Във възхвала на Октомврийската революция, за Ленин, за старите болшевики



страница1/9
Дата03.04.2017
Размер1.61 Mb.
Размер1.61 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9



Октомврийската

революция


във възхвала на Октомврийската революция,

за Ленин,

за старите болшевики,

за питерските работници,

и още нещо и нещо …

уводът
Не сложих увод и получих следната забележка в рецензията:

„ … но започва някак много изведнъж и неподготвеният читател попада направо в лабиринта от факти. Това действа на емоционално ниво объркващо и малко плашещо. Следователно абсолютно необходим е кратък увод, в който да се изложат структурирано и последователно причините, довели до написването на материала…”. И ето го уводът:
Със сваляне (1989г.) режима на Тодор Живков, започна бясна кампания на отричане всичко, което е свързано с тази епоха, като това се пренесе и върху социалистическата идея. Във връзка с нея, Октомврийската революция, Ленин и много други неща, бяха не само отречени, но само споменаването им бегло се посрещаше с неистова злоба, яростен фанатизъм и често с физическо посегателство. Това е обяснимо за все още живите тогава фашисти, едри фабриканти и земевладелци, за техните синове и внуци, но с не по-малка злоба, се поде от обикновени трудещи се, нямащи нищо общо с тях и нямащи пострадали в наказателните лагери … . Стана и почти масово явление, дълбоко ме огорчи ; започнах да се срамувам, че съм българин. Тогава, без специално да търся, когато ми попадаше случайно някакъв материал от автор с лява ориентация, го складирвах в една папка. Но чак 2009г. я отворих, и реших да започна с Октомврийската революция и Ленин. Получи се писание от 12страници. Раздавах на разни хора. Постепенно добавях по нещо, и към 2012г. вече бе 140страници. Тъй като в този голям размер финансово много трудно можех да раздавам даром, без да желая, се принудих да го оформя в книжка. Освен това, забелязах, че някои използват идеи от написаното за неприемливи от мене цели, като например моят израз „…вземаха своята съдба в своите ръце…” сложен в телевизионна търговска реклама (2011-12г.)… .

Случайно, а след това -- и нарочно, като се докоснах до събитията от 1914-22год. в Русия, бях поразен от наличните неоспорими факти.



Те изобщо не пасваха на популистки разпространяваната в днешно време „истина” за жестоко събитие, натрапено на руския народ от група хора (болшевиките), дори от един човек (Ленин). Защото се оказа, че то не е субективен продукт, а е обективна необходимост за времето си (но за това, имайте търпение, ще стане дума по-долу). Очевидно изключителни професионални психолози (каквито например има идеологическата институция към ЦРУ) са разнищили точно душевността на днешния масов човек, и са дали насоката как най-лесно и тенденциозно да му се влияе. И по-точно-- всеки човек обича живота, иска бързо да заживее максимално добре; отдавна е отминало времето на световните войни, хората са се изнежили, не са свикнали да рискуват, страхуват се от битки на живот и смърт… . Някак си да се изманипулира обстановката и без много усилия и рискове да станем богати. Ето например, мобилните телефонни оператори. Те са създали цяла система за надлъгване на масовия потребител, инструктират и задължават младото поколение, в лицето на своите служители, да изпързаля клиента и да му наложи по-скъп договор, но законен договор; т.е. учат младите да лъжат! И ги принуждават да лъжат – иначе ще ги уволнят. Едно грубо изнудване срещу насъщния хляб… . В друг случай-- млади и амбициозни хора се хвърлят в бясна надпревара да преуспеят. А това най-бързо става, като се заобиколят някак си правила и закони. Всъщност това са само два от многобройните примери за успех на „способните” хора. Натрапвано е, че само при капитализма способните могат да се реализират напълно. Т.е. с лъжа всичко се постига. Кому е нужно да се погазват грубо и истината за революцията? Разбира се, на тези, които са загубили нещо значимо, с победата на такава революция. Това е буржоазията, т.е. богатите при капитализма, но само едно малцинство. Тя създава и институциите за проучване, обработване и заблуждаване на общественото мнение (като тези към ЦРУ например). Милите професорчета и доцентчета на новото време бълват още една велика своя „истина”—революцията е един неуспял експеримент. И след като шашнат горките студенти с широката си осведоменост по разни неща, въпросът за революцията се подема с такава увереност пред студента, че той, който до сега нищо не знае по въпроса, не може да не повярват на толкова самоуверен, преподавател, особено щом има и ораторска дарба и визия. А нима революцията не донесе по-големи доходи на градските и селски труженици; даде им и по-голяма свобода, особено ярко видимо при азиатските съветски народи, с които емири, бейове и други феодални господари безчинстваха по всякакъв възможен начин, превръщайки народа си в роби, а хубавите жени в ханъми; нима революционна Русия не достигна за десет години нивото на западната тежка индустрия, изграждано столетие; нима съветската армия не победи безапелационно елитната немска армия през Втората световна война (нещо, което царската и буржоазна армия на Русия не успя през Първата световна война); именно Съветската страна създаде мощни оръжия, не отстъпващи на тези от велика Америка, която не познава огромните разрушения на двете световни войни; първият спътник бе съветски; пръв Юрий Гагарин полетя в Космоса, … . Социализмът, доведен чрез революцията, бил се сринал навсякъде. -- Глупости на търкалета!! Срина се, но само един модел на социализма, при това един безкрайно погрешен модел – съветският модел. А как да не е сгрешен, като се погазиха основни неща, дефинитивно определящи социализма като такъв. Например: разпределението според труда (по Маркс, Енгелс, Ленин) се замени с груба уравниловка, при което мързеливият получава колкото трудолюбивия, което унищожи материалната заинтересованост на трудещите се и ги отчужди от средствата за производство (започнаха да гледат примерно на заводската собственост като на чужда, а не народна, в която дял има всеки); а още по-дефинитивния за социализма принцип на обществената собственост върху средствата за производство, се превърна в държавен капитализъм, обсебвайки се властта на трудещите се от върхушка, скоро става самозабравила се, и с право наричана—„червена буржоазия”.

В заводите -- отне се гласа на хората, творящи благата и се замени със спуснати отгоре директиви; бабите пъшкаха на полето под знойното слънце за 2лева дневно, а нежните наследници и приятели на червената партокрация издуваха административния апарат на кооперативите до парадокса, да е много по-голям от екипа на бабите и разбира се, получаваха много добри заплати… . За щастие на западните идеолози, и на техните източни мекерета, съветският модел бе с голямо представителство – от много страни, което им даде криле да тръбят, че социализмът се е сринал навсякъде. Но истината е – срина се само един модел – дърбоко-погрешният, съветският, а всички останали модели просъществуваха, но те бяха представени от по една страна, което улесняваше съвременните идео-фалшификатори (т.е. идеологически и идиотски). Обективно социалистическата идеология си бе правилна, но в съветския модел на социализъм субективният фактор изневери, и изопачи грубо тази идея – в корените `и. Това обаче не се случи в останалите модели и те просъществуваха, нещо повече, постигнаха забележителни нива! Това особено се видя в Китай, където при невъзножността да се омаловажат успехите, се заговори за „божествения капитализъм” (като например по „Дойче Веле”). Капитализъм, ама – не. Защото западните и местни фабриканти строят собствените си заводи, върху земя, която е под наем, със запазена държавна общонародна собственост. Защото селските дребни и едри собственици работят земя, която е държавна. Една е Партията. Няма ги другите партийки- духовни нищожества, които щом не са на власт, пречат на правителството да работи, за да заемат местото му; вместо да помагат в името на народа и естествено, тези дразги резултират върху благосъстоянието на народа. Но това било недемократично тръби Америка, и особено бясно напада всички социалистически страни. А нима в Америка de facto не е една партията! -- всъщност, pro forma, са две партии, но все са на едрата буржоазия, на масоните и ционистите; те са си лика-прилика, и само се сменят от време, на време, за да хвърлят прах в очите, че това е многопартийна система… . В Китай не се кълнат в свещеността и неприкосновеността на частната собственост. Те казват – частната собственост е временна – само докато носи полза; ние не знаем колко ще продължи това – времето ще си покаже, но е временна! А това е времето, за което ще се изгради мощна материално-техническа база, позволяваща да се реализират основните принципи на социализма – за обществената собственост върху средствата за производство и за разпределението според труда.

А между впрочем – самият Ленин, разбирайки че трябва възможно най-бързо да се спаси от глад Русия, че механизмите на социалистическа собственост още не са развити, използва установените механизми на частната собственост и въвежда временно НЕП-а (Новая Экономическая Политика). А Маркс и Енгелс допускат частна собственост, до изграждане материално-техническата база на социализма (най-просто казано -- за да не спре производството). Куба оцеля при невъзможни условия. В момент, в който бившите страни от СИВ си скъсаха договорите с Куба (макар че един подписан договор се изпълнява, до изтичането му), при продължаваща многогодишна нагла обсада на североамериканския флот, Островът на Свободата бе оставен на произвола на съдбата. Въпреки това, социалистическата система мобилизира и разчете всички резерви, до степен, че с нито едно песо не бе намалено финансирането на здравеопазване и образование; не след дълго започна и икономическият растеж. А в т.нар. от нашата мила и западу-услужлива преса „умираща от глад” Северна Корея се раздават безплатни и напълно-оборудвани жилища от 120-180 кв.м на всяко семейство, изпраща се на безплатен курорт 30дни в годината всяко семейство, а децата, освен с родителите си, още веднаж – 30дни. Всички лекарства и учебници (и за университетите) са напълно безплатни; самото образование е напълно безплатно; всяко дете има достъп и до компютри, и до изучаване на английски (нищо че Елена Йончева не видя това в услужливо сглобен от нея и от американското посолство „документален” филм, пускан няколко пъти по БНТ). За текущи разходи се плащат само няколко вони, при минимална заплата 120вони. Един вон = 1долар и 20 цента. Няма държавни дългове. А „развитата” Южна Корея става развита с цената на 220 млрд. долара дългове, и с цената на пълно послушание към този, който `и плаща … . Много са страните, изпратили собствен спътник, но за целта повечето наемат ракета-носител от великите сили. Но само седем са пуснали собствен спътник със собствена ракета-носител. Това са САЩ, Русия, Китай, Индия, Франция; останалите страни от Европейската общност (без Франция) се обединяват за да произведат ракета-носител, … и сама`—Северна Корея! Ракетите със среден радиус на действие на Северна Корея прехвърлят Япония и японските радари не ги ловят; те конкурират по качество и цена американските… .

Без победата на Октомврийската революция нямаше да ги има успехите на съветската страна, нямаше да се появят на картата другите социалистически страни, които с малки изключения (Унгария, Чехословакия) станаха такива, с ненасилствената помощ (особено що се касае до Китай, Северна Корея, Виетнам, Куба, България, Югославия, …) на Първата в света социалистичеста страна – СССР… . Но и в Унгария (1956г.) и Чехословакия (1966г.), нещата не стоят така просто. Залисана във възстановяването от жестоката война, съветската страна изпусна от погледа си западните емисари, които подготвиха вътрешните десни сили за сваляне на социализма. Веднага бързам да добавя, че нито аз, нито комунистическите партии се канят да вдигат революции. Ами защото няма обективни условия за това. Колкото и да има гладни хора, няма по-гладни от хората в Русия през далечната 1917г.; а и буржоазията стана много „печена” – щом `и замирише малко на барут, бързо развързва кесиите, нахранва най-недоволните и напрежението временно е туширано… .

Други отрицатели казват, че революцията е един нищожен акт, тъй като гръмват само един-два пъти и взимат властта. Да, на самият 7.ноември 1917г. е било лесно да се вземе властта, защото Ленин долавя точно момента (Днеска е рано, утре е късно! Тази нощ трябва да вземем властта!). Но да се задържи властта е много по-трудно. И това са годините на Гражданската война. На практика, именно гражданската война е революцията, а 7.ХІ.1917г. е само един символ или началният момент на революцията. А дребнавите домогвания да се омаловажи революцията, фиксирайки само една дата (7.ХІ.1917г.), са всъщност един от многото различни опити в тази насока. Какво струват тези отрицаващи човечета, пред титаните на революцията, включително и пред един обикновен питерски работник с винтовка.

Претендирайки, че съм със силно чувство срещу несправедливостта, и като човек, съзнаващ, че истината е ревниво скривана от младите хора, реших да дам своя принос, според своите разбирания, в името на едно Велико събитие … .


глава ПЪРВА -- Революционното начало.

Причина и следствие.

Революцията не е оправданието за

пошлостта на капитализма.

”...Нощта беше пълна с хиени

и болка душа ти смрачи,

и чакаха в теб устремени

разискрени жълти очи...

...И ще гръмне навред по земята:

Пролетарии от всички страни,

пролетта и за нас прозвъни

с огнекрилия зов на борбата...

...А ще дойде таз огнена пролет

с ореол от рубин и звезди;

тя ще дойде след черни беди –

милиони за нея се молят... ”

Преди 95г. руските работници вземаха своята съдба в своите ръце и в една безпрецедентна мъжка битка отвоюваха правото си на достоен живот... .

Изпитана през вековете е народната мъдрост: ”Лозето не иска молитва, а мотика”. Но старите теоретици Кауцки и Плеханов наивно проповядвали първо да се ограмотява Русия, преди да започне борбата за социализъм. А Ленин напълно обърна тази постановка—”Социализмът ще създаде условия за ограмотяване на целия народ”...-- Защото той добре знае, че капиталистите не създават и елементарни условия за оцеляване (храна, дрехи, покрив,...), камо ли да съградят по-висша добродетел– грамотност на народа. Нещо повече, буржоазията иска и прост народ, и народ с изродена психика, за да го манипулира лесно в своя полза. ...Години по-късно (през 1945год.), това цинично признава държавният секретар на САЩ -- Джон Фостър Дълес. И много повече,--

тази насока се превръща в целенасочена фанатична стратегия на Запада, за подмолно нелегално внасяне на сладникава информация и дезинформация в социалистическите страни, с цел измамване и оглупяване на източните народи, и преди всичко – на тяхното бъдеще, младежта им. В тази идеологическа борба САЩ влага в следващите десетилетия шест трилиона долара (6 000 000 000 000 000 $), останалите западни страни добавят още толкова (~ малко над 6 трилиона долара)… .

”Най-доброто е (- казва Ленин -) пролетариатът да откупи своите права от буржоазията, но щом това е невъзможно,-- ще се защити с оръжие!”.

И в тази епохална битка пролетариатът нямаше какво друго да губи, освен оковите си (Маркс).

А когато няма роби,-- няма господари.

Само с няколко кратки и пределно-ясни лозунга Ленин вдигна на крак изнурения народ:

”Без анексии и контрибуции!”,

”Земята—на тези, които я обработват!”

”Днеска е рано, утре е късно, тази нощ трябва да вземем властта!”—крилатите думи на Вожда, изправили ”на нож” организирания пролетариат. ...И сбъдна се библейското пророчество – ”последните да станат първи”!

”...И с вихрите на тия снежни степи

ще ви разпръсна властен и сърдит,

ще ви разпръсна немощни и слепи,

защото мечът ми е мълнии свирепи,

защото слънцето е моя щит !”


...Ленин и болшевиките били хвърлили руския народ в безсмислено жестоко кръвопролитие...—Тази ”муха” пуснаха водещите идеологически институции на САЩ, макар че много добре знаеха истината. Фанатизираните източни ултрадесни човечета с особен възторг я подеха, но за разлика от Големия брат на Запад, самите те повярваха в нея. Позовават се и на Нострадамус, предсказал големи исторически събития от бъдещето; но той не е посочил конкретната причина за тях.

...А далече преди Х.1917г. масов мор преследва руския народ. Националният доход на глава от населението е 10 пъти по малък от този в САЩ, и над 3 пъти под този на Германия... . Държавният дълг непрекъснато растe и в навечерието на революцията достига 43,9 млрд. рубли (1.7.17г.); наближава държавен банкрут. Над 60% от земите на помешчиците са заложени и презаложени в банки.

65% от селяните нямат земя и други имоти. С 28% намалява посевната площ през 1916г., в сравнение с предвоенната 1913г.. 47,4% от трудоспособните селяни и 1/3 от конете са изпратени на фронта. Поредица от лоши селскостопански реколти... . При липса на гориво и суровини – спрени 40% от промишлените предприятия... . Голямата тифна епидемия... . Голямата грипна епидемия... . 2 млн. дезертьори, преследвани и убивани... . И от всичко това – смърт витае навсякъде из страната... . А на източния фронт-- цялата мъжка сила за „пушечно месо”, срещу най-модерно въоръжената тогава войска в света – германската. Две седмици ускорен курс, и обикновеният труженик се превръща във войник на Негово Величество, или по-точно – в почти сигурен смъртник. Та кой би се обучил да воюва безопасно и ефективно само за две седмици; дори и природно най-способният, не би успял. А и най-подготвеният също е честа жертва в тази касапница… .

…Суров фронтови живот, ожесточени боеве,… . След три атаки и… полкът го няма вече… . Кратък отдих, до пристигане на попълнението от новите новобранци и…-- отново настъпление, и отново---смърт навсякъде… .

Силен удар в гърба, загубва много кръв, отписан от нисшия персонал, и все пак опериран от проф. Пивовански, който изважда 8 парчета снаряд от гърба му, по чудо не умира и професорът го нарича „моят рядък случай”; през нощта сестрата не опипва пулс, санитарите го захвърлят на цимента в мазето, силен удар и отново загубва съзнание; студът го пробужда и се вижда всред мъртъвци; няма сили изобщо да пророни дума на санитарите, но мисълта му все още работи и той очаква следващата стъпка – като се напълни мазето, ще ни захвърлят в масов гроб и ще ме погребат жив…; Професорът се сеща на другия ден и пита за своя рядък случай, изнасят го обратно, Пивовански дълго опипва костеливата му и безкръвна ръка, едва напипва пулс, но има пулс!...; и през другата нощ, при другите дежурни -- историята се повтаря; на следващия ден вече е зачислен между живите, под изричното покровителство на професора, ½ година прекарва в болничното легло, освидетелствуван с „пенсия първи разряд”, на 26години, с оредяла коса, мътен поглед, на треперещи крака, и… в къщи, при майка си: „Какво са направили с тебе, Васенка! Подли зверове! Кръвчицата са ти изпили, само кожа и кости са ти оставили…”(спомня си унтерофицер Василий Константинович Блюхер, носител на два Георгиевски кръста за храброст, бъдещ маршал на Съветския съюз, за времето в 5-та пехотна дивизия, на 19-ти Костромски полк, Юго-Западния фронт, 1914год.)… .

P.S.: Блюхер е роден в 1889г., с.Баршчинка, Рибински район, Ярославска губерния, в бедно селско семейство… .


Напълно унищожени от прусаците са І и ІІ руски армии… . И не само качествено, но и количествено (над два пъти), немските армии превъзхождат в бойна техника руската войска.

„…Ние бяхме длъжни, при отсъствие на техника, да компенсираме чрез излишно проливане на кръв… .

По моя заповед, моите скъпи войски отиваха за Русия на смърт, страдания. И всичко това -- напразно… . Не трябва безнаказано да се бием, едва ли не с голи ръце, срещу добре-въоръжения със съвременна техника и въодушевен от патриотизъм враг. А и цялата правителствена неразбория и несполука помогнаха за общото разложение…”(г-л Брусилов). Руската войска е по-многобройната, от по-голямата страна. За да компенсира предимството на Германия, руското командване залива фронта с лавина от хора. Жертвите са огромни. Живите не смогват да погребат мъртвите. Гарвани и чакали ръфат човешка плът. Фронтът вони на разложено човешко... . Руският работник, в прокъсан шинел, не само отива на сигурна гибел, но няма и спокоен гроб. Единствена надежда остава ако обърне оръжието назад, срещу тези, които са го обрекли. Само така има някакъв шанс за живот, ако оцелее в битката с вътрешния враг. И ”…пролетарското море възвря от пламъка свиреп на петгодишна демонска война…”.

”Когато в ранна утрин изток се топи

в море от пламък златоален,

върви той редом с бледоликите тълпи

и сам пламти от гняв запален...

Ала сред бръчките на мрачното чело

не тиха скръб е начертана –

днес в тях закърмя се

великото дело и буреносната закана...”
В тази маргинална ситуация не е нужно да разбираш от идеологии. И кръвопролитието вътре в Русия става спонтанно неизбежно, без участие на болшевиките и без който и да е друг лидер. Ако в този момент левите есери оглавят това спонтанно недоволство,-- ще продължи войната с Германия...; ако това стори Татко Махно,-- революцията става анархистка... . Но случайно или не, най-способни се оказват болшевиките, и те канализират неизбежното кръвопролитие в социалистическа революция. А тя става факт, благодарение блестящата стратегия на Вожда – ”Пролетариатът няма друго оръжие в борбата за власт, освен организацията”, в случая – авангарда (= болшевишката партия), на пролетариата (= хегемона за трудещите се). Така че субективният фактор определя САМО характера на революцията, предизвикана от обективните обстоятелства.

„…Трябва също така да се помни, че революцията от 1905-6 год. беше само първият акт на тази велика драма. Как се възползва правителството от тези предупреждения? Да, всъщност – никак: беше само отново издигнат стария лозунг – „Дръж и не пускай!”, а всичко остава по старому – Каквото посееш, това и ще пожънеш!... . Държавната дума и Временното правителство ги възглави Съветът на работническите и войнишки депутати, в които преобладаващ глас по онова време имаха меншевиките и есерите. На мене ми стана ясно, че всичко това не може да спре до тука и нашата революция обезателно трябва да завърши с това, че на власт да станат болшевиките. Аз сам никак не можех да разбера, как това не разбират кадетите, и в частност Милюков, Родзянко, Львов. Струва ми се, беше ясно, че въпросът за принципите и основите за управление на Русия се намира в ръцете на милиони бойци…, съставляващи цвета на населението, и при това – въоръжени. Пропагандираното от емисарите на Съветите на работническите и войнишки депутати „без анексии и контрибуции” и…правото за народите на самоопределение, води до извода, че по-нататъшното кръвопролитие е безсмислено и недопустимо. Но това беше формалното обяснение. А всъщност, тайно взема връх лозунгът: „Долу войната! Незабавен мир, каквото и да струва! И незабавно да се изземе земята от помешчиците.”—на това основание, че господарят от столетия трупа за себе си богатство на селския гръб и трябва от него да се отнеме това незаконно натрупано имущество. Тогава и офицерът веднага се превърна във враг за умовете на войниците, понеже той иска продължаване на войната и представлява от себе си, в очите на войниците, тип господар във военна униформа… .” (Брусилов).

…3.4.1917г., Финската гара. Площадът там е запълнен от хора, което при друг повод, в почивни дни, е било невъзможно да се осъществи. Дошли са работници от Балтийската и Невската корабостроителници, от Путиловския и Охтенския барутен заводи, от много други предприятия…; още – матроси от Балтийския флот, войници от Московския и Гренадирския полк, отрядите на Червената гвардия, … .

Сирените свирят. Пронизвайки с лъчите на фаровете си, на площада бавно пристигат два броневика от броневия дивизион на Г.В.Елин. Точно в 10часа вечерта, пристига влакът и от него слиза дългочаканият, любимият вожд. Ленин е подет от хората на ръце и качен на бронетранспортьора. Невъобразимият шум изведнаж секва, множеството стаява дъх… Революцията, казва Ленин, не е празник и ние не сме Керенските…, които правят само това,-- да се приветстват един друг. Революцията – това е тежък труд и усърдна ежедневна работа по възпитание, сплотяване и организация на широките маси. В работническите селища, в казармите, на военните кораби -- търпеливо, настойчиво и упорито следва да се разяснява по групи и на всеки поотделно, необходимостта от по-нататъшна героична борба за прекратяване войната, за земята, за работническия контрол… . След това Ленин прочита своите исторически Априлски тезиси -- …за предаване реална власт в ръцете на пролетариите и бедните селяни, за грабителския характер на войната, за мир без анексии и контрибуции, …и само сваляйки експлоататорите, пролетариатът може да избави човечеството от ужасите на войната и ще му даде траен мир! Завършвайки, за І път Ленин издига лозунга „Вся власть Советам”!


… 2. юли 1917г.. Кадетите (членове на монархистката партия) демагогски лавират, за да вземат цялата власт във Временното правителство. Тогава ще могат да разоръжат работниците и да изведат от столицата революционните отряди на Временното правителство, които са под влиянието на меншевиките, есерите и болшевиките. Намеренията им обаче са разкрити. Чашата на търпението за войниците и работниците – прелива. На 3 юли 1-ви картечен полк натоварва картечниците на автомашините и се устремява към Таврическия дворец. Те са последвани от многохилядна колона на работниците-путиловци. За разлика от тях, есерите и меншевиките не искат въоръжено въстание в Петроград и повечето работници и войници в страната ги поддържат. Отчитайки, че обективни условия за победа – няма, болшевиките се опитват да спрат гневния народ и да предотвратят въоръжен сблъсък. Но не им се удава да удържат масите. В такава обстановка, всяка отговорна партия не би могла да стои отстрани и да изостави народа на произвола на съдбата. Затова, в нощта на 4 юли ЦК на РСДРП (б), в много-разширено заседание, тръгва на варианта – МИРНА демонстрация под лозунга „Вся власть Советам!”. Ленин предупреждава: Не давайте на злобеещата реакция никакви поводи да ви обвинява в насилие. Не се подавайте на провокации. Никакви улични стълкновения.

Въпреки това, срещу демонстрантите Керенски и г-л Половцев изпращат свои верни части с артилерия и картечници… . За І-ви път след царизма, улиците на Петроград са обагрени с кръвта на работници и войници.

Меншевиките и есерите виждат тогава възможност да разгромят веднаж завинаги болшевиките и подкрепят контрареволюционните сили. Английският посланик призовава за желязна дисциплина и смъртно наказание… .
„…със своята героична борба в течение на три години (1905-1907) руският пролетариат извоюва за себе си и за руския народ това, за постигането на което други народи са се нуждаели от десетилетия. Той извоюва освобождението на работническите маси от влиянието на предателския и безсилен либерализъм… . Той извоюва за всички угнетени и експлоатирани класи в Русия, умението да водят революционна масова борба, без която никъде по света не е постигано нещо сериозно…”(Ленин, том 16-ти „Историческият смисъл на вътрешно-партийната борба”).
…16.(29.-н.стил) Х.1917г., разширеното заседание на ЦК на РСДРП(б), звучи историческата 2-часова реч на Ленин… . „През 20-годишното си познанство с Владимир Ильич съм слушал много негови речи, но от всичките, тази бе най-добрата…” . В залата цари пълна тишина, а на края-- всички са като хипнотизирани (спомня си старият болшевик А.В.Шотман)… .

Ленин завършва, повтаряйки няколко пъти :

Властта трябва да се вземе незабавно, още сега !!, Всяко забавяне е равносилно на смърт!, Историята няма да ни прости, ако не вземем властта още сега!.

По-нататък, на ход са най-добрите кадри на 80 000-та (~ ІV.1917г.) партия и техни помощници :


Руското бюро на ЦК (през войната) = тройката: В.М.Молотов, П.А.Залуцкий, А.Г.Шляпников.

Разширява се (7.3.17г.), в унисон с назряващите съдбовни събития, с върналите се от затворите и заточение:

Михаил И.Калинин, Йосиф Висарионович Сталин, К.С.Еремеев, М.К.Муранов, К.И.Шутко, Е.Д.Стасова, М.И.Ульянова, А.И.Ульянова-Елизарова, М.С.Ольминский, Г.И.Бокий, М.М.Хахарев, К.М.Шведчиков, В.Н.Залежский.

Партията се засилва неимоверно от продължилият приток на върнали се от затворите и заточение известни деятели:

Яков М.Свердлов, В.В.Куйбьiшев, А.С.Бубнов, С.Г.Шаумян, Ф.Э.Дзержинский, Г.К.Орджоникидзе, П.А.Джапаридзе, Я.Э.Рудзутак, С.В.Косиор, Ф.Н.Самойлов, Ем. Ярославский, Г.И.Петровский, И.А.Пятницкий, А.Е.Бадаев, Н.Р.Шагов, … .
ЦК //от VІ-я конгрес на РСДРП (б), 26.VІІ.-3.VІІІ.1917г. //:

В.И.Ленин (председател), Александра М.Коллонтай (бъдещ световно-известен дипломат), Артьом (Ф.А.Сергеев), Свердлов, Ян А.Берзин, Бубнов, Н.И.Бухарин, Дзержинский, М.С.Урицкий, Шаумян, В.П.Ногин, Сталин, В.П.Милютин (доклад по икономическите въпроси), Муранов, И.Т.Смигла, Г.Я.Сокольников, Н.Н.Крестинский, Л.Б.Каменев, Г.Е.Зиновьев, Лев Д.Троцкий (от „межрайонците”, които били между меншевиките и болшевиките и се присъединили към болшевиките), А.И.Рьiков.

P.S.: Конгресът категорично отхвърля някои опортюнистични възгледи:

***Рьiков, Г.Л.Пятаков, Каменев, Плеханов, Чхеидзе, и малко техни привърженици са срещу „Априлските тезиси” на Ленин от 7.4.17г., относно позицията, че социализмът може да победи и в една отделно взета страна, ревизирайки Маркс… .

***Ногин, Джапаридзе, В.Н.Залежский и др. възразяват срещу предложението на Ленин за снемане лозунга „Вся власть Советам”, който самият Ленин издига пролетта. Лозунгът символизира възможността за овладяване по мирен път на властта, чрез спечелване болшинство в Съветите. Те са по-силни от Временното правителство, тъй като имат влияние над главните въоръжени сили (войници, работнически отряди) и като законно-избрани, могат и законово да извземат властта от Временното правителство, по типа на Парижката комуна (1871г.). В тях дребно-буржоазните меншевиките и есерите са мнозинство, поддържат Временното правителство за отстъпки към буржоазията и за продължаване войната. И тогава Ленин поставя на дневен ред болшевизацията на Съветите, т.е. изтласкване меншевиките, есерите и тяхното заменяне от болшевики, след усърдна агитация при изборите. Такава възможност има за кратко през пролетта. Тогава става възможно по мирен път вземане властта от Временното правителство и след това – мирен преход към диктатура на пролетариата и социалистическа революция. Но пред вид бързото настъпление на реакцията, след лятото единствено въоръженият път става възможен… .

***E.А.Преображенский (и отделни делегати са срещу курса за въоръжено въстание)—Страната е уморена; отрича възможността за победа на социалистическата революция в Русия, без поддръжка от пролетарската революция на Запад. // С отговор от Сталин: В сложилата се ситуация, не е изключена възможността именно Русия да се яви страната, проправяща пътя към социализма… .

***Бухарин—Селячеството е резерв на буржоазията и не поддържа работническата класа… .

***Керенски поръчва делото срещу Ленин да го води царският палач Александров. Във връзка с това…:

--Орджоникидзе (поддържа го Дзержинский):

Ние в никакъв случай не трябва да предаваме другаря Ленин !

--В.Володарский //от Петроградската организация на РСДРП (б) //, М.М.Лашевич, Д.З.Мануильский смятат, че явяването на Ленин пред съда, ще даде възможност, за превръщане съда над Ленин,-- в съд над Временното правителство.

--Сталин: …Няма никакви основания да се разчита на справедливост от буржоазния съд за Ленин и другите болшевики !

--Скрьiпник: В обстановка, когато властта преминава в кoнтрареволюционната банда, съдът неизбежно ще се превърне в разправа над вождовете на революцията.
За разправа с революционните сили, Керенски и ген. Корнилов изпращат (21.-22.8.1917г.) армията на ген. Крьiмов, в състав: 3-ти конен корпус на ген. Краснов и Кавказката туземна (местна) дивизия.

На 26.8.1917г. Корнилов поисква незабавно властта от Керенски.

срещу Корнилов--около 60 000 революционери:

42-ри армейски корпус,

Вьiборгския гарнизон,

Над 3000 Кронштадски матроси,

красногвардейците от Балтийския корабостроителен завод -- в Гатчина, отрядите на Путиловските работници – на височините…, железодарожниците (железничарите) блокират 45 ешелона с Корниловски войски, пращайки ги в глухи линии или в разбити от тях ж.п.-линии. Там ешелоните ги заобикалят работнически митинги, разясняват на войниците, че отиват срещу революционния народ и…-- войниците арестуват офицерите си … . Войниците от юго-западния фронт спират ген. Деникин и ген. Марков да изпратят казашки части, в помощ на ген. Корнилов.
военната организация /ВО/ на ЦК на РСДП (б) :

прапоршчик Н.В.Крьiленко (впоследствие върховен главнокомандващ), Н.И.Подвойский, В.И.Невский, В.А.Антонов-Овсеенко, К.А.Мехоношин.


партийният Военно-революционен център—ВРЦ(10.Х.1917г.):

Дзержинский, Бубнов, Свердлов, М.С.Урицкий, Й.В.Сталин.


Петроградският Военно-Революционен Комитет (ВРК), 12.Х.1917г., в състав:

ВО на ЦК, ВРЦ и представители от – Петроградския съвет, Финландският областен комитет, Центробалта, фабзавкомите, профсъюзите. С конкретни задачи са:

Свердлов (по проследяване „Временното правителство”), Берзин и Л.Б.Каменев (за връзка с левите есери), Ногин (за връзка с революционерите в Москва), Эйно Рахья (свръзката на Ленин), С.Я.Аллилуев (стар болшевик-работник, в чиято квартира се укрива Ленин), Дзержинский (поща и телеграф), Милютин (по продоволствените въпроси), А.А.Антонов (в Обуховския завод), А.Ф.Ильин-Женевский (в Гренадирския полк), О.П.Дзенис (в Павловския полк), М.К.Тер-Арутюнянц (в арсенала) и Г.И.Благонравов (комисар) на Петропавловската крепост, В.С.Мясников (ръководител на червеногвардейците, войниците и матросите, овладели Мариинския дворец), ВРК като цяло (срещу юнкерите, за овладяване типографията „Рабочего пути”), Е.П.Огнев (командирът на крайцера „Аврора”, на котва до Николаевския мост, в 21ч. 45м., на 25.Х., с оръдеен изстрел дава началото на щурма срещу Зимния дворец), А.В.Бельiшьов (комисарят на „Аврора”); Полевой штаб на ВРК (25.Х.1917г.) за непосредствено ръководство на операциите, в състав: Подвойский, Овсеенко и Г.И.Чудновский (от Петроградския ВРК) – са ръководителите при щурма на Зимния дворец (овладян в 2часа, на 26.Х.); Бубнов (ръководител по практическата подготовка на въстанието и ж.п.), Еремеев.
матросите за въстанието в Петроград:

от флотската база Кронштад (начело с И.П.Флеровский, завземат Балтийската ж.п.),

от кораба „Заря на свободата” (с комисар И.Н.Колбин, поставят под контрол Морския канал на Петроград),

от флотската база Гельсингфорс (командвани от матроса П.Е.Дьiбенко, овладяват ж.п. до Белоостров).


P.S.: Веднага, с вземане властта, се открива Вторият Всеросийски конгрес на Съветите (25.-26.Х.1917г.).

Всред делегатите са забележителните болшевики:

Дзержинский (за Полша и Литва), В.С.Мицкявичус-Капсукас (от Литва), П.И.Стучка (от Латвия);

от ВРК – И.П.Флеровский (от Кронштадт), А.В.Галкин (от Белорусия), Ф.И.Голошчьокин (от Урал);

в разпореждане на ВРК – С.М.Киров (за Владикавказ), С.М.Цвиллинг (от Челябинск), Л.Н.Риппа (от Новохоперск), П.В.Крюков (от Острогожск); … .

„Голось революционного пролетариата, армии, крестьянства пройдьот через штьiки и проникнет в Германия и другие страньi; он будет способствовать всеобшчему освобождению” (Капсукас).

„Неочакван стихиен порив ни вдигна на крака и нашето единодушие се изля в стройно вълнуващо звучене на „Интернационала”. Един стар седящ войник плачеше като дете. Александра Коллонтай тихичко отмахна сълза… Могъщкият химн запълваше залата, изскубваше се през прозорците и вратите и се понасяше към притихналото небе…” (Джон Рид).

След конгреса (26.Х.1917г.) е сформирано Съветското правителство:

Ленин = председател на Совнаркома;

Крьiленко, Овсеенко и Дьiбенко = комитет по

военните и морски дела;

И народните комисари (нарком-и) --

Рьiков = по вътрешните работи,

Троцкий = по външните работи,

Г.И.Оппоков (А.Ломов) = на правосъдието,

Сталин = по националните дела,

И.И.Скворцов-Степнов = по финансите,

Ногин = на търговията и промишлеността,

Шляпников = на труда,

Милютин = на земеделието,

И.А.Теодорович = по пощите и телеграфа,

временно НЕЗАЕТ пост = по ж.п.-транспорта.

Напускат: правителството – Теодорович;

правителството и ЦК – Ногин, Милютин, Рьiков;

ЦК – Каменев и Зиновьев.

Причини: в съглашение са с меншевиките за сваляне Ленин като председател на правителството,

за преговори с Керенски и Краснов. Последните -- на

25.10.1917г., за потушаване революцията изпращат:

3-ти конен корпус (1200души) на ген. Краснов, 18 оръдия, брониран влак,

1000 войници на полковник Полковников в Петроград.

Срещу Керенский и ген. Краснов – всички революционни войски, под командването на левия есер М.А.Муравььов, с помощници – Овсеенко, полковник Вальден (нач.щаб) и Еремеев (комисар);

революционните сили: гвардейския Павловски полк; Петроградския гарнизон; отрядите, командвани от-- Дьiбенко (Кронштадските матроси), В.В.Сахаров, Ф.П.Хаустов;

артилерията от корабите по р.Нева, под рък. на И.И.Вахрамеев и Ф.Ф.Раскольников.

пратениците на партията за фронта: Орджоникидзе, Мануильский, С.П.Восков, В.К.Слуцкая.

...Поражението под Пулково окончателно деморализира казаците и на 31.Х.1917г., в Царско село, при преговорите поемат ангажимент да арестуват Керенский. Той узнава, предава поста върховен главнокомандващ на ген. Духонин и избягва от Гатчина… .
в Москва ::

партиен боен център (25.Х.1917г.) :

В.Н.Яковлева, Ярославский, М.Ф.Владимирский, Пятницкий, В.Н.Подбельский, И.Н.Стуков, В.И.Соловььов, Б.К.Козельов.
ВРК за Москва:

от болшевиките—Ломов (за връзка с Петроград), В.М.Смирнов, А.Я.Аросев, Г.А.Усиевич, П.Н.Мостовенко, С.Я.Будзинский;

от меншевиките—М.И.Тейтельбаум и М.Ф.Николаев;

от обидиненците—И.Ф.Константинов, Л.Е.Гальперин, В.Я.Ясенев.


ВРК за примосковските райони изнася основната тежест на въоръжената борба и изправя в много случаи грешките на Московския ВРК. В него са опитни функционери и блестящи агитатори – Ем.Ярославский от ПБЦ, Р.С.Землячка, В.М.Лихачьов, Ольминский, Скворцов-Степанов и много други достойни членове като: П.К.Штернберг, С.И.Филлер, М.И.Черняк, Косиор, Б.М.Волин, Н.Н.Зимин, М.Т.Меркулов, И.В.Русаков, З.П.Соловььов, Т.Ф.Людвинская, И.Н.Григорьев, Н.Н.Прямиков, И.Г.Коробочкин, В.П.Файдьiш, … . Отрядът от войниците-болшевики (освободени от затворите), дава много жертви (вкл. и командира Е.Н.Сапунов) от засадата на юнкерите при преминаване на Червения площад, но достига целта си и овладява Московския Съвет… .
Р.S.: …”Аз не мога без изумление да си спомня тази смайваща работа и смятам дейността на ВРК в Октомврийските дни за едно от проявленията на човешката енергия, доказващи какви неизчерпаеми запаси от нея имат в революционното сърце и на какво е способно то, когато го призовава гръмкият глас на революцията.” (А.В.Луначарский).

Есерите и меншевиките са против мирното развитие на революцията, тъй като се убеждават, че чрез избори няма да вземат властта. Ето защо, тези партии започват въоръжена борба срещу съветската власт. Към тях се присъединяват всички, които ненавиждат властта на работниците и селяните, и преди всичко – свалените от власт и лишени от едра собственост паразитиращи класи. Всички те започват яростни атаки срещу младата Съветска република. Тях всячески поощрява задграничната буржоазия, винаги готова да им се притече на помощ.

Първите удари отразява героичната Красная гвардия,

преди това, покрила се с неувяхваща слава в дните на Октомврийските боеве. Но контрареволюцията се организира и все повече се разраства. Става необходимо незабавно да се създаде регулярна червена армия.

На 15(28) януари 1918г. В.И.Ленин подписва декрет на Съвета на Народните Комисари за организиране на

Работническо-Селска Червена Армия. Но докато се формират и укрепят първите червеноармейски части,

белогвардейците имат временни успехи на отделни фронтове при започналата гражданска война. Те завземат

няколко крупни градове и губернии.


ВРК за Европейска Русия (1917г.): Куйбьiшев, Фрунзе, А.Д.Цюрупа, Н.М.Шверник, Самойлов, Г.Н.Каминский, И.И.Мальiшев, Муранов, А.А.Андреев, В.П.Антонов, А.Л.Борчанинов, … .

През 1918г., в промишлените райони (Владимирски, Костромски, Ярославски, Тверски, Нижегородски, и особено в Москва и Петроград – глад. Дневната дажба от хляб на човек, била 50г, рядко 100г. В същото време, в много губернии от огромната страна има излишъци жито от порядъка на 12 до 130 млн. пуда. Кулаците укриват житото. Атаман Дутов завзема богатия на хляб Оренбургски район. Съветското правителство организира въоръжени продоволствени отряди за доставка … .

В многонационалните райони (те са в Поволжието и Урал) на Европейска Русия ожесточени са есерите, меншевиките, мюсюлманският комитет „Харби-Шуро”, и особено националистите от Чувашия, Башкирия, Уфа, Оренбург и марийските райони (Казан, Вятск, Нижегород); срещу тях са: болшевиките от Казан (Н.Ершов, К.Якубов, Я.Шейкман, Г.Олькеницки, …); татарският мюсюлмански дребнобуржоазен социалистически комитет, начело с професионалния революционер М.Вахитов; и др. … .

МЕТЕЖЪТ на левите есери:

** в Москва (6.7.1918г.)-- Отхвърляйки диктатурата на пролетариата и Бресткия мирен договор, есерите убиват германския посланик (за да предизвикат война с Германия), арестуват Дзержински и др. болшевишки ръководители и с 2000 щика сериозно застрашават съветската власт. Защитата на революцията ръководи лично Ленин, а Подвойски – бойните действия на: интернационалния отряд на Бела Кун, отрядите на московския пролетариат (10 000души), делегатите на V.-я конгрес на Съветите (включват се като редници);

** в Петроград (7.7.1918г.)—есерите са обкръжени в казармите и … се предават.


за Забайкалието (срещу Бурятските националисти, казашкия есаул Семьонов и т.нар.”Народен съвет”) – 1917г.: общите организации (до 1917г. вкл.) на меншевики и болшевики не организират борбата. Революционните сили идват от Сибир, начело с опитния организатор Я.Е.Боград и заедно с върналите се от фронта казашки полкове, разгромямат контрареволюцията… .

четирите фронта (1918г.) на съветските войски и

техните главнокомандващи:

северен – Парский (умира от петнист тиф, 1921г.),

източен – Вацетис (VІ.1918г.), после е

С.С.Каменев (ІХ.1918г.),

южен – П.П.Сьiтин (след това – Фрунзе),

т.нар. Западен район на отбрана (обединява

три фронта от І.-та световна война ---

западен + юго-западен +

румънско-черноморски-одески (т.е. т.нар. Рум-Чер-Од)

– А.Е.Снесарев.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница