Върху материали от “Пъленъ руско – български рэчникъ“ от 1914 г



Дата18.11.2017
Размер174.27 Kb.
Размер174.27 Kb.

Поглед към състоянието на българската лексика в началото на XX век

(върху материали от “Пъленъ руско – български рэчникъ“ от 1914 г.)
Десислава Крушарова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
Обект на изследване в настоящата разработка е състоянието на българската лексика в първите десетилетия на ХХ в. За целта избрахме един от малко изследваните трудове на речниковото дело, съставен от Димитър Благоев и Георги Миндов, а именно - “Пъленъ руско – български рэчникъ“ от 1914 г., направен по образец на руския тълковен речник на Владимир Дал.

Основна цел на речника е усвояването на руския език „като един от най-усъвършенстваните и богати славянски езици”, чрез което да се осъществи и усъвършенстване на нашия език според авторите. Спряхме вниманието си на него, тъй като чрез често срещания детайлен превод на лексикалните единици словникът ни дава добра възможност за анализ и ценни изводи относно динамиката на процесите на утвърждаване на книжовния речников фонд на българския език. От една страна описателният превод се обяснява с определянето на самия речник от авторите като „пълен”, а от друга – с упоменаването в предговора на книгата, че тя би послужила “даже и на специалисти по отдэлни клонове да се ползуват отъ руския език ” .

Целите, които си поставяме, са следните:

1. Да класифицираме лексиката на “Пъленъ руско – български рэчникъ“ по определени езикови критерии, с което да докажем, че езиковите норми в съответния период не са били усвоени изцяло и нарушенията им не са рефлектирали осезаемо.

2. Да установим има ли движение в семантиката на руската лексика съвременна гледна точка.

Използвали сме дескриптивния метод.


Критерии за класификация на лексиката

В рамките на настоящия доклад е невъзможно да изследваме целия обем от лексика в речника, поради което избрахме една част от нея, а именно под буква „б”. Общият брой на руските думи, започващи с „б”, е 2608. Класифицирайки лексиката в преводната българска част на тези думи, отчетохме на присъствието на чуждици, на думи от разговорната сфера, на различни видове суфикси. Обърнали сме внимание и на стила.

Както споменахме в увода, най-често срещаният модел на дефиниране в преводната част е описателният, напр.:

Баклуша, ж. Колело на карани съ вода машини; цимбали (мэдни плочи, които удрят една о друга при свирене музика); к™сове дърво при правене дървена пок™щина (лъжици и др.); подпорка въ рудница

Боронникъ, м. Трэвулякъ и корени, които се закачатъ по брана и оставатъ на купове по междинитэ

Известно е, че през първите десетилетия на XXв. все повече напредва борбата за чистота на речниковия състав на българския език. В това отношение обаче, речникът на Благоев и Миндов съдържа голямо количество чуждици, най-вече турцизми, като повечето от тях са от разговорната сфера, напр.:

Безполый, ж. Безъ подъ (безъ дюшеме тур.) - При някои думи, както при тази, изрично е посочен произхода на чуждата дума, но като цяло това не е последователна практика

Бассейнъ, м . Резервоаръ, хавузъ, басейнъ; рэчно корито

Багоръ, м. Кърмъзъ; багрило

Балаганщикъ, м. Карагйозчия, смэхулко; ступанин на простонародни прэдставления

Деветдесетте години на XIXв. са период, в който се дава начало на движение за изместване на наставката “-ние” от народните по произход отглаголни съществителни. Този процес продължава и по-късно като през първото десетилетие на XX в. някои съществителни имена вече са се утвърдили като по–кратки. Но това утвърждаване не се характеризира с мащабност и категоричност – черковнославянско–руските по произход отглаголни съществителни остават в речника на книжовния ни език. За това свидетелстват и някои от думите, с които Благоев и Миндов са си послужили в своя речник от 1914 г. :

Борьба, ж. Борба, биение

Баня, ж. Баня, стая за потение

Бдэнiе, ср. Седэнкувание

Бучанiе, ср. Бръмчание на пчелитэ

В думата Борьба един от обяснителните синоними е “биение”. Ако тук го срещаме с наставка “–ние “, то на друго място е и без нея (срв.: Барабаненье, ср. Биене т©панъ, т©панарство).

Откриват се и съществителни със суфикс “–ие “, от черковнославянски :

Безболье, ср. Безъ скърби; здравие

Босота, ж. Босоножье, ср. Босокракие; нужда, голота

Безсочiе ср. и безсочность ж. Безъ сокъ, безсочие

Продуктивна е била народната наставка “–щина“, реализирана в част от думите, напр.:

Балмошь и Баломошь, ж. Гламавщина, неразбранщина, диванелъкъ

Също така като суфикс за съществителни от ж.р. откриваме и „-ница”, напр.:

Брыканiе, ср. Ритане, хвърляне к©ч, ританица

Будка, ж. Стражарница, караулница, будка

Бучильня, ж. Пералня, перачница

Голяма част от въведените съществителни имена са навлезли с целите словобразувателни гнезда, в които са включени . Вследствие присъствието на съществителни, завършващи на –ство“ и на – ствие“, като немирство, родство, съсэдство, сродство това навлизане е причина, поради която в книжовната норма на новобългарския език се установяват като тип и глаголи, съдържащи суфикс “ – ствувам “:

Босомыжничать, гор. Ходя босъ; босячествувамъ, ( скитамъ се голъ, босъ)

Бочарничать, гор. Бъчварствувамъ, правя бъчви

Бродяжничать и бродяжить, гор. Скитосвамъ, бездэлнича, вагабонтствувамъ Въпреки че след Освобождението съществителните имена от м.р. с народната наставка “–ин“, прибавяна само към онези от тях, които са имали необичаен завършек, се схващат вече като простонародни, намираме такива сред разглежданата лексика, напр.:

Безженный, пр. Безъ жена, ергенинъ, вдовецъ

Блудяга, об. Скитникъ , вагабонтинъ

Банкиръ, м. Банкеринъ, сарафинъ

Баклажникъ, м. Бъкларинъ, (правачъ на бъкли); дебели, нецэпени дърва

Суфиксите за м. и ж.р., съотв.: “–ач“ също са с народен произход, но се срещат доста често при съществителните имена:

Бадяжникъ, м. Бърборко, дрънкачъ

Бальзамировщикъ, м. Балсамировачъ

Бумагомаратель, м. Драскачъ

Бессемерова сталь, Бесмерова стомана (по името на изнамэрвача й Бесмеръ)

Бородачъ, м. Човэкъ съ г©ста и дълга брада, брадачъ

Банщикъ, м. Банщица, ж. Омивачъ (въ баня), телякъ; омивачка (въ баня), телячка

Балетчикъ, м. Танцовачъ въ балетъ

Бэгунъ, м. Скороходъ, бэгачъ; линкачъ (тръсъ конъ)

Будильщикъ, м. Събуждачъ

Бдитель, м. Бдительница, ж. Пазачъ, вардачъ, пазачка, вардачка

Суфикс “ – ар “ също се среща, който отново се отнася до лица, професии, качества:

Букварникъ, м. Звукарь, който почва да учи букваря

Барабанщикъ , м. Т©панаръ, барабанчикъ

Бронникъ, м . Брониранъ човэкъ; ор©жаръ, тюфекчия

Обособява и група, съдържаща наставки “–чия” и “–джия , свързани с турския език, предимно при професии, а понякога използвани и за качествена характеристика както при “Карагйозчия “, например:

Бэдовый, пр. Опасенъ, белялия; припирлив, гюрюлтаджия; буенъ, дръзъкъ, упоритъ

Балаганщикъ, м. Карагйозчия, смэхулко; ступанин на простонародни прэдставления

Баульникъ, м . Санд©кчия

Брилiанщикъ, м. Елмазчия, златарь

Суфикс “–тел“ също е активен, но използването му тук е чувствително по-рядко (в съпоставка с тази на суфикс “–ач“, например):

Баталеръ, м . (мор.) Доставител на храни (въ корабъ);

Бухгалтеръ, м . Книговодитель

Можем да твърдим, че съществителните с наставки от народните говори имат сравнително висока честота на употреба пред такива, които са по-книжовни, по–абстрактни.

След Освобождението е настъпило изменение в словообразувателната активност на наставките “–ичен“ и “-ически”, с които се образуват прилагателните имена – руската “ически“ е с отслабваща вече словообразувателна функция, за разлика от “–ичен”, която се предпочита. В речниковия текст се среща упопребата и на двата вида суфикси :

Благотворительный, пр. Благатворителенъ, милостивъ, филантропиченъ

Барометрографiя, м. Искуство да се правят барометрически наблюдения;

Началото на ХХ в. бележи и намаляване на местоимението “що“, което се е използвало вместо “който“ като съюзна връзка на подчинено определително изречение. В речника на Благоев и Миндов не се среща местоимението “що“ – то е заменено с” който “ , като се дава описателно обяснение :

Боголюбъ и Боголюбецъ , м. Който обича Бога

Но също така има и дефиниране, при което изобщо липсва местоимение-съюзна връзка, за сметка на често срещания структурен тип описание, маркиращ разговорност, напр.:

Бездолжностной, пр. Безъ длъжность, безъ служба

Безглазый, пр. Безъ очи, сляпъ

При много дефинирания от рода на “жел©ди за щавене кожи“ (Баламутъ), “правене шарки на дърво “ (Байцеватъ), хвърляне к©чъ“, “биене т©панъ“ (Барабаненье), “нэмане вкусъ “ (Безвкусiе) и пр. установяваме отсъствието на предлог и обяснението на думи от този тип е чрез отглаголно съществително и друго нарицателно. На някои места се употребява предлог, но рядко, както тук например:

Балабанъ, м . (зоол .) Видъ голямъ соколъ, който служи за ловене на зайци (Falco lanarius).

Прави впечатление и формата на сегашното деятелно причастие - то се предава и на български с причастие. Тук се среща в черковнославянско–руска форма, но редом с нея, и в българска:

Блуждающiй, пр. Който се лута; Блуждающiе огни, блуждающи огньове; блуждающiе глаза, блуждающи, смутени очи

Блудящiй и Блудячiй , пр. Лутащи се, скитащи се; блудящiй огонь, блуждаещъ огънъ, блатенъ и гробищенъ огънъ

Будущiй, пр . Б©дещи, близки, идящи; въ будущемъ году, до година, идещата година

Съществуването на разновидности в начина на изписване на едни и същи причастия (срв. “блуждающ / блуждаещъ“ ) говори, че изоставянето на черковнославянско–руските наставки се случва като процес, но характеризиращ се с непоследователност.

Авторите на речника са включили в него като лексика и някои наименования на представители на флората и фауната. Забелязва се, че в една голяма част от обясненията на подобни думи присъстват народно познатите им имена, напр.:

Белладонна, ж . ( раст .) Старо–билье, лудничаво–билье, развалниче, велебилье

Баранецъ, м . ( раст .) Иглика, плавунъ

Боровикъ, м. Г©ба смърдечка, червенушка;

Наблюдения върху семантиката на руската лексика под буква „Б” от гледна точка на настоящето

В изследвания речник разгледахме както българската лексика, така и руската, в чийто превод установихме някои отлики в семантично отношение, от гледна точка на настоящето. Това ни даде възможност да обособим следните пет групи, като към всяка сме приложили примери:



1. Думи, чиято семантика изцяло е съхранена до днес, без да се е разширила или стеснила:

Балка, ж . Греда, матракъ; долъ; мочурлива трапчина

Бахрома, ж . Р©си, ивица съ р©си

Барышъ, м . Добивъ, печалба



2. Думи, чиято семантика днес се е разширила:

Базаръ, м. Пазаръ, тържище /срв . 1) Пазар; НЕ базар , крытый рынок; 2) ( прен . разг.) Врява , гюрултия, патардия; панаир

Банкрутъ, м . Фалиралъ търговецъ /срв . 1)Несъстоятелен длъжник; 2) (прен .) Провалил се (човек ) , претърпял крах (в живота , в работата)

3. Думи, чиято семантика днес се е стеснила:

Бездонный, пр . Бездъненъ, много дълбокъ, бездонная бочка, бездънна бъчва; разточителъ, разсипникъ; пробитъ чувалъ /срв. Бездънен ( кладенец ); много дълбок



4 . Думи, които едновременно и си приличат, и се различават в част от значенията си спрямо днешните им еквиваленти:

Бабочка, ж . (зоол .) Пеперуда; булка, млада невэста /срв . 1) Пеперуда; 2)Папионка

Бездушный , пр . Бездушенъ, Безсъвэстенъ, егоистъ; дворянинъ, който не владэе селяни / срв. (остар. , труп; егоист , чиновник; игра на актьора)

5 . Думи, чиято семантика днес е напълно различна:

Байдарка, м . (зоол.) Видъ охлювъ (Chiton) /срв . Русалка (вид спортна лодка)

Барашки, мн . Овчици; вълна, далга; к©дри, р©са, кичоръ; дървени топчета (нанизани на ремикъ); женска бурма /срв . (мор ., разг .) “ Зайчета “ (морски пенливи вълни)

Изводи

Чрез класификацията на лексиката под буква "б" в заключителната част на нашата разработка достигнахме до следните изводи:

А. С оглед на състоянието на българската лексика в началото на ХХв. установихме, че:

1. Лексикалните единици от разговорната сфера представляват значително количество. Това твърдение се подкрепя и от факта, че около половината от цитираните примери в настоящия доклад присъстват в Найден-Геровия речник, според направената от нас справка, което доказва сериозно присъствие на диалектни черти в речта на тогавашната интелигенция: кофица, копиле, марда, зеплю, селашка, вънкашни, намлатен, зъркали, бърже, поречов, патлиджан, бъчвенце, талантен, паразитка, джебъ, хвъргам, думкам, стоварище, к©дрецъ, лъжля, освен това откриваме и неологизми: безкокален, ненабоклучен, безпрашен, бъчовка.

2. Присъствието в българския език на чуждици от разговорния слой е било все още голямо, въпреки борбата за чистота на езика.

3. Продължава употребата на чуждоезикови суфикси - руски, или на такива, които вече биват схващани като простонародни.

4. По отношение на стила се допускат грешки като брахилогия отново под влияние на руски.

Б. Относно състоянието на семантиката на руската лексика под буква „б” действително има движение - от оформените групи най–голяма е онази, в която думите изцяло са съхранили значението си до днес, а най–малка на онези, чиято семантика се е стеснила.



В заключение можем да кажем, че “Пъленъ руско–български рэчникъ“ определено има своето значение като източник за ИНБКЕ, освен това е важен и за връзката на българския език с руския за по-добро осветляване на българо-руските езикови контакти в началото на XX в., а също така показва и интересът на българското общество или на отделна част от нашата интелигенция към руския език.
БИБЛИОГРАФИЯ

Георгиева 1989: Георгиева, Е. История на новобългарския книжовен език. София, БАН, 1989.

Геров 1975: Геров, Н. Речник на българския език. София , 1975.

Влахов 2003: Влахов, С. Нов руско – български речник. София , 2003.

Даль 2000: Даль, В. Толковый словарь живого великорусского языка. Том 1 , А – 3 , Москва << ТЕРРА >> 2000.

Зидарова: Зидарова, В. Структура на речниковата статия в речника на Найден Геров. ПУ “Паисий Хилендарски”.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница