр. 84,85).

РАСТЕНЕ В БЛАГОДАТ

“Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос.” Привилегия за младите е, като растат в Исус, да растат в духовна благодат и познание. Ние можем да опознаваме Исус все повече и повече чрез изучаване на Писанията с интерес, следвайки след това разкритите там пътища на истината и правдата. Онези, които постоянно растат в благодат, ще бъдат твърди във вярата и ще вървят все напред.



Растенето е нужно за утвърждаване


В сърцето на всеки младеж, който възнамерява да бъде ученик на Исус Христос, трябва да се появи силното желание да постигне най-високия християнски образец, да бъде съработник на Христос. Ако си постави за цел да е един от онези, които ще бъдат представени пред Божия престол безгрешни, той ще се развива постоянно. Единственият начин да остане твърд е ежедневно да напредва в духовния си живот. Вярата ще расте, когато, доведена в конфликт със съмнения и пречки, ги победи. Истинското освещение е развиващо се дело. Ако растете в благодат и познание на Исус Христос, ще използвате всеки случай и възможност, за да придобиете по-голямо познание за живота и характера на Христос. Вярата в Исус ще расте, когато се опознавате по-добре вашия Изкупител, като размишлявате върху Неговия безгрешен живот и безпределна любов. Няма по-голямо безчестие за Бога да изповядвате, че сте Негови ученици, а да сте на разстояние от Него и да не бъдете хранени от Неговия Свят Дух. Когато растете в благодат, вие ще обичате да посещавате религиозни събрания и с радост ще свидетелствувате пред църквата за Христовата любов. Бог чрез Своята благодат може да направи младите хора благоразумни, познание и опитност може да даде и на децата. Те могат да растат в благодат ежедневно. Не трябва да измервате вярата чрез чувствата си.

Изпитване на сърцето


Изпитвайте много внимателно сърцето си и състоянието на чувствата си към Бога. Запитвайте се: “Посветил ли съм скъпоценни моменти от днешния ден, за да угаждам на себе си, да търся собствените си забавления? Или съм направил други щастливи? Помогнал ли съм на свързаните с мене да се посветят повече на Бога и да оценят вечните неща? Внесъл ли съм религията в дома си и разкрил ли съм там Христовата благодат в моите думи и поведение? Почел ли съм родителите си с почтително послушание, като по този начин съм изпълнил петата заповед? Изпълнил ли съм с радост малките си ежедневни задължения, извършвайки ги с вярност и правейки всичко по силите ми, за да облекча другите? Опазил ли съм говоренето си от зло и езика си от лъжа? Почел ли съм Христос, моят Изкупител, Който даде скъпоценния Си живот, за да получа вечен живот?

Бдете и се молете


Скъпи младежи, не бъдете немарливи да пропуснете в началото на деня да се помолите сериозно на Исус, Който ще ви придаде сила и благодат да се съпротивите на изкушенията на неприятеля под каквато и форма да дойдат. А ако се помолите сериозно, с вяра и съкрушено сърце, Господ ще чуе молитвата ви. Но вие трябва както да се молите, така и да бдите. Христос е казал: “Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори. И кой е оня баща между вас, когото ако му поиска синът му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба ще му даде змия?... И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него.”

Нека децата и младежите идват при Исус със своите товари и грижи и да знаят, че Той ще уважи тяхната молба и ще им даде нещата, от които се нуждаят. Бъдете сериозни, бъдете решителни. Представете Божието обещание и след това вярвайте без съмнение. Не чакайте да усетите някакви специални чувства, преди да приемете, че Бог е отговорил на молитвите ви. Не определяйте някакъв специален начин, по който Господ да действа, преди да повярвате, че получавате нещата, за които сте Го молили; но се уповавайте на Неговото слово и оставете цялата работа в ръцете на Господа с пълната вяра, че вашата молитва ще бъде зачетена и отговорът ще дойде точно във времето и точно по начина, който вашият Баща намери за най-добър; а след това изживявайте молитвите си. Ходете смирено и продължавайте да вървите напред.

“Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие” (Пс. 84:11).

“Бойте се от Господа, вие Негови светии, защото за боящите се от Него няма оскъдност. Лъвчетата търпят нужда и глад, но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро” (Пс. 34:9,10).

“Пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене. Отклонявай се от злото и върши доброто. Търси мира и стреми се към него. Очите на Господа са върху праведните и ушите Му към техния вик. Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби помена им от земята. Праведните извикаха и Господ послуша, и от всичките им беди ги избави. Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце и спасява ония, които са с разкаян дух” (Пс. 34:13-18).

Ето обещания, богати и изобилни, при условие, че спрете да вършите зло и се научите да вършите добро. Тогава поставете висока цел в живота си, както направиха Йосиф, Даниил и Мойсей, помнете цената за изграждането на характера и градете за този живот и за вечността...

Ние сме слаби и ни липсва мъдрост, но Бог е казал: “Но ако някому от вас недостига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде” (Яков 1:5). Само се научете да бъдете последователни, никога да не отпускате ръката на Бога, да постоянствате в служенето Му и ще бъдете победители чрез кръвта на Агнето.

Неограничени възможности за добро


Като работите така над себе си, вие ще излъчвате влияние и върху много други, с които общувате. Навреме изговорени думи, колко са добри те! Каква голяма сила дава на склонния да изостави деморализиращите навици една-единствена дума на надежда, кураж и решение да се върви по правия път! Твърдото ви решение да живеете добрите принципи ще повлияе и на други души да продължат в правата посока.

Няма граница за доброто, което можете да сторите. Ако направите Божието слово правило в живота си и съобразявате постъпките си с Неговите предписания, поставяйки си за цел намеренията и постъпките ви в ежедневието да бъдат за другите благословение, а не проклятие, вашите усилия ще бъдат увенчани с успех. Вие сте се свързали с Бога; станали сте проводник на светлина за другите. Почетени сте като съработници на Исус; а няма по-голяма почест от благословението, което можете да чуете от устните на Спасителя: “Хубаво, добри и верни слуго! ...Влез в радостта на Господаря си” (“Младежки наставник”, 1 септември 1886 г.).



Себепредаване


Изкупителят няма да приеме разделена служба. Работникът за Бога трябва ежедневно да учи значението на себепредаването. Той трябва да изследва Божието слово, вниквайки в неговият смисъл и изпълнявайки неговите предписания. По този начин той може да стигне до образеца на християнското превъзходство. Ден след ден Бог работи с него и усъвършенства характера, който трябва да устои във времето на последното изпитание. А и вярващият ден след ден извършва, пред хора и пред ангели, върховен експеримент, показвайки какво може да стори евангелието за паднали човешки същества (“Евангелски работници”, стр. 113).

СЪОБРАЗЯВАНЕ СЪС СВЕТА

Вървящите по тесния път, разговарят за радостта и щастието, което ще имат в края на пътуването. Често пъти лицата им са тъжни и все пак излъчват радост, свята радост. Те не се обличат като групата, вървящи по широкия път, нито говорят или действат като тях. Даден им е бил образец. Човек на скърби и навикнал на печал проправи този път за тях и Сам мина по него. Последователите Му виждат Неговите следи и биват утешени и окуражени. Той премина благополучно по него; така могат да преминат и те, ако последват Неговите стъпки.

Широкият път


В широкият път всички са заети със своята личност, облекло, удоволствията. Те се отдават свободно на веселба и радост и не мислят за края на пътуването, за сигурното унищожение в края. Те всеки ден се приближават по-близо и по-близо до гибелта си; и все пак лудо бързат напред и напред. О, колко страшно ми се видя това!

Видях да пътуват по този широк пъти мнозина, на чиито дрехи бе написано: “Мъртви за света. Краят на всички е наближил. Бъдете и вие готови.” Вярващите изглеждаха точно така, както и всички суетни хора около тях, но сянка на тъга забелязах по лицата им. Разговорът им беше точно като този на веселите безразсъдни хора наоколо; но от време на време посочваха със задоволство буквите на дрехите си, подканвайки и другите да си сложат същите надписи. Те вървяха по широкия път, а в същото време изповядваха, че са част от пътуващите по тесния път. Заобикалящите ги им казваха: “Няма никаква разлика между нас. Всички сме еднакви; ние се обличаме, говорим и постъпваме еднакво...”

Беше ми показано, че някои изповядващи се за пазители на съботата се съобразяват със света. О, аз видях, че това е позор за тяхното изповедание, позор за Божието дело. Изповеданието им е лъжливо. Мислят, че не са като света, но по облекло, разговори и действия са толкова близо до светските хора, че между тях няма никаква разлика. Видях ги да украсяват бедните си, смъртни тела, които всеки момент могат да бъдат докоснати от Божия пръст и повалени на легло от болка и мъка. О, когато наближават последния си час, смъртна болка раздира телата им и тогава великият въпрос е: “Приготвен ли съм да умра? Приготвен ли съм да се явя пред Бога в съда и да издържа великото разследване?”

Питайте ги тогава какво мислят за украсяването на телата си и дали имат представа какво означава да бъдеш приготвен да се явиш пред Бога и те ще ви кажат, че ако можеха да се върнат обратно и да изживеят наново миналия си живот, биха се поправили, биха отхвърлили глупостите на света, неговата суета, гордост, биха украсили телата си с най-скромно облекло биха давали пример на всички около тях. Биха живели за Божия слава.

Защо е толкова трудно да се води себеотрицателен, скромен живот? Защото изповядващите се за християни не са мъртви за света. Лесно е да се живее за Христос след като сме мъртви. Но мнозина копнеят за лука и чесъна на Египет. Имат склонност да се обличат и постъпват по възможност повече като света, а в същото време искат да отидат на небето. Те се изкачват по друг път. Не влизат през тясната врата и тесния път...

Тези хора няма да имат извинение. Мнозина се обличат като света, за да имат влияние, но правят тъжна и фатална грешка. Ако искаха да имат истинско и спасително влияние, нека да живеят според изповеданието си, да изявяват вярата си чрез праведни дела и да задълбочат разликата между християнството и света. Видях, че думите, облеклото и постъпките трябва да говорят за Бога. Тогава свято влияние ще се пръска над всички и всички ще позная, че те са били с Исус. Невярващите ще видят, че истината, която изповядваме, има свято влияние и вярата в Христовото идване повлиява характера на мъжа или жената. Ако някой желае влиянието му да говори в полза на истината, нека я живее и така да подражава на скромния Образец.


Приготовление за Исусовото идване

Видях, че Бог мрази гордостта. Всички горди, всички неправедни, ще бъдат плява и денят, който иде, ще ги изгори. Видях, че Третата ангелска вест трябва тепърва да заработи като квас в толкова много сърца, изповядващи, че я вярват и че тя очиства тяхната гордост, себелюбие, алчност и любов към света.

Исус иде и съобразяващ се със света ли народ ще намери? Ще го признае ли Той за Свой народ, очистил го за Себе Си? О, не! Ще признае за Свои само чистите и светите. Тези, които са се очистили и са се избелили чрез страдания, и които са били отделени, неопетнени от света, само тях ще признае Той за Свои.

Когато видях страшния факт, че Божият народ се съобразява със света и няма никаква разлика между много от изповядващите се за ученици на кроткия и скромен Исус и невярващите освен по името, душата ми изпита дълбока мъка. Видях, че Исус бе наранен и изложен на явен позор. Когато видя със скръб как изповядващите се за Божи народ обичат света, участващи в неговия дух и следващи неговите моди, ангелът каза: “Отделете се! Отделете се! Да не би Бог да определи дела ви с лицемерите и невярващите вън от града. Вашето изповедание ще увеличи само мъката и наказанието ви, защото знаехте Неговата воля, а не я вършехте.”

Изповядващите се за вярващи в Третата ангелска вест често пъти нараняват Божието дело чрез лекомислие, шеги и несериозни дребни неща. Бе ми показано, че всичкото това зло се намира в нашите редици. Видях, че е нужно смиряване пред Господа. Божият Израил трябва да разкъса сърцето, а не дрехите си. Рядко се среща детска простота; мисли се повече за човешкото одобрение, отколкото за Божието неодобрение.

Ангелът каза: “Сложете в ред сърцата си да не би Той да ви посети с наказание, крехката нишка на живота ви да се скъса и да легнете в гроба незакриляни, неподготвени за съда. Но дори и да не легнете в гроба, ако скоро не се помирите с Бога и не се откъснете от света, сърцата ви ще станат по-твърди. Вие ще се облягате на една фалшива опора, на едно несъществуващо приготовление и ще откриете грешката си твърде късно, за да си осигурите тогава една добре основана надежда (“Свидетелства”, т. I, стр. 127-134).



Какво ще те ползва?


Христос призовава всеки един да се замисли. Направете си честна равносметка. Поставете на едната везна Исус, което означава вечно съкровище, живот, истина, небе и радостта на Христос от изкупените души; поставете на другата всяко привлекателно нещо, което светът може да предложи. На едната везна сложете загубата на собствената си душа и на душите, които биха могли да бъдат спасени чрез вас; на другата – за вас и за тях – един живот, който се измерва с живота на Бога. Претеглете всичко както за временния, така и за вечния живот. И докато правите това, Исус ви говори: “Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си загуби?”

Бог желае да изберем небесното вместо земното. Открива пред нас възможността за една небесна инвестиция (вложение, влог). Той ще ни насърчава в преследването на възвишените цели и осигуряването на най-скъпото съкровище. Той заявява: “Ще направя човека да е по-скъп от чисто злато. Да! Хората да са по-скъпи от офирското злато.” Когато бъдат пометени богатствата, които молец разяжда и ръжда разваля, Христовите последователи ще могат да се радват на небесното си съкровище, вечни богатства (“Притчи Христови”, стр. 174).

ИСТИНСКА ХРИСТИЯНСКА ОПИТНОСТ

Видях, че ако не настъпи цялостна промяна в младежта, цялостно обръщане към Бога младежите не могат да се надяват на небето. Показа ми се, че не повече от половината от изповядващите религията и истината младежи са напълно покаяни. Ако бяха покаяни, щяха да принасят плодове за слава на Бога. Мнозина се облягат на една предполагаема надежда, която няма никаква основа. Изворът не е очистен, затова и потоците, излизащи от него, не са чисти. Очистете извора и тогава и реките ще бъдат чисти.

Ако сърцето ви е чисто, тогава дрехите, думите и постъпките ви ще бъдат също чисти. Липсва истинско благочестие. Не бих оскърбила до такава степен моя Господ, че да приема за християнин една безгрижна, лекомислена, немолеща се личност. Не! Християнинът спечелва победа над своите слабости, над своите страсти. Има лекарство за болната от греха душа. Това лекарство е Исус. Скъпият Спасител! Неговата благодат е достатъчна и за най-слабия; но и най-силният може да има Неговата благодат, иначе ще загине.

Спасителна благодат


Видях, как може да се получи такава благодат. Идете в тайната си стаичка и усамотени се помолете на Бога: “Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.” Бъдете сериозни, бъдете искрени. Ревностната молитва постига много, борете се в молитва подобно на Яков. Агонизирайте. На Исус избиха кървави капки кръв; трябва да полагате усилия. Не напускайте тайното си място, докато не се почувствате силни с вярата си в Бога; след това внимавайте и докато внимавате и се молите, ще отблъсквате злите нападения и Божията благодат може и ще се яви във вас.

Бог да не допусне да спра да ви предупреждавам. Млади приятели, търсете Господа с цялото си сърце. Пристъпвайте с ревност и когато искрено почувствате, че без помощта на Бога загивате, когато копнеете за Него, както еленът жадува за вода студена, тогава Господ незабавно ще ви подкрепи. Тогава вашият мир ще надмине всеки разум. Ако очаквате спасение, трябва да се молите. Отделяйте време за това. Не бъдете прибързани, невнимателни в молитвите си. Молете Бог да ви реформира цялостно, за да стане възможно плодовете на Светия Дух да обитават във вас и вие да светите като светлини в света. Не бъдете пречка или проклятие за Божието дело; можете да му съдействате, можете да бъдете благословение за него. Казва ли ви Сатана, че не можете да се радвате на пълно и безплатно спасение? Не му вярвайте.



Първите стъпки


Привилегия на всеки християнин е да се наслади на дълбокото действие на Божия Дух. Сладък небесен мир ще завладее ума и ще обичате да размишлявате за Бога и небето. Ще бъдете богато нахранени със славните обещания на Неговото Слово. Но първо се уверете, че сте започнали християнския начин на живот, че са направени първите стъпки по пътя към вечния живот. Не се лъжете. Боя се, да, зная, че много от вас не знаят изобщо какво е религия. Почувствали сте някаква възбуда, някакви емоции, но никога не сте видели греха в неговата ужасна уродливост. Никога не сте осъзнали лошото си състояние и не сте се отклонявали с горчива скръб от лошите си пътища. Никога не сте умирали за света. Все още обичате удоволствията; обичате да водите разговори върху светски теми. А когато стане дума за Божията истина, нямате какво да кажете. Защо мълчите така? Защо за светските неща сте така разговорливи, а мълчите по въпроса, който най-много ви засяга – въпроса за душата ви? Божията истина не обитава във вас (“Свидетелства”, т. I, стр. 158,159).

Отваряне пътя за Божието благословение


Сатана най-много се бои, когато Божиите чада започнат да разчистват пътя и премахват пречките, така че Господ да излее Духа Си над една крееща църква и над едно непокаяно събрание. Ако Сатана успее да се наложи, никога повече в края на времето няма да има още едно пробуждане, било то голямо или малко. Но неговите лукавщини са ни известни. Възможно е да се съпротивим на неговата сила. Когато е приготвен път за Божият Дух, благословението ще дойде. Сатана няма да може да пречи на Неговото изливане върху Божия народ, така както не може да затвори небесните прозорци, за да не падне дъждът на земята. Безбожни хора и дяволи не могат да попречат на Божието дело, нито да лишат събранията на Божиите люде от присъствието на Господа, ако с покорни и съкрушени сърца вярващите изповядат и отстранят греховете си и с вяра претендират за Неговите обещания (“Ривю енд Хералд”, 22 март 1887 г.).

СЕБЕДИСЦИПЛИНА

“Който скоро не се гневи, е по-добър от храбрия, и който владее духа си - от завоевател на град.” Той е победил себе си – най-силния враг, с когото човек трябва да се справя.

Най-висшето доказателство за благородството на християнина е себеконтрола. Този, който може да остане невъзмутим сред бурята от оскърбления, е Божий герой.

Да владеем духа си, означава да държим дисциплинираме собственото “аз”; да се съпротивяваме на злото; да регулираме всяка дума и дело според великия Божи образец на правда. Който се е научил да владее духа си, ще се издига над обидите, укорите, смущенията, на които е изложен ежедневно, и те ще престанат да помрачават духа му.

Божието намерение е царствената сила на осветения разум, контролиран от Божествената благодат, да владее живота на човешките същества. Този, който управлява духа си, е притежаван от тази сила.



Силата на себеконтрола


Характерът на човек е най-възприемчив в детството и младостта. Тогава трябва да се придобива и силата на себеконтрола. Край домашното огнище и на семейната трапеза се излъчват влияния, чиито резултати траят завинаги. Установените в ранните години навици решават много повече от която и да било естествена дарба дали човек ще побеждава или ще бъде победен в житейската битка.

В говоренето не се прави може би никаква друга грешка, която и стари, и млади да отминават леко, както прибързаната, нетърпелива реч. Хората смятат за достатъчно извинението: “Отпуснах се и всъщност не исках да кажа онова, което казах.” Но според Божието слово това не е леко. Писанието казва: “Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.” “Който не владее духа си, е като съборен град без стени.”

Повечето от смущенията в живота, сърдечните болки, раздразненията в него се дължат на неконтролиран нрав. Чрез прибързани гневни, невнимателни думи може в един момент да бъде сторено зло, което покаянието на един живот не може да заличи. О, сломени сърца, отчуждени приятели, разрушен живот чрез грубите, бързи и остри думи на онези, които можеха да донесат помощ и изцерение!

Преумората често е причина за загуба на себеконтрол. Но Господ никога не изисква бързи, забъркани движения. Мнозина поемат товари, които милостивият небесен Баща не им е възложил. Длъжности, които Господ никога не е определял за тях, се гонят лудо една друга. Бог желае да осъзнаем, че не прославяме името Му, когато поемаме толкова много товари, че изморявайки сърцето и мозъка си, ставаме нервни, раздразнителни и се караме. Трябва да носим само дадените ни от Бога отговорности, уповавайки се на Него и поддържайки така сърцата си чисти, приятни и съчувстващи.



Управляване на духа


Удивителна мощ се крие в мълчанието. Когато към вас отправят раздразнителни думи, не отговаряйте по същия начин. Отговор на разгневен човек обикновено действа като камшик, шибайки нрава му да избухне с още по-голяма ярост. Но гняв, посрещнат с мълчание, скоро замира. Нека християните имат юзда на езика си, като твърдо решат да не изговарят груби и нетърпеливи думи. С обуздан език те могат да преминат победоносно през всяко изпитание на търпението, през което са призвани да преминат.

Със собствени сили човек не може да владее духа си. Но чрез Христос може да спечели себеконтрол. С Неговата сила може да подчини на Божествената воля всички мисли и думи. Христовата религия поставя емоциите под контрола на разума и дисциплинира езика. Под нейното влияние прибързаният нрав се смирява и сърцето се изпълва с търпение и благородство.

Дръжте се здраво за Този, Който има цялата власт на небето и на земята. Макар че не успявате толкова често да проявите търпение и спокойствие, не се отказвайте от борбата. Решете още един път, този път по-твърдо, да сте търпеливи при каквито и да било провокации. И никога не отклонявайте очите си от Божествения пример (“Ривю енд Хералд”, 31 октомври 1907 г.).

Няма извинение за грешенето


Изкушението не трябва да бъде смятано като извинение дори когато се прави една погрешна постъпка. Сатана ликува, когато чува изповядващите се за Христови последователи да се извиняват за деформациите на характера си. Точно тези извинения водят до грях. Няма извинение за грешенето. Един свят темперамент, един христоподобен живот е достъпен за всяко каещо се, вярващо Божие дете (“Животът на Исус Христос”, стр. 311).

ЖИВА ОПИТНОСТ

Господ на живота и славата облече Своето божествено естество с човешко, за да покаже на човека, чрез дара на Христос, иска да ни свърже със Себе Си. Без връзка с Бога никой не може в крайна сметка да бъде щастлив. Падналият човек трябва да научи, че нашият небесен Баща не може да бъде удовлетворен, докато Неговата любов не обгърне каещия се грешник, преобразен чрез заслугите на неопетнения Божи Агнец.

Работата на всички интелигентни, небесни същества е да съдействат за изпълнението на тази цел. Под ръководството на своя предводител те трябва да работят за възстановяването на онези, които чрез престъплението са се отделили от своя небесен Баща. Съставен е бил план, чрез който чудната благодат и любов на Христос да бъде разкрита пред света. Божията любов се разкрива в безпределната цена, платена от Божия Син за изкупването на човека. Този славен изкупителен план обхваща спасението на целия свят. Грешният и паднал човек може да стане съвършен с вярата в Исус, чрез прощаване на греха и всаждане в него на Христовата правда.



Силата на кръста


Исус Христос прие човешко естество, та да може с мощната си ръка да обгърне човешкия род, докато с Божествената си ръка се държи за престола на Безпределния. Той заби кръста си в средата между земята и небето и каза: “И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.” Кръстът трябваше да бъде центърът на вниманието.

Той трябваше да говори на всички хора и да ги пренесе през пропастта, която грехът бе направил, да свърже ограничения смъртен човек с безпределния Бог. Единствено силата на кръста може да откъсне човека от мощния разговор с греха. Христос отдаде Себе Си за спасяването на грешниците. Онези, чиито грехове са простени, които обичат Исус, ще бъдат свързани с Него. Те ще носят игото на Христос. Това иго няма да ги измъчва, нито ще прави религиозния им живот непоносим труд. Не! Игото на Христос ще бъде самото средство, чрез което християнският живот ще стане удоволствие и радост. Християнинът трябва да се радва, когато размишлява върху направеното от Господа за него, давайки единородния Си Син да умре за света, “та да не загине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”.



Вярност към Христос


Заставащите под опръсканото с кръв знаме на княз Емануил трябва да бъдат верни войници в Христовата армия. и никога неверни, никога нечестни или неискрени. Много от младежите ще отидат доброволно на страната на Исус, Княза на живота. Но ако искат да продължат да стоят там, трябва постоянно да гледат към Исус техния капитан, за да получат заповеди от Него. Не могат да бъдат Христови войници и в същото време да участват в заговора на Сатана и да му помагат, защото в такъв случай стават неприятели на Христос. Биха предали поверените им светите неща. Биха образували някаква форма на връзка между Сатана и истинните войници, така че чрез живи агенти врагът постоянно да действа, за да краде сърцата на Христовите войници.

Питам ви, скъпи младежи, вас, които изповядвате, че сте войници на Исус Христос: Какви битки сте водили? В какво сте участвали? Когато Божието слово ясно ви е разкривало принадлежащото ви дело, отказвали ли сте да го вършите, защото не отговаря на наклонностите ви? Привлекателните неща от света отклонили ли са ви от службата за Христос? Сатана е зает с измислянето на специални примки; и чрез престъпване на Божиите наставления по въпроси, смятани за маловажни, той ви отклонява от Исус. След това ви представя по-привлекателни примамки, за да ви съблазни да се отклоните напълно от Него.

Името ви може да е записано в църковните книги и да претендирате, че сте Божие дете, но чрез вашият пример и влияние да представяте криво характера на Христос и да отклонявате и другите от него. Няма щастие, нито мир, нито радост за един изповядващ се за вярващ, цялата душа на когото не е ангажирана в определената му от Бога работа. Той постоянно внася света в църквата не чрез покаяние, изповядване и предаване на Бога, но чрез предаване все повече и повече на света и участие в битката по-скоро на страната на Сатана, отколкото на страната на Христос.

Нужно е познание от опит


Бих искала да апелирам към младежите да скъсат и най-финия конец, който ги свързва с обичаите и духа на света. “Излезте изсред тях и отделете се – казва Господ. – И не се допирайте до нечисто; и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери – казва Всемогъщият Господ.”

Ще обърнат ли внимание нашите младежи на тази покана? Колко малко нашите млади хора съзнават нуждата да представят пред техните приятели един Христоподобен пример в живота и характера си. Много от нашите младежи разбират теорията на истината, но колко малко от тях разбират истината на практика, като я прилагат във всяка постъпка. Къде са младите мисионери да вършат каквато и да било работа в голямото жетвено поле? Къде са онези, които ежедневно се учат в училището на Христос? Нека никога не смятат, че вече са готови да завършат ученето си. Нека чакат в дворовете на Господа, за да бъдат наставени как да работят в съгласие с небесните същества. Скъпи младежи, искам да ви говоря решително, защото желая да се спасите. Не губете повече време. Не можете да служите на Бога и на Мамона. Може външно да сте християни, но когато изкушенията дойдат, когато бъдете подложени на тежки изпитания, няма ли да се подадете?



Християнско общуване


Борбата, в която трябва да вземате активно участие, се води във всекидневния ви живот. Няма ли да пожелаете във време на изпитание да съобразите желанията си с писаното Слово и със сериозна молитва да потърсите Исус за съвет? Мнозина заявяват, че сигурно не е вредно да се отиде на концерт, а да се пренебрегне молитвеното събрание или пък да се отсъства от събрания, където Божиите служители трябва да обявят вест от небето. Вие сте в безопасност само там, където Христос е казал, че ще бъде.

Онези, които ценят Христовите думи, няма да отсъстват от молитвено събрание или от събрание, където Божиите вестители са изпратени да им кажат неща с вечно значение. Исус е казал: “Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.” Можете ли да си позволите да изберете личното си удоволствие, а да пропуснете благословението? Такава небрежност оказва влияние не само върху собствения ви живот и характер, но и върху живота и характера на вашите другари.

Ако всички, които изповядват, че са Христови последователи, биха били такива на дело, и в истина, те щяха да имат ума на Христос и да работят в Божието дело. Щяха да отблъскват изкушението да угаждат на собственото “аз” и да покажат, че не се наслаждават на леките удоволствия на света повече, отколкото на привилегията да се срещат с Христос на общото събрание на вярващите. Тогава биха имали решително влияние и над други и биха ги водили да следват техния пример.

Делата говорят по-силно от думите и обичащите удоволствията не оценяват богатите благословения от това да бъдеш в събранието на Божия народ. Те не ценят привилегията да повлияят на своите другари като надявайки се, че сърцата им ще бъдат докоснати от Духа на Господа. Кой отива с тях на светските събирания? Исус не е там да ги благославя. Но Сатана ще изпълни ума с много неща, за да изгони от него въпросите с вечно значение. Това е благоприятен за него случай, да изопачи правото, като го смеси с погрешното.

При посещаването на светски събирания се създава вкус към възбуждащи забавления и моралната сила отслабва. Обичащите удоволствието може да поддържат форма на благочестие, но нямат жизнена връзка с Бога. Вярата им е мъртва, ревността им ги е напуснала. Те не чувстват вече вътрешен подтик да кажат и една дума на време на души, които са далеч от Христос и да ги подканят да отдадат сърцата си на Господа (“Младежки наставник”, 23 април 1912 г., също и в “Младежки наставник”, 30 март 1893 г.).

Религията не е чувство


Чистата и неопетнена религия не е чувство, но вършене дела на милост и любов. Тази религия е необходима за здравето и щастието. Тя навлиза в опетнения храм на душата и изгонва с камшик греховните натрапници. Заемайки престола, освещава с присъствието си всичко, осветлявайки сърцето със светлите лъчи на Слънцето на правдата. Отваря прозорците на душата към небето, и пропуска вътре слънчевата светлина на Божията любов. С това идва ведрост и спокойствие. Физическата, умствената и моралната сила се увеличават, защото небесната атмосфера като жива активна сила изпълва душата. Вътре в нея се оформя Христос – надеждата на славата (“Ривю енд Хералд”, 15 октомври 1901 г.).

ВЯРНОСТ И В НАЙ-МАЛКОТО

Верният в най-малкото, и в многото е верен...”

Съвестното отношение към това, което светът нарича “малки неща”, точно то прави живота успешен. Малки дела на любов, малки дела на себеотрицание, изговаряне на прости окуражителни думи, внимание срещу малки грехове - това е християнството. Признание с благодарност за всекидневните благословения, мъдро използване на всекидневните случаи, прилежно развитие на поверените таланти – ето това е, което Господ иска от нас.

Който вярно изпълнява малките задължения, ще бъде подготвен да отговори на по-големи изисквания. Любезният и учтив човек във всекидневния живот, който е търпелив и великодушен в семейството си, чиято постоянна цел е да направи дома си щастлив, пръв ще се отрече от собственото “аз” и ще прави жертви, когато Господ иска това.

Добре уравновесен характер


Може да отдадем и цялото си имущество за Божието дело, но това няма да се зачете, ако не отдадем на Него едно сърце пълно с любов и благодарност. Онези, които искат да са истински мисионери в чужди места, трябва да бъдат истински мисионери у дома. Желаещите да работят в лозето на Господа трябва да се приготвят за това, като грижливо обработват повереното от Него малко лозе.

“Каквито са мислите в душата му, такъв е и той.” Много мисли съставляват ненаписаната история на един-единствен ден; и тези мисли са много тясно свързани с формирането на характера. Трябва да пазим много внимателно ума си; защото една-единствена нечиста мисъл оставя дълбок отпечатък върху душата. Една-единствена лоша мисъл оставя лош отпечатък върху ума. Човек става по-добър чрез подхранване на чисти и святи мисли. Духовният пулс се ускорява и силата за вършене на добро се увеличава. И както при напояването на земята една дъждовна капка проправя пътя за друга, така и една добра мисъл подготвя пътя за друга.

И най-дългото пътуване може да се осъществява, като се прави на един път само една крачка. Поредицата от крачки ни довежда до края на пътя. И най-дългата верига е съставена от отделни халки, ако една от тях е дефектна, веригата е безполезна. Така е и с характера. Добре уравновесеният характер се формира чрез отделни добри постъпки. Един подхранван дефект, вместо да бъде победен, прави човека несъвършен и му затваря вратата на светия град. Който влиза в небето, трябва да има характер без петно или бръчка, или нещо подобно. Нищо оскверняващо не може да влезе там. Сред множеството от изкупени хора няма да се види нито един-единствен дефект.

Вярност във всекидневния живот


Божието дело е съвършено в целостта си, защото е съвършено във всяка част, колкото и малка да е тя. Бог оформя мъничкото стръкче трева също така грижливо, както би направил при сътворяването на цял свят. Ако желаем да бъдем съвършени, както е съвършен нашият Баща на небето, трябва да бъдем верни в малките неща. Което въобще заслужава да се направи, заслужава да се направи добре. Каквато и да е работата ви, вършете я вярно. Казвайте истината и за най-малките неща. Всеки ден вършете дела от любов и говорете окуражителни думи. Пръскайте усмивки по житейския път. Като постъпвате по този начин, Бог ще ви одобри и един ден Христос ще ви каже: “Хубаво, добри и верни слуго”.

Верните във всекидневния си живот, които бързо са осъзнавали задълженията си и са ги изпълнявали, без да мислят за похвала или за лична облага, в деня на съда ще чуят думите: “Дойдете вие, благословени от Отеца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.” Христос не ги хвали за красноречивите слова, за интелектуалната мощ, която са проявявали или пък за щедрите дарения, които са правили. Те са наградени за извършването на малките, обикновено пренебрегвани неща. “Огладнях и ме нахранихте – казва Той – …понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили” (“Младежки наставник”, 17 януари 1901 г.).

ОТГОВОРНОСТ ЗА СВЕТЛИНАТА

Млади мъже и жени, вие сте отговорни пред Бога за светлината, която ви е дал. Ако не се обърне внимание на светлината и предупрежденията, те ще свидетелстват против вас в съда. Опасностите са ви ясно заявени; съветвани и предпазвани сте били от всяка страна; обградени сте били с предупреждения. В Божия дом сте слушали най-тържествените, изпитващи сърцето истини, представени от Божии служители с изявяването на Божия Дух. Как са повлияли тези тържествени апели на сърцата ви? Как са повлияли върху характерите ви? Вие сте отговорни за всеки един от тези апели и предупреждения. Те ще въстанат в съда, за да осъдят водещите живот на суета, лекомислие и гордост.

Мили млади приятели, каквото посеете, това и ще пожънете. Сега е за вас времето за сеене. Каква ще бъде жетвата? Какво сеете? Всяка изговорена дума, всяка постъпка е семе, което ще даде добър или лош плод и в резултат - радост или скръб за сеяча. Каквото е посятото семе, такава ще бъде и жетвата. Бог ви е дал голяма светлина и много привилегии. След като ви е дадена тази светлина, след като опасностите са ви били ясно изложени, отговорността е вече ваша. Начинът, по която се отнесете към светлината, който Бог ви дава, ще обърне везните за щастие или за окаяност. Сами определяте участта си (“Свидетелства”, т. III, стр. 363).

СЕРИОЗНОСТ НА ЦЕЛИТЕ

Когато се обучаваха, за да служат в царския дом във Вавилон, четиримата еврейски младежи не смятаха, че благословението на Господа ще замести тежките, изморителни усилия и труд, които се изискваха от тях. Те бяха прилежни в изучаването; защото схващаха, че чрез Божията благодат тяхната участ зависи от собствената им воля и начин на действие. Те трябваше да впрегнат в работа всичките си сили и способности и така мобилизирани да извлекат възможно най-голямата полза от възможностите, които им се представяха за изучаване и работа.

Сътрудничество с Бога


Докато четиримата еврейски младежи изработваха собственото си спасение, Бог действаше в тях да желаят и да вършат Неговата воля. Ето ги тук разкрити условията за успех. За да получим Божията благодат, трябва да изпълним нашия дял. Господ няма намерение да ни замести нито в желанието, нито в извършването. Неговата благодат се дава да работи в нас, за да издейства да желаем и да вършим, но тя никога не се дава като заместител на собствените ни усилия. Душите ни трябва да бъдат подтикнати към сътрудничество. Светият Дух действа в нас, за да можем да изработваме собственото си спасение. Това е практическият урок, който Светият Дух се стреми да ни научи. “Бог е Който действа във вас да желаете и да вършите Неговата добра воля”.

Както сътрудничеше на Даниил и тримата му приятели, Господ ще сътрудничи с всички, които сериозно и искрено се стремят да бъдат верни в Неговата служба. Фините умствени качества и възвишеният морал не са резултат на случайност. Бог дава възможности и случаи; успехът зависи от това, как те се използват. Благоприятните възможности, които провидението ни дава, трябва да бъдат забелязвани веднага и да се използват незабавно и с желание. Мнозина биха станали велики хора, ако като Даниил желаеха да бъдат зависими от Бога за благодат, която да ги направи победители и за сила, и способност да вършат работата си.



Служене с цяло сърце


Млади мъже, обръщам се към вас, бъдете верни. Вложете сърце в работата си. Не подражавайте на ленивите и на тези, които служат с разделено сърце. Често повтаряните действия създават навици, навиците формират характера. Търпеливо изпълнявайте малките житейски задължения. Докато подценявате важността от вярност в малките отговорности, изграждането на характера ви ще бъде незадоволително. В очите на Всемогъщия всяко задължение е важно. Господ е казал: “Верният в най-малкото и в многото е верен.” В живота на истинския християнин няма несъществени неща.

Много от онези, които претендират, че са християни, работят в противоречие с намеренията на Бога. Чакат да им се даде да извършат някоя голяма работа. Всеки ден губят възможности да покажат верността си към Бога; всеки ден оставят неизпълнени малките задължения на живота, не са вложили в тях сърцето си, защото са им изглеждали неинтересни. Докато очакват някаква голяма работа, в която да проявят своите предполагаеми големи таланти и по този начин да задоволят амбициозните си копнежи, животът им отминава.

Мои мили млади приятели, вършете работата, която е най-близо до вас. Насочете вниманието си към някоя скромна работа в кръга на вашите действия. Вложете ум и сърце в тази работа. Напрегнете мислите си, за да постъпвате разумно при изпълнение на нещата, които можете да извършвате в дома. Така ще се подготвяте за по-голяма полезност. Помнете, че за цар Езекия е писано: “Всяка работа, която извърши... извърши я с цялото си сърце и благоуспяваше.”

Стойността на съсредоточаването


Способността на човек да се съсредоточава в работата, която извършва в момента, е голямо благословение. Богобоязливите младежи трябва да се стремят да изпълняват задълженията си, като влагат разум и мисъл, като съсредоточават мислите си в правилната насока и извършат най-доброто, на което са способни. Те трябва да осъзнаят настоящите си задължения и да ги изпълняват, без да позволяват на ума си да блуждае. Този вид умствена дисциплина ще им бъде полезна през целия им живот. Онези, които се научат да влагат мисъл във всичко, което предприемат, колкото и дребна да изглежда работата, ще бъдат полезни за света.

Мили младежи, бъдете сериозни и постоянни. “Препашете се през кръста на ума.” Стойте като верния евреин Даниил, който в сърцето си бе решил да бъде верен на Бога. Не разочаровайте родителите и приятелите си. Не разочаровайте и Този, Който така ви обича, че даде живота си, за да можете да сътрудничите на Бога.



Най-висшата подбуда


Желанието да почитаме Бога трябва да бъде най-мощната ни от всички подбуди. То трябва да ни накара да употребим всичките си усилия, за да се възползваме от дадените ни привилегии и възможности. То трябва да ни накара да поддържаме мозъка, костите, мускулите и нервите си във възможно най-добро здраве, за да можем с физическа сила и умствена бистрота да бъдем верни настойници. Ако на себелюбивия интерес се даде свобода да действа, той осакатява ума и закоравява сърцето; ако му се позволи да управлява, той разрушава моралната сила. И тогава идва разочарованието...

Онзи Бог, Който даде успех на Даниил, дава истинския успех и на мъже, и на жени. Онзи, Който четеше в сърцето на Даниил, гледаше с удоволствие на чистите подбуди на своя служител и на решението му да прослави Господа. Всички които изпълняват в живота си Божиите намерения, трябва да полагат големи усилия сериозно и с ревност да извършват най-добросъвестно всичко, което Бог им възлага (“Младежки наставник”, 20 август 1903 г.).



Изобилваща радост


По целия стръмен път, водещ към вечния живот, има извори на радост за освежаване на уморените. Вървящите в пътищата на мъдростта са радостни даже в изпитания и скърби, защото Този, Когото душата им обича, ходи невидим до тях. При всяка стъпка нагоре те различават все по-ясно докосването на Неговата ръка; на всяка стъпка по пътя им падат все по-светли лъчи от славата на Невидимия; и хвалебните им песни, издигащи се на по-висока нота се възвисяват към небето, за да се присъединят с ангелските песни пред Божия престол (“Мисли от планината на блаженствата”, стр. 202).

УПРАЖНЯВАНЕ НА ВОЛЯТА

Истинската религия трябва да направи нещо с волята. Волята е управляващата сила в човешкото естество, която владее всички други способности. Тя не е вкусът или наклонността, но силата, с помощта на която човешките чада решават да бъдат ли послушни на Бога или не.

Нестабилност и съмнение


Ти си интелигентен млад човек. Желаеш да направиш живота си такъв, че накрая да бъдеш годен за небето. Често си обезкуражен, като откриваш колко е слаба моралната ти сила, колко лесно ставаш роб на съмнението и колко често си под контрола на обичаите и навиците на стария си греховен живот. Откриваш, че емоционалното ти естество ти изневерява, изневерява на най-добрите ти решения, на най-тържествените ти обещания. Нищо не изглежда реално. Нестабилността ти те кара да се съмняваш в искреността на хората, които ти желаят доброто. Колкото повече се бориш със съмнението, толкова по-нереално ти изглежда всичко, докато накрая ти се струва, че около тебе няма здрава почва, на която да стъпиш. Обещанията ти са като въжета от пясък и в същата нереална светлина виждаш думите и делата на онези, на които трябва да имаш доверие.

Сила чрез подчиняване на волята


Ти ще бъдеш в постоянна опасност, докато не разбереш истинската сила на волята. Може да вярваш и да обещаваш всичко, но обещанията или вярата ти нямат стойност, докато не свържеш волята с вярата и постъпките. Ако водиш борбата на вярата с всичката сила на волята си, ще победиш. Не трябва да се доверяваш на чувствата, впечатленията, емоциите си, защото на тях не може да се разчита, особено при твоите изопачени възгледи; а и съзнанието за нарушените ти обещания и неизпълнени клетви отслабва доверието ти и това на другите в тебе.

Но не се отчайвай. Трябва да решиш да вярваш, въпреки че нищо не ти изглежда истинско и реално. Казвам ти, че сам си стигнал до това незавидно състояние. Трябва да спечелиш отново доверието си в Бога и в братята си. От теб зависи да подчиниш волята си на волята на Исус Христос; и когато направиш това, Бог незабавно ще те завладее и ще действа в теб да желаеш и да вършиш Неговата добра воля. Тогава цялото ти естество ще бъде под контрола на Духа на Христос; и дори мислите ти ще бъдат подчинени на Него.

Не можеш по желание да контролираш импулсите и чувствата си, но можеш да контролираш своята воля и да извършиш цялостна промяна в живота си. Като подчиниш волята си на Христос, животът ти ще бъде скрит с Христос в Бога и свързан със силата, която е над всички началства и власти. Ще имаш сила от Бога, която ще те държи здраво за Неговата сила; и нова светлина, светлината на живата вяра, ще бъде достъпна за тебе. Но трябва да сътрудничиш на Божията воля, а не на волята на твоите приятели, чрез които Сатана постоянно действа, за да те впримчи и погуби.

Не искаш ли без отлагане да влезеш в добри отношения с Бога? Няма ли да кажеш: “Ще предам волята си на Исус и ще направя това още сега”, и от този момент да бъдеш напълно на Божия страна? Не обръщай внимание на обичаите, както и на силния шум, който вдигат апетитът и страстите. Не давай на Сатана възможност да казва: “Ти си един окаян лицемер.” Затвори вратата, за да не може Сатана да те обвинява и обезсърчава така. Кажи: “Аз ще вярвам, аз вярвам, че Бог е мой помощник”, и ще откриеш, че ще триумфираш в Бога. Когато определиш волята си на страната на Господа всяко твое чувство ще бъде подчинено на Неговата воля. Тогава ще откриеш, че си стъпил на солидна скала. Понякога ще е необходимо да напрягаш всяка частица на волята, си, но Бог е, Който действа за теб и ти ще излезеш от този процес на оформяне съд за почест.



Божията воля и човешката воля обединени


Говори за вяра. Застани на Божия страна. Не стъпвай на неприятелска почва и Господ ще бъде твой Помощник. Той ще направи за тебе това, което ти не можеш да направиш за себе си. В резултат ще станеш като “ливански кедър”. Животът ти ще бъде благороден и ще вършиш делата си в името на Бога. В тебе ще има сила, сериозност и простота, които ще те направят възобновен инструмент в ръцете на Бога.

Трябва да пиеш ежедневно от извора на истината, за да можеш да разбереш тайната на радостта и доволството в Господа. Но помни, че волята ти е изворът на всички твои действия. Волята, която е толкова важен фактор при формирането на човешкия характер, при грехопадението беше предадена под контрола на Сатана. И от тогава той постоянно действа, така че, човекът да желае да върши неговата воля, но само за да го доведе до пълна гибел и нещастие.

Но безкрайната жертва на Бога, изразена с даването на Исус, Неговия любим Син, като жертва на греха, Му дава възможност да каже, без да наруши нито един принцип от Своето управление: “Предай се на Мене; дай Ми волята си; вземи я от контрола на Сатана и Аз ще я завладея; след това мога да работя в теб да желаеш и да вършиш Моята добра воля.” Когато Бог ти даде Христовия ум, волята ти става като Неговата воля и характерът ти се преобразява като Христовия характер. Дали намерението ти е да вършиш Божията воля? Желаеш ли да бъдеш послушен на Писанията? “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва.”

Не е възможно да следваш Христос, освен ако откажеш да удовлетворяваш наклонностите си и решиш да бъдеш послушен на Бога. Нито чувствата, нито емоциите те правят Божие чадо, но вършенето на Божията воля. Пред тебе се простира цял живот на ползотворност, ако твоята воля съвпадне с Божията. Тогава с даденото ти от Бога мъжество ще бъдеш пример на добри дела. Тогава ще помагаш да се поддържат, а не да помагаш се премахват правилата на дисциплината. Ще помагаш да се поддържа реда, вместо да го презираш и чрез собствените си действия да насърчаваш нередовен живот.

Казвам ти със страх от Бога, зная какво можеш да бъдеш, ако свържеш волята си с Божията.

“Вие сте съработници на Бога.” Ти можеш да вършиш работата си за този временен живот и за вечността така, че тя да устои на изпита в съда. Искаш ли да опиташ? Искаш ли да промениш радикално отношението си? Ти си обект на Христовата любов и на Неговото ходатайство. Ще се предадеш ли сега на Бога и ще помогнеш ли на онези, които са стражи на интересите на Неговото дело, вместо да им причиняваш скръб и обезсърчение? (“Свидетелства”, т. V, стр. 513-516).



Необходими са специални усилия


Бог е определил средства, които, ако използваме прилежно и с молитва, нито един кораб няма да претърпи корабокрушение, а ще издържи на бурите и ураганите накрая ще хвърли котва в блаженото пристанище. Но ако ние презираме и не зачитаме тези средства и привилегии, Бог няма да извърши чудо, за да спаси който и да било от нас, и ще загинем както Юда и Сатана.

Не мислете, че Бог ще извърши чудо, за да спаси слабите души, които подхранват злото и практикуват грях. Не мислете, че някакъв свръхестествен елемент ще бъде въведен в живота им, който да ги откъсне от тяхното собствено “аз” и да ги издигне в по-висша сфера, където ще бъде сравнително лесно без каквито и да било специални усилия или някаква специална борба, без разпъване на личното “аз” да се води християнски живот. Защото всички, които хранят някаква надежда това да стане с тях, а в същото време си губят времето на сатанинска почва, ще загинат заедно със злосторниците. Ще бъдат погубени внезапно, без да бъдат излекувани (“Свидетелства за проповедници”, стр. 453).

БОЖЕСТВЕНО РЪКОВОДСТВО

Има три начина, по които Господ ни разкрива волята Си, за да ни води...

Бог ни разкрива волята Си в Своето Слово, Свещените писания.

Неговият глас се открива също и в действията на провидението Му. И ние ще го разпознаваме, ако не отделяме душите си от Него, като ходим по собствените си пътища, като постъпваме според собствената си воля и като следваме подбудите на неосветеното си сърце. В резултат на всичко това чувствата ни така се объркват, че вечните неща вече не се различават и дегизираният глас на Сатана се приема като глас на Бога.

Друг начин, по който се чува Божият глас, е чрез апелите на Неговия Свят Дух, чиито внушения се изявят във формирането на характера.

Ако се съмнявате в нещо, посъветвайте се най-напред с Писанията. Ако наистина сте започнали живот на вяра, вие сте се отдали на Господа да бъдете изцяло Негови и Той ви е взел, за да ви оформи според Своите намерения, да ви направи съд за почест. Трябва сериозно да желаните да бъдете податливи в Неговите ръце и да Го следвате където и да ви води. Това означава, че Му имате доверие, оставяте Го да осъществи Своите намерения, докато Му сътрудничите, като изработвате собственото си спасение със страх и трепет (“Свидетелства”, т. V, стр. 512).

МЪЛЧАЛИВОТО ДЕЙСТВИЕ НА СВЯТИЯ ДУХ

Християнството не е видоизменение или подобрение на стария живот, но преобразяване на естеството. Настъпва смърт за собственото “аз” и греха и започва един съвсем нов живот. Тази промяна може да бъде извършена само чрез успешното действие на Светия Дух.

Докато Никодим все още недоумяваше, Исус за да илюстрира мисълта Си даде за пример вятъра: “Вятърът духа гдето ще и чуваш шума му, но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.”

Вятърът се чува в клоните на дърветата, шумолейки в листата и цветята, но е невидим и никой не знае откъде идва и накъде отива. Така е и с действието на Светия Дух в сърцето. То не може да се обясни повече, отколкото може да се обясни движението на вятъра. Човек може да не е способен да каже точното време и място, нито да проследи всички обстоятелства в процеса на обръщането си към Бога, но това не доказва, че той не се е обърнал. Чрез невидими средства като вятъра, Христос постоянно работи в сърцата. Малко по малко, може би несъзнателно за личността, се правят внушения, които целят да привлекат душата към Христос. Тези внушения може да се получат чрез размишляване за Бога, чрез четене на Писанията или чрез слушане на Словото Му от проповедник. И в един момент, когато Светият Дух дойде с по-пряк призив, душата радостно се предава на Исус. Мнозина наричат това внезапно обръщане, но то е резултат от дългото въздействие на Светия Дух – постоянен и продължителен процес.

Макар и невидим, вятърът предизвиква действия, които се виждат и усещат. Така и действието на Светия Дух върху душата ще се разкрива във всяка постъпка на този, който е почувствал Неговата спасителна сила. Когато завладее сърцето, Божият Дух преобразява живота. Грешните мисли биват отстранени, злите дела – отхвърлени; любов, скромност и мир заемат мястото на гнева, завистта и борбата. Радостта заема мястото на скръбта, а лицето отразява небесната светлина. Никой не вижда ръката, която е вдигнала товара, нито вижда светлината, слязла от небесните дворове. Благословението идва, когато душата се предаде на Бога чрез вяра...

Невъзможно е смъртни, ограничени умове да схванат делото на изкуплението. Неговата тайна превъзхожда човешкото знание. И все пак този, който преминава от смърт към живот, осъзнава, че това е Божествена реалност. Началото на изкуплението можем да познаем още тук от личен опит. Неговите резултати се простират през вечните векове (“Животът на Исус Христос”, стр. 172).



Доказателство за Божествена помощ


Ако чувстваш в душата си нужда, ако гладуваш и жадуваш за правдата, това е доказателство, че Христос работи в сърцето ти, за да Го потърсиш да извърши за теб чрез дара на Светия Дух неща, които не можеш да извършиш сам (“Мисли от планината на блаженствата”, стр. 36).

ОБИТАВАЩИЯТ В СЪРЦЕТО ХРИСТОС

Ако сме вкоренени и основани в любов, ще можем да разберем заедно с всичките светии какво е дължината и широчината, дълбочината и височината и да познаем любовта Христова, която надвишава всяко знание. О, скъпоценни възможности и насърчения! В очистеното от всяка морална нечистота човешко сърце обитава скъпият Спасител, облагородявайки, освещавайки цялото естество и правейки човека храм за Светия Дух...

Неговият отговор на нашата вяра


Ние пребъдваме в Христос чрез упражняване на жива вяра. Той пребъдва в нас чрез нашия акт на вяра. Радваме и на Божественото присъствие и чувството за него прави мислите ни пленници на Исус Христос. Нашият духовен прогрес е зависим от дълбокото ни чувство за това присъствие. Така Енох “ходеше по Бога”. Христос обитава в нашите сърца чрез вяра, когато размислим какво е Той за нас и какво дело извършва за нас в плана на изкуплението. Ще бъдем най-щастливите хора, ако култивираме чувството за тази велика дарба на Бога за нашия свят и за нас лично.

Тези мисли благотворно въздействат върху целия ни характер. Искам да ви внуша, че ако желаете винаги може да имате до себе си един Божествен другар, винаги. “И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат люде.”



Оформени чрез Неговата любов


Когато умът се занимава с Христос, характерът се оформя по Божествено подобие. Мислите биват проникнати от чувството за Неговата доброта, за Неговата любов. Размишляваме за Неговия характер и така Той изпълва всичките ни мисли. Любовта Му ни обгръща. Ако се взрем за момент в слънцето, в неговата обедна слава, и отклоним след това очите си, образът на слънцето се явява във всяко нещо, което погледнем.

Същото става и когато гледаме Исус; всичко, погледнато след Него, отразява Исусовия образ, Слънцето на правдата. Не можем да видим нищо друго, нито да говорим за нещо друго. Образът Му е отпечатан върху окото на душата и повлиява всекидневния ни живот във всичките му детайли, смекчавайки и подчинявайки изцяло нашето естество. Чрез гледане ние се преобразяваме по Божествено подобие, по подобие на Христос. И отразяваме светлите и укрепителни лъчи на Неговата правда върху всички, с които общуваме. Характерът ни се е преобразил, защото сърцето, душата, умът са окъпани в светлината на Този, Който ни обикна и даде Себе Си за нас. Тук отново се появява личното, живо влияние, обитаващо в сърцата ни чрез вяра.

Когато ние приемем наставляващите ни думи и те ни завладеят, Исус става за нас пребъдващо присъствие, контролирайки, мислите, идеите и действията ни. Ние биваме пропити от съветите и поученията на най-великия Учител, който светът някога е познавал. Чувството за нашите човешки отговорности и влияние придава ново разбиране за живота и за всекидневните задължения.

Исус Христос е всичко за нас – първият, последният и най-добрият. Исус Христос, Неговият Дух, Неговият характер, дава своя отпечатък върху всичко. Той е основата и вътъкът, самата тъкан на цялото ни същество. Думите на Христос са дух и живот. Тогава не можем да съсредоточаваме мислите си върху себе си; вече не ние живеем, но Христос живее в нас и Той е надеждата на славата. Личното “аз” е мъртво, но Христос е жив Спасител. Като продължаваме да гледаме Исус, ние отразяваме Неговия образ върху всички около нас. Не се занимаваме с нашите разочарования, нито говорим за тях, защото много по-приятна картина привлича погледа ни – скъпоценната любов на Исус. Той обитава в нас чрез словото на истината (“Свидетелства за проповедници”, стр. 387-390).



Скъпоценният бисер


За да живеем живот на доброволно послушание спрямо Божиите изисквания, трябва да се предадем на Христос. Всичко, което сме, всички наши таланти и способности са Господни и трябва да Му бъдат посветени. Когато така напълно Му отдадем, Христос ни се предава с всички небесни съкровища. Получаваме бисера с най-голяма стойност (“Притчи Христови”, стр. 116).

СЕБЕОТРИЦАНИЕ

Исус бе изгонил от Себе Си “аз”-ът и във всичко, що вършеше, “аз”-ът Му не присъстваше. Всичко подчиняваше на волята на Своя Отец. Когато Неговата мисия на земята бе към края си, можа да каже: “Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ми даде да върша.” Той поръчва и на нас: “...Научете се от Мене, защото съм кротък и смирен на сърце.” “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си...”; нека детронира личното “аз” и то де не владее повече.

Който наблюдава себеотрицанието на Христос, Неговото смирено сърце, ще бъде принуден да каже като Даниил, когато видя един, приличащ на човешките синове: “Благообразието ми се превърна в развала...” Човешкото естество винаги се бори за външна изява, винаги е готово за борба; но този, който се учи от Христос, е изпразнен от личното “аз”, от гордост, от любов към върховенство и в душата му цари мир. Личното “аз” принадлежи на Светия Дух. Тогава ние не се стремим да заемаме най-високото място. Нямаме амбицията да се блъскаме и бутаме с лакти, за да ни забележат; но чувстваме, че най-висшето място е при нозете на нашия Спасител. Гледаме Исус, чакайки да протегне ръката Си, за да ни води, вслушвайки се в Неговия глас за ръководство. Апостол Павел е имал тази опитност; той казва: “Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (“Мисли от планината на блаженствата”, стр. 30,31).

ХАРАКТЕРЪТ, КОЙТО БОГ ОДОБРЯВА

Младежите имат нужда да бъдат наставлявани внимателно и с молитва, за да могат да изградят характерите си на здрава основа. Причината, поради която толкова много хора правят скръбни грешки, е, че те не обръщат внимание на поученията на хората с опит. Съветите на родители и учители нямат за тях никакво значение и те се поддават на изкушенията на неприятеля. Бог обича младежите. Той вижда в тях големи възможности за вършене на добро, стига само да осъзнаят своята нужда от Христос и да градят на сигурната основа. Знае също така и за техните изпитания. Знае, че ще трябва да се борят срещу силите на мрака, който се стреми да завладее човешкия ум. Затова е отворил път, чрез който младите мъже и жени могат да станат участници в Божественото естество...



Нужни са постоянни усилия


Характерът не се оформя случайно. Той не се определя от едно избухване или от стъпка в погрешна посока. Той е повторението на постъпката, което прави навика и създава характера било за добро, или за зло. Добрите характери могат да се оформят само чрез постоянни, неуморими усилия, чрез развиване на всеки поверен талант и способност за прослава на Бога. Вместо това мнозина се оставят да бъдат влачени според импулса или обстоятелствата. Това става не защото не са добър материал създаден от Бога, но защото не съзнават, че Той изисква в младостта си да правят най-доброто.

Ако искат да бъдат така твърди със вярата си като Даниил, днешните младежи трябва да напрегнат до краен предел всеки духовен нерв и мускул. Господ не желае те да останат неопитни новаци. Иска да се издигнат до най-високата точка на съвършенството. Желае да стигнат до най-висшето стъпало на стълбата и следващото стъпало да ги въведе в царството Божие.



Влиянието на другари


Младежите, които напускат домовете си и не са повече под бдящата грижа на своите родители, до голяма степен сами избират другарите си. Но те трябва да помнят, че очите на небесния им Баща са насочени към тях и Той вижда всяка тяхна нужда, всяко тяхно изкушение. В училищата винаги има младежи, които с поведението си разкриват принизен ум. Чрез неразумно възпитание в детинството те са развили едностранчиви характери и с напредването на годините дефектите развалят живота им. С думи и пример тези души отклоняват хората със слаба морална сила.

Времето е злато, мили младежи. Не трябва да излагате душите си на опасност, като сеете див овес. Не можете да си позволите да бъдете немарливи към избора на другар. Размишлявайте върху благородното в характерите на другите и то да стане за вас морална сила, когато се съпротивлявате на злото и избирате доброто. Поставете целта си високо. Вашите родители и учители, които се боят от Бога, може да ви следват със своите молитви ден и нощ, може да ви умоляват и предупреждават, но това ще бъде напразно, ако си изберете безразсъдни другари. Ако не виждате никаква реална опасност и мислите, че можете да вършите добро, както и зло според капризите си, ще забележите, че квасът на нечестието невидимо е опетнил и покварил ума ви.


Христос – нашата единствена надежда

Христос бе поразяван, оскърбяван и хулен. Отдясно и отляво Той бе изкушаван, но не съгреши, а представи на Бога съвършено, напълно достатъчно послушание. С това завинаги премахна и най-малкото извинение за непослушанието. Дойде, за да покаже на човека, как да бъде послушен, как да пази всички заповеди. Държеше се за Божествената сила и това е единствената надежда на грешника. Отдаде живота Си, за да може човекът да стане участник в Божественото естество, като избегне покварата, която е в света чрез похотта...

Бог е дал на младежите таланти, които трябва да се развиват за Негова прослава. Но мнозина използват тези дарби за неосветени, несвети цели. Мнозина имат способности, които ако бъдат развити, ще принесат богата жетва от умствени, морални и физически постижения. Но те не се спират, за да се замислят. Не разсъждат върху цената на поведението си. Продължават да се държат безразсъдно и глупаво, не търпят нито съвети, нито укори. Това е ужасна грешка. Младите хора трябва да бъдат с трезв ум, ако осъзнават, че Божието око ги наблюдава, че Божиите ангели следят развитието на характера им и претеглят моралната му стойност (“Младежки наставник”, 27 юли 1899 г.).

ПРЕБЪДВАЩОТО ПРИСЪСТВИЕ НА ХРИСТОС

Христовата религия е нещо повече от прощение на греха. Тя означава отнемане на нашите грехове и изпълване на празнотата с благодатните дарби на Светия Дух. Тя означава Божествено просветление, радост в Бога. Тя означава сърце, изпразнено от личното “аз” и благословено с пребъдващото присъствие на Христос. Когато Христос царува в душата, там има чистота, освобождаване от греха. В такава душа планът на евангелието се изпълнява в цялата му слава, с всичката му пълнота и Божествено съвършенство. Приемането на Спасителя донася ореол на съвършен мир, съвършена любов, съвършена увереност. Красотата и ароматът на разкрития в живота Христов характер, свидетелства, че Бог наистина е изпратил Сина Си на света да бъде негов спасител...

За Своите верни последователи Христос е бил всекидневен спътник и близък приятел. Те са живели в тясна връзка с Бога, в постоянно общение с Него. Над тях е изгряла славата на Господа. В тях се отразява светлината от познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос. Сега те се радват на непомрачените лъчи на блясъка и славата на Царя в цялото Му величие. Подготвени са за общуване с небесните същества, защото Небето е в сърцата им (“Притчи Христови”, стр. 419-421).





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница