Вярата и доверието в бога



страница23/35
Дата01.02.2017
Размер6.44 Mb.
Размер6.44 Mb.
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   35

/Колосяни 2:8,9 /

Сега да се спрем на третия предмет, който имаше специално място в първото отделение на светилището. Това беше златният кадилен олтар, който стоеше точно пред вътрешната завеса, отделяща Светая от Светая светих, непосредствено пред Божието присъствие. Това беше най-важният предмет в това отделение. Върху него свещениците трябваше да изгарят тамян всяка сутрин и вечер, а освен това да оставят отпечатъци от кръвта на жертваното животно върху роговете на олтара: ”...и свещеникът да натопи пръста си в кръвта, и от кръвта да поръси пред завесата на светилището седем пъти пред Господа.Свещеникът да тури от кръвта й върху роговете на олтара за благоуханно кадене, който е пред господа в шатъра за срещане.”

/Левит 4:6,7 /

Кръвта на принесеното в жертва за грях животно символизираше греха на самия човек. Чрез поставянето на отпечатък от тази кръв по роговете на кадилния олтар, символично този грях сега се пренасяше там. И точно така, както отпечатъците от нашите пръсти са индивидуални и неповторими, така и грехът на всеки отделен човек стоеше върху роговете на кадилния олтар, без опасност да бъде смесен с нечий друг. По този начин Бог желаеше да запечата в умовете на хората истината, че “всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.” /Римляни 14:12 /

В някои случаи кръвта не се внасяше в Светая, но тогава свещеникът задължително трябваше да яде от натовареното с грях месо на животното. Така грехът от животното преминаваше върху свещеника, а когато той влизаше в светилището, символично го пренасяше там. Така и двете церемонии представляваха символичното пренасянето на греха от покаялия се човек в светилището.

На този олтар също всяка сутрин и вечер свещениците слагаха малки парчета от специално приготвен тамян, като въглените, върху които поставяха тамяна, се вземаха от олтаря за всеизгарянето. Последният се намираше в двора и неговият огън беше запален по свръхестествен начин лично от Бога /Левит 9:24/.

Този огън трябваше да гори непрекъснато и само от него можеше да се вземат въглените, необходими за благоуханното кадене в Светая. Ако някой свещеник не се съобразеше с изричната заповед на Бога, той трябваше да бъде убит. В Библията е докладван такъв случай на непокорство и незачитане на Божия авторитет, при който и двамата синове на Аарон загинаха трагично.

Преданието твърди, че този огън продължава да гори от времето на Моисей до момента, в който Навуходоносор разрушава храма в 586 г. пр. Хр.-общо над осемстотин години, съобразно библейската хронология.

Защо Бог беше толкова взискателен при установяването на тези правила? Защото и тук всичко говореше за Исус. Дори и най-малкото изменение на тези правила би изопачило същността на спасителния план и би представило погрешно Христовата мисия. Да обясним това.

Кадилният олтар беше поставен пред завесата, зад която беше сам Бог. Тамянът, който се принасяше на него, символизираше две неща:

Първо: Христовият свят живот, съвършената Му правда и великата Му жертва сега трябваше да застанат като защитна стена между святия Бог и грешния човек и да служат като умилостивение. Завесата, която отделяше Светая от Светая светих не стигаше до покрива, така че димът от тамяна, издигайки се нагоре, преминаваше и във второто отделение на светилището, разнасяйки своя неповторим аромат. По този начин тамянът представяше символичо ходатайствената служба на Христос за грешния човек. Сега вече ни става ясно и защо той трябваше да се прави от специална смес, която никой от еврейския народ под страх от смъртно наказание не трябваше да дублира.Защото Христос е уникален и неповторим и никой не може да го наподобява.

Второ: Освен това тамянът символизира молитвите на всяко съкрушено сърце, които Христос приема и представя пред Своя Отец. “И друг ангел дойде, та застана пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде многа тамян, за да го прибави при молитвите за всичките светии над златния олтар, който бе пред престола.” /Откровение 8:3 /

А защо въглените трябваше да бъдат взети единствено и само от жертвения олтар в двора? Защото само върху тези въглени беше текла кръвта на изгаряните животни, които символизираха Христовата жертва. По този начин те ставаха много ценни и изпълняваха своята особена роля в символичната служба, която свещениците извършваха.

Така със специалния тамян и специалните въглени се представяше великата истина, че само и единствено Христос може да извършва службата на ходатай между грешния човек и Святия Бог.”Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус.



/ 1 Тимотей 2:5 /

За да се отиде при Бога, трябваше задължително да се мине през двата олтаря- олтаря на вечното умилостивение / който беше в двора / и олтаря на вечното ходатайство / който стоеше пред вътрешната завеса /. Към Всемогъщия Бог се пристъпваше само с кръв и тамян- изкупен грях на покаял се човек.

Нека разгледаме и пресвятото място или Светая светих. Там имаше само един предмет-ковчега на завета. В ковчега бяха поставени две каменни плочи, изразяващи Божията воля, представена в десет кратки и ясни заповеди. Беше наречен “ковчег на завета”, тъй като десетте заповеди вътре в него бяха основата на завета между Бог и Израил. За известно време в ковчега имаше още две неща –златна стомна, пълна с манна и жезълът на Аарон. Между двата херувима, изработени от чисто злато, които стояха отстрани на ковчега, Бог постави Своя престол. Какво в действителност означаваше цялата тази необикновенна подредба?

Ковчегът , над който се явяваше Божията слава е символ на Божия действителен престол в небето ”И отвори се Божият храм, Който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмове и тръс и силен град.” /Откровение 11:19 /

Основата на Божия престол беше Неговия свят закон като вечна мярка за правда и съд. Престъпването на този закон се нарича грях, а заплатата на греха е само една-смърт. И понеже всички хора го престъпват т.е. вършат грях, законът ги осъжда на смърт. Но точно над този закон, който осъждаше грешника на смърт, беше поставена златната плоча на умилостивилището.И тук отново се срещаме с Христос. Между Божия закон, който осъждаше грешника на смърт и Святия Бог, стои Исус Христос със Своята безценна жертва като умилостивение за нашите грехове. Той е заплатил с живота Си изискванията на този закон. Неговата жертва е достатъчна да покрие греховете на всички хора! Така правдата е защитена, а милостта Божия тържествува. По един неповторим начин Давид ни представя тази истина.”Милост и верност се срещнаха, правда и мир се целунаха.” / Псалм 85:10/ Къде? Там, в Светая светих.

Всеки един от двата херувима имаше по две криле. Едното от крилата им бе издигнато нагоре, а другото -сгънато над тялото в знак на почит и смирение. Лицата им гледаха с благоговение надолу към ковчега, където се съхраняваха десетте заповеди.. По този начин беше показано почитанието на небесните същества към святия Божи закон и интереса им към изкупителния план.

Обикновено Бог говореше на първосвещеника, чрез ясен глас от блестящия облак, стоящ между херувимите и прикриващ Славата Му, но понякога вестите бяха предавани чрез херувимите. Когато Бог искаше да покаже Своето одобрение или приемане, десният ангел започваше да свети с необикновена светлина. Друг път сянка или тъмен облак закриваше левия ангел, за да покаже неодобрение или отхвърляне.

Стомната с манната /онази небесна храна, с която Бог хранеше еврейския народ в продължение на 40 год./ беше символ на Неговата постоянна грижа за материалните нужди на Неговия народ. Забележете, че тя беше поставена непосредствено до двете каменни плочи на Божия закон. А това означаваше, че всеки, който се съобразява с Божията воля, ще се радва на особените Божии благословения и никога няма да остане в нужда. “ Млад бях, ето остарях, но не съм видял праведният оставен, нито потомството му да проси хляб” /Псалм 37:25/

Жезълът пък е символ на власт и закрила.“ Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя няма да се уплаша от зло;защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.”

/Псалм 23:4/

Така Аароновият жезъл символизираше властта и силата, с които Господ ще обгръща и закриля Своя народ.

Религиозната писателка Е.Вайт пише :” Никой език не може да опише славния интериор на светилището-позлатените стени, отразяващи светлината на златния светилник, блестящите нюанси на богатите орнаментирани с ангели блестящи завеси, масата и кадилния олтар, светещи от злато. Зад втората завеса бе святият ковчег с мистичните си херувими и над всичко-святата шекина-видимото изявление на Господното присъствие. Всичко това бе само слабо отражение от славата на Божия храм в небето, великият център на делото за изкупление на човека.”

/Великите личности на Библията-232 стр./

И така ние си отговорихме на първия въпрос, който задохме в началото-Какво е това светилище?

Сами разбирате, че без основно познаване на светилището и неговите служби, просто е невъзможно да се разбере пророчеството в Даниил 8:14, което е предмет на нашето изследване.

От направените изследвания разбрахме, че светилището заедно с неговите служби бе едно от главните средства в ръцете на Бога за представяне нагледно небесния план за спасението на човека. Самото светилище с неговите многобройни служби и церемонии не спасяваше човека, защото всичко в него беше символично. Притежаването картата на един град е нещо много важно, но не е града, а има за цел само да ни ориентира. Точно такова беше и предназначението на светилището-да покаже, да насочи грешника към истинския Спасител. Спасяваше Този, за когото говореше всеки предмет, всеки цвят, всеки метал и всяка служба -Господ Исус Христос.

И тук ние сме изправени пред една загадка! Защо след като светилището по толкова нагледен и впечатляващ начин представя евангелските истини, днес повечето от християнските общества отхвърлят Стария завет като нещо ненужно и остаряло! За мен единствено смисления отговор е записан в Даниил 8:25а “Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му...”

Вижте колко хитър враг е Сатана! Знаейки, че без основното познаване на земното светилище, никой няма да разбере и службата на Христос в небесното светилище, дяволът е насочил всичките си усилия към изтриване от умовете на хората тези велики истини и заменянето им с басни и легенди. Но за нас все още са валидни думите на ап. Павел :” А ти постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил..” /2 Тимотей 3:14/

Остава да се вслушаме в думите на апостола и да продължим напред, без да се поддаваме на измислиците на Сатана.




Най-дългото и удивително пророчество

В Кн. Даниил, която е предмет на нашето внимание, ясно са очертани две части-историческа /от 1-6 гл/ и пророческа /от 7-12 гл/. Ние стигнахме до 8 гл. От 7 гл. започнахме да изследваме пророческата й част. Пред нашите очи започнаха да се разкриват впечатляващи, удивителни предсказания със смайващи подробности за развитието на човешката история от времето на Даниил до завършването й. Съвършеното изпълнение на тези знаменити пророчества в историята е факт, който застава като бетонна стена срещу скептицизма и неверието на съвременния човек. Знаейки силата на Сатана да измамва, Бог е взел контрамерки, с които разобличава изкусните лъжи на дявола, като в същото време представя на мислещия ум достатъчно силни аргументи и факти. Те доказват по един недвусмислен начин Неговото съществуване, Неговата безкрайна мъдрост и всезнание, както и Неговата безгранична любов. Творецът разчита, че представяйки на разумния човек солидни доводи, той няма да остане толкова безумен в своето неверие, че да си запуши ушите, да си закрие очите и да отхвърли разумното. Това наистина би било безумие, водещо до фатално разминаване с вечността. Точно това нашият небесен Баща желае да предотврати с всички сили. Той се обръща към човешкия ум, който има способността да мисли аналитично, да преценява тежестта на фактите и на базата на този доказателствен материал да взема определени решения. “Не съм говорил в тайно, от място в тъмна земя; не съм рекъл на Якововото потомство: търсете Ме напразно...” / Исая 45:19/

“Аз не се крия”-казва Господ. “Не ви оставям да си блъскате главите и да се чудите има ли Ме няма ли Ме и всички ваши опити да Ме откриете да пропаднат безуспешно. Напротив! Аз желая по всички възможни начини да ви се открия. И един от начините, с които Аз искам да достигна до вашия ум, е като предварително ви разкривам бъдещето-нещо, което никой друг не може да направи в цялата Вселена. Та помислете само! Ако Аз не съществувам, тогава възможно ли е да има такива предсказания? Вие добре знаете, че никой от вас няма тази способност, колкото и мъдър да е той. Но в Библията ще намерите стотици, хиляди пророчества, които Аз съм изрекъл, а моите слуги пророците записаха точно и акуратно. След това времето потвърди всяка Моя дума. Нима това не е достатъчо, за да стопи леда на вашето неверие? Ако и силата на фактите не могат да направят това, тогава какво друго?! “

Разбира се, това е лично моя, но напълно реалистична и възможна пледоария от страна на Бога. Нека сега чуем и Неговото директно послание към нас:” Така казва Господ, Царят на Израиля, Неговият изкупител, Господ на силите: Аз съм първият, Аз и последният, и освен Мене няма Бог. Откак съм настанил древните люде, кой може да прогласи както Аз? Нека възвести това и Ми го изложи; нека им известят идните и бъдещите неща. Не бойте се нито се страхувайте! Не възвестих ли ти Аз от древността, и ти казах това? И вие сте ми свидетели, има ли Бог освен Мене? Наистина няма канара:Аз не познавам такъв.” / Исая 44:6-8/

С разкриването на бъдещето Бог не желае да задоволи нашето любопитство. Пророчествата имат една едничка цел. Каква? Сам Творецът ще ни каже:”Понеже познавах, че си упорит, че вратът ти е желязна жила и челото ти медно, затова от древността ти обявих тия неща, преди да станат прогласих ти ги. Да не би да речеш: идолът ми ги извърши, да изваяното и излеяното ми ги заповяда. Това ти си чул; виж всичко това! И вие не ще ли го вие прогласите? От сега ти изявявам нови неща, дори скрити, които ти не си знаел. И те сега станаха, а не отдавна, и преди този ден нито си слушал за тях, да не би да речеш: ето аз знаех това. Нито даже си слушал, нито даже си знаел, нито даже са били отворени от древността ушите ти; защото знаех, че ти постъпваш много коварно...” / Исая 48:4-8/

Ще се опитам да перафразирам думите на Бога, така както аз ги разбирам: Понеже знам, че си изключително упорит в неверието си и трудно се предаваш, затова ти представям тези Мои предсказания, които нито едно същество във Вселената не може да направи, още повече да реализира. Ти трябва да признаеш, че това е така! И после, когата видиш с очите си тяхното изпълнение, да не се изкушиш да мислиш, че това си е чиста случайност, а да знаеш, че това е Мое дело, за което Аз предварително съм ти говорил. Тогава просто вдигни ръце и предай своето неверие.”

Съберете се да дойдете, приближете се всички избегнали от народите. Нямат разум ония, които издигат дървените си идоли, и се молят на бог, който не може да спаси. Изявете и приведете ги! Да, нека се съветват заедно; кой е прогласил това от древността? Кой го е изявил от отдавнашното време? Не Аз ли Господ? И освен Мене няма друг бог. Освен Мене няма бог праведен и спасител. Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; защото аз съм Бог и няма друг. / Исая 45:20-22 /

Ето я крайната цел на Бога! Да отправим погледа си не към басните и легендите, не към теориите на накичени с измислени титли грешни и смъртни човеци, а към единствения жив и истинен Бог. Това ще бъде решаващо за всеки един от нас.

Част от тези изумителни пророчества са записани в книгата Даниил, която приковава нашето внимание вече от доста дълго време. Сега ни предстои да разгледаме най-дългото и най-удивителното пророчество в цялата Библия. То е записано в Даниил 8:14 :” И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.”

Във връзка с този стих си задохме три въпроса. Какво е това светилище? Какво представлява този загадъчен период от 2300 денонощия? Какво означава очистване на светилището? На първия въпрос си отговорихме в предишната тема. Разгледахме устройството на светилището и обяснихме предметите в него, тяхното предназначение и тяхната символика.Сега ни предстои да отговорим на втория.

Светилището, което разгледахме, беше построено от човешки ръце, беше на земята, затова и авторът на посланието към евреите го нарича земно светилище.” И даже при първия завет имаше постановление за богослужение, имаше и земно светилище...” /Евреи 9:1 /

Библията ни говори и за друго светилище, което е на небето. “ А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч не от настоящето творение, веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.” “Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви пред Божието лице за нас.” / Евреи 9:11,12,24/

От тези стихове разбираме, че това светилище представлява великия оргинал, по чиито образец беше направено земното светилище. В продължение на 1500 год. от Моисей до Христос действуваше само земното светилище. В него всички служби, обряди, празници, дарове, жертви и всички други неща, свързани със светилището бяха символични или т.н.сянкови. Това означаваше едно символично представяне на спасителния план, който Господ провежда за изкупление на човешката раса. Но докога щеше да изпълнява своята роля това земно светилище? “ С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището още не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията, която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист, понеже се състоят само в ядене, пиене, разни омивания, плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание. “ / / Евреи 9:8-10/

Така разбираме, че небесното светилище не е функционирало, докато е работело земното. Библията обаче ни казва, че ще дойде време “на преобразувание”. Ще дойде време на една кардинална промяна в богослужебната система-чрез Христовата смърт на кръста. Тя ще сложи край на всички служби в земното светилище. И когато дойде този момент, Бог демонстрира тази истина с едно впечатляващо събитие, което се случи в храма.”А Исус като извика пак със силен глас, издъхна. И, ето завесата на храма се раздра от горе додолу, земята се разтресе, скалите се разпукаха.” / Матей 27:50,51/

Чрез раздирането от невидими ръце на завесата, която отделяше Светая от Светая светих, Бог показа, че символичната служба в земното светилище се прекратява. Когато символите срещнаха същността, те загубиха вече своето значение. Христос,истинската жертва, беше принесена на жертвения олтар за прощение на греховете и спасението от смъртта на цялото човечество. По този начин символите отпаднаха и земното светище спря да функционира. И едва тогава започна да действа небесното светилище.” А от това, което казваме, ето що е смисълът: ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдесно на престола на Величието на небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек. Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове и жертви; затова, нужно е и Тоя първосвещеник да има нещо да принася. А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона /които служат на онова, което е само образ и сенка на небесните неща, както бе заповядано на Моисея, когато щеше да направи скинията: “Внимавай”-му казва Бог, “да направиш всичко по образа, който ти бе показан на планината.”/, но на дело Христос е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания. Защото, ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.” /Еврей 8:1-6/

След като има вече реална жертва в лицето на Исус Христос, небесното светилище се открива и започва да функционира. Всички символични служби от земното светилище сега намират реалното си приложение в службата на Христос в небесното светилище. Но Бог показа на Даниил, че малкият рог /римската църква/ ще успее да изтрие тази впечатляваща истина от умовете на хората. Той ще отнеме от Христос Неговата непрестанна служба в небесното светилище и ще я свали отново на земята. По този начин небесното светилище ще бъде поругано. Небесни същества присъстват, когато Творецът разкрива на своя пророк тези спиращи дъха истини. Те също са потресени и изумени. Едно от тях пита: “ До кога се простира видението за всегдашната жертва и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпкани? /Даниил 8:13/ Смисълът на техния въпрос е:”До кога небесното светилище ще бъде осквернявано и тъпкано от тази богопротивна сила? До кога великолепната истина за службата на Христос в небесното светилище ще бъде скрита от хората?” И тогава идва божественият отговор:

До 2300 денонощия, тогава светилището ще се очисти”. /Даниил 8:14/ Или след като изминат 2300 денонощия, тогава светилището ще бъде реабилитирано и истината за него ще стигне до много хора. Това е най-дългото пророчество по отношение на време в цялата Библия. Това е стихът, наречен върхът и фокусът на цялата книга. Затова и ние ще му отделим необходимото внимание, за да се потопим в невероятните истини, които Бог е закодирал в него. Този стих поставя пред нас два въпроса.

1/ Буквални или пророчески са тези 2300 денонощия?

2/ От кога започват и кога свършват те?

Изследвайки контекста на пророчеството, ние стигаме до убеждението, че тук става въпрос за символично пророческо време. Ето и нашите основни аргументи, които ни карат да мислим така:

Първо. При изследването на Даниил 8 гл. установяваме, че този стих се намира в символичната част на тази глава. Преди да стигне до него, пророкът ни представяше развитието на световните царства чрез зверове и рогове. Лесно е да разберем, че “ денонощията” са също толкова буквални, колкото зверовете и роговете!

Второ. Ако приемем буквално този период, това означава малко повече от 6 години. Но през това време от 2300 денонощия според пророчеството, трябваше да се издигнат и паднат три световни империи – Мидо- Персия, Гърция и Рим. И най-слабият ученик по история знае, че тези империи не се появиха и изчезнаха за такъв кратък срок. Трябваше векове за това.

Трето. Ангел Гавриил обясни на смутения Даниил, че това видение се отнася за последното време.

И така, той се приближи гдето стоех; и когато дойде аз се уплаших и паднах на лицето си, а той ми рече: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена.” “ А казаното видение за денонощията е верно; все пак, обаче запечатай видението, защото се отнася за далечни дни.” /Даниил 8:17,27 /

Неразумно и нелогично е да мислим, че когато Гавриил казва “последно време” и “ далечни дни” да има впредвид един период от 6 години и няколко месеца. Явно тук става въпрос за едно далечно време, което ще ни отведе наистина в края на човешката история. При всички случаи това не беше времето, в което живееше Даниил.

И така от представените аргументи става ясно, че пророчеството ни представя едно символично време от 2300 дни. За да разберем истинското значение на това време, трябва да намерим задължително специалния секретен ключ, с който бихме могли да отключим това загадъчно пророчество. Къде ли е скрит той? За наша радост не трябва дълго да търсим в скривалищата на Библията. Той вече е намерен от други ревностни изследователи на Библията.

Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиредесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконието си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.” “И като навършиш тия, тогава легни на десната си страна и носи беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; по един ден ти определих за всяка година.”



Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   35


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница