Вярата и доверието в бога



страница16/35
Дата01.02.2017
Размер6.44 Mb.
Размер6.44 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   35

5/ Три от роговете на главата на четвъртия звяр се изкореняват под напора на силата на малкия рог.

Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха...” (Даниил 7:8)

Какво означава това? Твърде лесно е за разбиране. След като установихме, че роговете са царства /държави/, то изкореняването на три от тях не означава нищо друго освен покоряването и погубването на три държави от папството. Така обясни този символ и небесният пратеник, който говореше с Данаил: “ А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тех ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе” (Даниил 7:24)

Кои са трите царства, които папството изтръгна и погуби?

Четвърти век се оказва трамплин, който изхвърля църквата на голяма височина. Вкусили вече от “сладкото”, наречено власт, папите не желаят да се задоволят само с лъжичка.Те искат всичко, пълната власт. Но за да стане това, има сериозни пречки. В 476 год. водачът на херулите-Одоакър сваля последния римски император Ромул Августул и основава своя държава. Херулите нямат никакво намерение да признаят властта на папите. Те са приели учението на презвитера на Александрийската църква Арий, според което Исус Христос не е Бог, а е най-висшето творение на Създателя-Негов Син, което е в пряко противоречие с това, което учи Църквата. По този начин херулите стават един от десетте рога, които открито се обявяват против ученията на римокатолическата църква. Стават рог, който пречи за пълната власт на папството. Следователно трябва да бъде премахнат. Но как да стане това? Папата няма армия, а херулите са доста силна държава. Но спомнете си, че в пророчеството малкият рог имаше човешки очи, т. е., че той ще действа с хитрост и лукавство за постигане на своите интереси. Така и става. За да осъществи своята цел, римският епископ провежда хитър дипломатичен ход като заедно със своя приятел, византийския император Зенон, подтикват вожда на остготите Теодорих да потегли с войските си срещу херулите. В 489 год.войските на Теодорих влизат в Италия, където биват посрещнати от Одоакър и неговата армия. В решителното сражение херулите са разбити, а в 493 год.-унищожени окончателно.Теодорих се провъзгласява за император на Италия. Народът на херулите е претопен с други народи и по този начин първият рог е изкоренен. Това става в 493 година.

Макар в началото да са съюзници с Римската църква, много скоро и остготите приемат арианството и отказват всякакво подчинение на папите.Така се оформят като втория рог, който създава проблеми. Има и трети, който пречи по същата причина-и това са вандалите, които също са ариани. През 428 год те завземат Северна Африка,смятана за “дъщеря” на Римската църква. Католиците,които живеят там, настоятелно искат от Юстиниян да ги освободи от арианската ерес. Папата също търси помощ от византийския император -най-великия владетел на Източната римска империя. Юстиниян е готов да помогне. Той изпраща армия от 15 000 византийски войници, натоварени на 500 кораба, за да смажат вандалите. Предвождани от прославения Юстиниянов началник Велизарий, те нахлуват в Северна Африка и в битката при Трикамарун напълно разгромяват вандалите. После превземат и Картаген.Това става на 15 септември 533 год., с което е сложен край и на управлението на вандалите. Така и вандалското царство престава да съществува, а следователно според пророчеството и вторият рог е изкоренен.

Остава третият рог и това са остготите. Въпреки че са много толерантни към католиците, поради своето арианско учение, те са трън в очите на Римския епископ. Като защитник на католицизма Юстиниян ненавижда арианите и когато папата иска той да унищожи остготите, които владеят Италия, византийският император не чака втора покана.Той изпраща отново своя велик пълководец Велизарий да освободи Италия от омразната ерес на остготите. През 535 год. Велизарий прави десант в Сицилия и започва война срещу остготите, която продължила близо двадесет години. През 536 год. той превзема Неапол и Рим.През 537 год. императорът на остготите Витиг, начело на 150 000 готи прави неуспешен опит да си възвърне Рим като подлага града на продължителна обсада, продължила година и девет дни. През март 538 год. друга римска войска идва на помощ и заставя готите да вдигнат обсадата на Рим и да се оттеглят в Равена. Така древната римска столица бива запазена за папството. Борбата с остготите продължава до 554 год., когато биват унищожени и последните готски гарнизони, след което племето престава да съществува.Така пада и третият рог. Историята потвърждава точността на библейското пророчество.

6/ Шестият белег беше: Малкият рог говори горделиви и надменни думи.

Като разглеждах роговете, ето между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно.” (Даниил 7:8)

В човешката история не е позната друга сила, която да се е държала така горделиво и надменно с всички хора, независимо дали са крале или обикновени селяни, както това е правила папската институция. Според нея държавата няма никаква власт над църквата и над нейните притежания, нещо повече: тя трябва да се подчинява на нейните изисквания. В едно писмо, изпратено до Вилхем Завоевателя (8.V.1080 год), папа Григорий VII сравнява църквата със слънцето, а държавата с луната, която получава светлината си от слънцето. Според него епископското достойнство стояло толкова високо над царското, колкото е високо небето от земята! Стигнал дори дотам, твърдейки, че държавата се намира под влиянието на Сатана и че дълг на църквата е да въведе правда и ред в нея и равенство между хората.Така папската институция се поставя над държавата и признава нейните закони, само когато те не противоречат на папското право. В противен случай-стават невалидни за римската църква.

Горделивите и надменни претенции на папството / неговата мощ и роля в живота на света/, са формулирани в съчинението “Диктатът на папата”. Написано е през 1087 год. и съдържа 37 кратки изречения. Някои от тях са следните:

1/ Римската църква е учредена от Бога.

2/ Само Римският епископ има правото да се нарича вселенски.

3/ Единствено той може да сваля и поставя епископи.

6/Папата е единствената личност, на която всички князе целуват нозете.

12/ Той има власт да сваля владетелите.

18/ Никой не може да анулира папските решения, но папата може да анулира решенията на всекиго.

19/ Папата не може да бъде съден от никого.

22/ Римската църква не е съгрешавала, тя не съгрешава и съгласно Библията няма да съгреши.

25/ На папата е позволено да сваля царе и императори, да освобождава техните поданици от клетвата, дадена на владетелите, ако последните вършат неправда.

Не е ли впечатляващо това, което четем! Кажете има ли в историята друга религиознополитическа сила, която да е изказвала такива мнения за себе си, да е говорила така горделиво и надменно? Колкото и да се мъчим, няма да открием друга такава институция с такива претенции. И тук пророчеството е изключително прецизно и точно.

Сега да разгледаме седмия белег.

7/ Малкият рог ще говори думи против Всевишния Бог, или с други думи ще богохулства.

Той ще говори думи против Всевишния...” (Даниил 7:25)

Според Свещеното писание богохулството включва три елемента:

I-Смесване на езичество и християнство.

В Данаил 5 гл. ясно е посочено,че е богохулство да се смесват святи с несвяти неща. А точно това стана в Римската църква. Получила свобода и специални правомощия при Константин Велики, Църквата продължава да бъде толерирана и покровителствана и от синовете на императора, които приемат за правилна политиката на баща си. Те дори стигат по-далеч от него като издават укази, забраняващи езическите жертвоприношения и посещаването на езическите храмове. След кратък застой при император Юлиян (332-363), който отнема привилегията на християнската Църква и ограничава значително свободата на поклонението, следващите владетели продължават да покровителстват Църквата, докато накрая християнството става държавна религия. През 380 и 381 год. имп. Теодосий I издава укази, които превръщат християнството в единствена официална религия на империята. Всеки, който дръзне да участва в друга форма на поклонение, подлежи на наказание от страна на държавата. В 392 год. е издаден Цариградският едикт, който забранява официално езичеството, а в 529 год. имп. Юстиниян нанася смъртоносен удар на езичеството, като заповядва да се затвори философската школа в Атина. Така църква и държава влизат в най-тясна връзка, за да си помагат взаимно. Но този победоносен марш се оказва пагубен за църквата. За да се привлекат повече хора в християнството, църквата започва да прави компромис след компромис с чистото евангелие на Христос. Малко по малко, почти незабелязано, в християнската църква се вмъкват обичаите на езичниците. Тъй като те практикуват поклонение на много богове, а християнството има само един Бог, за да не се чувстват неудобно в новата си вяра, църквата решава да им помогне. Тя въвежда поклонението на много светии, които трябва да заместят многото богове на езичниците. Нещо повече.Тъй като в християнството няма женско божество, папството въздига дева Мария да заеме едно подобно място и учи хората да се молят на нея като най-висш посредник между Бог и човека. Появява се и поклонението пред икони, което замества поклонението пред изображенията на езическите божества. Силата, преписвана някога на езическите храмове, на картини и статуи, сега се преписва на християнските църкви, на светената вода и на образите на светиите. В своето есе “Развитие на християнската доктрина” Джон Хенри Нюман пише:” Евсевий по различни поводи пише, че имп. Константин Велики пренесъл много външни ритуални елементи от езическите вярвания в християнската религия, с цел да направи привлекателна новата религия сред тях. Използването на светилища и храмове, които са посветени на конкретни светци и които при определени случаи се украсяват с вейки и цветя, кадене на тамян, кандила, светилници, свещи, обреци при оздравяване от болест, светена вода, приюти, празници и празненства, търсене на благословения на полето, свещенически облекла, венчална халка, молене с лице на изток, появата на изображения и поклонението пред тях-всички те са от езически произход, осветени чрез приемането от църквата.”

Друг известен историк-Мосхайм, описвайки християнството по онова време, казва: ”Многобройните празненства постепенно изтласкаха истинската религия и действителната набожност. Причините за тази срамна революция са безумната надпревара в търсене на нови теории и неудържимото желание за имитиране на езически обреди и тяхното размесване с обредите на християнския култ.”

Ето тази отровна смесица на езичество и християнство представлява грозно богохулство. Няма по-сигурен начин да похулиш Бога, освен като представяш езически практики за христово учение. Точно тава направи римокатолицизмът. Но това беше само един от трите елемента, от които се състои богохулството.

II – Второто нещо,което се смята за богохулство според Писанието, е човек да твърди, че може да прощава грехове и да го практикува в своя живот. Евреите обвиниха Христос, че богохулства именно за това. (Марко 2:7)

Тоя, защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове, освен един Бог.”

Сега питаме-изявявало ли е такива претенции папството и практикувало ли е подобно нещо в своя църковен живот? Ето и самата истина, изразена ясно и недвусмислено в изказвания и публикации на папите.

Сам Бог е длъжен да се съобразява с оценката на своя свещенник и да прости или да не прости, според отказа на свещенника да даде опрощение в случай, че каещият не заслужава това.” /Из книгата “Длъжността и достойнството на свещенника”/

Ако Спасителят слезеше в някоя църква и седнеше в стаичката за изповядване,за да изслуша покаянията, и ако някой свещенник също седне в тази стаичка, тогава, ако Исус изрече”Его те абсолво! /Аз ти прощавам/ и свещенникът също изрече “Его те абсолво”!, то покаяниците и на двамата ще бъдат еднакво опростени” /пак там стр.34/

Свещенникът заема мястото на самия Спасител, когато казва “Его те абсолво” и с това освобождава от греха” /пак там/

Нещо повече. Папите дотам се самозабравят в своята власт и алчност, че започват да опрощават всякакви грехове срещу заплащане!!! Опростените грешници получават специални свидетелства /индулгенции/, с които могат да докажат, че определен грях в техния живот вече е простен. Даже имало индулгенции за заплащане на бъдещи грехове...! Учудващо и неразбираемо е за нас, но това е документиран исторически факт.

Сега да преминем към третия основен елемент, който съдържа богохулството.

III- Третото нещо,което се смята за богохулство според Библията, е смъртен и грешен земен човек да си присвоява правата на Бог.

А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи /както Бог/ в Божия храм и представя себе си за Бог.” ( 2 Солунци 2:1-4)

Според ап. Павел да се богохулства означава да се приемат титли, които принадлежат и се отнасят само за Бога и да се изисква поклонение, на което има право само Творецът. Нека видим какво казва историята по този въпрос. Покрива ли папството и тази основна характеристика на богохулното поведение? Чуйте претенцийте на папа Инокентй III :

“Правилно избраният папа е свят и незаблудим /непогрешим/. На неговата воля, на неговите решения и на неговия съд са подчинени всички царства на този свят.Той има власт да отлъчва царете от Църквата и да ги сваля от престола. Никой не може да отхвърли неговата присъда. Него самия никой не може да съди.”

Ние заемаме на тази земя мястото на Всемогъщия Бог!”-изказване на папа Лъв XIII в енциклика 1894.

“Папата е не само представител на Исус Христос, но сам е Исус Христос, скрит под покривалото на плътта. /Католикнейшънъл-1895/

“Папата е с такова голямо достойнство и толкова извисен, че той просто не е човек, но като Бог, заместник на Бога” /Извлечение от голям енциклопедичен труд написан от католически духовници през XIII век. /

Папата е като Бог на земята, единствен владетел на верните на Христа, началник на царете, изпълнен със сила, когото Всемогъщия Бог е упълномощил да направлява не само земното, но и небесното царство.” /пак там/

“Всеки папа има на земята всичката оная власт, която и Христос е имал като истински човек. Както Адам е създаден по образ Божи, така и папата е създаден по образ Христов и представлява Христа на земята, та според това папата не е обикновен човек, но е Бог! Папската власт няма брой, няма мярка, няма граница...Това, което папата прави, Бог го прави.” /Алберто Пелайо-католически писател от XIV век./

Аз съм път, истина и живот. Който е с мене, той е с църквата, а който не е с мене-той е вън от пътя, вън от истината , вън от живота.” /Изказване на папа Пий IX през 1866 год/

“Ние обявяваме, утвърждаваме, определяме, провъзгласяваме, че подчинението на римския първосвещенник се явява за всяко човешко същество съвършенно необходимо за спасение.” /Изказване на папа Бонифаций VIII /



Пресвятият и преблаженният, който е посредник от небето и Господ на земята, заместник на св.Петър, Божият Помазаник, Господарят на всемира, Бащата на кралете, Светлината на света.”/

/Из акредитивното писмо,което папа Мартин V дал на посланика си в Цариград/


Коментарът оставям на теб, читателю! Едно обаче е категорично ясно. Папството напълно се препокри и със седмия белег точно така, както предсказваше пророчеството.

Сега да преминем към осмия.



8/ Ще воюва със светиите на Всевишния, ще ги изтощава и ще печели победи над тях.

Гледах същия рог като воюваше със светиите и превъзмогваше против тях.” ( Дан.7:21)

Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния...”(Дан.7:25)

Сега отново трябва да прибегнем до услугите на историята. Какво намираме там?

Съединяването на църквата с императорската власт в IV век даде възможност на римските епископи да се ползват от услугите на императорския меч, за да премахнат всяко несъгласие с техните учения. Всеки, който си позволи да мисли по-различно от папата и църквата, бива анатемосан и отлъчен от нея като прокълнат еретик, учението му се обявява за смъртоносна ерес, а групата около него-за опасна секта.Но тъй като държава и църква са в “свещен” съюз,еретиците са поставени и извън закона на държавната власт. Така всеки, който дръзва да застане опозиция на църквата, си навлича проклятието и на светската, и на духовната власт. В продължение на двеста години църквата неуморно преследва езическите и християнските “секти” в Италия, Африка и Близкия Изток. Борбата с иначе мислещите от католиците продължава и през следващите векове. В IX век императрица Теодора /842-856/ заповядва да бъдат избити всички павликяни / искрени християни, които са ревностни проучватели специално на книгите на ап.Павел/. Хиляди невинни хора са избити по жесток начин. Останалите живи се преселват в планинските местности на Армения, които са под властта на мюсюлманите. В XI век пламва гонението срещу богомилите. /верни последователи на Христос, които са наречени “богомили” от католиците по името на техния водач Еремия Богомил/. Тези радикални християни, които живеят и проповядват истинското учение на Христос, като осъждат покварата и отстъпничеството на римската църква, скоро си навличат нейната омраза и тя започва да ги преследва и унищожава.Император Алексей I Комнин /1081-1118/ започва битка за изкореняване на омразната ерес в България. В Цариград жестокото гонение на богомилите е ръководено от държавния глава Алексей и от главата на официалната църква патриарх Николай. Старейшините на богомилите са изгорени на клада, а останалите са затварени в тъмница до края на живота си. Църквата обявява, че чрез тези наказания са задоволени изискванията на държавните и църковните закони!

В началото на XII век църквата насочва своята омраза срещу християни, живеещи в България, Босна, Далмация и Италия, наричащи себе си “катари”. Наименованието означава “чисти”, което показва вярата на тези хора, че изповядват истината и са чиста църква. Оказва се обаче, че те са продължители на делото на богомилите. В Италия ги наричат патарени, във Франция-катари, а според седалището им Алби в Южна Франция-албигойци. Това са искрени християни, които не правят компромис с вярата си, които осъждат Римската църква като я наричат “блудница”, а папата- “антихрист”.Това, разбира се, не остава без последствия. На Латеранския събор в 1179 год. католиците, под водителството на папа Александър III, решават да бъде употребена сила срещу катарите и албигойците. Съборът обещава опрощение на греховете за две години на всички участници в похода и “вечно спасение” на онези, които загинат в борбата срещу омразните еретици. Но тази акция има незначителен успех. Нещата коренно се променят, когато на папския престол застава трийсет и осем годишният Инокентий III. Решил на всяка цена да изкорени омразните еретици, той започва кръстоносна война срещу албигойците и катарите в Южна Франция. През 1208 год. папата организира голям кръстоносен поход, в който участват 20 000 рицари и 20 000 пехотинци. Под водачеството на жестокия Симон Монфордски през 1209 год. кръстоносците влизат в гр. Безие, изгарят го, а жителите му подлагат на ужасно клане. Избити са повече от 40 000 души. Като че ли картината няма да бъде пълна, ако не споменем за чудовищното поведение на папския легат Арнолд Амалрик. Когато вижда, че кръстоносците подбират жертвите си от ревност да не убият наред с другите и някой правоверен католик, гневно заповядва:”Убийте ги всички! Господ ще познае своите!” След като унищожават напълно гр.Безие, кръстоносците насочват своите удари срещу други градове, които се смятат за средища на еретиците. Войната се ожесточава все повече и повече. На пленниците отрязват носовете,ушите и езиците...Много от тези обезобразени страдалци умират от раните си. В продължение на 20 дълги години нашествениците опустошават Южна Франция, като сеят смърт и насилие. През тези години катарите били почти унищожени.

След победата си над катарите, папа Инокентий III свиква през 1215 год. Четвърти Латерански събор, на който присъстват много епископи, абати и значителна част от владетелите на Западна Европа. Съборът излиза с постановление за решителна борба с ересите и тяхното окончателно изкореняване. Всяка власт-духовна и светска, се задължава неуморно да преследва и унищожава еретиците. Взема се и решение за пета кръстоносна война. Най-важнато решение на събора обаче е учредяването на Инквизицията-най-невероятната институция за измъчване и убиване на хора. Инквизицията получава голяма подкрепа от владетелите Педро Арагонски, Фридрих II и др. По-късно папа Григорий IX поверява прилагането на инквизицията на доминиканците, на които през 1252 год. е разрешено да си служат с мъчения. Започва масово преследване, арести и измъчване на всички, които не се подчиняват безпрекословно на римската църква, начело на която стои всевластният папа. Мъченията и наказанията са непрекъснато усъвършенствани. На едни чупят китките на ръцете, други завързват на специални колела и ги разтягат, докато всички кости започват да се трошат.Трети, оковани с тежки вериги хвърлят в ужасни затвори. Клетите мъченици са оставени само на хляб и вода. Много често осъденият еретик е събличан гол до кръста и жестоко бичуван лично от свещеника. За да стане наказанието достояние на повече хора, това се извършва в църковните храмове по време на богослужение, както и на религиозните процесии и празници! И докато мъченикът се превива от болки, поклониците на църквата отправят проклятията си върху нещастника, а след това издигат глас на благодарност към Бога!!! Най-непокорните изгарят на клади. Особено жестоки са гоненията във Франция и Холандия. На 12 май 1234год в гр.Тулуза на клада са изгорени 6 младежи, 11 жени и 12 мъже.

Един от най-страшните инквизитори през този мрачен период е Бернард /1244-1248/, наречен още “чук за еретиците.” Друг известен инквизитор е Бернард Ги /13061323/, който издава 561 присъди. Не по-малко известен е Конрад Марбурски, на чиято съвест освен всички беди, които нанася,лежи и смъртта на кралица Елизабет Тиринска , убита лично от него след жесток побой с бичове. В този черен списък фигурира и името на испанския инквизитор Томас де Торквемада. За 18 год. /1483-1501/ той успява да “обработи” чрез всички възможни мъчения над сто хиляди души, като голяма част от тях изгаря лично.

Европа е обхваната като октопод от пипалата на папската институция, която подпалва религиозни войни срещу всички, които се осмеляват да й противоречат. Известни са кръстоносните походи срещу валденсите в Италия, хугенотите във Франция и др. Хиляди са убити по най-жесток начин само за това, че вярват в Бога по-различно от това, в което вярва папата. Историкът Скот в своята книга “Църковна история” пише:” Никоя статистика не е в състояние да установи точно числото на ония, които поради пазенето на евангелието и съпротивлението си на покварената Римска църква са били избити по различни начини. Точният брой на жертвите никога не може да бъде известен, докато земята не изяви кръвта им и не открие избитите на нея.” Много историци говорят, че жертвите са между 50 и 100 милиона души!!!

Пророчеството ни казваше, че малкият рог ще насочи цялата си смъртоносна енергия срещу светиите на Всевишния,ще ги изтощава и ще печели победи над тях. Не е ли странно това? Вместо да насочи своите усилия срещу покварата и насилието, които пълзят отвсякъде като отровни змии и тровят обществото, една християнска църква, обявила се за непогрешима, насочва цялата си омраза срещу мирни и честни хора, преследва ги и унищожава безмилостно, само за това, че не вярват в Бога като нея. И още по-странното и напълно неразбираемо за нас е, че тези мъчения и убийства се извършват от представящи се за вярващи хора, в името на Бога!!! Малко преди смъртта Си сам Христос предсказа това учудващо неразумно поведение на тази зловеща институция. Говорейки на своите ученици Той каза: “Това ви казах, за да се не съблазните. Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. И това ще сторят, защото не се познали нито Отца, нито Мене.” (Йоан 16:1-3)

Затова без преувеличение може да се каже, че Инквизицията и папската институция през средните векове е най-голямото отрицание на християнството, най-големият “шедьовър” на злото, ювелирният продукт на Сатана за погубване на неговите врагове-истинските христови последователи. Творецът видя всичко това и го предсказа, а историята потвърди напълно и тази част от Божественото предсказание. За нас остава поуката, че всеки път, когато човек чрез културата или традицията “се възнася” до Божествено ниво, това неизменно е придружавано с жестоки гонения, убийства, кланета и газови камери. Нетолерантността и преследването е неизбежното следствие от узурпирането на Божията власт.



Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   35


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница