Вести към младите



страница8/19
Дата01.02.2017
Размер3.67 Mb.
Размер3.67 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19

ЧАСТ VIII

ПОСВЕТЕН ЖИВОТ

Божият свят, възпитаващ Дух е в Неговото Слово. Светлина, нова и скъпоценна светлина се излъчва от всяка страница. Там се открива истината. Случаите и изреченията изпъкват ясно и са приложими за всяка ситуация – това е Божият глас, говорещ на душата.

Светият Дух обича да се обръща към младите и да им открива съкровищата и красотите на Божието слово. Изговорените от великия Учител обещания пленяват чувствата и въодушевяват душата с духовна сила, която е Божествена. В плодоносния ум ще се развие познание за Божествените неща, което ще бъде като барикада срещу изкушението (“Притчи Христови”, стр. 132).

МОЛИТВАТА – НАШАТА КРЕПОСТ

Сред опасностите на последните дни единствената сигурност за младежите е постоянно да засилват своята бдителност и молитва. Младежът, който с удоволствие чете Божието слово и се моли, ще бъде постоянно освежаван от полъха, идещ от Източника на живота. Той ще стигне до такава висота на морално превъзходство и ще получи такава широта на мисълта, за която другите нямат и понятие. Общуването с Бога подбужда към добри мисли, благородни стремежи, ясно схващане на истината и възвишени цели на дейност. Онези, които така се свързват с Бога, Той ги признава за Свои синове и дъщери. Те постоянно се издигат все по-нагоре и по-нагоре, представите им за Бога и за вечността стават все по-ясни, докато Господ ги направи проводници на светлина и мъдрост за света.

Как да се молим


Но молитвата не се разбира правилно. Молитвите ни не са предназначени да информират Бога за нещо, което Той не знае. Господ познава тайните на всяка душа. Молитвите ни не трябва да бъдат дълги, нито да се произнасят високо. Господ чете скритите мисли. Можем да се молим тайно и Този, Който вижда в тайно, ще чуе и ще ни възнагради явно.

Молитвите, пред Бога, представящи Му колко сме окаяни, когато в същото време въобще не се чувстваме такива, са лицемерни. Господ зачита съкрушената молитва. “Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се.”

Молитвата не е предназначена да издейства някаква промяна в Бога; довежда ни в хармония с Него. Тя не заема мястото на дълга. Колкото и честа, колкото и сериозна да е принесената молитва, тя никога не ще бъде приета от Бога на вместо десятъка. Молитвата не плаща нашите дългове към Бога...

Молитвата донася сила


Силата, придобита в молитвата към Бога ни подготвя за нашите всекидневни задължения. Изкушенията, на които сме изложени всеки ден правят молитвата необходима. За да бъдем пазени от Божията сила чрез вяра, желанията на ума трябва постоянно да се възнасят в мълчалива молитва. Когато сме обкръжени от влияния, стремящи се да ни отклонят от Бога, молбите ни за помощ и сила не трябва да спират. В противен случай никога няма да успеем да строшим гордостта и да победим силата на изкушението да се отдадем на греха, неща които ни държат далеч от Спасителя. Освещавайки живота, Светлината на истината ще открие на получателя на тази светлина грешните страсти на неговото сърце, които се стремят да го завладеят и поради е да напряга всеки нерв, да напряга всичките си сили, за да се съпротиви на Сатана, та да победи чрез заслугите на Христос (“Младежки наставник”, 18 август 1891 г.).

СИЛАТА НА МОЛИТВАТА

Там, на планината на Божието явление, Мойсей видя образеца на онази удивителна постройка, която трябваше да бъде обител на Божията слава. На планината на Божието явление – тайното място за общуване с Бога – трябва да отиваме и ние, за да размишляваме върху Неговия славен идеал за човечеството. Тогава ще бъдем в състояние така да оформим нашия характер, че и за нас да се изпълни обещанието: “Ще ходя между вас, и ще съм вашия Бог, и вие ще бъдете Мои люде”.

Докато сме ангажирани във всекидневната си работа, трябва да издигаме душата си в молитва към небето. Тези безмълвни молби се възвисяват като тамян пред престола на благодатта и врагът бива поразен. Не може да бъде победен християнин, чието сърце е така прикрепено към Бога. Никакви зли хитрости не могат да разрушат неговия мир. Всички обещания на Божието слово, всичката сила на Божествената благодат, всичките източници на Йехова са заложени да осигуряват неговото избавление. Така Енох ходеше по Бога. И Бог беше с него, винаги готова помощ във време на нужда.



Във връзка с Безпределния


Молитвата е дишането на душата. Тя е тайната на духовната сила. Никакво друго благодатно средство не може да я замени и да запази здравето на душата. Молитвата довежда сърцето в непосредствен контакт с Извора на живота и засилва издръжливостта и мускулите на религиозната опитност. Занемаряването на молитвата, спорадичната молитва, само от време на време или когато изглежда удобно, ще стане причина да се пуснете от Бога. Духовните способности губят своята жизнена сила и на религиозната опитност й липсват здраве и енергия...

Колко е чудно, че можем да се молим ефективно, че недостойни, грешащи, смъртни същества имат силата да представят исканията си пред Бога. Каква по-висша сила може да желае човек от това, да бъде свързан с безпределния Бог? Слабият, грешен човек има привилегията да говори на своя Създател. Можем да изричаме думи, които стигат до да престола на Монарха на вселената. Можем да говорим с Исус, както си вървим по пътя, и Той ни казва: “Аз съм от дясната ти страна.”



На всяка искрена молитва се отговаря


Можем да общуваме с Бога в сърцето си; можем да ходим хванато за Христос. Когато сме заети с всекидневната си работа, можем да шепнем сърдечните си желания, без да бъдат чути от човешко ухо; но нито една дума няма да замре в мълчание, нито пък ще бъде изгубена. Нищо не може да заглуши желанието на душата. То се издига над уличната врява, над шума на машините. Бог е, на Когото говорим, и нашата молитва се чува.

Тогава искайте; искайте и ще получите. Искайте смирение, мъдрост, кураж, увеличаване на вярата. На всяка искрена молитва ще бъде отговорено. Отговорът може да не дойде точно както вие желаете, или по времето, в което го очаквате; но той ще дойде по начина и във време, най-подходящи за вашата нужда. На молитвите, принесени в усамотение, при умора, в изпитание, ще бъде отговорено; не винаги според вашите очаквания, но винаги за ваше добро (“Евангелски работници”, стр. 254-258).

ПОЗАТА ПРИ МОЛИТВА

Както на публично, така и на частно богослужение, наша привилегия е да коленичим в преклонение пред Господа, когато Му поднасяме молитвите си. Исус, нашият пример, “коленичи и се помоли”. За учениците Му е писано, че те също “коленичиха и се помолиха”. Павел заявяваше: “Прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос.” Когато изповядваше греховете на Израил, Ездра коленичи. Даниил “падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог...”

Истинското почитание към Бога се вдъхновява от чувството за Неговото безкрайно величие и съзнанието за Неговото присъствие. Всяко сърце трябва да бъде дълбоко проникнато от чувството за това присъствие. Часът и мястото за молитва са святи и тъй като почитанието се проявява външно чрез позата и държанието, вдъхновяващото го чувство ще се задълбочава. “Свято е, преподобно е Неговото име” – заявява псалмистът. Когато произнасят това име, ангелите закриват лицата си. Тогава с каква почит трябва да го изговаряме ние, падналите и грешните! Добре би било и стари, и млади да размислят върху онези думи от Писанието, които ни говорят за това как трябва да се отнасяме към мястото, определено за Божието присъствие: “Изуй обущата от нозете си – заповяда Бог на Мойсей при горящия храст, – защото мястото, на което стоиш, е свята земя.” Яков, след като видя видението на ангелите, възкликна: “Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел” (“Евангелски работници”, стр. 178,179).

ВЯРА И МОЛИТВА

Чрез вяра в Христос всяка непълнота на характера може да се придобие, всяко петно да се почисти, всяка грешка да се коригира, всяко превъзходство да се развие.

“Вие имате пълнота в Него.”

Молитвата и вярата са тясно свързани и трябва да бъдат изучавани заедно. В произнесената с вяра молитва се съдържа Божествена наука; това е науката, която всеки, желаещ да има успех в живота и работата си, трябва да разбере. Христос казва: “И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.” Той изяснява, че нашето искане трябва да бъде в съгласие с Божията воля; да искаме обещани от Него неща и каквото получим, да бъде използвано за вършене на волята Му. Щом се изпълнят условията, обещанието е неоспоримо.

Можем да се молим за прощение на греха, за Светия Дух, за Христоподобен нрав, за мъдрост и сила да вършим Неговата работа, за всеки дар, който Той е обещал; следва да вярваме, че получаваме и да отговорим за това с благодарност на Бога.

Не трябва да търсим външно доказателство за благословението. Дарът е в самото обещание и ние можем да се заемем с нашата работа, уверени, че онова, за което Бог е дал дума, Той е в състояние да извърши, че дарът, който вече притежаваме, ще бъде осъществен, когато се нуждаем от него най-много (“Възпитание”, стр. 257,258).

СТОЙНОСТТА НА ИЗУЧАВАНЕТО НА БИБЛИЯТА

Изучаването на Библията превъзхожда всяко друго изучаване що се отнася до засилване на интелекта. Какви широки полета за изследване могат да намерят младите в Божието слово! Умът може да се задълбочава все повече и повече в изследване, укрепвайки с всяко усилие за разбиране на истината; и все ще остава една безкрайност.

Изповядващите, че обичат Бога и почитат светите неща, а в същото време позволяват на ума им да се снишава до повърхностното и нереалното, стъпват на сатанинска почва и вършат делото на Лукавия. Ако младежите изучаваха славните дела на Бога, разкрити в природата, и Неговото величие и сила, разкрити в Словото Му, способностите им биха се съживили и извисявали. Ще получат сила, нямаща нищо общо с високомерието. Чрез размишляване върху чудесата на Божествената сила умът ще научи най-трудния, но най-полезен от всичките уроци – че ако не бъде свързана с Безпределния и не бъде осветена от Христовата благодат, човешката мъдрост е глупост.



Посредническата служба на Христос


Делото, което милият Божи Син предприе – да свърже сътворените с Несътворения, смъртните и ограничените с Безпределния – собствената си Божествена личност, е тема, върху която си заслужава да мислим цял живот. Това дело на Христос трябваше да потвърди и осигури невинността и верността на съществата от другите светове, както и да спаси загубените и загиващите в този свят. Спасителят отвори път за връщане на непослушните към верността им спрямо Бога, като чрез същия акт постави защитно средство около онези, които вече бяха чисти, за да не се опетнят.

Докато се радваме, че има светове, които никога не са падали в грях, тези светове отдават хвала, почит и слава на Исус Христос за изкупителния план да спаси грешните синове на Адам, както и да ги затвърди и укрепи в тяхната чистота. Ръката, избавила човешкото семейство от гибелта, която Сатана е подготвил за човечеството чрез своите изкушения, е ръката, запазила жителите на другите планети от падане в грях. Всеки свят из обширната, огромна вселена ангажира грижата и подкрепата на Отца и Сина; а тази грижа се проявява постоянно и към падналото човечество. Христос ходатайства за човека, а чрез Неговата ходатайствена служба се запазва и редът в невидимите светове. Не са ли тези теми достатъчно велики и важни да заангажират всецяло мислите ни и да предизвикат благодарност и обожание към Бога?



Интелектуално развитие


Отваряйте Библията пред нашите младежи, привличайте вниманието им към скритите в нея съкровища, учете ги да търсят диамантите на истината и те ще придобият такава интелектуална сила, каквато изучаването на всичко, от философията не може да им придаде. Великите теми на Библията, възвишената простота на нейните боговдъхновени слова, висшите теми, които представя тя на ума, силната и ясна светлина, излъчваща се от Божия престол и осветляваща нашето разбиране, ще развие силите на ума до степен, която едва ли може да бъде разбрана, а да не говорим, че никога няма да бъде напълно обяснена.

Библията представя безкрайно поле за въображението, толкова по-възвишено и по-облагородяващо по характер от повърхностните творения на неосветения интелект, колкото небето е по-високо от земята. Боговдъхновената история на човечеството е достъпна за всеки човек. Всички могат да започнат да изследват. Могат да се запознаят с първите ни родители, когато са се намирали в рая в свята невинност, наслаждавайки се на близостта с Бога и с безгрешните ангели. Могат да проследят навлизането на греха и резултатите от него върху човешкия род, и да вървят по-нататък стъпка по стъпка по следите на свещената история, докладваща за непослушанието и непокаяността на човека и справедливата отплата за греха.



Най-висшата култура


Читателят може да води разговор с патриарсите и пророците; може да се движи сред най-въодушевяващите сцени; може да гледа, как Христос, Който бе Монархът на небето, равен с Бога, слезе долу при хората и осъществи изкупителния план, разкъсвайки веригите, с които Сатана бе свързал човека, и освобождавайки го, давайки му възможност да си възвърне отново своето богоподобно мъжество. Христос, който прие човешко естество и го запази в продължение на тридесет години, а след това отдаде душата си като принос за грях, за да не бъде човекът оставен да загине – е тема, достойна за най-дълбок размисъл и най-съсредоточено изучаване.

Когато човек схване изумителните истини на откровението, тогава никога вече не ще се задоволи да използва силите си за лекомислени теми; ще се с отвращава от безполезна литература и празни забавления, които деморализират младежите днес. Младежите, които общуват с поетите и мъдреците на Библията и чиито души са трогнати от славните дела на героите на славата, ще излизат от тези богати полета на мисълта далеч по-чисти по сърце и по-възвишени по ум отколкото ако бяха изучавали най-прочутите светски автори или бяха съзерцавали и се възхищавали от подвизите на фараоните, иродовците и цезарите на света.

Повечето от силите на младите хора спят, тъй като младите не правят страха от Господа начало на мъдростта. Господ даде на Даниил мъдрост и знание, защото Даниил той не искаше да се влияе от каквато и да било друга сила, която би попречила на неговите религиозни принципи. Причината, поради която умните, стабилните и устойчивите, наистина ценните хора са толкова малко, че те искат да постигнат величие, без да са свързани с небето. Човешките чада не се боят от Бога, не Го обичат и не Го почитат. Религията не се изживява така, както се изповядва. Господ може да направи само малко за човека, защото той се превъзнася така лесно, толкова е готов да си придаде важност. Бог желае да разширяваме способностите си и да се възползваме от всяка привилегия, за да развиваме, култивираме, обогатяваме и засилваме нашия ум. Човекът бе роден за един по-висш, по-благороден живот от този, който води. Периодът на нашето земно, смъртно съществуване е подготовка за живота, който по трайност ще се измерва с Божия живот.

Библията – най-великият учител


Какви теми за ума са представени в свещеното Писание! Къде другаде можем да намерим по-висши от тях за размишление? Къде другаде те са толкова интересни? В какво съотношение е сравнението по възвишеност, необхватност и тайнственост на всички изследвания на човешката наука с науката на Библията? Къде има нещо така да засилва интелекта и да води към дълбоки и сериозни размисли?

Ако я оставим да говори, Библията ще ни научи на онова, което нищо друго не може да ни научи. Но уви! Хората се занимават с всичко друго, освен с Божието слово. Безполезна литература, измислени истории жадно се поглъщат, а Библията с всичките й съкровища от свещени истини лежи занемарена по масите ни. Ако четенето на Свещеното слово стане правило в живота, то ще пречиства, възвишава и освещава. То е Божият глас към човека. Ще му обърнем ли внимание?

“Изясняването на Твоето Слово просвещава, вразумява простите.” Ангелите стоят до изследващия Писанията, за да привлекат и осветлят ума му. Христовата заповед и днес идва до нас със същата сила, както бе дадена на първите ученици преди деветнадесет века: “Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мене” (“Ривю енд Хералд”, 18 януари 1881 г.).

ИЗСЛЕДВАЙТЕ ПИСАНИЯТА ЛИЧНО ЗА СЕБЕ СИ

Младите хора трябва да изследват Писанията лично за себе си. Да не трябва да смятат, че е достатъчно по-възрастните и по-опитните да открият истината, а те да я приемат от тях, позовавайки се на авторитета им. Евреите загинаха като нация, защото бяха отклонени от библейската истината от техните управители, свещеници и старейшини. Ако бяха обърнали внимание на Исусовите уроци и сами изследваха Писанията, нямаше да загинат...

Невъзможно е който и да било ум да обхване цялото богатство и величие дори само на едно-единствено Божие обещание. Един улавя славата от една гледна точка, а друг – красотата и благодатта от друга гледна точка, и душата се изпълва с небесна светлина. Ако можехме да видим цялата слава, духът ни би примрял. Но ние можем да понесем далеч по-големи откровения за изобилните Божии обещания, тези, на които сега се радваме. Сърцето ми се натъжава, като си помисля как не обръщаме внимание на пълнотата на предназначеното за нас благословение. Задоволяваме се с моментни проблясъци на духовна светлина, когато бихме могли да ходим ден след ден в светлината на Неговото присъствие (“Свидетелства за проповедници”, стр. 109,111).

ПОСТОЯНСТВО В УСИЛИЯТА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БИБЛИЯТА

“Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мене.” Да изпитваш, значи прилежно да търсиш нещо загубено. Търсете скритите съкровища на Божието слово. Не можете да си позволите да минете без тях. Изучавайте трудните пасажи, сравнявайки стих със стих, и ще откриете, че Писанието е ключ за самото себе си.

След всяко изследване Библията с молитва, изучаващите стават по-мъдри от преди. Някои от трудностите им са били разрешени, защото Светият Дух е извършил работата, за която се говори в четиринадесетата глава от Евангелието на Йоан: “А утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.”

Нищо ценно не може да се постигне без сериозни и постоянни усилия. В деловия живот успех постигат само хората с воля за работа. Без сериозен труд не можем да очакваме да придобием познания за духовните неща. Искащите да получат диамантите на истината трябва да ги копаят както миньорът копае скритата в земята скъпоценна руда.

Онези, които копаят без интерес и с половин сърце, никога няма да успеят. Млади и стари трябва да четат Божието Слово; и не само да го четат, но и да го изучават с прилежност, сериозност, молитва, вярване и търсене. Така те ще намерят скритото съкровище; защото Господ ще им даде разбиране.

Възприемчивост на ума


При изучаването на Словото оставете пред при вратата на изследването вашите предубеждения и мнения, и унаследените и придобитите идеи. Никога няма да стигнете до истината, ако изучавате Писанията, за да защитите собствени идеи. Оставете ги пред вратата и със съкрушено сърце влезте вътре, за да чуете онова, което Господ иска да ви каже. Когато смиреният изследовател на истината седне при нозете на Христос и се учи от Него, Словото му дава разбиране. На твърде мъдрите в собствената си оценка и схващане за изучаване на Библията Христос казва: “Трябва да бъдете смирени и кротки по сърце, ако искате да станете мъдри за спасението.”

Не четете Словото в светлината на предишните си мнения; четете го освободени от предразсъдък..., търсете внимателно и с молитва. Ако, четейки, се убедите в нещо и видите, че вашите любими мнения не са в хармония със Словото, не се опитвайте да нагаждате Словото към тези мнения. Направете обратното – нагодете мненията си към Словото. Не позволявайте на миналото си верую да контролира разума ви. Отворете очите на ума си, за да видите чудните неща в закона. Открийте какво е писано и след това закрепете нозете си върху вечната Скала.



Познаване на Божията воля


Нашето спасение зависи от това, доколко познаваме откритата Божия воля в Словото Му. Никога не преставайте да питате за истината и да я изследвате. Трябва да знаете кой е вашият дълг, какво трябва да направите, за да се спасите. Божията воля е да знаете какво Бог ви е казал. Но трябва да вярвате. Когато изследвате Писанията, е необходимо да вярвате, че Бог съществува и възнаграждава онези, които прилежно Го търсят.

О, изследвайте Библията със сърце, гладно за духовна храна! Копайте в Словото, както миньорът копае в земята, за да открие златните нишки. Не преставайте да изследвате, докато не определите отношението си към Бога и не откриете Неговата воля за вас (“Младежки наставник”, 24 юни 1902 г.).



Почтителност при изучаване на Библията


Към изучаване на Библията трябва да пристъпваме с благоговение, изпълнени с чувството, че сме в присъствието на Бога. Всяко лекомислие и леко държание да се отстранят. Докато някои части от Словото са лесно разбираеми, истинското значение на други се схваща трудно. Трябва да се изследва търпеливо, с разсъждение и сериозна молитва. Когато отваря Библията, всеки ученик трябва да моли Светия Дух за просветление; и имаме сигурното обещание, че то ще му се даде.

Духът, с който започвате да изследвате Писанията, ще определи и характера на помощника, който ще стои до вас. Ангели от света на светлината ще бъдат с тези, които със смирено сърце търсят Божествено ръководство. Но ако Библията се отваря без почит, самонадеяно, ако сърцето е изпълнено с предразсъдъци, Сатана ще стои край вас, за да представя ясните изявления на Божието слово изопачено (“Свидетелства за проповедници”, стр. 107,108).

НАГРАДАТА ОТ ПРИЛЕЖНОТО ИЗУЧАВАНЕ НА БИБЛИЯТА

Търсенето на истината ще възнагради изследователя и всяко откритие ще му отваря още по-широки полета за изследване. Хората се преобразяват според мислите си. Ако обикновени мисли и работи заемат вниманието на човека, той ще бъде обикновен, прост. Ако е небрежен и стига само до повърхностно разбиране на Божията истина, няма да получи богатите благословения, които Бог би се радвал да Му дарите. Закон на ума е, че той се ограничава или обогатява според предмета и мислите.

Умствените сили наистина се ограничават и ще загубят способността си да разбират дълбокото значение на Божието слово. Ако не се натоварват енергично и упорито с работа по изследване на истината. Умът ще се развие, ако е зает с проследяване на връзката, между различните библейски теми, сравнявайки текст с текст и духовност с духовност. Най-богатите съкровища на мисълта чакат да бъдат потърсени от изкусния и прилежен ученик, който навлиза отвъд повърхностното (“Ривю енд Хералд”, 17 юни 1888 г.).

Библията – водач


Нека изучаващият Библията я вземе за свой водач, твърдо да отстоява принципа и ще има най-високи постижения (“По стъпките на великия Лекар”, стр. 465).

БИБЛИЯТА КАТО ВЪЗПИТАТЕЛ

Като възпитател Библията няма съперник. Тя е най-древната и най-изчерпателната история на разположение на хората. Идва направо от Източника на вечната истина и Божествената ръка е запазвала нейната чистота през вековете. Тя осветлява далечното минало, където човешките изследвания напразно се мъчат да проникнат. Само в Божието слово ние наистина виждаме силата, която положи основите на земята и която разпростря небесата. Само там намираме достоверен доклад за произхода на народите. Само там историята на човечеството е дадена неопетнена от човешка гордост и предразсъдък.

Гласът на вечния


В Божието слово умът намира теми за най-задълбочени размисли, за най-възвишени стремежи. Чрез Божието слово ние можем да в общуваме с патриарси и пророци и да слушаме гласа на Вечния, когато говори с хората. Тук виждаме Величието на небето, Неговото смирение да стане наш заместник и гарант само и само да се справи със силите на мрака и да спечели победата вместо нас. Благоговейното размишляване върху подобни теми не може да не смекчи, очисти и облагороди сърцето и в същото време да не окрили ума с нова сила и енергия.

Онези, които смятат, че да разглеждат Божите изисквания с безразличие и презрение е проява на смелост и мъжественост, показват собственото си безумие, глупост и невежество. Макар да се хвалят, че са свободни и независими, те са всъщност роби на греха и Сатана.



Истинската философия на живота


Ясната представа за онова, което Бог е и което изисква от нас да бъдем, ще ни доведе до истинско смирение. Правилно изучаващият Свещеното писание ще разбере, че човешкият интелект не е всемогъщ. Ще научи, че без помощта, която никой освен Бог не може да даде, човешката сила и мъдрост са само слабост и невежество.

Който следва Божественото ръководство, е намерил единствения верен източник на спасителна благодат и действително щастие и е придобил силата да предава това щастие на всички около него. Без религия никой човек не може да се радва истински на живота. Любовта към Бога очиства и облагородява всеки вкус и желание, засилва всяко чувство и придава цвят и сладост на всяко законно удоволствие. Тя прави хората способни да оценяват и да се радват на всичко истинно, добро и красиво.

Но онова, което трябва да ни накара да ценим Библията над всички други съображения е, че в нея е открита Божията воля. От Словото научаваме за целта на нашето сътворяване и средствата, чрез които може да се постигне тази цел. Научаваме как да използваме мъдро настоящия живот и как да си осигурим бъдещия. Никоя друга книга не може да удовлетвори въпросите на ума или копнежите на сърцето. Като се запознаят с Божието слово и се вслушват в него, хората могат да се издигнат от най-дълбоката деградация и да станат Божии синове и дъщери, другари на безгрешни ангели (“Съвети за учители, родители и учещи”, стр. 52-54).

ПОЧТИТЕЛНОСТ

Ваша привилегия, мили млади приятели, е да прославите Бога на земята. За тази цел вие трябва да отклонявате умовете си от повърхностните, суетните и маловажните неща и да ги насочвате към нещата с вечна стойност.

Живеем във век, когато всички трябва да обърнат особено внимание на съвета на Спасителя: “Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение.” Едно от най-силните изкушения е да бъдете непочтителни. Господ е възвишен и свят; и за скромната вярваща душа Неговият дом на земята, мястото, където Неговият народ се събира на поклонение, е като порта към небето. Хвалебната песен, думите, изговорени от Христовите проповедници, са определените от Бога средства за подготовката на един народ за небесната църква; за онова по-възвишено поклонение, в което няма да може да участва нищо нечисто, несвято...



Поведението в Божия дом


Младежта в днешния век се нуждае в голяма степен от проявяване на почтителност. Обезпокоена съм, като гледам деца и младежи на вярващи родители да са така небрежни към реда и благоприличието в Божия дом. Докато Божиите служители произнасят пред народа думи на вечен живот, някои четат, други си шушнат и се смеят. Очите им съгрешават като отвличат вниманието им към околните. Ако този навик не бъде обуздан, той ще се разрасне и ще повлияе и на други.

На събранията, на които става поклонение на Бога децата и младежите никога не трябва да се гордеят с поведение на безразличие, невнимание и безгрижие. Бог вижда всяка непочтителна мисъл и постъпка и тя се регистрира в небесните книги. Той казва: “Зная делата ти.” Нищо не е скрито от Неговото всеизпитващо око. Ако сте си изградили до известна степен навика на невнимание и безразличие в Божия дом, напрегнете силите си, за да го коригирате, и покажете, че имате достойнство. Практикувайте почтителност, докато тя стане черта на характера ви.

Не проявявайте такова малко уважение към Божия дом и богослужението, че да разговаряте с някой друг по време на проповедта. Ако правещите тази грешка можеха да видят, че Божиите ангели ги гледат и записват поведението им, щяха да се изпълнят със срам и да се отвратят от себе си. Бог иска внимателни слушатели. Точно докато човек спеше, неприятелят пося плевелите.

На нищо, засягащо Божието поклонение, не трябва да се гледа с безгрижие и безразличие. Когато се говори Словото на живота, помнете, че слушате Божия глас чрез Неговия упълномощен служител. Не губете тези думи поради небрежност; ако се отнесете с внимание, те може да предпазят нозете ви от погрешни пътища.



Омаловажаване на религиозните неща


Мъчно ми става, като гледам как много младежи, които изповядват, че са религиозни, нямат и понятие какво значи промяна на сърцето. Характерът им не е преобразен. Не разбират колко сериозно нещо е да изповядаш, че си християнин. Животът им е напълно несъвместим с религиозната рамка на ума. Ако бяха истински Божии синове и дъщери, нямаше да изпълняват глупости, закачки, веселие и лекомислие. Нито пък глупавите забележки и поведението на другите би предизвикало същото в тях. Умът, решил да получи наградата, да си осигури небето, ще отхвърля твърдо и решително всеки опит за остроумия, шеги и леко отношение с верските неща.

Безразличието в религията е много опасно; няма по-фина глупост от нехайството и несериозността. Навсякъде около нас виждаме младежи с лекомислен характер. Всички млади хора от тази класа трябва да бъдат избягвани, защото са опасни. Ако пък изповядват, че са и християни, те са още по-опасни. Умовете им са оформени по долнопробен калъп. Много по-лесно ще бъде за тях да ви дръпнат надолу до тяхното равнище, отколкото вие да ги издигнете към възвишени, благородни мисли и правилен начин на действие. Нека вашите другари спазват благоприличието с думи и поведение.

За да вършите най-доброто в живот за прослава на Бога, другарите ви трябва да са способни да ви помогнат да различавате святото от обикновеното. Ако искате да имате широки възгледи, благородни мисли и стремежи, избирайте приятели, които ще ви помогнат да засилите в себе си добрите принципи. Нека всяка мисъл и целта на всяка постъпка способстват за осигуряването на бъдещия живот с вечно щастие (“Младежки наставник”, 8 октомври 1896 г.).

ДОБРЕ ОСНОВАНА НАДЕЖДА

Как ще разберете дали сте приети от Бога? Изучавайте с молитва Неговото Слово. Пред него не предпочитайте никоя друга книга. Библията дава убеждение за грях. Ясно открива пътя на спасението. Представя една светла и славна награда. Разкрива пред вас един съвършен Спасител и ви учи, че само чрез безпределната Му милост можете да очаквате спасение.

Не пренебрегвайте тайната молитва, защото тя е сърцето на религията. Молете се за чистота на душата със сериозна и ревностна молитва. Молете се така сериозно, така усърдно, така жадно, както бихте се молили за земния си живот, ако би бил поставен на карта. Останете пред Бога, докато у вас се зародят неизказани копнежи за спасение, докато получите сладкото уверение, че грехът е простен.

Надеждата за вечен живот не трябва да се приема на лека основа. Тя е предмет, който трябва да бъде уреден между Бога и собствената ви душа. Уреден за вечността. Една предполагаема надежда и нищо повече ще се окаже гибелна. Тъй като чрез Божието слово, стоите или падате, то точно от него трябва да очаквате да свидетелства за вашия случай. В него можете да видите каква се изисква от вас, за да станете християнин. Не сваляйте оръжието си, нито напускайте битката, докато не спечелили победата и не сте възтържествувате във вашия Спасител (“Свидетелства”, т. I, стр. 163,164).



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница