Вярата и доверието в бога



страница15/35
Дата01.02.2017
Размер6.44 Mb.
Размер6.44 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   35

(Даниил 7:7)

Четвъртият звяр, който ни представя тази картина, освен всичките си страховити неща има и десет рога на главата си. Вече разяснихме кой стои зад този символ. Но какво означават десетте рога? При обяснението на този символ сме изключително облекчени, защото сам ангелът, който говори с Даниил, изяснява това.“А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство...” (Даниил 7:24)

Десетте рога са ясно идентифицирани като десет царе, които ще излязат от Римската империя. В пророчеството под царе трябва да разбираме царства. Това се изяснява от паралелното разглеждане на стихове 17 и 23. Същото беше и в пророческия сън на Навуходоносор от Даниил 2 гл. И там след железните крака следваха десетте пръста, които показваха разделението на четвъртото царство.

Кои са тези десет царства? Мнозина тълкуватели приемат, че десетте рога са посочените от флорентиския философ и историк Николо Макиавели десет германски народа, нанесли най-съкрушителните удари на Западната Римска империя: алемани, франки, бургунди, суеви, вандали, вестготи, сакси, остготи, ломбарди и херули. От тях излизат мощни държави, които съществуват и до днес-Германия, Англия, Франция, Испания, Италия и др. Но тази интерпретация не издържа на сериозната историческа критика, защото заедно с тези десет народа в разгрома на Римската империя и раздробяването й на парчета участват още 15 други племена.Така че общият им брой не е десет, а двадесет и пет! Това дава повод на критиците на Библията да я атакуват много силно и язвително в тази й част.Те казват: ”Ако пророчеството има претенцията на Божествено откровение, тогава на главата на четвъртия звяр трябва да има 25, а не 10 рога.” Но тъй като на главата на чудовището има само десет рога, за критиците на Библията нещата са ясни. С лека ръка те обявяват своето заключение-библейските пророчества са неточни и плод на човешки измислици.Така ли е всъщност? Греши ли Библията? Наистина, ако така тълкуваме пророчеството излиза, че нагласяваме нещата, без да се съобразяваме с конкретните исторически факти. А това на простичък език означава,че не сме искрени. Но греши ли наистина Библията? Определено не! Проблемът идва от неправилното разбиране на символизма на числата, споменати в Библията. Разбира се, не винаги трябва да търсим символизъм в числата, но когато в текста и контекста имаме достатъчно основание за това, ние сме длъжни да го направим. Точно такъв е случаят с десетте рога от Даниил 7 гл. И при двете паралелни пророчества в Даниил 2 и Даниил 7 гл.целият текст е символичен. Следователно и числото 10 трябва да приемем като символично. И така, какъв е символичният смисъл на числото десет? Ще си послужим с няколко примера от Библията /както винаги правим при изясняване на символите/, за да обясним истинското съдържание на този символ.



Първо. Когато праотецът на еврейския народ Авраам се опита да се застъпи за развратния град Содом, той пита Бога дали ще унищожи града, ако там има петдесет праведника, после намалява на четиридесет, тридесет, двадесет и стига до д е с е т! Там Авраам спира, без да продума повече. Защо? Ами ако имаше осем, седем, шест или пет праведника, нима те не представляваха интерес за Авраам? С лека ръка ли би ги пожертвал и не би се застъпил за тях? Но Авраам спира на десет...Защо? (Битие.18:26-33)

Второ. Поради греха на Израил, Бог предрича едно разрушение и обезлюдяване на това царство. Но интересното за нас е, че Бог използва точно числото десет, за да покаже, че царството не може повече да бъде разделено. (Исая 6:13)

Трето. За да докаже, че вегетарианската диета е безопасна и дори по-добра, Данаил поиска пробен срок от д е с е т дни? (Даниил 1:12)

Четвърто. Точно д е с е т са Божиите заповеди, които изграждат основата на морала.

( Второзаконие 4:13)

Пето. Една десета част /десятък/ се изисква от материалните придобивки на човека да принадлежи на Бога. (Левит 27:30)

Всички тези примери ни показват, че в Библията числото десет, когато е използвано в символичен смисъл, означава границата, отвъд която не може повече да се отиде. Или с други думи, числото д е с е т се е възприемало като израз на онзи краен брой, на онзи минимум, под който ако се падне е излишно да се правят всякакви опити. Прилагайки този принцип към пророчеството разбираме, че с десетте рога на главата на звяра ни се показва минимума царства или държави, които трябваше да се основат на територията на Римската империя при нейното разделение. И така всичко си идва на мястото. Библията не греши. Пророчеството е прецизно и точно. Сега да продължим напред.

Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно.”

Гледах същия рог като воюваше със светиите и превъзмогваше против тях, докато дойде Старият по дни, и се извърши съд за светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладеха царството.” (Даниил 7:8,21,22)

Даниил продължава да разглежда четвъртия звяр, като сега вниманието му е насочено към десетте рога. Взирайки се с удивление в тези остри и страшни рогове, Даниил се сепва като вижда още един- единадесети рог, който въпреки че е малък, с голяма сила си пробива път нагоре измежду десетте рога на животното. В същия момент три от тях се отскубват и падат, освобождавайки му по този начин място. Изумлението му продължава да расте, когато вижда, че на този малък рог се появяват човешки очи и човешки уста. Същият този рог започва да говори надменно, воюва със светиите и ги побеждава!

Ето това е нов елемент в пророчеството, който липсва в Даниил 2 гл. Описанието на малкия рог и неговата дейност е една нова област, за която е само загатнато /глината в статуята/ в аналогичното пророчество от Даниил 2 гл. В Даниил 7 гл. вече много по-подробно ни е представена тази институция и нейната дейност.

Какво символизира малкият рог? Кой се крие зад него? Това беше и голямата грижа на пр.Данаил. “Колкото за мене, Даниила, духът ми се наскърби дълбоко в тялото ми, и виденията на главата ми ме смутиха. Приближих се до едного от предстоящите и го попитах що е истинското значение на всичко това. И той ми разправи и ми даде да разбера значението на тия неща. Тия четири големи звера ,каза той, са четирима царе, които ще се издигнат от земята. Но светиите на Всевишния ще приемат царството, и ще владеят царството до века и до вечни векове. Тогава поисках да узная истината за четвъртия звер, който се различаваше от всичките други и бе твърде страшен, чиито зъби беха железни и ноктите му медни, който пояждаше и строшаваше, а останалото стъпкваше с нозете си, и за десетте рога, които бяха на главата му, и за другия рог, който излезе, и пред който паднаха три, то ест, за оня рог, който имаше очи и уста, които говореха надменно, и който наглед бе по-як от другарите си.” (Даниил 7:15-20)

В отговор на неговата молба ангелът му отговаря:

Четвъртият звер ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всичките царства, и ще погълне целия свет, и ще го стъпче и разруши. А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тех ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе.Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.” (Даниил 7:23-25)

Досега от това пророчество ние обяснихме кой стои зад символите на четирите уродливи звяра и десетте рога на четвъртия звяр. Нашето внимание оттук нататък ще бъде съсредоточено върху малкия единадесети рог, който е най-странен от всички. Кой се крие зад този рог? При обяснението си ангелът не даде конкретен отговор на този въпрос, но описа много подробно неговото естество, моментът, в който той се появява в историята, времето и характера на неговата дейност, както и участта му. Той посочи десет белега, десетте основни характеристики на този рог, та когато го срещнем в хода на времето, да можем лесно да разпознаем неговия портрет , да го демаскираме и разобличим. Кои са тези десет основни белега, или характеристики на малкия рог, които разкри небесният пратеник?



  1. Малкият рог се появява между десетте рога.

  2. Появява се след десетте по време.

  3. Той е много по-различен от другите-има човешки очи и уста.

  4. Той е малък, но по-як от другите.

  5. Три от роговете се изкореняват под напора на неговата сила.

  6. Малкият рог говори горделиво и се държи надменно.

  7. Той говори думи против Всевишния.

  8. Воюва със светиите на Всевишния и печели победи над тях.

  9. Замисля да промени времена и закони.

  10. Ще извърши всичко в период от време и времена и половина време.

Нека сега започнем да изследваме последователно тези десет белега, които ще ни разкрият и кой стои зад символа на малкия рог. Започваме с първия белег.

  1. Малкият рог се появява между десетте рога на четвъртия звяр.

Като разглеждах роговете, ето между тях излезе друг рог...” (Даниил 7:8)

Тъй като четвъртият звяр символизира Римската империя, а роговете на главата му са държавите, които се образуваха на нейната територия, появата на малкия рог между другите рогове означава, че тази сила, това по-различно царство, ще се появи също на територията на Римската империя. Следователно там трябва да търсим появата на тази сила, на това по-различно от другите царство.

Преглеждайки историята, ние откриваме колкото и изненадващо да звучи, че това е християнската църква! Тя се появи на границите на Римската империя и от преследвана, гонена, и измъчвана в началото, стана господстваща и властна сила. От църква на апостоли и мъченици, стана църква на императори и патриарси... Главният виновник за тази съществена промяна в позициите на християнската църква е император Константин Велики. За разлика от другите императори, които се стремят със сила да унищожат християнството, което считат за най-сериозна заплаха за гръко-римската култура, Константин е по-проницателен от тях. Той осъзнава, че ако държавата не е способна да задуши християнството със сила, тя би могла да използва Църквата като съюзник за спасяването на класическата култура. Има и още нещо. Неговата майка Елена, която е в незаконна връзка с римския военачалник Констанций Хлор /от която се ражда Константин/, е християнка. Това все пак оказва някакво влияние върху мисленето и поведението на бъдещия Римски император. Разказва се, че най-важният фактор, който определя решителното заставане на Константин на страната на християните, е едно негово видение. Когато през 312 год. неговата власт е застрашена и има опасност враговете му да го победят, той има едно видение-на фона на синьото небе вижда голям християнски кръст, на който е написано на латински: ”С този символ побеждавай.” Окуражен от това небесно знамение, Константин излиза на бой срещу враговете си и в битката при Мулвийския мост на р.Тибър ги побеждава. Много историци се съмняват, че императорът е имал подобно видение и с право. Цялото благосклонно поведение на Константин към Църквата е по-скоро умен дипломатичен ход, от който той може само да спечели влияние и сигурни позиции в държавата. Християните са вече доста голяма сила и несъобразяването с този факт, е най-меко казано, недалновидно.За сметка на това пък, ако Църква и държава се обединят, това би могло да спаси както класическата култура, така и империята. Самият факт, че Константин почти до края на живота си не приема християнското кръщение / едва когато се разболял тежко и предчувствайки края на живота си, бил кръстен на смъртното си легло от Евсевий Никомадийски в 337 год/, като запазва позицията си на първосвещенник в езическата държавна религия, явно издава неговите истински чувства и убедително подкрепя този възглед. Знае се също, че императорът убива всички млади мъже, които биха могли да застрашат трона му, а това е напълно недопустимо поведение на един християнин. Всичко показва, че обръщането на Константин към християнството е продиктувано от личната изгода и е напълно формално.

Но независимо дали това тълкуване на неговите мотиви е правилно или не, Константин повежда политика, която осигурява незапомнени преференции на Църквата. През 313 год.той издава Миланския едикт, с който дава право на християните свободно да изповядват своята религия, както и право да притежават имущества и сгради за богослужения. Така се слага началото на нов момент в историята на църквата. Църква и държава се съюзяват, за да си помагат взаимно, когато се налага. И така мощта и властта на Църквата постепенно започва да расте, за да стане в началото на шести век еднолична духовна и политическа сила. От църква, седяща до трона, става църква, седяща на трона! Оформя се в ясно изразена сила, превръща се в едно друго царство, става рог-единадесетия рог.

Сега да преминем към изследването на втория белег.

2/ Малкият рог се появи между другите десет рога, след като те вече бяха застанали здраво на главата на четвъртия звяр.

А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тех ще се издигне друг...” (Даниил 7:24 )

Според пророчеството малкият рог се издига и става сила след появата и установяването на десетте рога. Това означава, според буквалното тълкуване, че Църквата ще се издигне /не появи/ като едно друго царство едва след разделението на Римската империя и ще се основе на територията на европейските държави. Какво ни казва историята?

Разделението на Римската империя завършва в 476 год.Източната част от нея остава да съществува под името Византия, а западната й част се разделя на множество държави.Така се формира и християнската църква:-на Западна-със седалище Рим, и Източна-със седалище Константинопол. След разгрома на Западната Римска империя римските епископи /папите/ остават на запад единствените представители и защитници на християните не само в църковно, но и в политическо отношение. Към тях се обръщат за помощ и съдействие всички християни.Това особено ги ласкае и засилва апетита им за повече власт и слава. Особено рязко и често папите започват да проявяват своите властолюбиви стремежи след V век. Успехът им е пълен, когато в 533 год. император Юстиниян издава кодекс /наречен Юстиниянов кодекс/, в който систематизира съществуващите закони в империята. Към този кодекс той прибавя и две официални писма с юридическа сила на царски укази, в които обявява римския епископ за “глава на всички святи църкви” и “глава на всички святи свещеници на Бога.” Издиганито на единадесетия рог вече е неоспорим факт и то е става след като десетте рога са вече установени на територията на римската империя.

Историкът Шаръл Пишоп в своята книга “Ватиканът”, представляваща голям авторитет и която папа Йоан XXIII е имал за настолна, описва Църквата като “религиозно-политическа власт”, която се появява в момента на разделението на Римската империя като нейна естествена и неочаквана наследница.Той пише: ”Що се отнася до папството, то беше решително заместило в Рим императорската власт. Станало най-големият обществен и политически авторитет в Италия, явяващо се единствена твърда опора сред обкръжаващия хаос, единствен арбитър между римляни и варвари, папата...се превръща съвсем естествено в княз на римляните. С това започва неговата светска власт. Политическото господство на римския епископ, глава на вселенската църква...,изглеждаше...реално, твърдо и всепризнато от всички.” Така беше изпълнен и втория белег, описващ малкия рог. Нека спрем вниманието си на третия рог.

3/ Малкият рог е много по-различен от другите-има човешки очи и уста.

Като разглеждах роговете, ето между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно.” (Даниил 7:8)

А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тех ще се издигне друг, който ще се различава от първите...” (Даниил 7:24)

Този белег като че ли е най-лесен за тълкуване, защото духовното царство на папството е коренно различно от всички други царства. Другите царства са политически-папството е духовно. Другите царства имат определени граници-духовното царство на папството е без граници. Другите царства владеят земи-това царство владее души...

А как да разбираме човешките очи и уста, които имаше този странен рог? Това означава начина, по който малкият рог ще дойде на власт, както и силата му да издава специални закони след това. Нека поясним по-подробно обяснението на тези символи. Още в началото трябва да обърнем внимание, че пророкът подчертава специално произхода на очите на този малък рог-те са човешки, а не животински. Животинските очи са безизразни, докато човешките не са! Човек говори с очите си. За да представим тази истина, често си служим с определения от рода на “лукави” очи,”хитри” очи,”подли” очи,”лицемерни” очи, “зли” очи и т.н. В Библията също намираме подобни определения:

Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; а очи горделиви ще смириш.” (Псалм 18:27)

Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му; Надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв.” (Притчи 6:16,17)

Не яж хляба на оня, който има лошо око, нито пожелавай вкусните му ястия” (Притчи 23:6)

Така че използването им в пророчеството означават хитростта, лукавството, подлостта и лицемерието, с които щеше да си послужи малкият рог,за да се докопа до властта.Тук няма ветрове, които да духат по морето, т.е. няма размирици, стълкновения, бунтове и войни, от които произлязоха другите царства.Тук има само хитри и лукави човешки очи, има подло лицемерие и остроумна предвидливост. Проследявайки историята, ние виждаме, че точно по този начин папството завоюва своите духовни и политически позиции на първа сила.То нямаше армия, с която да води своите битки срещу враговете си, но имаше хитрост и лукавство /човешките очи/, имаше и уста, които използваше великолепно. Забележете, че в пророчеството устата също са човешки, а това съвсем не е без значение. Само човешките уста могат да говорят. С устата си човек управлява, издава закони. В пророчеството това означава, че този рог ще управлява по особен начин и ще издава специфични закони,които никое друго царство преди него не е имало. При разглеждането на останалите белези, ние ще установим по категоричен начин историческото изпълнение на пророческото слово. И така, откъдето и да погледнем, царството на римската църква беше във всякакво отношение по-различно от другите царства. Така се изпълни и третият белег. Нека изследваме и четвъртия белег.

4/ Единадесетият рог е малък, но въпреки това е по-силен от другите.

...и за десетте рога, които бяха на главата му, и за другия рог, който излезе, и пред който паднаха три, то ест, за оня рог, който имаше очи и уста, които говореха надменно, и който наглед бе по-як от другарите си.” (Даниил 7:20)

Римските епископи започват да проявяват апетит за власт над цялата църква много отрано-първоначално плахо и боязливо, а след това все по-дръзко, дори нахално. Първите епископи на Рим се радват на голямо уважение и почит, напълно отговарящи на значението на града, в който те живеят. През първите столетия на християнството Рим е най-големият, най-богатият и най-мощният град на света.Той е седалище на империята и столица на народите.”Щом Рим е царица на градовете, защо неговият духовен пастор да не е цар над всички епископи? Защо Римската църква да не е майка на християнството? Защо да не бъдат всички народи нейни чада и нейният авторитет-техен върховен закон?” Така мислят първите римски епископи и това става тяхна мечта и цел. Постепенно мечтата им започва да се осъществява, особено след приемането на християнството от император Константин Велики. Християнството става официална религия в Римската империя и в нейните редици влизат много знатни и влиятелни личности, които издигат авторитета на римските епископи до непознати върхове. На четвъртия вселенски събор /451 год./ представителите на папата заявяват, че Римската църква стои над всички църкви и трябва да й бъде признато правото да разрешава възникналите в църквата спорове. Това са претенции, които стават реалност само осемдесет години по-късно, когато в 533 год.имп. Юстиниян официално обявява римския епископ Йоан II за върховен глава на всички епископи, а римската църква за майка на всички други християнски църкви.Той изпраща едно лично писмо до Йоан II,в което му пише:”Бързаме да запознаем Ваша святост за всичко, което се отнася до църквата, тъй като нашето горещо желание винаги е било да запазим единството на Вашия апостолски престол. Изхождайки от този стремеж, ние се постарахме да обединим всички църковни проблеми. Ние не желаем да предприемаме нищо, макар и някои от тях да са явно правдиви, без предварително да се допитаме до Ваша святост, тъй като сте глава на цялата свята църква. Ние ще се потрудим да издигнем на подобаваща висота честта и авторитета на Вашия престол”

Папа Йоан II отговорил следното:” Престолът е действително глава на цялата църква, което се вижда от съществуващите правила, оставени нам от духовните отци, императорските декрети и изявлението на Вашата най-дълбока набожност.”

В новела 9 глава 4 на издадения през 535 год. Юстиниянов Законник, наречен “Новели”, съдържащ 168 закона, се казва, че Рим е “Върхът на най-висшето свещенство”, а в новела 131, гл.2 отново се подчертава първенството на Римсия епископ:”Затова в съгласие с решенията съборни ние нареждаме пресветият папа на древния Рим да бъде пръв между всички свещенници, а превъзвишеният епископ на Цариград,или както го нарекохме новия Рим, да заема второто място след светия Апостолски престол на древния Рим, който ще бъде предстоящ и поставен над всички останали престоли.”

Получили вече зелен светофар, римските епископи се впускат с неподозирана страст в утвърждаване на получената власт. Събитията през VIII и IX век твърде много им помагат за това. Папите използват иконоборческите вълнения на изток и се обявяват за напълно независими от византийските императори.Те използвали и политическите обстоятелства във Франция и се сближили с династията на каролингите, като по този начин разширили властта и влиянието си.Така те придобили правото да възлагат императорски корони и царски венци, а заедно с това и светска власт. Каролингите подарили на папите обширни земи в Италия и с това поставили основата на светската власт на папите.Ето как в края на IX век папата станал на запад не само най-влиятелен епископ, но и светски владетел. Неговото влияние се простирало даже и над най-силните държави в Европа.

През следващите векове силата, мощта и влиянието на папите продължава да расте, особено през XI, XIIи XIII век.Това е времето на папите Григорий VII, Инокентий III и Бонифаций VIII. По тяхно време църквата става изключително могъща и властна. Папите вече се разпореждат безцеремонно както в духовната, така и в политическата сфера на цяла Европа. Те издигат царе и императори но също по своя воля ги и свалят.Упражняват “вето” върху издадените от херцога, краля или императора закони, като същевременно всеки, който би се одързостил да оспорва някое папско постановление, се излага на незабавно и безмилостно наказание. Григорий VII и Римският синод декларирали през1080 год следното:”Искаме да покажем на света, че ние можем да дадем и да отнемем по своя воля царства, херцогства и графства, с други думи притежанията на всички хора, защото ние можем да връзваме и да развързваме.”

Папа Инокентий III отива още по-далече. Веднага след провъзгласяването му за папа, той обявява своето решение за папска власт.В прочутото си писмо до Цариградския патриарх той уведомява последния, че “както на Христос, така и на папата е подчинено всичко, което се намира на небето, на земята и в пъкъла”

Мощтта и силата на папството се дължи още и на огромното му богатство,стичащо се в Рим от целия католически свят. Векове наред Църквата е трупала неизмерими богатства.На основание специални правила, установени от папите и строго спазвани от нунциите /папските посланници в различните държави/, част от църковните приходи във всяка държава са изпращани в Рим. Същевременно съгласно някакво неписано, но общоприето правило, част от неизмеримите данъци, плащани на краля от дворяните, търговците, занаятчиите и селяните, били предназначени за папата. Те понякога били огромни. Въз основа на данни от ватиканските архиви, обработени от американски и британски историци, се счита, че през XVI век папската институция е получавала под формата на различни данъци около два милиарда златни долара годишно. И това е продължавало десетилетия...Трудно е даже да си представим размерите на богатствата на папа Юлий II, който има най-големи заслуги за изграждането на църквата “Св.Петър” или на неговите приемници. За позлатяване на църквата “Голямата Света Богородица”, представляваща и до днес една от най-красивите забележителности на Рим, е изразходван цял кораб злато, изпратен на папата от Кортес, след като плячкосал легендарните съкровища на Монтесума в Мексико. Изграждането и обзавеждането на редица кардиналски дворци във Вечния град е струвало повече от годишните разходи на неголямо кралство.

Нека да отбележим най-интересното, най-особеното и озадачаващото нещо в папската институция. Въпреки огромната си мощ, сила и власт, тя никога не е заемала някаква обширна територия. От географска гледна точка тя е едно малко духовнополитическо царство. И до сега е така... “Малък ,но по-як от другите”-така го описваше пророчеството. Папството напълно се препокри и с този белег. Остава да преминем към петия.




Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   35


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница