Вести към младите



страница9/19
Дата01.02.2017
Размер3.67 Mb.
Размер3.67 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   19

ЧАСТ IХ

ЧЕТИВО И МУЗИКА

Млади мъже и жени, четете литература, която ще ви даде истинско познание и ще бъде полезна за цялото семейство. Кажете твърдо: “Няма да прахосвам скъпоценни моменти за четене на несъществени неща, което ме прави недостоен за служба на другите. Ще посвещавам времето и мислите си, за да придобия годност да служа на Бога. Ще затварям очите си пред повърхностните и грешните неща. Ушите ми са на Господа и няма да слушам лукавите разсъждения на неприятеля. Гласът ми в никакъв случай не трябва да бъде подчинен на воля, която не е под влиянието на Божия Дух. Тялото ми е храм на Светия Дух и всяка сила на моето същество ще бъде посветена на достойни цели (“Свидетелства”, т. VII, стр. 64).

ИЗБОР НА ЧЕТИВО

Образованието е само подготовка на физическите, умствените и духовните сили за най-доброто изпълнение на житейските задължения. Силите на издръжливост и активност на мозъка се намаляват или увеличават според начина, по който се използват. Умът трябва да бъде така дисциплиниран, че всички негови възможности да бъдат развити симетрично.

Много младежи жадно четат книги. Искат да прочетат всичко, каквото им попадне. Нека внимават какво четат, както и какво слушат. Беше ми разяснено, че чрез четенето на неподходящо четиво те са застрашени от поквара. Сатана има хиляди начини да разклати умовете на младежите. Те не са в безопасност и един-единствен момент, ако не бдят. Трябва да държат умовете си будни, за да не бъдат измамени от изкушенията на неприятеля.

Влиянието на нездравото четиво


Сатана знае, че до умът голяма степен се повлиява от онова, с което се храни. Стреми се да накара както младите, така и онези в зряла възраст, да четат книги с разкази, приказки, повести и друга литература. Читателите на такава литература стават негодни за изпълнение на предстоящите им задължения. Те живеят един нереален живот и нямат никакво желание да изследват Писанията, да се хранят с небесната манна. Умът, който се нуждае от укрепване, отслабва и губи силата си да изучава великите истини, отнасящи се до мисията и делото на Христос – истини, които биха засилили ума, съживили въображението и биха запалили силно, сериозно желание да се побеждава така, както Христос победи.

Неприятели на духовността


Ако се изгореше голяма част от издадените книги, има и сърцето биха се предпазили от ужасна язва върху. Любовни истории, леконравни и възбуждащи разкази, а даже и онази категория така наречени религиозни книги, в които авторът внушава някаква морална поука, са проклятие за читателите. Възможно е в една книга да бъдат преплетени религиозни чувства, но в повечето случаи Сатана е само облечен с ангелски одежди, за да може по-ефикасно да измамва и омайва. Никой не е така утвърден в здравите принципи, никой не е толкова осигурен срещу изкушението, че да чете безопасно тези истории.

Читателите на романи се отдават на зло, което унищожава духовността, замъглява красотата на свещените страници. То създава несвято възбуждение, възпламенява въображението, прави ума негоден за полезни занимания, отвиква душата от молитва и я прави негодна за каквото и да било духовно развитие.

Бог е надарил много от нашите младежи с превъзходни способности; но колко често те изтощават силите си, объркват и отслабват умовете си, така че в продължение на години не постигат никакъв растеж в благодатта и в познанието, основани на нашата вяра. Поради техния неразумен избор на четиво. Очакващите скорошното идване на Господ с надеждата за чудната промяна, когато “тленното ще се облече в нетление”, трябва да застанат в това благодатно време на изпит, способни да действат на едно по-високо равнище.

Мили млади приятели, вникнете във влиянието на възбуждащите истории като имате предвид собствен опит. След такова четиво можете ли да отворите Библията и да четете с интерес думите на живота? Не намирате ли Божията книга неинтересна? Очарованието от онази любовна история все още владее ума ви, унищожавайки здравия му тонус и правейки невъзможно да съсредоточите вниманието си върху важните, тържествени истини, засягащи вечното ви благополучие.

Решително отхвърлете всички неполезни четива. Те няма да засилят вашата духовност, но ще вмъкнат в ума ви чувства, които извращават въображението и ви карат по-малко да мислите за Исус и по-малко да се занимавате с Неговите скъпоценни уроци. Освободете ума си от всичко, което би го отвело в погрешна посока. Не го спъвайте и обременявайте с безполезни истории, обезсилващи способностите му. Мислите са такива, каквато е храната на ума.

Книгата на книгите


Естеството на религиозната опитност на човек се разкрива чрез характера на книгите, които избира да прочете в свободните си минути. За да имат здрав умствен тонус и здрави религиозни принципи, младежите трябва да общуват с Бога чрез Неговото Слово. Сочейки ни пътя на спасението чрез Христос, Библията е нашият водач към по-възвишен, по-добър живот. Тя съдържа най-любопитните и най-поучителните написани някога истории и биографии. Онези, чието въображение не се е извратило от четенето на романи, ще намират Библията за най-интересната от всички книги.

Библията е книгата на книгите. Ако обичате Божието слово, изследвайки го винаги когато имате възможност, за да получите неговите богати съкровища и да бъдете напълно подготвени за всяко добро дело, то тогава можете да бъдете сигурни, че Исус ви привлича към Себе Си. Но да четете Библията от време на време, без да се стремите да схванете Христовия урок, за да се съобразявате с Божиите изисквания – това не е достатъчно. Има съкровища в Божието слово, които могат да бъдат открити само като се задълбочите в истината.

Плътският ум отхвърля истината; но в обърнатата към Бога душа настъпва удивителна промяна. Книгата, която преди е била непривлекателна, заради свидетелстващите против грешника, сега става храната на душата, радостта и утехата на живота. Слънцето на правдата осветява свещените страници и чрез тях Светият Дух говори на душата...

Нека всички, които са култивирали любов към леко четиво, сега обърнат вниманието си към сигурното пророческо Слово. Вземете Библиите си и започнете да изучавате с нов интерес свещените доклади на Стария и Новия завет. Колкото по-често и по-прилежно изучавате Библията, толкова по-красива ще ви изглежда тя и толкова по-малко желание ще имате за четене на повърхностни четива. Привържете тази свещена Книга към сърцето си. Тя ще ви бъде приятел и водач (“Младежки наставник”, 9 октомври 1902 г.).

ПРИМЕРЪТ НА ЕФЕСЯНИТЕ

Когато се покаяха, ефесяните промениха своите навици и обичаи. Убедени от Божия Дух, те незабавно разкриха тайните на практикуваното от тях магьосничество. Изповядаха се, показаха делата си и душите им се изпълниха със свято възмущение, задето се бяха посвещавали на магьосничество и така високо бяха ценили книгите с правилата и методите на чародействата, измислени от Сатана. Бяха решили да се откажат от службата на злия, донесоха скъпите томове, и публично ги изгориха. Така на дело показаха искреността си при обръщането си към Бога...

Преди това ефесяните се възхищаваха от тези книги, четяха ги с удоволствие, бяха ръководно правило за съвестта и умовете им. Можеха да ги продадат, но така злото щеше да продължи. След обръщането си към Бога те се отвратиха от сатанинските тайни, от магическите изкуства и презряха придобиваното някога от тях. Питам младежите, които са се свързали с истината: “Изгорихте ли вашите чародейни книги?”

Днешните магьоснически книги


Не ви обвиняваме в злото, което беше обвързало ефесяните, нито твърдим, че практикувате магьосничество или че се занимавате с чародейното изкуство, както те правеха. Не казваме, че следвате тайните на некроманията или сте свързани със зли духове. Но не общувате ли с автора на всяко зло, със създателя на всички мистерии и пъклени изкуства? Не слушате ли внушенията на този, който е “богът на този свят”, “князът на въздушната власт”? Не се ли поддавате на неговите лъжи и не сте ли негови оръдия, щом вършите неща, съответстващи на живота ви преди покаянието? Не се ли превръщате в сатанински оръдия и, в по-широк смисъл на думата, не поддържате ли връзка с паднали ангели? Не получавате ли уроци от тях в изкуството да мамите собствените си души, а и душите на другите?

Ами омайващите книги? Какво четете? Как използвате времето си? Стремите ли се да изучавате Свещените слова, за да чуете Божия глас от тях? Светът е наводнен с книги, които сеят семената на скептицизъм, неверие и атеизъм. В по-голяма или в по-малка степен вие приемате уроци от тези книги, а всъщност те са магически книги, които прогонват Бога от ума и отделят душата от истинския Пастир.



Умът – негоден за сериозно мислене


Томовете, които сте прочели, са измислени от сатанински оръдия, целящи да замаят ума ви с теории, създадени в синагогата на Сатана, да ви покажат как можете да служите на злия със сатанинско достойнство. Колко многобройни са книгите, съдържащи тенденции на неверие, предназначени да разколебаят ума чрез специални съмнения! Сатана е вдъхнал в тях своя отровен дъх и смъртоносна духовна малария заразява душата, която ги чете.

Какви купища книги с измислени и фантастични истории съществуват в света, за да изпълват ума с фантазии и глупости, а това създава нежелание за четене словата на истината и правдата! Умът става негоден за сериозно мислене, за търпеливо, упорито изследване на Писанията, които са ръководната книга, насочваща ви към Божия рай.

Много е писано за спечелването на земни съкровища, като че ли богатството на този свят би могло да ни купи паспорт за небето. Какви исторически томове са били изписани, изпълнени с дръзки, самонадеяни, предполагаеми постижения на хора, чийто живот не пръска и един-единствен лъч светлина по пътя, водещ към по-добрата страна!

Заблуждаващи книги


Колко много книги има за войни и кръвопролития, които заблуждават младежите! Когато ги четат, Сатана стои до тях и ги въодушевява със същия дух на бореца, за когото четат, кръвта им се сгорещява във вените... да извършват жестоки действия. Безбройни са неморалните книги, които водят към несвяти желания и запалват страстите на сърцето, водейки далеч от всичко чисто и свято!

Така че вие също имате вашите чародейни книги. В тях сцените, картините и описанията са вдъхновени от онзи, който някога е бил възвишен ангел в небесните дворове...



Разваляне обаянието на сатанинското магьосничество


Бих искала да запитам: Ще бъдат ли изгорени магьосническите книги? В синагогата на Сатана има привлекателни места, където разпуснатостта се подхранва и насърчава; но там е и свидетелят, невидим посетител, който записва тъмните дела. Сатана председателства събиранията на суетните, гордите, забавляващите се и е главният подбудител на сцените на веселби. Там той е маскиран. Чародейството се върши навсякъде около нас. И светът, и църквата са под влиянието на един, който ще ги накара да вършат дела, дето не са и сънували. Ако бъдат информирани за тях, биха се удивили, както се удиви Азаил, когато пророкът му каза за бъдещото му поведение...

Всеки мъж, жена и дете, които не са под контрола на Божия Дух, са под влиянието на сатанинското вълшебство и чрез думите и примера си такъв човек води и другите далеч от пътя на истината. Когато преобразяващата Христова благодат започне да действа в сърцето, душата на човек ще бъде завладяна от справедливо възмущение за това, че той тъй дълго е занемарявал великото изкупление, което Бог е предвидел за него. Тогава ще предаде себе си – тяло, душа и дух на Бога и чрез сила от Бога ще престане да общува със Сатана. И той като ефесяните ще скъса с магьосничеството (чародейството) и ще скъса и последната нишка, която го свързва със Сатана. Ще напусне знамето на княза на тъмнината и ще дойде под опръсканото с кръв знаме на княз Емануил. Ще изгори заслепяващите книги (“Младежки наставник”, 16 ноември 1883 г.).

ПОДХОДЯЩА ХРАНА ЗА УМА

Какво трябва да четат нашите деца? Въпросът е сериозен и изисква сериозен отговор. Смутена съм, като виждам в християнски семейства списания и вестници, съдържащи продължаващи истории, които не влияят добре на ума. Наблюдавала съм младежи, чиито вкус към романите е бил създаден точно по този начин. Те са имали привилегията да слушат истините за Божието слово, основанията за нашата вяра, но са растели до зрелите си години без истинско благочестие.

Тези скъпи младежи имат голяма нужда да вложат в изграждането на характера си възможно най-добрите материали, които се наричат любов, страх от Бога и познание за Христос. Но мнозина нямат интелигентно разбиране за Исусовата истина. Умът се храни със сензационни истории. Такива хора живеят в един нереален свят и са негодни за житейските задължения.

Резултатите от четенето на романи


Наблюдавала съм деца, на които се е позволявало да четат такива неща. Независимо дали се намират вкъщи или навън, те са неспокойни, или мечтателно настроени, не могат да разговарят за друго освен върху най-обикновени теми. Благородните дарби, тези, които са пригодени за по-висши цели, са били принизени и децата размишляват само върху нищожни теми или още по-лошо от нищожни и банални теми, докато не започнат да се задоволяват само с такива теми и едва ли ще имат силата да стигнат до нещо по-възвишено. Религиозните мисли и разговори са станали безвкусни.

Храната на ума, за която младежът е придобил охота, има заразителни последици, води до нечисти и чувствени мисли. Изпитвала съм искрено съжаление към такива души, като съм разбирала колко много губят занемарявайки възможностите да придобият познания за Христос, в Когото са съсредоточени надеждите ни за вечен живот. Колко много скъпоценно време бива прахосвано, в което те биха могли да изучават Образеца на истинската доброта.

Лично съм познавала някои, които са загубили здравословния тонус на ума чрез лоши навици на четене. Те минават през живота с болно въображение, преувеличавайки всяка малка скръб или оскърбление. Неща, които здравият, чувствителен ум не би и забелязал, за тях стават непоносими изпитания, непреодолими пречки. Животът им преминава в постоянна сянка.

Онези, които се отдават на навика да поглъщат възбуждащи истории, са осакатили умствената си сила и са станали негодни за енергично мислене и изследване. Някои мъже и жени сега са вече към края на живота си, но още не са се възстановили от последиците на невъздържаното четене. създаден в ранните години, този навик е растял заедно с тях и се е засилвал с нарастването на тяхната сила; усилията им да го победят, макар и решителни, са имали само частичен успех. Мнозина никога не са възстановявали първоначалната енергия на ума си. Всички опити да станат християни на практика са завършвали само с желанието. Те не могат да станат истински подобни на Христос и да продължат да хранят ума си с такъв вид литература.

И физическото въздействие не е по-малко катастрофално. Чрез страстта за четене нервната система се натоварва без нужда. В някои случаи младежи, а и хора в по-зряла възраст, са се парализирали, поради прекомерно четене. Умът е бил държан в постоянна възбуда, докато деликатният механизъм на мозъка е отслабнал толкова, че не е могъл да работи и е настъпила парализата.

Умствени алкохолици


Когато се култивира към възбуждащи, сензационни истории, моралният вкус бива изопачен. Умът остава незадоволен, когато постоянно се храни с тази безполезна, нездравословна храна. Виждала съм млади жени, изповядващи се за последователки на Христос, които бяха наистина нещастни, ако нямаха под ръка някой нов роман с историйки. Умът жадуваше за възбудител, както пияницата жадува за упойваща напитка. Тези младежи не проявяваха дух на посвещение; никаква небесна светлина не бе пръскана върху техните другари, за да ги заведе при източника на знание. Те нямаха дълбок религиозен опит. Ако този вид литература не беше постоянно пред тях, може би щеше да има някаква надежда да се поправят; но те жадуваха за нея и искаха да я имат.

Боли ме, като гледам млади мъже и жени да рушат така своята полезност в живота и да не успяват да постигнат опит, който ще ги приготви за вечния живот в небесното общество. За тях не можем да намерим за тях по-подходящо име от “умствени пияници”.

Невъздържаните навици за четене влияят пагубно върху ума също тъй сигурно, както прави това невъздържането в ядене и пиене.

Лекарството


Най-добрият начин да се предотврати злото е да се завладее почвата на неговото развитие. Най-големи грижи и бдителност са нужни при култивирането на ума и посаждането в него на скъпоценните семена на библейската истина. В голямата си милост Господ ни е разкрил в Писанията правилата за свято живеене...

Той е вдъхновявал святи мъже да запишат за наша полза наставления срещу опасностите, преграждащи пътя. Хората които послушат заръката Му да изследват Писанията, няма да останат невежи в това отношение. В опасностите на последните дни всеки църковен член трябва да разбира основанията за своята надежда и вяра – основания, които не са трудни за разбиране. Има достатъчно въпроси, с които да се занимава умът, ако искаме да израснем в благодатта и в познанието на нашия Господ Исус Христос (“Християнско въздържание и библейска хигиена”, стр. 123-126).



Първи стъпки в греха


Дълъг процес на подготвяне, непознат за външния свят, става в сърцето, преди християнинът да извърши открит грях. Умът не пада изведнъж от чистотата и светостта до покварата, развалата и престъплението. Нужно е време направените по Божи образ да деградират до животинското и сатанинското. Ние се променяме чрез гледане. Чрез подхранването на нечисти мисли човек може така да възпита ума си, че грехът, от който се е отвращавал някога, да му стане приятен (“Патриарси и пророци”, стр. 459).

БИБЛИЯТА – НАЙ-ИНТЕРЕСНАТА КНИГА

И стари и млади занемаряват Библията. Не я правят предмет на изучаване, ръководно правило в живота си. Особено немарливи са младежите. Повечето от тях намират време да четат други книги, а книгата, която посочва пътя към вечния живот, не се изучава всеки ден. С внимание се четат празни истории, докато Библията се пренебрегва. Тя е нашият водач към по-възвишен и по-свят живот. Младежите биха я оценили като за най-интересната книга, която някога са чели, ако въображението им не бе изкривено от четенето на измислени истории.

Младите умове не успяват да стигнат до най-благородното си развитие, пренебрегвайки най-висшия източник на мъдрост - Божието слово. Че сме в Божия свят, в присъствието на Твореца; че сме направени по Негово подобие; че Той бди над нас, че ни обича и наблюдава – това са чудни сюжети за размисъл и те водят ума към по-широка и по-възвишена мисъл. Който отваря ума и сърцето си за размишляване върху подобни теми, никога няма да бъде задоволен с незначителни, чувствени теми.

Едва ли може да бъде оценена важността от търсене на цялостно познание на Писанието. Дадени “по Божие вдъхновение”, способни да ни направят “мъдри за спасение”, правещи Божия човек “съвършено приготвен за всяко добро дело” (2 Тим. 3:15-17), Писанията – Библията с най-голямо право могат да претендират за нашето почтително внимание. Не трябва да се задоволяваме с повърхностно познание, но да се стремим да научим пълното значение на истината, да пием дълбоко от извора на светите слова (“Съвети до учители, родители и учещи”, стр. 138,139).

Описание на греха


Книги с чувствени сюжети, отпечатвани и разпространявани за печелене на пари, по-добре никога да не се четат от младежите. Сатанинско обаяние се съдържа в тези книги. Угнетяващият сърцето разказ за престъпления и зверства има омайваща сила, възбуждайки читателите да помислят какво могат да направят, за да бъдат забелязани дори и чрез най-лоши постъпки. Безобразията, жестокостите, разпуснатите и неморални постъпки описани в някои от строго историческите трудове, са действали върху много умове като квас, водейки до извършване на подобни дела.

Книги, които разказват за сатанинските постъпки на човешките същества, дават публичност на злото. Тези ужасни подробности не трябва да се изживяват и нито един, който вярва в истината за Бога, не трябва да действа като съучастник в увековечаване на спомена за тях. Когато умът бива хранен и стимулиран чрез такава извратена храна, мислите стават нечисти и плътски (“Съвети до учители, родители и учещи”, стр. 133,134).

ПАЗЕТЕ ДОБРЕ ВХОДОВЕТЕ НА ДУШАТА

“Повече от всичко друго, що пазиш, пази сърцето си – е съветът на мъдреца, – защото от него са изворите на живота.” Както човек “мисли в сърцето си, такъв е той”. Сърцето трябва да бъде обновено чрез Божествената благодат, иначе напразно ще се търси чистота на живота. Който се опитва да изгради благороден, добродетелен характер независимо от Христовата благодат, гради дома си на ронлив пясък. Сред ужасните бури на изкушенията този дом сигурно ще бъде съборен. Молитвата на Давид трябва да бъде молитва на всяка душа: “Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен.” И след като сме станали участници на Божествения дар трябва да продължаваме да вървим в съвършенство, бидейки “пазени от Божията сила чрез вяра”.

Но все пак е нужно и ние да извършим дело, за да отблъснем изкушението. Нежелаещите да станат плячка на сатанинските лукавщини нека да пазят добре входовете на душата; да избягват четенето, гледането или слушането на всичко, което би внушило нечисти мисли. Умът не трябва да бъде оставян да блуждае произволно върху теми, които противникът на душата може да внуши. “Препашете се през чреслата на вашите помисли – казва апостол Петър. – Бъдете въздържани... не се съобразявайте с първите страсти, които имате..., но както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие в цялото си държание.” Павел казва: “...Всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте”. За такова поведение се изисква сериозна молитва и постоянна бдителност. Трябва да бъдем подпомогнати от пребъдващото влияние на Светия Дух, Който ще издига ума и ще го привикне да се занимава с чисти и святи неща. Трябва да изучаваме прилежно и Божието слово. “Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово.” Псалмистът (Псалмопевецът) казва: “В сърцето си опазих Твоето Слово, за да не Ти съгрешавам” (“Патриарси и пророци”, стр. 460).

Плявата и житото


Скъпи младежи, престанете да четете списания, съдържащи истории. Оставете настрана всеки роман... Добре би било да прочистим къщата си от всички списания и книги, съдържащи нелепи картини – изображения, произхождащи от сатанински оръдия. Младежите не могат да си позволят да тровят умовете си с такива неща. “Какво е плявата пред житото?” Нека всеки, който твърди, че е Христов последовател, чете само онова, що е вярно и от вечна стойност.

Нека да се приготвим за изпълнение на най-тържествени задължения. Светът трябва да бъде спасен... Предвид великото дело, което предстои да се извърши, как може някой да си позволява да прахосва скъпоценно време и дадените му от Бога средства, за да върши неща, които не са за неговото най-голямо или за прослава на Бога? (“Младежки наставник”, 14 август 1906 г.).

ИЗГРАЖДАНЕ НА ХРИСТИЯНСКИ ХАРАКТЕР (Последната вест на сестра Вайт за нашите младите хора, по време на болестта й)

Има изключително важни, на които нашите млади хора не обръщат внимание. Те са пренебрегнати, защото не са им така интересни както по-лекото четиво.

Трябва да съветваме младежите да четат литература, съдействаща за изграждането на християнски характер. Най важните точки на нашата вяра трябва да бъдат отпечатани в умовете им. Те имат някакви повърхностни познания върху истините, но не са така запознати с тях, че да ги изучават с жар и ревност. Нашите младежи трябва да четат това, което ще има здравословно, освещаващо въздействие върху умовете им, за да познават истинската религия. Има много добри четива, които не водят до святост.

Сега е нашето време и случай да работим за младите хора. Кажете им, че сега се намираме в опасна криза и е необходимо да знаем, как да различаваме истинското благочестие. Младите имат нужда да бъдат подпомогнати, подтикнати в пътя нагоре и насърчени, но правилно; може би не така, както те биха желали, но по начин, който ще им помогне да придобият осветени умове. Повече от всичко друго се нуждаят от добра, освещаваща религия.

Не очаквам да живея дълго. Делото ми почти свърши. Кажете на младите хора, че искам думите ми да ги насърчат към живот, най-приятен за небесните разумни същества, който ще направи влиянието им над другите възможно най-облагородяващо.

Избран курс от препоръчителни четива


В нощно видение избирах и слагах настрана книги, които не са полезни за младежите. За тях трябва да подберем книги, които ще ги подтикнат към искрен живот и към четене на Словото. Това ми бе представено в миналото и аз реших да го представя на вас, за да го разберете. Не можем да си позволим да даваме на нашите млади хора четива без стойност. Нужни са книги, които да са за благословение на ума и душата. На тези препоръки се гледа твърде леко; затова нашият народ трябва да се запознае с това, което казвам.

Не мисля, че ще имам повече свидетелства. Нашите мъже със солиден ум знаят какво е добро за преуспяването и изграждането на делото. Но с Божията любов в сърцата си те трябва все по-дълбоко и по-дълбоко да изучават Божиите неща. Много съм загрижена за това – младите хора да имат подходящи четива; тогава и по-възрастните ще ги четат. Постоянно трябва да държим очите си насочени към религиозната привлекателност на истината. Трябва да държим ума и мозъка си отворени за истините на Божието слово. Сатана идва, когато хората не внимават. Не трябва да се задоволяваме с това, че предупредителната вест е била веднъж дадена. Трябва да я представяме отново и отново.

Бихме могли да открием курс от твърде интересни, четива, които да привлекат много млади умове и да им повлияят. Ако бъда пощадена да мога да работя още, с радост бих помогнала да се приготвят книги за младежите.

За младите трябва да се извърши дело, за да бъдат умовете им привлечени и оформени чрез освещаващата Божия истина. Искреното ми желание е младите хора, да разберат истинското значение на оправданието чрез вяра и да постигнат съвършенството на характера, което ще ги приготви за вечния живот. Не очаквам да живея дълго, затова оставям тази вест на младежите, да не би да загубят целта пред себе си.

Увещавам моите братя да насърчават младите винаги да държат високо стойността на истинската религия и Божията благодат. Постоянно работете и се молете да чувствате високата стойност на истинската религия. Внасяйте в нея блаженството и привлекателността на светостта и Божията благодат. Чувствам се отговорна да ви кажа това, защото зная, че се пренебрегва.

Нямам уверението, че животът ми ще продължи още дълго, но чувствам, че съм приета от Господа. Той знае колко много съм страдала, като съм свидетелствала срещу ниските образци на живот, възприети от тъй наречени християни. Чувствала съм, че е наложително истината да се вижда в живота ми и моето свидетелство да стигне до хората. Искам да направите всичко възможно, за да дадете писанията ми в ръцете на хората в чужди страни.

Кажете на младежите, че имат много духовни предимства. Бог иска от тях да положат сериозни усилия, за да представят истината пред хората. Внушено ми е, че мой специален дълг е да кажа тези неща (“Основи на християнското възпитание”, стр. 547-549).

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ РОМАНИТЕ

Много младежи казват: “Нямам време да си науча урока.” Но какво правят те? Някои се блъскат през цялото време, за да изкарат няколко стотинки повече. Но ако времето, на усилена работа бе отдадено за изучаване на Библията и ако младежите практикуваха нейните уроци, това би им спестило повече от спечеленото чрез пресилена работа. Това би им спестило повече, отколкото се харчи за ненужни украшения, и би запазило силата на ума, за да разберат тайната на благочестието. “Страхът от Господа е начало на мъдростта.”

Но същите тези младежи, които изповядват, че са християни, задоволяват желанията на плътското сърце, следвайки собствените си наклонности. А даденото им от Бога благодатно време, което им се подарява, за да се запознаят със скъпоценните библейски истини, бива посветено на четенето на романи и измислени истории. Веднъж създаден този навик мъчно може да се победи, но може. Трябва да се победи от всички, кандидати за небесния свят.

Умът, на който се позволява да бъде погълнат от четенето на истории, се руши. Въображението става болнаво, сантименталност завладява ума и настъпва неопределено безпокойство, което изважда ума от равновесие. Днес хиляди са в лудницата, защото умовете им са били разстроени от четенето на романи, резултатът от които е градене на въздушни кули и сантиментални любовни мъки (“Знамения на времето”, 10 февруари 1881 г.).

ПОЛЗАТА ОТ МУЗИКАТА

Хвалебната мелодия, това е небесна атмосфера. Също музика и песен има и когато небето се допира до земята - “благодарение и глас на пеене”.

Над новосътворената земя, такава, каквато бе направена – красива и неопетнена, под одобрителната усмивка на Бога, “утринните звезди пееха заедно и всички синове Божии възклицаваха от радост”. Така и човешките сърца, когато са в унисон с небето, откликват на Божията доброта с хвалебни мелодии. Много от събитията на човешката история са свързани с песен.



Музиката е скъпоценен дар


Историята на библейските песни е пълна с внушения по отношение на употребата и ползата от музиката и песните. Често пъти музиката се изопачава, за да служи на зли цели, и така става едно от най-замайващите средства за изкушение. Но правилно употребена, тя е скъпоценен дар от Бога, предназначен да издига мислите към високи и благородни теми, да вдъхновява и извисява душата.

Както чадата на Израил, пътувайки през пустинята, правеха пътя си по-радостен и весел чрез музиката на свещената песен, така и днес Господ заръчва на чадата Си да развеселяват своя преселнически живот. Малко са по-сполучливите средства да се задържат думите Му в съзнанието от повтарянето на тези песни. И такива песни имат удивителна сила. Те имат силата да покорява груби и некултивирани натури; силата да съживяват мисълта и да пробуждат съчувствието, да създават хармония в действията и да прогонват мрака и предчувствията, които обезкуражават и обезславят човек.

Музиката е едно от най-ефикасните средства за запечатване в сърцето на духовната истина. Колко често за зле притиснатата и готова да се отчае душа споменът за някоя Божия дума, съдържаща се в отдавна забравена песен от детските години, обезсилва изкушенията, животът придобива нов смисъл и нова цел и така получените кураж и радост се придават и на други души!

Никога не трябва да се омаловажава стойността на песента като възпитателно средство. Нека в дома се чува пеене, пеене на сладки и чисти песни, и ще има по-малко укорителни думи и повече окуражителни слова, надежда и радост. Нека се пее в училищата, и учениците ще бъдат привлечени по-близо до Бога, до техните учители и един към друг.

Като част от религиозната служба пеенето е дотолкова акт на богослужение, колкото и молитвата. И наистина много песни са молитви. Ако бъде научено да съзнава това, детето ще мисли повече за значението на думите, които пее, и ще бъде по-податливо на тяхната сила.

Когато нашият Изкупител ни води към прага на безпределното, осияно от Божията слава, можем да доловим темите на хвала и благодарност, идващи от песните на небесния хор около престола. И когато ехото от ангелската песен пробуди нашите земни домове, сърцата ни ще бъдат привлечени по-близо до небесните певци. Общуването с небето започва на земята. Тук научаваме основната мелодия на небесните хвалебни песни (“Възпитание”, стр. 261-268).

ИЗПОЛЗВАНЕ НА МУЗИКАТА

Музиката бе създадена, за да служи на святи цели, да издига мислите до онова, що е чисто, благородно и възвишено, да пробужда в душата просвещение и благодарност към Бога. Какъв контраст между древния обичай и употребата на музиката в днешно време! Колко много хора използват този дар, за да издигнат себе си, вместо да прославят Бога! Любовта към музиката води непредпазливия да се свързва с обичащите света в събирания за удоволствия, където Бог е забранил на децата Си да ходят. Така предназначеното да бъде за голямо благословение, когато бъде правилно използвано, става едно от най-успешните средства, чрез които Сатана омайва ума и го отвлича от дълга и от размишляването върху вечните неща.

Музиката съставлява част от поклонението на Бога в небесните дворове. С нашите небесни песни трябва да се стремим да се приближим възможно повече до хармонията на небесните хорове. Правилното обработване на гласа е важна страна от обучението и не трябва да бъде пренебрегвана (“Патриарси и пророци”, стр. 594).

Талант с влияние


Някои притежават специалната дарба да пеят и понякога определена вест бива предадена на друг чрез пеене – индивидуално или от няколко души. Но нека рядко да пеят само няколко души. Пеенето е талант, който има голямо влияние. Бог желае всички да го култивират в себе си и да го използват за прослава на Неговото име (“Свидетелства”, т. VII, стр. 115,116).

В тон с небесните музиканти


Когато човешките същества пеят с дух и разбиране, небесните музиканти подемат мелодията и се присъединяват към благодарствената песен. Бог, Който ни е надарил със способности, та да работим заедно с Него. Той очаква служителите Му да обработват гласовете си, за да говорят и пеят по разбираем за всички начин. Не е нужно силно пеене, но ясно изговаряне на думите, правилно произношение и чиста интонация. Нека всички си отделят време за култивиране на гласа, така че хвалебната песен към Бога да бъде изпята с чисти, меки тонове, а не грубо и пискливо, дразнещо ухото. Способността да се пее е дар от Бога; нека бъде употребяван за Негова слава.

На събрания нека се изберат лица, способни да участват в пеенето като служба. И нека пеенето бъде придружено с музикални инструменти, които се владеят добре. Инструменталната музика не трябва да липсва в нашето дело. Тази част от службата трябва да се провежда много грижливо, защото представлява хвала на Бога под формата на песен.

Не бива винаги да пеят само няколко души. Всеки път когато е възможно, нека цялата църква се присъедини към пеенето (“Свидетелства”, т. IХ, стр. 143,144).

Бог прославян чрез песни


Бог бива прославян от песни на хвала, изпети от чисто сърце, изпълнено с любов и посветено на Него (“Свидетелства”, т. I, стр. 509).

ПОГРЕШНА УПОТРЕБА НА МУЗИКАТА

Ей над онова жилище там се носят ангели. Младежите са се събрали вътре; чуват се звуци на вокална и инструментална музика. Събрали са се християни, но какво е това, което чувате? Някаква песен, несериозна песничка, подходяща за танцувален салон. Ето, чистите ангели събират светлината си по-близо до себе си и мрак покрива обитателите на този дом. Ангелите напускат сцената. Тъга се чете по лицата им. Ето, те плачат. Видях това да се повтаря много пъти сред редиците на пазителите на съботата.

Музика заемаше часовете, които трябваше да бъдат посветени на молитва. Музиката е идолът, на който много от изповядващите се за пазители на съботата християни се покланят. Сатана не е против музиката, ако да може да я използва като оръдие за достъп до умовете на младежите. Всичко е подходящо за неговите цели, стига само да отклонява ума от Бога и да ангажира времето, което трябва да бъде посветено на служба за Него. Той работи чрез средствата, влияещи най-силно да задържат колкото е възможно по-голям брой хора в състояние на приятно омайване, докато бъдат парализирани от неговата сила. Използвана добре, музиката е благословение, но често се превръща в една от най-привлекателните примки на Лукавия за хващане на души. Когато се злоупотребява с нея, тя води непосветените към гордост, суета и глупост. Когато й се позволи да заеме мястото на посвещението и молитвата, песента става ужасно проклятие. Млади хора се събират да пеят и макар да изповядват, че са християни, често безчестят Бога и своята вяра с повърхностните си разговори и с избора на музика. Свещената музика не е по вкуса им. Вниманието ми бе насочено към ясните учения на Божието слово, които се отминаваха без никакъв интерес. В съда всички тези боговдъхновени думи ще осъдят онези, които не са им обърнали внимание (“Свидетелства”, т. I, стр. 506).



Музиката – сила за добро


Музиката може да стане голяма сила за добро; и въпреки това не се възползваме от тази страна на богослужението. Пее се обикновено по хрумване или за да се посрещнат специални нужди. В други случаи онези, които пеят, биват оставяни да грешат и музиката губи подобаващия й ефект върху ума на присъстващите. Музиката трябва да е красива, изпълнена с патос и сила. Нека гласовете се издигат в песен на хвала и посвещение. Ако е подходящо, съчетайте с песните и инструментална музика, и нека славната хармония да се издига към Бога като прието приношение (“Свидетелства”, т. IV, стр. 71).



Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница